
Синдромът на раздразненото черво е повтаряща се коремна болка или дискомфорт заедно с промяна в честотата или формата на изпражненията, без язва, възпаление или тумор по лигавицата. В разговор същото състояние често се нарича синдром на раздразнените черва. То не е възпалителна чревна болест и няма нищо общо със съкращението за исхемична болест на сърцето.
Праговете, по които се разпознава, се промениха. Метаанализ от 2020 г. намира едва 3,8% възрастни при по-строгите критерии Рим IV, които искат болка поне един ден седмично. Критериите Рим V, публикувани през февруари 2026 г., връщат дискомфорта заедно с болката и свалят честотата на средно три дни в месеца, защото седмичният праг изключваше хора с реални, но по-редки оплаквания.
Оплакванията трябва да са започнали поне шест месеца преди диагнозата. При диария се проверяват антитела за цьолиакия и калпротектин в изпражненията, за да не се пропусне възпаление. Разтворимите фибри започват от 3–4 g дневно, диетата с ниски FODMAP е кратък втори опит при диетолог, а линаклотид, рифаксимин или ниска доза амитриптилин се обсъждат според водещия симптом. Кръв, нощна диария и необяснимо отслабване са повод за преглед.
Какво е синдромът и с какво не бива да се бърка
Синдромът е разстройство на взаимодействието между червото и мозъка. Червото изглежда нормално, но сигналите за болка, движението на съдържимото и усещането за пълнота са по-силни, отколкото при човек без оплаквания. Британското дружество по гастроентерология (BSG) през 2021 г. вече описва състоянието така, а не като „функционално“ в смисъл на въображаемо.
Възпалителното чревно заболяване е друга болест. При него лигавицата е възпалена, както е при болестта на Крон и улцерозния колит, и с времето може да се увреди. При синдрома на раздразненото черво такава увреда няма и Клиника Майо посочва през 2024 г., че той не повишава риска от рак на дебелото черво. Стари имена като спастичен колит, слузен колит или нервно дебело черво не са съвременна диагноза.
Самото състояние не се предава от човек на човек. Остра чревна инфекция може да го отключи после, когато микробът вече го няма, затова отрицателна посявка при стари оплаквания не отменя диагнозата, а прясна диария след пътуване се гледа отделно.
Продължителен запек или диария могат да доведат до хемороиди, а ежедневието се свива около тоалетната и менюто. Ръководството на Американската гастроентерологична асоциация (AGA) от 2022 г. цитира средно 13,4 пропуснати дни от работа или училище годишно срещу 4,9 при хора без синдрома. Това са данни от проучванията, които AGA обобщава, а не българска статистика. Качеството на живот може да е силно засегнато, без да има разрушена лигавица.

Какви са симптомите и четирите подтипа
Водещият белег е коремна болка или дискомфорт, свързани с изхождането, с промяна в честотата или с промяна във формата на изпражненията. Болката може да намалее след тоалетна, но при част от хората се засилва. Подуване, газове, слуз, внезапна нужда и усещане за непълно изпразване са чести спътници, а не отделна болест.
Подтипът се определя по формата в дните с поне едно необичайно изхождане, по Бристолската скала. Типове 1 и 2 са твърди бучки, типове 6 и 7 са кашави или воднисти, а тип 4 е меко оформено изпражнение. Оценката се прави без слабително и без средство срещу диария, иначе лекарството променя формата и подтипът се бърка.
Четирите групи в критериите Рим V са взаимно изключващи се.
- Подтипът със запек има над 25% изхождания от тип 1 или 2 и под 25% от тип 6 или 7.
- Подтипът с диария има над 25% кашави или воднисти изхождания и под 25% твърди.
- Смесеният подтип минава границата от 25% и в двете посоки.
- Некласираният подтип покрива критериите за синдрома, но не влиза в горните три.
В кабинета често стига ясният разказ дали необичайните изпражнения са обикновено твърди, обикновено редки или и двете. За по-сигурна граница обзорът от 2026 г. сочи поне четири дни с нарушено изхождане в месеца, а в клинични изпитвания се ползва дневник за две седмици. Подтипът може да се измести, затова се преглежда отново.
Британският Национален институт за здравеопазване и клинични постижения (NICE) добавя към болката поне два от четири признака. Към тях спадат променено изхождане с напъване, внезапна нужда или непълно изпразване, подуване, влошаване след хранене и слуз. Отпадналост, гадене, болка в гърба и оплаквания от пикочния мехур се срещат често и подкрепят картината, но сами не я доказват. Гинекологични оплаквания и безсъние също са чести спътници според BSG, без да заместват връзката с изпражненията.
Какво променят критериите Рим V
Диагнозата по Рим V иска повтаряща се, но не непрекъсната болка или дискомфорт средно поне три дни месечно през последните три месеца. Нужни са поне две от три връзки. Болката е свързана с изхождането, върви с промяна в честотата или върви с промяна във формата. Началото е поне шест месеца преди деня на диагнозата. Подкрепящ белег е болката да не е само по време на менструация.
Непрекъснатата болка, която не се връзва с изпражненията, се отделя нарочно. Така се разграничава постоянната коремна болка, при която проблемът е по-скоро в обработката на сигнала, отколкото в ритъма на червото. Дискомфортът се връща в текста, защото в някои страни хората описват тежест и неприятно усещане, без да казват „болка“, и при Рим IV отпадаха от диагнозата.
Рим IV от 2016 г. махна думата дискомфорт и вдигна прага от около два или три дни месечно на поне един ден седмично. Глобалното проучване на Римската фондация показа, че спадът в разпространението идва главно от този седмичен праг, и Рим V през 2026 г. връща по-широката граница. Критериите за научни опити остават по-строги от клиничната преценка. BSG през 2021 г. смята определението на NICE за по-практично в кабинета на личния лекар от Рим IV. Рим V не отменя британската рамка. В България лекарят следва местния ред за насочване.
Положителната диагноза означава да се каже на човека какво има, а не само какво е изключено. Американската колегия по гастроентерология (ACG) препоръчва този път, защото лечението започва по-рано и се спестяват изследвания без полза. Обяснението през оста черво–мозък, храната и стреса се приема по-лесно от мълчаливото „нищо не открихме“.
Колко често се среща и при кого
Числата зависят от прага. В метаанализа на Oka и колеги от 2020 г. критериите Рим III дават обединено разпространение 9,2% при 395 385 души в 53 проучвания. Същите автори намират 3,8% при Рим IV, върху шест проучвания и 82 476 души. Разликата е в определението, не във внезапна епидемия и не в изчезване на болестта.
В същия метаанализ синдромът е по-чест при жените, отколкото при мъжете, 12,0% срещу 8,6%, с отношение на шансовете 1,46. Обзорът на Рим V цитира глобално интернет проучване на Римската фондация с 4,3% в 24 държави, по-високи стойности в Западна Европа, отколкото в Азия, връх от 5% между 18 и 39 години и съотношение жени към мъже 1,8 към 1. Нито едно от тези числа не е българска статистика.
Клиника Майо описва по-висока честота в САЩ преди 50-годишна възраст, при жени и при фамилна анамнеза. Гените, общият домашен режим или и двете могат да играят роля, без да има единствен наследствен тест. Тревожност, депресия и преживяно насилие също влизат в рисковия профил, който Майо изброява през 2024 г. Това не превръща синдрома в психиатрична диагноза.
Повечето хора не стигат до болница. BSG отбелязва, че при упорити симптоми в първичната помощ едва около един на десет е бил насочен към специалист. Тежкото протичане е малцинство и при много хора стигат храната, движението и ритъмът на храненията.
Какво отключва болката и промяната в изхождането
Една-единствена причина няма. Обзорът от 2026 г. събира няколко механизма, които се усилват взаимно. Движението на червото е ускорено или забавено. Нервите по пътя от червото към мозъка предават обичаен опън като болка. Пропускливостта на лигавицата, местният имунен отговор и съставът на микробите също се различават при част от хората, без да има един микроб, който да се „изчисти“ и да махне синдрома.
Отключващите събития са конкретни.
- След остра гастроентеритна инфекция синдромът се появява при повече от 10% от преболедувалите.
- По-нови данни, цитирани в същия обзор, допускат оплаквания и след COVID-19, без да дават дял.
- Преживяно насилие в детството или по-късно повишава риска почти три пъти.
- Хроничният стрес може да участва и в началото, и в задържането на симптомите.
- Операции, включително отстраняване на жлъчния мехур, понякога сменят ритъма на жлъчката.
Храната по-често влошава вече наличното състояние, отколкото го създава. Клиника Майо изброява пшеница, млечни продукти, цитруси, боб, зеле, прясно мляко и газирани напитки като чести провокатори, а истинската алергия рядко е обяснението. Ежедневният стрес зачестява пристъпите, без да е сам по себе си причината. Тежкото насилие и дългият стрес вдигат риска отделно от този ежедневен ефект.
При диарийния подтип около 25% имат малабсорбция на жлъчни киселини според обзора Рим V. Излишъкът им в дебелото черво дърпа вода и ускорява пасажа. Тестът SeHCAT, с белязана жлъчна киселина, не е достъпен навсякъде, а кръвният маркер за синтеза им още не е строго проверен при този синдром. BSG предлага търсене при нощна диария или след премахнат жлъчен мехур. Пробното пиене на секвестрант не доказва състоянието, защото липсата на ефект не го изключва. Рутинен дихателен тест за бактериален свръхрастеж или за лактоза не се препоръчва в началото нито от Рим V, нито от BSG, нито от NICE.
Какви изследвания стигат за диагноза
При първо посещение без тревожни признаци изследванията са малко. NICE, в текста с актуализация от 2017 г., иска пълна кръвна картина, СУЕ или вискозитет на плазмата, С-реактивен протеин и антитела за цьолиакия, антиендомизиумни или срещу тъканна трансглутаминаза. За да се потвърди синдромът, не трябват ехография, сигмоидоскопия, колоноскопия, иригография, хормони на щитовидната жлеза, търсене на яйца и паразити, окултна кръв или водороден дихателен тест. BSG добавя фекален калпротектин, ако човекът е под 45 години и има диария. ACG препоръчва серология за цьолиакия при диария и предлага калпротектин или лактоферин заедно със С-реактивен протеин, когато тревожни признаци няма.
Прагът, който обзорът Рим V цитира от метаанализи, е полезен за четене на бланката. С-реактивен протеин под 5 mg/L (в източника под 0,5 mg/dL) е свързан с вероятност за възпалителна чревна болест под 1%. Калпротектин до 50 μg/g има отрицателна предсказваща стойност 99,8%, но положителната е само 9%. Ниската стойност успокоява за възпаление. Високата не доказва Крон или колит, защото расте и при по-възрастни хора, при затлъстяване, инфекция, инхибитори на протонната помпа и нестероидни противовъзпалителни.
Цьолиакията с биопсия се среща при 3,3% от хората със синдромни оплаквания в метаанализ от 2017 г. върху 36 проучвания, цитиран в обзора от 2026 г. Търсят се IgA антитела срещу тъканна трансглутаминаза плюс общ IgA, за да не се пропусне дефицит на IgA. Ако вече сте спрели глутена, чувствителността на теста пада. Затова безглутеновото меню не започва преди кръвната проба.
Колоноскопията не потвърждава синдрома. ACG не я препоръчва рутинно преди 45-годишна възраст без тревожни признаци. Скринингът за рак върви по възраст и по семейна анамнеза, отделно от този етикет. При хора без водещ запек и без тревожни признаци добивът в едно проучване, цитирано от Рим V, е едва 2%, а микроскопски колит е 1,5%, най-често при жени над 45 години. Ако колоноскопия все пак се прави заради диария, се взимат биопсии. BSG сочи по-висок риск при жени, възраст от 50 години нагоре, автоимунна болест, нощна или тежка водниста диария, диария под 12 месеца, отслабване и прием на нестероидни средства или инхибитори на протонната помпа. Посявка за патогени ACG пази за риск от жиардия, като пътуване, лоша вода или детска ясла. Фекалната еластаза и IgG тестовете към храни не влизат в старта.
![[Тънко черво]](https://demedbook.com/images/1/what-is-irritable-bowel-syndrome-ibs_2.jpg)
Кога коремните оплаквания искат преглед
Повод за личния лекар е болка, подуване или промяна в изхождането, които траят с месеци и пречат на деня. Нов симптом се показва по-рано, защото в началото същият разказ прилича и на други болести. Тревожните признаци не се лекуват с поредна диета у дома.
| Какво забелязвате | Какво да направите |
|---|---|
| Болка, подуване или промяна в изхождането от около шест месеца | Запишете час при личния лекар за оценка и базови изследвания. |
| Кръв в изпражненията, черни катранени изпражнения, отслабване без диета или желязодефицитна анемия | Потърсете преглед без да чакате хранителен опит. |
| Нощна диария, повръщане без причина или болка, която не минава след тоалетна | Оплакването иска лекар, а не само смяна на менюто. |
| Нови симптоми след 50-годишна възраст или близък с рак на дебелото черво, Крон, колит или цьолиакия | Кажете го на лекаря, за да прецени насочени изследвания. |
| Обилно кървене, припадък или повръщане, при което не задържате течности | Обадете се на 112. |
Британските прагове за спешно насочване, които BSG привежда от NICE, не важат автоматично в България. Там необяснимо отслабване заедно с коремна болка след 40-годишна възраст, необяснима ректална кръв след 50-годишна възраст и желязодефицитна анемия или нова промяна в изхождането след 60-годишна възраст водят към бърза оценка за рак. У нас пътят минава през личния лекар и местните правила за насочване. Ако такъв признак се появи по време на вече поставена диагноза, той се изследва наново, а не се приписва автоматично на синдрома.
Хранене, фибри и диета с ниски FODMAP
Първият хранителен съвет е за всички, преди да се забраняват цели групи. NICE описва редовни хранения без дълги паузи, бавно хранене и поне осем чаши течност дневно, предимно вода или напитки без кофеин, което е около 2 литра. Чаят и кафето се ограничават до три чаши, около 750 ml. Алкохолът и газираните напитки се намаляват. Пресните плодове спират на три порции от около 80 g. При диария се избягва сорбитолът в дъвки, бонбони без захар и част от продуктите за диабет. При газове помагат овесени ястия и ленено семе до една супена лъжица, около 15 ml.
Фибрите не са еднакви. Неразтворимите, като пшеничните трици, често засилват подуването и NICE съветва да не се разчита на тях. Разтворимите, като испагула (псилиум) и овесените ядки, са първа линия. BSG препоръчва да се започне ниско, с 3–4 g дневно, и да се покачва бавно, за да не се появи ново подуване. Устойчивото нишесте в преработени и повторно затоплени ястия също се ограничава, защото стига до дебелото черво и ферментира.
Ако този режим не стига, идва диетата с ниски FODMAP, тоест ферментиращи олигозахариди, дизахариди, монозахариди и полиоли. Те се усвояват слабо, дърпат вода и дават газове, болка и диария при чувствително черво. ACG препоръчва ограничен опит. В седем проучвания с 397 души отношението на останалите със симптоми спрямо смесени сравнения е 0,69, но срещу друга активна диета предимството не е ясно. BSG я слага на второ място. В единадесет опита с 658 души отношението спрямо всички контроли е 0,71, а спрямо обичайните съвети на NICE е 0,82, с интервал до липса на разлика. Строгото меню не е автоматично по-силно от внимателното ежедневно хранене. Ограничението трае 4–6 седмици. Без полза се спира. С полза храните се връщат една по една.
Три неща правят опита безопасен.
- Диетолог води и ограничението, и връщането, за да не остане менюто бедно за месеци.
- Безглутенова диета не се започва преди теста за цьолиакия, защото BSG не я препоръчва при този синдром.
- IgG тестове към храни не се ползват за забрани, а алое вера NICE изрично не съветва.
Пробиотиците са спорен въпрос и ръководствата не говорят в един глас. ACG предлага да не се ползват за общите симптоми, защото щамовете и резултатите са твърде различни. NICE позволява опит поне четири седмици в дозата на производителя, със спиране при липса на полза. BSG удължава разумния опит до 12 седмици, пак без конкретен щам, и оценява доказателството като много слабо. Нито едно от трите не обещава ефект на четвъртата седмица. Ако решите да пробвате, изберете един продукт и спрете, когато няма промяна.
Лекарства според запека, диарията и болката
Лекарството следва водещия симптом и не лекува „причина“, която още няма един адрес. Наличността и разрешението в България могат да се различават от тези в САЩ и във Великобритания. Дозата я определя лекарят. Цифрите по-долу са от американските и британските ръководства, а не от българска листовка.
| Водещ проблем | Какво предлагат ръководствата |
|---|---|
| Болка при всеки подтип | Ниска доза трицикличен антидепресант, например амитриптилин, като модулатор на болката. |
| Запек | Разтворими фибри, после секретагог като линаклотид, ако запекът и болката останат. |
| Диария | Лоперамид във Великобритания като първи избор, рифаксимин като кратък курс в САЩ. |
| Упорита диария след друг опит | Елуксадолин само ако жлъчният мехур е на място и алкохолът е ограничен. |
При запек ACG препоръчва активатори на хлоридните канали и на гуанилатциклазата за общите симптоми. Лубипростон в САЩ е за възрастни жени, 8 μg два пъти дневно по време на хранене, защото гаденето намалява с храната. Линаклотид е 290 μg веднъж дневно, а плеканатид е 3 mg веднъж дневно. Около една трета от лекуваните с линаклотид покриват строгия американски критерий за отговор, а диария има при около 20% срещу 3% с плацебо. NICE допуска линаклотид едва след неуспех на слабителни от различни групи и запек от поне 12 месеца, с преглед на третия месец. Полиетиленгликолът омекотява изпражненията, но ACG не го препоръчва сам за общите симптоми, защото болката не се повлиява сигурно. Лактулозата NICE съветва да се избягва.
При диария NICE сочи лоперамид като първи забавящ препарат. Дозата се мести към меко оформено изпражнение, тип 4 по Бристол. Той свива диарията, без да е силен върху болката. Рифаксимин, почти неабсорбируем антибиотик, ACG препоръчва за общите симптоми при диария в курс от две седмици. В месеца след него подобрение на болката и консистенцията има 40,8% срещу 31,7% при плацебо, а при рецидив след първи отговор са позволени до два повторни курса. AGA от 2022 г. също го предлага, включително повторен курс, но с условна сила на препоръката.
Елуксадолин е смесен опиоиден препарат. В американската практика обичайната доза е 100 mg, а при част от хората 75 mg, два пъти дневно. AGA отбелязва, че е противопоказан без жлъчен мехур, след панкреатит, при алкохолна зависимост и при повече от три алкохолни напитки дневно. Спазъм на сфинктера на Оди в сборните данни е 0,5% и е видян при хора без жлъчен мехур, а панкреатит е около 0,4%. Алосетрон в САЩ е само за жени с тежка диария, неповлияна от друго лечение, в програма за риск, обикновено 0,5–1 mg два пъти дневно, заради рядък исхемичен колит. У нас това лекарство може да липсва.
За болката трицикличните антидепресанти имат най-последователната подкрепа и ACG ги препоръчва силно. В обобщените опити около петима лекувани дават един допълнителен човек с подобрение. Стартът е нисък, например 10 mg амитриптилин, после се вдига бавно. Сухота в устата и сънливост са чести. NICE ги слага след слабително, лоперамид или спазмолитик, с начало 5–10 mg вечер и обичайно не над 30 mg, с преглед на четвъртата седмица и после на 6–12 месеца. Към февруари 2015 г. във Великобритания нямат разрешение именно за този синдром. BSG тръгва от 10 mg дневно до най-много 30–50 mg и обяснява, че дозата е за чревната болка.
Селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина са точката на разминаване. AGA през 2022 г. предлага да не се ползват, с ниска сигурност на доказателствата. NICE ги допуска само ако трицикличният препарат не е помогнал, а BSG ги приема като възможна втора линия със слаба препоръка. Спазмолитиците NICE дава при нужда. ACG не препоръчва наличните в САЩ молекули за общите симптоми заради стари опити, докато AGA ги допуска условно. Обзорът Рим V сочи, че в метаанализ на 22 опита най-последователни са отилоний, хиосцин и ментовото масло. Ментовото масло ACG предлага за общите симптоми. В седем опита отношението на подобрение е 2,39, около трима лекувани за един допълнителен с облекчение. Паренето зад гръдната кост е познато, а ентеросолвентната форма го намалява при част от хората.
Движение, стрес и терапии за оста черво–мозък
Редовното движение е за всеки, не само за хората със запек. BSG го препоръчва силно, макар доказателството да е слабо, и посочва опит, в който ползата още се вижда след пет години. NICE иска нивото на активност да се оцени и при ниско ниво да се даде кратък съвет как да се увеличи. Това не замества изследването при тревожни признаци и не е обещание, че болката ще изчезне.
Когато храната и лекарствата за ритъма не стигат, идват терапиите, насочени към оста черво–мозък. ACG предлага когнитивно-поведенческа работа, пригодена за червото, и хипнотерапия, насочена към червото, заедно с останалото лечение. Върху скалата за тежест на симптомите около четирима души трябва да минат през такава терапия, за да има един допълнителен с подобрение. Сигурността на доказателството е много ниска, но тежки нежелани ефекти в опитите не са описани. Ако има отделно тревожно или депресивно разстройство, ACG насочва към специалист по психично здраве, защото чревно насочената терапия тогава помага по-слабо.
NICE праща към когнитивно-поведенческа терапия, хипнотерапия или психологическа работа, когато след 12 месеца лекарствата не са овладели упорития симптом. Акупунктурата и рефлексотерапията същото ръководство не насърчава. Фекалната трансплантация ACG не препоръчва за общите симптоми. Обзорът Рим V също я оставя извън обичайната практика, освен в клинично изпитване. Микробите имат роля, но смяната им с донорски стол още не е лечение с ясен добив и ясен риск.
Планът се преговаря и се преглежда. BSG предлага ефектът на избраната стъпка да се види около третия месец и да се спре, ако полза няма. Носите на лекаря две седмици бележки за формата по Бристол, списък на лекарствата и въпроса кое е най-тежкото оплакване. Така подтипът и следващата стъпка се виждат по-бързо от общото „боли ме корем“.
Често задавани въпроси
Опасен ли е синдромът на раздразненото черво?
Синдромът не уврежда лигавицата и не повишава риска от рак на дебелото черво. Той може да ограничи работата, съня и храненето навън и да доведе до хемороиди при дълъг запек или диария. Опасна е по-скоро прибързаната самодиагноза, когато зад същите оплаквания стоят кръв, анемия или отслабване. Тези признаци се проверяват, преди етикетът да се приеме за окончателен.
Синдромът същото ли е като болестта на Крон?
Не е. Болестта на Крон и улцерозният колит възпаляват и могат да увредят червото, а синдромът на раздразненото черво не оставя такава следа. Калпротектин до 50 μg/g прави възпалителната болест много малко вероятна, но висока стойност иска доуточняване. Общите думи „колит“ в стари имена не правят двете състояния едно и също.
Помагат ли пробиотиците при този синдром?
Няма щам, който ръководствата да сочат като стандартен. ACG предлага да не се разчита на тях за общите симптоми. NICE и BSG допускат личен опит от четири до дванадесет седмици и спиране, ако нищо не се промени. Ефект на точно четвъртата седмица не е обещан.
Колко време се държи диетата с ниски FODMAP?
Строгото ограничение е проба за 4–6 седмици, не режим за години. Ако дотогава няма облекчение, диетата се спира. Ако има, храните се връщат подред, за да останат забранени само личните провокатори. Диетолог следи менюто да не обеднее.
Може ли стресът сам да предизвика оплакванията?
Ежедневният стрес по-често зачестява пристъпите, отколкото създава синдрома от нулата. Тежко преживяно насилие и дълъг стрес обаче вдигат риска, включително почти тройно след насилие според обзора от 2026 г. Затова психотерапията е част от лечението при упорити симптоми, а не доказателство, че оплакването е „само нервно“.
Защо лекарят предлага антидепресант при коремна болка?
В ниска доза трицикличният препарат се ползва като модулатор на чревната болка, не като лечение на депресия. ACG дава пример със старт от 10 mg амитриптилин. Във Великобритания NICE обикновено не минава 30 mg, а BSG допуска бавно качване до 30–50 mg. Сухота в устата и сънливост са очаквани и се обсъждат преди първата таблетка.
Има ли едно изследване, което доказва синдрома?
Няма кръвна проба или снимка, която сама да напише диагнозата. Тя се сглобява от симптомите, от липсата на тревожни признаци и от нормални базови тестове. Колоноскопия преди 45-годишна възраст без кръв, отслабване или анемия не се прави само за да се „потвърди“ синдромът.
![[Човек със стомашна болка]](https://demedbook.com/images/1/what-is-irritable-bowel-syndrome-ibs_3.jpg)
Заключение
Синдромът се разпознава по болка или дискомфорт, вързани с изхождането, когато лигавицата е запазена и базовите проби не сочат друга болест. Критериите от 2026 г. приемат и по-редки оплаквания, средно три дни в месеца, стига историята да е поне шестмесечна. Храната, разтворимите фибри и движението са първата стъпка, а лекарството идва според запека, диарията или болката и според това кое ръководство следва лекарят.
За следващия преглед запишете две седмици формата на изпражненията, без слабително и без лоперамид, ако това е безопасно за вас. Попитайте дали при диария са нужни антитела за цьолиакия и калпротектин и не махайте глутена преди кръвната проба. Ако се появят кръв, черна каша, нощна диария, отслабване без причина или припадък, не чакайте диетичния опит, а при обилно кървене или невъзможност да задържате течности се обадете на 112.
Източници
- Corsetti M, Shin A, Lacy BE et al.: Bowel Disorders. Gastroenterology, 17 февруари 2026 г.
- Lacy BE, Pimentel M, Brenner DM et al.: ACG Clinical Guideline: Management of Irritable Bowel Syndrome. The American Journal of Gastroenterology, 14 декември 2020 г.
- Irritable bowel syndrome in adults: diagnosis and management. National Institute for Health and Care Excellence, актуализация 2017 г.
- Vasant DH, Paine PA, Black CJ et al.: British Society of Gastroenterology guidelines on the management of irritable bowel syndrome. Gut (BMJ), 26 април 2021 г.
- Lembo A, Sultan S, Chang L et al.: AGA Clinical Practice Guideline on the Pharmacological Management of Irritable Bowel Syndrome With Diarrhea. Gastroenterology, 2022 г.
- Oka P, Parr H, Barberio B et al.: Global prevalence of irritable bowel syndrome according to Rome III or IV criteria: a systematic review and meta-analysis. The Lancet Gastroenterology & Hepatology, 20 юли 2020 г.
- Irritable bowel syndrome – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 11 октомври 2024 г.
