Болка от външната страна на крака: причини и лечение

Болка от външната страна на крака: причини и лечение

Болката по външния ръб на стъпалото и около външния глезен най-често идва от навяхване на външните връзки, от перонеалните сухожилия или от пукнатина на метатарзалната кост на малкия пръст. По-рядко я дават кубоидната кост, малко кокалче, кокоши трън, артроза или вродено срастване между костите на задното ходило.

Подгъване навътре върху бордюр или при рязко спиране в зала е типичната случка, след която човек пази външния ръб със следващите стъпки. В западните страни се пада почти едно навяхване на глезена на всеки 10 000 души дневно, а над 2 милиона такива травми годишно минават през спешните отделения в САЩ и Обединеното кралство, сочи преглед от 2020 г. Близо 85% от навяхванията засягат външните връзки, затова болката стои отвън, а не под свода.

Само лед и покой не описват цялото възстановяване. Доказателственото ръководство за остро навяхване предпочита ортеза за 4 до 6 седмици заедно с упражнения пред дълъг гипс. Същият преглед от 2020 г. отбелязва остатъчни оплаквания при до 40-50% от пациентите. Невъзможността да се стъпи, болката точно върху костта на малкия пръст и отокът, който не спада за 2 до 5 дни, са причини за преглед.

Кои структури болят по външния ръб

Болката по външния ръб идва от връзките пред външния глезен, от двете перонеални сухожилия, от кубоидната кост или от петата метатарзална кост. Коя структура е засегната, личи по точното място, по внезапното или бавното начало и по това дали стъпалото се е подгънало.

Когато в ежедневието се каже „външната страна на крака“, повечето хора сочат ръба откъм малкия пръст и костта под външния глезен. Връзката държи кост за кост, а сухожилието дърпа ходилото. Тази страница е за стъпалото и глезена, не за външната страна на бедрото.

Отвън работят две сухожилия. Късото перонеално сухожилие се залавя за петата метатарзална кост. Дългото минава под кубоидната кост и стига до първата метатарзална кост и вътрешната клиновидна кост. Затова една и съща травма може да скъса връзка, да откъсне парче кост и да раздразни сухожилието. Висок свод, пета, обърната навътре, и кацане върху пръстите местят още тежест върху този ръб.

Място на най-силната болка Честа причина Какво насочва към преглед
Външен глезен след подгъване навътре Навяхване на външните връзки Не можете да направите четири крачки
Проксимален край към малкия пръст Счупване на петата метатарзална кост Болезненост точно върху костта
Зад външния глезен при натоварване Перонеална тендинопатия Болка при съпротива на обръщане навън
Среден външен ръб при танци или бягане Кубоиден синдром или стресова пукнатина Болката расте със стъпките
Подутина до главата на малкия пръст Малко кокалче Болката идва от тясна обувка
Сковано плоско стъпало у юноша Тарзална коалиция Повтарящи се навяхвания
Високо по външната подбедрица след травма Счупване на малкия пищял Снимка само на глезена може да е чиста
болка в страничните крака, която причинява нараняване на краката на жената, тя има шоуто и я държи

Навяхване на външните връзки на глезена

Най-честата травматична причина е навяхване на външните връзки след подгъване на стъпалото навътре. Връзката се разтяга или скъсва, без костите на глезена да излязат от ставата.

В разговорната реч често се казва „изкълчих си глезена“. Изкълчването в медицинския смисъл е изместване на ставата. Навяхването е увреда на връзка. Пациентската страница на Американската академия на ортопедичните хирурзи (AAOS) описва около 90% от навяхванията като травма от обръщане навътре, при която страдат предната талофибуларна връзка и петно-фибуларната връзка. Преглед от 2020 г. в World Journal of Orthopedics дава близка, но по-подробна разбивка. Близо 85% от навяхванията засягат външните връзки, около 65% са изолирана увреда на предната талофибуларна връзка, а около 20% включват и петно-фибуларната. Задната талофибуларна връзка се къса рядко. Останалите около 15% са вътрешни навяхвания и т.нар. високи навяхвания на връзката между двата пищяла.

Степента се определя от това колко от влакната са скъсани и дали ставата се клати при преглед.

  • Първа степен е леко разтягане с микроскопични скъсвания, лек оток и обичайно без болка при стъпване.
  • Втора степен е частично скъсване, умерен оток и синина и лека нестабилност спрямо здравия глезен.
  • Трета степен е пълно скъсване, силна болка при натоварване и ясна нестабилност при преглед.

Симптомите се припокриват със счупване, затова силната болка, синината и отказът да се стъпи не доказват сами, че костта е цяла. AAOS отбелязва, че почти всички изолирани ниски навяхвания се лекуват без операция и че дори пълно скъсване може да зарастне, ако глезенът се пази в началото и после се възстанови с упражнения. Високото навяхване боли по-нагоре, между пищялите, и по-често иска отделна преценка, понякога с ядрено-магнитен резонанс.

Рискът расте след предишно навяхване, при слаб баланс, хлабави връзки, лоша ос на глезена и при обувки без опора или с хлъзгава подметка. Актуализацията на ръководството от 2018 г. добавя женския пол към факторите с нови данни. Ограниченото вдигане на стъпалото към пищяла и слабото усещане за положение на ставата също увеличават риска. Навяхването е по-често при жени, деца и спортове в зала и в прегледа от 2020 г. съставлява 16 до 40% от всички спортни травми.

Защо глезенът остава нестабилен

Голяма част от навяхванията не свършват, когато синината избледнее. При до 40% от хората се развива хронична нестабилност, ако болката, отокът или усещането за поддаване се съчетаят с повторни навяхвания поне 12 месеца след първата травма.

Тази граница е в ръководството от 2018 г., публикувано в British Journal of Sports Medicine. При проследяване от 1 до 4 години болка остава при 5 до 46%, повторни навяхвания при 3 до 34%, а усещане за нестабилност при 33 до 55%. Прегледът от 2020 г. говори отделно за остатъчни оплаквания при до 40-50%. Само около половината от хората с остро навяхване изобщо търсят лекар. Непълната рехабилитация е най-честата причина за хронична нестабилност след навяхване според страницата на AAOS. Връзката отслабва, ако упражненията спрат рано, а усещането за положение на стъпалото остава нарушено. Тогава следващото подгъване идва на неравен тротоар или при рязка смяна на посоката. С времето нестабилната става може да увреди хрущяла. Затова целта не е само да мине острата болка, а да се върнат силата и балансът преди спорт с рязане.

Лош знак в първите две седмици е невъзможността да се скочи и да се приземи след първо навяхване. Ако болката продължи над 4 до 6 седмици, AAOS съветва да не се чака само с домашен режим.

Перонеални сухожилия и свлечен свод

Перонеалните сухожилия минават зад външния глезен и болят отстрани, когато са претоварени, частично скъсани или се плъзгат напред. Същата външна зона може да боли и при свлечен свод, когато първият проблем е във вътрешното сухожилие.

Клиничният обзор от 2022 г. в American Family Physician нарича перонеалната тендинопатия недооценена причина за болка в задното ходило отвън. Тя често се пропуска, защото идва заедно с навяхване. При обръщане навътре сухожилията могат да се увредят дори когато е скъсана само една външна връзка. По-често страда късото сухожилие. Дългото боли по-надолу, върху външната страна на кубоидната кост. Рискът е по-висок при пета, обърната навътре.

Болката обикновено расте с ходенето, а не избухва в един миг, макар че скъсване може да се усети като щракване. При преглед пасивното обръщане навътре и нагоре към пищяла разтяга сухожилията и възпроизвежда болката. Съпротивата при обръщане навън и стъпване на пръсти показва слабост. Повечето хора се подобряват с промяна на натоварването, ортеза и физиотерапия с постепенно дърпане на сухожилието и упражнения за баланс. Стелки с външен клин под петата свалят част от напрежението. Към ортопед се насочват тези, които не могат да стъпват една-две седмици след травмата, както и пълните скъсвания и измъкналите се от леглото си сухожилия.

Има и обратен път. Сухожилието, което държи свода отвътре, при напреднала недостатъчност удължава хода си и сводът спада. В късния стадий болката вече не е само отвътре. Структурите отвън се притискат. Човек с плоско стъпало и болка по външния ръб може да има проблем, започнал от другата страна. Единичното повдигане на пета, при което петата не се обръща навътре, е част от прегледа за това сухожилие. Лечението тогава подпира свода, а не само външния ръб.

Счупване на петата метатарзална кост

Остра болка точно върху израстъка към малкия пръст след подгъване често е счупване, а не само разтегната връзка. Постепенно нарастваща болка на същото място при бягане по-скоро е стресова пукнатина.

Обзорът от 2022 г. в EFORT Open Reviews припомня, че счупванията на метатарзалните кости са около 5 до 6% от фрактурите в първичната помощ, а 45 до 70% от тях засягат петата. Честотата на тези счупвания достига 1,8 на 1000 човекогодини, най-често между 20 и 50 години. При младите преобладават мъжете, при по-възрастните жените. Проксималният край се дели на три зони, защото зарастват различно.

  • Зона 1 е откъсване на задния израстък и покрива над 90% от счупванията на тази кост.
  • Зона 2, наричана фрактура на Джоунс, минава през участък със слабо кръвоснабдяване.
  • Зона 3 е стресова пукнатина в проксималните 1,5 cm от тялото на костта.

Зона 1 обикновено се получава при обръщане навътре, когато късото перонеално сухожилие и външната лента на плантарната фасция дърпат израстъка. При повечето хора зараства без операция. Зона 2 и зона 3 зарастват по-трудно, защото там се срещат две кръвоносни територии. Решението за гипс без натоварване или за винт се взема според разместването, срока и това дали човекът е състезател.

Стресовата пукнатина започва като болка само при натоварване и може да трае седмици. Рентгенографията в първите дни често е нормална. Ясна линия обикновено се появява след 2 до 6 седмици. При съмнение магнитен резонанс изяснява ранния стадий. До 77% от откъсванията на самия връх се пропускат на стандартна снимка на ходилото, затова се добавя проекция на глезена. Висок свод и пета, обърната навътре, местят тежестта върху външния стълб. При повторни пукнатини лекарят може да пита за рязко вдигане на натоварването, слаба хватка на пръстите и за витамин D, но праговете и добавките у нас се решават на място.

Кубоидната кост след травма или натоварване

Синдромът на кубоидната кост е клинично име за болка в средната част на външния ръб, когато дребна става между петната кост и кубоидната загуби обичайния си ход. Няма едно изследване, което да я доказва.

Литературният преглед на Durall от 2011 г., с търсене до юни 2010 г., събира по-стари серии, защото по-нова популационна честота липсва. В тях оплаквания от кубоидната кост има при около 4% от 3600 спортисти с травми на ходилото, при 6,7% след навяхване със стъпало надолу и навътре и при 17% от травмите на ходилото и глезена при професионални балетисти. Това са серии от отделни практики, не днешна статистика за всички ходещи хора. Симптомите приличат на навяхване на връзка. Болката може да тръгне полека или веднага след травма. Образните изследвания не доказват синдрома, а снимката служи да отхвърли счупване.

Ако няма противопоказание, прегледът предлага ръчна мобилизация от обучен човек като първа стъпка, плюс тейп или опора. Противопоказанията в същия преглед са костно заболяване, възпалителен артрит, подагра, увреда на нерв или съд и счупване. При прясно навяхване мобилизацията се отлага, докато отокът и синината спаднат и връзките понесат движението. Това не е маньовър за дома. Рязко „наместване“ върху отекъл и неясен глезен може да натовари счупване, което още не е изключено.

Малко кокалче, мазол и кокоши трън

Подутината до главата на малкия пръст е малко кокалче, а не кокалчето на палеца. Кокалчето на палеца стои от вътрешната страна. Отвън изпъква главата на петата метатарзална кост, състояние, наричано още буньонет.

Обобщението на Davis и колеги, обновено през 2022 г., описва болезнени мазоли върху тази глава и по-широко предно ходило. Цитираната там оценка дава честота около 13,8%, а фамилна история при 61,2%. Често има и плоско стъпало или кокалче на палеца. Болката се усилва в тясна обувка. На първо място са по-широки обувки, стелки, мека преграда пред подутината и обезболяващо, ако лекар или фармацевт прецени, че е уместно. Операция се обсъжда едва когато това не стига. На снимка при натоварване ъгълът между метатарзалните кости над 12 градуса и ъгълът в ставата над 14 градуса описват деформацията. Операцията има свои усложнения, затова широката обувка остава първата стъпка.

Кожата върху ръба се удебелява от триене. Страницата на клиника Майо от 9 май 2024 г. разделя кокошия трън от мазола. Трънът е по-малък и по-дълбок, с твърд център, и често стои по външния ръб на малкия пръст. Мазолът е по-голям и рядко боли. При здрав човек често стигат по-широка обувка, филцова подложка или разделител между пръстите. При диабет или слабо кръвообращение кожата се показва на лекар преди домашна обработка, защото и малка рана може да стане язва.

Лицето посочва bunion на страна на крака извън пред трева.

Артроза и вродено срастване на костите

Артрозата е най-честият вид артрит, но не е автоматично обяснение за всяка болка по външния ръб. Вроденото срастване на костите в задното ходило дава скованост и болка по-често чак в юношеството.

Центровете за контрол и превенция на заболяванията на САЩ (CDC) в страница от 26 януари 2024 г. посочват артрозата като най-честия артрит. В САЩ я имат около 33 милиона възрастни по данни за 2017 г. до март 2020 г. Най-често страдат ръцете, тазобедрените стави, гърбът и коленете, а не външният ръб на стъпалото. Няма лечение, което да излекува артрозата, но движението, теглото в здрави граници и физиотерапията намаляват симптомите. Ревматоидният артрит е отделна имунна болест и не е най-честият артрит. Клиника Майо включва и двата вида сред възможните причини за болка в стъпалото, но мястото само по себе си не поставя диагнозата.

Тарзалната коалиция е необичаен мост от кост, хрущял или фиброзна тъкан между кости, които трябва да са отделни. Страницата на AAOS оценява, че я има около един на всеки 100 души, а в около 50% от случаите са засегнати и двете стъпала. Много хора нямат симптоми. Мостът се оформя преди раждането, а втвърдяването му става между 8 и 16 години, затова болката чака юношеството. Боли под глезена, сводът е плосък и скован, а глезенът се навяхва повторно. Най-чести са мостът между петната и ладиевидната кост и мостът между скочната и петната кост. Скенерът е златният стандарт за костен мост, а магнитният резонанс търси хрущялен или фиброзен мост.

Лекува се само ако боли. Почивка от подскоци за 3 до 6 седмици, стелки, временен ботуш или гипс и понякога инжекция с кортикостероид за кратко облекчение са първите стъпки на AAOS. Ако те не върнат ходенето, се обсъжда операция. Най-често мостът се маха, когато още няма артроза. При голям мост с артроза ставата може да се слее. Детският ортопед у нас прилага местния ред за снимките и за момента на операцията.

Кога болката по външния ръб изисква лекар

Спешен преглед е нужен, когато не можете да стъпите, болката и отокът са силни след удар, или има рана с белези на инфекция. Планов преглед е уместен, ако отокът държи дни или болката не стихва няколко седмици.

Страницата на клиника Майо от 21 февруари 2025 г. разделя спешния и плановия праг. Ако болят и двете стъпала или причината е неясна, прегледът е преди домашни опити.

  • Силна болка или силен оток веднага след удар изискват спешен преглед, а не още лед.
  • Ако не можете да ходите и не стигате до спешно отделение, обадете се на 112.
  • Отворена рана, гной или температура над 37,8 °C сочат към инфекция на стъпалото.
  • При диабет дълбока, топла или незарастваща рана на стъпалото е спешно състояние.
  • Оток, който не намалява за 2 до 5 дни, е повод за час при личния лекар.
  • Болка, която не стихва няколко седмици, също трябва да види лекар.
  • Парене, изтръпване или болка в двете стъпала се изясняват преди домашни мерки.

Ако не можете да се придвижите до спешно отделение, обадете се на 112. Отделно, болка високо по външната страна на подбедрицата след травма на глезена може да е счупване на малкия пищял, т.нар. фрактура на Мезонев. Учебното обобщение на Melanson и Shuman, обновено на 23 май 2023 г., обяснява, че при извиване навън се къса вътрешната връзка или вътрешният глезен, разкъсва се връзката между пищялите и се чупи фибулата високо. Снимка само на глезена може да изглежда нормална. Болезнеността по горната част на подбедрицата е причина лекарят да поиска снимка на целия малък пищял.

Какво включва прегледът и кога е нужна снимка

Диагнозата започва с разказа за травмата и с опипване, не със скенер. Рентген се назначава по правилата от Отава, а магнитният резонанс се пази за болка, която не минава, или за съмнение за сухожилие и хрущял.

Лекарят сравнява двата глезена, натиска връзките и залавната точка на късото перонеално сухожилие и проверява дали ставата се отваря. Тестът с предно чекмедже за предната талофибуларна връзка е най-точен 4 до 5 дни след травмата, когато отокът вече не пречи. Ръководството от 2018 г. дава за този отложен преглед чувствителност 84% и специфичност 96%. В първите часове мускулният спазъм крие нестабилността и тестът лъже.

Правилата от Отава, описани от Melanson и Shuman през 2023 г., важат за възрастни и за деца над пет години. Снимка на глезена се обмисля при болка около глезените плюс едно от трите. Болезненост по задния ръб или върха на външния глезен в последните 6 cm. Същата болезненост на вътрешния глезен. Невъзможност да се стъпи веднага след травмата и да се направят четири крачки при прегледа. Снимка на ходилото се обмисля при болка в средната част плюс болезненост върху проксималния край към малкия пръст, болезненост върху ладиевидната кост или същата невъзможност за четири крачки. Правилата имат висока чувствителност и умерена специфичност. Когато по тях снимка не се препоръчва, счупване се открива при по-малко от 2%. Те не се ползват при друга тежка травма, която отвлича вниманието, при упоение, при намалено усещане в крака, при травма на главата или ако човекът не може да съдейства.

Обикновената снимка на глезена е в три проекции, а за ходилото се добавя и коса. AAOS посочва, че магнитен резонанс не е нужен, за да се нарече навяхването навяхване. Той влиза в съображение, ако оплакванията държат над 6 до 8 седмици въпреки лечението, ако има белези на високо навяхване, или ако трябва да се видят сухожилия и хрущял. При юноша със сковано плоско стъпало пътят често минава през скенер.

Какво облекчава болката и как се пази глезенът

След изключено счупване ортезата и упражненията възстановяват глезена по-добре от дълъг гипс. Ледът може да притъпи усещането за кратко, но сам не лекува навяхването.

Ръководството на Vuurberg и колеги от 7 март 2018 г. обновява предишното ръководство на Kerkhoffs и колеги от 2012 г. Новите акценти са предпазливостта с нестероидните противовъзпалителни средства, предпочитанието към упражнения пред пасивни процедури, операцията само след неизчерпана рехабилитация и ортезата срещу повторно навяхване. За схемата покой, лед, компресия и повдигане препоръката е променена. Няма данни, че тя сама, нито ледът сам, нито компресията сама подобряват болката, отока или функцията. Охлаждане заедно с упражнения може да намали отока спрямо топлина, но това са малки проучвания.

Пациентската страница на AAOS все още описва лед за по-леките навяхвания, 20 до 30 минути, три или четири пъти дневно, през кърпа, плюс повдигане над сърцето през първите 48 часа. За първите дни по-тежкият аргумент е ръководството с нива на доказателства, така че защитата е кратка и след нея идва движение.

Ако изобщо се слага твърдо обездвижване заради болка или оток, ръководството го ограничава до най-много 10 дни. AAOS допуска при трета степен къс гипс или гипс-ортеза за 10 до 14 дни. После идват ортеза и упражнения. Ортеза с връзки или полутвърда ортеза е по-добра от еластичен бинт в метаанализ на 892 души и се носи 4 до 6 седмици. Ранното натоварване според болката е уместно, след като счупването е изключено. Прегледът от 2020 г. сочи като грешки излишните снимки, пълното щадене без причина, забавеното движение и недоизкараната рехабилитация.

Упражненията започват, за да се върне функцията на ставата. В 10 рандомизирани проучвания с 1284 души те намаляват повторните навяхвания с относителен риск 0,62, при 95% доверителен интервал от 0,51 до 0,76. Съдържанието е движение в пълен обем, сила, баланс и чак тогава рязка смяна на посоката. Дали терапевт води упражненията, ръководството оставя отворено. При леко навяхване AAOS очаква този път да отнеме около две седмици, а при тежко от 6 до 12 седмици.

Нестероидните средства през устата или върху кожата намаляват болката в първите 14 дни спрямо плацебо в сбор от 26 проучвания с 4225 души. Участниците са били сравнително млади и здрави. Ръководството все пак съветва внимание, защото има усложнения, а потискането на възпалението може да забави поправката на тъканта. Ибупрофен, напроксен или парацетамол, ако нестероидните средства не могат да се приемат, се съгласуват с лекар или фармацевт, които определят дозата. Операция при изолирано навяхване е рядка. AAOS я пази за нестабилност след месеци рехабилитация, за част от високите навяхвания и за съпътстващо скъсване на сухожилие или увреда на хрущял.

  • Загрявката преди игра подготвя връзките и мускулите за рязка смяна на посоката.
  • Упражненията за баланс се включват, след като острата болка вече позволява опора.
  • Обувка със стабилна пета и нехлъзгава подметка пази стъпалото на неравен терен.
  • Ортезата при спорт с рязане е особено полезна след вече прекарано навяхване.

Положителен тест за баланс на един крак носи относителен риск 2,54 за бъдещо навяхване, с интервал от 1,02 до 6,03, според ръководството. Упражненията имат доказан предпазен ефект главно при хора с предишно навяхване. Ортезата е ефикасен вариант именно срещу повторение. Стелка при висок или при свлечен свод се избира след преглед, защото двете деформации товарят различни тъкани.

Често задавани въпроси

Опасно ли е, ако боли само от външната страна?

Не всяка такава болка е спешна, но част от случаите са счупване или инфекция, а не само разтегната връзка. Прегледът от 2020 г. отбелязва, че заедно с навяхването често се пропускат увреди на сухожилия, хрущял и средното ходило. Спешно е, ако не можете да стъпите, отокът е силен след удар или има рана с температура над 37,8 °C. Ако стъпвате и болката е умерена, кратък домашен режим е разумен, докато оплакването не се задържи със седмици.

Навяхване ли е, или може да е счупена кост?

Може да е и двете, защото откъсването на проксималния край става при същото подгъване навътре. Болка точно върху костта на малкия пръст е причина за снимка на ходилото, не само на глезена. Обзорът от 2022 г. посочва, че върхът на откъсването се пропуска на обикновена снимка на ходилото в до 77% от случаите. Стресовата пукнатина пък може да не се види в първите дни и да поиска повторна снимка или магнитен резонанс.

Помага ли ледът, ако го сложа веднага?

Ледът може да притъпи усещането, но сам не подобрява болката в покой, отока и функцията според ръководството от 2018 г. Страницата на AAOS все още описва лед за 20 до 30 минути, три или четири пъти дневно, през кърпа. Полза от охлаждане се търси главно когато то върви заедно с упражнения. След изключено счупване целта е ранно движение според болката, а не седмици пълен покой.

Колко време минава, докато глезенът спре да поддава?

Лекото навяхване често се успокоява за около две седмици, а по-тежкото може да иска от 6 до 12 седмици, посочва страницата на AAOS. Отокът и болката при много хора са най-силни през първите два-три дни, но нестабилността може да остане много по-дълго. Хронична нестабилност означава болка, оток или поддаване плюс повторни навяхвания поне 12 месеца след първата травма. Смисълът на този срок са упражненията за баланс, не само изчакването.

Широките обувки махат ли болката при малко кокалче?

Често да, защото болката идва от триенето на подутината в тясната обувка. Обобщението от 2022 г. поставя на първо място широки обувки, стелки и мека преграда, а операцията оставя за по-късно. Кокошият трън върху външния ръб на малкия пръст също спада, когато натискът изчезне. При диабет не обработвайте кожата сами, преди лекар да я види, защото и малка рана може да стане язва.

Артрозата ли е най-честата причина за тази болка?

Артрозата е най-честият вид артрит, но CDC посочва, че обичайно засяга ръцете, тазобедрените стави, гърба и коленете. Тя не обяснява автоматично болката по външния ръб на стъпалото. Ревматоидният артрит е друга болест и не е най-честият артрит. Няма средство, което да възстанови износения хрущял, но движението и физиотерапията намаляват оплакванията.

Трябва ли снимка при всяко подгъване на стъпалото?

Не. Правилата от Отава пестят рентген при възрастни и при деца над пет години, когато няма костна болезненост и човекът може да направи четири крачки. Когато правилата не препоръчват снимка, счупване се открива при по-малко от 2%. Те не се прилагат при силно нарушено усещане в крака, друга тежка травма, упоение или ако човекът не може да съдейства. Болка високо по външната подбедрица след травма иска снимка на подбедрицата, защото счупването на фибулата може да липсва на кадър само на глезена.

Жена, която има физиотерапевтичен масаж пеша.

Заключение

Болката по външния ръб се подрежда по място и по начало. Внезапна болка след подгъване навътре е най-често навяхване на външните връзки, но същото движение откъсва проксималния край към малкия пръст. Постепенно нарастваща болка при бягане сочи към сухожилие или стресова пукнатина, а подутина само в тясна обувка сочи към малко кокалче или кокоши трън. Юноша със сковано плоско стъпало и повтарящи се навяхвания може да има вроден мост между костите, а не „слаб глезен“.

Ако не можете да стъпите или да направите четири крачки, търсете преглед още сега, а ако не можете да стигнете сами, обадете се на 112. На прегледа попитайте дали е опипан проксималният край към малкия пръст и дали снимката, ако трябва, е на ходилото, а не само на глезена. Преди да се върнете към спорт с рязане, проверете с лекаря или с физиотерапевта дали балансът на един крак вече държи, защото недоизкараните упражнения са най-краткият път към следващо подгъване.

Източници

  1. Vuurberg G, Hoorntje A, Wink LM et al.: Diagnosis, treatment and prevention of ankle sprains: update of an evidence-based clinical guideline. British Journal of Sports Medicine, 7 март 2018 г.
  2. Halabchi F, Hassabi M: Acute ankle sprain in athletes: Clinical aspects and algorithmic approach. World Journal of Orthopedics, 18 декември 2020 г.
  3. Chloros GD, Kakos CD, Tastsidis IK et al.: Fifth metatarsal fractures: an update on management, complications, and outcomes. EFORT Open Reviews, 11 януари 2022 г.
  4. Deu RS, Coslick AM, Dreher G: Tendinopathies of the Foot and Ankle. American Family Physician, май 2022 г.
  5. Melanson SW, Shuman VL: Acute Ankle Sprain. StatPearls, 23 май 2023 г.
  6. Davis DD, Taqi M, Kane SM: Fifth-Toe Deformities. StatPearls, 19 ноември 2022 г.
  7. Durall CJ: Examination and Treatment of Cuboid Syndrome: A Literature Review. Sports Health, ноември 2011 г.
  8. Sprained Ankle – OrthoInfo – AAOS. American Academy of Orthopaedic Surgeons, актуализация 2026 г.
  9. Tarsal Coalition – OrthoInfo – AAOS. American Academy of Orthopaedic Surgeons, актуализация 2024 г.
  10. Foot pain – Causes and definition – Mayo Clinic. Mayo Clinic, 21 февруари 2025 г.
  11. Corns and calluses – Symptoms and causes – Mayo Clinic. Mayo Clinic, 9 май 2024 г.
  12. Osteoarthritis | Arthritis | CDC. Centers for Disease Control and Prevention, 26 януари 2024 г.

За редакцията

Редакция BgMedBookМедицински справочник

Редакцията на BgMedBook подготвя статии за здравето, заболяванията и лечението въз основа на клинични ръководства, научни изследвания и препоръки на здравни институции. При търсенето и анализа на актуални изследвания, както и при превода им на български, редакцията използва инструменти с изкуствен интелект. Източниците са посочени във всяка статия. Информацията на сайта не замества консултацията с лекар.