Депресия при болест на Паркинсон: симптоми и лечение

Депресия при болест на Паркинсон: симптоми и лечение

Депресията при болест на Паркинсон е честа немоторна проява на самото заболяване, свързана с допамин, серотонин и норадреналин, а не само с мъката от диагнозата. Тя може да влоши качеството на живот, самостоятелността и хода на болестта, но при много хора настроението се подобрява, когато се лекува заедно с двигателните симптоми.

Страхът, че потиснатостта е слабост или неизбежна цена на тремора, оставя много случаи без помощ. Метаанализ от 2022 г. на 129 проучвания с 38 304 души дава честота 38%, а германско ръководство от 2024 г. припомня американско амбулаторно проучване, в което невролозите пропускали около всеки втори случай.

В британска кохорта от 434 023 души депресията е свързана с около 1,53 пъти по-висок последващ риск от заболяването и зачестява още десет години преди диагнозата. При тежка депресия германското ръководство посочва венлафаксин в граници 75-225 mg или дезипрамин 25-200 mg, след като допаминовото лечение е оптимизирано. Ако има план за самонараняване, в България се обаждате на 112.

Депресията част ли е от болестта на Паркинсон

Депресията тук е част от болестния процес, а не просто характерен отговор на лоша новина. Загубата на неврони, които произвеждат допамин, обяснява голяма част от тремора, сковаността и забавеното движение, а клиника Майо добавя, че спада и норадреналинът, който участва в телесни функции като кръвното налягане. Фондация „Паркинсон“ свързва настроението, енергията, мотивацията, апетита и съня с трите посредника заедно, допамин, серотонин и норадреналин.

Едно вещество не стига за обяснение. Германското ръководство от 2024 г. отбелязва, че при новооткрито заболяване вече има серотонинова загуба, и че глутаматната система също се обсъжда като модулатор на емоциите. Обяснението само с нисък серотонин в черната субстанция е твърде тясно. Двигателният и емоционалният кръг се засягат заедно, но не дават еднакъв симптом.

Върху тази биология се наслагва животът с хронична болест. Изолацията, ранното оттегляне от работа и загубата на самостоятелност увеличават уязвимостта, а някои лекарства дават оплаквания, които приличат на потиснатост. Фондацията описва и психологическата страна, повтарящите се мисли за безпомощност, без да свежда всичко до тях. Депресията може да се появи във всеки етап, да се усили и да затихне, и да направи движението и мисленето да изглеждат по-тежки, отколкото са в добър ден.

Тъгата в първите седмици след диагнозата е човешка реакция и не получава автоматично името депресия. Разликата е в траенето, в загубата на удоволствие и в това дали денят се чупи. Болестта няма средство, което да я премахва, пише клиника Майо, но лекарства и друго лечение могат да облекчат емоционалните промени. Това не е обещание, че потиснатостта изчезва при всеки.

Смутен млад мъж, който гледаше от прозореца

Колко често се среща и как тежи на ежедневието

Числата зависят от това какво се брои. Метаанализ от 2022 г. събира 129 проучвания от 28 държави и намира обща честота 38% сред 38 304 души. Фондация „Паркинсон“ говори другояче. По нейна оценка поне половината от хората ще преминат през някаква форма на депресия по хода на заболяването, а до около 40% ще имат и тревожно разстройство. Първата цифра е срез през изследванията, втората е очакване за целия път. И двете могат да са верни, без да се осредняват.

Повечето хора с депресивни белези не покриват критериите за тежък депресивен епизод. Така го формулира германското ръководство, като се позовава на по-ранни клинични описания. Немските насоки за униполярна депресия, които то цитира, виждат по-ясна полза от антидепресант при тежкия епизод, а при леките форми ползата е по-неясна. Дали същото деление важи точно при това заболяване, текстът оставя отворено. Лека потиснатост не се подминава, но не всеки получава едно и също лекарство.

Тежестта върху деня често надминава тази на тремора. В проекта Parkinson’s Outcomes Project, цитиран от фондацията, настроението, депресията и тревожността заедно удрят благополучието по-силно от обичайните двигателни симптоми. Германският текст посочва тясна отрицателна връзка между качеството на живот и силата на депресивните оплаквания, при по-слаба или липсваща връзка с двигателния дефицит. Човек може да ходи приемливо и пак да не може да започне деня.

Пропуските в лечението са големи. Работи, събрани в ръководството от 2024 г., показват, че около една четвърт от хората с депресивно разстройство при това заболяване получават антидепресант. Нелекуваната потиснатост увеличава инвалидизацията, защото симптомът не е бил наречен, не защото характерът е слаб.

Може ли депресията да започне преди тремора

Да, при част от хората тя предхожда двигателната диагноза и тогава е ранен белег, не доказана причина. В кохортата UK Biobank Badenoch и колеги проследяват 434 023 души в продължение на 14,1 години. Депресията се свързва с последваща болест на Паркинсон при относителен риск 1,53, с доверителен интервал от 1,37 до 1,72. От 2632 нови случая 539, или 20,5%, имали диагноза депресия в някакъв момент. Това е записана диагноза, не всеки преходен симптом, затова делът е по-нисък от 38-те процента в метаанализа.

Сред новите случаи шансът за депресия расте още десет години преди диагнозата, с отношение на шансовете 2,10 и интервал от 1,57 до 2,83. Десет години след диагнозата отношението е 3,51, но интервалът от 1,33 до 9,22 е широк и оценката е неточна. Фондацията добавя, че при много хора депресия или тревожност се явяват две до пет години преди паркинсоновата диагноза. Единият срок е риск в населението, другият е типичен прозорец при онези, които после наистина се разболяват.

Депресията сама по себе си не означава, че Паркинсон идва. По-голямата част от хората с депресия никога не развиват тази болест. По-високият риск е сигнал за лекаря, когато към потиснатостта се добавят забавено движение, тремор в покой, скованост, загуба на обоняние или разиграване на сънища. Клиника Майо съветва преглед при всеки такъв двигателен симптом, за да се постави диагноза и да се отхвърлят други причини. Емоционалната промяна може да дойде рано в хода и да се поддава на лечение.

Тежестта на депресията в кохортата върви с по-малък обем на сивото вещество, включително в таламуса и амигдалата. Авторите четат това като белег на корова и подкорова загуба, не като доказателство, че тъгата свива мозъка за седмици. Дълга потиснатост преди тремора не се отписва като житейски стрес, ако тялото вече дава неврологични знаци.

Как се отразява на паметта, движението и прогнозата

Депресията седи до по-тежка двигателна картина, не вместо нея. В метаанализа от 2022 г. хората с депресия имали по-ранно начало, по-ниско образование, по-дълъг ход на болестта, по-висок двигателен резултат, по-напреднал стадий и по-слаби резултати за мислене и за всекидневна самостоятелност. Връзка има и с женския пол, с генетичния вариант GBA1, със замръзване при ходене, с апатия, тревожност и умора. Самата болест на Паркинсон е по-честа при мъжете, отбелязва клиника Майо, затова по-силната връзка на депресията с жените не бива да се бърка с това кой изобщо се разболява.

Дали депресията причинява по-бърз ход, или по-тежкият ход ражда депресия, данните не решават. Burchill и колеги събират през 2024 г. 55 надлъжни проучвания със 165 828 души. Депресията се свързва с когнитивно нарушение при стандартизирана разлика 0,37, с напредване на болестта при 0,46 и с инвалидизация при 0,42. Авторите казват направо, че причинността е неясна, и съветват лекарите да гледат на тези състояния като на белег за по-тежък ход. Връзка с падания и счупвания не се потвърждава, а връзката със смъртта в този метаанализ не е статистически ясна.

Друга е сметката, ако депресията е била преди диагнозата. В UK Biobank такава предшестваща депресия вдига последващия риск от деменция с отношение на риска 1,47 (интервал от 1,05 до 2,07) и смъртността с 1,30 (от 1,07 до 1,58). Двете работи от 2024 г. не се усредняват. Едната гледа депресия при вече поставена диагноза и не намира ясна връзка със смъртта. Другата гледа депресия преди диагнозата и намира по-мрачна когнитивна и жизнена прогноза. И в двата случая става дума за връзка, не за присъда за отделния човек.

Фондацията пише, че депресията може да усили и двигателните, и когнитивните симптоми. Когато дозата се изчерпи, настроението често пада заедно с движението, човекът се отдръпва и следващият ден е по-тежък. Лечението на настроението може да намали излишната инвалидизация, без да спира невродегенерацията.

Кои признаци отличават депресията от симптомите на Паркинсон

Клиничният праг, който фондацията предава, е познат от обичайната психиатрия. През повечето време в последните около две седмици трябва да има потиснато настроение или загуба на интерес и удоволствие от неща, които преди са радвали. Към това се добавят и други белези, не непременно всичките.

  • Потиснатостта държи през повечето дни и не се разсейва след една трудна вечер.
  • Загубата на радост обхваща хобита, срещи и дребни удоволствия, не само разходките.
  • Сънят се къса или се проточва далеч отвъд обичая на този човек.
  • Апетитът се свива или расте, без това да се обяснява само с лекарствата.
  • Вината, самообвинението и усещането за тежест върху близките се връщат често.
  • Вниманието се разпада по-силно, отколкото позволява познатата умора.
  • Появяват се мисли за смърт, дори когато няма план и няма подготовка.

Припокриването с Паркинсон е капанът. Бавното движение, тихият глас, лошата нощ и умората идват и от двете страни. Масковидното лице сплесква усмивката и околните четат тъга там, където мускулът просто не слуша, или пропускат истинска тъга, защото лицето не я показва. Фондацията добавя, че някои хора имат по-къси вълни на настроението, а не плътна тъга всеки ден. Затова един разговор в лош час не стига за етикет, но и отминаването с „така е при тази болест“ пропуска лечимо състояние.

Тревожността често върви редом и също иска име. Постоянното притеснение, вътрешното напрежение, паническите пристъпи и страхът от бъдещия ход не са същото като загубата на удоволствие, макар да се лекуват с близки средства. Ако и двете тежат, първо се поема това, което повече чупи деня. Германското ръководство отделя и страха от прогресията като собствен въпрос на прегледа, не като автоматична депресия.

По какво се различават апатията, тъгата и тревожността

Тъгата след диагнозата има повод, отслабва и оставя място за радост в добрите часове. Депресията стеснява това място за седмици и добавя телесни и мисловни белези. Апатията е трето нещо. Ръководството я описва като липса на мотивация, с по-малко целенасочени мисли и действия и с по-бедна емоционална изява. Човекът не винаги е тъжен. Той не започва грижата за себе си и близките носят товара. Метааналитични данни, цитирани там, дават около 40% апатични симптоми, по-често при по-напреднала възраст, когнитивен проблем и по-тежък двигателен стадий.

Състояние Какво преобладава Какво помага на лекаря да ги раздели
Тъга след диагнозата Мъка с ясен повод, която още пуска радост Няма две седмици плътна загуба на удоволствие
Депресия Потиснатост или загуба на радост през повечето време Добавят се сън, апетит, вина или мисли за смърт
Апатия Липса на подтик без непременна тъга Интересът към хората гасне, а скръбта може да липсва
Тревожност Напрежение, страх, понякога паника Удоволствието може да е запазено, страхът не
Умора Изчерпване, несъразмерно на усилието Не съвпада автоматично нито с тъга, нито с апатия

Апатията може да стои сама, да е част от депресията, да се люлее с дозата или да върви с когнитивен проблем. Разделянето от депресивния афект и от трудното планиране е клинично трудно, затова ръководството не иска диагноза само по точки от скала. Умората, с честота в докладите от 33 до 70%, често върви със сънливост, но анамнезата може да я отдели от тъгата.

Колебанията в деня объркват и трите картини. Когато действието на противопаркинсоновото лекарство спадне, настроението, тревожността и подтикът могат да се влошат за часове и после да се върнат. Фондацията отбелязва, че неконтролираните двигателни колебания и замръзването при ходене вървят с по-честа депресия. Ако мрачността е само в тези часове, първата стъпка е нагласяне на двигателното лечение, не автоматично нов антидепресант. Ако мрачността остава и докато дозата действа, депресивният епизод става по-вероятен.

годишен мъж с болест на Паркинсон

Как се оценява настроението при неврологичен преглед

Диагнозата не е сбор от точки. Германското ръководство от 2024 г. предупреждава, че висок резултат идва и от телесни симптоми при липса на истинска тъга, а нисък резултат не изключва тежка депресия, ако телесните точки липсват. Скалите съдържат въпроси за сън, бавност и умора, които Паркинсон дава и без депресия. Особено това важи за скалата на Хамилтън, по-малко за скалите на Монтгомъри–Осберг и на Бек. Златен стандарт за дружеството по двигателни нарушения е полуструктурирано интервю по критериите на DSM-5, но в обикновения кабинет то почти не се прави.

За ежедневието ръководството предлага два въпроса за последния месец, със силно съгласие на експертите. Често ли сте се чувствали потиснати, тъжни или безнадеждни. Имали ли сте ясно по-малко удоволствие от нещата, които обикновено ви радват. Следват въпроси за стар депресивен епизод, сън, апетит, вътрешно неспокойство, концентрация и това дали настроението пада, когато лекарството спре да действа. За апатията отделен въпрос е дали интересът към хората е още налице. За тревожността се пита за страх, напрежение и паника.

Оценката е по-чиста, докато дозата действа. В явно „изключено“ състояние ръководството съветва първо да се даде лекарството или резултатът да се отбележи като условен и да се провери отново. Близък в стаята помага, защото самият човек често не вижда промяната, а лицето не я показва. Фондацията съветва скрининг поне веднъж годишно и темата да се повдигне, ако лекарят не я е отворил. Подходящи скали, които текстът препоръчва при съмнение, са инвентарът на Бек (BDI-II), кратката гериатрична скала (GDS-15) и двувъпросният тест. Те ориентират тежестта. Не я постановяват сами.

В Обединеното кралство NICE в ръководството NG71 от 2017 г. не разписва отделна скала. Текстът препраща разпознаването и лечението към насоките за депресия при хронично телесно заболяване и иска устна и писмена информация през целия ход, защото депресията и говорът пречат на чутото в кабинета да остане. Неврологът у нас избира формуляра според местната практика.

Кои лекарства се обсъждат и какви са рисковете

Първата лекарска стъпка в германското ръководство от 2024 г. не е нов антидепресант, а оптимизиране на допаминовото лечение при депресия, апатия, загуба на удоволствие, умора и люлеещо се настроение. Логиката е, че част от мрачността е колебание в периода на отслабена доза. Едва след това се добавя не-допаминово средство според тежестта и съпътстващите оплаквания. Международният преглед на Международното дружество по болест на Паркинсон и двигателни нарушения (MDS) от 2019 г. оценява прамипексол като ефикасен и полезен в практиката именно за депресивни симптоми. Допаминовите агонисти обаче носят по-често сънливост, халюцинации и разстройства на импулсния контрол, както NICE обобщава още при избора на двигателна терапия. Затова прамипексол не се вдига „за настроение“ без невролог.

За тежката депресия германският текст от 2024 г. запазва двойката, която е имал и през 2016 г., венлафаксин или дезипрамин. По-старият германски документ е изброявал по-широко трициклични средства, селективни серотонинови инхибитори, венлафаксин и омега-3 мастни киселини. Новото ударение е друго. Психотерапията, движението и нагласянето на допаминовото лечение излизат напред, а при умерена депресия веществото се избира по картината, не по един списък за всички. Прегледът на MDS от 2019 г. е по-строг към доказателствата. Венлафаксин е ефикасен и полезен в практиката. Пароксетин и останалите селективни инхибитори имат конфликтни опити, затова доказателството е недостатъчно, а практическата оценка е „възможно полезни“, защото извън Паркинсон те са утвърдени. Нортриптилин и дезипрамин са вероятно ефикасни и възможно полезни. Амитриптилин няма достатъчно пряко доказателство, но остава възможно полезен по същата външна логика.

Клинична картина Какво може да обсъди лекарят Граници в германското ръководство от 2024 г.
Тежка депресия Венлафаксин или дезипрамин след нагласено допаминово лечение Венлафаксин 75-225 mg, дезипрамин 25-200 mg
Умерена, със забавеност Венлафаксин, циталопрам или сертралин 75-150 mg, 20-40 mg или 50-100 mg
Неспокойство, тревожност или лош сън Миртазапин без разиграване на сънища, или тразодон Миртазапин 15-45 mg, тразодон 100-200 mg
Болка, обилна слюнка или лош сън Амитриптилин с внимание към объркването Амитриптилин 10-75 mg с удължено освобождаване

Тези граници са немска експертна рамка за лекар, не рецепта за аптеката и не българска листовка. Дезипрамин не се продава в Европейския съюз и се внася по изключение, затова у нас често се търси налично вещество със сходен профил. Циталопрамът в германската таблица стига до 40 mg, а прегледът на MDS от 2019 г. иска електрокардиограма, ако дозата надхвърля 20 mg дневно при хора на 60 и повече години, заради удължаване на QT интервала. Двете препоръки се казват заедно, не се смесват в една „средна“ доза. Дневният ритъм и началната стъпка ги определя лекарят.

Рисковете са конкретни. Комбинацията на селективен серотонинов инхибитор с необратимия инхибитор на моноаминооксидаза тип B селегилин не се препоръчва заради серотонинов синдром, пише германското ръководство. MDS добавя същото притеснение и за разагилин, когато се ползват серотонинови или серотониново-норадреналинови средства, сред които е и венлафаксин. Трикличните средства дават сухота в устата, запек, задръжка на урина, сънливост, могат да влошат мисленето и при деменция да допринесат за делир. При предозиране има риск от смърт. Предпазливост се иска при задръжка на урина, глаукома, сърдечно заболяване и вече нарушена памет. Резюмето на германския текст поставя амитриптилина при запазено мислене, макар таблицата да изброява и когнитивен проблем сред съпътстващите състояния. По-безопасният прочит е предпазливостта, не поканата да се дава антихолинергично средство заради самата деменция.

Миртазапинът може да усили разиграването на сънищата, затова ръководството не го предлага при това разстройство на съня, а опората за него е по-скоро лекарственият профил, не големи опити. Тразодонът е успокояващ и в текста е втора линия. Ако се появи ортостатична хипотония, NICE от 2017 г. съветва да се прегледат и антидепресантите. Никое противопаркинсоново лекарство не се спира внезапно, защото рязкото спиране носи риск от остра акинезия или злокачествен невролептичен синдром.

Как помагат психотерапията и движението

Когнитивно-поведенческата терапия е препоръчана при депресия, тревожност и страх от прогресията. Тя учи човека да хваща катастрофичните мисли за хода на болестта и отдръпването, и да ги сменя с по-проверливи стъпки. Германското ръководство стъпва на метаанализи, в които по-дългите курсове, над шест седмици, а в друг анализ осем и повече, имат по-голям ефект от късите. Индивидуалната работа превъзхожда груповата, а онлайн форматът не отстъпва на присъствения. В едно от обобщенията ефектът върху депресивните симптоми може да е бил по-голям от този на антидепресантите, но извадките са малки и изводът е предпазлив.

По-нов метаанализ на Alnajjar и колеги, публикуван през юли 2024 г., събира 12 рандомизирани опита с 241 души до април 2023 г. Терапията снижава депресивните резултати със стандартизирана разлика 1,02 (интервал от 0,65 до 1,39) и тревожните с 0,95 (от 0,74 до 1,15). И присъственият, и дистанционният формат помагат, а авторите искат по-дълги проследявания. Прегледът на MDS от 2019 г. е по-сдържан, защото тогава е имало едно силно положително проучване, заслепяването е невъзможно и докладът за нежелани събития е слаб. Оценката там е „вероятно ефикасна“ и „възможно полезна“.

Движението е втората немедикаментозна опора, не заместител на прегледа. Германското ръководство препоръчва физически интервенции при депресия и напомня, че при избора се държи сметка за паданията. Няма смисъл от натоварване, което самото заболяване прави опасно. Клиника Майо пише, че упражненията могат да намалят депресията и тревожността, заедно с ползата за сила, ход и равновесие, и съветва програма с физиотерапевт. Сред подходящите форми са ходене, плуване, градина, танц, гимнастика във вода и разтягане. Минути седмично тук не се предписват, защото източниците не дават една доза за настроението при тази болест.

  • Кратката дневна разходка държи ритъма по-добре от редкия тежък преход.
  • Упражнението се спира при световъртеж, нов задух или прясно падане.
  • Физиотерапевтът наглася стъпката към замръзването и нестабилното равновесие.

Фондацията държи антидепресантът рядко да е единствената мярка и описва пакет от лекарство, разговор, движение и човешка опора. При тежка депресия, която не отговаря на друго, тя описва и електроконвулсивна терапия. Процедурата може временно да облекчи и двигателните симптоми, но иска упойка и понякога води до объркване или проблем с паметта. Транскраниалната магнитна стимулация фондацията описва като възможна при тази депресия, докато MDS през 2019 г. я смята за недостатъчно доказана и евентуално полезна само за кратко, с нужда от повторения. Нито едната, нито другата е първа стъпка.

Кога да потърсите лекар при влошено настроение

Повод за разговор с невролога или с личния лекар е потиснатост или загуба на удоволствие, които държат през повечето време около две седмици и пречат на деня. Не се чака плановият преглед след половин година, ако човекът вече не става за обичайните задачи, ако сънят и апетитът са се сменили рязко или ако близките виждат отдръпване, което самият човек отрича. Същото важи, когато мрачността идва точно с изчерпването на дозата. Тогава въпросът е и двигателен.

Мислите за смърт се казват на глас. Фондацията пише, че при пряко запитване до около 30% от хората с болестта са мислили за самоубийство, и че рискът е по-висок дори когато депресията е лека. Мисълта не е същото като опит, но е причина за същия ден да се потърси лекар или доверен човек, не за следващия месец. План, подготовка или непосредствена опасност са друг праг. Тогава се обаждате на 112 и не оставате сами.

Какво забелязвате Какво да направите
Тъга или загуба на радост през повечето дни около две седмици Обадете се на невролога или на личния лекар, без да чакате плановия час
Настроението се срива само когато дозата отслабне Кажете на невролога, за да прецени двигателното лечение
Мисли за смърт без план и без подготовка Кажете на лекар или на близък още същия ден
План, подготовка или пряка опасност от самонараняване Обадете се на 112 и не оставайте сами

Фондацията добавя и по-ранни знаци. Човекът казва, че няма смисъл да живее с болестта, сбогува се необичайно или се отдръпва напълно. След дълга тежка потиснатост внезапното спокойствие може да значи, че решението за опит вече е взето. Рязка промяна след нова доза се казва и на невролога, защото понякога вината е в схемата.

Ако човекът, който се грижи, говори за самонараняване, помощта е и за него. Въпросът може да е пряк, със слушане преди съветите. Спешният номер в България е 112.

Често задавани въпроси

Нормално ли е да тъгувам след диагнозата, без това да е депресия?

Тъгата след тежка диагноза е разбираема и сама по себе си не е депресивен епизод. За депресия се мисли, когато потиснатостта или загубата на удоволствие държат през повечето време около две седмици и се добавят проблеми със съня, апетита, енергията или мисли за смърт. Ако това пречи на деня, кажете на невролога, дори часът да е записан само заради тремора.

Антидепресантът може ли да влоши тремора или равновесието?

Някои средства усилват оплаквания, които болестта вече дава, затова изборът не е еднакъв за всеки. Трикличните антидепресанти носят запек, задръжка на урина, сънливост и объркване, а при ортостатична хипотония NICE съветва да се прегледат и антидепресантите. Комбинацията на серотонинов инхибитор със селегилин не се препоръчва заради серотонинов синдром. Неврологът трябва да знае и за разагилин, и за световъртежа при изправяне.

За колко време се усеща ефект от лекарството?

Няма един срок за всички вещества. В проучване, цитирано от германското ръководство от 2024 г., ефектът на дезипрамин се появил около 14-ия ден, а на циталопрам около 30-ия, и това е малка група, не правило. Ако промяна няма, средството не се спира на своя глава. Лекарят преценява доза, смяна или добавяне на психотерапия.

Настроението пада, когато дозата се изчерпи. Това депресия ли е?

Може да е колебание на настроението в часа, в който противопаркинсоновото лекарство отслабва, а може и да е депресивен епизод. Неконтролираните двигателни колебания и замръзването при ходене вървят с по-чести депресивни оплаквания. Неврологът първо проверява дали двигателното лечение е оптимално и снема разказа, докато дозата действа, защото в отслабения период самооценката е по-мрачна.

Достатъчно ли е само движението, без разговор с лекар?

Движението може да намали депресивните симптоми и е препоръчано, но не замества оценката, когато тъгата трае седмици или има мисли за смърт. Германското ръководство съчетава физическата активност с нагласяне на допаминовото лечение и при нужда с психотерапия или антидепресант. Програмата се прави с оглед на паданията, за предпочитане след съвет от физиотерапевт.

Трябва ли близък да дойде на прегледа с мен?

Често да, защото масковидното лице скрива емоцията, а самият човек може да не види промяната в настроението. Близкият допълва разказа за съня, отдръпването и мислите за смърт, когато в кабинета е трудно да се говори. Фондацията съветва и поне един скрининг за депресия годишно, дори ако никой не е отворил темата.

По-възрастната дама прави упражнения със своята сестра

Заключение

Потиснатостта при това заболяване има биологична страна и измерими последици за деня. В обобщенията от 2022 и 2024 г. тя се среща при около 38% в среза на проучванията, върви с по-тежък двигателен статус и с по-слаба самостоятелност, а когато е налице още преди диагнозата, британската кохорта намира и по-висок риск от деменция и смърт. Метаанализът при вече поставена диагноза не показва същата ясна връзка със смъртността, затова една цифра не описва всеки човек.

Отпред в лечението не стои едно хапче за всички. Първо се наглася допаминовото лечение и се пита дали настроението пада с изчерпване на дозата. После идват когнитивно-поведенческа терапия, движение с оглед на паданията и, при тежка депресия, венлафаксин или дезипрамин в границите на германското ръководство от 2024 г. NICE в Обединеното кралство не посочва същото меню поименно и препраща към насоките за депресия при хронично заболяване. У нас изборът минава през невролог или психиатър според разрешенията и наличностите.

На следващия преглед кажете дали през последния месец сте били потиснати или сте загубили удоволствие от обичайните неща, дали това се влошава с дозата, и носете списък на всички лекарства, включително селегилин и разагилин. Ако вече има план или подготовка за самонараняване, обадете се на 112 още днес и не оставайте сами. Болестта няма средство, което да я премахва, но депресивните симптоми при много хора отслабват, когато се търсят активно, вместо да се носят мълчаливо.

Източници

  1. Cong S, Xiang C, Zhang S et al.: Prevalence and clinical aspects of depression in Parkinson’s disease: A systematic review and meta-analysis of 129 studies. Neuroscience and Biobehavioral Reviews, октомври 2022 г.
  2. Badenoch JB, Paris A, Jacobs BM et al.: Neuroanatomical and prognostic associations of depression in Parkinson’s disease. Journal of Neurology, Neurosurgery and Psychiatry, 17 септември 2024 г.
  3. Burchill E, Watson CJ, Fanshawe JB et al.: The impact of psychiatric comorbidity on Parkinson’s disease outcomes: a systematic review and meta-analysis. The Lancet Regional Health – Europe, 9 февруари 2024 г.
  4. Kalbe E, Folkerts AK, Witt K et al.: German Society of Neurology guidelines for the diagnosis and treatment of cognitive impairment and affective disorders in people with Parkinson’s disease: new spotlights on diagnostic procedures and non-pharmacological interventions. Journal of Neurology, 9 август 2024 г.
  5. Seppi K, Chaudhuri KR, Coelho M et al.: Update on treatments for nonmotor symptoms of Parkinson’s disease—an evidence-based medicine review. Movement Disorders, 17 януари 2019 г.
  6. Parkinson’s disease in adults. National Institute for Health and Care Excellence, 19 юли 2017 г.
  7. Depression | Parkinson’s Foundation. Parkinson’s Foundation, актуализация 2026 г.
  8. Suicide & Parkinson’s. Parkinson’s Foundation, актуализация 2026 г.
  9. Parkinson’s disease – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 27 септември 2024 г.
  10. Parkinson’s disease – Diagnosis and treatment. Mayo Clinic, 27 септември 2024 г.
  11. Alnajjar AZ, Abouelmagd ME, Krayim A et al.: Efficacy of cognitive behavioral therapy for anxiety and depression in Parkinson’s disease patients: an updated systematic review and meta-analysis. Neurological Sciences, 3 юли 2024 г.

За редакцията

Редакция BgMedBookМедицински справочник

Редакцията на BgMedBook подготвя статии за здравето, заболяванията и лечението въз основа на клинични ръководства, научни изследвания и препоръки на здравни институции. При търсенето и анализа на актуални изследвания, както и при превода им на български, редакцията използва инструменти с изкуствен интелект. Източниците са посочени във всяка статия. Информацията на сайта не замества консултацията с лекар.