Депресия след аборт: симптоми, лечение и преглед при лекар

Депресия след аборт: симптоми, лечение и преглед при лекар

Депресията след аборт се овладява като всеки депресивен епизод. При по-леки симптоми това са проследяване и насочена самопомощ, а антидепресант се предлага само ако човекът го поиска. При по-тежък епизод на първо място е съчетание от разговор и антидепресант. Отделна диагноза с това име няма, а абортът на непланирана бременност не е свързан с по-висок риск от психични проблеми в сравнение с износването на същата бременност.

В американското проучване Turnaway 956 жени са проследени около пет години, след като са потърсили аборт. Една седмица по-късно при отказан аборт тревожността е по-силна, а депресивните симптоми са сходни с тези след извършен аборт. Повечето разлики между групите се заличават от шестия до дванадесетия месец.

Ръководството на NICE за грижа при аборт, във версията от 27 май 2025 г., казва на клиниките да успокояват, че абортът не е свързан с по-висок риск за психичното здраве. При по-лека депресия антидепресант не се започва по рутина. При непосредствена опасност от самонараняване в България се звъни на 112.

Отделна диагноза ли е депресията след аборт

Не. Нито британското ръководство за аборт, нито докладът на Националните академии на науките, инженерството и медицината на САЩ от 16 март 2018 г. описват отделна болест с име „депресия след аборт“.

Името „постабортен синдром“ се среща в разговори извън клиниката. Работната група на Американската психологическа асоциация (APA) го е търсила в научната литература до 2007 г. и не го утвърждава като отделно разстройство. Най-добрите сравнения, които групата приема в доклада си от 2008 г., сочат друго. При възрастна жена с непланирана бременност рискът от психични проблеми не е по-голям след един аборт по желание в първото тримесечие, отколкото ако същата бременност бъде износена.

Американската колегия на акушер-гинеколозите (ACOG), на страница, прегледана през май 2026 г., казва същото за депресията съвсем кратко. Абортът не повишава риска от рак на гърдата, депресия или безплодие. На същата страница пише, че в САЩ около една от четири жени прекъсва бременност до 45-годишна възраст. Числото е за честотата на аборта в Съединените щати. То не е дял на депресията и не описва България.

Клиниките във Великобритания имат изрична задача към жената. Трябва да я успокоят, че абортът не е свързан с по-висок риск от безплодие, рак на гърдата или проблеми с психичното здраве. Изречението стои в ръководството, публикувано на 25 септември 2019 г. Актуализацията от 27 май 2025 г. сменя препоръките за профилактика с анти-D, а текстът за психичното здраве остава непроменен.

[Тъжна жена]

Какви чувства са обичайни след прекъсването

Обичайна е цяла гама от чувства, а не една задължителна реакция. Британското ръководство за аборт казва това да се обясни ясно и да не се подсказва на жената как „трябва“ да се чувства.

В доклада на APA от 2008 г. е обобщено американско проучване след аборт по желание. Един месец по-късно 78,7 % от жените са доволни от решението, а след две години делът е 72 %. Повечето описват облекчение, по-силно и от приятните, и от неприятните емоции. На втората година депресивните симптоми са по-слаби, отколкото преди процедурата, а самочувствието е по-високо.

  • Облекчението може да стои редом с тъга, без да означава грешка.
  • Вината и срамът се засилват, когато се очаква осъждане или се пази тайна.
  • Скръбта е по-типична след загуба на желана бременност, отколкото след аборт по желание.
  • Кратката тъга, която не спира съня и работата, не е депресивен епизод.

Норвежко сравнение, предадено в същия доклад, разделя двете ситуации във времето. Жените след спонтанен аборт съобщават повече скръб и усещане за загуба в ранните оценки. Жените след аборт по желание съобщават повече облекчение и срам, а на по-късните срещи и повече вина. След отчитане на други фактори скалите за тревожност и депресия не се различават между групите. И двете групи са над обичайните стойности за депресия в първата оценка, но не в третата и в четвъртата. Групата след аборт по желание остава с по-висока тревожност от тази на общото население във всички оценки.

Стигмата тежи отделно от самата процедура. Докладът на APA сочи, че очаквано слаба подкрепа, нужда от тайна и усещане за стигма правят преживяването по-тежко. Същите фактори предсказват трудна реакция и след раждане, затова не са белег на отделен синдром след аборта. Ако темата е трудна за изричане, това забавя часа при лекар, но не превръща тъгата в диагноза.

Кога тъгата вече е депресивен епизод

Депресията е разстройство на настроението с трайна тъга и загуба на интерес, а не един лош ден. Клиника Майо, в текст от 1 септември 2026 г., описва симптомите така. През епизода те са налице през по-голямата част от деня, почти всеки ден, и са достатъчно силни, за да пречат на работата, ученето, социалния живот или отношенията.

Националната здравна служба на Великобритания (NHS) отделя няколкото тежки дни от болестта. При депресия потиснатостта трае седмици или месеци, а не няколко дни. В лекия край човек е трайно унил, а в тежкия може да смята, че животът не си струва. При подходящо лечение и подкрепа повечето хора могат да се възстановят. Майо добавя, че повечето се чувстват по-добре с лекарство, психотерапия или двете, а при част от хората лечението е продължително. Това е възможност, не обещание за всеки случай.

При възрастни Майо подрежда оплакванията така.

  • Настроението е тъжно, празно или безнадеждно, а дребни поводи лесно дразнят.
  • Интересът към секс, хоби или спорт спада и малките задачи тежат.
  • Сънят се чупи, апетитът пада или расте и теглото се мени в двете посоки.
  • Мисленето, речта и движенията се забавят, а решенията се разпадат.
  • Появяват се вина, самообвинение и мисли за смърт или самонараняване.
  • Тялото боли без ясна друга причина, например в гърба или с главоболие.

Умората, болката и промяната в теглото са част от епизода, не странична случайност. Оценката не е въпросник, попълнен насаме. Ръководството на NICE за депресия при възрастни от 29 юни 2022 г. иска пълен преглед. Той включва тежест, досегашна история, продължителност и ход, както и доколко епизодът пречи на живота. Броят симптоми сам по себе си не стига. В същото ръководство примерният праг по въпросника PHQ-9 е под 16 точки за по-лека депресия и 16 или повече за по-тежка. Резултатът ориентира разговора с лекар и не поставя диагнозата вместо него.

Една-единствена причина няма. Майо събира биологични, социални и психологически фактори, а депресията е по-честа при кръвни роднини със същото състояние. По-често се разпознава при жени, отколкото при мъже, но част от разликата идва от това, че жените по-често търсят помощ. Хормонални промени около бременност и след раждане могат да участват в отключването. Това не доказва, че самата процедура създава депресивен епизод.

Повишава ли абортът риска от депресия

Когато сравнението държи сметка за предишното психично здраве и за нежеланата бременност, абортът не изглежда като причина за нова депресия. Петгодишното проучване в JAMA Psychiatry следва жени, които са искали аборт, а не жени с желана бременност.

Наборът е от 1 януари 2008 г. до 31 декември 2010 г. в 30 клиники в 21 щата на САЩ, със средна възраст 24,9 години. Интервютата вървят през около шест месеца до 31 януари 2016 г., общо 11 пъти. Една седмица след търсенето на аборт отказът е свързан с по-силна тревожност, по-ниско самочувствие и по-ниска удовлетвореност от живота, но не и с по-силна депресия. После депресивните симптоми намаляват, а жените с аборт в първото тримесечие се изравняват с останалите до шестия месец.

До последното интервю остават 558 от 956 жени (58,4 %), а в началото се включват под 40 % от поканените. Авторите описват това ограничение. Допълнителните им проверки не променят извода, че извършеният аборт не води до по-лоша психична картина от отказания.

Докладът на американските академии от 16 март 2018 г. не основава извода си на проучвания, които не отчитат психичното състояние преди аборта или сравняват с жени, искали да родят. След този филтър изводът е, че абортът не повишава риска от депресия, тревожност или посттравматично стресово разстройство (ПТСР). В същия текст е приведен анализ на Стейнберг и колеги от 2014 г. Преди процедурата разстройство на настроението има 21 % от жените, които правят аборт, срещу 10,6 % от жените без аборт, които раждат. В числата влизат депресия, биполярно разстройство и дистимия, тоест трайно потиснато настроение. Разликата е преди събитието, затова сравнение без предишната история бърка подбор с последица.

Нидерландско проучване от януари 2017 г. мери диагнози, не само точки от въпросник. 325 жени след аборт на нежелана бременност са съпоставени една към една с жени без такъв опит. За 2,5 до 3 години няма по-висока честота на ново разстройство на настроението, на тревожност или на употреба на вещества. По-висок остава шансът за повторение на вече преживяно психично разстройство.

Финландски регистър в същия доклад сравнява 1 041 момичета с аборт преди 18-годишна възраст и 394, които са родили, до 25-годишна възраст. Коригираното отношение на шансовете за психично разстройство след бременността е 0,96, с 95 % доверителен интервал от 0,67 до 1,40. Сравнението е с раждане, не с отказан аборт, и важи за тази група, не за България.

Кои обстоятелства носят по-висок риск

Най-силният предвестник на психичното състояние след аборт е психичното състояние преди него. Така го формулира докладът на APA, а проучването Turnaway намира същото за предишна депресия или тревожност и за преживяно насилие или занемаряване в детството. Останалите фактори от доклада не са уникални за аборта.

  • Слабата очаквана подкрепа и нуждата решението да остане в тайна утежняват реакцията.
  • Ниското самочувствие и справянето чрез избягване и отричане също я утежняват.
  • Колкото по-желана е била бременността, толкова по-тежко може да е преживяването.
  • Същите черти предсказват трудна реакция и след раждане, не само след аборт.

Доказателствата за няколко поредни аборта са по-неясни. APA пише, че връзката с по-лошо психично здраве може да идва от общи рискове, които водят и до повторни нежелани бременности, и до психични проблеми. От това не следва, че всеки следващ аборт добавя отделна травма.

Отделен е абортът на желана бременност заради аномалия на плода, особено по-късно в бременността. Докладът на APA от 2008 г. сочи, че психологичната реакция тогава прилича на реакцията след спонтанен аборт на желана бременност, мъртво раждане или смърт на новородено. Тя е по-слаба, отколкото когато се роди дете с животозастрашаващи аномалии. Това не е същата ситуация като ранния аборт на непланирана бременност. Тогава уместна е подкрепа за загуба, а не успокоение, че нищо съществено не се е случило.

Жени с предишна депресия или с преживяно в детството насилие могат да понесат отказа на искания аборт по-тежко, отколкото самия аборт. Така четат данните авторите на петгодишното проучване. Ако вече имате диагноза, кажете я на лекаря преди процедурата и след нея. Повторението на епизод се лекува като депресия, независимо от повода, който го е събудил.

Как се различава скръбта след спонтанен аборт

Спонтанният аборт е непланирана загуба на бременност, а не аборт по желание. Пациентската брошура на Кралската колегия на акушер-гинеколозите във Великобритания (RCOG), обновена през октомври 2026 г., описва спонтанния аборт като загуба преди 23-та седмица. Ранен е този в първите 13 седмици. Границата в седмици в тази брошура е британска. В България точният праг го прилага лекарят по местната практика.

Ранната загуба е честа. По брошурата поне една от пет жени има спонтанен аборт в първите 13 седмици, често без ясна причина. На 30-годишна възраст рискът от загуба е една от пет, а след 40-годишна възраст една от две. Тези числа са за самия спонтанен аборт. Те не са дял на депресията след него.

Емоционално картината е разнородна и не се вмества в един срок. Някои жени се съвземат за седмици, при други трябва повече време. Много жени след това са сълзливи и емоционални. Някои изживяват силна скръб, а ударът стига и до партньора, и до близките. Ако усещате, че не се справяте и ви трябва подкрепа за психичното здраве, брошурата съветва разговор с личния лекар.

Ръководството на NICE за извънматочна бременност и спонтанен аборт не праща всяка жена на психотерапия по подразбиране. Препоръките за подкрепа са от 2012 г., с изменение през 2019 г., и остават в текста, прегледан на 17 юни 2026 г. Жената се посреща с достойнство. Реакциите са различни и информацията се нагажда към тях. След ранна загуба се предлага контролна среща със специалист, когото тя избира. Ако се съгласи, партньорът също научава къде има консултиране. Дава се и телефон за връзка по всяко време, ако болката или кървенето се влошат.

Скръбта може да прилича на депресия, защото и двете носят тъга, сълзи и нарушен сън. Разликата е дали състоянието остава вързано за загубата и постепенно се променя, или изпълва почти всеки ден със седмици и спира обичайното ежедневие. Второто е повод за преглед за депресивен епизод, включително когато загубата е била спонтанен аборт.

[Пиян жена]

Съществува ли постабортен синдром

Не като диагноза в тези източници. Академиите през 2018 г. заключават, че абортът не повишава риска от ПТСР. В същия преглед влиза и анализ от проучването Turnaway на четвъртата година. Жените с извършен аборт нямат по-висок риск от ПТСР в сравнение с жените, на които абортът е отказан.

Работната група на APA е търсила и това име и не го утвърждава като отделно травматично разстройство. Британското ръководство затова не записва всяка жена на консултация. Консултацията се осигурява или се насочва, ако жената я поиска, а екипът трябва да каже, че емоционална подкрепа е налична.

Отделни жени все пак могат да имат тежка реакция, по-вероятно при предишно насилие, при загуба на желана бременност или при вече съществуващо психично разстройство. Тогава се оценява депресия или посттравматично състояние по обичайните критерии, без отделно име, което ръководствата не признават.

Каква подкрепа и какви разговори помагат

Първата стъпка след аборт е ясна информация, не задължителен курс при психолог. Преди жената да си тръгне, екипът обяснява проследяването, към кого да се обърне, включително извън работно време, и как се стига до подкрепа, ако ѝ трябва. Това могат да са близки или духовник, група с други жени след аборт, или разговор със същия екип, без нов разказ пред непознати.

Ако вече има депресивен епизод, важи ръководството за депресия от 29 юни 2022 г. То заменя предишното британско ръководство CG90 от октомври 2009 г. Новият текст дели епизода на по-лек и по-тежък и не започва с лекарство при всеки.

При нов по-лек епизод, в който влизат подпрагови и леки симптоми, първо се обсъжда най-щадящият вариант. Това е насочена самопомощ с материали по когнитивно-поведенческа терапия (КПТ), поведенческа активация, решаване на проблеми или психообразование. Обикновено са 6 до 8 срещи с обучен човек, който следи напредъка. Следват групова КПТ и групова поведенческа активация, обикновено по 8 срещи. Индивидуалната КПТ и индивидуалната активация също са около 8 срещи при по-лек епизод. Груповото движение е умерено аеробно натоварване, повече от веднъж седмично в продължение на 10 седмици. Груповата осъзнатост, по програма от типа на когнитивна терапия, базирана на осъзнатост, също е около 8 срещи. Тя може да е трудна, ако мислите са много мъчителни.

Човекът има право да откаже лечение. Ако симптомите вече отслабват или лечение не се желае, се урежда нов преглед, обикновено след 2 до 4 седмици. Лекарят се обажда повторно, ако човекът пропусне този час. Така по-лекият епизод не остава без проследяване и не се лекува с лекарство по инерция.

Кога се обсъжда антидепресант

Антидепресант не е автоматичната първа стъпка след аборт и не е рутинен първи избор при по-лека депресия. Ръководството от 2022 г. го предлага при по-лек епизод само ако това е информираното желание на човека.

При по-тежък епизод, умерен или тежък по старата подялба, на първо място в таблицата на NICE стои комбинация от индивидуална КПТ и антидепресант. Само индивидуалната КПТ, обикновено 16 срещи, и само лекарството също са първи възможности. Изборът се прави заедно с човека. Селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI) са първи избор за повечето, защото се понасят добре и имат добър профил на безопасност. Трицикличните антидепресанти са опасни при предозиране. Кое лекарство и в каква доза се решава от лекаря, който познава останалите болести и другите лекарства. В България лекарството и дозата определя лекуващият лекар, а не текст от друга държава.

Ако лекарството изобщо ще подейства, ефектът обикновено се вижда до 4 седмици. Прегледът след започване обикновено е до 2 седмици, а до 1 седмица е при възраст от 18 до 25 години или при особена тревога за самоубийство. След като симптомите отзвучат, приемът може да трябва да продължи поне още 6 месеца, с редовни прегледи.

Спирането се обсъжда с лекаря, който е изписал рецептата, а дозата се намалява на стъпки. Повечето хора спират антидепресанта успешно по този начин. Рязкото спиране, пропуснатите дози или непълната доза могат да донесат симптоми на отнемане. Те не засягат всеки и не са същото като връщане на депресията.

В началото на лечението възбудата, тревожността и мислите за самоубийство могат да се засилят. Кажете на близък да следи за рязка промяна в настроението, неспокойство, безнадеждност и такива мисли. Това е особено важно при старт или смяна на лекарството и при нов стрес. Ако се случи, обадете се на лекаря, без да чакате плановия преглед. Рискът от самоубийство не е причина лечението да се отлага. Ако има опасност от предозиране, количеството, което се дава наведнъж, може да се ограничи. Това решава лекарят.

Жълтият кантарион не е безопасна билкова замяна. NICE съветва да не се препоръчва и да не се предписва при депресия. Дозите и съставът на препаратите варират, а взаимодействията могат да са тежки, включително с хормонални контрацептиви, антикоагуланти и антиепилептични лекарства. Ако приемате противозачатъчно или друго постоянно лекарство, кажете за всяка билка на лекаря и на фармацевта, преди да я комбинирате.

Движението и сънят не заместват лечението на епизод. Редовната активност, например ходене, плуване или градинарство, може да подкрепи усещането за благополучие, с по-голяма полза на открито. Достатъчно сън и хранене без прекаляване с алкохола също могат да помогнат. Алкохолът и наркотиците са сред факторите, които Майо свързва с влошаване на депресия.

Кога депресията след аборт изисква лекар

Личен лекар се търси, когато потиснатостта трае седмици или месеци, изпълва почти всеки ден и пречи на обичайния живот. Спешна помощ се търси, когато има опасност да се нараните. Майо съветва при мисъл, че можете да си причините вреда или да направите опит за самоубийство, веднага да се обадите на местния спешен номер. В България той е 112. Ако близък е в такава опасност, някой остава при него и се звъни на 112, или човекът се отвежда в спешно отделение, ако това е безопасно.

Какво се наблюдава Какво да направите
Смесени чувства, които не спират съня, работата и близките Гамата от емоции е честа. Подкрепа се търси само ако ви трябва.
Потиснатост със седмици или месеци, почти всеки ден, със загуба на интерес Запишете час при личния лекар и опишете съня, апетита и работата.
Симптомите вече отслабват или не желаете лечение Уговорете нов преглед, обикновено след 2 до 4 седмици.
Мисли да се нараните, план или опасност да действате Обадете се на 112 или отидете в спешно отделение.
По-силна тревожност или мисли за самоубийство в началото на антидепресант Свържете се с лекаря, който го е предписал, без да чакате плановия час.

На прегледа е полезно да кажете откога трае потиснатостта, дали е имало депресия или тревожност преди бременността и дали има мисли за самонараняване. NICE включва в оценката и алкохола, другите лекарства, дълговете, работата и самотата. Не отлагайте, ако ежедневието вече е спряло. NHS отбелязва, че много хора чакат дълго, преди да потърсят помощ, а по-ранният преглед отваря лечението по-скоро.

При непосредствен риск за вас или за друг човек насочването към специализирана психиатрична помощ е спешно и не минава през обикновен час след няколко дни. Ако в началото на лекарството се появят силно неспокойство или нови мисли за самоубийство, обадете се на същия лекар, а при опасност и на 112.

Често задавани въпроси

Нормално ли е облекчение и вина едновременно?

Да. След аборт по желание облекчението често е по-силно от неприятните емоции, а вината може да дойде по-късно, особено ако решението се пази в тайна. В обобщеното от APA проучване делът на доволните е 78,7 % след месец и 72 % след две години. Смесените чувства не означават нито грешно решение, нито депресивен епизод.

Минава ли потиснатостта без лекарство?

Понякога по-леките симптоми отслабват и без антидепресант, но това се проследява, а не се предполага. При по-лек епизод NICE не предлага лекарство по рутина и урежда нов преглед обикновено след 2 до 4 седмици, ако лечение не се желае или ако вече има подобрение. Ако потиснатостта трае седмици и спира работата или съня, чакането у дома не е планът.

Всяка жена след аборт ли трябва да ходи на психолог?

Не. Консултация се предлага, ако я поискате, а не защото абортът сам по себе си я изисква. Екипът трябва да ви каже как се стига до разговор, група или психологична помощ. При вече поставена депресия разговорът е лечение според тежестта, с насочена самопомощ или КПТ, а не автоматичен курс след процедурата.

Колко време се приема антидепресантът?

Ако лекарството ще подейства, ефектът обикновено се вижда до 4 седмици, а след отзвучаване на симптомите приемът може да трябва да продължи поне още 6 месеца. Спирането е постепенно и се решава с лекаря, защото рязкото спиране може да донесе симптоми на отнемане. Прегледът е до 2 седмици, а до 1 седмица при възраст от 18 до 25 години или при риск от самоубийство.

Може ли жълтият кантарион да пречи на противозачатъчното?

Да. NICE не препоръчва жълтия кантарион при депресия именно заради неясни дози и тежки взаимодействия, сред които са хормоналните контрацептиви. Билковата таблетка може да направи противозачатъчното несигурно и да пречи на други лекарства. Кажете на лекаря и на фармацевта какво приемате, преди да комбинирате билка и рецепта.

Има ли нужда партньорът от отделна подкрепа?

Може да има, особено след спонтанен аборт, който брошурата на RCOG описва като удар и за партньора, и за близките. След ранна загуба информацията се дава и на партньора, ако жената се съгласи. След аборт по желание подкрепата е първо за човека, който носи решението. Партньорът не избира вместо нея с кого да говори.

По-тежка ли е реакцията при аборт заради аномалия на плода?

Може да е по-близка до скръбта след загуба на желана бременност, отколкото до чувствата след аборт на непланирана бременност. Докладът на APA от 2008 г. я сравнява със спонтанен аборт, мъртво раждане или смърт на новородено и я описва като по-слаба, отколкото при раждане на дете с животозастрашаващи аномалии. Тогава уместни са подкрепа за загуба и преглед, ако тъгата изпълва седмиците и спира ежедневието.

[Жена, която говори с терапевта]

Заключение

Абортът на непланирана бременност не стои в тези сравнения като отделна причина за депресия, когато се държи сметка за психичното здраве преди процедурата. Петте години след търсене на аборт в американските клиники и текстът на NICE от 2019 г., запазен във версията от 27 май 2025 г., сочат в една посока. Облекчението е често, скръбта също може да е истинска, а най-силният знак за труден ход е депресия или тежко преживяване, които са били налице още преди процедурата.

Когато епизодът вече е факт, лечението се мери по тежестта, не по думата аборт в историята. По-лекият случай тръгва от насочена самопомощ и повторен преглед, а антидепресант се добавя, ако вие го искате информирано. По-тежкият случай може да съчетае индивидуална КПТ и SSRI, с преглед до 2 седмици и прием поне 6 месеца след подобрението. Жълтият кантарион не е пряк път, ако приемате хормонален контрацептив или друго постоянно лекарство.

Запишете час при личния лекар, ако потиснатостта трае седмици, изпълва почти всеки ден и спира съня или работата. На този час кажете три неща. Откога е така, имало ли е депресия преди бременността и има ли мисли да се нараните. Ако опасността е непосредствена, обадете се на 112, преди да чакате обикновен преглед.

Източници

  1. Abortion care. National Institute for Health and Care Excellence, 27 май 2025 г.
  2. Biggs MA, Upadhyay UD, McCulloch CE et al.: Women’s Mental Health and Well-being 5 Years After Receiving or Being Denied an Abortion: A Prospective, Longitudinal Cohort Study. JAMA Psychiatry, 14 декември 2016 г.
  3. The Safety and Quality of Abortion Care in the United States. National Academies of Sciences, Engineering, and Medicine, 16 март 2018 г.
  4. Report of the Task Force on Mental Health and Abortion. American Psychological Association, 2008 г.
  5. Depression in adults: treatment and management. National Institute for Health and Care Excellence, 29 юни 2022 г.
  6. Depression (major depressive disorder). Mayo Clinic, 1 септември 2026 г.
  7. Abortion Care. American College of Obstetricians and Gynecologists, май 2026 г.
  8. Early miscarriage. Royal College of Obstetricians and Gynaecologists, октомври 2026 г.
  9. Ectopic pregnancy and miscarriage: diagnosis and initial management. National Institute for Health and Care Excellence, 17 юни 2026 г.
  10. van Ditzhuijzen J, Ten Have M, de Graaf R et al.: Incidence and recurrence of common mental disorders after abortion: Results from a prospective cohort study. Journal of Psychiatric Research, януари 2017 г.
  11. Overview – Depression in adults. National Health Service, актуализация 2026 г.

За редакцията

Редакция BgMedBookМедицински справочник

Редакцията на BgMedBook подготвя статии за здравето, заболяванията и лечението въз основа на клинични ръководства, научни изследвания и препоръки на здравни институции. При търсенето и анализа на актуални изследвания, както и при превода им на български, редакцията използва инструменти с изкуствен интелект. Източниците са посочени във всяка статия. Информацията на сайта не замества консултацията с лекар.