Изследователите може би току-що са намерили начин да възстановят нормалните нива на глюкозата в миши модел на диабет тип 1, което в бъдеще може да се окаже обещаващо решение за хора с диабет тип 1 или тип 2.
Д-р Джордж Гийтс, професор по хирургия и педиатрия в Университета на Питсбърг в Медицинска школа в Пенсилвания, и екип ръководи проучването. Техните констатации са публикувани в списанието.
Диабет тип 1, хронично автоимунно заболяване, засяга около 1,25 милиона деца и възрастни в Съединените щати.
Имунната система, която обикновено унищожава микроби и чужди вещества погрешно предизвиква атака върху бета-клетките, произвеждащи инсулин, които се намират в панкреаса, което следователно води до високи нива на кръвната глюкоза.
С течение на времето диабетът тип 1 може да има значителен ефект върху основните органи и да причини заболяване на сърцето и кръвоносните съдове, увреждане на нервите, бъбреците, очите и краката, състояния на кожата и устата и усложнения по време на бременност.
Изследователите в областта на диабета тип 1 са се стремили да разработят лечение, което запазва и възстановява функцията на бета-клетките, което от своя страна ще допълва инсулина, отговорен за преместването на кръвната захар в клетки за енергия.
Една от бариерите пред това решение е, че новите клетки, които възникват от бета-клетъчна заместителна терапия, вероятно ще бъдат унищожени и от имунната система.
За да преодолеят това препятствие, екипът предположи, че други подобни клетки могат да бъдат препрограмирани да се държат по подобен начин на бета клетките и да произвеждат инсулин, но които са достатъчно различни, за да не бъдат разпознати и унищожени от имунната система.
Алфа клетки препрограмирани в бета клетки
Екипът конструира адено-асоцииран вирусен (AAV) вектор, който доставя два протеина – Pdx1 и MafA – на мишия панкреас. Pdx1 и MafA поддържат пролиферацията на бета-клетките, функцията и зреенето и те в крайна сметка могат да трансформират алфа клетките в бета-клетки, продуциращи инсулин.
Алфа клетките бяха идеалните кандидати за препрограмиране. Те са изобилни, подобно на бета клетките и се намират в панкреаса, което би помогнало с процеса на препрограмиране.
Анализът на трансформираните алфа клетки показва почти пълно клетъчно препрограмиране на бета клетките.
Д-р Гиттес и екипът показаха, че при миши модел на диабет, нивата на кръвната глюкоза са възстановени за около 4 месеца с генна терапия. Изследователите също установиха, че Pdx1 и MafA трансформират човешки алфа клетки в бета клетки in vitro.
"Вирусната генна терапия изглежда създава тези нови клетки, произвеждащи инсулин, които са относително резистентни към автоимунна атака", обяснява д-р Гийтс. "Това съпротивление изглежда се дължи на факта, че тези нови клетки са малко по-различни от нормалните инсулинови клетки, но не толкова различни, че те не функционират добре."
Бъдещето на диабетната генна терапия
Векторите на ААВ понастоящем се изследват в експерименти с генна терапия при хора и евентуално могат да се доставят на панкреаса посредством нехирургична ендоскопска процедура. Изследователите обаче предупреждават, че защитата, наблюдавана при мишките, не е постоянна, а 4 месеца възстановени нива на глюкоза в модел на мишка "може да се пренесат до няколко години при хора".
"Това проучване е по същество първото описание на клинично транслабируема, проста единична интервенция при автоимунен диабет, която води до нормални захари в кръвта", казва д-р Гиттес, "и най-вече без имуносупресия".
"Клиничното проучване при диабетици от тип 1 и тип 2 в непосредствено предвидимо бъдеще е доста реалистично, като се има предвид впечатляващият характер на обръщането на диабета, както и възможността пациентите да направят генна терапия с ААВ".
Д-р Джордж Гийтс
Учените изследват генната терапия при нечовекоподобни примати. Ако успеят, те ще започнат да работят с Food and Drug Administration (FDA), за да одобрят употребата при хора с диабет.
