Изпитаните потенциали за измерване измерват времето, необходимо на мозъка да реагира на сензорната стимулация, било чрез зрение, звук или докосване.
Използван като диагностичен инструмент, избраните потенциални тестове могат да открият ненормални отговори на стимулацията, които могат да показват заболяване. Известни потенциални тестове обикновено се използват за диагностициране на множествена склероза (MS).
Тази статия ще даде общ преглед на това, какви са избраните потенциални тестове, как се използват и какво означават те.
Какви са предизвиканите потенциални тестове?
Нервната система свързва тялото със серия от нервни клетки, които комуникират с електрически сигнали.
Когато тялото получава стимулация през очите (зрително стимулиране), уши (слухова стимулация) или кожа (соматосензорна стимулация или допир), електрически сигнали се изпращат по нервите към мозъка.
Например, светлината, отскачаща от обект, ще стимулира сензорните рецептори в окото, които изпращат електрически сигнали към мозъка за обработка. Този сигнал ще отнеме повече време, за да стигне до мозъка, отколкото сигнал стимулиран чрез докосване. Това е така, защото когато човек види нещо, тялото трябва първо да превърне светлината в електрически сигнал, преди да го изпрати в мозъка.
Възможно е също така това време за сигнализиране да бъде повлияно от медицинско състояние, което причинява необичайно бавно реагиране.
Изпитаните потенциални тестове измерват времето, необходимо на мозъка да реагира на сетивните стимули, като начин за откриване и наблюдение на проблеми или нередности, свързани с функционирането на нервната система.
Как се използват?
Проверените потенциални тестове често се използват за потвърждаване на диагноза или наблюдение на нервната система, а не за определяне на причината за аномалии.
Експериментирано потенциално изследване може да се използва за допълване или потвърждаване на диагноза на МС чрез демонстриране на това по-бавно предаване на сигнала.
МС се получава, когато мастният слой (миелин), който изолира нервните клетки, се уврежда. Когато миелинът е повреден, той влияе върху скоростта, която електрическите сигнали могат да преминават през нервните клетки.
Изпитаното потенциално предизвикателство може да се използва и за:
- оценявайте слуха или зрението
- откриват лезии и тумори
- откриват нервни увреждания, като например на оптичния нерв
- оценява мозъчната активност при пациенти с кома
- диагностицират и наблюдават заболявания, които увреждат нервите
По-усъвършенстваните диагностични инструменти, като магнитно-резонансното изобразяване (MRI), означават, че избраните потенциални тестове стават все по-масово разпространени, но те все още се считат за ценен медицински инструмент.
Какво да очаквам
Проверените потенциални тестове използват електроди, поставени върху скалпа, за да записват електрически сигнали, изпратени до мозъка. Трите основни вида тестове са:
- Визуално предизвикан отговор (VER), при който окото е изложено на шарки или светкавици.
- Мозъчен тест за реакция на слуха (BAER), при който ухото е изложено на щракване на звуци или тонове. Времето за реагиране на сигнала може да определи дали има увреждане на слуховия път в мозъка или акустичния нерв, свързващ ухото с мозъка.
- Изпитване за реакция на соматосензорно усилване (SSER), при което електрически шок с ниска интензивност се прилага на определено място върху тялото и времето за отговор на сигнала се записва в мозъка. Използва се в областта на нервната система, която може да се повреди. Например, тя може да се използва за откриване на лезия на гръбначния мозък.
Проверените потенциални тестове са с много нисък интензитет и представляват малък риск за човека, надхвърлящ незначителния дискомфорт по време на теста.
В изключително редки случаи е възможно визуално предизвикан тест за реакция да предизвика припадък.
Някои фактори, като тежки зрителни или слухови увреждания или мускулни спазми, също могат да повлияят на точността на теста.
Резултатите могат да покажат необичайно продължително време на предаване на сигнала, което би означавало увреждане на нервен път. Това може да се случи независимо от това дали лицето изпитва симптоми, свързани с потенциалната повреда.
Обикновено последващото изобразяване се използва за по-подробно изследване на проблема, като например ядрено-магнитен резонанс или компютърно томографско сканиране (CT).
