Когато се ядосваме, сърдечната честота, артериалното напрежение и производството на тестостерон се увеличава, кортизолът (стресовия хормон) намалява и лявото полукълбо на мозъка става по-стимулирано. Това се потвърждава от ново проучване, проведено от учени от Университета във Валенсия (УВ), което анализира промените в сърдечно-съдовата, хормоналната и асиметричната реакция на активиране на мозъка, когато се ядосваме.
"Индуциращите емоции генерират дълбоки промени в автономната нервна система, която контролира сърдечно-съдовата реакция, а също и в ендокринната система. Освен това се появяват и промени в церебралната активност, особено в челните и временните лобове", казва Неус Хереро, главен автор на проучването и изследователя на UV, обяснява на SINC.
Изследователите предизвикаха гняв при 30 мъже, използвайки версията, адаптирана към испанския език на процедурата "Гневът индукция" (AI), състояща се от 50 фрази в първия човек, които отразяват ежедневните ситуации, които предизвикват гняв. Преди и веднага след предизвикването на гняв те измерваха сърдечния ритъм и артериалното напрежение, нивата на тестостерон и кортизол и асиметричното активиране на мозъка (използвайки техниката на дикотичното слушане), общото състояние на ума и субективното преживяване на гняв емоция.
Резултатите, публикувани в списанието "Хормони и поведение", разкриват, че гневът провокира дълбоки промени в състоянието на ума на субектите ("те се чувстват разгневени и имат по-отрицателно състояние на ума") и в различни психобиологични параметри. Има увеличение на сърдечната честота, артериалното напрежение и тестостерона, но нивото на кортизола намалява.
Асиметрии на мозъчната активност
Въпреки това, "като се съсредоточим върху асиметричната мозъчна активност на фронталния лоб, която се случва, когато изпитваме емоции, има два модела, които противоречат на случая на гняв", подчертава изследователят.
Първият модел, "на емоционална валентност", предполага, че левият фронтален участък на мозъка е включен в изживяването на положителни емоции, докато правото е по-свързано с негативните емоции.
Вторият модел "на мотивационно направление" показва, че левият челен фронтален регион е свързан с изживяването на емоции, свързани с близостта, а правото е свързано с емоциите, които предизвикват оттегляне.
Положителните емоции, като щастието, обикновено се свързват с мотивация за близост, а отрицателните, като страх и тъга, се характеризират с мотивация за оттегляне.
Не всички емоции обаче се държат в съответствие с тази връзка. "Гневът е уникален, защото се преживява като отрицателен, но често предизвиква мотивация за близост", обяснява експертът.
"Когато изпитваме гняв, наблюдаваме в нашето изследване увеличаване на предимството на дясното ухо, което показва по-голямо активиране на лявото полукълбо, което подкрепя модела на мотивационно направление", отбелязва Хереро. С други думи, когато се ядосваме, асиметричният ни мозъчен отговор се измерва чрез мотивацията на близостта до стимула, който ни кара да се ядосваме и не толкова от факта, че смятаме, че това стимулиране е отрицателно: "Обикновено, когато се ядосваме показват естествена тенденция да се доближават до това, което ни накара да се ядосаме, за да се опитаме да го премахнем ", заключава той.
Всяка емоция е уникална
Това е първото общо изследване на емоциите и по-специално на гнева, който разглежда всички тези различни психобиологични параметри (сърдечно-съдов, хормонален отговор и асиметричен реакция на мозъка) в едно изследване за изследване на промените, причинени от подтикването на гнева. Освен това резултатите от проучването са в същата насока като предишните разследвания и защитават това, което е отбелязано от Дарвин: че емоциите, в този случай гняв, са придружени от уникални и специфични (психобиологични) модели за всяка емоция.
Референции: Неус Хереро, Мариен Гадеа, Габриел Родригес-Аларкон, Раул Есперт, Алисия Салвадор. "Какво се случва, когато се ядосваме? Хормонални, сърдечно-съдови и асиметрични реакции на мозъка". Хормони и поведение 57: 276, marzo de 2010. DOI: 10.1016 / j.yhbeh.2009.12.008
Източник: FECYT – Испанска фондация за наука и технологии
