Дезмоиден тумор: симптоми, лечение и проследяване

Дезмоиден тумор: симптоми, лечение и проследяване

Дезмоидният тумор е рядко образувание от съединителна тъкан, което не дава метастази, но може да враства в съседни мускули, нерви и органи. При много новооткрити огнища първата стъпка вече не е операция, а активно наблюдение със снимки, докато туморът не заплаши функция или орган.

Страхът, че това е рак с лоша прогноза, е разбираем. При тумори извън корема и без наследствена полипоза около две трети от хората не са се нуждаели от лечение пет години след диагнозата, включително част от тези, при които образуванието само е намаляло. Така страницата на Клиника Майо от 2026 г. предава сборния резултат на проспективните европейски проучвания.

В съвременните текстове честотата е около 3 до 5 нови случая на 1 милион души годишно. За възрастни с прогресиращ тумор, при който е нужно системно лечение, Агенцията по храните и лекарствата на САЩ одобрява нирогацестат на 27 ноември 2023 г. в доза 150 mg два пъти дневно, а Европейската агенция по лекарствата разрешава същото показание на 14 август 2025 г. Бучка над около 5 cm, която расте или боли, е повод за преглед, а не за чакане да се разнесе сама.

Какво представлява дезмоидният тумор

Дезмоидният тумор, наричан още агресивна фиброматоза или дезмоидна фиброматоза, израства от фибробласти в дълбоката съединителна тъкан. Тези клетки нормално подпомагат заздравяването на рани и поддържат мускули, сухожилия и органи. Тук те образуват плътна маса, която се държи местно агресивно и често боли, когато нарасне.

В класификацията на Световната здравна организация (СЗО) от 2020 г. туморът е в междинната група, тоест клонална фибробластна пролиферация с инфилтративен растеж и склонност да се връща на място, но без метастази. Преглед на Американското дружество по клинична онкология (ASCO) от 2026 г. посочва около пет нови случая на 1 милион души годишно, с връх между 30 и 40 години и по-висока честота при жените. В DeFi от 2023 г. честотата е 3 до 5 души на милион годишно, а StatPearls от 1 март 2024 г. още цитира 2 до 4 и дял около 0,03% от всички новообразувания.

Поведението е трудно за предвиждане при първия преглед. Един тумор расте бавно, друг бързо, трети спира или намалява без лекарство. Планът се прави от екип за мекотъканни тумори. Смърт от самото образувание е рядка и идва от притискане на орган, не от разсейки. При огнище в главата или шията местната вреда е по-голяма, отколкото при бучка по коремната стена.

Дезмоиден тумор

Какви симптоми дава и къде се развива

Оплакванията зависят от мястото на тумора. Най-честият видим белег е твърда бучка или подутина, обикновено по коремната стена, ръката, рамото или крака. Ако е близо до кожата, масата се напипва и е плътна.

Клиниките разделят три разположения, защото и рискът, и лечението се различават.

  • Тумор на коремната стена засяга мускулите около корема и често се напипва като твърдо уплътнение.
  • Вътрекоремният тумор расте в мезентериума, опората на червата, и може да ги запуши.
  • Туморът извън корема тръгва от рамо, гръдна стена, мишница, бедро или по-рядко от глава и шия.

Болка има, когато масата притисне нерв, мускул или орган, но в началото може да липсва. Изтръпване и трудно движение на ръка или крак говорят за натиск върху нерв или съд. Гадене, повръщане и коремни спазми се появяват, ако огнището е в корема. В гърдата дезмоид се среща рядко и може да наподобява друг възел, затова и там е нужна биопсия, а не само опипване.

В регистъра на фондацията за изследване на дезмоидни тумори 399 души попълват въпросници между септември 2017 г. и август 2023 г. Необяснима бучка съобщават 60%, болка 57%, а умора 14%. Медианната възраст е 38 години, а 72% са жени. Това е доброволен регистър, предимно от Северна Америка, и не е честота за България. Все пак личи колко често болката е сред първите оплаквания. При фамилна полипоза до около една трета от вътрекоремните огнища дълго нямат симптоми. Част от тях не са възел, а плоска фиброза по мезентериума, която се вижда по-трудно на снимка.

Защо се появява и каква е връзката с полипозата

При повечето хора туморът е спорадичен и не се наследява. В гена CTNNB1, който кодира бета-катенин, има активираща промяна и клетките получават сигнал да се делят без спиране. В изпитването на нирогацестат такава промяна е описана при около 90% от спорадичните тумори, а мутация в APC при около 10%. Тя стои зад фамилна аденоматозна полипоза (FAP) или синдром на Гарднър, при който към полипите в червото се добавят извънчревни прояви, включително дезмоид.

Консенсусният преглед в JAMA Oncology от 2024 г. посочва, че около 5 до 10% от всички дезмоиди възникват при FAP. Рискът вътре в самите семейства е отделен въпрос. Преглед във Familial Cancer от 20 юни 2025 г. съобщава, че дезмоидна болест развиват около 10 до 15% от хората с FAP, а в отделни серии кумулативният риск стига 20,6%. Cleveland Clinic към 27 май 2025 г. дава по-ниска оценка, около 5 до 10% от хората с полипозата. Разликата идва от това кого са проследили и колко дълго, затова в текста стоят и двете оценки.

FAP се дължи на наследена увреда в APC и води до стотици полипи в дебелото черво, с много висок риск от колоректален рак без наблюдение. Дезмоидите при нея са по-често по коремната стена и в корема, често след коремна операция, и рецидивират по-лесно от спорадичните. След колоректалния и дуоденалния рак те са сред главните причини за смърт при FAP. При вътрекоремен тумор, млада възраст или роднини с много полипи се обсъждат колоноскопия и генетична консултация. Промените в CTNNB1 и APC почти не се срещат заедно. StatPearls описва вариантите 41A, 45F и 45P, като 45F се свързва с по-висок риск от рецидив. Ако в CTNNB1 няма такава промяна, особено при огнище в корема, търсенето на FAP е следващата стъпка.

Част от жените забелязват бучка по коремната стена по време на бременност или скоро след раждане. Cleveland Clinic свързва това с високия естроген, а Клиника Майо пише, че не е доказано дали бременността, операцията или травмата причиняват тумора. StatPearls отбелязва по-благоприятен ход при свързаните с бременност тумори, без това да е правило за всяка жена, и съобщава травма или операция на същото място при около един от четирима. Няма данни диета или начин на живот да причиняват или да спират растежа.

Как се поставя диагнозата

Диагнозата не се слага само по снимка. На ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) и на компютърна томография (КТ) масата често изглежда плътна, но образът се припокрива с други мекотъканни тумори, затова е нужна тъкан.

Прегледът започва с опипване и с разпит за болка, бременност, операции и роднини с полипи. За крайник и коремна стена предпочитаният образ е ЯМР, защото показва границите спрямо мускул, съд и нерв. За корем често се ползва КТ. На Т1 дезмоидът обикновено е по-тъмен или равен на мускула, на Т2 е по-светъл, а след контраст се усилва, с тъмни ивици от колаген. Ултразвукът може да види повърхностна бучка, но не замества ЯМР преди решение за лечение.

Биопсията е дебелоиглена, под образен контрол при дълбок тумор и под палпация при повърхностен. Тънкоиглената аспирация взима твърде малко материал, за да се разграничи този тумор от походен сарком. Патолог с опит в меките тъкани търси еднообразни вретеновидни клетки сред колаген, без изразена ядрена атипия. Ядрена реакция за бета-катенин подкрепя диагнозата, но отрицателната реакция не я изключва. След това се търси мутация в CTNNB1.

Трите отговора, които биопсията трябва да даде, са конкретни.

  • Хистологията показва дали масата е дезмоидна фиброматоза, а не сарком или обикновен фибром.
  • Реакцията за бета-катенин подкрепя диагнозата, без да я доказва сама при отрицателен резултат.
  • Генетичният резултат разделя спорадичен тумор от съмнение за FAP и насочва към колоноскопия.

В същия пациентски регистър 41% съобщават по-ранна грешна диагноза. Сред хората, които имат и грешна диагноза, и операция, 46% са оперирани, преди дезмоидът да е доказан. Операция преди сигурна хистология може да остави рецидив в белега и да отнеме шанса за спокойно наблюдение.

Кога се наблюдава и кога започва лечение

При новооткрит тумор, който не запушва орган и не причинява тежки оплаквания, първата стъпка е активно наблюдение. Това са планирани прегледи и снимки без операция и без системно лекарство, докато поведението на огнището стане ясно.

Прегледът на работната група по дезмоидни тумори, публикуван на 20 юни 2024 г., обобщава среща от 30 юни 2023 г. в Милано. Наблюдението се предлага като начална стратегия при всички пациенти, преди решение за активно лечение. Три европейски проспективни проучвания показват, че така се отделят хората, на които наистина е нужна терапия. Консенсусът от 2020 г. вече беше извел наблюдението пред операцията, а обновяването от 2023 г. добавя криоаблацията и нирогацестат.

Практическата схема в прегледа на ASCO е контрастен ЯМР, или КТ когато ЯМР не става, в първите два месеца. После снимките са на 3 до 6 месеца до втората или третата година, ако туморът е стабилен или намалява. До 50–60% от проследяваните огнища не прогресират или намаляват. При 20 до 30% има спонтанна, понякога пълна регресия дори след начален растеж. Около две трети от хората с тумор извън корема и без наследствена полипоза не са се нуждаели от лечение в рамките на пет години. Лечение е било по-вероятно при по-голям тумор и при глава, шия, ръце и крака, отколкото при коремна стена.

Френско проспективно проучване, цитирано от ASCO, дели местата на по-благоприятни и по-неблагоприятни. Към първите спадат коремната стена, гърдата, коремът и долният крайник. Към вторите спадат главата и шията, гръдната стена и горният крайник. Размерът също тежи. Няма кръвен маркер, който да каже предварително кой тумор ще спре.

Наблюдението се прекъсва, ако болката и загубата на функция станат неприемливи, ако образът показва ясна прогресия на критично място, или ако още при диагнозата има кръвоизлив, запушване или перфорация. Самият растеж на снимката не е автоматична заповед за лекарство. При лек симптом и място, където нарастването не е веднага опасно, екипът може да продължи контрола.

Какви лекарства се използват при прогресия

Когато туморът прогресира и на възрастен му е нужно системно лечение, първото лекарство с одобрение точно за тази болест е нирогацестат. Той потиска гама-секретазата и така отслабва сигнала Notch, който при дезмоида е свръхактивен редом с пътя на бета-катенина.

Препоръчаната доза от американското одобрение е 150 mg през устата два пъти дневно, с храна или без нея, до прогресия или неприемлива токсичност. Всяка доза е три таблетки по 50 mg. В DeFi са включени 142 души с прогресия през последните 12 месеца и тумор, неподходящ за операция. Медианата на времето без прогресия не е достигната при нирогацестат и е 15,1 месеца при плацебо, със съотношение на опасностите (HR) 0,29. Обективен отговор има при 41% срещу 8%.

Към втората година без събитие остават 76% на нирогацестат и 44% на плацебо, с пълен отговор при 7% срещу нито един и медиана до отговор 5,6 срещу 11,1 месеца. Така обобщават Gounder и колеги на 9 март 2023 г. Болката и качеството на живот се подобряват, без туморът да изчезва при всеки.

Диария е описана при 84%, гадене при 54%, умора при 51%, хипофосфатемия при 42% и обрив при 32%, като около 95% от събитията са леки или умерени. Сред жените в детеродна възраст 27 от 36, тоест 75%, имат прояви на нарушена функция на яйчниците, а при 20 от тези 27 те отшумяват. Консенсусът от 2024 г. съветва жените, които могат да забременеят, да чуят предварително, че ранна менопауза и увреда на фертилитета са възможни и не е сигурно дали са временни. Дозата не се започва и не се променя самостоятелно.

Европейската агенция по лекарствата (EMA) разрешава нирогацестат, с търговско име Ogsiveo, на 14 август 2025 г. за същото показание при възрастни. По данните на агенцията лекарството не се приема при бременност и кърмене. Жена, която може да забременее, и мъж с такава партньорка ползват високоефективна контрацепция по време на лечението и една седмица след последната доза, защото хормоналните контрацептиви могат да отслабнат. Преди началото се прави тест за бременност. Дали в България препаратът е наличен и се заплаща от касата, казват лекуващият онколог и фармацевтът.

Сорафениб е тирозинкиназен инхибитор с фаза 3, но без отделно одобрение за дезмоид. В изпитване от 20 декември 2018 г. 87 души с прогресивен, симптомен или рецидивирал тумор получават 400 mg веднъж дневно или плацебо. Към втората година без прогресия са 81% срещу 36%, с HR 0,13, а обективен отговор преди смяна на групата има при 33% срещу 20%. Чести са обрив, умора, хипертония и диария, предимно леки. Отговорът при всеки пети на плацебо показва, че и тумор с предишен растеж понякога намалява сам.

Подход Кога се обсъжда Какво показват данните
Активно наблюдение Нов тумор без заплаха за орган До 50–60% не растат или намаляват при проследяване.
Нирогацестат, 150 mg два пъти дневно Възрастни с прогресия и нужда от системно лечение 76% без събитие към втората година срещу 44% на плацебо.
Сорафениб, 400 mg дневно в изпитване Прогресия, симптоми или рецидив, без отделно одобрение 81% без прогресия към втората година срещу 36% на плацебо.
Операция Запушване, кръвоизлив, перфорация или удобна коремна стена Локален рецидив при до 30–50% след резекция.
Криоаблация По-малък тумор извън корема след лекарства или със силна болка 86% без прогресия на 12-ия месец при 50 души.

Няма изследване, което да подреди нирогацестат, сорафениб и химиотерапията в една задължителна поредност. Консенсусът предлага да се започне с по-приемливия профил на нежелани ефекти за конкретния човек. Курс под шест месеца рядко стига, за да се отсъди ефект, ако няма явна прогресия. Химиотерапия с метотрексат и винорелбин или с липозомен доксорубицин остава възможност, когато таргетните лекарства не са подходящи, но доказателствата за нея са по-слаби. Тамоксифен и нестероидни противовъзпалителни средства са ползвани по-рано. Клиника Майо през 2026 г. оценява доказателствата за тях като ограничени. При FAP те още се споменават като по-мека първа лекарствена стъпка преди по-токсично лечение, не като стандарт за всеки прогресиращ спорадичен тумор.

Desmoid CT

Кога се обсъждат операция, лъчи и криоаблация

Операцията не е първи избор само защото туморът изглежда достъпен за скалпел. Локалният рецидив след резекция стига 30 до 50% в прегледа на ASCO, а в пациентския регистър връщане съобщават 63% от оперираните след доказана диагноза. Раната сама може да подхрани нов растеж, защото дезмоидът използва пътища, близки до зарастването. В същия регистър ампутация съобщават 12 от 163 оперирани, и при 10 от тези 12 туморът пак се връща. Това е самоотчет, не контролирана серия, но е силен аргумент срещу осакатяваща резекция.

Има ясни поводи за операция, и те са описани в консенсуса от 2024 г.

  • При кръвоизлив, запушване или перфорация операцията овладява усложнението, без да гони чист ръб.
  • Повърхностен тумор на коремната стена се обсъжда за операция, ако расте въпреки наблюдение и резекцията пази функцията.
  • Мезентериален тумор, чийто следващ растеж заплашва да увреди черво или съд, също влиза в хирургичния разговор.

Целта при мезентериум не е микроскопски чист ръб на всяка цена. Широката резекция може да остави твърде късо черво. Ако ръбът остане с туморни клетки, консенсусът предлага наблюдение, а не веднага втора операция или следоперативни лъчи. Лъчелечението повишава местния контрол в смесени серии, но облъчва и тумори, които биха спрели сами, и носи риск от втори злокачествен тумор. При млади хора този риск тежи повече. Лъчите се пазят за подбрани случаи, например когато операцията е невъзможна и лекарствата не стигат. След добре планирана пластика на коремната стена, включително със синтетична мрежа, бъдеща бременност може да е възможна. Решението е индивидуално и се взема преди резекцията, не след нея.

Криоаблацията замразява тумора с тънки игли под образен контрол и подхожда за по-малки образувания извън корема. В проучването CRYODESMO-01 при 50 възрастни с растящ тумор след поне две лекарствени линии или със силна болка 86% нямат прогресия на 12-ия месец. Медианата на проследяването е 31 месеца, а болката и функцията се подобряват. Неуспехът е по-чест при по-голям тумор, а нов растеж тръгва от периферията, не от замразения център. Методът изисква опитен интервенционален екип и не е първи избор преди период на наблюдение. Фокусираният ултразвук и емболизацията с доксорубицин се проучват, но консенсусът не ги слага пред лекарствата извън клинично изпитване.

Кога да потърсите лекар

Час при личния лекар е нужен, ако бучката е по-голяма от около 5 cm, расте или боли, дори когато общото състояние е добро. Cleveland Clinic съветва преглед именно при такъв размер, при нарастване или при болка. Не всяка бучка е дезмоид, но месеци чакане без преглед не са план.

Ситуация Към кого да се обърнете
Плътна бучка над около 5 cm, която расте или боли Личен лекар и насочване към екип за мекотъканни тумори.
Повръщане, спрял стомах и подут корем Спешен преглед, защото тумор в мезентериума може да запуши черво.
Внезапна силна коремна болка, припадък или кръв в изпражненията Обаждане на 112 заради възможна перфорация или кръвоизлив.
Внезапно затруднено дишане, преглъщане или бърза слабост на крайник Обаждане на 112 при остро оплакване, или спешен преглед още същия ден.

Повечето дезмоиди не са спешни в деня, в който се напипат. Спешните редове в таблицата покриват усложненията, които консенсусът свързва с мезентериален тумор: кръвоизлив, запушване и перфорация. Затрудненото дишане се отнася до рядко огнище в гръдния кош, което притиска бял дроб. След вече поставена диагноза нова или бързо засилваща се болка, по-трудно движение или видимо нарастване са повод да изтеглите контролния ЯМР, а не да чакате следващата планова дата. Дали симптомът стига, за да се мине към лечение, решава екипът по тумора.

Каква е прогнозата и колко често се връща

При повечето хора туморът не скъсява живота. Той не метастазира, но може да боли с години, да ограничи движението и да наложи няколко линии лечение. Прогнозата зависи от мястото, размера, скоростта на растеж и от това дали има FAP.

Мутацията дава само груба ориентация за риска от рецидив. StatPearls съобщава петгодишна преживяемост без рецидив от 23% при вариант 45F в CTNNB1, 57% при вариант 41A и 65%, когато такава мутация липсва. Cleveland Clinic дава същия диапазон, от 23% до 65%, и отбелязва, че за отделния човек нищо не е сигурно. Числата описват връщане на тумора след лечение, не смърт. До около 20% от хората имат спонтанно намаляване, затова и „агресивен“ на хистологията тумор понякога затихва.

При FAP картината е по-тежка. Дезмоидната болест е сред главните причини за тежко боледуване и смърт, след колоректалния и дуоденалния рак. Вътрекоремните огнища могат да запушат черво или пикочопровод, да дадат хидронефроза, перфорация, фистула и кръвоизлив.

За тези огнища е описана клинична система по симптоми, размер и усложнения, а не стадии на рак с метастази. Първият стадий е без симптоми, под 10 cm и без растеж, а вторият е леко симптомен при същия размер. Третият е умерено симптомен, 10 до 20 cm, с бавен растеж и възможно запушване. Четвъртият е тежко симптомен, над 20 cm, с бърз растеж, сепсис, перфорация или кръвоизлив.

След лечение Cleveland Clinic описва контролни прегледи и снимки около всеки шест месеца през първите три години, после веднъж годишно или през година, ако няма проблем. По време на самото начално наблюдение интервалът е по-къс и следва схемата с преглед в първите два месеца. В регистъра хората с още наличен тумор имат по-лоши оценки за болка, умора, сън и физическа функция от тези без текущо огнище. Животът с дезмоид често е дълъг контрол, не една операция и забравяне.

Често задавани въпроси

Дезмоидният тумор рак ли е?

Не в смисъла на болест, която дава метастази. Класификацията на СЗО от 2020 г. го поставя в междинна, местно агресивна група, а го лекуват екипи по саркоми, защото местният растеж може да увреди орган. Повечето хора не умират от тумора, но той не е безобиден възел без план за контрол.

Може ли туморът да намалее без лечение?

Да, при част от хората. До 20–30% имат спонтанна регресия, а до 50–60% при активно наблюдение не прогресират или намаляват. Това не е обещание за всяко огнище и не отменя контролните ЯМР, особено в глава, шия или горен крайник.

Трябва ли да се провери дебелото черво?

Да, когато туморът е в корема, човекът е млад или в рода има много полипи и рак на дебелото черво. Около 5 до 10% от дезмоидите възникват при FAP, а при нея колоноскопията търси риск, който може да е по-опасен от самия дезмоид. При ясно спорадичен тумор с мутация в CTNNB1 това търсене обикновено не е първата стъпка.

Опасен ли е дезмоидът по време на бременност?

Бучка по коремната стена по време на бременност или след раждане се среща, но не е доказано, че бременността я причинява. Свързаните с бременност тумори често имат по-спокоен ход, а след добре планирана пластика на стената нова бременност може да е възможна. Решението за операция или лекарство в този период се взема с акушер-гинеколог и екипа по тумора.

Връща ли се туморът след операция?

Често се връща на същото място и не дава далечни разсейки. Оценките за локален рецидив след резекция стигат 30 до 50%, а в един пациентски регистър 63% от оперираните след диагнозата съобщават връщане. Положителен хирургичен ръб сам по себе си не означава веднага втора операция.

Има ли одобрено лекарство в Европейския съюз?

Да, за възрастни с прогресиращ тумор, на които е нужно системно лечение. Нирогацестат е разрешен от EMA на 14 август 2025 г., а дозата в американското одобрение е 150 mg два пъти дневно. Наличността и заплащането в България се уточняват с онколога и в аптеката.

Боли ли винаги дезмоидният тумор?

Не. Част от хората нямат оплаквания, докато туморът не притисне нерв или орган, а в регистъра болка при диагнозата съобщават 57%. Вътрекоремно огнище при полипоза може дълго да мълчи. Нова или засилваща се болка е повод да изтеглите контролния преглед.

Отчайващо изследване

Заключение

Дезмоидният тумор е местно агресивна фиброматоза без далечни разсейки. За много новооткрити огнища разумната първа стъпка е активно наблюдение с ЯМР или КТ. Нирогацестат, сорафениб, химиотерапия, криоаблация или операция влизат, когато има прогресия, силна болка или заплаха за черво, съд или нерв.

Ако напипвате плътна бучка, започнете от личния лекар и поискайте насочване към екип за мекотъканни тумори. На прегледа носете старите снимки и питайте три конкретни неща. Първото е дали биопсията е дебелоиглена и е видяна от патолог по саркоми. Второто е дали е търсена мутация в CTNNB1 или APC и трябва ли колоноскопия. Третото е дали за вашето място наблюдението е безопасно, или растежът ще увреди орган преди следващата снимка.

При вече поставена диагноза интервалът на снимките се уговаря писмено, заедно с прага, при който наблюдението се сменя с лечение. Ако се предлага нирогацестат, питайте какво означава той за фертилитета и за стомаха. Внезапна силна коремна болка, повръщане със спрял стомах, кръв в изпражненията или остро затруднено дишане не чакат плановия час, а обаждане на 112.

Източници

  1. Kasper B, Baldini EH, Bonvalot S et al.: Current Management of Desmoid Tumors: A Review. JAMA Oncology, 20 юни 2024 г.
  2. Dao D, Kozak K, Mailhot A et al.: Desmoid Tumors—Biology-Driven Management and Treatment Selection. American Society of Clinical Oncology Educational Book, 13 април 2026 г.
  3. FDA approves nirogacestat for desmoid tumors. U.S. Food and Drug Administration, 27 ноември 2023 г.
  4. Ogsiveo | European Medicines Agency (EMA). European Medicines Agency, 14 август 2025 г.
  5. Gounder M, Ratan R, Alcindor T et al.: Nirogacestat, a γ-Secretase Inhibitor for Desmoid Tumors. New England Journal of Medicine, 9 март 2023 г.
  6. Gounder MM, Mahoney MR, Van Tine BA et al.: Sorafenib for Advanced and Refractory Desmoid Tumors. New England Journal of Medicine, 20 декември 2018 г.
  7. Desmoid tumors – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 4 септември 2026 г.
  8. Desmoid tumors – Diagnosis and treatment. Mayo Clinic, 4 септември 2026 г.
  9. Desmoid Tumors: Symptoms, Causes & Treatment. Cleveland Clinic, 27 май 2025 г.
  10. Master SR, Mangla A, Shah C: Desmoid Tumor – StatPearls. StatPearls, 1 март 2024 г.
  11. Aoun RJN, Kalady MF: Updates and controversies for desmoids in familial adenomatous polyposis. Familial Cancer, 20 юни 2025 г.
  12. Lucas A, Zhou S, Hernandez L et al.: The impact of desmoid tumors: insights from the Desmoid Tumor Research Foundation Natural History Study, 2017–2023. Orphanet Journal of Rare Diseases, 14 октомври 2025 г.

За редакцията

Редакция BgMedBookМедицински справочник

Редакцията на BgMedBook подготвя статии за здравето, заболяванията и лечението въз основа на клинични ръководства, научни изследвания и препоръки на здравни институции. При търсенето и анализа на актуални изследвания, както и при превода им на български, редакцията използва инструменти с изкуствен интелект. Източниците са посочени във всяка статия. Информацията на сайта не замества консултацията с лекар.