
Хистоплазмозата е белодробна инфекция от гъбичката Histoplasma capsulatum, която човек вдишва със спори от почва, често смесена с изпражнения на птици или прилепи. Повечето хора не се разболяват осезаемо. Леката остра форма при запазен имунитет обикновено се наблюдава без противогъбично лекарство, а тежката, хроничната и дисеминираната форма се лекуват с итраконазол или с липозомен амфотерицин B.
В долините на Мисисипи и Охайо, където гъбичката е най-честа, обзор от 2023 г. оценява житейска среща при 80 до 90% от населението и заболеваемост около 6,1 на 100 000. Страхът, че всяко вдишване е тежка пневмония, не се потвърждава. Центровете за контрол и превенция на заболяванията на САЩ (CDC) в преглед от 2026 г. описват симптоматични инфекции при около 1%, а клиниката Кливланд през 2023 г. дава около 10%. Опасната грешка е да се подцени човек с ХИВ, трансплантация или емфизем, или обратното, да се лекува с месеци всяка кратка кашлица при здрав възрастен.
Оплакванията, когато ги има, започват от 3 до 17 дни след вдишването и наподобяват пневмония, която антибиотикът не лекува. При умерена форма актуализацията на Американското дружество по инфекциозни болести (IDSA) от 2025 г. оставя избора за итраконазол по 200 mg два пъти дневно в продължение на 6 до 12 седмици, а при тежка форма започва липозомен амфотерицин B по 3 mg/kg дневно. При предполагаемия очен синдром CDC не препоръчва противогъбично лекарство, защото не смята, че в окото има активна гъбичка.
Как се заразява човек с хистоплазмоза
Заразата идва от въздуха, не от ръкостискане, целувка или споделена чаша. Спорите се вдигат, когато се разрови почва или стара мръсотия, и са толкова дребни, че не се виждат без микроскоп. В белия дроб телесната температура ги превръща в дрожди, които могат да стигнат до лимфни възли и през кръвта до други органи.
Инфекциозната форма е микроконидия с размер около 2 до 5 микрометра, достатъчно малка да слезе до алвеолите. Гъбичката живее като плесен в околната среда и като дрожди в тъканите. Затова едно и също огнище в почвата може да заразява години след като птиците вече не нощуват там, ако прахът се раздвижи отново.
Пренос от човек на човек няма, нито от човек към котка или куче. Животните се разболяват поотделно, ако и те вдишат спори, и симптомите им приличат на човешките, с кашлица, отпадналост и отслабване. Повторна среща е възможна. При запазен имунитет втората болест обикновено е по-лека, защото първата е оставила частична защита. При потиснат имунитет гъбичката може да остане скрита с месеци или години и да се събуди отново.
Взривовете са редки спрямо ежедневното вдишване в ендемични райони. От 1938 до 2013 г. в САЩ са описани 105 такива взрива, повечето след разравяне на почва с птичи или прилепни изпражнения. Част от тях са били на места, където гъбичката не е била очаквана. За читател в България това означава да се мисли за пътуване, пещера, обор или ремонт, а не за контакт с болен вкъщи.

Къде се среща гъбичката и кой боледува по-тежко
Гъбичката е описана на всички континенти освен Антарктида, но свръхендемични са определени пояси, не цялата карта. CDC посочва централните и източните щати на САЩ, особено долините на Охайо и Мисисипи, и добавя, че разпространението в страната вероятно е по-широко. Среща се и в Централна и Южна Америка, Африка, Азия и Австралия. Африканският вариант duboisii е ограничен до Африка и е отделен от формата, която причинява обичайната белодробна болест.
Тежестта зависи от дозата спори и от клетъчния имунитет. Обзорът от 2023 г. събира по-стари наблюдения така. При ниска доза симптоми развиват под 5% от изложените, а при много голяма доза до 75%. Над 90% от срещите остават неразпознати. Оценката „около 1%“ на CDC и оценката „около 10%“ на клиниката Кливланд описват различни смеси от леко ежедневно вдишване и тежки взривове.
По-висок риск от тежко протичане имат хората с ХИВ, с трансплантиран орган, на кортикостероиди или на инхибитори на тумор-некрозисния фактор, кърмачетата и възрастните над 55 години. Клиниката Майо през 2025 г. свързва дисеминираната форма и с деца под 2 години, а клиниката Кливланд през 2023 г. сочи и деца под 1 година. Точната граница не е еднаква в източниците. В България педиатърът преценява кърмачето по местната практика, а не по американска възрастова таблица.
Хроничната белодробна форма се връзва с предишна болест на белия дроб, най-често емфизем или хронична обструктивна белодробна болест. IDSA отбелязва, че не всеки имунен пропуск носи същия риск. Сърповидно-клетъчната анемия, липсата на далак и дефицитите на антитела, комплемент или неутрофили не носят познат допълнителен риск за тази гъбичка. Решаващ е клетъчният отговор.
Дейностите, които вдигат прах, увеличават шанса за среща, без сами да решават колко тежко ще протече болестта.
- Почистването на кокошарник вдига стар прах, в който гъбичката обича да расте.
- Разглеждането на пещери с прилепи е сред познатите рискови занимания в ендемични райони.
- Събарянето, ремонтът и чистенето на стари сгради раздвижват натрупана мръсотия.
- Земеделието, градинарството и озеленяването разравят почва, особено ако в нея има изпражнения.
Какви са симптомите на острата белодробна форма
Когато инфекцията даде оплаквания, те започват от 3 до 17 дни след вдишването и приличат на друга пневмония. CDC описва треска, кашлица, силна отпадналост, втрисане, главоболие, болка в гърдите и болки по тялото. Клиниката Майо добавя суха кашлица, а по-рядко болки в ставите и обрив. Клиниката Кливланд включва и задух, изпотяване и възли по подбедриците, познати като еритема нодозум.
При повечето хора с лека форма оплакванията са слаби и отминават за дни до около месец. В голям взрив, цитиран от IDSA, над 75% от заболелите са били зле една седмица или по-малко и всички са оздравели до два месеца без противогъбично лечение. Умората при отделни хора може да се проточи по-дълго, без това само по себе си да доказва дисеминирана болест.
Антибиотикът, даден за предполагаема бактериална пневмония, не убива тази гъбичка. CDC съветва да попитате за изследване, ако живеете или наскоро сте пътували там, където гъбичката се среща, имате симптоми на пневмония и предписаният антибиотик не помага. Пътуването, пещерата, оборът и ремонтът са подробностите, които насочват лекаря към тази гъбичка.
Леката болка в гърдите е част от обичайната остра картина, а не автоматично знак за спешност. Тя става тревожна, когато е внезапна или върви с висока температура, тежък задух или кръв в храчките. За тези съчетания има отделен праг по-надолу, с телефон 112.
Хронична белодробна и дисеминирана форма
Хроничната белодробна форма и дисеминираната форма не са едно и също заболяване с две имена. При хроничната гъбичката остава във вече увреден бял дроб и дълбае кухини. Клиниката Кливланд я свързва най-често с емфизем или хронична обструктивна белодробна болест. Оплакванията могат да са по-тихи от острата пневмония, с нощно изпотяване и отслабване, и да се точат месеци или години. Картината напомня туберкулоза. Без лечение увредата на белия дроб напредва.
Клиниката Майо описва при хроничната форма и кашлица с кръв, задух и загуба на тегло и отбелязва, че тя се среща главно при отслабен имунитет или при болест на белия дроб. CDC дели по-рязко. Предшестващата белодробна болест води към хроничната форма, а потиснатият имунитет към дисеминация.
Дисеминираната форма пренася гъбичката извън белия дроб. Майо изброява уста, черен дроб, мозък, гръбначен мозък, кожа и надбъбречни жлези. Без лечение тя често е смъртоносна. При хора с ХИВ честите прояви са треска, отпадналост, отслабване и уголемяване на черния дроб и на слезката. Кашлица, болка в гърдите или задух има при около половината. Около 10% стигат до шок и недостатъчност на няколко органа. При ХИВ и лимфоцити CD4 над 300 клетки на микролитър болестта по-често остава в дихателните пътища.
След острата среща могат да останат и късни белези, без нова активна инфекция. CDC изброява перикардит, камъни в бронх, белодробни възли, медиастинален гранулом и медиастинална фиброза. Майо добавя остър респираторен дистрес, менингит и надбъбречна недостатъчност. Фиброзата между белите дробове е белег, не активна плесен. IDSA посочва, че няма данни противогъбичният курс да предотвратява медиастинален гранулом или фиброза, дори когато се дава с надежда да скъси болестта.
При запазен имунитет и лечение клиниката Кливланд съобщава оцеляване около 96%. При отслабен имунитет някои проучвания, които клиниката цитира, дават смъртност между 25 и 37%, според това колко рано е позната дисеминацията.
Какво се случва с очите след хистоплазмоза
Предполагаемият очен синдром може да увреди централното зрение, но не се държи като активна гъбична инфекция в окото. CDC, в преглед от 2026 г., пише, че учените не смятат в окото да има жива гъбичка, затова противогъбичните лекарства по правило не се дават. Лечението при нови съдове е инжекция срещу съдовия растежен фактор или фотодинамична терапия. Рядкото истинско очно засягане при дисеминирана болест е друга диагноза и тогава противогъбичното лечение е нужно.
Националният очен институт на САЩ, с актуализация от 6 август 2025 г., все още описва преминаване на инфекцията от белия дроб към окото. Същият текст сочи инжекции и лазерна процедура и казва, че спонсорирано от института проучване намира инжекциите за най-ефективни. По-новият клиничен преглед на CDC не поставя лазера като основен ход и не лекува синдрома с итраконазол. Двата документа стоят един до друг. За решението тежи по-новият преглед на CDC, а очният лекар избира между инжекция, лазер и фотодинамична терапия според съдовете, които вижда.
В началото често няма оплаквания. По-късно правите линии могат да изглеждат криви и да се появи сляпо петно. Само очен лекар вижда дребните бели петна в дъното, белезите и отока на ретината. Ако има течност, кръв или необичайни съдове, се правят оптична кохерентна томография и флуоресцеинова ангиография. Едно проучване, което CDC цитира, намира нови съдове при един от четирима души със синдрома. Белезите сами по себе си често не режат зрението и се проследяват.
Хора, живели в този американски речен пояс, могат да носят белези, без да са знаели за белодробната инфекция. Ново изкривяване на линиите се показва на офталмолог, без да се чака да мине само. Синдромът не се предава на друг човек.
Какви изследвания потвърждават диагнозата
Най-широко използваният бърз тест е антиген на гъбичката в урина или в серум. Урината често е най-чувствителната неинвазивна проба и се връща по-бързо от посявката. В обзора от 2023 г. антигенът в урината е положителен при 92% от прогресиращата дисеминирана форма, при 83% от острата белодробна и само при 30% от подострата. Отрицателна урина не изключва подостра белодробна болест.
При напреднал ХИВ отделно проучване, цитирано от Националните институти по здравеопазване на САЩ (NIH), намира антиген в 100% от пробите урина при дисеминирана форма. Метаанализ в същия обзор от 2023 г. дава чувствителност на посявката около 77% при прогресираща дисеминация и напреднал ХИВ. Посявката остава доказателството, което показва жива гъбичка, но CDC предупреждава, че може да поиска до 6 седмици. При тежко болен лечението не чака този срок.
Антителата се появяват за 2 до 6 седмици и помагат по-малко в първите дни, особено ако имунитетът не може да ги произведе. Имунодифузията има чувствителност около 80% и може да остане положителна месеци и години след оздравяване, затова сама не доказва, че инфекцията е активна днес. Микроскопското виждане на пъпкуващи дрожди е слабо чувствително, но ако е положително, дава бърза опора. Молекулярният тест директно от проба още не е широко достъпен.
Лекарят пита за работа, хоби, пещери, обори, ремонт и пътуване, после преглежда и често пуска рентген или компютърна томография. При нужда се прави бронхоскопия с промивка или се взема тъкан. В тежка форма се търси гъбичка и в кръв, костен мозък или друг засегнат орган. Кой точно тест е уместен в България, решава инфекционистът според това какво лабораторията реално предлага.

Кога се започва противогъбично лекарство
При лека остра форма и запазен имунитет IDSA не препоръчва рутинен противогъбичен курс. Препоръката е условна и с много ниска сигурност на данните, защото големите взривове показват оздравяване без лекарство. Лечение се обмисля, ако болестта се проточва, инфилтратите напредват или лимфните възли в хилуса и медиастинума нарастват. Болест, по-дълга от месец, е пример за такъв разговор, а не автоматична рецепта.
Това е смяна спрямо ръководството на IDSA от 2007 г. Тогава лечението също по правило не е било нужно, но итраконазол е бил препоръчан, ако оплакванията продължат повече от месец, в курс от 6 до 12 седмици. Актуализацията от 12 март 2025 г., отразена на страницата на дружеството до 16 септември 2026 г., държи леката форма без рутинен курс и оставя умерената на съвместно решение. Целта, ако все пак се лекува, е да се скъси болестта и да се намали рискът от разсейване, макар ефектът при тази група да не е доказан.
При умерена остра форма и иначе здрав човек панелът приема и лечение, и наблюдение. За лечение говорят проточването, влошаването, растящите инфилтрати и по-тежките признаци. В сметката влизат взаимодействията, вредата от самото лекарство и цената. При хора с потиснат имунитет и умерен или висок риск от дисеминация същото дружество предлага противогъбично лечение дори когато белодробната форма изглежда лека или умерена. По-лекият имунен дефицит и безсимптомната среща могат да минат и без курс.
Безсимптомните белодробни възли, останали от стара среща, не се лекуват рутинно само за да се предотврати реактивация. Калцираните възли изобщо не се лекуват. При висок имунен риск се следи дали възелът се променя, а лечението се обсъжда отделно. Бременната жена е отделен случай. Ако курсът е неизбежен, азолите се избягват в първия триместър и се мисли за липозомен амфотерицин B, заедно със специалист по бременност с висок риск и с инфекционист.
| Форма | Кога се мисли за противогъбично | Какво описва източникът |
|---|---|---|
| Лека остра, запазен имунитет | По правило не | IDSA, 2025 г., без рутинен курс |
| Умерена остра, запазен имунитет | Според ход и влошаване | Итраконазол 6 до 12 седмици, ако се лекува |
| Тежка остра или дисеминирана | Веднага | Липозомен амфотерицин B, после итраконазол |
| Хронична белодробна | Да | Итраконазол, в текста от 2007 г. поне една година |
| Дисеминирана при ХИВ | Да | Поне 12 месеца, после оценка за спиране |
| Очен синдром без жива гъбичка | Не с противогъбично | Инжекция или фотодинамична терапия |
| Калцирани възли без симптоми | Не | IDSA не ги лекува |
Как се дозират итраконазол и амфотерицин B
Когато умерената остра форма се лекува, IDSA предпочита итраконазол. При възрастни капсулите или разтворът започват с 200 mg три пъти дневно в продължение на 3 дни, после 200 mg два пъти дневно за 6 до 12 седмици. Супербиодостъпната форма, наречена SUBA, е по 130 mg три пъти дневно за 3 дни и после по 130 mg два пъти дневно за същия срок. Тя е одобрена за възрастни. Дали в българската аптека има капсули, разтвор или SUBA, казва фармацевтът, а не американската таблица.
При деца същата актуализация дава 5 mg/kg на прием, до 200 mg, три пъти дневно за 3 дни и после два пъти дневно, без да се минава 400 mg на ден, за 6 до 12 седмици. За SUBA при дете, което гълта капсули, дозата по килограм се смята с фармацевт и е извън официалната индикация. Детският инфекционист сверява схемата с продукта, който реално се отпуска у нас.
Тежката форма, белодробна или дисеминирана, започва с амфотерицин B. Предпочита се липозомната форма, по 3 mg/kg венозно веднъж дневно, когато централната нервна система не е засегната. За мозъка и менингита дозата е 5 mg/kg дневно, обикновено 4 до 6 седмици, докато симптомите и ликворът се успокоят. За болест извън нервната система исторически са давани 7 до 14 дни. По-кратък курс е уместен, ако треската и дишането се подобрят и човекът понася лекарство през устата, или ако се появи токсичност. След това се минава на итраконазол. Някои експерти започват итраконазола още докато тече венозната инфузия, за да има ниво в кръвта преди спирането.
NIH, в преглед от 2024 г., държи при умерено тежка и тежка дисеминация с ХИВ липозомният амфотерицин B поне 2 седмици или до клинично подобрение, после итраконазол поне 12 месеца. По-леката дисеминация при ХИВ може да започне направо с итраконазол за същия дълъг срок. Липозомната форма в рандомизирано проучване при хора със СПИН е дала по-бърз отговор, по-ниска смъртност и по-малка токсичност от дезоксихолатния амфотерицин B. Ехинокандините нямат действие срещу тази гъбичка и не се ползват. Флуконазол по 800 mg дневно е по-слаб резерв, ако итраконазол не се понася.
Нивото на итраконазол се мери след 1 до 2 седмици. IDSA търси концентрация над 1 mg/l и под 3 до 4 mg/l. Ръководството за ХИВ стеснява желаната зона до 1 до 2 mg/l и свързва нива от 4 mg/l нагоре с по-чести нежелани ефекти. В нови проучвания около 20% от лекуваните са имали нужда от смяна на дозата, а около 28% са получили нежелани ефекти. Сред тях са гадене, повръщане, обрив и отоци. Увреда на черния дроб и сърдечна недостатъчност са редки, но описани. Лекарството е силен блокер на ензима, който разгражда много други лекарства, затова списъкът с приетите хапчета се носи на контролата. Капсулите се пият с храна и не вървят добре с лекарства, които спират стомашната киселина. Разтворът се пие на гладно и се резорбира по-добре, но се понася по-трудно.
За хроничната белодробна форма текстът на IDSA от 2007 г., който CDC все още посочва за въпросите извън актуализацията, препоръчва итраконазол поне една година. Общата рамка на CDC за пациента е курс от 3 месеца до една година според тежестта и имунитета. Лекарят казва кой от двата срока важи за конкретната форма.
Особености при ХИВ, бременност и деца
При ХИВ симптоматичната болест става по-вероятна, когато CD4 падне под 150 клетки на микролитър. Поддържащият итраконазол след тежка дисеминация или засягане на нервната система не е автоматично доживотен. NIH позволява спиране, ако азоловото лечение е траяло повече от година, гъбичните хемокултури са отрицателни, антигенът в серум или урина е под прага на теста, вирусът е неоткриваем и CD4 е поне 150 в продължение на 6 месеца на антиретровирусно лечение. Ако CD4 падне отново под 150, потискането се подновява.
Това е практическият отговор на страха от хапче завинаги. Условията са американска схема за хора на стабилно антиретровирусно лечение. Инфекционистът, който води ХИВ в България, решава дали лабораторията може да мери антигена и дали местният протокол съвпада. Антиретровирусното лечение се започва възможно най-скоро след противогъбичното. Възпалителният синдром от възстановения имунитет при тази гъбичка е рядък и не е причина терапията да се отлага.
Първична профилактика с итраконазол по 200 mg дневно NIH обсъжда само ако CD4 е под 150 и човекът има висок професионален риск или живее в общност с повече от 10 случая на 100 човекогодини. Това е праг за свръхендемични райони в Америка, не рецепта за всеки с ХИВ в Европа. Профилактиката, ако е започната, може да спре след 6 месеца с CD4 поне 150 и неоткриваем вирус.
В бременността липозомният амфотерицин B е предпочитан, ако лечението не може да чака. Дългият опит с амфотерицин B не е показал тератогенен ефект. Азолите се избягват в първия триместър. След раждането бебето на майка, лекувана с амфотерицин, се преглежда за бъбречна функция и нисък калий. Високи дози флуконазол през първия триместър са свързвани с малформации, затова той не е избор при бременна.
Децата с лека остра форма и запазен имунитет попадат в същата логика като възрастните. Не се лекуват рутинно. При тежка форма и при имунен риск курсът е нужен, а дозата е по килограм, с таван, описан по-горе. Кърмачето с дисеминация е спешна инфекциозна ситуация, не домашно наблюдение.
Кога да потърсите лекар и как се намалява рискът
На лекар се отива, ако грипоподобни оплаквания след прах от птици или прилепи не отминат, и още същия ден, ако имунитетът е потиснат. Клиниката Кливланд добавя кашлица или задух, които не се оправят за една седмица или се влошават, и иска разказ за работата, хобито и пътуването. Пневмония след ендемичен район, която не се подобрява от антибиотик, е повод за тест за хистоплазма, а не за нов антибиотик на сляпо.
Спешните признаци клиниката Кливланд групира отделно. Температура над 40 °C, внезапен или тежък задух, болка в гърдите, кръв в храчките, объркване, гърчове и посиняване на устните, кожата или ноктите са картина на тежко заболяване. В България при такава картина се звъни на 112. Леката температура и умерената болка в гърдите при иначе стабилен човек остават за личния лекар, а не за всяка кашлица посред нощ.
| Какво се случва | Какво да направите |
|---|---|
| Грипоподобни оплаквания след прах от птици или прилепи | Преглед при личния лекар, особено при слаб имунитет |
| Кашлица или задух не стихват една седмица или се влошават | Преглед с разказ за работа, хоби и пътуване |
| Пневмония след ендемичен район не се подобрява от антибиотик | Поискайте изследване за хистоплазма |
| Температура над 40 °C, внезапен тежък задух, болка в гърдите, кръв в храчките, объркване, гърч или посинели устни | Обадете се на 112 |
В ендемичен район спорите не могат да се избегнат напълно. Рискът пада, ако не се разравя почва с изпражнения на птици или прилепи. Големи натрупвания се чистят от фирма за опасни отпадъци, не с домашна метла. Преди копаене на съмнителна почва клиниката Майо съветва мястото да се намокри, за да не хвръкне прах. Същото важи за обор преди чистене. Строителни работници в такива обекти могат да ползват респиратор N95. Маската не заменя мократа почва и професионалното почистване, а ги допълва.
За човек, който не е бил в ендемичен район и не е разравял такъв прах, ежедневният риск у дома е нисък. Старо пътуване пак се казва на лекаря, ако години по-късно имунитетът падне, защото реактивацията може да дойде десетилетия след първата среща.
Често задавани въпроси
Заразна ли е хистоплазмозата за близките?
Не се предава от човек на човек, нито от болен към здравия вкъщи. Близките не се разболяват от споделена стая, прегръдка или чиния. Рискът идва само ако и те вдишат спори от същия прах, почва или обор. Болният не се изолира заради тази гъбичка.
Помага ли антибиотик при тази гъбична пневмония?
Антибиотикът е направен срещу бактерии и не лекува хистоплазмоза. Често се започва първо той, защото бактериалната пневмония е много по-честа. Ако след пътуване или прах от птици и прилепи кашлицата не се подобрява, кажете на лекаря, за да помисли за гъбичка. Самата смяна на антибиотика не е лечение на тази инфекция.
Спира ли се итраконазолът някога при ХИВ?
Да, при изпълнени условия, а не по усещане, че човекът е по-добре. NIH иска повече от година азол, отрицателни гъбични хемокултури, антиген под прага на теста, неоткриваем вирус и CD4 поне 150 клетки на микролитър в продължение на 6 месеца. Ако CD4 падне под този праг, потискането се връща. Решението е на лекаря, който води ХИВ, след реални лабораторни резултати.
Може ли заразата да се върне след години?
Да, особено ако клетъчният имунитет отслабне. Гъбичката може да стои скрита с месеци или години и после да даде симптоми, понякога десетилетия след първото вдишване. При запазен имунитет повторна среща от нова доза спори обикновено протича по-леко. Калциран възел на снимка сам по себе си не се лекува профилактично.
Предава ли се хистоплазмоза от котка или куче?
Не. Домашният любимец не ви заразява, ако се е разболял, и вие не го заразявате с кашлица. Котките и кучетата се инфектират по същия начин, от прах, и много от тях не се разболяват. Болно животно се води при ветеринар, а не се изолира от стопанина заради страх от предаване.
Какво да кажа на лекаря след пътуване?
Кажете къде сте били, дори пътуването да е отпреди години, и какво сте правили. Пещера, кокошарник, събаряне, градина с дебел тор, средните американски щати, Латинска Америка, Африка, Азия или Австралия са важни подробности. Кажете и дали вече сте пили антибиотик без ефект. Попитайте дали лабораторията може да пусне антиген в урината.
Лекува ли се очният синдром с хапче за гъбички?
По правило не. CDC не очаква жива гъбичка в окото при този синдром и не дава итраконазол за него. Новите съдове се лекуват с инжекция или с фотодинамична терапия, а Националният очен институт добавя и лазер. Криви линии или ново сляпо петно се показват на офталмолог. Противогъбично лекарство влиза в играта само ако дисеминираната болест наистина е засегнала окото, а това е рядко.

Заключение
Повечето срещи с тази гъбичка не стигат до болест, която се усеща. Леката остра форма при запазен имунитет често се наблюдава, а тежката, хроничната и дисеминираната се лекуват с итраконазол или с липозомен амфотерицин B по схема според тежестта и имунитета. Актуализацията на IDSA от 2025 г. не прави противогъбичния курс автоматичен след месец кашлица при иначе здрав човек, а ръководството на NIH от 2024 г. позволява спиране на поддържащия итраконазол при ХИВ, когато вирусът, антигенът, посявките и броят на CD4 покрият условията.
Ако температурата и кашлицата държат повече от седмица след кокошарник, пещера, събаряне или пътуване през ендемичните райони на Америка, Централна или Южна Америка, Африка, Азия или Австралия, кажете на личния лекар за експозицията и попитайте за антиген в урината, особено ако антибиотикът вече не е помогнал. При ХИВ с нисък брой CD4, трансплантация или лекарство, което потиска имунитета, не изчаквайте тази седмица. Температура над 40 °C, внезапен тежък задух, болка в гърдите, кръв в храчките, объркване, гърч или посинели устни са повод за обаждане на 112.
Нови криви линии или сляпо петно се показват на очен лекар, а не се гасят с противогъбично хапче от аптеката. Дозата на итраконазол, нивото му в кръвта и съчетанието с останалите лекарства се сверяват с инфекционист и фармацевт, защото формата, която се отпуска в България, може да не съвпада с американската таблица.
Източници
- About Histoplasmosis. Centers for Disease Control and Prevention, 3 ноември 2026 г.
- Symptoms of Histoplasmosis. Centers for Disease Control and Prevention, 3 ноември 2026 г.
- Clinical Overview of Histoplasmosis. Centers for Disease Control and Prevention, 2 ноември 2026 г.
- Reducing Risk for Histoplasmosis. Centers for Disease Control and Prevention, 3 ноември 2026 г.
- How People Get Histoplasmosis. Centers for Disease Control and Prevention, 29 октомври 2026 г.
- Arnold SR, Spec A, Ardura MI et al.: Histoplasmosis in Adults, Children, and Pregnant Individuals. Infectious Diseases Society of America, 16 септември 2026 г.
- Histoplasmosis: Adult and Adolescent OIs. National Institutes of Health, 10 януари 2024 г.
- Histoplasmosis – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 16 май 2025 г.
- Ocular Histoplasmosis Syndrome (OHS). National Eye Institute, 6 август 2025 г.
- Histoplasmosis: Causes, Symptoms, Diagnosis & Treatment. Cleveland Clinic, 8 март 2023 г.
- Barros N, Wheat JL, Hage C: Pulmonary Histoplasmosis: A Clinical Update. Journal of Fungi, 10 февруари 2023 г.
- Wheat LJ, Freifeld AG, Kleiman MB et al.: Clinical Practice Guidelines for the Management of Patients with Histoplasmosis: 2007 Update by the Infectious Diseases Society of America. Clinical Infectious Diseases, 1 октомври 2007 г.
