Общи анестетици: ефект върху мозъка и паметта

Общи анестетици: ефект върху мозъка и паметта

Общите анестетици не изключват мозъка като ключ на лампа. Повечето от тях усилват главния потискащ предавател, гама-аминомаслената киселина, през рецептора ГАМК-А и така предизвикват загуба на съзнание, амнезия и отслабване на рефлексите.

Страхът, че една упойка оставя трайна следа в мисленето, е разбираем, но при кърмачета кратката упойка не променя коефициента на интелигентност. В международното проучване GAS средната разлика на 5-годишна възраст между деца със севофлуран около час и деца със спинална упойка в будно състояние е 0,23 точки, при предварително зададена граница за еднаквост от 5 точки.

Етикетът на пропофола в САЩ отделя повтарящата се и многочасовата упойка при деца под около 3 години и в третото тримесечие на бременността. При хора над 65 години консултативният документ на Американското дружество на анестезиолозите (ASA) от 2025 г. не намира предимство на спиналната пред общата упойка срещу делириум. В лабораторни модели концентрация от 3 µmol/l пропофол ограничава белтъка синтаксин 1А, без който синапсът по-трудно освобождава медиатори.

Как общата упойка променя работата на мозъка

Общата упойка създава състояние, което прилича на сън, но мозъкът спира да отговаря на болка и на рефлекси. Усещането при събуждане е, че сте спали. Разликата е, че по време на интервенцията няма нито усет за разрез, нито защитно движение, защото сигналите не се обработват по обичайния начин.

За това състояние рядко стига едно лекарство. Обикновено се съчетават средство през вената и газ, който се вдишва. Екипът следи дишането, налягането, пулса и температурата и коригира дозите, докато операцията върви. Изборът между обща, спинална, регионална и местна упойка зависи от мястото на операцията, от продължителността и от общото здраве, а не от един универсален протокол.

Рискът от усложнение е свързан по-силно с вида на операцията и със здравето преди нея, отколкото със самия факт, че е използвана упойка. Клиника Майо посочва, че общата анестезия е безопасна за повечето хора, включително при тежки придружаващи болести. По-висок риск от объркване, пневмония, инсулт или инфаркт след операция имат възрастните хора и пациентите с обширни интервенции.

Три неща, които ГАМК рецепторите посредничат при класическите анестетици, се усещат различно отстрани.

  • Хипнозата е загубата на съзнание, без която дългата операция не би била поносима.
  • Амнезията оставя самата интервенция без ясен спомен.
  • Отслабването на гръбначните рефлекси намалява движението и мускулния отговор.

Сънливостта в първите минути след спиране на лекарствата е очаквана. Към нея често се добавят гадене, сухота в устата, болка в гърлото, лека дрезгавост, треперене, сърбеж, замъглено зрение, замайване или мускулни болки. Кои от тях ще се появят, зависи и от тръбата за дишане, и от обезболяващите, не само от анестетика.

хирурзи, подготвящи пациент

Пропофол и инхалационни газове през рецептора ГАМК-А

Пропофолът, севофлуранът, изофлуранът, десфлуранът и етомидатът действат главно като усилват рецептора ГАМК-А. Обзор от 27 октомври 2024 г. в списанието CNS Drugs описва този рецептор като мишена на седем от десетте класически средства за обща анестезия. Отварянето на канала пропуска хлоридни йони навътре, мембраната се хиперполяризира и клетката по-трудно предава сигнал.

Пропофолът е диалкилфенол, въведен в практиката през 1977 г. Той не само усилва отговора към естествената гама-аминомаслена киселина, а при по-висока концентрация може и сам да отвори рецептора. Подединиците алфа, бета и гама са чувствителни към него. В същия обзор пропофолът е описан като най-широко използвания препарат за увод в анестезия и често средство за венозна седация, защото началото и краят на действието са бързи.

Същият препарат намалява мозъчния кръвоток и скоростта на обмяната в мозъка в зависимост от дозата. Авторите на обзора свързват това с възможно предпазно действие при мозъчна травма или тумор, защото нуждата от кислород и доставката му спадат заедно. Това не е обещание, че упойката лекува мозъчна болест. При високо налягане в черепа американският етикет на пропофола иска друго внимание. Рязък спад на средното артериално налягане сваля и перфузионното налягане на мозъка. Затова при неврохирургия етикетът съветва по-бавен увод, често с по-ниска индукционна доза от 1 до 2 mg/kg, вместо чести големи болуси.

Има и обратна страна, която не е „мъгла в паметта“, а остро усложнение на дълга инфузия. Синдромът от инфузия на пропофол е описан в етикета на Агенцията по храните и лекарствата на САЩ (FDA), преработен през ноември 2025 г. Той включва тежка метаболитна ацидоза, висока концентрация на калий, липемия, разпад на мускул, уголемен черен дроб, бъбречна недостатъчност, промени в електрокардиограмата и сърдечна недостатъчност, включително със смъртен изход. Главните условия за риск са слаба доставка на кислород до тъканите, тежка неврологична увреда или сепсис, високи дози съдосвиващи средства, стероиди или инотропи, и продължителна инфузия над 5 mg/kg на час за повече от 48 часа. Синдромът е съобщаван и след голяма кратка доза по време на операция. При поява на тези признаци инфузията се спира веднага. Това решение е на екипа в интензивното отделение, не на пациента у дома.

При човек с епилепсия същият етикет посочва риск от гърч във фазата на събуждане. Рядко се описват и тежки алергични реакции с оток, свиване на бронхите, зачервяване и спад на налягането.

Кетамин и азотен оксид минават през глутамата

Кетаминът, азотният оксид и ксенонът не усилват ГАМК. Те потискат глутаматните рецептори от тип NMDA, тоест N-метил-D-аспартат. Затова изречението „всички общи анестетици приспиват мозъка по един и същ начин“ е неточно. Хипнозата може да изглежда сходна отстрани, а молекулната пътека да е различна.

Тази разлика има практическа цена при децата. Предупреждението на FDA за развиващия се мозък обхваща и средства, които блокират NMDA, и средства, които усилват ГАМК. Етикетът изрично казва, че нито едно конкретно лекарство не е показано като по-безопасно от останалите в тази група. Изборът на кетамин вместо севофлуран не отменя въпроса за продължителността и за повторенията.

При възрастни хора сравнението между изцяло венозна упойка и инхалационна поддръжка също не дава ясен победител срещу делириума. В документа на ASA от 1 януари 2025 г. обобщението на осем рандомизирани изпитвания не накланя везната нито към венозния, нито към газовия режим. Препоръката е условна, а силата на доказателствата за делириум е ниска, защото доверителните интервали са широки. Има слаб сигнал, че венозната поддръжка може да е свързана с по-малко когнитивни нарушения до 30-ия ден, но скалите и дните на измерване се различават между проучванията и находката не се потвърждава стабилно по-късно.

Практиката в България може да се различава по наличните препарати и по местния протокол. Кое средство ще се използва при конкретна операция, решава анестезиологът след преглед, а не таблица от друга държава.

Синтаксин 1А и освобождаването на медиатори

При концентрация 3 µmol/l пропофолът ограничава подвижността на синтаксин 1А по клетъчната мембрана и намалява освобождаването на медиатори. Това показва работа на Bademosi и колеги, публикувана на 9 януари 2018 г. в Cell Reports. Опитите са върху секреторни клетки PC12, култивирани неврони от кора на плъх и нервно-мускулни синапси на плодовата мушица. Не са правени върху хора на операционната маса.

Синтаксин 1А е мембранен белтък от машината, която скачва синаптичното мехурче с мембраната, за да излезе медиаторът. Заедно със SNAP-25 той образува двойка още преди да се включи белтъкът на мехурчето. Изследователите проследяват единични молекули със суперрезолюционна микроскопия. При 3 µmol/l пропофол подвижната част на синтаксин 1А намалява, а плътността му в мембранните струпвания нараства около три пъти. Броят молекули в едно струпване също се увеличава повече от два пъти. Етомидатът, друг венозен анестетик, действа в същата посока.

Два почти еднакви химични аналога, които не са анестетици, правят обратното и увеличават подвижността. Следователно ефектът не се дължи просто на това, че молекулата се разтваря в мазнините на мембраната. Ако се премахне участъкът, чрез който синтаксин 1А се свързва със SNAP-25, пропофолът вече не задържа белтъка. Скъсен вариант на синтаксин 1А, добавен в клетките, възстановява и подвижността, и освобождаването на невропептид. Авторите сами пишат, че причинната връзка между струпването и по-слабото освобождаване още не е напълно доказана.

Продължение от 28 февруари 2020 г. в списанието eNeuro мери електрически отделни глутаматни окончания при мушицата. Същата концентрация от 3 µmol/l намалява наполовина броя на активните места за освобождаване, без да променя вероятността едно готово място да изпусне медиатор. Скъсеният синтаксин 1А отново блокира ефекта. Авторите предполагат, че синапси с по-малко места за освобождаване може да са по-уязвими, но това остава хипотеза от нервно-мускулния модел, не измерване в човешки мозък.

Тези опити обясняват защо упойката не е само „по-дълбок сън“ в центровете за бодърстване. Те не доказват, че синтаксин 1А е причината за делириум, за болест на Алцхаймер или за по-слаб резултат в училище. Всяка такава връзка иска отделно клинично проучване.

Защо събуждането не повтаря заспиването

Събуждането не е обратният запис на заспиването. В обсъждането на работата за синтаксин 1А авторите отбелязват, че анестетиците намаляват, но не спират напълно количеството медиатор на импулс. След като предаването се върне към обичайното ниво, възстановяването на връзките между мозъчните области може да следва друг ход от самото изпадане в безсъзнание.

Затова първите минути в залата за събуждане често са мътни, дори когато операцията е минала гладко. Човекът отваря очи, отговаря бавно и после отново се унася. Екипът маха тръбата за дишане, когато защитните рефлекси се върнат, и пита за болка и гадене. Лекото объркване в този час е описано от клиника Майо като обичайна картина, не като признак, че мозъкът е увреден.

Отделно и рядко е неволното осъзнаване по време на обща упойка. Оценките на клиника Майо са около 1 или 2 души на всеки 1 000. Още по-рядко има и болка. Повечето такива случаи са при спешни операции или при внезапно усложнение в иначе планова интервенция. При част от хората преживяното после се проявява със стрес, подобен на посттравматично разстройство. При седация без пълна упойка е нормално човек да е отпуснат, но да помни част от процедурата. Това не е същото като неволно осъзнаване под обща анестезия.

Объркване и делириум след операция

Леката мъгла веднага след събуждане е честа и обикновено кратка. Делириумът е друго състояние. Това е внезапна промяна в работата на мозъка, с нарушено внимание и объркване, която се появява за часове или дни и често се люшка през денонощието.

Кралската колегия на анестезиолозите във Великобритания, в листовка от ноември 2024 г., описва две лица на делириума. Едни хора са възбудени, викат или се опитват да станат от леглото. Други са необичайно тихи и сънливи, затова семейството може да реши, че „просто спят много“. Оплакванията често се усилват вечер и през нощта.

Как изглежда делириумът отстрани, листовката обобщава с няколко картини.

  • Човекът не знае името си, мястото или защо е в болница.
  • Близките може да не бъдат разпознати, дори когато са до леглото.
  • Сънят се обръща и бодърстването идва нощем.
  • Появяват се плач, страх, гняв или усещане за заплаха.
  • Възможни са образи и звуци, които другите в стаята не потвърждават.

Делириумът не е деменция. Деменцията е бавно напредваща болест на мозъка, а делириумът е остър епизод. Хората с деменция обаче по-лесно изпадат в делириум. Понякога неразпозната дотогава деменция става видима след операцията. Малка част от тези пациенти не се връщат към предишното ниво и после имат нужда от личен лекар или кабинет за памет.

Рискът расте след 60 години, при лошо физическо състояние, вече нарушено мислене, много лекарства, тежка употреба на алкохол, слаба подвижност, лошо зрение или слух и при спешна операция. Числата в таблицата са приблизителни и идват от проучвания при хора на 60 и повече години, цитирани в британската листовка. Те не са прогноза за един конкретен човек.

Вид операция при хора над 60 години Около колко от 100 души
Урологична 5
Ортопедична, например коляно 12
Глава и шия 17
Коремна 28
Периферни съдове 39
Аневризма на коремната аорта 43
Сърдечен байпас 44
Счупване на тазобедрената става 50

Лечението в болницата търси причината, а не „поправя мозъка с едно хапче“. Инфекция се лекува с антибиотик, болката се овладява, ненужните лекарства се намаляват, дават се течности, оправя се запекът. Помагат часовник, дневна светлина, очила, слухов апарат, познати лица и сън без излишни събуждания. Успокоително се дава, ако има опасност човекът да нарани себе си или друг. Познатата среда у дома сама по себе си сваля риска, затова ранното изписване при стабилно състояние е желателно.

Развиващ се мозък при малки деца и в края на бременността

Еднократна упойка около час в кърмаческа възраст не промени коефициента на интелигентност на 5 години в проучването GAS. Изпитването, публикувано на 16 февруари 2019 г. в The Lancet, разпредели 722 кърмачета в 28 болници в седем държави. Децата нямаха предишна упойка и се оперираха за ингвинална херния. Едната група получи севофлуран, другата регионална упойка в будно състояние. Медианата на общата анестезия беше 54 минути, с интервал от 41 до 70 минути.

Средният коефициент на интелигентност беше 99,08 при будната регионална упойка и 98,97 при севофлурана. Разликата от 0,23 точки има доверителен интервал от −2,59 до 3,06 и стои вътре в границата от 5 точки, която авторите бяха приели за еднаквост. Резултатът се повтори и при анализ по намерение за лечение. Проучването е предимно при момчета, защото хернията в тази възраст е по-честа при тях, и не отговаря какво става след многочасова или повтаряща се упойка.

Кохортата MASK, публикувана през юли 2018 г. в Anesthesiology, тества 997 деца от окръг Олмстед, родени между 1994 и 2007 г. Упойката беше преди третия рожден ден, а тестовете на 8–12 или на 15–20 години. Без упойка бяха 411 деца, с една експозиция 380, с няколко 206. Медианата на общото време беше 45 минути при една упойка и 187 минути при няколко. Най-честите средства бяха севофлуран и азотен оксид.

Коефициентът на интелигентност не се различаваше значимо. Децата с няколко упойки имаха средно с 1,3 точки по-нисък резултат, а тези с една упойка с 0,5 точки. И двата интервала минават през нулата. При преките тестове вниманието, паметта и изпълнителните функции също не се различаваха. По-ниски бяха само скоростта на назоваване, с 3,5 точки на стандартна скала, и фината моторика, с 5,5 точки на същата скала, и то само след няколко упойки. Родителите обаче съобщаваха повече трудности с изпълнителни функции и четене и след една, и след няколко упойки. Скалите за поведение бяха по-високи след няколко упойки, не след една. Авторите молят вторичните резултати да се четат предпазливо.

Етикетът на пропофола, актуален към ноември 2025 г., пази по-широкото предупреждение. В животински опити средства, които блокират NMDA или усилват ГАМК за повече от 3 часа, увеличават програмираната смърт на неврони и водят до дългосрочни когнитивни дефицити. Клиничното значение за хората не е изяснено. Прозорецът на уязвимост според етикета покрива третото тримесечие и първите месеци след раждането и може да стигне до около 3-годишна възраст. Част от проучванията при деца свързват повтаряща се или продължителна ранна упойка с поведенчески и когнитивни ефекти, но имат съществени ограничения и не отделят лекарството от операцията и от самата болест. Етикетът на FDA добавя, че упойката е нужна, когато процедурата не може да чака, и че моментът на плановата интервенция се претегля спрямо ползата.

Същият етикет не препоръчва пропофол за увод под 3-годишна възраст и за поддържане на анестезия под 2-месечна възраст, защото безопасността и ефективността там не са установени. Пропофолът преминава през плацентата. След раждане екипът следи новороденото за отпуснатост и седация, ако майката е получила препарата. Планова операция при малко дете или в края на бременността се обсъжда с анестезиолога с въпрос за очакваната продължителност и за това дали може да се отложи без риск за здравето. Спешната операция не се бави заради този теоретичен риск.

Мозъкът след 65 години и съветът от 2025 г.

Изборът между спинална и обща упойка не променя риска от делириум, когато и двете са клинично подходящи. Това е силна препоръка в консултативния документ на ASA от 1 януари 2025 г., с умерена сила на доказателствата. При счупване на тазобедрената става отношението на рисковете е 1,05, с интервал от 0,76 до 1,43, тоест нито една от двете техники не изглежда по-добра. Документът важи за болнично лекувани хора на 65 и повече години. Той не е американски стандарт, който автоматично замества решението в българска болница, но е най-новото систематично обобщение по темата.

По-полезен лост е прегледът преди операцията. При шест рандомизирани изпитвания разширената оценка, с внимание към мисленето и крехкостта, се свързва с по-нисък риск от делириум, отношение 0,77 спрямо обичайния преглед, интервал от 0,60 до 0,99. Доказателството е слабо и препоръката е условна. Сред по-възрастните преди планова несърдечна операция вече поставена неврокогнитивна диагноза е имало при 18%. При хората без известна диагноза тестовете показаха значимо нарушение в 37% от случаите. Крехкостта, тоест натрупани дефицити в силата, храненето и резерва, вдига риска от делириум повече от четири пъти.

Ако скринингът открие нарушение или крехкост, документът предлага екип с гериатър, разговор със семейството за признаците на делириум и преглед на лекарствата с ефект върху централната нервна система. Тези лекарства не се спират самоволно в деня преди операцията. Рязкото спиране също носи риск, затова списъкът се носи на прегледа и се решава лекар по лекар.

Дексмедетомидинът, седативно средство, а не класически анестетик за увод, може да намали делириума. Обобщението на 31 рандомизирани изпитвания дава по-нисък риск от делириум, с отношение 0,58 спрямо плацебо или липса на средството и интервал от 0,49 до 0,67. Силата на доказателството е умерена, а препоръката е условна, защото същото средство учестява бавен пулс и ниско налягане. Ефектът е по-силен и по-еднороден в изпитвания от Китай и не е сигурно, че се пренася еднакво навсякъде. Пациентът не си назначава доза. Въпросът към анестезиолога е дали при тази операция ползата тежи повече от спада на налягането.

Дълбочината на упойката, мерена с електроенцефалограма, остава спорна. Част от метаанализи и изпитвания в Източна Азия и Испания предполагат по-малко делириум при насочване по енцефалограмата. Големите северноамерикански изпитвания ENGAGES и SHARP не показват ясна полза. Затова документът на ASA не дава препоръка за рутинно ползване на такъв монитор срещу делириум. Пълният текст на съвета е от януари 2025 г.

Деменция и болест на Алцхаймер

Няма устойчиво доказателство, че общата упойка причинява болест на Алцхаймер. Метаанализ на Chen и колеги, публикуван на 3 юни 2024 г. във Frontiers in Public Health, събра осем кохорти. В първия сбор общата упойка изглеждаше по-рискова от регионалната, с отношение на опасностите 1,81 и интервал от 1,29 до 2,55, но разнородността между проучванията беше 99%. След изваждане на една кохорта с по-млади хора отношението падна до 1,17, интервал от 0,95 до 1,43, и вече не беше статистически значимо. Авторите заключават, че при по-възрастните регионалната упойка може и да не предпазва от деменция.

Сравнението на регионална упойка с хора без операция също не даде стабилна разлика. Отношението беше 1,2, с интервал от 0,69 до 2,07, а проверката с изваждане на по едно проучване обърна извода. Включените проучвания са малко, проследяването е от няколко години до около 20, а възрастта сама по себе си е силен фактор за деменция. От такъв сбор не следва съвет „изберете спинална упойка, за да избегнете Алцхаймер“.

Лабораторната работа върху синтаксин 1А не е правена при хора с невродегенерация и не обяснява защо някой с болест на Алцхаймер се обърква след операция. Човек с вече поставена деменция по-лесно развива делириум, а част от семействата забелязват болестта едва след болничния престой. Ако месец по-късно паметта е ясно по-слаба отпреди, мястото за оценка е личният лекар или кабинетът за памет.

Кога след упойка да потърсите лекар

Сънливостта и лекото замайване в залата за събуждане се очакват и се наблюдават от екипа. Повод за нов контакт е промяна, която идва след като човекът вече е бил ясен, или симптом, който засяга дишането и гърчовете.

Британската листовка съветва при внезапно объркване у дома веднага да се потърси болницата или общопрактикуващият лекар, защото зад картината често стои инфекция. В България това е екипът, който е изписал пациента, или личният лекар, още същия ден. На телефон 112 се обажда, ако дишането е затруднено, ако има гърч или ако човекът не може да бъде събуден. Затрудненото дишане влиза в картината на тежката алергична реакция към пропофол, описана от FDA, а гърчът във фазата на събуждане е отделно предупреждение при епилепсия.

Какво да подготвите още преди операцията, ако рискът от объркване е по-висок.

  • Вземете очила, слухов апарат и пълния списък с лекарства.
  • Нека трезвен възрастен ви откара и остане при вас през първото денонощие.
  • Носете апарата за сънна апнея, ако го ползвате нощем у дома.
  • Следвайте часа, до който е разрешена храна и течности, за да няма аспирация.
  • При внезапно объркване у дома се обадете на болницата още същия ден.

Клиника Майо припомня, че при обширни операции възрастните хора имат по-висок риск и от инсулт, и от инфаркт. Ново внезапно влошаване не се оставя за планов преглед след няколко дни. Дали се отива в спешното отделение, или се звъни на 112, зависи от дишането и от това колко остро е оплакването. Анестезиологът в България прилага местния ред, а не чужд протокол дума по дума.

Често задавани въпроси

Колко време трае мъглата в главата след упойка?

Леката мъгла в първите часове е обичайна и при повечето хора отшумява още в деня на операцията. При част от по-възрастните объркването се задържа дни, особено след голяма или спешна интервенция. Ако след период на ясно съзнание объркването се върне внезапно у дома, това иска преглед още същия ден.

По-щадяща ли е регионалната упойка за паметта?

При хора над 65 години спиналната упойка не е показала предимство пред общата срещу делириума, когато и двете са възможни. Метаанализът от 2024 г. загуби първоначалния сигнал, че регионалната техника пази от деменция, след като една по-млада кохорта беше извадена. При кърмачета час севофлуран и будна регионална упойка дадоха еднакъв коефициент на 5 години. Изборът зависи от мястото на операцията.

Може ли човек да чуе или да усети операцията?

При пълна обща упойка неволното осъзнаване е рядко, около 1 или 2 случая на 1 000, и още по-рядко включва болка. По-често се случва при спешност, не при спокойна планова операция. При седация без упойка е нормално да има откъслечни спомени, защото целта не е пълно безсъзнание. Ако такъв спомен ви тежи след изписването, кажете на екипа или на личния лекар. При част от хората преживяното после се проявява със стрес и се нуждае от отделна оценка.

Какво да кажете на анестезиолога преди планова операция?

Кажете за епилепсия, деменция, предишно тежко объркване след упойка, сънна апнея и за всички лекарства, включително такива без рецепта. Попитайте колко дълго се очаква да трае упойката, ако става дума за дете под около 3 години или за операция в третото тримесечие. При болничен прием след 65 години попитайте дали ще има оценка на паметта и на крехкостта. Не спирайте сами лекарства в навечерието. Списъкът се преглежда на консултацията, защото част от препаратите се продължават, а други се спират за дни.

Опасен ли е пропофолът при високо налягане в черепа?

Рискът идва по-скоро от рязкото падане на кръвното налягане, отколкото от „изгаряне“ на мозъчна тъкан. Етикетът на FDA съветва при повишено вътречерепно налягане да се избягва значителен спад на средното артериално налягане, защото с него пада и перфузията на мозъка. Затова уводът е по-бавен, често с индукционна доза от 1 до 2 mg/kg, и се съчетава с хипервентилация, ако налягането в черепа е високо. Това е работа на анестезиолога по време на операцията, не схема за домашно приложение.

Какво е синдромът от продължителна инфузия на пропофол?

Това е рядък, но тежък разпад на обмяната при дълга инфузия, най-често в интензивно отделение, а не обичайната сънливост след кратка операция. Етикетът го свързва с дози над 5 mg/kg на час за повече от 48 часа, особено при сепсис, слаба доставка на кислород и високи дози други силни лекарства, но го има описан и след голяма кратка доза в операционната. Признаците са тежка ацидоза, разпад на мускул, сърдечна слабост и промени в електрокардиограмата. Инфузията се спира веднага от екипа, който я води.

Заключение

Общата упойка държи мозъка в работно, но потиснато състояние, за да няма болка, спомен и движение. При пропофола и инхалационните газове главната пътека е рецепторът ГАМК-А. Кетаминът и азотният оксид минават през глутамата. Лабораторният ефект върху синтаксин 1А показва, че пропофолът засяга и самото освобождаване на медиатори, но този механизъм е измерен в клетки и при мушици и не обяснява сам нито делириума, нито деменцията.

При кърмаче една упойка около час не промени коефициента на интелигентност на 5 години спрямо будна регионална упойка. Повтарящите се и многочасовите експозиции под около 3 години и в третото тримесечие остават зоната, за която етикетът на пропофола иска отделен разговор. След 65 години по-силен лост от избора между газ и спинална упойка е прегледът за памет, крехкост и лекарства.

Преди планова операция запишете въпросите за продължителността, за предишно объркване и за списъка с лекарства и ги задайте на анестезиолога, не в деня на интервенцията в коридора. Вземете очила и слухов апарат. Нека близък остане с вас първото денонощие. Ако у дома объркването започне внезапно, потърсете болницата или личния лекар още същия ден. При затруднено дишане, гърч или невъзможност човекът да бъде събуден се обадете на 112.

Източници

  1. Philip AB, Brohan J, Goudra B: The Role of GABA Receptors in Anesthesia and Sedation: An Updated Review. CNS Drugs, 27 октомври 2024 г.
  2. Bademosi AT, Steeves J, Karunanithi S et al.: Trapping of Syntaxin1a in Presynaptic Nanoclusters by a Clinically Relevant General Anesthetic. Cell Reports, 9 януари 2018 г.
  3. Karunanithi S, Cylinder D, Ertekin D et al.: Proportional Downscaling of Glutamatergic Release Sites by the General Anesthetic Propofol at Drosophila Motor Nerve Terminals. eNeuro, 28 февруари 2020 г.
  4. DIPRIVAN (propofol injectable emulsion), for intravenous use. U.S. Food and Drug Administration, ноември 2025 г.
  5. Sieber F, McIsaac DI, Deiner S et al.: 2025 American Society of Anesthesiologists Practice Advisory for Perioperative Care of Older Adults Scheduled for Inpatient Surgery. Anesthesiology, 1 януари 2025 г.
  6. McCann ME, de Graaff JC, Dorris L et al.: Neurodevelopmental outcome at 5 years of age after general anaesthesia or awake-regional anaesthesia in infancy (GAS): an international, multicentre, randomised, controlled equivalence trial. The Lancet, 16 февруари 2019 г.
  7. Warner DO, Zaccariello MJ, Katusic SK et al.: Neuropsychological and Behavioral Outcomes after Exposure of Young Children to Procedures Requiring General Anesthesia: The Mayo Anesthesia Safety in Kids (MASK) Study. Anesthesiology, юли 2018 г.
  8. General anesthesia. Mayo Clinic, 17 януари 2025 г.
  9. Risks and side effects – becoming confused after a general anaesthetic (delirium). Royal College of Anaesthetists, ноември 2024 г.
  10. Chen IW, Sun CK, Chen JY et al.: Comparison of regional vs. general anesthesia on the risk of dementia: a systematic review and meta-analysis. Frontiers in Public Health, 3 юни 2024 г.

За редакцията

Редакция BgMedBookМедицински справочник

Редакцията на BgMedBook подготвя статии за здравето, заболяванията и лечението въз основа на клинични ръководства, научни изследвания и препоръки на здравни институции. При търсенето и анализа на актуални изследвания, както и при превода им на български, редакцията използва инструменти с изкуствен интелект. Източниците са посочени във всяка статия. Информацията на сайта не замества консултацията с лекар.