Пристрастяване към смартфона: признаци и профилактика

Пристрастяване към смартфона: признаци и профилактика

Самото притежание на смартфон не доказва, че психичното здраве на тийнейджъра е увредено. Връзката, която големите обобщения описват, се отнася до проблемна употреба, тоест загуба на контрол, изместване на съня, училището и контактите и продължаване въпреки вредата. Тя е умерена и може да върви и в двете посоки, а не е присъда за всеки, който носи телефон в джоба.

Над три часа на ден в социални мрежи се свързват с около два пъти по-висок риск от симптоми на депресия и тревожност. Така е формулирана консултацията на главния хирург на САЩ. В същото обобщение учениците прекарват в тези мрежи средно 3,5 часа дневно, така че много от тях вече са над посочения праг, без това да значи, че всеки ще заболее.

В международен обзор от 2019 г. средата на оценките за проблемна употреба сред деца и младежи е 23,3%. Метаанализ от 2023 г. намира корелация около 0,28 с депресивни симптоми и 0,29 с тревожност. Политиката на Американската академия по педиатрия от февруари 2026 г. не слага еднаква забрана в часове. Тя иска телефонът да стои извън спалнята, а екранът да спре около час преди сън.

Какво означава проблемна употреба на смартфон

Проблемната употреба не е официална болест с код за „зависимост от смартфон“. Световната здравна организация (WHO) описва в класификацията ICD-11 разстройство от игри, не от телефона като уред. За тази диагноза играта излиза извън контрол, измества другите занимания и продължава въпреки вредата. Моделът трябва да пречи осезаемо на ученето, семейството или работата и обикновено да е налице поне 12 месеца. WHO отбелязва, че така засяга само малка част от хората, които играят.

Въпросниците, с които изследователите бележат „пристрастяване“, мерят друго. Търсят тревога, когато апаратът липсва, неуспешни опити за ограничаване, прекалена заетост с него и занемаряване на сън, училище или приятели. В обзора на Sohn и колеги от 2019 г. различните скали не съвпадат. Някои стигат до един признак, други изискват почти пълния набор за поведенческа зависимост. Затова процентът „зависими“ в една статия не се пренася автоматично в кабинета.

Думата „пристрастяване“ в ежедневието е по-широка от диагнозата и лесно стряска. По-точният български израз за това, което проучванията мерят, е проблемна употреба. Ако основният проблем са игрите с часове, с провал в училище и с ярост при спиране, клиницистът може да мисли за разстройството от игри. Ако става дума за прелистване, съобщения и сравнения в мрежите, това е отделен въпрос за навика и за настроението, а не автоматично същата диагноза.

Телефонът остава и инструмент за учене, за пътуване и за връзка с хора, които живеят далеч. Американската психологическа асоциация (APA) в консултацията си от май 2023 г. казва направо, че социалните мрежи не са по начало нито полезни, нито вредни. Ефектът зависи от това какво вижда младежът, какви сили и уязвимости вече има и дали у дома има разговор, а не само забрана.

младите хора, които използват смартфони

Колко силна е връзката с депресия и тревожност

Връзката е реална в цифрите и слаба като доказателство за причина. Sohn и колеги събират 41 проучвания с 41 871 деца и младежи, публикувани до есента на 2017 г. и обобщени на 29 ноември 2019 г. Средата на честотите на проблемна употреба е 23,3%, а повечето оценки се въртят между 14% и 31%. Тридесет от проучванията са от Азия, девет от Европа и две от Америка. Това не е снимка на България и не бива да се чете като местна норма.

При проблемна употреба шансовете за депресивни симптоми са около 3,17 пъти по-високи, с интервал от 2,30 до 4,37. Авторите оценяват това доказателство като умерено по качество. За тревожност, след като махат едно силно различаващо се проучване, отношението на шансовете е около 3,05. За усещането за стрес е около 1,86, а за по-лош сън около 2,60. Оценките за тревожност, стрес и сън са с ниско качество, защото отделните работи си противоречат.

Почти всички са едномоментни анкети. Човекът попълва и скалата за телефона, и скалата за настроението в един и същи ден, затова не се вижда кое е започнало първо.

По-нов метаанализ на Augner и колеги, публикуван на 14 март 2023 г., събира 27 проучвания от 2014 г. насам със 120 895 участници, не само тийнейджъри. Корелацията с тревожност е 0,29, а с депресия 0,28. Възрастта, годината на публикацията и качеството на проучването не обясняват разликите между трудовете. Авторите четат проблемната употреба и като знак, че тревожността или депресията вече са там, и като неуместен начин за справяне, който може да ги усили. И двете четения са възможни. Нито едното не оправдава изречението, че телефонът сам „чупи“ психиката на всяко дете.

Момичетата към 17–19 години излизат по-често в обзора от 2019 г., но картината не е еднопосочна. Тринадесет проучвания намират по-висока проблемна употреба при жени, а четири при мъже. При момчетата тя по-често върви с игри и клипове, при момичетата със съобщения и мрежи. По-ранният собствен апарат при момичета може да се свързва с по-трудно поведение, без педиатрите да сочат възраст, на която телефонът става безопасен.

Социалните мрежи са отделен въпрос от телефона

Вредата, за която предупреждава главният хирург, е за социалните мрежи, не за всяка минута с апарата. На страницата на консултацията, прегледана на 19 февруари 2025 г., до 95% от младежите на 13–17 години ползват поне една такава платформа. Почти две трети влизат всеки ден, а една трета казват, че са там почти постоянно.

Над три часа дневно се свързват с двоен риск от психични проблеми, включително симптоми на депресия и тревожност, а средното време в същия документ е 3,5 часа. За образа на тялото 46% от юношите на 13–17 години казват, че мрежите ги карат да се чувстват по-зле.

Разговорът по видео с баба и прелистването на чужди снимки не са една и съща екранна минута. Педиатричната политика от 2026 г. говори за „дигитална екосистема“ именно защото дизайнът дърпа към по-дълъг престой. Безкрайното превъртане, автоматичното пускане на следващия клип, известията и алгоритъмът, който поднася още от същото, не са въпрос само на слаба воля. Академията пише, че при уязвими младежи алгоритмичното усилване и сравнението с другите се свързват с по-висок риск от хранителни нарушения, депресия, тревожност и самонараняване.

Има и обратната страна, и тя не е утешителна фраза. APA описва полза, когато мрежите дават подкрепа на младеж, който е изолиран офлайн, включително при тревожност в живите срещи или при теми, които у дома се премълчават. Същата група обаче е и по-изложена на вредните страни. Затова съветът не е „махнете интернета“, а „гледайте какво точно прави този тийнейджър и какво му струва“.

Ранната юношеска възраст изглежда по-чувствителна. В политиката от 2026 г. годините между 11 и 14 са посочени като период на относително по-висока податливост към отрицателни ефекти, а връзката между по-дълго екранно време и по-лошо благополучие е слаба и нееднородна. APA съветва по-близко наблюдение обикновено между 10 и 14 години, с постепенно повече самостоятелност, ако младежът умее да се спира и да разбира рисковете. Няма възраст, след която темата изчезва. Мозъчното съзряване на самоконтрола продължава към средата на двадесетте.

Сън, сравнение и онлайн тормоз

Сънят е най-ясният мост между телефона и настроението. APA препоръчва на юношите поне осем часа сън и редовен час за лягане. Данните, на които стъпва консултацията, свързват техниката в последния час преди сън, и особено социалните мрежи, с накъсан сън. Недоспиването при юноши се свързва с по-трудно овладяване на емоциите и с по-висок риск от самоубийство, затова вечерният навик не е дребна семейна свада.

Педиатрите през 2026 г. изброяват защо екраните бъркат съня. Става дума за по-късно заспиване, за възбуждащо съдържание, за апарат в спалнята и за смущение в отделянето на мелатонин, хормона, който подсказва на тялото, че е нощ. В обзора от 2019 г. проблемната употреба върви с около 2,60 пъти по-високи шансове за лош сън, но качеството на това доказателство е ниско. Практическият извод е по-твърд от статистиката. Телефонът не нощува до възглавницата, а екранът спира около час преди лягане.

Сравнението с чужди лица и тела е вторият мост, по-силен при момичетата. APA съветва да се ограничава ползването на мрежите за сравнение на външност и за прекалено следене на собствените снимки и на реакциите под тях. Такова ползване се свързва с по-лош образ на тялото, с нарушено хранене и с депресивни симптоми. В същата консултация 46% от юношите на 13–17 години казват, че се чувстват по-зле за тялото си. Числото пасва на този механизъм, без да значи, че всяка снимка наранява.

Онлайн тормозът и омразата не са „просто думи в екрана“. Политиката от 2026 г. свързва кибертормоза с по-лошо психично благополучие. APA допълва, че излагането на онлайн дискриминация предсказва ръст на тревожност и депресивни симптоми дори след като се отчете подобно отношение извън мрежата, и че онлайн тормозът може да тежи повече от тормоза лице в лице. Ако младежът мълчи за обиди, заплахи или разпространени снимки, мълчанието не ги прави малки.

Ако младежът попадне на материал за самонараняване, хранително нарушение или плашещо насилие, APA иска такова съдържание да се ограничава, а педиатрите добавят, че му трябва психологическа опора и по-безопасна среда, не лекция. Известието, което къса съня, и лентата, която поднася още от същото, са част от този риск.

Какво показа изследването на мозъчната химия

Малкото изследване с магнитно-резонансна спектроскопия не доказва, че телефонът създава химичен дисбаланс, който обрича на депресия. Seo и колеги публикуват през юли 2020 г. сравнение на 19 младежи с високи точки по скали за интернет и смартфон и 19 връстници без такава картина. Средната възраст в цялата група е 15,47 години, със стандартно отклонение 3,06, а обхватът на набора е от 10 до 24 години. Подборът е по прагове на въпросници, не по болестен код. Девет са мъже и десет жени в групата с високи точки.

В предната поясна кора, зона, свързана с внимание и емоции, отношението на гама-аминомаслената киселина към креатина е по-високо при групата с високи точки. Разликата е статистически значима. Гама-аминомаслената киселина е потискащ преносител, който забавя сигналите между нервните клетки. Сборният сигнал на глутамат и глутамин, по-възбуждащата страна, не се различава значимо от контролите нито преди, нито след програмата. По-високото отношение към креатина се свързва с точките за депресия и тревожност в същия момент. Това е връзка в една снимка, не доказана верига „телефон, после химия, после болест“.

Дванадесет души на възраст от 11 до 17 години, средно 14,0 години, минават девет седмици когнитивно-поведенческа терапия по 75 минути веднъж седмично, пригодена от схема за игри. Точките за интернет и смартфон спадат значимо, но част от участниците остават над прага на скалите. Точките за депресия, тревожност и сън не се променят значимо, макар отношението на потискащия преносител към креатина да намалява. Химичната промяна в тази малка група не идва с ясно по-добро настроение.

От това не следва назначен скенер. Спектроскопията тук е изследователски метод при няколко десетки души, без случайно разпределение към терапия или към лист на чакащи. Личният лекар не я назначава, за да „види зависимостта“, и спадът на един сигнал не доказва, че курсът лекува депресията.

Кои признаци се виждат у дома

Признакът не е колко минути пише броячът на телефона, а какво изчезва от деня и какво се случва, когато апаратът спре. APA описва проблемна употреба на социални мрежи чрез няколко повторяеми поведения, които се разпознават у дома без специален тест и без скенер.

  • Младежът продължава с мрежите, дори когато сам казва, че иска да спре.
  • Младежът отново и отново стои онлайн по-дълго, отколкото е решил предварително.
  • Появява се силен копнеж или срив, ако телефонът бъде прибран за малко.
  • Лъже или крие употребата, за да запази достъпа до приложенията.
  • Губи сън, оценки или близки отношения заради времето в телефона.

Депресията при юноши не копира картината при възрастни. Клиника Майо описва промяна спрямо предишния нрав, която пречи у дома, в училище или сред приятели. Сред емоционалните промени са тъга, гняв за дребни поводи, раздразнителност, празнота, загуба на удоволствие, вина и мисли за смърт. Сред поведенията са безсъние или прекален сън, промяна в апетита, изолация, спад в оценките, занемарен вид, рискови изблици и самонараняване, например порязване.

Кратко мръщене след лоша оценка не е тази картина. Майо съветва да говорите с младежа и да прецените дали още се справя с трудните чувства, или денят му се струва непоносим. Ако телефонът е единственото място, където се успокоява, и всяко прибиране води до часове срив, това вече е повод за разговор с лекар, а не само за нова парола на безжичната мрежа.

Отделно следете игрите. Ако те са изместили спорта, съня и училището, ако почти целият контакт с хора минава през тях и ако спирането води до силна тревога или ярост, това се доближава до белезите, които WHO дава за разстройство от игри. Обикновеното хоби вечер, след като уроците и сънят са на място, не е същото.

Кога тийнейджърът има нужда от лекар

Лекар трябва, когато признаците се задържат и пречат на живота, и веднага, когато има опасност за живота. Майо пише, че депресивните симптоми едва ли ще отминат сами и могат да се влошат, ако останат без грижа. Добро начало е личният лекар или педиатърът. Училището също може да посочи към кого да се обърнете. Специалистът по детско-юношеска психиатрия влиза, когато картината е по-тежка или първата стъпка не стига. Как се организира помощта в България, решава лекарят по местната практика, а не американският текст.

Американската академия по детска и юношеска психиатрия (AACAP), в материал от май 2024 г., посочва, че в САЩ самоубийството е втората водеща причина за смърт между 15 и 24 години. Повечето деца и юноши с опит имат значимо психично разстройство, най-често депресия. Сред предупрежденията са фрази за желание да е мъртъв, отдръпване от приятели, по-лоши оценки, заетост със смъртта и раздаване на важни вещи. Тормозът, включително онлайн, стои при AACAP до безнадеждността и до скорошна загуба.

Въпросът за самоубийството не „слага идеята в главата“. AACAP казва, че да попитате спокойно дали е тъжен и дали мисли да се нарани, показва, че някой държи на него и му дава шанс да говори. Всеки план или мисли в тази посока изискват незабавна оценка от подготвен специалист. Ако опасността е непосредствена, обадете се на 112 и не оставяйте младежа сам.

Какво се случва Към кого да се обърнете
Има план, опит за самоубийство или непосредствена опасност от самонараняване. Обадете се на 112 и останете с тийнейджъра, докато дойде помощ.
Говори за смърт, самонаранява се или симптомите пречат на училище, сън и приятелства. Още същия ден потърсете личния лекар или спешен психиатричен преглед.
Телефонът измества съня и уроците, без думи за смърт и без самонараняване. Уговорете семейни граници и идете на лекар, ако настроението не се успокои.

На прегледа е полезно да носите кратка бележка. Кога ляга, кога става, какво е изчезнало от седмицата, дали има тормоз, игри до сутринта или търсене на материали за самонараняване и диети. Педиатрите през 2026 г. съветват лекаря да включи медиите в обичайния разговор за сън, училище и настроение и да скринира за депресия, тревожност или хиперактивност с дефицит на вниманието, когато проблемната употреба вече пречи. Скенер на мозъка не е част от тази стъпка.

Ако сте самият тийнейджър и денят ви тежи, не чакайте възрастен да забележи първи. Майо казва да говорите с лекар, училищна сестра, родител или друг човек, на когото имате доверие. Молбата за помощ не е слабост и не изисква първо да „докажете“, че телефонът е виновен.

Какво променя педиатричната политика от 2026 г.

Еднаква дневна квота за всички тийнейджъри не е настоящата препоръка. Политическото изявление на Американската академия по педиатрия от 2016 г. е заменено от документа за дигиталните екосистеми, публикуван на 1 февруари 2026 г. Новият текст казва изрично, че медиите и децата не се управляват само с личен лимит на минутите, защото дизайнът, рекламата и алгоритмите са извън отделното семейство. Връзката между по-дълго ползване и по-лошо благополучие при 13–18 години е слаба и различна при различните младежи.

Ако семейството все пак иска число, педиатърът може да обсъди граница, която пасва на този дом, включително в порядъка на един до два часа или повече развлекателни медии извън училище. Училищните задачи не влизат в това време. По-важното в същия абзац е друго. Качественото съдържание и запазените сън, игра, движение и четене тежат повече от голата бройка. Два часа видеоразговор с приятел, който живее в друг град, и два часа нощно прелистване не се мерят еднакво.

Твърдите правила в документа от 2026 г. са за местата и часовете, не за магическа цифра. Телефонът отсъства от храненията, от спалнята, от часа преди сън и от писането на домашните. Един екран в даден момент е достатъчен. Нощният режим без известия пази съня. Първият личен телефон няма универсална възраст. Академията сочи грамотност, честност към възрастните, умение за конфликт и реална нужда, например дълъг път до училище. Настройките за покупки, контакти, съдържание и време се слагат от възрастния и се преглеждат.

Планът за медиите се пише с младежа, не му се връчва като заповед. В него влизат свободните от екран часове, какво заменя телефона, кои приложения остават и как се казва, когато нещо онлайн е страшно или срамно. Разговорът включва реклами, лични срещу публични снимки, образа на тялото, страха да не остане извън компанията и това, че публикацията остава. Възрастният, който сам прелиства по време на вечеря, обезсмисля текста на плана. Честото прекъсване на живия разговор от собствен телефон се свързва с по-трудни поведения при детето.

Помагат ли терапията и семейните граници

Границите у дома са първата стъпка, а терапията е за навика и за болестта поотделно. За депресията при юноши Майо посочва, че при повечето симптомите отслабват с лечение, което може да включва разговор и лекарство. AACAP сочи когнитивно-поведенческата терапия и интерперсоналната терапия като подходи с доказателства при детска депресия. Лекарството, ако изобщо се стигне до него, се обсъжда с лекар заради ползите и рисковете. Тук няма доза, която да се преписва от статия.

За самата тежест на интернет и смартфон картината е по-неравна. Malinauskas и Malinauskiene обобщават през декември 2019 г. шест контролирани изпитвания. Програмите като цяло свалят тежестта спрямо контролата, със стандартизирана разлика около 0,67 в полза на участниците в програмата. Когато авторите отделят само трите изпитвания с когнитивно-поведенческа терапия, разликата вече не е статистически значима. Самите те пишат, че трябват още изпитвания, преди да се каже кой формат работи най-добре.

Спектроскопията при дванадесетте младежи не запълва дупката. Скалите за интернет и телефон там се подобряват, а скалите за настроение и сън не. Ако има депресия или тревожност, те се лекуват по правилата за тези състояния. Ако навикът с телефона пречи, терапевтът може да работи върху мислите и заместващите занимания, без да обещава резултат.

Семейните граници не заместват лечението, когато вече има болест, и не са наказание. Педиатрите от 2026 г. отбелязват, че общественият тон около екраните товари родителите с вина, а по-полезна е ясна реч за дизайна и за силните страни на детето. Скуката, тревогата, тормозът в училище и липсата на място за срещи след часовете искат различен отговор. Движението, музиката и времето навън заемат част от вечерта с нещо, което младежът сам избира.

Какво може да направите тази седмица

Тази седмица стига за няколко видими промени, без да обявявате война на апарата и без да го криете като наказание. Изберете две правила, които важат за всички вкъщи, и ги дръжте седем дни, преди да добавяте трето. Така се вижда кое от тях младежът може да удържи.

  • Зареждайте телефоните извън спалните и ги махайте около час преди сън.
  • Дръжте храненията и домашните без екрани за цялото семейство.
  • Спрете излишните известия и включете нощен режим преди лягане.
  • Говорете за съдържанието и за тялото в снимките, не само за минутите.
  • Сложете спорт, музика или разходка на мястото на част от вечерта.

Ако младежът се разгневи при първото прибиране, това не доказва „зависимост“ и не е повод да върнете апарата в леглото още същата нощ. Кажете какво пазите, съня и утрешния ден, и останете до него, докато гневът спадне. Ако сривовете са тежки всеки път, ако се появят думи за смърт или следи от самонараняване, минете към лекар или към 112, вместо към по-строг график.

Попитайте и какво му е полезно онлайн. Приятел, с когото иначе не се вижда, група по интерес или помощ за урок не се режат наравно с нощното прелистване. APA държи ползването да не замества живите срещи и да не служи само за бягство от тях. Разликата се вижда за една седмица наблюдение по-добре, отколкото от една кавга за „прекалено много екран“.

Често задавани въпроси

Телефонът ли причинява депресията, или депресията води до телефона?

И двете посоки са възможни, а проучванията рядко ги разделят. Augner и колеги през 2023 г. описват проблемната употреба и като знак за вече налични тревожност и депресия, и като начин за справяне, който може да ги влоши. Sohn и колеги още през 2019 г. пишат, че причинната връзка не е доказана. Затова лекарят търси и настроението, и навика, вместо да обяви телефона за единствената причина.

Има ли безопасен брой часове на ден?

Няма едно число, което педиатрите от 2026 г. дават за всеки тийнейджър. Ако искате ориентир, може да се обсъдят около един до два часа или повече развлекателни медии извън училище, стига сънят, движението и ученето да не падат. Над три часа само в социални мрежи се свързват с по-висок риск от симптоми, но качеството на тези часове също тежи. Часът преди сън и спалнята без телефон са по-ясни от голата бройка.

По-уязвими ли са момичетата?

Често да, но не във всяко проучване. В обзора от 2019 г. момичетата, особено към 17–19 години, по-често показват проблемна употреба, свързана със съобщения и мрежи, а няколко труда намират обратното. APA свързва сравнението на външност в мрежите с по-лош образ на тялото и с депресивни симптоми, особено при момичета. Политиката от 2026 г. добавя, че по-ранният собствен апарат при момичета може да върви с по-трудно приспособяване.

Нужен ли е скенер, за да се види зависимостта?

Не. Спектроскопията при 19 младежи е лабораторна находка за по-високо отношение на един потискащ преносител към креатина, не клиничен тест. Разликата в глутаматния сигнал не е значима, а след кратката програма настроението и сънят не се подобряват значимо. Личният лекар оценява сън, училище, настроение и опасност от самонараняване с разговор и при нужда с обичайни изследвания за други причини за умора, не с карта на мозъчната химия.

Какво да кажете, ако побеснее без телефона?

Кажете кое правило пазите и останете спокойни, докато гневът премине, без да връщате апарата в леглото като награда за вика. Единичен срив при нова граница е очакван. Ако яростта трае с часове всеки път или ако има отказ от училище и заплаха за самонараняване, това вече не е възпитателен спор. Тогава мястото е при лекаря, а при непосредствена опасност на телефон 112.

Игрите същото нещо ли са като прелистването?

Не са една диагноза. WHO има критерии само за разстройство от игри. Нужни са нарушен контрол, приоритет над останалия живот, продължаване въпреки вредата и обикновено поне 12 месеца осезаема вреда за ученето или връзките. Прелистването на мрежи влиза в разговора за проблемна употреба, сън и настроение, без автоматично да носи същото име.

Заключение

Телефонът в джоба не е доказателство за увредено психично здраве, а загубеният контрол вече е сигнал. Големите обобщения от 2019 и 2023 г. описват умерена връзка на проблемната употреба с депресия, тревожност и лош сън, без да редят кое е първо. Консултацията на главния хирург отделя социалните мрежи и прага от над три часа, а политиката на педиатрите от февруари 2026 г. мести акцента от еднаква дневна квота към сън, спалня без апарат и разговор за съдържанието.

Запишете една обикновена седмица. Кога ляга, кога телефонът излиза от стаята и кое занимание изчезва. Ако има думи за смърт, самонараняване или отказ от училище, не чакайте бележката да стане пълна. При непосредствена опасност се обадете на 112, а в останалите тежки дни още същия ден на личния лекар. На прегледа попитайте дали картината прилича на депресия, тревожност, разстройство от игри или на навик, който семеен план може да удържи. Лекарят ще приложи реда, който важи тук.

Източници

  1. Sohn SY, Rees P, Wildridge B et al.: Prevalence of problematic smartphone usage and associated mental health outcomes amongst children and young people: a systematic review, meta-analysis and GRADE of the evidence. BMC Psychiatry, 29 ноември 2019 г.
  2. Augner C, Vlasak T, Aichhorn W et al.: The association between problematic smartphone use and symptoms of anxiety and depression-a meta-analysis. Journal of Public Health, 14 март 2023 г.
  3. Munzer T, Parga-Belinkie J, Milkovich LM et al.: Digital Ecosystems, Children, and Adolescents: Policy Statement. Pediatrics, 1 февруари 2026 г.
  4. Social Media and Youth Mental Health. U.S. Department of Health and Human Services, 19 февруари 2025 г.
  5. Addictive behaviours: Gaming disorder. World Health Organization, 22 октомври 2020 г.
  6. Health advisory on social media use in adolescence. American Psychological Association, май 2023 г.
  7. Teen depression – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 12 август 2022 г.
  8. Suicide in Children and Teens. American Academy of Child and Adolescent Psychiatry, май 2024 г.
  9. Seo HS, Jeong EK, Choi S et al.: Changes of Neurotransmitters in Youth with Internet and Smartphone Addiction: A Comparison with Healthy Controls and Changes after Cognitive Behavioral Therapy. American Journal of Neuroradiology, юли 2020 г.
  10. Malinauskas R, Malinauskiene V: A meta-analysis of psychological interventions for Internet/smartphone addiction among adolescents. Journal of Behavioral Addictions, 1 декември 2019 г.

За редакцията

Редакция BgMedBookМедицински справочник

Редакцията на BgMedBook подготвя статии за здравето, заболяванията и лечението въз основа на клинични ръководства, научни изследвания и препоръки на здравни институции. При търсенето и анализа на актуални изследвания, както и при превода им на български, редакцията използва инструменти с изкуствен интелект. Източниците са посочени във всяка статия. Информацията на сайта не замества консултацията с лекар.