
Обострянето на хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е трайно влошаване на задуха, кашлицата или храчките спрямо обичайното състояние, извън дневните колебания и с остро начало. По-лекият епизод често се овладява у дома по план, записан от лекаря, а тежкият задух, объркаността или насищането на кръвта с кислород под 90 % изисква спешна оценка и обаждане на 112.
Не всяко влошаване свършва в интензивно отделение, но болничният епизод не е дребна пречка. В обобщен анализ от 2024 г. върху 65 945 души, приети заради обостряне в 30 държави, 6,2 % умират още по време на престоя. При хората с данни за тази смъртност медианата на възрастта е 74 години.
Британската насока, прегледана през юли 2026 г., държи пероралния преднизолон на 30 mg дневно за 5 дни, а антибиотик се обмисля само когато храчките променят цвета, обема или гъстотата си спрямо личната норма. Когато се подава кислород, целта при повечето хора с това заболяване е 88–92 %, докато няма резултат от кръвни газове.
Какво представлява обострянето на ХОББ
Обострянето не е нова болест, а остър епизод върху вече наличното заболяване. Насоката NG115 на британския Национален институт за здравеопазване и клинични постижения (NICE) го описва като влошаване, което излиза от обичайния ден, започва остро и често налага промяна в лекарствата. Типичните оплаквания са по-силен задух, кашлица, повече храчки и промяна в цвета им.
Самата ХОББ е трайно увреждане, при което въздухът минава по-трудно навътре и навън. Емфиземът и хроничният бронхит са двете най-чести форми и обикновено вървят заедно, както ги описва Клиника Майо в страницата си от юни 2026 г. При емфизема алвеолите се разрушават и старият въздух се задържа, а при хроничния бронхит бронхите са възпалени и пълни със слуз. Астмата е отделен рисков фактор, особено ако човекът и пуши, а не подвид на ХОББ.
Бронхиектазиите също са друга находка. Обзор от април 2025 г. отбелязва, че когато те съпътстват ХОББ, обострянията стават по-чести и в дихателните пътища по-лесно се задържат упорити бактерии.
Диагнозата на самия епизод е клинична и не чака резултат от снимка или кръв. Изследванията в болницата служат да се избере лечение и да не се пропусне друга причина. Болка в гърдите и кръв в храчките са необичайни за ХОББ и насочват към различна диагноза, затова не се отминават като пореден лош ден. В часа на влошаването въпросът е къде да се лекувате. Името на степента често идва след това, защото в речника на NG115 то е вързано за лечението, което е потрябвало.

По какво се разпознава влошаването
Епизодът се познава по промяна спрямо вашия обичаен ден, а не по универсален праг на задуха. Клиника Майо посочва по-трудно дишане, стегнати гърди, по-честа кашлица, повече храчки или промяна в цвета и гъстотата им, понякога и температура. Влошаването може да трае няколко дни до няколко седмици.
Оплакванията, които си струва да сравните с вчера, са конкретни.
- Задухът е по-силен от вашия обичаен и пречи на ежедневни действия.
- Кашлицата зачестява или се появява кашлица, която преди не сте имали.
- Храчките се увеличават, сгъстяват се или сменят цвета си.
- Гърдите са по-стегнати и всяко вдишване изисква повече усилие.
- Появява се температура, без друга ясна причина извън гърдите.
Хриптенето, което вече е част от стабилната болест, може да стане по-натрапчиво. Новите отоци по глезените, посиняването и объркаността теглят към болница в таблицата на NICE. Човекът до вас често забелязва сънливостта преди самия болен.
Ранното обаждане има смисъл, защото NICE съветва хората, на които е нужен кортикостероид, да се явят рано. В първичната помощ посявка на храчка не се праща рутинно. Домашният пулсоксиметър ориентира, но не поставя диагноза и не отменя прегледа при тежък задух.
Какво отключва епизода
Най-често епизодът се отключва от инфекция, но това не значи, че всеки път има бактерия, която антибиотикът ще хване. Насоката за антимикробни средства NG114 изрично казва, че много обостряния, включително тежки, не са бактериални и няма да отговорят на антибиотик. Вирус, цигарен дим и дразнители във въздуха стигат да стеснят и без това увредените бронхи.
Обзорът на Nisip Avram и колеги от април 2025 г. посочва инфекциозна причина при около 70–80 % от епизодите, а друга цитирана оценка оставя около една трета без открита причина. Проучване от 2006 г. в същия обзор намира бактерии при 30 %, вируси при 23 % и двете заедно при 25 % от тежките епизоди.
Сред бактериите обзорът изброява хемофилус, пневмокок, мораксела, стафилокок и псевдомонас. Сред вирусите са риновируси, грип, респираторно-синцитиален вирус, парагрип и коронавируси. Гнойните храчки, според данни в същия обзор, сочат висок бактериален товар с чувствителност над 90 % и специфичност над 70 %. Цветът е следа, не доказателство. Затова британското правило иска и промяна в обема или гъстотата, не само жълт или зелен оттенък.
Епизод отключват и фактори без микроб. Клиника Майо нарежда миризми, студен въздух, замърсен въздух, настинка и инфекция. Димът, включително чуждият, е основната причина за самата болест в страните с висок доход и продължава да дразни лигавицата, ако пушенето не спре. Недоспиването, преумората и тревожността не фигурират като самостоятелни отключващи фактори в тези източници. Тревожният задух се включва в плана като нещо, което може да се успокои, а не като микроб.
Кога задухът изисква лекар или болница
Обадете се на 112 при тежък задух, посинели устни или нокти, нова обърканост, сънливост или насищане под 90 %. Същите белези Клиника Майо описва като повод за спешно отделение, заедно с ускорен пулс и усещане за замъглена глава. Ако за 2–3 дни оплакванията не тръгнат към подобрение, или ако се влошат рязко, NG114 иска нова оценка, включително мисъл за пневмония, дихателно-сърдечна недостатъчност и сепсис.
NICE подрежда къде да се лекува епизодът по признаци. Таблицата е британска, не български правилник, и лекарят у нас прилага местния ред. Кръвните газове, включително PaO2, парциалното налягане на кислорода, се мерят в спешното или в болницата.
| Признак | По-скоро у дома | Болница или 112 |
|---|---|---|
| Задух | Лек и се успокоява от краткодействащия инхалатор. | Тежък, включително когато човекът не може да си поеме дъх. |
| Съзнание | Буден и ориентиран, без нова обърканост. | Нарушено съзнание, остра обърканост или дълбока сънливост. |
| Цвят на устните | Няма посиняване. | Посинели устни или нокти. |
| Отоци по глезените | Не нарастват спрямо обичайното. | Нарастват в хода на епизода. |
| Насищане с кислород | Не е под 90 %. | Под 90 %. |
| Артериални газове | pH е 7,35 или по-високо, а PaO2 е поне 7 kPa. | pH е под 7,35 или PaO2 е под 7 kPa. |
| Дом и кислород досега | Справя се и не е на дълготраен кислород. | Не се справя, живее сам без помощ или вече е на домашен кислород. |
Към болница теглят и бързото начало, лошото общо състояние и тежки придружаващи болести, особено сърдечна болест и диабет, лекуван с инсулин. Промяна на рентгеновата снимка също държи човека в болница. Ако нито един ред от дясната колона не е налице и има кой да помогне у дома, епизодът често остава извън стационара.
Под 90 % и целта 88–92 % отговарят на различни въпроси и не бива да се смесват. Под 90 % е праг, при който NICE предпочита болнично лечение. Интервалът 88–92 % е целта, докато кислородът вече се подава, за да не се вдигне въглеродният диоксид. Британското торакално дружество (BTS) в насоката си от 2017 г. дава този интервал за повечето хора с известна ХОББ, докато чакат кръвни газове. Кислородът лекува ниското насищане, не самото чувство на задух. Ако имате карта с лична цел от предишен епизод, важи тя, а не кръгло число от чужда насока.
Пулсоксиметърът не казва нищо за въглеродния диоксид и за pH. NICE напомня, че някои апарати подценяват или надценяват насищането, с докладвано надценяване при тъмна кожа. Домашна цифра около границата при тежък задух или нова обърканост не отменя 112.
Как се степенува лекото, умереното и тежкото обостряне
Лекото, умереното и тежкото обостряне в NG115 се разделят по това какво лечение е потрябвало, а не по една-единствена стойност на задуха. Лекото се покрива с повече лекарства вкъщи. Умереното иска системен кортикостероид, антибиотик или двете. Тежкото се влошава бързо и стига до болница. Затова двама души с еднакъв задух могат да получат различен етикет, ако единият се справи с инхалатора, а другият има pH под 7,35.
Честотата от последните 12 месеца мени поддържащото лечение, не само днешната таблетка. За хора, които вече приемат дългодействащ бета-агонист с инхалаторен кортикостероид, NICE от 2019 г. предлага тройна комбинация, ако има едно тежко обостряне с хоспитализация или две умерени в рамките на година. За хора на два дългодействащи бронходилататора без кортикостероид тройната схема се обмисля при същия праг. Преди да се добави инхалаторният стероид, се проверява дали епизодите наистина са обостряния на ХОББ, а не друга болест.
Инхалаторният кортикостероид намалява част от обострянията, но вдига риска от пневмония, особено когато се добави към двойка дългодействащи бронходилататори. NICE иска този риск да се каже на глас. През 2026 г. същата насока добавя и биологични лекарства, меполизумаб и дупилумаб, като възможност при неконтролирана болест с еозинофили поне 0,3×10⁹ клетки на литър и с поне едно тежко или две умерени обостряния за година, обикновено върху тройна инхалаторна схема. Решението е специалистко, ефектът се преценява на 12-ия месец, а дали лекарството е достъпно в България, казва лекуващият лекар, не чуждата оценка.
Кои лекарства се ползват у дома
У дома първата стъпка е по-чест краткодействащ бронходилататор, в границите, които вашият план позволява, а не нов антибиотик от чекмеджето. NICE разрешава и инхалатор в ръка, и небулизатор. Изборът зависи от нужната доза, от това дали човекът може да ползва устройството и от това кой може да наглежда процедурата. Щом състоянието се стабилизира, се минава обратно към ръчен инхалатор. Ако има задръжка на въглероден диоксид или ацидоза, небулизаторът се кара със сгъстен въздух, не с кислород, за да не се влоши хиперкапнията. Кислородът, ако трябва, върви отделно през назална канюла.
Системен кортикостероид се обмисля, когато задухът вече пречи на ежедневните действия и няма значима противопоказност. В болница NICE го дава на всички приети с обостряне, пак ако няма противопоказност. Дозата в тази насока, с препоръка от 2019 г., е 30 mg преднизолон през устата веднъж дневно в продължение на 5 дни. Комисията не намира полза от курс над 7 дни и затова съкращава лечението. Европейското респираторно дружество и Американското торакално дружество (ERS и ATS) през 2017 г. предлагат при домашно лечение къс курс до 14 дни, с много ниска сигурност на данните, и отбелязват, че 5–7 дни може да стигнат при хоспитализирани. По-късната и по-точна схема за дължина е британската петдневна. За човек в България важи дължината, която е записал неговият лекар.
Систематичният преглед на Cochrane от 2014 г., последно търсен през май същата година, включва 16 проучвания с над 1700 души. В девет от тях, с 917 участници, кортикостероидът през устата или венозно намалява шанса за неуспех спрямо плацебо, с отношение на шансовете 0,48. За да се избегне един неуспех, се лекуват около девет души. Болничният престой извън интензивно отделение е по-кратък средно с 1,22 дни, а обемът за първата секунда нараства с около 140 ml в първите 72 часа.
Смъртността до 30-ия ден не пада. Нежеланите ефекти са повече, грубо един допълнителен на всеки шести лекуван, а високата кръвна захар е по-честа, с отношение на шансовете 2,79. Венозният път не бие таблетката по неуспех, рецидив или смърт и по-често вдига захарта. Затова и ERS/ATS предпочитат пероралния стероид при хоспитализирани.
Антибиотик не е автоматична втора таблетка. NG114 го допуска след като се претеглят цветът, обемът и гъстотата на храчките, нуждата от болница, предишните епизоди, последната посявка и рискът от резистентност. Ако се реши антибиотик при възрастен, който може да го пие, първият британски избор е един от три за 5 дни.
Амоксицилин е 500 mg три пъти дневно. Доксициклин е 200 mg първия ден, после 100 mg веднъж дневно до общо пет дни. Кларитромицин е 500 mg два пъти дневно. При бъбрек или черен дроб дозата се сверява отделно. Ако за 2–3 дни няма подобрение, се минава към друг клас, по възможност според посявка. Левофлоксацинът остава само когато другите не стават и след съвет на специалист, заради предупреждението от януари 2024 г. за тежки и понякога трайни увреди от флуорохинолони.
Прегледът на Cochrane от октомври 2018 г. върху 19 изпитвания и 2663 души показва защо подборът има значение. При леки и умерени домашни епизоди съвременните антибиотици намаляват неуспеха на лечението, с отношение на рисковете 0,72, от около 295 на 212 неуспеха на 1000 души. При хоспитализирани извън интензивно отделение ползата е несигурна, защото интервалът включва и липса на разлика. В единственото интензивно проучване с 93 души неуспехът пада рязко, отношение 0,19, и там има и по-ниска смъртност. Диарията е по-честа, без статистически ясна разлика. Домашният антибиотик „за всеки случай“ не повтаря този интензивен ефект.
Пакетът със стероид и антибиотик у дома се предлага само ако през последната година е имало обостряне, човекът разбира кога да ги пие и ще каже на лекаря, че ги е изпил, за да поднови запаса. На всеки преглед се проверява дали правилото още е ясно. Три или повече курса кортикостероид, антибиотик или и двете за година са повод да се търси защо епизодите се нижат, а не да се дописва още една кутия. Честите стероидни курсове водят и до мисъл за защита на костите. Човек, който приема теофилин и получи макролид или флуорохинолон, има нужда от по-ниска доза теофилин, защото комбинацията вдига нивото му.

Какво добавя болницата към лечението
В болницата към инхалатора и стероида се добавят кислород с цел, кръвни газове и при нужда неинвазивна вентилация, а не нов „усилвател на дишането“ по подразбиране. На всички приети с обостряне NICE дава перорален кортикостероид, ако няма значима противопоказност, заедно с останалото лечение. Антибиотикът пак минава през правилото за храчки и тежест, а не през факта, че леглото е болнично.
При всеки приет се правят рентген на гръдния кош, артериални газове със записана концентрация на кислорода, електрокардиограма, пълна кръвна картина и бъбречни показатели. Гнойната храчка се праща за посявка, при температура се взимат хемокултури, а ако човекът пие теофилин, нивото му се мери още при приема. Снимката и електрокардиограмата търсят пневмония и сърдечен проблем, които етикетът „обостряне“ не вижда.
Кислородът се наглася към личния интервал, а докато той не е известен, BTS държи 88–92 % при повечето хора с ХОББ. Неинвазивната вентилация с маска е лечението на избор при упорита хиперкапнична недостатъчност, след като лекарствата и кислородът вече са оптимизирани. Прави се в отделение с обучен екип и с план какво следва, ако маската не стигне. ERS и ATS през 2017 г. дават силна препоръка за неинвазивна вентилация при остра или остра върху хронична дихателна недостатъчност. Дихателният стимулант доксапрам остава само когато маската липсва или е неподходяща. Това е тясна резерва, не обичайна стъпка.
Венозен теофилин се добавя само ако небулизираните бронходилататори не стигат, с ниво в първите 24 часа, защото лекарството е токсично. Част от хората, които иначе биха останали в болница, могат да минат през схема за лечение у дома, ако такава има и ако няма ацидоза. NICE смята тези схеми за безопасни там, където съществуват. Дали ги има във вашия град, се разбира на място.
Интензивното легло и тръбната вентилация се обсъждат по цялостното състояние, индекса на телесната маса, нуждата от кислород в стабилен период, придружаващите болести и предишните интензивни приеми. Възрастта и обемът за първата секунда сами не решават. Преди изписване се прави спирометрия, връща се поддържащият инхалатор и се урежда кой поема грижата у дома.
Колко трае възстановяването и какъв е рискът след това
Възстановяването често отнема дни до седмици, а не една нощ след първата по-лека сутрин. Клиника Майо описва точно този прозорец. Ежедневен пикфлоуметър или спирометрия не служат за проследяване на епизода, защото истинската промяна е малка спрямо шума на измерването. Следят се симптомите и това какво човекът може да върши. При дихателна недостатъчност без хиперкапния и без ацидоза стига пулсоксиметър. При хиперкапния или ацидоза газовете се повтарят, докато картината се успокои.
След хоспитализация има конкретни дялове и те не бива да се четат като български отчет. Анализът на Waeijen-Smit и колеги от февруари 2024 г. събира индивидуални данни за 65 945 души от 30 държави. Болничната смъртност е 6,2 %. След изписване умират 2,0 % до 30-ия ден и 12,2 % до 365-ия ден. Ново приемане заради обостряне има при 11,8 % до 30 дни и при 38,2 % до една година.
Умереното обостряне, онова без болница, също оставя следа. Метаанализът на Rhodes и колеги от юли 2025 г. върху 2 733 162 души от седем държави сравнява една умерена екзацербация през базисната година с година без епизод. На първата година новите обостряния са по-чести с коефициент 2,47, интервал от 1,47 до 4,14. Общата смъртност е по-висока с коефициент 1,30, интервал от 1,05 до 1,62, тоест около 30 %, при долна граница близо до липса на разлика. Това са записи от реалната практика, не опит, който доказва, че епизодът сам е причинил смъртта.
Сред най-силните белези за смърт и за ново приемане в анализа от 2024 г. са нуждата от неинвазивна вентилация и две или повече хоспитализации през предходните 12 месеца. Маската в това сравнение бележи тежестта, а не вреда от самото лечение. Човек с две болнични обостряния за година има нужда от преразглеждане на инхалаторите, ваксините и рехабилитацията.
Как се редят мерките срещу следващо обостряне
Спирането на цигарите забавя по-нататъшното увреждане при човек, който още пуши, както описва Клиника Майо. NICE иска на всеки преглед помощ за отказ и насочване към служба за спиране, а не само съвет да се намали. Дълготраен кислород у дома не се предлага на хора, които продължават да пушат въпреки тази помощ, заради риск от пожар и изгаряне.
Ваксините свалят част от инфекциите, които отключват епизод.
- Поставете ежегодна ваксина срещу грип и ваксина срещу пневмококи, както NICE препоръчва на всеки с ХОББ.
- Обсъдете с лекаря ваксината срещу COVID-19 и тази срещу респираторно-синцитиалния вирус, както съветва Клиника Майо към юни 2026 г.
- За грип при част от рисковите групи остават възможни оселтамивир и занамивир по оценки на NICE от 2008 и 2009 г., а амантадин не се препоръчва.
- Дръжте се далеч от дим, силни миризми и мръсен въздух, защото те сами отключват влошаване.
- Проверете техниката на дългодействащите инхалатори, преди да се добавя ново лекарство.
Профилактичен азитромицин се обсъжда едва след подредени инхалатори, ваксини и рехабилитация, ако храчките остават проблем. Повод са чести епизоди, обичайно четири или повече годишно, или проточени, или вече болнични. NICE иска мнение на специалист и посявка преди старта, включително за туберкулоза. Няма данни от проследяване по-дълго от 12 месеца. При ново обостряне азитромицинът не се спира, а спасителният антибиотик е от друг клас.
Рофлумиласт се назначава от специалист при тежка болест с хроничен бронхит и поне две обостряния за 12 месеца въпреки тройната инхалаторна схема, по оценка от 2017 г.
Белодробната рехабилитация учи дишане, движение и как да се пази енергията. NICE я прави достъпна и след скорошна хоспитализация за хора, които се чувстват ограничени в ежедневието, обичайно при по-тежък задух. Не е подходяща, ако човекът не може да ходи, има нестабилна стенокардия или скорошен инфаркт. ERS и ATS през 2017 г. предлагат старт до 3 седмици след изписване и не препоръчват да се започва рехабилитация още по време на болничния престой. Точният час се уговаря с екипа, който води програмата.
Планът за самонаблюдение, според разбора на NICE, подобрява качеството на живот и сваля болничните приеми, когато човекът знае първите стъпки и после някой проверява как са ползвани стероидът и антибиотикът. Рутинно дистанционно следене при стабилна болест същата насока не препоръчва, защото не сваля хоспитализациите. Кратък контрол след изписване остава отделен въпрос.
Какво да пише в плана след епизода
Планът след епизод е кратък лист с прагове, не общ съвет „пазете се“. NICE го съставя заедно с човека и с близките, ако той е съгласен, и го преглежда на следващите визити. На него пише кога се увеличава краткодействащият инхалатор, кога задухът, който пречи на делника, пуска краткия кортикостероид и кога промяна в цвета плюс повече или по-гъсти храчки пуска антибиотика. До това е изречението кога се обаждате на лекаря и кога на 112.
Листът става полезен, ако праговете са ваши, а не преписани от чужда таблица.
- Запишете дозата и часа на краткодействащия инхалатор при по-силен задух.
- Уточнете при какъв задух започва преднизолонът и колко дни трае курсът ви.
- Уточнете коя промяна в храчките е повод за антибиотика от вашия план.
- Напишете белезите за 112, тежък задух, посиняване, обърканост и сатурация под 90 %.
- Обадете се на лекаря в деня, в който сте започнали спасителните таблетки, за да подновят пакета.
Ако задухът ви плаши, в плана може да влезе кратък поведенчески елемент. NICE го допуска, защото част от данните показват по-слаба тревога около задуха, макар самият недостиг на въздух да не изчезва. За хора с риск от болница се обяснява предварително какво е неинвазивната вентилация и се говори за границите на лечението, докато човекът може сам да каже какво иска. Това е разговор за предпочитания, не формуляр в спешния коридор.
На контролата попитайте три неща. Дали инхалаторната схема още отговаря на броя епизоди от последната година. Дали техниката на вдишване е вярна, включително пред фармацевт, ако в кабинета времето не стига. И ако е имало болница, кога започва рехабилитацията и кой ще ви види, преди да се натрупа следващото влошаване. Хората с много тежка, но стабилна болест NICE преглежда в първичната помощ поне два пъти годишно, а останалите поне веднъж. След обостряне ритъмът се свива според това колко близо е бил епизодът до дихателна недостатъчност.
Често задавани въпроси
Екзацербация и обостряне на ХОББ едно и също ли са?
Да. И двете думи сочат един и същ остър епизод на влошаване върху вече поставена ХОББ. Екзацербация е клиничното име, а обостряне е думата, с която хората обикновено търсят обяснение. Решаващо е дали задухът, кашлицата или храчките са се влошили трайно спрямо вашия обичаен ден, а не кой етикет стои в бележката.
Всеки епизод ли се лекува с антибиотик?
Не. Много обостряния, включително тежки, не са бактериални и антибиотикът не ги скъсява. Той се обмисля, когато храчките сменят цвета и стават повече или по-гъсти от личната норма, заедно с тежестта и предишните посявки. Ако за 2–3 дни няма начало на подобрение, се търси преглед, а не втори препарат на своя глава.
Може ли обострянето да се обърка с пневмония?
Да, затова етикетът „обостряне“ е клиничен, а снимката и лабораторията търсят друга болест. Рязко влошаване, висока температура, болка в гърдите или кръв в храчките не се приемат автоматично за поредния епизод. NG114 посочва пневмония, дихателно-сърдечна недостатъчност и сепсис сред състоянията, които се изключват, когато човекът се влошава бързо.
Защо курсът с преднизолон е пет дни, а не две седмици?
Защото препоръката на NICE от 2019 г. не намира полза от кортикостероид по-дълъг от 7 дни и фиксира 30 mg дневно за 5 дни. Текстът на ERS и ATS от 2017 г. още допуска до 14 дни при домашно лечение, с много ниска сигурност на доказателствата. Дължината, която важи за вас, е тази в плана на вашия лекар, защото местната практика може да се различава от британската.
Опасна ли е една умерена екзацербация без болница?
Може да остави по-висок риск, макар да не съвпада с болничния епизод. В метаанализа от 2025 г. върху 2 733 162 души едно умерено обостряне е свързано с коефициент 2,47 за нови епизоди на първата година и с около 30 % по-висока обща смъртност спрямо година без обостряне. Интервалите са широки и връзката не доказва причина, но е повод да се търси превенция, а не да се чака следващата хоспитализация.
Спират ли се дългодействащите инхалатори по време на влошаването?
Не се спират на своя глава. Острото лечение добавя краткодействащ бронходилататор и при нужда кортикостероид или антибиотик, а поддържащите инхалатори остават. При изписване NICE иска човекът да е върнат на оптималната си схема, преди да излезе. Ако в болницата е започнат нов инхалатор, техниката се проверява още там.
Кога домашният кислород е уместен и кога е риск?
Уместен е само ако е предписан заради ниско насищане и с лична цел, а не защото задухът сам по себе си изисква кислород. При повечето хора с ХОББ целта по време на подаване е 88–92 %, докато няма кръвни газове, за да не се задълбочи задръжката на въглероден диоксид. Дълготрайният домашен кислород не се предлага на хора, които продължават да пушат въпреки предложената помощ за спиране, заради риск от пожар.

Заключение
Едно умерено обостряне вече е свързано с по-чести следващи епизоди, а болничното носи измерима смъртност по време на престоя и висок дял нови приеми до една година. Затова листът за следващия път се пише, докато още помните кое оплакване се е сменило първо, цветът на храчките, задухът при обличане или нощното събуждане.
На предстоящия преглед поискайте три прага на хартия. Кога увеличавате краткодействащия инхалатор, при какъв задух започва вашият курс преднизолон и коя промяна в храчките пуска антибиотика. До тях запишете белезите за 112, тежък задух, посиняване, обърканост и сатурация под 90 %, и помолете да ви видят как вдишвате. След хоспитализация попитайте дали рехабилитацията може да започне до три седмици и кой ще ви прегледа, преди ритъмът да се върне към една визита годишно.
Схемата с 30 mg преднизолон за 5 дни е британската и не замества записаното от вашия лекар. Той съобразява дължината и антибиотика с бъбреците, черния дроб, диабета и лекарствата, които вече приемате. Таблетка от аптеката без този план не замества обаждането, ако за два-три дни няма подобрение или задухът, цветът на устните или яснотата на мисълта се влошават бързо.
Източници
- Chronic obstructive pulmonary disease in over 16s: diagnosis and management. National Institute for Health and Care Excellence, 29 юли 2026 г.
- Chronic obstructive pulmonary disease (acute exacerbation): antimicrobial prescribing. National Institute for Health and Care Excellence, 5 декември 2018 г.
- Walters JAE, Tan DJ, White CJ et al.: Do systemic corticosteroids improve treatment outcomes in flare-ups of chronic obstructive pulmonary disease?. Cochrane Database of Systematic Reviews, 1 септември 2014 г.
- Vollenweider DJ, Frei A, Steurer-Stey CA et al.: Are antibiotics beneficial for flare-ups of chronic obstructive pulmonary disease?. Cochrane Database of Systematic Reviews, 29 октомври 2018 г.
- COPD – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 27 юни 2026 г.
- O’Driscoll BR, Howard LS, Earis J et al.: BTS guideline for oxygen use in adults in healthcare and emergency settings. Thorax, 15 май 2017 г.
- Wedzicha JA, Miravitlles M, Hurst JR et al.: Management of COPD exacerbations: a European Respiratory Society/American Thoracic Society guideline. European Respiratory Journal, 2017 г.
- Waeijen-Smit K, Crutsen M, Keene S et al.: Global mortality and readmission rates following COPD exacerbation-related hospitalisation: a meta-analysis of 65 945 individual patients. ERJ Open Research, 26 февруари 2024 г.
- Rhodes K, Patel D, Duong ML et al.: Future exacerbations and mortality rates among patients experiencing COPD exacerbations: a meta-analysis of results from the EXACOS/AVOIDEX programme. BMJ Open, 24 юли 2025 г.
- Nisip Avram LC, Poroșnicu TM, Hogea P et al.: Phenotypes of Exacerbations in Chronic Obstructive Pulmonary Disease. Journal of Clinical Medicine, 30 април 2025 г.
