Епендимом при деца и възрастни: симптоми и лечение

Епендимом при деца и възрастни: симптоми и лечение

Епендимомът е тумор на главния или гръбначния мозък, а оплакванията идват от мястото, което притиска. Лечението започва с операция, когато тя може да се направи безопасно. След нея много хора не минават към друго лечение, а при други екипът добавя лъчетерапия или лекарства.

Притеснението, че всяка такава находка е един и същ бърз рак, не отговаря на доклада, който патологът пише днес. В прегледа на класификацията на Световната здравна организация (СЗО) от 2021 г. миксопапиларният епендимом е степен 2, защото се връща по-често, отколкото подсказва старото му място сред най-бавните тумори. Страницата на Националния институт по рака на САЩ (NCI), обновена през 2024 г., дава относителна петгодишна преживяемост 88,2 %, но мястото и молекулярният тип предсказват хода по-добре от степента сама по себе си.

При децата в САЩ този тумор е около 9 % от туморите на мозъка и гръбначния мозък, с около 200 нови случая годишно, и по-често расте в задната черепна ямка. При възрастните по-често е в гръбначния мозък. След операция при дете над 18 месеца локалната доза в европейското ръководство стига до 59,4 Gy, а болестта може да се върне и след 15 години, затова контролният ЯМР не свършва на петата година. Цифрите са от американски и европейски източници, не от български регистър.

Откъде тръгва епендимомът

Епендимомът започва в централната нервна система и рядко я напуска. Клетките, от които тръгва, покриват кухините с цереброспинална течност в мозъка и канала в средата на гръбначния мозък. В българските текстове ще срещнете и думата епендимома. Става дума за същия тумор.

Течността обикаля около мозъка и гръбначния мозък и ги пази от удар. Когато туморът запуши пътя ѝ, налягането в черепа се качва и се появяват главоболие и повръщане. Откъснати клетки могат да се носят с тази течност и да се заселят на друго място по мозъка или гръбначния стълб. Разсейка извън нервната система е рядка.

По-често заболяват мъже, отколкото жени. При децата туморът обикновено седи в задната черепна ямка, ниско отзад в черепа, около малкия мозък и мозъчния ствол. При възрастните по-често расте в самия гръбначен мозък. Причината при повечето хора остава неизвестна. Клиника Майо сочи като фактори младата възраст, неврофиброматоза тип 2 и синдрома на Ли-Фраумени. Наличието на такава наследствена болест повишава риска, но не означава, че туморът ще се появи, а повечето заболели нямат нито една от двете диагнози.

Първата стъпка в лечението е операция, ако хирургът може да я извърши, без да нанесе по-тежка вреда от самия тумор. Тъканта от нея дава името на тумора. Много хора след това не се нуждаят от лъчетерапия или химиотерапия. При други остатъкът, възрастта и типът на тумора водят към допълнително лечение. Решението не се взима по една схема за всички възрасти.

епендидома

Как се промени класификацията през 2021 г.

От 2021 г. епендимомът се описва по място, молекулярен белег и хистология, а не по кратък списък от три степени с отделни подтипове. Обобщението на Louis и колеги поставя миксопапиларния епендимом в степен 2. Сливането, което по-рано се водеше RELA, сега се именува ZFTA. Другият супратенториален тип, над малкия мозък, е със сливане на YAP1.

Субепендимомът остава степен 1. Името анапластичен епендимом вече не е отделна диагноза. Папиларният, светлоклетъчният и таницитният вид също не са отделни подтипове, защото сами по себе си не променят прогнозата. Професионалното обобщение на NCI, обновено на 6 януари 2025 г., позволява на патолога да напише степен 2 или степен 3 по микроскопския вид, но не и да нарече тумора анапластичен в окончателната диагноза. Спиналният епендимом с амплификация на MYCN е отделен тип от 2021 г. и протича агресивно.

Стара епикриза може още да носи думите анапластичен, RELA, папиларен или таницитен. Лабораторията не е сгрешила по правилата на своята година. Докладът просто е писан с предишния речник. При нов преглед си струва да се поиска молекулярно допълнение, защото мястото и генният белег разделят хода по-силно от старата степен. Степента в новия доклад остава, но не носи сама цялата прогноза.

Миксопапиларният тумор расте в долния край на гръбначния мозък. Преглед от 2022 г. описва рецидив при около 20 % от тези пациенти и обща преживяемост над 90 %. Именно рецидивите, а не бързият смъртен риск, са причината степента да се вдигне. Високата преживяемост не отменя контролните снимки. Тумор със степен 2 в долния край на канала може да се върне и когато човекът се чувства добре.

Група в доклада Къде се търси Какво казват източниците за хода
Задна ямка, група A Ниско отзад в черепа, по-често при малки деца По-неблагоприятна от група B в същата зона
Задна ямка, група B Също в задната ямка Обща петгодишна преживяемост над 90 %
ZFTA Над малкия мозък, по-рано често като RELA Около 80 % на 5 години след пълно махане и лъчетерапия
YAP1 Друг супратенториален тип Отделен тип в класификацията от 2021 г.
MYCN Гръбначен мозък Отделен агресивен тип
Миксопапиларен Долен край на гръбначния мозък, степен 2 Рецидив при около 20 %, преживяемост над 90 %
Субепендимом Мозък или гръбначен мозък Степен 1

Добавена хромозома 1q смъква петгодишната преживяемост без рецидив или друго събитие по болестта от 81,5 % на 35,7 %, дори след пълно отстраняване и лъчетерапия. Числото важи за групата с тази находка, не за всеки епендимом. Ако докладът я посочи, въпросът към екипа е как се менят облъчването и честотата на снимките.

Симптоми, когато туморът е в мозъка

В черепа оплакванията идват от повишено налягане и от това коя зона е притисната. Няма една болка, която сама доказва епендимом. Същите признаци се дължат и на мигрена, инфекция или друг тумор, затова ги оценява лекар.

При тумор в задната ямка течността се задържа и налягането се качва. Главоболието често се усилва, появяват се гадене и повръщане, походката става нестабилна, а вратът боли. Двойното или замъгленото зрение идва от притискане на пътищата за очите или от самото налягане. Над малкия мозък, в голямомозъчните полукълба, по-типични са гърч, често главоболие, гадене и промяна в движението или усета на едната страна.

Кърмачето не може да каже, че го боли глава. Вместо това главата расте по-бързо, очите остават обърнати надолу, детето е необичайно раздразнително, повръща и изостава в развитието. Повтарящо се повръщане без диария при малко дете с нестабилна походка не се обяснява с разстроен стомах, докато прегледът не отхвърли задръжка на течност в черепа.

  • Главоболието с повръщане може да идва от задържана течност в черепа.
  • Гърчът понякога е първият видим знак при тумор над малкия мозък.
  • Нестабилната походка и болката във врата сочат към задната ямка.
  • Замъгленото или двойното зрение се проверява заедно с неврологичния преглед.
  • При кърмаче бързо растящата глава и очите надолу са повод за спешен преглед.

Симптоми, когато туморът е в гръбначния мозък

В гръбначния мозък туморът обикновено дава болка и постепенно отнема сила, усет или контрол на тазовите функции. Болката във врата или гърба нараства със седмици, а не след едно навяхване в градината. Хората често я отдават на диск или на остеохондроза, докато не се появи слабост.

Изтръпването и слабостта могат да хванат ръцете, краката или торса, според нивото на тумора. Променят се уринирането и изхождането, включително със задръжка. Окончателното име идва след операция или биопсия, а не от снимката сама. Дотогава прогресираща болка в гърба със слабост в краката или с нов проблем в уринирането се гледа като възможно притискане на нервна тъкан, а не като оплакване, което търпи чакане със седмици.

  • Болката в гърба или врата при епендимом обикновено се засилва постепенно.
  • Слабостта и изтръпването следват нивото, на което туморът притиска.
  • Новото затруднение в уринирането или изхождането се съобщава веднага, без да се чака.

Какво е различно при деца и при възрастни

При децата епендимомът е по-често вътре в черепа, а при възрастните по-често в гръбначния мозък. Това мени и първите оплаквания, и това кое лечение е поносимо. Детската страница на NCI от 2024 г. отрежда на тумора около 9 % от детските тумори на мозъка и гръбначния мозък и около 200 деца годишно в САЩ. В България броят не е този. Делът показва, че за детския неврохирург диагнозата е рядка, но позната.

Малкото дете по-често носи тумор в задната ямка и затова идва с повръщане, голяма глава или нестабилност. Възрастният по-често идва с болка в гърба и слабост в краката. Клиника Майо посочва младата възраст сред факторите за по-висок риск и напомня, че при възрастен туморът по-често е спинален. Болестта се среща на всяка възраст, а мястото се сменя с годините.

Лечението също се дели по възраст. При кърмаче под 12 месеца европейското ръководство от 2018 г. препоръчва само химиотерапия. Между 12 и 18 месеца химиотерапията сама по себе си е възможна, а локалната доза, ако се стигне до облъчване, е 54 Gy. Над 18 месеца същият документ стига до 59,4 Gy след операция. При възрастен със степен 3 дозата е до 60 Gy, а при непълно махната степен 2 е 54–59,4 Gy. Детският организъм плаща по-скъпо за облъчване на растящия мозък, затова прагът по месеци е част от плана, а не формалност.

Какви изследвания поставят диагнозата

Диагнозата се опира на контрастен ЯМР на мозъка и на целия гръбначен стълб и на тъкан от тумора. Неврологичният преглед преди снимката проверява сила, рефлекси, координация, зрение и черепномозъчни нерви и подсказва на кое ниво да се гледа най-внимателно. Самият ЯМР показва къде е възелът и дали има втори огнища по хода на течността.

Контрастът, често гадолиний, се влива във вена и прави туморната тъкан по-ярка. Снимка само на главата пропуска огнище в гръбначния канал. Снимка само на кръста пропуска тумор в задната ямка, който е засял клетки надолу. Затова при съмнение се снимат и мозъкът, и целият гръбначен стълб.

Тъканта почти винаги идва по време на операцията, с която се маха колкото е безопасно. Отделна иглена биопсия се обсъжда, когато отстраняването е твърде рисковано. Патологът гледа клетките под микроскоп и, когато лабораторията може, търси сливанията ZFTA и YAP1, групите на задната ямка и амплификацията на MYCN. Без този слой докладът остава с хистологична степен и с риск да се ползва речник, който класификацията от 2021 г. вече не смята за достатъчен.

Течността от лумбална пункция се гледа за туморни клетки, когато лекарят прецени, че това е безопасно. След операция ЯМР показва дали е останал видим тумор. Този остатък влиза в решението за втора операция, за лъчетерапия и за това колко често ще се снима човекът после. Второ мнение върху стъклата и върху молекулярния резултат е разумен ход при рядък тумор, преди да се заключи план за години напред.

Епендимом деца

Кога епендимомът налага бърз преглед

Повръщане със силна сънливост, гърч или кърмаче с бързо растяща глава не чакат свободен час при специалист. Повечето главоболия не са тумор. Комбинацията от признаци на задържана течност или на притиснат гръбначен мозък обаче се гледа спешно, защото забавянето може да остави трайна слабост или да вдигне налягането до животозастрашаващо ниво.

В България спешният номер е 112. Обаждането е за човек, който трудно се събужда, повръща на фона на силна сънливост, има гърч или е кърмаче с очи, забити надолу, и с глава, която расте видимо бързо. Личният лекар е първата врата за ново, но стабилно главоболие, за болка в гърба без слабост в краката и за въпрос след вече приключено лечение. Неврохирург, невролог и при дете детски онколог влизат, когато снимката или прегледът посочат тумор.

Какво се е случило Накъде да се обърнете
Трудно събуждане, повръщане със силна сънливост или гърч Обадете се на 112 веднага
Кърмаче с очи надолу, бързо растяща глава или упорито повръщане Спешен преглед още същия ден, при влошаване 112
Ново главоболие с нестабилна походка, двойно зрение или първи гърч Преглед при лекар в кратък срок, без отлагане със седмици
Болка във врата или гърба със слабост, изтръпване или задръжка на урина Преглед в кратък срок, а не чакане болката да мине сама
Нов неврологичен симптом години след лечение на епендимом Обадете се на екипа, който ви проследява, без да чакате плановия ЯМР

Един изолиран ден с главоболие след недоспиване не е този списък. Повтарящо се повръщане, нов гърч или слабост, която се засилва от седмица на седмица, вече е. Ако човекът вече е лекуван за епендимом, всеки нов симптом се съобщава на проследяващия екип, защото рецидив е възможен и късно. Не се чака годишният час, ако походката, уринирането или главоболието са се сменили.

Операция и дози на лъчетерапията

Хирургът цели да махне толкова тумор, колкото е възможно, без да прекъсне функция, която още работи. В задната ямка туморът често е залепен за нерви и за съдове на мозъчния ствол и пълното махане не винаги е безопасно. В гръбначния мозък всеки милиметър здрава тъкан струва сила или усет. „Пълно отстраняване“ в епикризата означава, че на контролния ЯМР няма видим остатък, а не че хирургът обещава туморът никога да не се върне.

Ръководството на Европейската асоциация по невроонкология (EANO) от 2018 г. все още говори със степените на предишната класификация и дава конкретни дози. При деца с вътречерепен тумор локалната лъчетерапия след операция е 59,4 Gy над 18-месечна възраст и 54 Gy между 12 и 18 месеца. При възрастни със степен 3 дозата е до 60 Gy. При степен 2 същите 54–59,4 Gy са записани за непълно отстраняване. Лъчетерапевтът смята дозата по актуалния доклад и по това каква апаратура има в центъра.

Страницата на NCI от 2024 г. казва друго ударение върху същата първа стъпка. Много хора нямат нужда от нищо повече след операцията. Двете твърдения стоят едно до друго, защото описват различни групи. Дете с тумор в задната ямка по-често продължава към локално облъчване. Възрастен с напълно махнат по-бавен спинален тумор по-често остава на наблюдение. Кой от двата пътя е вашият, се чете от остатъка на ЯМР, от степента и от молекулярния ред, а не от обща фраза „винаги след операция идва лъч“.

Облъчването при растящ мозък може да засегне слуха, растежа, щитовидната жлеза и ученето, а години по-късно е възможен и втори тумор. Затова при кърмаче под една година лъчетерапия обикновено не се започва, а се ползва химиотерапия, докато детето порасне до прозореца, в който дозата е по-приемлива. При по-голямо дете лъчът се насочва към ложето на тумора. В България екипът прилага местния протокол и наличната техника, а не доза, преписана от чужд текст.

Кога се включва химиотерапия

Химиотерапията не е обичайната втора стъпка след успешно махнат тумор при дете, което вече може да получи лъчетерапия. Ръководството на EANO я препоръчва сама при деца под 12 месеца и я допуска като възможност под 18 месеца. В този прозорец целта е да се задържи туморът, докато облъчването стане по-безопасно, или да се свие остатък преди нова операция. При по-големи деца и при възрастни лекарствата не заместват ножа и лъча, когато те още са възможни.

Детският онколог или невроонкологът избира конкретната схема. Ако в епикризата се появи химиотерапия, питайте защо сега, дали целта е да се отложи лъчът и кои изследвания ще покажат дали туморът реагира. При рецидив разговорът започва отново от това дали може да се оперира и дали същото място може да се облъчи. Участие в клинично изпитване е личен избор, не задължение, и не идва с обещание, че болестта няма да се върне.

Преживяемост, рецидив и контролни прегледи

Една петгодишна цифра не казва какво ще се случи с конкретния човек. Страницата на NCI, обновена през 2024 г., съобщава относителна петгодишна преживяемост 88,2 %. Относителната оценка сравнява хората с тумора с връстници без него. Ръководството на EANO от 2018 г. цитира петгодишна обща преживяемост 83,4 % по регистърните данни, с които тогава е разполагало. Общата брои живите независимо от причината за смъртта. Относителната оценка от 2024 г. е по-новата от двете, а 83,4 % е по-стара обща преживяемост от американски регистър, не българска статистика.

Молекулярните групи разтварят тази средна картина. Група A в задната ямка протича по-неблагоприятно от група B, при която общата петгодишна преживяемост надхвърля 90 %. При ZFTA около 80 % са живи на петата година, ако туморът е махнат напълно и е последвала лъчетерапия. Това не се пренася автоматично върху човек с остатък или без облъчване. Добавената 1q дърпа преживяемостта без ново събитие към 35,7 %. MYCN в гръбначния мозък е агресивен тип. Миксопапиларният тумор рецидивира при около 20 %, но общата преживяемост остава над 90 %.

Рецидив е възможен и след 15 години, включително на старото място. Затова ЯМР на зоната, която екипът посочи, продължава дълго след като човекът се е върнал на работа или на училище. Детската страница на NCI описва и късни ефекти от лечението. Те могат да засегнат слуха, растежа на кости и мускули, щитовидната жлеза и ученето, а понякога се появява и втори тумор. Не всяко дете ги получава. Смисълът на дългото проследяване е да се хванат рано и рецидивът, и тези последствия, докато още има какво да се коригира с апарат, хормон или рехабилитация.

На контролния преглед носете доклада с мястото, молекулярния тип, степента и изречението дали ЯМР е чист. Попитайте кога е следващата снимка и кои нови оплаквания не бива да чакат този час. Ако слабостта или походката не са се върнали, рехабилитацията е част от същия разговор, а не награда чак след като „ракът приключи“. При част от хората туморът се маха и дълго не се връща. При други се връща и планът се пише наново. И двете са съвместими с числата по-горе.

Често задавани въпроси

Злокачествен ли е всеки епендимом?

Не. Субепендимомът е степен 1, а степен 3 се смята за злокачествен, бързо растящ тумор. Между тях степен 2, включително миксопапиларният епендимом, расте по-бавно от степен 3, но се връща достатъчно често, за да не се води безобидна находка. Мястото и молекулярният тип добавят повече към прогнозата от самата дума за злокачественост.

Предава ли се епендимомът в семейството?

При повечето хора причината е неизвестна и туморът не се наследява като семейна присъда. Клиника Майо свързва по-висок риск с неврофиброматоза тип 2 и със синдрома на Ли-Фраумени, както и с млада възраст. Ако в семейството вече има една от тези две болести, въпросът е към лекуващия генетик или невролог, който познава конкретния случай. Останалите семейства нямат основание за генетичен страх само заради думата епендимом.

Какво значи степен 2 в новата класификация?

Степен 2 означава, че туморът не е в най-бавния край, запазен за субепендимом, и не показва най-бурния микроскопски вид на степен 3. Миксопапиларният епендимом днес е степен 2 именно заради рецидиви при около 20 % от хората, въпреки преживяемост над 90 %. Степента се чете заедно с мястото и с генния резултат. Сама тя не избира дозата на лъчетерапията.

Може ли болестта да се върне след операция?

Да, включително след време, в което човекът се е чувствал здрав. Пълното махане, потвърдено на ЯМР, понижава риска, но не го нулира, а рецидив е описан и след 15 години. Затова контролните снимки продължават. Нов симптом между двата часа се съобщава на екипа, вместо да се чака календарът. Повторният план отново започва от въпроса дали може да се оперира и дали може да се облъчи.

Химиотерапията замества ли облъчването при кърмаче?

При дете под 12 месеца ръководството на EANO препоръчва само химиотерапия, а под 18 месеца я допуска като възможност. Целта е да се отложи лъчетерапията, докато мозъкът порасне, или да се стигне до по-пълна операция. Над 18 месеца локалната доза след операция стига до 59,4 Gy и лекарствата не изместват този лъч, ако той е възможен. Детският онколог определя коя схема е уместна.

Защо в стара епикриза пише RELA или анапластичен епендимом?

Защото до класификацията от 2021 г. тези думи бяха официални етикети. RELA днес е сменено със ZFTA, а анапластичният епендимом вече не е отделна диагноза, макар патологът още да може да пише степен 2 или степен 3. Папиларният, светлоклетъчният и таницитният вид също не се водят отделни подтипове. Стар текст не се изхвърля. Той се превежда към новия речник с молекулярен тест, ако тъканта още може да се изследва.

Какво да носите на консултацията с неврохирурга?

Носете диска или връзката към ЯМР на мозъка и на целия гръбначен стълб, патологията и изречението дали след операция е останал тумор. Попитайте за молекулярния тип, за степента, за това дали се предлага втора операция и каква доза би се обсъждала, ако се стигне до лъчетерапия. Попитайте и кой симптом между контролните прегледи трябва да върне вас или детето по-рано. Тези отговори определят плана повече от една обща петгодишна цифра.

радиовръзка на епендимома

Заключение

Епендимомът се лекува първо с операция, а нататък планът се дели по възраст, остатък на ЯМР и по това дали докладът казва ZFTA, YAP1, група A или B на задната ямка, MYCN, миксопапиларен тумор или субепендимом. Относителната петгодишна преживяемост от 88,2 % в американските данни от 2024 г. е по-спокойна от картината на един неизменно бърз рак, но е твърде обща, за да замести вашия доклад. Добавена 1q и агресивният спинален тип MYCN дърпат очакването надолу, а пълното махане с последвала лъчетерапия го държи по-високо при ZFTA.

На следващия преглед поискайте три неща в писмен вид. Първото е интегрираната диагноза с място, молекулярен тип и степен. Второто е дали контролният ЯМР е без видим остатък. Третото е календарът на снимките и списъкът със симптоми, които не чакат този календар. За дете под 18 месеца попитайте отделно защо екипът избира химиотерапия, лъчетерапия с 54 Gy или и двете.

Ако сега има повръщане със сънливост, гърч, кърмаче с глава, която расте бързо и с очи надолу, или болка в гърба със слабост и задръжка на урина, обадете се на 112 или отидете към спешен преглед още същия ден. Спокоен контрол след вече проведено лечение е друга задача. Тя продължава с години, защото туморът може да се върне късно, а част от последствията на облъчването също се появяват бавно.

Източници

  1. Ependymoma: Diagnosis and Treatment. National Cancer Institute, 20 август 2024 г.
  2. Childhood Ependymoma. National Cancer Institute, 5 ноември 2024 г.
  3. Childhood Ependymoma Treatment (PDQ®)–Health Professional Version. National Cancer Institute, 6 януари 2025 г.
  4. Rudà R, Reifenberger G, Frappaz D et al.: EANO guidelines for the diagnosis and treatment of ependymal tumors. Neuro-Oncology, 27 март 2018 г.
  5. Louis DN, Perry A, Wesseling P et al.: The 2021 WHO Classification of Tumors of the Central Nervous System: a summary. Neuro-Oncology, 2 август 2021 г.
  6. Kresbach C, Neyazi S, Schüller U: Updates in the classification of ependymal neoplasms: The 2021 WHO Classification and beyond. Brain Pathology, 21 март 2022 г.
  7. Ependymoma – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 22 март 2025 г.

За редакцията

Редакция BgMedBookМедицински справочник

Редакцията на BgMedBook подготвя статии за здравето, заболяванията и лечението въз основа на клинични ръководства, научни изследвания и препоръки на здравни институции. При търсенето и анализа на актуални изследвания, както и при превода им на български, редакцията използва инструменти с изкуствен интелект. Източниците са посочени във всяка статия. Информацията на сайта не замества консултацията с лекар.