
Фибромиалгията е реално хронично състояние с разпространена болка, умора и сън, който не носи отдих. Болката се усилва, защото мозъкът и гръбначният мозък обработват сигналите по-остро, и това не е въображение, нито болест само на жени в средна възраст.
Обезболяващото от аптеката не е основата на грижата. В ревизията на Европейската лига за борба с ревматизма (EULAR) от 2016 г. единствената силна препоръка „за“ сред терапиите е упражнението. Насоките на британския NICE от 7 април 2021 г. отнасят фибромиалгията към първичната хронична болка и съветват да не се започват парацетамол, нестероидни противовъзпалителни средства, опиоиди и габапентиноиди.
Около 2 % от хората покриват тази картина според текста на EULAR, а в германска извадка по критериите от 2016 г. жените са 59,2 % от случаите. Аеробното упражнение в преглед на Кокрейн от 2017 г. може да свали болката с около 11 точки по скала от 0 до 100. Диагнозата често идва след повече от две години и средно след 3,7 прегледа при различни лекари.
Реална болест ли е фибромиалгията
Да. Това е разпознато клинично състояние с разпространена болка, а не измислено оплакване. В същите британски насоки от 2021 г. фибромиалгията, описана и като хронична разпространена болка, е вид първична хронична болка по логиката на единадесетата ревизия на Международната класификация на болестите. Първична означава, че няма друга болест, която сама да обяснява болката и тежестта ѝ, или че ударът върху живота е по-голям от видимата увреда.
Липсата на „положителен“ кръвен тест не прави оплакването нереално. Обзорът на Хойзер и Фицчарлс от 2018 г. припомня, че още в десетата ревизия от 1994 г. състоянието е вписано при болестите на опорно-двигателния апарат. Диагнозата се опира на група симптоми, както при редица други разстройства без единствен лабораторен белег. Страницата на Клиника Майо от 26 април 2025 г. казва направо, че лек, който да премахва фибромиалгията, няма, но лекарства и други мерки могат да държат симптомите под по-добър контрол.
Механизмът, който днес се приема за най-устойчив, е централната сенсибилизация. При нея болезненият дразнител се усеща по-силно (хипералгезия), а допир, който обикновено не боли, започва да боли (алодиния). Справочникът на Merck, обновен през октомври 2026 г., описва състоянието като предимно централно разстройство на болковата чувствителност. Клиника Майо добавя, че нивата на част от веществата, които предават болката, се вдигат неравномерно и че рецепторите сякаш „запомнят“ болката и реагират и на безобидни сигнали.
Обяснението „всичко е депресия“ също не издържа. В обзора от 2018 г. делът на хората с депресивно разстройство някога през живота варира от 40 до 80 % според метода, но не всеки с фибромиалгия е депресиран и не всеки с депресия има разпространена болка. Припокриват се сън, умора и част от биологичните и житейските фактори. Германските насоки, цитирани там, държат двете диагнози за различни. Находка в тънките нервни влакна на кожата се съобщава при част от изследваните, ала не при всички, и клиничната картина не съвпада с типичната невропатия на тези влакна.

Само жени на средна възраст ли боледуват
Не. Боледуват и мъже, и деца, и юноши, макар в кабинетите жените да преобладават силно. Проучването на Уолф и колеги от 13 септември 2018 г. разделя два свята. Сред 1 761 души, насочени и вече диагностицирани, жените са над 90 %. В неизбрана група с ревматоиден артрит, прегледана със същите критерии от 2016 г., жените са 58,7 % от случаите с фибромиалгия. В германско популационно проучване с 2 435 участници делът е 59,2 %, а разпространението е около 2 %.
Старият образ „девет жени на един мъж“ идва от начина, по който диагнозата се е поставяла. Критериите от 1990 г. изискват болка при натиск върху поне 11 от 18 определени точки. Жените по-често отчитат такава чувствителност, затова изпитът сам по себе си накланя броя към тях. В западните страни жените и по-често стигат до лекар с телесни оплаквания. Когато състоянието се мисли за „женско“, мъжът с разпространена болка по-лесно остава без тази дума в документа, а лекарят по-рядко я търси.
Клиника Майо през 2025 г. все пак отбелязва, че фибромиалгията е по-честа при хора, записани като жени при раждането. Разликата е реална, но не е изключителност. Merck напомня, че диагнозата се пропуска именно при мъже, деца и юноши.
Деца и юноши също могат да покрият критериите. Британските насоки отделят оценка между 16 и 25 години, защото болката тогава мени ученето и семейните отношения. Началото обичайно е в средната възраст, но долна граница няма.
Колко тежки са болката и останалите оплаквания
Болката може да е силна и да свива обичайния ден, а не е „леко мускулно неразположение“. Клиника Майо я описва като постоянна тъпа болка от поне три месеца, от двете страни на тялото и над и под кръста. Merck добавя, че често започва полека, има дърпащ характер и се влошава при умора, мускулно натоварване или претоварване. Най-често се усеща в тила, врата, раменете, гръдния кош, кръста и бедрата, без специфична увреда на тъканта под микроскоп.
До болката стоят умора и сън, след който човекът става без чувство за отдих. Болката сама къса нощта. Често се срещат и синдром на неспокойните крака, и сънна апнея. Замъгленото мислене, наричано понякога fibro fog, прави вниманието и паметта по-бавни. Merck описва и мравучкане, обичайно от двете страни и с място, което се мести. Сковаността сутрин е често оплакване, както и чувствителност при допир.
Оплакванията рядко идват сами.
- Тъпа болка от двете страни на тялото трае поне три месеца.
- Умората остава и след дълъг престой в леглото.
- Сънят се къса, а сутринта няма усещане за отдих.
- Концентрацията и паметта се забавят в ежедневните задачи.
- Главоболие, раздразнено черво или болка в челюстта често вървят редом.
На същата страница на Клиника Майо до фибромиалгията се нареждат мигрена, синдром на раздразненото черво, болка в челюстната става, интерстициален цистит, тревожност, депресия, синдром на хроничната умора, постурална тахикардия и оплаквания след коронавирусна инфекция. Наличието на второ болково състояние не отменя първото. Болката, умората и лошият сън засягат работата и близките отношения. Неразбирането от околните само по себе си тежи и може да подхрани тревожност или депресия.
Пълно изчезване на симптомите е рядко. Германската информация за пациенти, предадена в обзора от 2018 г., казва, че оплакванията остават при почти всички и не скъсяват живота. Merck описва хроничен ход, при който функцията обикновено е по-добра, ако настроението също се лекува.
Какво отключва симптомите
Една-единствена причина не е намерена. Клиника Майо събира няколко пътя, които могат да се съберат у един човек. Състоянието се среща по-често в семейства, така че определени генетични промени вероятно повишават уязвимостта, без да има един „ген на фибромиалгията“, който да се търси с тест. Инфекция може да отключи или да усили оплакванията. Физическо събитие, например катастрофа, операция или травма, както и продължителен емоционален стрес, също се описват като отключващ фактор. При други хора симптомите се трупат бавно, без едно събитие, което да се посочи с пръст.
Рискът е по-висок при фамилна анамнеза и при вече налични остеоартрит, ревматоиден артрит, лупус или затлъстяване. Merck добавя анкилозиращ спондилит, хронична болка в гърба, депресия и тревожност към болестите, при които фибромиалгията се среща по-често. Това не значи, че всяка от тях „преминава“ във фибромиалгия. Значи, че двете могат да стоят заедно и че болката от ставата не обяснява сама цялата картина.
Ако оплакванията са тръгнали след вирус или след лаймска болест, допълнителен дълъг курс антибиотик или противовирусно средство не е показал полза. Merck го казва направо. Инфекцията може да е съвпадала по време с началото, но удължаването на противомикробното лечение не лекува централната болка. Същото важи за идеята, че мускулът е „възпален“ и трябва да се гаси с противовъзпалително. Под микроскоп няма характерна увреда на мускула, а зоните, които болят при натиск, не са подути, зачервени или топли.
Стресът участва, без да изчерпва обяснението. Обзорът от 2018 г. събира наследствена уязвимост и тежки житейски натоварвания като фактори, които предразполагат, отключват и задържат симптомите. Болката остава легитимна, а човекът получава стъпки, с които да влияе на деня си.
Как се поставя диагнозата след 2016 г.
Диагнозата е клинична. От 2016 г. тя не изисква брой болезнени точки при натиск и не изисква да се изключи всяка друга болест, преди думата да се запише. Статията на Уолф и колеги в Seminars in Arthritis and Rheumatism задава четири условия, които трябва да са налице заедно при възрастен. Обобщената болка обхваща поне четири от пет области. Симптомите са на сходно ниво поне три месеца. Индексът на разпространената болка и скалата за тежест минават определен праг. Диагнозата е валидна независимо от други диагнози и не отменя друга важна болест.
Петте области са лява горна, дясна горна, лява долна, дясна долна и централна ивица по врата и гърба. За това правило болката в челюстта, гърдите и корема не се брои към областите, за да не се обяви регионална болка за генерализирана. Индексът, съкратено WPI, все пак брои до 19 места, в които е боляло през последната седмица, и тук челюстта, гърдите и коремът влизат. Прагът е WPI поне 7 и тежест поне 5, или WPI от 4 до 6 и тежест поне 9. По-ранният праг започваше от WPI 3. Тежестта, съкратено SSS, стига до 12 точки. Умората, събуждането без отдих и умствените симптоми се оценяват от 0 до 3, а главоболието, болката или спазмите ниско в корема и депресията носят 0 или 1.
Спрямо критериите от 1990 г. и клиничната преценка по-ранните скали от 2010 и 2011 г. имат медиана на чувствителността 86 % и на специфичността 90 %. Добавеното изискване за обобщена болка намалява грешката, при която регионален болков синдром се записва като фибромиалгия. Лекарският вариант на критериите важи за диагноза при конкретен човек. Въпросникът, попълнен сам, е годен за проучвания, но лекарят не поставя с него диагноза на отделен пациент. Онлайн калкулатор не замества прегледа.
Болезнените точки при натиск отпадат, защото лекарите ги оценяват различно, интензитетът им се мени, а броят им не хваща умората и съня. Merck отбелязва, че 11 от 18 точки вече не са условие, макар някои специалисти още да опипват мускулите. Подута, топла или зачервена зона насочва към друга диагноза.
В повечето случаи личният лекар поставя диагнозата след разпит и преглед. Към ревматолог, невролог или ендокринолог се праща човек при реално съмнение за друга болест. EULAR отбелязва, че пътят често минава през повече от две години и средно 3,7 консултации. Ранното назоваване с писмено обяснение намалява повторените изследвания.
Кога разпространената болка иска преглед
Преглед при личния лекар е уместен, когато болката е от двете страни на тялото, над и под кръста, трае поне три месеца и върви с умора или със сън без отдих. По-ранна визита има смисъл, ако оплакването вече пречи на работа, училище или сън. Спешната помощ е за друга група признаци, които не се обясняват с фибромиалгия и не бива да се чакат.
| Признак | Какво следва |
|---|---|
| Болка от двете страни, над и под кръста, поне три месеца, с умора или неосвежаващ сън | Преглед при личния лекар. |
| Подута, зачервена или топла става | Преглед за възпалителна болест. |
| Сутрешна болка в раменете и таза при по-възрастен човек | Преглед за ревматична полимиалгия. |
| Затруднено дишане, световъртеж, крайна слабост или температура със схванат врат | Обаждане на 112. |
| Болка след започване или вдигане на дозата на статин | Обаждане на лекаря, който го е предписал. |
| Ухапване от кърлеж или обрив тип мишена | Преглед за лаймска болест. |
| Нов пристъп с различни симптоми | Повторен преглед, дори ако причината остане неясна. |
Кръвните изследвания не доказват фибромиалгия и не се назначават всички наведнъж. Merck посочва пълна кръвна картина, разширена биохимия, СУЕ или C-реактивен протеин, креатинкиназа и щитовидни хормони, подбрани според съмнението. Самото състояние не прави тези показатели абнормни. Автоантитела се добавят, когато прегледът подсказва ревматична болест. Хипотиреоидизъм, ревматоиден артрит, лупус, анкилозиращ спондилит и болест на Паркинсон се търсят по обективни белези.
Ревматичната полимиалгия боли около раменете и таза, по-силно сутрин при по-възрастни, често с високи СУЕ и C-реактивен протеин. Синдромът на хроничната умора дава сходна обща болка и умора при нормални лаборатории. При вече доказан артрит или лупус болка без нови ставни белези може да е придружаваща фибромиалгия. Пристъп с нови симптоми се преоценява. NICE отбелязва, че причина за пристъпа може да не се намери, но новите признаци не се записват автоматично към старата диагноза.

Защо движението е първата мярка
Движението е първата мярка с най-силна препоръка, не резерв след като лекарствата свършат. EULAR през 2016 г. е единодушен. Упражнението получава единствената силна препоръка „за“, заради ефекта върху болката, физическата функция и общото състояние, заради достъпността, цената и липсата на сериозни сигнали за вреда. Данните не показват, че аеробното превъзхожда силовото, нито че тренировката на суша превъзхожда тази във вода. И двете линии са приемливи.
Практическият скелет от същия документ е скромен. Аеробната част е поне 20 минути наведнъж, или два пъти по поне 10 минути, в 2 или 3 дни от седмицата. Силовата е поне 8 повторения на упражнение, също 2 или 3 пъти седмично. В началото симптомите могат да се усилят. Под наблюдение тренировката се смята за общо взето безопасна. Merck добавя ежедневно меко разтягане, задържано около 30 секунди и повторено около пет пъти, плюс ходене с по-бърз ход, плуване или велосипед.
Прегледът на Кокрейн от 21 юни 2017 г. събира 13 опита с 839 възрастни. Сесиите са два или три пъти седмично, средно около 35 минути, с ходене, велосипед, лека аеробика или упражнения във вода, от леко към по-натоварено. Срещу липса на упражнение болката пада средно с около 11 точки по скала от 0 до 100, с интервал от 4 до 18, върху 351 души. Доказателството за болката е ниско. Качеството на живота се подобрява с около 8 точки, от 3 до 13, върху 372 души, и там доказателството е умерено. За умората и сковаността разликата е несигурна. Отпаданията са сходни, а нежеланите ефекти са рядко описани, включително една фрактура от натоварване на кост в ходилото сред 496 души.
NICE предлага групова програма с водач след навършени 16 години, съобразена с възможностите, и насърчава човека да остане активен и след като организираните срещи свършат. Ако добрата седмица се изразходва до изтощение, следващата често е по-тежка. Темпото се вдига бавно. При нова локална болка след натоварване се пита лекар или физиотерапевт.
Кои лекарства имат данни и къде насоките се разминават
Лекарството е допълнение при тежка болка или разбит сън, а не първа стъпка. Ефектът в опитите е скромен. EULAR започва с обяснение и с немедикаментозни мерки, а лекарство идва при тежка болка или нарушен сън. Хойзер и Фицчарлс подчертават, че лекарството не е задължително. Само около 10 % повече участници, отколкото при плацебо, получават клинично значимо облекчение с дулоксетин, милнаципран или прегабалин.
Насоките не казват едно и също. По-новият документ не отменя по-стария автоматично за всяка държава.
| Подход | EULAR, 2016 г. | NICE, 2021 г. |
|---|---|---|
| Аеробно упражнение | Единствената силна препоръка „за“. | Групова програма с водач след навършени 16 години. |
| Дулоксетин | Слаба препоръка „за“ при тежка болка. | Може да се обмисли при възрастни, включително без депресия. |
| Прегабалин | Слаба препоръка „за“ при тежка болка или лош сън. | Да не се започва при първична хронична болка. |
| Трамадол | Слаба препоръка „за“. | Опиоидите да не се започват. |
| Нестероидни противовъзпалителни | Слаба препоръка „против“. | Да не се започват. |
| Силни опиоиди | Силна препоръка „против“. | Да не се започват. |
| Когнитивно-поведенческа терапия | Слаба препоръка „за“ при настроение или справяне. | Може да се обмисли, наравно с терапия на приемане и ангажиране. |
| Акупунктура | Слаба препоръка „за“. | Може да се обмисли един ограничен курс. |
Американските листовки и европейското разрешение се разминават по същия шев. Прегабалинът е одобрен за първи път в САЩ през 2004 г. за други показания. В листовката от юни 2007 г. фибромиалгията вече е показание, с доза от 300 до 450 mg дневно в два приема. Започва се със 150 mg дневно и до една седмица може да се стигне до 300 mg, а при недостатъчен ефект до 450 mg. Над тази доза ползата не расте. При креатининов клирънс под 60 ml/min дозата се намалява. Схема за комбинация с габапентин няма, защото такава не е изпитвана.
Дулоксетин получава показанието през юни 2008 г. Дозата е 60 mg веднъж дневно, след първа седмица с 30 mg. Част от хората се повлияват още от началната доза, а над 60 mg ползата не се увеличава. Капсулата се гълта цяла. При чернодробна недостатъчност обичайно не се дава, нито при креатининов клирънс под 30 ml/min, нито при тежка употреба на алкохол. Има съобщения за чернодробна недостатъчност, понякога с фатален изход. Ефектът спрямо плацебо е показан до 3 месеца, не и в по-дългите опити.
Милнаципран е одобрен в САЩ през 2009 г. за фибромиалгия, с покачване за седмица до 100 mg дневно в два приема и възможност до 200 mg. Над 200 mg не е проучвано и лекарството не е за деца. И двете антидепресантни листовки предупреждават за суицидни мисли при деца, юноши и млади възрастни. NICE иска специалист, преди такава терапия при 16- и 17-годишни, и ясно обяснение, че средството се обмисля заради болка, сън и дистрес дори без депресия. Към април 2021 г. във Великобритания това е употреба извън одобрените показания.
Към 2018 г. Хойзер и Фицчарлс отбелязват, че Европейската агенция по лекарствата не е одобрила трите лекарства за фибромиалгия, затова в Европа такава употреба е извън разрешението. Кое се отпуска в България решават лекарят и фармацевтът. Тези дози не се започват самостоятелно.
Амитриптилинът събира по-тясно съгласие, пак със скромен ефект. EULAR дава слаба препоръка „за“ в ниска доза. Прегледът, на който стъпва, намира полза от 25 mg дневно между шестата и осмата седмица, но не на дванадесетата, а доза от 50 mg в същия преглед не показва ефикасност. Merck през 2026 г. описва 10 до 50 mg вечер и най-ниската действаща доза. Сухота в устата и сънливост спират част от хората, особено в напреднала възраст.
Парацетамолът по NICE също не се започва за тази болка. Merck не намира ефект на нестероидните противовъзпалителни и съветва силните опиоиди да се избягват. Ако вече се пие такова средство и има полза при малко вреди, спирането се договаря.
Селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина EULAR оценява слабо „против“, а NICE включва циталопрам, флуоксетин, пароксетин и сертралин сред възможностите при първична хронична болка. Лекарят избира според депресията, съня и местното разрешение. Рязкото спиране на дулоксетин, милнаципран или прегабалин носи отнемане, затова намаляването е постепенно. В американски искове, цитирани от Хойзер, година по-късно са спрели около 51 % от започналите дулоксетин, 62 % от започналите милнаципран и 65 % от започналите прегабалин.
Сън, темпо и психологическа помощ
Сънят и начинът, по който се живее с болката, тежат колкото таблетката. Merck смята подобряването на съня за критично и иска преглед за обструктивна сънна апнея и за други фактори, които късат нощта. Клиника Майо свързва умората сутрин с прекъснат сън и отбелязва колко често до фибромиалгията стоят апнея и неспокойни крака. Хигиената на съня е конкретен набор. Ляга се и се става в близък час, спалнята е тъмна и тиха, а дневният сън се ограничава, ако нощем после не идва сън. Лекарства, които влошават съня, се преглеждат и по възможност се махат.
Когнитивно-поведенческата терапия учи да се забелязват мислите, които уголемяват безпомощността. EULAR ѝ дава слаба препоръка „за“ при потиснато настроение. В прегледите болката и ограничението намаляват скромно и ефектът се задържа след срещите. NICE обмисля същата терапия или терапия на приемане и ангажиране след 16-годишна възраст, водена от обучен специалист. Биофийдбек британските насоки не предлагат.
Обяснението в първите срещи също е част от грижата. EULAR иска ранна диагноза, писмен материал и оценка на болката, функцията и житейския контекст. Германските текстове, предадени от Хойзер, казват, че оплакването е легитимно, че не идва от разрушена става и че рядко изчезва напълно. NICE добавя, че качеството на живота може да се подобри и когато силата на болката остане същата.
Темпото пази този ефект. Ден с по-слаба болка не е покана да се навакса всичко пропуснато, защото резкият скок често връща по-тежък ден. Твърде малкото движение в тежките дни пък отслабва формата, върху която стъпва програмата с водач. Планът за енергията включва и отказ от част от задачите без вина, без да се изпразни целият график. Техники за стрес, сред които по-бавно дишане, влизат в текста на Merck като част от грижата, редом с психологическа подкрепа, когато е нужна. Тревожност, депресия и особено биполярно разстройство се лекуват отделно, защото непромененото настроение влошава прогнозата на болката.
Какво остава извън доказаната полза
Няма метод, който да премахва фибромиалгията. Клиника Майо го казва ясно. Германската информация за пациенти добавя, че пълното облекчение е рядко, а Merck описва симптоми, които при повечето хора се задържат. Функцията обаче може да е добра при програма, която съчетава движение, сън, обяснение и, когато трябва, лекарство. Обещание за излекуване след курс масаж, манипулация или конкретна добавка не се крепи на препоръките.
Акупунктурата е в слабата зона „за“ при EULAR, защото добавена към обичайното лечение подобрява болката в един по-качествен преглед с около 30 %, при интервал от 21 до 39 %. Разликата спрямо мнима процедура е по-непостоянна. NICE допуска един курс в общинска среда, с ограничено време на специалиста. Това е британска рамка за разход. Масажът при EULAR е със слаба препоръка „против“, защото опитите не показват сигурен ефект върху болката, макар Merck да включва нежен масаж и локална топлина като възможно облекчение.
Транскутанната електрическа стимулация, ултразвукът и интерферентният ток не се предлагат от NICE, защото полза не е показана. Хиропрактиката EULAR оценява силно „против“ заради слабото качество на опитите. Медитативното движение, сред което тай чи и йога, има слаба препоръка „за“, с ефект върху сън, умора или качество на живота.
Кръвен панел, продаван като доказателство, не влиза в критериите от 2016 г. Самопопълненият въпросник не поставя диагноза. Дългият антибиотик след отминала инфекция не лекува централната болка, а силният опиоид добавя риск от зависимост. Устойчивата стъпка е ясна дума за диагнозата и план за движение, който се издържа месеци.
Често задавани въпроси
Минава ли фибромиалгията от само себе си?
Рядко изчезва напълно. Merck описва хроничен ход, при който симптомите се задържат при повечето хора, а германската информация за пациенти казва, че пълното облекчение е рядко. Функцията обикновено е по-добра, когато има движение, работа върху съня и лечение на настроението. Целта е по-широк ден, а не нулева болка.
Скъсява ли фибромиалгията живота?
В информацията за пациенти, предадена от Хойзер и Фицчарлс, оплакванията не скъсяват живота. Те могат да свият работата, съня и близките отношения, както описва Клиника Майо. Тежка нова слабост, затруднено дишане или температура със схванат врат не се отдават на фибромиалгия и искат спешна оценка.
Има ли полза от парацетамол или ибупрофен?
За самата фибромиалгия британските насоки от 2021 г. казват тези лекарства да не се започват. EULAR дава на нестероидните противовъзпалителни слаба препоръка „против“, а Merck не намира доказан ефект. Ако вече ги приемате и има реална полза без значима вреда, решението да продължат или да спрат се взема с лекаря.
Може ли личният лекар да постави диагнозата?
Да, в повечето случаи. Обзорът от 2018 г. държи диагнозата при лекаря от първата линия, след разпит и преглед, когато симптомите покриват признати критерии. Към специалист се отива при съмнение за друга болест, не за да се „потвърди“ всяка фибромиалгия. Критериите от 2016 г. са лекарски инструмент, а самопопълненият въпросник не стига.
Има ли изследване, което доказва фибромиалгията?
Няма кръвен тест или образно изследване, което да я доказва. Показателите, които Merck изброява, служат да се търси друга причина и при това състояние остават нормални. Отклонение в СУЕ, C-реактивен протеин, щитовидните хормони или креатинкиназата насочва към друга диагноза. Критериите от 2016 г. се прилагат от лекар, не от лаборатория.
Може ли да съществува заедно с ревматоиден артрит?
Да. Критериите от 2016 г. изрично позволяват фибромиалгия при друга болест и не отменят тази друга болест. При ревматоиден артрит, лупус или анкилозиращ спондилит болка без нови възпалителни белези може да е придружаваща фибромиалгия. Подута и топла става обаче не се обяснява с нея и иска отделна оценка.
Трябва ли антибиотик, ако болката е тръгнала след вирус?
Не като лечение на фибромиалгията. Инфекцията може да съвпадне с началото, но Merck казва, че удължен антибиотик или противовирусно средство не е показал полза. При нов обрив тип мишена или прясно ухапване от кърлеж се търси лаймска болест. Решението за антибиотик остава при лекаря според конкретната инфекция.

Заключение
Разпространената болка с умора и сън без отдих, която трае поне три месеца, е клинично състояние с критерии от 2016 г., а не проверка дали човекът „си внушава“. В неизбрани извадки жените са около 60 % от случаите, не над 90 %. Единствената силна терапевтична препоръка „за“ в ревизията на EULAR е упражнението, със скромен, но измерим ефект върху болката и качеството на живота в прегледа на Кокрейн.
За следващия преглед си струва две седмици да запишете къде боли, как спите и кои задачи умората спира. Занесете бележката на личния лекар и попитайте кои изследвания са нужни преди всяко лекарство и дали оплакването покрива праговете за обобщена болка, индекс и тежест. Попитайте и за сънна апнея, ако нощта е накъсана, и за план за движение с водач, който тръгва от кратки сесии.
Ако се стигне до лекарство, американските листовки, европейското разрешение и британските насоки от 2021 г. не съвпадат за прегабалин, трамадол и обикновените обезболяващи. Дозата и самият избор минават през лекаря, който познава местните правила, а спирането не става рязко. Симптомите често остават в някаква степен. Денят може да стане по-широк, когато движението, сънят и ясната дума за диагнозата вървят заедно.
Източници
- Chronic pain (primary and secondary) in over 16s: assessment of all chronic pain and management of chronic primary pain. National Institute for Health and Care Excellence, 7 април 2021 г.
- Macfarlane GJ, Kronisch C, Dean LE et al.: EULAR revised recommendations for the management of fibromyalgia. Annals of the Rheumatic Diseases, 4 юли 2016 г.
- Wolfe F, Clauw DJ, Fitzcharles MA et al.: 2016 Revisions to the 2010/2011 fibromyalgia diagnostic criteria. Seminars in Arthritis and Rheumatism, декември 2016 г.
- Wolfe F, Walitt B, Perrot S et al.: Fibromyalgia diagnosis and biased assessment: Sex, prevalence and bias. PLOS ONE, 13 септември 2018 г.
- Häuser W, Fitzcharles MA: Facts and myths pertaining to fibromyalgia. Dialogues in Clinical Neuroscience, март 2018 г.
- Bidonde J, Busch AJ, Schachter CL et al.: Aerobic exercise for adults with fibromyalgia. Cochrane Database of Systematic Reviews, 21 юни 2017 г.
- Fibromyalgia – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 26 април 2025 г.
- Muscle pain – Causes and definition. Mayo Clinic, 27 април 2023 г.
- Dalal DS: Fibromyalgia – Rheumatology and Orthopedics. Merck Manual Professional Edition, октомври 2026 г.
- LYRICA (pregabalin) Capsules. U.S. Food and Drug Administration, юни 2007 г.
- Cymbalta (duloxetine hydrochloride) Delayed-Release Capsules. U.S. Food and Drug Administration, юни 2008 г.
- Savella (milnacipran HCl) Tablets. U.S. Food and Drug Administration, 1 февруари 2009 г.
