Коклюш: симптоми, лечение и кога да потърсите лекар

Коклюш: симптоми, лечение и кога да потърсите лекар

Коклюшът, наричан в ежедневието магарешка кашлица, е силно заразна бактериална инфекция на дихателните пътища. Започва като настинка, а след една-две седмици може да премине в пристъпи, при които вдишването издава остър звук, реприз.

Нощният пристъп, след който детето повръща или за миг спира да диша, е причината родителите да търсят помощ веднага. Около едно на три кърмачета под една година с тази инфекция се нуждаят от болница и колкото по-малко е бебето, толкова по-често се стига дотам. В разговорната реч се среща и името стодневна кашлица, защото пристъпите често се точат седмици.

Инкубацията обикновено е 5 до 10 дни и понякога стига до 3 седмици. Антибиотикът има най-голям шанс да смекчи болестта, ако започне преди пристъпите, а при кърмачета американското ръководство го допуска до 6 седмици от началото на кашлицата. В САЩ ваксината при бременност се препоръчва при всяка бременност, за предпочитане между 27-ата и 36-ата седмица.

Как започва коклюшът и след колко време се появява

Първите оплаквания обикновено идват 5 до 10 дни след срещата с бактерията, а понякога чак след 3 седмици. Ранната седмица или две минават като настинка, затова коклюшът рядко се разпознава, преди кашлицата да смени характера си. Така го описва страницата на Центровете за контрол и превенция на заболяванията на САЩ (CDC) от 2 декември 2025 г.

При част от кърмачетата силна кашлица почти няма. Вместо нея се появяват паузи в дишането, апнея, и кожата може да посинее. За някои бебета цялата болест остава като настинка и никога не стига до класическия реприз. Липсата на магарешки звук не изключва заразата при най-малките.

  • Хремата или запушеният нос държат около една до две седмици.
  • Температурата по-често остава леко повишена, под 38 °C.
  • Кашлицата в началото е лека и се явява от време на време.
  • Кърмачето може да спре да диша за кратко, без да кашля силно.

Епидемиологичното ръководство на CDC от 12 април 2024 г. дава обичаен прозорец от 7 до 10 дни и граници от 4 до 21 дни. Ако в дома има болен и след това се появи хрема в тези срокове, следващата кашлица иска лекарска преценка. Ваксиниран възрастен може да прекара болестта по-леко и пак да е опасен за бебето до него.

[Азиатски момиче магарешка кашлица]

Как протичат трите фази на кашлицата

Болестта минава през три фази, които на български се наричат катарална, пристъпна и възстановителна. Катаралната е описаната настинка и трае около 1 до 2 седмици, докато кашлицата се усилва. Температурата през целия ход обикновено остава ниска, което отличава коклюша от много грипни картини с висок фебрилитет.

Пристъпната фаза е тази, в която диагнозата най-често се заподозира. Човекът изкашля на серии, после поема въздух с остър реприз, може да посинее и често повръща от напрежението. Между пристъпите изглежда сравнително добре, което бърка родителите: детето играе, а след час отново не може да си поеме дъх. В ръководството на CDC от 2024 г. средната честота е около 15 пристъпа на денонощие, по-гъсто нощем.

Първите една-две седмици на тази фаза пристъпите зачестяват, после две-три седмици се задържат и едва тогава редеят. Самата пристъпна фаза обикновено трае 1 до 6 седмици и може да стигне 10 седмици. Кърмачета под 6 месеца често нямат сили за реприз, макар да кашлят на серии. При по-лека болест у ваксинирани юноши и възрастни звукът също може да липсва, а оплакването да наподобява упорит бронхит.

Във възстановителната фаза кашлицата става по-рядка и за 2 до 3 седмици видимо стихва. Пристъпите обаче се връщат при следваща респираторна инфекция и това може да се случи много месеци след началото. Дългият остатък не означава, че бактерията още е в гърлото. Дихателните пътища заздравяват бавно, както описват указанията за лечение на CDC от декември 2025 г. Умората, нощното будуване и повръщането са част от същата фаза. Счупено ребро е възможно при много силен пристъп, по-често при юноши и възрастни.

Как бактерията уврежда дихателните пътища

Причинителят е Bordetella pertussis, бактерия, която се закрепя за ресничките на лигавицата в трахеята и бронхите. Болестта е предимно токсична. Токсините парализират ресничките и възпаляват лигавицата, така че секретът не се изчиства и кашлицата става единственият начин да се изтласка.

Същите продукти на бактерията заобикалят част от защитата. Лимфоцитите в кръвта се покачват, но движението им към мястото на заразата е нарушено, както описва главата за коклюш на CDC през април 2024 г. Високият брой бели кръвни клетки сам по себе си не доказва коклюш и не замества секрет от носоглътката.

Имунитетът след преболедуване не е постоянен. Човек може да се зарази отново години по-късно, често без пълния реприз, затова една изкарана инфекция не отменя дозите по календара. След оздравяване пропуснатите ваксини се наваксват, а близките се проверяват дали им е ред за доза, особено ако в дома има кърмаче.

Възпалението стеснява дихателните пътища и вдишването след дълъг пристъп минава през стеснени гласни връзки. Оттам идва репризът. Когато отокът спадне, звукът изчезва по-бързо от самата склонност към пристъп, затова кашлицата надживява бактерията.

Колко време човекът е заразен за околните

Заразяването започва още с хремата, преди тежките пристъпи, и трае до третата седмица след началото им. Ефективен антибиотик скъсява този срок до около пет дни от първия прием, по ръководството на CDC от 2024 г. Петте дни се броят от старта на лечението, не от последния ден на курса, ако курсът е по-дълъг.

При възприемчиви контакти в същото домакинство се заразяват около 80 %. Възприемчив значи човек без достатъчна защита от ваксина или от скорошна болест. Едно неразпознато кашлящо дете в ясла или възрастен с упорита кашлица може да зарази почти всички незащитени вкъщи. Капчиците излизат при кашлица и кихане.

  • Болният отделя бактерията с кашлица и кихане още при първата хрема.
  • Без антибиотик заразният период стига до третата седмица на пристъпите.
  • По американските правила пет дни лечение свалят заразността.
  • Във Великобритания отсъствието от училище често е 48 часа след подходящ антибиотик.

Правилата за изолация не съвпадат. Клиника Майо в текст от 15 март 2025 г. съветва човек да стои у дома до поне пет дни лечение, а без лечение около три седмици след началото на симптомите. Британският Национален институт за здравеопазване и клинични постижения (NICE) в редакция от октомври 2026 г. иска 48 часа подходящ антибиотик или 21 дни от началото на кашлицата, ако лечение няма. За детска градина, училище и работа в България важи местното указание на лекаря. Докато срокът тече, контактът с кърмачета и с бременни се ограничава, а маската и миенето на ръцете поне 20 секунди само намаляват капките.

Какви изследвания потвърждават диагнозата

Типичната кашлица и разказът кога е започнала вече насочват, но лабораторията потвърждава и помага за мярката към контактите. В ранните дни оплакванията съвпадат с вирус, грип и бронхит, затова само прегледът често не стига. Лекарят пита откога е кашлицата, дали има повръщане, посиняване или контакт с болен, и слуша белия дроб.

Посявката от задната част на носоглътката, не от гърлото, е най-специфичният тест и се смята за златен стандарт. Тя успява най-често в първите две седмици. След антибиотик или при ваксиниран човек бактерията се изолира по-рядко. Юношите и възрастните често идват чак когато кашлят от седмици, и тогава посявката вече е късна. Пробата се взема със синтетичен тампон, не с памук.

PCR, тестът, който търси генетичен материал, е бърз и по-чувствителен. Главата за коклюш на CDC от април 2024 г. го отрежда за първите три седмици от кашлицата, а при кърмачета и неваксинирани хора може да е точен до четвъртата. След това ДНК намалява и отрицателният резултат не изключва болестта. При съмнение за взрив поне един случай е добре да се потвърди и с посявка, защото специфичността на PCR варира.

Серологията, антителата в кръвта, е по-полезна късно, когато посявката и PCR вече мълчат. За еднократната проба, която CDC и Агенцията по храните и лекарствата на САЩ (FDA) използват, най-добрият момент е 2 до 8 седмици след началото на кашлицата, а материалът може да се вземе до 12-ата седмица. Търговските китове не са еднакво точни. Рентгенографията на гръдния кош, която Клиника Майо посочва, търси пневмония като усложнение, а не доказва самия коклюш.

Ако картината е типична, кърмачето е малко или в дома има новородено, лечението не чака бланката. Клиничната страница на CDC, обновена на 25 август 2026 г., съветва антибиотикът да се обмисли преди резултата, когато историята е убедителна, човекът е в риск или ще контактува с такъв човек.

Кога антибиотикът има смисъл и какви са схемите

Ранният антибиотик, започнат в първите една-две седмици преди пристъпите, може да направи болестта по-лека и да спре предаването. След като пристъпите вече са в разгара си, същото лекарство рядко променя хода на кашлицата. Систематичният преглед на Cochrane от 2007 г. събира 13 изпитвания с 2 197 участници и показва, че антибиотиците изчистват бактерията от носоглътката, без да променят по-нататъшното клинично протичане.

Късите курсове, азитромицин за 3 до 5 дни или кларитромицин и еритромицин за 7 дни, изчистват бактерията колкото по-дългият еритромицин от 10 до 14 дни. Относителният риск за изчистването е 1,01, с интервал от 0,98 до 1,04, а нежеланите реакции са по-редки, с риск 0,66 и интервал от 0,52 до 0,83. NICE цитира този преглед и в редакцията от 2026 г.

Срокът зависи от възрастта и от страната. За хора на една година и повече CDC приема антибиотик до 3 седмици от началото на кашлицата. За кърмачета под една година и за бременни близо до термина срокът е до 6 седмици, защото при тях болестта е тежка. Обяснението към пациенти от 2 декември 2025 г. казва, че след три седмици лечението вече едва ли помага при повечето хора, защото бактерията я няма, а лигавицата заздравява бавно.

Във Великобритания NICE през 2026 г. предписва антибиотик, ако човекът не е приет в болница и кашлицата е започнала в последните 21 дни. Целта там е да се прекъсне веригата, а облекчението на симптомите се описва като ограничено, особено при късен старт. Българският лекар избира срока по местната практика. Дозите по-долу са американската таблица от 9 декември 2005 г., към която клиничната страница на CDC препраща и през 2026 г.

Възраст Азитромицин по CDC Как се пие
Под 6 месеца 10 mg/kg веднъж дневно 5 дни без смяна на дозата
Над 6 месеца и деца 10 mg/kg, после 5 mg/kg Ден 1 до 500 mg, дни 2–5 до 250 mg
Възрастни 500 mg, после 250 mg Ден 1 е 500 mg, после още 4 дни по 250 mg

Под един месец американският избор е азитромицин, въпреки връзката на оралния еритромицин и азитромицин със стеснение на изхода на стомаха, пилорна стеноза. Рискът от тежък коклюш при новороденото надвишава този риск, но кърмачето се наблюдава за стенозата и за други тежки реакции. Кларитромицин по CDC не се препоръчва под един месец. NICE през 2026 г. сочи кларитромицин като първи избор на тази възраст, а азитромицин като възможен при оскъдни данни. Коя схема важи, решава лекарят по местната практика.

Над един месец предпочитаните лекарства в САЩ са макролидите. Кларитромицинът е 15 mg/kg на ден, най-много 1 g, на два приема в продължение на 7 дни при деца, и 1 g на ден на два приема при възрастни. Еритромицинът е курс от 14 дни, 40 до 50 mg/kg на ден при деца над един месец, с таван 2 g, на четири приема, и 2 g на ден при възрастни. Стомашните оплаквания при него са по-чести.

Ако макролидът не се понася или се подозира устойчив щам, при хора над 2 месеца алтернативата е триметоприм със сулфаметоксазол за 14 дни. При деца дозата е 8 mg/kg триметоприм и 40 mg/kg сулфаметоксазол на ден, на два приема. При възрастни са 320 mg триметоприм и 1 600 mg сулфаметоксазол на ден, също на два приема. Лекарството не се дава под 2 месеца, при бременност и при кърмене по текста от 2005 г. NICE го забранява и при бременни, и при кърмачета под 6 седмици, което е малко по-ранна възрастова граница от американските 2 месеца.

Азитромицинът не се пие едновременно с антиациди, които съдържат алуминий или магнезий, защото те забавят усвояването. При удължен QT интервал, известен проблем със сърдечния ритъм или някои антиаритмични лекарства изборът се преценява внимателно. Предупреждението на FDA е от 12 март 2013 г. и остава в бележка на CDC през 2026 г. В САЩ устойчивостта към макролиди засега е рядка, но съобщенията се увеличават в Азия, Австралия, Европа и Южна Америка. Пътуване през последните 21 дни до място с честа устойчивост влиза в избора на антибиотик.

Какво помага у дома, докато кашлицата отшуми

По-големите деца и възрастните често остават у дома, ако дишат стабилно и приемат течности. Кърмачетата по-често са в болница, отделени от другите пациенти. Ако детето не задържа вода и храна, течностите се вливат венозно, а кислородът остава болнична задача.

Сиропът за кашлица от аптеката почти не променя пристъпите. CDC не го препоръчва, освен ако лекар изрично не го е казал, и обикновено не го дава на деца под 4 години. Отделен преглед на Cochrane от 22 септември 2014 г., с данни до януари 2014 г., включва 12 изпитвания и 578 участници. Дексаметазон в едно малко изпитване с 11 души не показва ясно по-къс болничен престой. Салбутамолът в две изпитвания с 42 души почти не променя броя на пристъпите на ден. Доказателството е слабо и не стига, за да се обещае облекчение.

  • Антибиотикът се допива докрай, дори кашлицата да не спре веднага.
  • Водата, сокът и бульонът се предлагат често и на малки глътки.
  • По-малките порции храна намаляват повръщането след силен пристъп.
  • Димът, прахът и острите миризми се махат от стаята.
  • Хладен чист овлажнител може да улесни отделянето на секрет.

Парацетамол или ибупрофен се използват за неразположение и за леко повишена температура, както съветва NICE, след проверка на листовката и възрастта. Те не лекуват самия коклюш. Сухи устни, плач без сълзи и явно по-рядко уриниране са белези на обезводняване, описани от Клиника Майо, и тогава обаждането към лекар не чака сутринта. Тиха, по-хладна и затъмнена стая помага на съня между нощните пристъпи.

[Малко момче, което е ваксинирано]

Кога да потърсите лекар при съмнение за коклюш

Силният пристъп е причина за преглед, а затрудненото дишане е причина за спешна помощ. CDC казва това пряко в текста за симптомите от декември 2025 г. Няма полза да се чака „да мине само“, ако кашлицата вече е на серии, детето повръща или в дома има бебе под една година. Колкото по-рано се вземе секрет, толкова по-верен е тестът.

NICE през 2026 г. иска болница при значим задух, епизоди на апнея, тежки пристъпи, посиняване, гърчове или пневмония. Прагът за прием е нисък при деца до 6 месеца, защото при тях смъртта и тежкото протичане са най-чести. Болницата се предупреждава предварително, за да има изолация. В България спешният номер е 112. Той се набира при спиране на дишането, посиняване, гърч или когато човекът не може да си поеме въздух, без да се търси първо планов час.

Какво виждате Накъде да се обърнете
Пауза в дишането, посиняване, гърч или тежък задух Обадете се на 112 и кажете, че има съмнение за коклюш
Кърмаче до 6 месеца с кашлица, която се влошава Потърсете преглед още същия ден, прагът за болница е нисък
Силни пристъпи без задух при по-голямо дете или възрастен Свържете се с личния лекар или с педиатър, без да чакате седмици
Повръщане след кашлица, сухи устни или редки мокри пелени Обадете се на лекар заради риск от обезводняване

Бременна жена с контакт с болен не отлага разговора с лекаря, който води бременността. Тя може да прекара инфекцията по-леко от кърмаче и пак да я предаде на новороденото. Ако кашлицата е близо до термина, американският срок за антибиотик е до 6 седмици. На прегледа помагат датите на ваксините, денят на първата хрема и имената на близките под една година.

Какви усложнения има при кърмачета и при възрастни

Пневмонията е най-честото тежко усложнение и причина за повечето смъртни случаи от коклюш. Младите кърмачета са в най-висок риск. Сред хоспитализираните бебета под една година CDC посочва апнея при около две на три (68 %), пневмония при около едно на пет (22 %), гърчове при около едно на 50 (2 %) и засягане на мозъка, енцефалопатия, при около едно на 150 (0,6 %). Около едно на 100 (1 %) от тези хоспитализирани кърмачета умира от усложненията.

Числата се отнасят за лекуваните в болница, не за всяко бебе с лека кашлица. Отделно, около едно на три от всички кърмачета под една година с коклюш стига до болница. В САЩ между 2000 и 2017 г. пневмония е отчетена при 13,2 % от всички докладвани случаи и при 18,6 % от кърмачетата под 6 месеца, а смъртните случаи за същия период са 307. Това е надзорът за 2000–2017 г. в главата за коклюш на CDC.

При юноши и възрастни усложненията обикновено са по-леки, особено след ваксина, но пневмония и болница пак се случват. Напънът на кашлицата може да доведе до кръвотечение от носа, отит на средното ухо, херния, отказ от храна и обезводняване. По-редки последици от налягането са пневмоторакс, счупено ребро и кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка. Неврологичните усложнения се свързват с недостиг на кислород по време на кашлицата и е възможно и с коклюшния токсин. Те са по-чести при кърмачета. Пауза в дишането при бебе остава спешна, дори ако след секунди цветът на кожата се върне. Бременните в третия триместър са отделно отбелязани, защото скоро ще са в постоянен контакт с новородено.

Кои ваксини се поставят и защо защитата отслабва

Петте дози в детството са основата на американския график. CDC на 2 декември 2025 г. препоръчва DTaP, комбинирана ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш с пълна детска доза, на 2, 4 и 6 месеца, после между 15-ия и 18-ия месец и между 4 и 6 години. Деца под 7 години получават DTaP. По-големите и възрастните получават Tdap, в който част от компонентите са в по-ниска доза.

На 11–12 години в САЩ се поставя една доза Tdap. Възрастен, който никога не е получавал Tdap, получава една доза в удобен момент, независимо кога е бил последният му тетанус. След това няма отделна препоръка за редовни коклюшни бустери, въпреки че защитата след Tdap отслабва за няколко години. Бустерът на всеки 10 години е за тетанус и дифтерия и може да бъде Td или Tdap. Ако има противопоказание към коклюшния компонент, за хора на 7 и повече години се използва Td.

При всяка бременност CDC иска една доза Tdap, за предпочитане в ранната част на седмиците от 27-а до 36-а, за да минат антитела към бебето преди раждането. Доза веднага след раждането се предлага само на жена, която никога не е получавала Tdap. Ако е била ваксинирана по-рано, но е пропуснала дозата в тази бременност, следродилна доза не се препоръчва по този текст.

Британският график е друг. NICE описва комбинирана ваксина „6 в 1“ на 8, 12 и 16 седмици и предучилищна „4 в 1“ на 3 години и 4 месеца. Ваксината при бременност се предлага от 16-а седмица, обичайно около 20-а, по време на подробния ехографски преглед, и за по-добра защита преди 32-ра седмица. Жена, пропуснала този прозорец, може да я получи и по-късно. Рутинна коклюшна имунизация след 10-годишна възраст във Великобритания не се препоръчва, освен при бременни. В САЩ дозата на 11–12 години и еднократната доза за възрастни остават в календара.

В България седмиците и комбинациите са по имунизационния календар, който прилага личният лекар или лекарът, водещ бременността. След преболедуване пропуснатите дози се довършват, когато острата фаза отмине. Целоклетъчните ваксини от 40-те години на XX век, в серия от четири дози, са били 70 до 90 % ефективни срещу тежък коклюш в тогавашните проучвания. Местните реакции били чести, затова отстъпили място на безклетъчните. Днешната безклетъчна ваксина пази добре в началото, но защитата ѝ отслабва и болестта се връща при юноши и възрастни.

Защо коклюшът се връща след години на спад

Докладваните случаи в САЩ са паднали рязко след ваксината и после отново са тръгнали нагоре. Преди ваксината от 40-те години на XX век годишно са се съобщавали над 200 000 случая. След въвеждането на целоклетъчната комбинирана ваксина през 1948 г. броят е намалял с над 90 % спрямо онази епоха. От 80-те години съобщенията отново растат и стигат връх от 48 277 случая през 2012 г.

Надзорната страница на CDC, обновена на 27 октомври 2026 г., нарежда сред причините по-доброто разпознаване, по-широкото лабораторно тестване, по-активния надзор и отслабващия имунитет след безклетъчните ваксини. Те напълно заменят целоклетъчните в детския календар на САЩ през 1996 г. По време на пандемията през 2020 г. маските и дистанцията свалят и коклюша. През 2024 г. САЩ се връща към модела отпреди пандемията, с обичайно над 10 000 случая годишно. Предварителните данни показват повече от шест пъти повече случаи, отколкото през 2023 г., и повече, отколкото през 2019 г. Върхът е през ноември 2024 г. През 2025 г. бройките остават по-високи от годините непосредствено преди пандемията, но след този връх трендът е надолу. Много от истинската болест остава неразпозната.

В световен план CDC, с дата 2 декември 2025 г., предава данните на Световната здравна организация (СЗО) за 941 565 докладвани случая през 2024 г. Между 1990 и 2019 г. броят на новите случаи годишно е намалял с 40,98 %. Публикация от 2014 г., която CDC още цитира, оценява 24,1 милиона случая и 160 700 смъртни случая при деца под 5 години. Съобщените 941 565 случая са регистър, а милионите са модел на незаписаните зарази, най-вече там, където ваксиналното покритие е ниско.

Повечето смъртни случаи са при малки бебета без ваксина или с незавършен курс. В страните с високо покритие най-висока е заболеваемостта при неваксинираните кърмачета и после отново при юношите. Коклюшът остава сред водещите причини за смърт, която ваксината може да предотврати. Бебето преди завършените първи дози е уязвимо, а кашлящият възрастен до него е възможен източник.

Профилактиката с антибиотик за здрави контакти също се различава. CDC я подкрепя за хората с висок риск от тежък коклюш и за близките им. NICE я ограничава до кашлица в последните 21 дни и до дом, в който има уязвимо кърмаче, бременна в късен срок или човек, който ги гледа отблизо. Тогава антибиотик получават всички близки контакти. Прегледът от 2007 г. не намира значима полза при контакти над 6 месеца. Лекарят съчетава това оскъдно доказателство с риска в конкретното жилище.

Често задавани въпроси

Може ли ваксиниран човек да получи коклюш?

Да. Ваксината намалява риска и обикновено омекотява протичането, но не изключва заразата. CDC описва през 2025 г. по-лека болест при ваксинирани, а защитата след Tdap отслабва за няколко години. Имунитетът след самото боледуване също не е пожизнен, затова и прекаралият коклюш може да се зарази отново.

Помагат ли сиропите против кашлица при коклюш?

Не се очаква сиропът от аптеката да спре пристъпите. CDC не го препоръчва без лекар, особено при деца под 4 години. Прегледът на Cochrane от 2014 г. не намира надеждно доказателство, че салбутамол или дексаметазон скъсяват кашлицата или болничния престой.

Колко дълго може да продължи кашлицата след началото?

Пристъпите обикновено траят от 1 до 6 седмици и могат да се проточат до 10. После отшумяват бавно, но друга респираторна инфекция може да ги върне и месеци по-късно. Късно започнатият антибиотик рядко скъсява този остатък, защото лигавицата вече е увредена.

Опасен ли е коклюшът по време на бременност?

За самата жена протичането често е по-леко, отколкото при кърмаче, но тя може да предаде бактерията на новороденото. CDC препоръчва Tdap при всяка бременност, за предпочитане между 27-ата и 36-ата седмица. Ако кашлицата започне близо до термина, американското ръководство допуска антибиотик до 6 седмици след началото ѝ.

Трябва ли семейството да пие антибиотик след контакт?

Не при всеки контакт. CDC подкрепя профилактика за хора с висок риск и за близките им, а NICE през 2026 г. я връзва с уязвимо кърмаче или бременна и със срок от 21 дни. Прегледът от 2007 г. не доказва полза при здрави контакти над 6 месеца, затова решението остава на лекаря след преглед на дома.

Може ли човек да боледува от коклюш повече от веднъж?

Да, защото защитата след инфекцията не е постоянна. Повторната болест често е по-лека и без ясен реприз, което я прави лесна за пропускане. Прекаран коклюш не отменя следващите дози по календара, след като острата фаза отмине.

Заключение

Първият въпрос към личния лекар или педиатъра е от колко дни е кашлицата и има ли в дома кърмаче или бременна. От отговора зависи дали антибиотикът още може да спре предаването и дали на близките им трябва профилактика, или вече се чака само лигавицата да заздравее. Носете датите на ваксините и деня, в който е започнала хремата, защото от тях се избира и тестът: PCR и посявка рано, антитела по-късно.

Ако бебето спира да диша, посинява или има гърч, обаждането е към 112, без да се чака планов час. При по-голямо дете или възрастен със силни пристъпи прегледът е още същия ден, докато секретът още има шанс да хване бактерията. Дотогава кашлящият стои отделно от кърмачета и не разчита на сироп да свърши работата на антибиотика.

Ваксиналният въпрос е отделен от лечението на вече започналата кашлица. В САЩ прозорецът при бременност е 27–36 седмица, във Великобритания приемът започва от 16-а и е желателен преди 32-ра. Коя седмица важи при вас, казва лекарът по българския календар. Една доза при тази бременност и довършените детски дози пазят следващото бебе по-добре от късно хванат пристъп.

Източници

  1. Symptoms of Whooping Cough. Centers for Disease Control and Prevention, 2 декември 2025 г.
  2. Treatment of Whooping Cough. Centers for Disease Control and Prevention, 2 декември 2025 г.
  3. Treatment of Pertussis. Centers for Disease Control and Prevention, 25 август 2026 г.
  4. Pertussis Vaccination Recommendations. Centers for Disease Control and Prevention, 2 декември 2025 г.
  5. Pertussis Surveillance and Trends. Centers for Disease Control and Prevention, 27 октомври 2026 г.
  6. Pertussis in Other Countries. Centers for Disease Control and Prevention, 2 декември 2025 г.
  7. Havers FP, Moro PL, Hariri S et al.: Chapter 16: Pertussis. Centers for Disease Control and Prevention, 12 април 2024 г.
  8. Tiwari T, Murphy TV, Moran J: Recommended Antimicrobial Agents for the Treatment and Postexposure Prophylaxis of Pertussis: 2005 CDC Guidelines. Morbidity and Mortality Weekly Report, 9 декември 2005 г.
  9. Whooping cough: Scenario: Management of whooping cough. National Institute for Health and Care Excellence, октомври 2026 г.
  10. Altunaiji SM, Kukuruzovic RH, Curtis NC et al.: Antibiotics for whooping cough (pertussis). Cochrane Database of Systematic Reviews, 18 юли 2007 г.
  11. Wang K, Bettiol S, Thompson MJ et al.: Symptomatic treatment of the cough in whooping cough. Cochrane Database of Systematic Reviews, 22 септември 2014 г.
  12. Whooping cough – Diagnosis and treatment. Mayo Clinic, 15 март 2025 г.

За редакцията

Редакция BgMedBookМедицински справочник

Редакцията на BgMedBook подготвя статии за здравето, заболяванията и лечението въз основа на клинични ръководства, научни изследвания и препоръки на здравни институции. При търсенето и анализа на актуални изследвания, както и при превода им на български, редакцията използва инструменти с изкуствен интелект. Източниците са посочени във всяка статия. Информацията на сайта не замества консултацията с лекар.