Това не е новината, че хората, които са малтретирани като деца, са по-изложени на клинична депресия, безпокойство и по-висок риск от смърт от самоубийство. Но сега изследователите са започнали да разкриват какво се случва в мозъка след този вид травма.
Според данните, предоставени от Детското бюро на Департамента по здравеопазване и хуманитарни услуги на САЩ, броят на случаите на злоупотреба с деца в страната се е увеличил с 3.8% в периода между 2011 г. и 2015 г. Това е 683 000 случая на злоупотреба с деца само през 2015 г. Съединените Щати
Изследванията показват, че този вид травма в детството оставя дълбоки белези, пораждащи проблеми, включително пост-травматично стресово разстройство, депресия, безпокойство и злоупотреба с вещества.
Сега, екип от McGill Group за изследвания за самоубийство в Университетския институт за психично здраве на Дъглас и университета Макгил в Монреал, Канада, има за цел да разбере как историята на злоупотреба може да повлияе на основните мозъчни механизми, засягащи психичното здраве.
Д-р Пиер-Ерик Луц и колегите отбелязват, че при възрастни, които са преживели тежка злоупотреба като деца, нервните връзки в мозъчната област, свързани с регулирането на емоциите, вниманието и различни други когнитивни процеси, са критично засегнати.
Констатациите на изследователите бяха публикувани наскоро в.
Бялата материя е засегната след злоупотреба с деца
Предишни изследвания посочиха, че хората, които са преживели небрежност и злоупотреба като деца, са намалили обема на бялото вещество в различни области на мозъка.
Бялата материя се състои от миелинизирани аксони, които са проекциите на нервните клетки, които позволяват на електрическите импулси да "пътуват" наоколо и да носят информация, докато миелинът е изолационното "покритие", в което тези обвивки са обвити. Миелин помага на тези електрически импулси да пътуват по-бързо, което позволява информацията да се разпространява ефективно.
Обемът и структурата на бялото вещество корелират с способността на индивида да се учи и този компонент на мозъка продължава да се развива в ранна възраст – за разлика от сивата материя.
Въпреки че тези промени – по отношение на обема на бялото вещество при хора, които са били подложени на злоупотреба като деца – са били отбелязани преди това, други проучвания са използвали ЯМР за сканиране на мозъците на участниците.
Вместо това д-р Луц и екипът решиха да изучат мозъчните проби, събрани след смъртта, за да разберат по-добре какво се случва на молекулярно ниво.
Миене на аксони е нарушена
Изследователите са анализирали проби, събрани от мозъците на 78 индивида, които са починали поради самоубийство. Всички мозъчни проби се получават, като се използва мозъчната банка "Дъглас Бел Канада".
От тези хора 27 са били диагностицирани с депресия и са преживели тежка злоупотреба в детството си, 25 са били диагностицирани с депресия, но не са имали анамнеза за детска злоупотреба и 26 не са били диагностицирани с психични разстройства и не са имали анамнеза за злоупотреба с деца ,
Мозъчната тъкан от трите групи хора беше изследвана и сравнена. Наред с това изследователите са изследвали мозъчни проби от 24 миши модели, илюстриращи въздействието на околната среда върху ранните стадии на развитие на нервната система.
Хората, които са били подложени на злоупотреба, тъй като децата показват по-тънки миелинови покрития в голям процент от нервните влакна. Това не е вярно за другите две изследвани мозъчни проби.
Също така изследователите отбелязват, че анормалното развитие на молекулярно ниво засяга конкретно клетките, участващи в производството и поддържането на миелина, които се наричат олигодендроцити.
Свързаността на ключовите области на мозъка е засегната
Екипът също така установи, че някои от най-големите засегнати аксони са необичайно удебелени. Те казват, че тези особени промени могат да действат заедно, за да се отрази негативно върху връзката между предната циркулационна кора, която е област на мозъка, замесена в обработката на емоциите и когнитивното функциониране и свързаните области на мозъка.
Тези свързани области включват амигдалата, която играе ключова роля в регулирането на емоциите, и nucleus accumbens, който участва в мозъчната система за награди, "казвайки" ни кога да очакваме удоволствието.
Това би могло да обясни защо хората, които са се подлагали на злоупотреба в детството, са развивали емоции по различен начин и са по-изложени на отрицателни резултати за психичното здраве, както и злоупотреба с вещества.
Изводът на изследователите е, че преживяването на злоупотреба в ранния живот "може трайно да наруши" връзката между областите на мозъка, които са ключови за когнитивните и емоционалните процеси.
Въпреки това, те признават, че все още не е изяснен пълният механизъм и се надяват, че по-нататъшни изследвания могат да дадат допълнителна светлина върху въздействието на детската травма върху мозъка.
