Ние всички се тревожим от време на време, но какво се случва в мозъка, когато това ужасно чувство стане? Нови изследвания помагат да се отговори на този въпрос.
В проучване на маймуните доц. Иля Монос, от катедрите по неврология и биомедицинско инженерство във Вашингтонския университет в Сейнт Луис, МО, откриха специфични клетки в мозъка, които са активирани в отговор на тревожност.
Изследователят наскоро публикува своите открития в списанието.
С прости думи, тревожността се определя като чувство на тревога, нервност или страх за събитие или ситуация, която може да доведе до неприятни резултати, като например интервю за работа или изпит.
Докато тези чувства могат бързо да намалеят за някои хора, други могат да развият тревожни разстройства, при които безпокойството продължава или се влошава с течение на времето.
Според Асоциацията за безпокойство и депресия в Америка, тревожните разстройства засягат около 40 милиона възрастни в Съединените щати.
Д-р Моносов вярва, че новото му изследване може да отвори вратата за нови лечения за тревожни разстройства, след като идентифицира група мозъчни клетки, които играят роля в тревожните чувства.
Несигурността предизвиква специфична мозъчна активност
Доктор Моносов стига до откритията си, като изследва мозъците на маймуните на резус, които имат много мозъчни структури, подобни на тези на хората.
Той се фокусира върху предната циркулационна кора (ACC) на мозъка, област в префронталната кора, която предишни изследвания показа, че играе роля в поведението, свързано с несигурността – основен двигател на безпокойството.
За своето изследване д-р Моносов обучава две маймуни да свържат три различни геометрични модела с три различни резултата. Един модел е свързан с получаването на дразнещо издуване на въздуха в лицето (което представлява известен изход), един модел е свързан с вероятност 50-50 да получи въздух в лицето (представляващ несигурен резултат), докато третата моделът е свързан без резултат.
Тъй като маймуните са показали всеки геометричен модел, д-р Моносов използва MRI за измерване на невронната активност в АСС на мозъка им.
Изследователят идентифицира мозъчните клетки в ACC, които са били активирани в отговор на геометричния дизайн, свързан с несигурен изход. Въпреки това, когато на маймуните са показани модели, свързани с определен резултат или без резултат, тези мозъчни клетки не показват активност.
"Намерихме популации от неврони, които се активират специално, когато маймуните смятат, че нещо лошо или досадно – като подуване на въздуха в лицето – може би идва, но не и когато знаеха със сигурност, че това е", обяснява д-р Моносов.
Констатациите могат да подхранват нови лечения
В друг експеримент д-р Моносов обучава маймуните да разпознават два геометрични модела, свързани със сигурността или възможността да получат глътка сок, което представлява положителен резултат.
Резултатите са подобни на тези, наблюдавани при първия експеримент: когато маймуните са представени с несигурен резултат, специфична група от мозъчни клетки в ACC са активирани. Тези клетки не бяха активирани, когато маймуните бяха представени с определен резултат.
Според д-р Моносов тези открития не само помагат да се обяснят мозъчните механизми, които са в основата на безпокойството, но и те могат да проправят пътя за нови лечения за тревожност и други поведенчески разстройства.
"Сега, когато знаем кои клетки са активни, когато едно животно е изправено пред несигурността на лошото преживяване, можем да се опитаме да разрушим дейността на тези клетки, откривайки начини за изследване, които един ден могат да доведат до нови начини за лечение разстройства като тревожност и депресия. "
Иля Моносов, доктор
