Скъпи потребители! Всички материали на сайта са преводи от други езици. Извиняваме се за качеството на текстовете, но се надяваме, че те ще Ви бъдат полезни. С най-добри пожелания, администрацията на сайта. Свържете се с нас: admin@bgmedbook.com

Как слухът работи?

Ушите са деликатни и чувствителни органи. Те откриват минутни промени в налягането на въздуха, продуцирани от звуците в околната среда, и изпращат информацията до мозъка за обработка. Ухото също е важно за поддържане на баланса.

Чувството ни за слушане е невероятно гъвкаво – може да открие най-тихия звук, да определи дали шумът идва от далеч или близо и може да избира специфичен звук от фоновия шум на живота.

В тази статия ще обясним анатомията на ухото, как слушаме и говорим за загуба на слуха.

Как да чуем?

Ухото може да бъде разделено на три части: външното, средното и вътрешното ухо. Всеки раздел играе определена роля в слуха.

Диаграма на анатомията на ухото

Външно ухо

Наричана още и пиня или ушица, външното ухо е частта, която е видима. Неговата основна задача е да събира толкова звук от околния район, колкото е възможно.

Вътрешното звучене започва тук, когато влиза в тънък проход, наречен ушния канал.

Средно ухо

Средното ухо усилва входящия звук. Той прави това с помощта на тъпанчето, което е тънка мембрана, известна още като тимпаничната мембрана.

Скъпоценното тяло отделя външното ухо от средното ухо и помага да се предават звукови вибрации на вътрешното ухо.

Звукът се усилва от три малки кости, наречени ossicles. Имената на ossicles са:

  • Малеус (или чук): Това е прикрепено към тъпанчето.
  • Инсус (или наковалня): Това е прикрепено към малеуса.
  • Стълбовете (или ствола): Това, най-малката кост в тялото, е прикрепено към инсуса.

Когато звуковите вълни стигат до тъпанчето, то вибрира. Тази вибрация премества осикласите, предавайки звук в ухото.

Евстахиевите тръби са тънки, лигавични проходи, които помагат да се поддържа стабилно налягане в средното ухо, така че звуковите вълни да се предават правилно. Тези тръби свързват средното ухо към гърба на гърлото. Когато "поп" ушите си, звукът, който чувате, се създава, като въздухът се принуждава в евстахиевите тръби.

Вътрешно ухо

След като звукът се усилва от осикли, вибрацията навлиза в кохлеята. Това е малка навита тръба, която прилича на черупка на охлюв и се намира във вътрешното ухо. Кохлеята се пълни с течност. Той има вътрешна мембрана, наречена базиларна мембрана, която е покрита с косми. Звукът кара течността да се издига и пада, движейки космените клетки нагоре и надолу, докато "карат вълната".

Всяка космената клетка има стереотили – малки, космати прожекции – по протежение на върха. Тъй като космените клетки се придвижват нагоре и надолу, стереоцилията се срива в структурите по-горе и се наведе. Това отваря йонни канали, създавайки сигнал, който се изпраща към мозъка.

Различните стъпки – по-високи или по-ниски – активират космите в различните части на кохлеята. От позицията си мозъкът може да събере информация за звука.

Информацията за звука се изпраща от кохлеята по слуховия или кохлеарния нерв. Той достига до медулата, която е част от мозъчния ствол. Мозъчният ствол е частта от мозъка, разположена най-близо до гърба на шията.

Слуховният нерв също носи информация от мозъка обратно към кохлеята. Вълните на този нерв ни помагат да потушим звуци, от които не ни интересува, което ни позволява да се съсредоточим само върху един звук сред многото. Например, когато разговаряме в забързана стая, това ни помага да се съсредоточим върху гласа на един човек и да пренебрегнем останалите.

Степен и интензивност

Полезно е да знаете значението на думите "смола" и "интензивност", защото те често се използват във връзка със звука.

Pitch – колко висок или нисък е звукът – също се нарича честота и се измерва в херц (Hz). Колкото по-високо е Hz, толкова по-висок е звукът.

Интензивността е друга дума за силата на звука и се измерва в децибели (dB).

Човешкото ухо обикновено се чува в диапазона 20-20 000 Hz. Въпреки това, при перфектни лабораторни условия, някои хора могат да чуят толкова ниско, колкото 12 Hz и толкова високо, колкото 28 000 Hz. Слуховите способности варират значително от човек на човек. Тя е склонна да намалява с възрастта, особено при по-високи честоти.

Повечето звуци, които чуваме всеки ден, са в диапазона от 250-6000 Hz, но ушите ни са най-настроени да чуят звуци около 2000-5000 Hz.

Що се отнася до интензивността, хората могат да откриват звуци от 0-140 dB. За да дадете на числата малка перспектива, шепотът е около 25-30 dB и разговорите обикновено са 45-60 dB. Моторните триони са около 120 dB. Звукът на самолет, който излиза на разстояние 25 метра, е около 150 dB и би причинил разкъсване на тъпанчето.

Ролята на ухото в баланса

Диаграма на вътрешното ухо

Ухото не е важно само за слуха – това е жизненоважно за нашето чувство за баланс. Това се нарича нашата вестибуларна система.

Точно над кохлеята има три малки, изпълнени с течност вериги, наречени полукръгли канали. Човек установява движение нагоре и надолу, човек открива движение отстрани на страна, а другото открива накланяне.

Получерните канали съдържат хиляди мънички, чувствителни косми. Когато движим главите си, течността в полукръговите канали също се движи.

Тъй като течността се движи покрай космите, те се огъват, предавайки информация на нашия мозък за какъв тип движение се случва.

Движението на тази течност обяснява виене на свят. Когато човек се върти наоколо, а след това спира внезапно, течността продължава да се движи известно време, продължавайки да бута срещу космите. Тъй като космите все още изпращат съобщения до мозъка, мозъкът предполага, че човек все още се върти.

Получерните канали и кохлеята са свързани помежду си чрез вестибюла, който се състои от две торбички, наречени утрикула и саккула.Тези структури изпращат мозъчната информация за движението на главата по отношение на тежестта и ускорението. Например, торбата ни помага да открием дали пътуваме нагоре или надолу в асансьор и дали лежим или се изправяме.

Загуба на слуха

Поради деликатната сложност на анатомията на ушите, слуха може да бъде засегнат от редица заболявания, фактори на начина на живот и наранявания.

Слуховата загуба е сравнително обичайна, което засяга около 2 или 3 деца от всеки 1000 в САЩ, както и 15% от възрастните в страната.

Загубата на слуха може да бъде разделена на два типа:

Продължителна загуба на слух: Това е, когато звукът не може да се движи през външното и средното ухо. Кондуктивната загуба на слуха може да бъде причинена от течност в средното ухо, ушна инфекция, доброкачествени тумори или ушна кал. Този тип загуба на слуха често се лекува.

Сензорна загуба на слуха: Това се дължи на увреждане на вътрешното ухо и е най-честата форма на трайна загуба на слуха. Причините включват лекарства, които са токсични за слуха, наречени ототоксични лекарства. Застаряването и някои генетични заболявания също могат да доведат до този вид загуба.

В някои случаи едно лице ще има вреда на вътрешното ухо, както и проблем, водещ звук. Това се нарича смесена загуба на слух. Загубата на слуха може да се нарече двустранен, засягащ както ушите, така и едностранното, засягащи само едно ухо.

По-долу са дадени още няколко примера за начините, по които може да възникне загуба на слуха:

Силен концерт от тежък метал

Силни шумове: Излагането на един невероятно силен шум, като експлозия, може да намали способността на индивида да чуе.

Излагането на сравнително силни шумове за дълъг период от време може да намали постепенно слуха. Това може да се случи например при хора, които редовно използват тежки машини без защита на ушите.

Увреждане: Някои наранявания, като травматични мозъчни наранявания, могат да причинят загуба на слуха. Тези наранявания могат да доведат до дупка в тъпанчето или до увреждане на средното ухо.

Пушенето: Тютюнопушенето е свързано с повишен риск от загуба на слуха.

Отосклероза: Това състояние засяга малките кости на средното ухо. Стъпките бавно се сливат с другите осикули, което им пречи да се движат.

Болест на Ménière: Това причинява замайване, загуба на сензоринеарна слуха и шум в ушите.

Акустична неврома: Този вид тумор може да причини шум в ушите и да усети, че ухото е пълно.

Холестеатом: Това е абнормно натрупване на кожни клетки дълбоко в ушите. Макар и рядко, ако не се лекува, може да повреди вътрешното ухо.

Presbycusis: Това описва загубата на слух, която се случва с възрастта. Звуците може да изглеждат по-заглушени и разговорите стават по-трудни за последващи действия. Това е най-честата причина за загуба на слуха от сензорина.

Какво представлява ушна кал?

Също известен като cerumen, earwax се секретира в ушния канал. Помага да се предпази кожата от изсушаване и поддържа ушния канал чист.

Earwax също така предлага известна защита срещу бактерии, насекоми, гъби и вода. Смята се, че е антибактериално поради леката си киселинност и наличието на лизозим, ензим, който разгражда бактериалните клетъчни стени.

Най-големият компонент на ушната кал се отделя слоеве от кожа. Също така съдържа косата и секрециите на две жлези: целулитните и мастните жлези на ушния канал. Други компоненти на ушната вакса са мастни киселини, алкохоли и холестерол.

Накратко

Ушите са сложна и деликатна част от сетивната ни система. Те работят в хармония с мозъка, за да ни помогнат да разберем света на звука около нас. Те декодират звуците толкова добре, че много от нас правят чудото да чуват малко мисъл.

Like this post? Please share to your friends: