Болест на Алцхаймер: амилоид извън мозъка и лечение

Болест на Алцхаймер: амилоид извън мозъка и лечение

Амилоид-бета, късият белтък в плаките при болест на Алцхаймер, не се произвежда само от невроните. Кръвни клетки също го отделят, а опити при мишки показват, че белтък от кръвта може да премине в мозъка и да остави плаки, възпаление и по-слаб сигнал между невроните. При хората същият път не е доказан като главна причина за обичайната, късна форма на болестта.

В един опит дванадесет месеца обща кръв стигат, за да се появят плаки в мозъка на здрава мишка, ако другата произвежда много човешки амилоид. Това обяснява защо фразата „белтък извън мозъка“ звучи като нова първопричина и защо някой може да потърси чистене на черния дроб вместо невролог. Опитът обаче държи мишките хирургично свързани и с изкуствено висок човешки белтък. Той не описва ежедневието на човек.

По данните на Световната здравна организация за 2021 г. с деменция живеят 57 милиона души, а болестта на Алцхаймер може да обяснява 60 до 70% от случаите. През май 2025 г. регулаторът на САЩ разрешава кръвен тест, при който 91,7% от положителните резултати съвпадат с плаки. В Европейския съюз леканемаб и донанемаб са разрешени през 2025 г. за ранна болест и забавят упадъка с малка разлика по скалите, без да го спират.

Какво е амилоидът при болест на Алцхаймер

Амилоид-бета е фрагмент от по-голям белтък, амилоидния прекурсорен протеин. Ензими го отрязват до верига от около 38 до 43 аминокиселини, най-често с 40 или 42 звена. Когато фрагментите се слепват между невроните, образуват плаки и пречат на обичайната им връзка. Формата с 42 звена се събира по-лесно, а по-малките разтворими купчини, олигомерите, се смятат за по-токсични от готовата плака.

Болестта е най-честата форма на деменция и същевременно биологичен процес с плаки и с възли от белтъка тау. Клиника Майо описва начало години преди първите оплаквания, в зоната, която държи паметта, и после разпространение към други области. Точната причина при повечето хора не е един дефект, а съчетание от гени, среда и начин на живот. При по-малко от 1% редки генетични промени почти сигурно водят до болестта, обикновено в средна възраст.

Хипотезата за каскадата, обобщена в обзор от август 2024 г., казва, че плаките се трупат, когато производството надмине разграждането, и че след това се засилват възлите от тау, загубата на неврони и възпалението. Това е работна рамка, а не обяснение за всеки отделен пациент. Границите между видовете деменция не са винаги ясни и смесените форми често стоят заедно, включително съдова деменция, деменция с телца на Леви и фронтотемпорални болести.

Възрастта е най-силният известен рисков фактор, но деменцията не е нормална старост. Световната здравна организация посочва, че е по-честа след 65 години и че деменция с начало преди тази възраст, от всякаква причина, стига до 9% от случаите. Всяка година има близо 10 милиона нови случая.

Към страницата на Клиника Майо от 1 август 2026 г. около 6,9 милиона души в САЩ на 65 и повече години живеят с болестта, като над 70% от тях са на 75 и повече години. Същата страница цитира проучване с 4 нови диагнози годишно на 1000 души между 65 и 74 години, 32 на 1000 между 75 и 84 години и 76 на 1000 при хората на 85 и повече години.

Формата е4 на гена за аполипопротеин Е увеличава риска. Носи я около 25 до 30% от хората, но не всеки носител се разболява, а две копия вдигат риска повече от едно. При синдрома на Даун три копия на хромозома 21, където е генът за прекурсорния белтък, често изместват симптомите с 10 до 20 години по-рано. Числата описват вероятност. Оплакването се изяснява с преглед, не с възраст или с фамилна история сами по себе си.

тъмни неврони

Образува ли се амилоид и извън мозъка

Да. Прекурсорният белтък работи в неврони, микроглия и астроцити, но и в тромбоцити, кожа, черва и черен дроб. Обзорът от август 2024 г. посочва тромбоцитите като основен източник на амилоид-бета в периферната кръв. Затова белтък в епруветка не е автоматично дошъл от плака. Част от него се произвежда в самото кръвно русло.

Дълго се е приемало, че плаките идват само от мозъчната тъкан, защото кръвно-мозъчната бариера ограничава обмена. Бариерата пропуска избирателно. Рецептори, сред които LRP-1, изнасят амилоид от мозъка към кръвта, а други пътища могат да го върнат. Обзорът обобщава по-ранни измервания, според които между 40 и 60% от мозъчния амилоид се изчиства в периферията, а изчистването през бариерата при пациенти е с около 30% по-слабо. Това са оценки от предишни работи, не нов праг за всяка лаборатория.

Същият обзор държи отделно и друга сметка, която лесно се бърка с първата. В конкретно измерване черният дроб отстранява около 13,9% от амилоид-бета 42 и 8,9% от амилоид-бета 40. Първият процент говори за дела на мозъчния белтък, отишъл към тялото. Вторият говори за дела, уловен от черния дроб в онзи опит. Те не се събират и не се осредняват.

От този обмен не следва, че плаката в човешкия мозък е тръгнала от черния дроб. При късната болест производството в невроните и по-слабото разчистване остават водещата клинична рамка. Периферният белтък е реален участник. Дали от него тръгва болестта при човек, опитите при мишки не могат да решат сами.

Може ли кръвен амилоид да стигне до мозъка

При мишки да, и с видими последици за тъканта. Екип с първи автори Bu, Xiang и Jin публикува през октомври 2017 г. опит с парабиоза. Две животни се свързват хирургично и месеци наред споделят кръв. Едното носи човешките генни варианти APPswe/PS1dE9 и произвежда много човешки амилоид. Другото е обикновена мишка от същото котило, без тези гени. Човешкият белтък от първата мишка влиза в общата кръв и се натрупва в мозъка на втората.

След 12 месеца в мозъка на здравата мишка има плаки и церебрална амилоидна ангиопатия, тоест амилоид в стените на мозъчните съдове. Описани са и свръхфосфорилиране на тау, увреждане на неврони, възпаление и микрокръвоизливи. Устойчивото усилване на сигнала в зона CA1 на хипокампа, механизъм, свързван с паметта, е отчетливо влошено. Авторите заключават, че амилоид от кръвта може да предизвика патологични промени и функционален дефицит на невроните, поне в този модел. Свръхфосфорилираният тау е стъпка към възлите, но статията не превръща мишката в човек с пълната клинична болест.

През юли 2020 г. линията на работа сменя метода. Екип с първи автор Sun прехвърля костен мозък от трансгенни мишки в здрави животни на тримесечна възраст. Дванадесет месеца по-късно реципиентите имат човешки амилоид в кръвта, плаки, ангиопатия, промени в тау, дегенерация, възпаление и по-лоши резултати на поведенчески тестове. Обратният опит, здрав костен мозък в болния модел, сваля кръвния амилоид и облекчава мозъчния товар, дегенерацията, възпалението и поведението. За авторите производството от кръвни клетки има тежест в модела, а намаляването му може да свали отлаганията.

Тези резултати не се пренасят автоматично върху човек. Мишките получават непрекъснат висок човешки амилоид чрез чужд ген или чрез чужд костен мозък, в продължение на година. Няма еквивалент на обикновено съжителство, хранене или допир.

Обзорът от 2024 г. описва и мишки, при които патологичният амилоид се произвежда само в черния дроб и после се открива в мозъка, отново в генетично създаден модел. Кръвният амилоид може да влезе в мозъка и да предизвика промени, когато нивата са изкуствено високи. Не е доказано, че това е главният път при спорадичната човешка болест.

Как черният дроб и бъбреците участват в разчистването

Черният дроб улавя част от циркулиращия амилоид, а бъбрекът го филтрира към урината. Обзорът от 2024 г. описва рецептора LRP-1 върху чернодробните клетки. В миши модели усилването на този рецептор засилва чернодробното разчистване, намалява мозъчните отлагания и смекчава когнитивния дефицит. Това е лабораторна намеса в животно, не схема, която човек започва сам.

При бъбрека връзката е още по-лесна за надценяване. Хроничното бъбречно заболяване се свързва с по-висок риск от когнитивно нарушение, без това да означава, че всеки човек с бъбречен проблем ще развие Алцхаймер. При мишки острото прекъсване на бъбречния ток и едностранното отстраняване на бъбрек увеличават амилоида в кръвта и в мозъка. Хроничен прием на фуросемид в същия животински модел намалява мозъчните отлагания. От това не следва диуретик срещу плаките. Опитът не дава доза и показание при човек с деменция.

Има и обратен проблем за самия тест. Критериите на работната група към Асоциацията по Алцхаймер от юни 2024 г. отбелязват, че нарушената бъбречна функция може да промени някои плазмени биомаркери. Ако бъбрекът чисти по-слабо, белтъкът в кръвта може да се вдигне, а изследването за плаки да се изкриви. Резултатът се чете заедно с бъбречните показатели.

Насочването към черен дроб или бъбрек като „по-лесна мишена от мозъка“ остава изследователска идея. Обзорът от 2024 г. споменава хемодиализа и перитонеална диализа сред експерименталните начини да спадне амилоидът в кръвта. Това не е утвърдена грижа при деменция и не замества невролога. Човек с чернодробна или бъбречна болест си има собствени причини за лечение при профилния специалист. Полза за мозъка не се постига с билки.

Какво показва амилоидът в кръвния тест

Кръвният тест търси следа от мозъчни плаки, а не орган, от който белтъкът е тръгнал. През юни 2024 г. работната група обновява критериите от 2018 г. Отклонен основен биомаркер може да установи биологичната болест. В тази група влизат амилоидният скенер с позитронно-емисионна томография, утвърдени съотношения в гръбначномозъчната течност (ликвор) и достатъчно точен плазмен тест. Особено се откроява фосфорилираният тау 217. Групата иска поне около 90% точност спрямо амилоиден скенер при хората, за които тестът е предназначен.

Към датата на онзи документ нито един кръвен тест няма регулаторно одобрение, а точността на различните проби се движи от около 60% до над 90%. Клиничната употреба е за хора със симптоми, не за здрави. Групата казва, че болестта може да се установи и без оплаквания, но не смята, че това трябва да се прави в кабинета.

Плазменото съотношение на амилоид 42 към 40 е по-тясно от ликворното. Разликата между хора с плаки и без тях е около 50% в ликвора и само 10 до 15% в плазмата, затова самият амилоид в кръвта е по-слаб маркер от фосфорилирания тау 217.

На 16 май 2025 г. Американската агенция по храните и лекарствата разрешава първия кръвен тест в помощ на диагнозата. Съобщението на агенцията описва съотношението pTau217 към амилоид 1-42 в плазмата, под името Lumipulse. Тестът е за възрастни на 55 и повече години, които вече имат признаци, в специализирана грижа. В проучване с 499 плазмени проби от хора с когнитивно нарушение 91,7% от положителните резултати съвпадат с плаки на скенер или в ликвор, а 97,3% от отрицателните съвпадат с отрицателна находка. Под 20% от пробите остават неопределени.

Тестът не е скрининг и не е самостоятелна диагноза. Фалшиво положителният резултат може да поведе към ненужно лечение, тревожност и разход. Фалшиво отрицателният може да забави полезна стъпка и да прати човека към излишни изследвания. Резултатът се чете заедно с оплакванията, прегледа и останалите данни. В България лабораториите и правилата за заплащане могат да се различават от американското разрешение. Дали такъв тест се предлага и как се съчетава със скенер или с ликвор, решава лекарят, който води случая.

Спират ли антителата срещу амилоид болестта

Не я спират. Забавят влошаването при част от хората с ранна болест и потвърдени плаки, с цената на оток и кръвоизливи в мозъка. Европейската агенция по лекарствата разрешава леканемаб на 15 април 2025 г. и донанемаб на 24 септември 2025 г. И двете са антитела за венозно вливане. Леканемабът се закача за амилоид-бета и намалява плаките в мозъка. Донанемабът също се свързва с амилоида и активира микроглиалните клетки да разчистват отлаганията. Това не е лекарство, което работи само в черния дроб и заобикаля мозъка.

Показанието и при двете е тясно. Възрастни с леко когнитивно нарушение или лека деменция поради Алцхаймер, с потвърдена амилоидна патология, и с най-много едно копие на вариант е4. Хората с две копия остават извън европейското показание, защото при тях отокът и микрокръвоизливите в образа са по-чести. Леканемабът се влива на всеки две седмици. Донанемабът се влива на всеки четири седмици и курсът не бива да надхвърля 18 месеца. Започва го лекар с опит в диагнозата и с достъп до ядрено-магнитен резонанс.

Ползата е измерима и скромна. Основното проучване на леканемаб включва 1 795 души. В подгрупата, за която европейското показание важи, 1 521 души, след 18 месеца скалата за тежест CDR-SB се вдига с 1,22 точки при лекарството и с 1,76 при плацебо. По-високият резултат означава по-тежко засягане, а скалата е от 0 до 18. И двете групи се влошават. Разликата остава под една точка.

При донанемаб, в проучване с 1 736 души, след около 18 месеца сборната скала iADRS пада с 11 точки при лекарството и с 13 при плацебо. По-ниският сбор е по-лош, а цялата скала е от 0 до 144.

Нежеланите реакции не са редки. При леканемаб при повече от един на десет души се съобщават реакции към вливането, малки мозъчни кръвоизливи и главоболие, а оток в мозъка може да засегне до един на десет. При донанемаб кръвоизливи, оток и главоболие също минават прага от един на десет, а сред тежките реакции са именно тези находки и алергията към вливането.

ЯМР се прави преди старта и после по график. При леканемаб това е преди петата, седмата и четиринадесетата инфузия. При донанемаб има скенер в шестте месеца преди началото и преди втората, третата, четвъртата и седмата доза.

Европейските текстове изключват няколко групи, преди да се говори за полза.

  • И двете антитела не се започват при неконтролирано кръвотечение или антикоагулант.
  • Повече от четири микрокръвоизлива, повърхностна сидероза или вазогенен оток спират старта.
  • Белези за амилоид в мозъчните артерии също изключват терапията.
  • При донанемаб се добавят тежко засягане на бялото мозъчно вещество и зле контролирано високо налягане.
  • Човек, който не може да направи ЯМР, не е кандидат за донанемаб.

Донанемабът не се прилага при клаустрофобия, метален имплант или сърдечен стимулатор, защото без ЯМР отокът и кръвоизливите не се следят. Леканемабът се спира, когато болестта стане умерена, а лекарят преглежда функцията приблизително на всеки шест месеца и спира курса, ако полза няма. И двете лекарства са под допълнително наблюдение и с контролиран достъп заедно с националните органи. Разрешението важи в Европейския съюз. Дали курсът е наличен при конкретния пациент в България, се уточнява с невролог.

Отделно от антителата СЗО посочва лекарства за симптомите, не за плаките. Инхибитори на холинестеразата, например донепезил, се използват при болестта. Мемантинът се използва при тежка форма и при съдова деменция. Те могат да облекчат част от проявите за известно време и не спират загиването на невроните. Дозите и съчетанията идват от лекаря, не от общ текст. Нито една от тези стъпки не е самолечение.

Симптоми, които не са обикновена забрава

Забравата при тази болест е трайна и пречи вкъщи и на работа, а не е единичен пропуск на име. Ранният знак често е изгубване на скорошен разговор или събитие. После се добавят повтаряне на едни и същи въпроси, вещи на нелогично място, загубване в познат район и трудни думи. Мисленето за числа, сметки и няколко задачи наведнъж се затруднява. Преценката отслабва, включително за облекло според времето или за опасност на котлона.

СЗО добавя, че настроението може да се промени още преди паметта. Тревожност, тъга, гняв заради забравянето, отдръпване от работа и неуместно поведение влизат в ранната картина. По-късно може да изчезне разпознаването на близки, контролът върху таза и способността да се яде без помощ.

Няколко състояния дават сходна картина и част от тях се лекуват. Клиника Майо съветва човек, притеснен за собствената си памет или за близък, да говори със здравен специалист именно защото причината може да е друга и понякога обратима. Ранният разговор не поставя етикет. Той отваря възможност да се открие лечима причина или да се планира грижа, докато човекът още участва в решенията.

В късен стадий същата клиника описва риск от вдишване на храна, падания и инфекции, когато гълтането и равновесието вече страдат. Тогава грижата е за тези усложнения, а антитялото за ранна болест вече не е по показание.

Кога да потърсите лекар за паметта

Потърсете личния лекар, когато забравянето или объркването се повтарят и пречат на ежедневието, а не след едно забравено име. Добре е на прегледа да дойде и човек, който вижда промяната отстрани, защото в началото самият засегнат често я подценява. Лекарят снема анамнеза, преглежда лекарствата и може да насочи към невролог, психиатър или гериатър. Кръвни изследвания и образна диагностика помагат да се отделят други причини от дегенеративен процес.

Внезапната картина не е ходът на Алцхаймер и не чака планов час. Центровете за контрол и превенция на заболяванията на САЩ описват признаците на инсулт към 19 май 2026 г. и съветват спешно обаждане, без човекът да шофира до болницата. В България номерът е 112. Според американската служба най-полезните лечения на инсулт се прилагат, ако той бъде разпознат до около три часа от първия признак, затова часът на началото се запомня и се казва на екипа.

Ситуация Какво да направите
Повтаряте въпроси, бъркате сметки или се губите в познат район. Запишете час при личния лекар и отидете с близък.
Настроението се променя заедно с паметта, още преди тежка забрава. Кажете го на прегледа, за да се отличи друга причина от деменция.
Лицето увисва, едната ръка отслабва или говорът става неясен внезапно. Обадете се на 112 и не карайте сами към болницата.
Идва внезапно силно главоболие, влошено зрение или загуба на равновесие. Обадете се на 112 и отбележете часа на първия признак.
Признаците минат за минути и човекът сякаш се възстановява. Пак търсете спешна оценка, защото преходната исхемична атака не е безобидна.

Бавната болест и острият инсулт могат да се срещнат в един човек. Човек с вече известна деменция, който внезапно загуби говор или сила в крайник, не се обяснява с „поредния лош ден“. Това е повод за 112. Когато ходът е с месеци, въпросът към невролога е друг. Питайте кои лечими причини се изключват преди разговор за амилоиден маркер и дали оплакванията изобщо стигат за обсъждане на антитяло.

Какво намалява риска, без да лекува болестта

Рискът може да се снижи, но болестта не се гарантира да бъде избегната. СЗО сочи поведения и контролирани болести, които намаляват риска от когнитивен упадък и деменция. Клиника Майо казва, че самата болест не може да се предотврати, а промяната в навиците сваля вероятността донякъде. Двете твърдения стоят заедно. Няма храна или самоволна схема за прочистване на черния дроб, които да изтриват плаки.

СЗО изрежда конкретни стъпки за хората и за общностите.

  • Редовното движение е сред стъпките, които организацията свързва с по-нисък риск.
  • Отказът от тютюн и избягването на вреден алкохол също влизат в списъка.
  • Налягането, холестеролът, кръвната захар и теглото се проследяват с личния лекар.
  • Слухов апарат при загуба на слух и по-малко мръсен въздух допълват мерките.

Към същия списък влизат балансираното хранене, социалните контакти и заниманията, които държат ума зает. Бедността, краткото образование и слабият достъп до грижа също влияят, така че рискът не е само личен избор.

Високият LDL холестерол преди 65-годишна възраст се свързва с по-висок риск от деменция, а лекарствата, които го свалят, според Клиника Майо не вдигат този риск. Нелекуваната загуба на зрение се свързва с по-лошо мислене. Лошият сън, сънната апнея и тежката или повторена черепномозъчна травма също се свързват с по-висок риск.

Тези мерки пазят съдове и обмяна. Те не заместват неврологична оценка, ако паметта вече се влошава. Човек с диабет, високо налягане или бъбречна болест ги лекува заради самите тях. Възможната полза за мозъка е допълнителен смисъл, не обещание, че плаките ще се разтворят.

Често задавани въпроси

Всяка забрава след 65 години ли е болест на Алцхаймер?

Не. Единичен пропуск на име се случва и без деменция, а болестта се познава по трайна загуба, която пречи на ежедневието. СЗО подчертава, че деменцията е по-честа след 65 години, но не е неизбежна част от стареенето. Ако повторенията, объркването или отдръпването се трупат, мястото е при личния лекар, защото част от причините се лекуват.

Ако амилоидът е в кръвта, болестта започва ли от черния дроб?

Не е доказано при хора. Тромбоцитите произвеждат амилоид, а черният дроб участва в разчистването, но кръвният тест чете вероятност за плаки в мозъка, не адреса на първата молекула. Опитите, в които периферен амилоид създава плаки, са при мишки с изкуствено висок човешки белтък. Чернодробната болест се лекува сама по себе си, не като заместител на невролога.

Може ли бъбречно или чернодробно лечение да махне плаките?

Няма такава стандартна терапия при деменция. При мишки промяна в чернодробния рецептор или увреждане на бъбрека мести амилоидния товар, а това не е рецепта за човек. Фуросемидът в животински модел не се превръща в съвет за прием. Ако имате бъбречно или чернодробно заболяване, водете го със съответния специалист и кажете на невролога, защото бъбречната функция може да изкриви плазмения биомаркер.

Кой е подходящ за леканемаб или донанемаб в ЕС?

Възрастни с леко когнитивно нарушение или лека деменция поради Алцхаймер, с доказани плаки и с най-много едно копие на вариант е4. Двете копия остават извън показанието заради по-висок риск от оток и кръвоизливи. Лекарствата не са за умерена и тежка болест, не се съчетават с антикоагулант и изискват ЯМР. Наличността в България се проверява при невролог.

Замества ли кръвният тест прегледа при невролог?

Не. Американското разрешение от май 2025 г. е за хора на 55 и повече години, които вече имат симптоми, в специализирана грижа, и изрично не е самостоятелна диагноза. Под 20% от пробите в проучването с 499 души остават неопределени. Положителен резултат се чете заедно с клиниката, защото фалшиво положителният може да поведе към ненужно антитяло.

Трябва ли здрав човек без оплаквания да си изследва амилоида?

Към критериите от юни 2024 г. клиничното изследване е за хора със симптоми, не за скрининг на здрави. Групата различава възможността болестта да се открие от решението тя да се търси в кабинета. Разрешеният през 2025 г. кръвен тест също е за хора с признаци на когнитивен упадък. Страх без конкретни пропуски в ежедневието се обсъжда с личния лекар, а не с изследване, поръчано без преглед.

Заключение

Амилоидът при болест на Алцхаймер не е затворен в черепа. Кръвни клетки го произвеждат, черният дроб и бъбреците участват в разчистването, а при мишки белтък от кръвта може за една година да остави плаки, възпаление и по-слаб сигнал в хипокампа. При човек същият факт не прави периферния белтък доказана главна причина. Водещата клинична картина си остава мозъчните плаки и тау, а кръвта показва следи от процеса и участва в обмена.

Разрешените през 2025 г. антитела намаляват плаките и забавят упадъка с разлика под една точка по скалата CDR-SB или с две точки по скалата iADRS, само при ранна болест, потвърден амилоид и не повече от едно копие на е4. Отокът и микрокръвоизливите са чести. Донепезил и мемантин облекчават симптоми и не претендират да чистят плаки. Самоволна схема за прочистване на черния дроб или самоволен диуретик не заместват тази рамка.

Ако забравянето се повтаря и пречи на сметки, разговори или ориентация, запишете час при личния лекар и отидете с близък. Попитайте кои причини се изключват с кръв и образ, преди да се говори за амилоиден маркер или за антитяло. Ако лицето увисне, ръката отслабне, говорът се наруши внезапно или главоболието започне силно и без ясна причина, номерът е 112, а не плановият кабинет.

Източници

  1. Bu XL, Xiang Y, Jin WS et al.: Blood-derived amyloid-β protein induces Alzheimer’s disease pathologies. Molecular Psychiatry, 31 октомври 2017 г.
  2. Sun HL, Chen SH, Yu ZY et al.: Blood cell-produced amyloid-β induces cerebral Alzheimer-type pathologies and behavioral deficits. Molecular Psychiatry, 17 юли 2020 г.
  3. Liu N, Haziyihan A, Zhao W et al.: Trajectory of brain-derived amyloid beta in Alzheimer’s disease: where is it coming from and where is it going?. Translational Neurodegeneration, 19 август 2024 г.
  4. Jack CR, Andrews JS, Beach TG et al.: Revised criteria for diagnosis and staging of Alzheimer’s disease: Alzheimer’s Association Workgroup. Alzheimer’s & Dementia, 27 юни 2024 г.
  5. Dementia. World Health Organization, 26 октомври 2026 г.
  6. Leqembi | European Medicines Agency (EMA). European Medicines Agency, 15 април 2025 г.
  7. Kisunla | European Medicines Agency (EMA). European Medicines Agency, 24 септември 2025 г.
  8. Alzheimer’s disease – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 1 август 2026 г.
  9. FDA Clears First Blood Test Used in Diagnosing Alzheimer’s Disease. U.S. Food and Drug Administration, 16 май 2025 г.
  10. Signs and Symptoms of Stroke. Centers for Disease Control and Prevention, 19 май 2026 г.

За редакцията

Редакция BgMedBookМедицински справочник

Редакцията на BgMedBook подготвя статии за здравето, заболяванията и лечението въз основа на клинични ръководства, научни изследвания и препоръки на здравни институции. При търсенето и анализа на актуални изследвания, както и при превода им на български, редакцията използва инструменти с изкуствен интелект. Източниците са посочени във всяка статия. Информацията на сайта не замества консултацията с лекар.