Инсулин или хапчета при диабет тип 2: кога кое

Инсулин или хапчета при диабет тип 2: кога кое

Инсулинът не е по-добър от пероралните лекарства за повечето възрастни със захарен диабет тип 2. Без тежка хипергликемия или хипергликемична криза стандартите на Американската диабетна асоциация (ADA) от 2026 г. предпочитат агонисти на рецептора за глюкагоноподобния пептид-1 (GLP-1) пред инсулин, а Националният институт за здраве и клинично съвършенство (NICE) във Великобритания започва при повечето хора с метформин и инхибитор на натриево-глюкозния котранспортер 2 (SGLT2).

Зад различието стои пряко сравнение на четири лекарства, добавени към метформин, при 5 047 души и средно пет години проследяване. Инсулин гларжин и лираглутид задържаха гликирания хемоглобин (HbA1c) под 7% за сходни периоди, а глимепирид от сулфонилурейните лекарства и ситаглиптин, инхибитор на дипептидилпептидаза-4 (DPP-4), отстъпиха. При около две трети от участниците на гларжин или лираглутид HbA1c все пак достигна 7% или повече.

Инсулин се обмисля при симптоми на висока захар, при HbA1c над 10% (над 86 mmol/mol) или при глюкоза поне 16,7 mmol/l. Тежка хипогликемия в същото сравнение се случи при 2,2% от хората на глимепирид и при 1,3% от тези на гларжин. И в американските, и в британските насоки метформинът обикновено остава, когато инсулинът започне, но дозата на инжекциите може да се наложи да бъде по-ниска.

Инсулинът по-добър ли е от хапчетата

При обичаен старт инсулинът не печели пред хапчетата и пред инжекционните лекарства извън него. В стандартите за лекарствено лечение от 2026 г. най-големият спад на HbA1c идва от схеми с инсулин, от някои GLP-1 агонисти, особено семаглутид, и от тирзепатид, който действа и върху глюкозозависимия инсулинотропен полипептид (GIP). По-големият спад не прави инсулина по-добър избор без криза, защото хипогликемията и теглото също влизат в сметката.

В преки сравнения GLP-1 лекарствата и тирзепатид свалят захарта сходно или по-силно от базалния инсулин, с по-малко хипогликемии и по-благоприятен ефект върху килограмите, срещу по-чести стомашни оплаквания. Има и семаглутид за прием през устата, така че инжекцията не съвпада автоматично с инсулин.

NICE не слага инсулина отпред, но върви по друг път. За повечето възрастни препоръката от 2026 г. е метформин с удължено освобождаване заедно със SGLT2 инхибитор, а ако метформинът е противопоказан или не се понася, остава самият SGLT2 инхибитор. При крехкост, когато нежеланите ефекти на SGLT2 правят лекарството неподходящо, остава метформин сам. Инсулинът тук е по-късна възможност, не знак, че хапчетата са се провалили като клас.

Ситуация ADA, 2026 г. NICE, 2026 г.
Обичаен старт без тежка хипергликемия Предпочита се терапия с GLP-1 пред инсулин. При повечето възрастни се предлагат метформин с изменено освобождаване и SGLT2 инхибитор.
Много висока захар Инсулин се обмисля при симптоми, HbA1c над 10% или глюкоза поне 16,7 mmol/l. Инсулинът не е начално средство. При HbA1c поне 75 mmol/mol (9,0%) началният инсулин може да съчетае базален и къс.
Старт на инсулин Другите лекарства се продължават, освен при противопоказание или непоносимост. Метформинът се продължава. Средствата само за захар се спират. Сърдечните и тегловните ползи се обсъждат.
Ако целта не се държи Ако няма GLP-1, то се започва преди болус към базалния инсулин. При повечето хора се добавя DPP-4 инхибитор, после сулфонилурея, пиоглитазон или инсулин.
Начална инсулинова доза Базален инсулин, често 0,1–0,2 единици на килограм на ден. Базален инсулин веднъж или два пъти дневно.

Изборът се прави заедно с лекаря и включва целта за захарта, теглото, риска от хипогликемия, цената и това дали има сърдечна, бъбречна или чернодробна болест. Планът се преглежда примерно на всеки 3–6 месеца и промяната не бива да се отлага, ако целта липсва. Кои марки са налични в България, решава лекуващият ендокринолог или личният лекар, а не чуждият текст дословно.

Кога се започва инсулин при диабет тип 2

Инсулин се обмисля веднага при симптоми на хипергликемия, белези на катаболизъм или много високи стойности, независимо от давността на диагнозата. В стандартите на ADA прагът е HbA1c над 10% (над 86 mmol/mol) или кръвна глюкоза поне 16,7 mmol/l. Типичните симптоми са често уриниране и силна жажда, а катаболизмът включва неочаквана загуба на тегло, кетоза и много високи триглицериди.

  • Честото уриниране и силната жажда са симптоми, при които се обмисля инсулин.
  • Неочакваната загуба на тегло е белег на катаболизъм и също насочва към инсулин.
  • Кетозата и много високите триглицериди се броят към катаболните признаци.
  • Понякога инсулин се включва временно при болничен престой, остро заболяване или висока доза кортикостероид.

След като токсичният ефект на високата захар отшуми, схемата може да се опрости и част от хората минават към лекарства без инсулин. Тежка хипергликемия се повлиява и от сулфонилурея, от GLP-1 агонист или от тирзепатид, но над HbA1c 10–12% тези данни са оскъдни. Висок лабораторен резултат не е сам по себе си заповед за пожизнена инжекция, нито разрешение да се чака без план.

NICE не ползва прага от 10% като врата към инсулина. Първите средства при липса на отделна придружаваща болест са метформин с удължено освобождаване и SGLT2 инхибитор. Когато инсулинът все пак започне и HbA1c вече е 75 mmol/mol (9,0%) или по-висок, още стартът може да съчетае базален инсулин с къс или бърз, поотделно или като смесен препарат. Под този праг началният инсулин обикновено е само базален. Много възрастни стигат до инсулин, защото собствената секреция намалява с годините. ADA посочва, че инсулинът не бива да се използва като заплаха или като знак за личен провал.

Какво показва прякото сравнение GRADE

В проучването GRADE гларжин и лираглутид бяха сходни и само умерено по-ефективни от глимепирид и ситаглиптин за задържане на HbA1c под 7%. Гликемичните резултати са публикувани на 22 септември 2022 г. Участниците са имали диагноза под 10 години и са приемали само метформин, след повишаване до поне 1 000 mg дневно, с цел до 2 000 mg. HbA1c при включването е бил между 6,8% и 8,5%.

Честотата, с която потвърден HbA1c достига 7% или повече, е 26,5 на 100 човекогодини при гларжин, 26,1 при лираглутид, 30,4 при глимепирид и 38,1 при ситаглиптин. Човекогодина тук е една година проследяване на един човек. Делът с този резултат е 67,4% при гларжин, 68,2% при лираглутид, 72,4% при глимепирид и 77,4% при ситаглиптин. Отношението на опасностите за гларжин спрямо лираглутид е 1,02 (интервал 0,93–1,12), тоест без ясна разлика. Спрямо глимепирид е 0,89 (0,81–0,98), а спрямо ситаглиптин 0,71 (0,64–0,78).

В протокола гларжинът започва с до 20 единици и се коригира по домашните измервания. Лираглутидът тръгва от 0,6 mg и може да стигне 1,8 mg. Глимепиридът се повишава от 1–2 mg до най-много 8 mg. Ситаглиптинът е 100 mg, с промяна при по-ниска бъбречна функция. Тези числа описват изпитването, а не лична рецепта.

Тежката хипогликемия е по-честа при глимепирид (2,2%), отколкото при гларжин (1,3%), лираглутид (1,0%) и ситаглиптин (0,7%). За четири години лираглутид се свързва със загуба около 3,5 kg, ситаглиптин с около 2,0 kg, а теглото при гларжин и глимепирид остава сравнително стабилно.

SGLT2 инхибиторите липсват, защото при старта през 2013 г. още не са били одобрени в САЩ, и няма тирзепатид. Хората не са влизали с много висок HbA1c. Резултатът не представя инсулина като най-доброто съвременно средство. Показва, че сред тези четири добавки гларжинът не е бил по-добър от лираглутид за целта под 7%.

В съпътстващата статия големите сърдечно-съдови събития, хоспитализациите за сърдечна недостатъчност и смъртта не се различават съществено. По-широкият сбор от сърдечни събития е по-нисък при лираглутид, с отношение 0,7 (интервал 0,6–0,9) спрямо другите три групи заедно, но интервалът не е поправен за много сравнения.

Остава ли метформинът заедно с инсулина

Метформинът обикновено се продължава при започване на инсулин, ако се понася и бъбреците го позволяват. Доказаната полза е по-нисък HbA1c, по-скромно покачване на теглото и по-ниска инсулинова доза, а не по-ниска смъртност. Ако спрете метформина само защото вече има инжекция, махате добавката, заради която дозата често може да бъде по-малка.

Обзорът в BMJ от 19 април 2012 г. събира изпитвания с поне 12 седмици метформин плюс инсулин срещу инсулин сам. Влезли са 26 изпитвания с 2 286 души, а данни дават 23 с 2 117 души, всички с висок риск от отклонение. Общата смъртност не се различава убедително, относителен риск 1,30 (интервал 0,57–2,99) при 1 627 души и 21 смъртни случая. Сърдечно-съдовата смъртност е 1,70 (0,35–8,30). Информацията за смъртта е твърде малка за твърд извод.

При тежка хипогликемия единият модел показва по-висок риск (2,83, интервал 1,17–6,86), а другият не (2,43, интервал 0,54–10,85), върху 18 срещу 6 души. Леката хипогликемия не се различава. Достатъчно данни има за около 0,5% по-нисък HbA1c, около 1 kg по-малко покачване на теглото и около 5 единици по-ниска дневна доза.

Кокрановият преглед от 18 септември 2016 г. гледа хора, които вече са на инсулин и не са на целта. В 37 изпитвания с 3 227 участници, повечето под една година и с ниско качество на доказателствата, метформинът сваля HbA1c средно с 0,9% и теглото средно с 2,1 kg. Обща смъртност не е съобщавана. Сулфонилуреята към инсулин добавя леки хипогликемии и между 0,4 и 1,9 kg, а пиоглитазонът средно 3,8 kg, повече отоци и повече сърдечна недостатъчност.

Препоръка 9.23 на ADA от 2026 г. е другите глюкозопонижаващи средства да се продължат при старт на инсулин, освен при противопоказание или непоносимост. Когато инсулинът се усилва, метформин, SGLT2 инхибитор и GLP-1 агонист се задържат, а сулфонилуреите, меглитинидите и DPP-4 инхибиторите се ограничават или спират. Британският текст за инсулинов старт продължава метформина, спира лекарствата само за захарта и иска разговор за сърдечната и тегловната полза. Двете страни се срещат при метформина. ADA по-прямо задържа SGLT2 и GLP-1.

За възрастни американската кратка характеристика посочва начало от 500 mg два пъти дневно или от 850 mg веднъж, по време на хранене. Дозата се повишава с 500 mg седмично или с 850 mg на всеки две седмици, до най-много 2 550 mg дневно. Над 2 000 mg често се понася по-добре на три приема. Заедно с инсулин инжекционната доза може да трябва да спадне. Това е рамка за лекаря, не схема, която да си нагласяте сами. При дете решението е на педиатър.

Метформинът не се започва при филтрация между 30 и 45 ml/min/1,73 m² и се спира под 30. Ако филтрацията падне под 45, кратката характеристика иска преценка дали да продължи, а ADA добавя дозата да се намали. Лактатната ацидоза е рядка и се вижда главно под филтрация 30, но има и смъртни случаи след пускането на пазара. Признаците са неразположение, мускулни болки, задух, сънливост и коремна болка. Тогава метформинът се спира, търси се болница, а при потвърдена ацидоза се прави хемодиализа.

Стомашните оплаквания намаляват при бавно покачване или при форма с продължително освобождаване, която NICE предпочита в началото заради по-редки коремни нежелани ефекти при сходен ефект върху HbA1c. При трудно преглъщане обикновената таблетка може да се стрие в мека храна. Витамин B12 се проверява при анемия или невропатия. Преди йоден контраст метформинът се спира при филтрация 30–60, чернодробна болест, алкохолизъм, сърдечна недостатъчност или артериален контраст и се връща след 48 часа, ако бъбречната функция е стабилна. След 65 години бъбречната функция се следи по-често.

Как се избира видът инсулин

Първият инсулин при тип 2 обикновено е базален, а не схема преди всяко хранене. Той ограничава производството на глюкоза от черния дроб през нощта и между храненията. ADA оценява началната доза по теглото, често 0,1–0,2 единици на килограм на ден, и после я коригира към сутрешната цел. NICE предлага базален инсулин за един или два приема дневно. При HbA1c 75 mmol/mol (9,0%) или по-висок още стартът може да включва и къс или бърз инсулин, разделно или в смесен препарат.

Дългодействащият аналог гларжин U-100 в изпитвания намалява по-тежката и нощната хипогликемия спрямо човешкия NPH инсулин. Гларжин U-300 и деглудек имат по-нисък нощен риск от гларжин U-100. Метаанализи при тип 2 не намират смислена разлика в HbA1c или в хипогликемията между бързите аналози и човешкия обикновен инсулин, а човешкият често е по-евтин. Когато няколко базални варианта пасват еднакво, NICE сочи по-евтиния, включително биоподобен. Смесен аналог се обмисля, ако човекът иска убождане непосредствено преди хранене, ако хипогликемията пречи или ако захарта скача рязко след ядене.

Ако сутрешната захар е приемлива, а HbA1c остава над целта, ADA не бърза с втори инсулин. Първо се обмисля GLP-1 агонист или тирзепатид, ако още ги няма. Болусът, ако трябва, започва с 4 единици или с 10% от базалната доза при най-голямото ядене. Когато убождане преди храненията не е реалистично, схемата може да мине на два приема смесен инсулин. Сигнал за прекалено висок базален инсулин е разлика от лягане до сутрин поне 2,8 mmol/l, хипогликемия или големи люшкания. Тогава нощната доза не се повишава автоматично.

Хората с тип 2 често имат нужда около 1 единица на килограм дневно и по-рядка тежка хипогликемия, отколкото при тип 1. Когато вечерният болус расте, базалната доза често се намалява.

NICE иска обучение за местата на убождане, самоизмерване, нагласяне, храна, хипогликемия и дни с болест. Във Великобритания в програмата влизат и местните правила за шофиране, които не важат автоматично у нас. Повтаряне в една точка прави меки подутини и всмукването става неравномерно. ADA препоръчва глюкагон за всеки на инсулин и непрекъснато измерване на глюкозата за възрастни на инсулин. Дали същото устройство се осигурява тук, се разбира в кабинета.

Хипогликемия и тегло при инсулин и при хапчета

Инсулинът и сулфонилурейните лекарства могат да свалят захарта твърде ниско, докато метформинът, SGLT2 инхибиторите и DPP-4 инхибиторите сами по себе си почти не го правят. В GRADE тежката хипогликемия беше по-честа при глимепирид, отколкото при гларжин. Сулфонилурейното хапче не е по-безопасно от дългодействащия инсулин, ако се гледа именно тежкият спад.

За много хора хипогликемия е стойност под 3,9 mmol/l, но личният праг може да е друг. Ранните признаци са бледност, треперене, световъртеж, пот, глад, ускорен пулс, трудно съсредоточаване, отпадналост, раздразнителност, главоболие и изтръпване около устата. Нощем се събуждате мокри от пот или сутрин сте объркани. Без лечение идват объркване, несръчност, завалена реч, гърч, загуба на съзнание и рядко смърт. Част от хората не усещат нищо и тогава самоизмерването е по-важно от усещането.

  • Пропуснато хранене след инсулин или сулфонилурея може да свали захарта твърде ниско.
  • По-дълга или по-тежка физическа активност без допълнителна храна има същия ефект.
  • Алкохолът, особено на гладно, може да доведе до хипогликемия и часове по-късно.
  • По-висок риск имат хората над 65 години и тези с бъбречна или чернодробна болест.

Ако имате симптоми, но не можете да измерите веднага, клиниката Майо съветва да лекувате спада така, сякаш е потвърден. Предпочитаната помощ е чиста глюкоза, 15–20 г бързи въглехидрати. Шоколадът действа по-бавно заради мазнината, а напитка без захар не става. След 15 минути се мери отново и същото количество се повтаря, докато стойността мине 3,9 mmol/l, после се хапва нещо. За междинната хапка обикновено не се слага допълнителен инсулин, а ако следва цяло хранене, дозата към него може да е по-ниска.

Теглото разделя лекарствата не по-слабо от захарта. В GRADE за четири години лираглутид и ситаглиптин се свързват със загуба, а гларжин и глимепирид не. ADA посочва, че инсулините, сулфонилуреите и тиазолидиндионите могат да увеличават теглото и е разумно да стоят на най-ниската работеща доза. Най-голяма загуба сред средствата за захар дават тирзепатид и семаглутид, после дулаглутид, лираглутид и екзенатид с продължително освобождаване. В Кокрановия преглед само добавеният метформин избягва допълнителните килограми към инсулина, а пиоглитазонът добавя средно 3,8 kg.

Кога сърцето и бъбреците сменят избора

При сърдечна или бъбречна болест изборът не се води само от HbA1c. ADA от 2026 г. включва GLP-1 агонист и/или SGLT2 инхибитор с доказана полза при атеросклеротична болест или висок риск, независимо от HbA1c. При сърдечна недостатъчност се препоръчва SGLT2 инхибитор и за захарта, и за по-малко болнични приеми. При затлъстяване и симптоматична недостатъчност със запазена изтласкваща фракция в плана влиза и GLP-1 или двоен агонист с данни за тази болест.

При хронично бъбречно заболяване с филтрация 20–60 ml/min/1,73 m² или албуминурия се използват SGLT2 инхибитор или GLP-1 агонист с полза в тази група.

Глюкозопонижаващият ефект на SGLT2 отслабва под филтрация 45, докато сърдечната защита може да остане. Под 30 ADA предпочита GLP-1 за захарта, защото хипогликемията е по-рядка. Ликсисенатид и екзенатид, които се изчистват през бъбрека, се избягват при много ниска филтрация. Вторичен анализ на GRADE, цитиран от ADA, не показва четирите изпитвани лекарства да предпазват от ново бъбречно заболяване при хора без такова в началото.

NICE дава числа за метформин плюс SGLT2. За три години голямо сърдечно-съдово събитие има при 123 на 1 000 души без SGLT2 инхибитор и при 107–115 на 1 000 със SGLT2 инхибитор. Хоспитализация за сърдечна недостатъчност има при 54 на 1 000 срещу 26–40 на 1 000. Срещу това стоят генитални инфекции при 10–100 на 1 000 и редки тежки събития, сред тях кетоацидоза, при около 1 на 1 000 или по-малко. Ползата тежи повече за повечето хора, ако рискът от обезводняване е обсъден предварително.

Следващата стъпка във Великобритания за повечето хора, на които целта още липсва, е DPP-4 инхибитор, а после сулфонилурея, пиоглитазон или инсулин. Подкожен семаглутид до 1 mg седмично се сочи при атеросклеротична болест. При ранно начало се обмисля GLP-1 агонист или тирзепатид към началната двойка. При затлъстяване такъв препарат се обмисля след поне три месеца, ако захарта още не е на целта. GLP-1 или тирзепатид не се комбинират с DPP-4 инхибитор, защото механизмът се припокрива.

При филтрация поне 30 NICE отново предлага метформин с изменено освобождаване и SGLT2 инхибитор. Между 20 и 30 метформинът отпада и се предлагат дапаглифлозин или емпаглифлозин плюс DPP-4 инхибитор. Под 20 се обмисля DPP-4 инхибитор, а ако той не става, пиоглитазон или инсулин. Сулфонилуреята става лош избор с падането на филтрацията. Тук американската стъпка под филтрация 30 държи на GLP-1, а британската между 20 и 30 не го поставя на първо място. Лекарят у нас прилага местната препоръка, без да усреднява двата документа.

Кога да потърсите лекар при лечението

Обадете се на лекаря, ако ниската захар се връща няколко пъти в седмицата, ако престанете да усещате спадането, или ако жаждата, честото уриниране и неочакваната загуба на тегло се върнат въпреки лекарствата. Спешният номер 112 е за момент, в който човек не може да преглъща или не е в съзнание, и за съмнение за лактатна ацидоза.

Какво виждате Какво да направите
Треперене, пот, глад или световъртеж и можете да преглъщате Измерете захарта. Под 3,9 mmol/l, или ако не можете да измерите, вземете 15–20 г бързи въглехидрати и проверете след 15 минути.
След 15 минути захарта е все още под 3,9 mmol/l Повторете същите 15–20 г, докато стойността мине прага, после хапнете, за да не падне отново.
Човекът е в безсъзнание или не може да преглъща Не давайте храна, течности или инсулин. Поставете глюкагон, ако го има и някой умее, и обърнете човека настрани.
Няма глюкагон, не се знае как се ползва, или до 15 минути няма събуждане Обадете се на 112.
Ниска захар няколко пъти в седмицата или без предупредителни симптоми Запишете час при лекаря и носете дневника с измерванията.
Неразположение, мускулни болки, задух, сънливост или коремна болка при прием на метформин Спрете метформина и потърсете болнична помощ заради възможна лактатна ацидоза.

Инсулин на човек без съзнание сваля захарта още повече, а храна в устата на човек, който не преглъща, може да го задави. След глюкагон се ляга настрани заради възможно повръщане. Ако до около 15 минути няма събуждане, се звъни на 112. Домашни стойности около или над 16,7 mmol/l при буден човек не са сами по себе си повод за обаждане на 112, но са прагът, при който ADA обмисля инсулин, и не бива да чакат следващото тримесечие. Ако предстои изследване с йоден контраст, кажете, че приемате метформин.

Какво се променя, ако целта не се удържа

Схемата се преглежда на всеки 3–6 месеца и се сменя, ако личната цел не се държи. Ново лекарство е повод още в първите дни да се прецени нуждата от сулфонилурея, меглитинид и инсулин, защото точно те носят хипогликемия. Когато HbA1c е с 1,5% или повече над личната цел, много хора се нуждаят от две средства още в началото. Пореден клас хапчета към метформин обикновено сваля HbA1c с около 0,7–1,0%, а GLP-1 агонист или тирзепатид често с 1% до 2% и повече. Числата са обобщение, не обещание за всеки организъм.

Ако базалният инсулин вече е нагласен, а HbA1c остава висок, американската следваща стъпка често е GLP-1, а британската при повечето възрастни е DPP-4 инхибитор и едва после инсулин, сулфонилурея или пиоглитазон. Ако теглото падне осезаемо или започнат хипогликемии, първо се намаляват средствата, които предизвикват спадове, без да пазят сърце, бъбрек или тегло. Метформин, SGLT2 инхибитор или GLP-1 агонист не се спират самоволно, ако са предписани и заради сърцето или бъбрека. При инфекция или курс с глюкокортикоид инсулинът може да е временен.

  • На прегледа носете последния HbA1c, домашните измервания и пълния списък с лекарства.
  • Попитайте дали следващата стъпка е SGLT2 инхибитор или GLP-1, а не автоматично инсулин.
  • Уточнете личната цел за гликиран хемоглобин и прага за лечение на ниска захар.
  • Ако инсулинът започне, поискайте обучение за местата на убождане, самоизмерване и хипогликемия.

Често задавани въпроси

Може ли диабет тип 2 да се държи само с хапчета?

Да, при много хора това стига с години. NICE през 2026 г. започва при повечето възрастни с метформин с продължително освобождаване и SGLT2 инхибитор, а инсулинът идва по-късно, ако целта липсва. ADA често поставя GLP-1 лекарство преди инсулин, когато няма тежка хипергликемия. При напредване на болестта схемата се променя и понякога включва инсулин само за известно време.

Спира ли се метформинът, когато започне инсулин?

Обикновено не, ако бъбреците го позволяват и стомахът го понася. И ADA, и NICE оставят метформина при старт на инсулин. Заедно с инсулин рискът от ниска захар расте и инсулиновата доза може да трябва да се намали. Не го спирайте сами преди контрастно изследване или при спад на филтрацията.

По-честа ли е тежката хипогликемия при глимепирид, отколкото при инсулин?

В GRADE да, макар и рядко. Тя засегна 2,2% от хората на глимепирид, 1,3% от тези на гларжин, 1,0% на лираглутид и 0,7% на ситаглиптин за средно пет години. Инсулинът не е автоматично по-опасният избор спрямо сулфонилурея. И двете групи изискват внимание към храненията и самоизмерването.

Какво да направя, ако захарта падне под 3,9 mmol/l?

Ако сте в съзнание и можете да преглъщате, вземете 15–20 г бързи въглехидрати и измерете отново след 15 минути. Повторете, докато стойността мине прага, после хапнете нещо, за да не падне пак. Шоколадът действа по-бавно заради мазнината, а напитка без захар не помага. Ако човекът до вас е в безсъзнание, не давайте храна и не слагайте инсулин, а се обадете на 112.

Временен ли е инсулинът при много висока кръвна захар?

Може да бъде. След отшумяване на глюкозния токсичен ефект схемата понякога се опростява и се минава към лекарства без инсулин. Същото важи при болничен престой, остро заболяване или висока доза кортикостероид. Над HbA1c 10–12% данните за сулфонилурея, GLP-1 и тирзепатид без инсулин са оскъдни.

Трябва ли близките да знаят къде е глюкагонът?

Да, ако приемате инсулин. ADA препоръчва глюкагон за всеки на инсулин, за предпочитане готова форма. Близките трябва да знаят къде стои и как се поставя. След поставяне човекът се обръща настрани заради възможно повръщане. Ако до 15 минути няма събуждане, обадете се на 112.

Заключение

Изборът между инсулин и хапчета при захарен диабет тип 2 зависи от симптомите, от HbA1c и от сърцето и бъбреците, а не от представата, че инжекцията винаги държи захарта по-добре. В изданието на ADA от 2026 г. терапията с GLP-1 е предпочитана пред инсулин, когато няма тежка хипергликемия, а NICE от 2026 г. започва при повечето възрастни с метформин и SGLT2 инхибитор. GRADE показа само скромна преднина на гларжин и лираглутид пред глимепирид и ситаглиптин и не намери съществена разлика в смъртността между четирите групи.

Обзорът в BMJ от 2012 г. и Кокрановият преглед от 2016 г. намират по-нисък HbA1c и по-скромен прираст на теглото, когато метформинът е заедно с инсулин, но не доказват по-ниска смъртност. Затова метформинът обикновено остава, ако се понася, а дозата на инсулина може да се наложи да спадне. Кои продукти са достъпни у нас и по коя местна стъпка се върви, определя лекуващият лекар.

На следващия преглед носете последния HbA1c, скорошните измервания, филтрацията на бъбреците и списъка с лекарства. Попитайте дали симптомите или прагът над 10% вече оправдават инсулин, или първо се обсъждат SGLT2 инхибитор и GLP-1. Уговорете какво правите при захар под 3,9 mmol/l, къде стои глюкагонът и в кой момент се обаждате на 112.

Източници

  1. American Diabetes Association Professional Practice Committee: 9. Pharmacologic Approaches to Glycemic Treatment: Standards of Care in Diabetes—2026. Diabetes Care, януари 2026 г.
  2. Initial medicines | Type 2 diabetes in adults: management. National Institute for Health and Care Excellence, февруари 2026 г.
  3. Insulin-based treatments | Type 2 diabetes in adults: management. National Institute for Health and Care Excellence, актуализация 2026 г.
  4. Medicines options | Type 2 diabetes in adults: management. National Institute for Health and Care Excellence, 18 февруари 2026 г.
  5. Nathan DM, Lachin JM, Balasubramanyam A et al.: Glycemia Reduction in Type 2 Diabetes — Glycemic Outcomes. New England Journal of Medicine, 22 септември 2022 г.
  6. Nathan DM, Lachin JM, Bebu I et al.: Glycemia Reduction in Type 2 Diabetes — Microvascular and Cardiovascular Outcomes. New England Journal of Medicine, 22 септември 2022 г.
  7. Hemmingsen B, Christensen LL, Wetterslev J et al.: Comparison of metformin and insulin versus insulin alone for type 2 diabetes: systematic review of randomised clinical trials with meta-analyses and trial sequential analyses. The BMJ, 19 април 2012 г.
  8. Vos RC, van Avendonk MJP, Jansen H et al.: Insulin monotherapy compared with the addition of oral glucose-lowering agents to insulin for people with type 2 diabetes already on insulin therapy and inadequate glycaemic control. Cochrane Database of Systematic Reviews, 18 септември 2016 г.
  9. Diabetic hypoglycemia – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 15 август 2025 г.
  10. Diabetic hypoglycemia – Diagnosis and treatment. Mayo Clinic, 15 август 2025 г.
  11. METFORMIN HYDROCHLORIDE tablets, for oral use. DailyMed, 20 юли 2026 г.

За редакцията

Редакция BgMedBookМедицински справочник

Редакцията на BgMedBook подготвя статии за здравето, заболяванията и лечението въз основа на клинични ръководства, научни изследвания и препоръки на здравни институции. При търсенето и анализа на актуални изследвания, както и при превода им на български, редакцията използва инструменти с изкуствен интелект. Източниците са посочени във всяка статия. Информацията на сайта не замества консултацията с лекар.