История на диабета: леченията преди и след инсулина

История на диабета: леченията преди и след инсулина

Захарният диабет е хронична болест, при която панкреасът не произвежда достатъчно инсулин или тялото не го използва ефективно, и глюкозата в кръвта остава висока. До януари 1922 г. тежките форми се държат главно с гладуване, а първият достатъчно пречистен панкреасен екстракт тогава сваля захарта при 13-годишно момче и затваря епохата, в която изборът често е между болестта и глада.

През 2022 г. с диабет живеят 830 милиона души, или 14 % от възрастните на 18 и повече години, срещу 200 милиона и 7 % през 1990 г. Над половината от възрастните на 30 и повече години с диабет през същата 2022 г. не приемат лекарство за него. През 2023 г. диабетът е пряка причина за 2,0 милиона смъртни случая, а отделно 390 000 смъртни случая от бъбречна болест са свързани с него.

Днешната диагноза по стандарта на Американската диабетна асоциация (ADA) от 2026 г. започва при глюкоза на гладно от 7,0 mmol/L (126 mg/dL) или при HbA1c от 6,5 %. Теплизумабът в едно изпитване отлага изявата на тип 1 с медиана 48,4 месеца срещу 24,4 при плацебо. Интензивното отслабване в британското проучване DiRECT води до ремисия при 46 % от участниците срещу 4 % за една година.

Откъде идва името и първото описание

Името е гръцко и описва вода, която минава през тялото като през сифон. Исторически преглед от 2021 г. в Endocrine Reviews свързва думата с Деметрий от Апамея през III век пр. Хр. Обзор от 2023 г. я приписва на Аполоний от Мемфис около 250 г. пр. Хр. И двете версии сочат гръцки произход, а за конкретния автор източниците се разминават.

Първото точно описание на оплакванията е на Аретей от Кападокия, поставян около 81–138 г. Папирусът на Еберс от около 1550 г. пр. Хр. съдържа рецепти при твърде обилно уриниране, но това не е равно на диагноза захарен диабет. В индийските книги на Чарака и Сушрута, отнасяни към 1000–500 г. пр. Хр., се споменава сладка урина. До XVIII век болестта се смята най-вече за болест на бъбрека и на пикочния мехур.

Томас Уилис (1621–1675) отделя захарната форма, mellitus, по сладкия вкус на урината от другите форми на обилно уриниране. През 1776 г. Матю Добсън показва, че сладостта идва от захар, способна на ферментация, и че захар има и в кръвта, не само в урината. Добсън не разделя болестта на два клинични типа. Това разграничение идва век и половина по-късно и с друг метод.

диаграма на панкреаса

Какво показват урината и черният дроб

През 1815 г. Мишел-Йожен Шеврьол установява, че захарта в урината е глюкоза. През 1848 г. Херман фон Фелинг дава лабораторен начин да се измери. Дотогава сладостта се познава и по това, че мравки, мухи и пчели се стичат към урината. Фелинговият разтвор остава работен инструмент дълго след това и превръща вкуса в число.

Клод Бернар показва, че черният дроб складира глюкоза и може да я произвежда независимо от захарта в храната. През 1855 г. той нарича резервната форма гликоген. Според него при диабет черният дроб произвежда твърде много глюкоза, а захарта в урината е симптом, не самата болест. През 1849 г. с убождане в четвъртия мозъчен вентрикул на животни той предизвиква гликозурия и отваря въпроса за ролята на нервната система.

През 1869 г. студентът Паул Лангерханс описва в панкреаса малки струпвания от клетки, без да им даде функция. Гюстав Лагес през 1893 г. ги нарича острови на Лангерханс и предполага, че оттам идва веществото, което държи кръвната захар. Лагес въвежда и думата ендокринен, макар по-късно тя често да се приписва на друг физиолог. До този момент панкреасът е загадка дори за учителите на Бернар.

Как панкреасът обяснява болестта

През 1889 г. в Страсбург Оскар Минковски и Йозеф фон Меринг махат панкреаса на куче, за да проучат храносмилането на мазнините. Животното започва да уринира непрекъснато, а в урината има захар. Присаден къс от панкреас премахва проявите. Когато присадката се махне, те се връщат. Опитът показва, че жлезата отделя нещо, което сваля кръвната захар, а не че диабетът е просто загуба на храносмилателен сок.

През следващите десетилетия много лаборатории гонят този вътрешен секрет. Екстрактите свалят захарта и намаляват урината при кучета без панкреас, но са твърде токсични за хора. През 1909 г. белгийският физиолог Жан дьо Меер предлага името insuline, от латинското insula, остров. През 1916 г. Едуард Шефер предлага същото име, без да знае за дьо Меер, и дори говори за предшественик, proinsuline, половин век преди Доналд Стайнър да го открие. През 1918 г. Шефер добавя фамилията на учителя си Уилям Шарпи и става Шарпи-Шефер.

Николае Паулеску в края на 1916 г. прави водни екстракти при кучета без панкреас, но войната забавя публикацията до 1921 г. По-късно той и Георг Цюлцер оспорват приоритета при Нобеловия комитет. Комитетът не приема протестите. До Торонто идеята за панкреасен секрет вече съществува. Липсва препарат, който човек може да понесе.

С какво лекуват диабета преди инсулина

Преди чистия екстракт лечението е диета, опиум и откровена измама. В средата на XVII век Уилис ограничава въглехидратите и държи болните на мляко и ечемичена вода, варена с хляб. В края на XVIII век Джон Роло предлага ограничение на въглехидратите и смята, че болестта е на стомаха. Аполинер Бушарда, наричан баща на диабетологията, забелязва подобрение по време на обсадата на Париж през 1870 г. и въвежда движение плюс ежедневна проверка на урината.

В началото на XX век режимите стават още по-строги. Уилям Ослър препоръчва храна с около 65 % мазнини, 32 % белтъчини и 3 % въглехидрати и пише, че от лекарствата само опиумът „издържа проверката“ като средство, което забавя хода. Това е убеждение на епохата, не схема за днес.

Страницата на Агенцията по храните и лекарствата на САЩ (FDA) за стоте години инсулин обобщава избора при тежките форми така: смърт от диабет или смърт от глад. Опиумът и прехранването са сред най-слабите практики. През септември 2021 г. FDA и Федералната търговска комисия на САЩ обръщат внимание на десет хранителни добавки с твърдения, че овладяват диабета. Добавка с обещание за излекуване не замества инсулин или назначено лекарство.

  • Глад до десет дни, последван от почти гладна дажба, е схемата на Алън в началото на XX век.
  • Джослин сваля въглехидратите до около 10 g дневно, докато урината остане без захар.
  • Опиумът и прехранването са сред най-слабите практики, описани от FDA за времето преди 1920 г.
  • Бушарда съветва движение, ежедневна проверка на урината и възможно най-малко храна.

Как екипът в Торонто стига до инсулина

Фредерик Бантинг, ортопед без опит във физиологията, започва работа през май 1921 г. в лабораторията на Джон Маклауд в Университета на Торонто, заедно със студента Чарлз Бест. На 30 юли 1921 г. екстракт от панкреас с превързани канали сваля кръвната захар на куче без жлеза от 0,20 % до 0,11–0,12 %, при посочена тогава норма 0,085–0,15 %. В днешни единици това е спад от около 11,1 mmol/L към около 6,1–6,7 mmol/L. Кучето Марджори, останало без панкреас на 18 ноември 1921 г., живее още 70 дни с екстракт. Кучетата без екстракт не оцеляват толкова дълго.

Първият препарат за човек не е успех. На 11 януари 1922 г. в общата болница на Торонто 13-годишният Леонард Томпсън получава екстракт на Бантинг и Бест. Захарта пада скромно, с около 25 %, а на мястото на убождането се образува абсцес от примесите. Джеймс Колип променя утаяването със спирт и на 23 януари Томпсън получава новия екстракт подкожно. Гликозурията и кетонурията почти изчезват. Кръвната захар пада от 5,2 до 1,2 mg/ml, като 1,2 mg/ml е посочената тогава нормална стойност, тоест от около 28,9 mmol/L до около 6,7 mmol/L. Инжекциите продължават до 4 февруари.

До февруари още шестима пациенти се повлияват, а дихателният коефициент се покачва, знак че тялото отново използва въглехидрати. Колип за няколко седмици през пролетта на 1922 г. не успява да повтори пречистването и запасът свършва. Производството се стабилизира едва след като Бест минава към ацетон, а Eli Lilly въвежда бензоена киселина и вакуумна помпа. Откритието и редовната доставка не са едно и също събитие.

Как инсулинът стига до болните

През май 1922 г. Торонто и Eli Lilly сключват споразумение за производство. По-широкото пускане в САЩ идва чак през есента на 1923 г., след опитен период с ограничен достъп. Патентът от 1923 г. е на името на Бантинг, Бест и Колип в полза на университета. По желание на Бантинг парите от продажбите отиват в изследователски фонд, без авторски възнаграждения за тримата. Датският физиолог Август Крог, в Торонто в края на ноември 1922 г., става ключова фигура за производството в Европа. Съпругата му Мари е с диабет.

Нобеловата награда за физиология или медицина за 1923 г. е за Бантинг и Маклауд. Бантинг е на 32 години и остава най-младият лауреат на тази награда. Той дели парите с Бест, а Маклауд с Колип. Нито един от двамата лауреати не отива на церемонията на 10 декември. Отношенията са обтегнати още от декември 1921 г., когато Маклауд говори с „ние“ за опити, които Бантинг смята за свои и на Бест.

През 1930-те години Дейвид Скот установява, че малко цинков хлорид дава стабилни кристали. Фредерик Сангър разчита аминокиселинната последователност през 1955 г. и получава Нобелова награда през 1958 г. Така екстрактът от кланица стига до молекула с известна подредба, а по-късно и до първото лекарство от рекомбинантна ДНК, одобрено от FDA.

Джоузеф фон Мърдинг

Кога се разделят двата основни типа

Преди инсулина се приема, че всеки с диабет просто няма този секрет. След като инжекциите влизат в практиката, се вижда нещо неочаквано. При много хора увеличаването на въглехидратите не налага по-висока доза, а понякога дозата дори пада. Харолд Химсуърт описва това в лекция, публикувана на 4 май 1940 г. в British Medical Journal, върху опити от 1936 г. Инсулин-глюкозният тест дели отговорите на два вида, без междинна група.

При инсулиночувствителните инжектираният инсулин бързо спира покачването на захарта след глюкоза. Те са по-често млади и слаби, с нормално кръвно налягане, с внезапно и тежко начало, лесно изпадат в кетоза и лесно получават хипогликемия при малко по-висока доза. При инсулинонечувствителните инсулинът действа бавно. Те са по-често по-възрастни, с наднормено тегло, високо налягане и увредени артерии, началото е тихо, кетозата е рядка, а предозирането по-рядко дава хипогликемия. Химсуърт сам пише, че клиничният вид не съвпада винаги с теста.

Това не е днешното деление дума по дума. Стандартът на ADA от 2026 г. определя тип 1 като автоимунно разрушаване на бета-клетките, обикновено до пълен недостиг на инсулин, включително бавните възрастни форми. Тип 2 е неавтоимунна, прогресираща загуба на достатъчна секреция, често върху фон на инсулинова резистентност. Отделно стоят моногенните форми, диабетът при болест на самия панкреас, лекарствено предизвиканият диабет и гестационният. Един клиничен белег сам по себе си не доказва тип 1. При хора, диагностицирани преди 35-годишна възраст, без черти на тип 2, отрицателните антитела не отменят тип 1, защото 5–10 % от хората с тип 1 нямат антитела.

Как се сменят инсулинът, сензорите и помпите

Животинският инсулин от говеда и свине спасява живот, но зависи от жлези. Към 1981 г. за около 450 g инсулин трябват жлези от 23 500 животни, колкото да се лекуват 750 души една година. На 28 октомври 1982 г. FDA одобрява Humulin, първия биосинтетичен човешки инсулин и първия лекарствен продукт от рекомбинантна ДНК. Молекулата е човешката. Аналозите идват след нея и се различават по скоростта на действие.

През 1996 г. FDA одобрява бързия аналог инсулин лиспро (Humalog), а през 2000 г. дългия аналог инсулин гларжин (Lantus). Одобрените аналози са няколко семейства, не стотици отделни молекули. На 29 юли 2021 г. агенцията одобрява Semglee, първия взаимозаменяем биоподобен инсулин гларжин спрямо Lantus в САЩ.

Домашното измерване закъснява спрямо инжекцията. Лентите за урина зависят от това колко е пил човекът. Dextrostix през 1965 г. чете кръв, но не е за вкъщи. През 1970 г. първият електронен апарат е тежък и струва близо 500 щатски долара. През 80-те години апаратите стават преносими, а през 90-те сензорът чете глюкозата в междуклетъчната течност през целия ден. ADA от 2026 г. го препоръчва при възрастни, лекувани с инсулин, още от началото на лечението.

Година Стъпка Какво се променя
1776 Добсън доказва захар в урината и в кръвта Сладката урина получава химично обяснение
1889 Отстранен панкреас при куче предизвиква диабет Жлезата влиза в причината за болестта
1922 Пречистен екстракт при Леонард Томпсън Гликозурията и кетоните почти изчезват
1946 Появява се инсулин NPH По-дълго действие, препаратът се ползва и днес
1982 FDA одобрява Humulin Първият биосинтетичен човешки инсулин
1996 и 2000 Лиспро и гларжин Бърз аналог за хранене и дълъг за базата
2022 Теплизумаб при стадий 2 на тип 1 Отлага изявата, без да лекува болестта

Помпата подава бърз аналог като базална скорост и болус преди хранене. Когато помпа, сензор и алгоритъм работят заедно, това е автоматично подаване, включително хибриден затворен контур. При него времето в целевия диапазон е най-дълго, а времето под целта е най-кратко. Ако подаването спре, кетозата може да се развие бързо. ADA от 2026 г. казва тези системи да се предлагат на възрастни с тип 1 или тип 2, лекувани с инсулин, когато има кой да ги обучи.

Какво добавят таблетките, ремисията и теплизумабът

Първата сулфонилурея, карбутамид, идва през 1955 г. Метформинът влиза в Европа през 1957 г. и в САЩ през 1995 г. До началото на 90-те години широката употреба е при три класа: инсулин, сулфонилуреи и метформин. След сигнал, че розиглитазонът се свързва с повече инфаркти, през 2008 г. FDA иска новите лекарства за диабет да покажат сърдечна безопасност.

От това изискване излизат GLP-1 агонистите, сред тях лираглутид и семаглутид, и SGLT2 инхибиторите, сред тях емпаглифлозин. Първите усилват инсулина според глюкозата, забавят стомаха и намаляват апетита. Вторите спират обратното всмукване на глюкоза в бъбрека. През 2015 г. EMPA-REG OUTCOME показва по-малко големи сърдечно-съдови събития с емпаглифлозин при тип 2 и вече налична сърдечна болест. ADA и Европейската асоциация за изучаване на диабета препоръчват двете групи при висок сърдечно-бъбречен риск, независимо от метформина и от изходната захар. В изпитванията повечето участници вече приемат метформин, затова смяната минава през лекаря. През 2022 г. FDA одобрява и първия комбиниран агонист на GIP и GLP-1 за възрастни с тип 2, с по-силен ефект върху захарта и теглото, отколкото само GLP-1 агонист, в началните проучвания.

Ремисията при тип 2 не е излекуване. Консенсус на ADA от 2021 г., цитиран в обзора от 2023 г., я определя като HbA1c под 6,5 % (под 48 mmol/mol) поне три месеца без обичайните лекарства за захарта. В DiRECT, при давност под шест години и без инсулин, формула от 825–853 kcal дневно за три до пет месеца сваля теглото средно с 10,0 kg срещу 1,0 kg. Ремисия на 12-ия месец има при 46 % срещу 4 %, а на 24-ия месец тя се задържа при повече от една трета.

При тип 1 Световната здравна организация (СЗО) посочва около 9,5 милиона души към 2025 г. и над 500 000 нови случая, предимно във високодоходни страни. Начин за предотвратяване не е известен. Над 95 % от всички с диабет имат тип 2. Теплизумабът, антитяло срещу CD3, е одобрен от FDA през 2022 г. да отложи стадий 3 при хора на 8 и повече години, които вече са в стадий 2. В изпитването 44 души получават 14-дневен курс, а 32 получават плацебо. Медианата до диагноза е 48,4 срещу 24,4 месеца, а изявата е при 19 от 44 срещу 23 от 32. Преходна лимфопения има при 73 %, обрив при 36 %. Стандартът от 2026 г. ограничава обсъждането до избрани хора в обучен център. При вече изявен стадий 3 няма одобрена терапия, която да пази С-пептида.

В американската програма за превенция 3 234 души с предиабет са проследени средно 2,8 години. Хранене и движение намаляват новите случаи с 58 %, а метформинът с 31 %, при цел поне 7 % по-ниско тегло и 150 минути движение седмично. На 21-ата година животът без диабет е с медиана 3,5 години по-дълъг след режима и с 2,5 години по-дълъг след метформина. При дълъг прием на метформин ADA съветва проверка на витамин B12, особено при анемия, невропатия или доза от порядъка на 1 500 mg дневно и повече. Дозата за конкретния човек я определя лекарят.

Кога високата захар иска лекар

Симптомите могат да дойдат внезапно. При тип 2 те често са тихи с години и диагнозата закъснява, понякога чак след усложнение. Информационният лист на СЗО изброява силна жажда, по-често уриниране, замъглено зрение, умора и отслабване без опит за това. Усложненията, които организацията именува, са слепота, бъбречна недостатъчност, инфаркт, инсулт и ампутация на долен крайник. Около 10 % от сърдечно-съдовите смъртни случаи се свързват с висока кръвна захар, а 44 % от смъртните случаи от диабет през 2023 г. са преди 70-годишна възраст.

Критериите на ADA от 2026 г. диагностицират диабет при небременни по един от четири прага. Глюкоза на гладно поне осем часа от 7,0 mmol/L (126 mg/dL). HbA1c от 6,5 % (48 mmol/mol) в лаборатория със стандартизиран метод. Глюкоза на втория час от тест със 75 g глюкоза от 11,1 mmol/L (200 mg/dL). При класически симптоми или хипергликемична криза е достатъчна случайна плазмена глюкоза от 11,1 mmol/L. Без такава криза трябват две отклонения, едновременно или навреме едно след друго. Сензорът за непрекъснато измерване засега не служи за поставяне на диагнозата.

Диабетната кетоацидоза е недостиг на инсулин, при който тялото гори мазнини и трупа киселини, наречени кетони. Клиника Майо описва оплаквания, които често започват за по-малко от 24 часа: силна жажда, често уриниране, гадене и повръщане, коремна болка, слабост, недостиг на въздух, дъх с плодов мирис и обърканост. Рискът е най-висок при тип 1 и при пропуснати дози, но кризата се случва и при тип 2 и може да е първият знак на болестта. Помпа, която е спряла, и пропусната инжекция са чести поводи. В България спешният номер е 112.

Ситуация Какво да направите
Жажда, често уриниране или отслабване без причина Преглед при личния лекар с глюкоза и HbA1c
Глюкоза на гладно от 7,0 mmol/L или HbA1c от 6,5 % без криза Второ изследване, за да се потвърди диагнозата
Повръщане, коремна болка, плодов дъх или обърканост Спешна помощ на телефон 112
Глюкоза над 16,7 mmol/L на повече от едно измерване Спешна помощ, особено ако има и кетони
Умерени или високи кетони и няма връзка с лекар Спешна помощ, без да се чака обичаен преглед

Оценката на Центровете за контрол и превенция на заболяванията на САЩ (CDC), обновена на 16 септември 2026 г. с данни за 2023 г., е за САЩ, не за България: 40,1 милиона души, или 12,0 % от населението, от които 29,1 милиона с диагноза и 11,0 милиона възрастни без диагноза (27,6 % от възрастните с диабет). Предиабет имат около 115,2 милиона възрастни американци, а диагностициран тип 1 около 2,1 милиона души, сред тях 314 000 под 20 години.

При фамилна анамнеза за тип 1 или известен висок генетичен риск ADA препоръчва изследване на антитела срещу инсулин, GAD, IA-2 или ZnT8. Две или повече островни антитела са почти сигурен предвестник на клиничната болест. Хора с няколко потвърдени антитела без явна болест се насочват към специализиран център за определяне на стадия и за обсъждане на теплизумаб, ако изобщо е достъпен. Стадий 2 означава антитела плюс нарушена захар: на гладно 5,6–6,9 mmol/L, или на втория час 7,8–11,0 mmol/L, или HbA1c 5,7–6,4 %. Дали такъв скрининг и такова лекарство се прилагат във вашата клиника, казва ендокринологът по местните правила.

Често задавани въпроси

Кога за първи път инсулин е инжектиран на човек?

На 11 януари 1922 г. в Торонто 13-годишният Леонард Томпсън получава първия екстракт, но ефектът е слаб и се образува абсцес. На 23 януари пречистеният препарат на Колип сваля захарта от около 28,9 mmol/L до около 6,7 mmol/L и почти спира захарта и кетоните в урината. По-широката доставка през Eli Lilly започва чак през есента на 1923 г.

Добсън ли разделя диабета на тип 1 и тип 2?

Не. През 1776 г. Добсън доказва захар в урината и в кръвта, без да описва два типа болест. Разделянето на инсулиночувствителни и инсулинонечувствителни хора е дело на Химсуърт върху данни от 1936 г., публикувани през 1940 г. В стандарта от 2026 г. тип 1 е автоимунно разрушаване на бета-клетките, а тип 2 е неавтоимунна загуба на секреция.

Има ли лек, който спира диабет тип 1?

Няма лек, който да връща вече изявения тип 1. СЗО пише, че начин за предотвратяване не е известен, а хората с тип 1 се нуждаят от инсулин, за да оцелеят. Теплизумабът само отлага прехода от стадий 2 към стадий 3 при избрани хора на 8 и повече години и не се прилага при вече поставена клинична диагноза.

Какво значи ремисия при диабет тип 2?

Ремисия означава HbA1c под 6,5 % в продължение на поне три месеца без обичайните лекарства за захарта. Тя не е гаранция, че болестта няма да се върне, и се проследява поне веднъж годишно. В DiRECT такъв резултат на първата година имат 46 % след интензивно отслабване срещу 4 % в контролната група, при давност под шест години и без инсулин.

По какво аналогът се различава от човешкия инсулин?

Човешкият биосинтетичен инсулин, одобрен през 1982 г., повтаря човешката молекула и се прави с рекомбинантна ДНК. Аналогът е по-късна молекула с променено действие във времето: лиспро от 1996 г. е бърз, гларжин от 2000 г. е дълъг. И двете са инжекции, които лекарят избира според хранене, нощна захар и хипогликемии, а не „по-добър инсулин“ за всеки.

Опасна ли е била гладната диета на Алън?

Да, за тежките форми тя е била отчаян компромис. Глад до десет дни и после почти гладна дажба махат захарта от урината, но FDA описва избора като смърт от диабет или смърт от глад. След 1922 г. тази схема не е лечение. Днешното отслабване при тип 2 е наблюдаван режим с лекар, не самоволно гладуване.

Кои признаци на кетоацидоза не търпят чакане?

Повръщане, коремна болка, недостиг на въздух, плодов дъх и обърканост, заедно със силна жажда и често уриниране, са повод за спешна помощ. Същото важи, ако глюкозата е над 16,7 mmol/L на повече от едно измерване или кетоните в урината са умерени или високи и не успеете да се свържете с лекаря. В България номерът е 112.

 Image credit: PD-US </ br>

Заключение

Жажда, често уриниране или отслабване без диета водят към личния лекар за глюкоза на гладно и HbA1c. При същите оплаквания и случайна плазмена глюкоза от 11,1 mmol/L диагнозата не чака второ потвърждение, защото при явни симптоми тази стойност стига по правилото на ADA от 2026 г. Бланката се чете в mmol/L, а американските и световните бройки не заместват вашия резултат.

Ако диагнозата вече е поставена, конкретният въпрос към ендокринолога е дали схемата още разчита на стар ритъм на инжекции, или има място за аналог, сензор, помпа с автоматично подаване, а при тип 2 и висок сърдечно-бъбречен риск за SGLT2 инхибитор или GLP-1 препарат. Гладните режими от преди инсулина и добавките с обещание за излекуване не са заместител. Ремисия при тип 2 се доказва с HbA1c под 6,5 % без лекарства за захарта в продължение на поне три месеца, после с ежегоден контрол.

Роднина с тип 1 е повод да попитате дали при вас се изследват островни антитела. Няколко потвърдени антитела без явна болест водят към специализиран център, където се определя стадий и се преценява дали теплизумаб изобщо се обсъжда. Той отлага изявата в едно изпитване при стадий 2. Не я отменя и не пази човек, при когото тип 1 вече е клиничен факт.

Източници

  1. Rostène W, De Meyts P: Insulin: A 100-Year-Old Discovery With a Fascinating History. Endocrine Reviews, 17 юли 2021 г.
  2. Mudaliar S: The Evolution of Diabetes Treatment Through the Ages: From Starvation Diets to Insulin, Incretins, SGLT2-Inhibitors and Beyond. Journal of the Indian Institute of Science, 21 февруари 2023 г.
  3. Himsworth HP: Insulin Deficiency and Insulin Inefficiency. British Medical Journal, 4 май 1940 г.
  4. American Diabetes Association Professional Practice Committee for Diabetes: 2. Diagnosis and Classification of Diabetes: Standards of Care in Diabetes—2026. Diabetes Care, 2026 г.
  5. American Diabetes Association Professional Practice Committee for Diabetes: 3. Prevention or Delay of Diabetes and Associated Comorbidities: Standards of Care in Diabetes—2026. Diabetes Care, 2026 г.
  6. Diabetes. World Health Organization, 11 ноември 2026 г.
  7. National Diabetes Statistics Report. Centers for Disease Control and Prevention, 16 септември 2026 г.
  8. 100 Years of Insulin. U.S. Food and Drug Administration, 8 юни 2022 г.
  9. Diabetic ketoacidosis – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 25 юли 2025 г.

За редакцията

Редакция BgMedBookМедицински справочник

Редакцията на BgMedBook подготвя статии за здравето, заболяванията и лечението въз основа на клинични ръководства, научни изследвания и препоръки на здравни институции. При търсенето и анализа на актуални изследвания, както и при превода им на български, редакцията използва инструменти с изкуствен интелект. Източниците са посочени във всяка статия. Информацията на сайта не замества консултацията с лекар.