
Анкилозиращият спондилит, познат у нас и като болест на Бехтерев, е хронично възпаление, което засяга предимно гръбнака и ставите между кръста и таза. Няма средство, което да премахва болестта, но лечението може да облекчи болката и сковаността и е възможно да забави промените в прешлените.
Сливане на прешлени се развива при тежко протичане, а не при всеки с тази диагноза. В европейско допитване сред 2 846 души със самоотчетена диагноза средното закъснение до разпознаването е 7,4 години, затова дългата болка в кръста често минава за обикновена механична болка.
При пациенти от Европа и Северна Америка генът HLA-B27 се среща при около 78%, срещу около 6 до 8% в населението там. Обединената честота на увеит при класическия анкилозиращ спондилит е 25,8%. Препоръките ASAS-EULAR от 2022 г. поставят нестероидно противовъзпалително средство на първо място и обмислят биологично лекарство при индекс на активност ASDAS от 2,1 нагоре, след като поне две такива средства не са овладели оплакванията.
Какво е анкилозиращият спондилит
Анкилозиращият спондилит е рентгенографската форма на аксиалния спондилоартрит. Възпалението тръгва най-често от сакроилиачните стави и от прешлените. Когато на обикновена снимка вече се вижда сакроилиит по определени степени, говори се за анкилозиращ спондилит. Когато оплакванията и ядрено-магнитният резонанс сочат същото заболяване, а снимката още не показва това увреждане, формата се нарича нерентгенографски аксиален спондилоартрит.
Двете форми са части на един спектър и се лекуват по близък начин. Разликата има значение за проследяване на структурната вреда и за това кои лекарства са одобрени точно за рентгенографска болест. Началото, според страницата на клиниката Майо от 30 октомври 2025 г., често е в късното юношество или в ранната зряла възраст.
В европейската карта на аксиалния спондилоартрит, публикувана през 2019 г., средната възраст при първите оплаквания е 26,2 години. Систематичен преглед от 2014 г. в списание Rheumatology също отнася типичното начало към третото десетилетие и посочва, че дебют след 45 години е рядък. Отделна честота за България в тези трудове няма, а разпространението следва дела на HLA-B27 в населението.
Същият преглед от 2014 г. смята средната честота на класическия анкилозиращ спондилит в Европа на 23,8 души на 10 000. Напречните европейски изследвания в него се движат от 9,4 до 49,0 на 10 000. Средното съотношение мъже към жени за Европа там е 3,8 към 1, но отделни страни дават от 1,2 до 7,0 мъже на една жена. Тези цифри описват рентгенографската болест по по-стари критерии и не покриват нерентгенографската форма.
Анализ по пол от 2021 г. върху същите 2 846 участници показва друго практическо неравенство. Жените съобщават средно 8,2 години до диагнозата, а мъжете 6,1 години. HLA-B27 е отбелязан при 80,2% от мъжете и при 66,7% от жените в това допитване. По-големият дял жени сред участниците не доказва, че болестта е по-честа при тях. Той показва, че представата за „мъжко“ заболяване може да забави разпознаването, когато болката не изглежда по учебника.

Как се различава възпалителната болка от обикновената
Възпалителната болка в кръста се усилва при покой и сутрин и се облекчава от движение. Механичната болка от натоварване, диск или поза обикновено расте с усилието и се успокоява при почивка. При анкилозиращ спондилит началото е бавно, често на възраст под 45 години, и трае месеци, а не два-три дни след неудобен матрак.
Клиниката Майо сочи болка и скованост ниско в гърба и в тазобедрената област, по-изразени сутрин или след обездвижване, както и болка във врата и умора. Оплакванията идват на вълни, с по-тежки периоди и по-тихи интервали. В допитването от 2019 г. 75,7% от участниците описват умерена или тежка скованост на гръбнака през деня.
Британското ръководство NICE, публикувано на 28 февруари 2017 г. и прегледано на страницата на 4 март 2025 г. без промяна на основната практика, изброява белези, които вдигат вероятността болката да е възпалителна. Те не са домашен тест за самодиагноза, а въпроси, които си струва да кажете на лекаря.
- Болката ниско в гърба е започнала преди тридесет и петата година.
- Човекът се събужда от нея през втората половина на нощта.
- Болка има и в седалището, от едната или от двете страни.
- Раздвижването облекчава сковаността по-добре от дългото лежане.
- Противовъзпалително средство е успокоило болката до 48 часа.
- Родител, брат, сестра или дете има спондилоартрит.
- Сега или по-рано е имало артрит на периферна става.
- Сега или по-рано е имало ентезит, например болка в петата.
- Сега или по-рано е имало псориазис по кожата или ноктите.
Един от тези белези сам по себе си не поставя диагноза. Няколко от тях, заедно с болка преди 45 години и траене над три месеца, променят посоката на търсене. Обикновената снимка в първите години често е нормална, затова липсата на „износен диск“ не зачерква възпалителната причина.
Кои стави и тъкани се засягат
Най-често страдат сакроилиачните стави, долните прешлени и местата, където сухожилия и връзки се залавят за кост. Клиниката Майо добавя хрущяла между ребрата и гръдната кост, тазобедрените стави и раменете, както и залавните места по гръбнака и по задната част на петата. Болката в петата при ставане сутрин може да е ентезит, а не само шпора.
Периферният артрит, ентезитът и дактилитът, тоест оток на цял пръст, влизат в картината на аксиалния спондилоартрит, макар гръбнакът да води. Човек може да има подуто коляно или глезен успоредно с кръста. Тогава лечението не се изчерпва със схема само за гръбначния стълб, защото периферната става има отделни възможности, включително сулфасалазин.
При тежко засягане на ребрените стави гръдният кош се разгъва по-слабо и дълбокото вдишване става по-трудно. Затова на преглед ревматологът може да поиска дълбоко вдишване и да види докъде се отваря гръдният кош. Проверява се и дали стойката остава изправена, защото с времето част от хората се наклоняват напред, ако нови костни мостове изгладят естествените извивки на гръбнака.
Умората е често оплакване и не е просто недоспиване. Тя върви с възпалението и с нощната болка, която къса съня. В същото европейско допитване 61,5% от участниците са с психологически дистрес, а около една трета съобщават тревожност или депресия. Това е самооценка в подбрана група, не срез на всички болни в Европа, но показва, че товарът не е само в кръста. 74,1% казват, че болестта им е затруднила намирането на работа.
Кога болката в кръста изисква преглед
Преглед е нужен, когато болката ниско в гърба или в седалището се появява бавно, буди през нощта или е по-силна сутрин и се подобрява от движение. Клиниката Майо съветва да не се чака, докато болката стане постоянна. Особено важна е комбинацията с начало преди 45 години и траене над три месеца.
В Обединеното кралство NICE NG65 описва кога личният лекар насочва към ревматолог, ако към такава болка се добавят четири или повече от изброените по-горе белези. Ако белезите са точно три, се изследва HLA-B27 и при положителен резултат също се насочва. Ако критериите не са изпълнени, а съмнението остава, човекът се връща при лекаря при нова поява на псориазис, чревно възпаление или увеит. Това е британски ред, не български правилник. У нас пътят минава през личния лекар, който преценява направлението по местните правила.
Окото не чака плановия час за кръста. Болка, зачервяване, непоносимост към светлина или замъглено зрение са белези на остър преден увеит и NICE иска очен преглед още същия ден. Увеит може да се появи и по време на пристъп на ставната болест.
Рязка промяна в болката по гръбнака, особено при вече схванат гръб, не се обяснява само с поредно обостряне. Препоръките ASAS-EULAR искат тогава да се мисли и за фрактура на прешлен и да се направи образно изследване. NICE препоръчва подозираната фрактура да се потвърди от специалист, който преценява дали е стабилна. Нестабилната фрактура се насочва към гръбначен хирург.
| Какво се е случило | Какво да направите |
|---|---|
| Бавна болка ниско в гърба или в седалището, по-силна сутрин или нощем и по-лека след движение | Запишете час при личния лекар и кажете откога трае и какво я облекчава. |
| Болка преди 45-годишна възраст, по-дълга от три месеца, с няколко възпалителни белега | Поискайте преценка за ревматолог. В Обединеното кралство NICE има ясни прагове за насочване. |
| Болезнено зачервено око, светлобоязън или замъглено зрение | Очен преглед още същия ден, без да чакате ревматологичния час. |
| Внезапна рязка промяна в болката при вече схванат гръбнак | Спешна оценка за фрактура на прешлен, с образно изследване. |
| Към рязката болка се добавят слабост в краката или ново изтръпване | Обадете се на 112, защото счупен прешлен може да притисне нервите и гръбначния мозък. |
Клиниката Майо посочва, че вертебралната фрактура може да притисне гръбначния мозък и нервите. Ако към рязката болка се добавят нова слабост в краката или изтръпване, обадете се на 112.
Как ревматологът потвърждава диагнозата
Диагнозата не се поставя с един кръвен тест или с една снимка. Ревматологът събира историята, фамилния разказ, прегледа на стойката, подвижността и болезнените места, лабораторните данни и образа. Условията, които дават хронична болка в кръста, се изключват, преди името на болестта да влезе в епикризата.
Няма белег, който сам да е достатъчно чувствителен и достатъчно специфичен. Обзорът на ван Гален и Рудваляйт от септември 2023 г. предупреждава за три капана. Класификационните критерии не са диагностични. Простото броене на белези без диференциална диагноза бърка. Прекомерното доверие в образа също бърка. Критериите на ASAS от 2009 г. са създадени, за да се подберат еднородни групи за проучвания. Входът им е болка в гърба над три месеца с начало преди 45-годишна възраст, плюс сакроилиит на образ и още един белег, или HLA-B27 и още два белега. Същият обзор цитира метаанализ върху 4 990 души, в който чувствителността на тези критерии е 82%, а специфичността 87%, затова те не са печат за диагноза.
Образният ред в NICE е практичен. Предлага се обикновена снимка на сакроилиачните стави, освен ако скелетът още не е узрял. Анкилозиращ спондилит се приема, ако сакроилиитът покрива модифицираните нюйоркски критерии. Това е двустранно засягане от степен 2 до 4 или едностранно от степен 3 до 4. Ако снимката не ги покрива, се иска ЯМР без контраст по протокол за възпалителна болка, със секвенции STIR и T1.
ЯМР вижда възпаление, преди снимката да покаже разрушаване, и затова хваща по-ранна болест. Той не е нужен, ако сакроилиитът на рентген вече е ясен. Повторен ЯМР месеци след отрицателен първи преглед рядко става положителен. В цитираните от обзора данни това се случва при 2,8% от жените, при 1,5% от отрицателните за HLA-B27, при 12% от мъжете и при 11% от положителните за гена. Снимка или ЯМР на целия гръбнак не са рутина за самата диагноза. Те помагат, когато се търси друга причина за болката.
Промените на рентген могат да закъснеят с години. Ранната нормална снимка не бива да затваря темата, ако историята е възпалителна.
Какво показват HLA-B27 и възпалителните показатели
Отрицателен HLA-B27 не изключва болестта, а положителният не я доказва. NICE го казва направо и добавя, че нормални CRP и СУЕ също не я отхвърлят. Генът е най-силният единичен генетичен фактор, но аксиалният спондилоартрит е многогенен.
В проучването PerSpA, цитирано от обзора през 2023 г., HLA-B27 е налице при 78% от пациентите в Европа и Северна Америка, при 89% в Азия, при 81% в Латинска Америка и при 65% в Близкия изток и Северна Африка. В общото население на Европа и Северна Америка същият ген се среща при около 6 до 8%, а по света делът му е много различен. Много носители никога не развиват болестта, а част от болните нямат гена. Клиниката Майо не дава праг, под който носителството би било защитно.
CRP е повишен само при около 25 до 40% от хората с аксиален спондилоартрит. СУЕ се ползва, когато CRP липсва. Висок CRP с времето се свързва с по-бързо рентгеново напредване по гръбнака и е най-силният известен белег за добър отговор към TNF инхибитор. Ниският CRP обаче не отменя болката и не бива да спира насочването, ако историята е типична.
В допитването от 2019 г. 71,3% от участниците, които знаят резултата си, съобщават положителен HLA-B27. Това е по-ниско от 78% в клиничното проучване PerSpA и напомня, че самоотчетените анкети и лекарските кохорти не дават едно и също число. За решение при конкретния човек важи неговият резултат, четен заедно с образа и прегледа.
С какво започва лечението
Първата лекарствена стъпка при болка и скованост е нестероидно противовъзпалително средство, заедно с обучение и движение. НСПВС потискат възпалението и при много хора стигат, за да държат оплакванията под контрол. Примери, които клиниката Майо посочва, са ибупрофен и напроксен. Дозата я определя лекарят. Тези средства дразнят стомаха и могат да предизвикат стомашно-чревно кървене.
ASAS-EULAR от 2022 г. препоръчва доза до максималната подходяща за човека, след като се претеглят ползата и рискът. Ако човекът се повлиява добре, непрекъснатият прием е за предпочитане само когато е нужен, за да се държат симптомите. Когато симптомите не изискват всекидневен прием, по-добър е приемът при нужда, заради вредата от дългата употреба. Същият текст е категоричен, че непрекъснатият прием не се обосновава с надежда да се спре костното срастване. Доказателствата за такъв структурен ефект са противоречиви, затова решението стъпва върху болката и сковаността.
NICE от 2017 г. държи на най-ниската ефективна доза, на проследяване на рисковете и на защита на стомаха. Ако една молекула в максимално поносимата доза за две до четири седмици не даде достатъчно облекчение, се обмисля смяна с друго НСПВС. Преди биологично лекарство ASAS-EULAR иска неуспех на поне две НСПВС в максималната доза, използвана при това заболяване, за общ срок от четири седмици, плюс немедикаментозните мерки. Коя от двете рамки ще следва вашият ревматолог, зависи от местната практика. Не вдигайте дозата сами до „европейския максимум“.
Дълъг прием на системен кортикостероид не се препоръчва при чисто гръбначно засягане. Локална инжекция във възпалено място може да се обмисли. Сулфасалазинът, метотрексатът и лефлуномидът не са показали полза за чисто аксиална болест и по правило не се дават за нея. Сулфасалазинът може да се обсъди при периферен артрит. Парацетамолът и опиоидните средства се оставят за остатъчна болка, след като препоръчаните лечения са неуспешни, противопоказани или зле поносими. Дългият опиоид не се препоръчва. Няма изпитвания, които да доказват полза при това заболяване, а рискът от зависимост е реален.

Кога се мисли за биологично лекарство
Биологично или таргетно лекарство се обмисля при трайно висок ASDAS от 2,1 нагоре, след като движението и поне две НСПВС не са стигнали, и когато има повишен CRP, възпаление на сакроилиачните стави на ЯМР или рентгенов сакроилиит. Ревматологът трябва да е убеден, че зад цифрата стои възпаление. Фибромиалгия, депресия и остеоартроза вдигат усещането за активност и влошават отговора, без да са самата болест.
В изданието на ASAS-EULAR от 2016 г. обичайната първа стъпка след НСПВС е била инхибитор на туморния некротизиращ фактор. Актуализацията от 2022 г., публикувана през януари 2023 г., поставя до него инхибитора на интерлевкин-17. Инхибитор на Янус киназата е вариант, но не е обичайният първи избор, защото опитът и данните за безопасност при него тогава са по-къси. Пряко сравнително изпитване между трите класа при аксиален спондилоартрит към онзи момент няма. Към формулирането на текста инфликсимаб и инхибиторите на Янус киназата са били одобрени само при рентгенов сакроилиит.
Клиниката Майо към 30 октомври 2025 г. изброява за анкилозиращ спондилит адалимумаб, цертолизумаб пегол, етанерцепт, голимумаб и инфликсимаб сред TNF инхибиторите. Към интерлевкин-17 отнася секукинумаб, иксекизумаб и бимекизумаб. Към Янус киназата отнася тофацитиниб и упадацитиниб. Бимекизумаб не е в списъка на текста от 2022 г., който говори за тогава одобрените инхибитори на интерлевкин-17A. Наличният набор се е разширил и конкретната индикация я проверява ревматологът, включително по правилата за заплащане у нас.
Изборът зависи и от проявите извън ставите. Това е нова препоръка в актуализацията от 2022 г. При чести скорошни увеити или при активно възпалително чревно заболяване се предпочита моноклонално антитяло срещу TNF. Такива са инфликсимаб, адалимумаб, цертолизумаб пегол и голимумаб. Етанерцепт има противоречиви данни при увеит и няма надежден ефект при чревното възпаление. Инхибиторите на интерлевкин-17 са противопоказани при активно възпалително чревно заболяване. При изразен псориазис може да се предпочете инхибитор на интерлевкин-17, заради по-силния ефект върху кожата в изпитвания при псориатичен артрит.
Тези лекарства се поставят подкожно или венозно, а инхибиторите на Янус киназата се пият. Те могат да събудят нелекувана туберкулоза и увеличават склонността към инфекции, затова преди старт се търси такава инфекция. След поне 12 седмици продължаването има опора, ако ASDAS е паднал поне с 1,1 и ревматологът вижда полза. Ако ASDAS не може да се смята, запасният праг в същия документ е спад на BASDAI поне с 2,0. При липса на отговор първо се преоценява диагнозата, а не се сменя молекулата автоматично. Ако болестта е потвърдена и остава активна, се мисли за друг TNF инхибитор, за интерлевкин-17 или за инхибитор на Янус киназата. Втори TNF инхибитор може да помогне, но обикновено по-слабо от първия. При трайна ремисия ревматологът може да намали биологичната доза. Рязко спиране на своя глава не е първата стъпка.
Движение, физиотерапия и тютюн
Редовното движение е част от лечението и има полза независимо от лекарствата. ASAS-EULAR иска всеки човек да бъде обучен за болестта, за хода, за лечението и за прогнозата, и да се движи редовно. Насочената физиотерапия се обмисля особено ако човекът не се упражнява сам. Проследените занятия държат хората по-редовно и в опитите са по-ефективни от домашното движение без надзор. Коя схема е най-подходяща, проучванията не определят еднозначно.
NICE насочва хората с аксиална болест към физиотерапевт за лична схема от разтягане, сила, стойка, дълбоко дишане, разгъване на гръбнака и аеробно натоварване. Хидротерапията може да се добави за болка и функция. При затруднения в ежедневието се мисли и за ерготерапевт.
- Разтягането поддържа обхвата на кръста, гръдния отдел и шията.
- Силовите упражнения крепят корема, гърба и по-изправената стойка.
- Дълбокото дишане пази разгъването на схванат гръден кош.
- Разгъването на гръбнака противодейства на навеждането напред.
- Аеробното натоварване се дозира според болката и умората в деня.
Тютюнопушенето е свързано с по-силно гръбначно възпаление и с по-бързо напредване. Отделно изпитване, което да доказва ползата от спиране точно върху тези изходи, няма. Препоръката да се спре стъпва върху този риск и върху общите вреди от тютюна. При схванат гръден кош димът прави дишането още по-трудно. Изправената стойка при стоене, ходене и сън също е част от ежедневната грижа, описана от клиниката Майо.
Пристъпите се очакват. NICE съветва човека да знае към кого да се обади при обостряне и да пази уговорените упражнения за тези дни. Чести обостряния, биологично лекарство или придружаващи болести са повод да се търси ревматологът, а не само личният лекар.
Очи, черва, кожа и сърце
Най-честите прояви извън ставите са увеит, псориазис и възпалително чревно заболяване. Метаанализът на Столвейк и колеги, публикуван през януари 2015 г., събира 143 съобщения за увеит при 44 372 души с анкилозиращ спондилит и намира обединена честота 25,8%. В европейските проучвания от същия труд тя е 29,3%. При средна продължителност на болестта под 10 години оценката е 17,4%, а при над 20 години стига 38,5%. Честотата расте с годините на болестта, затова едно число без този срок подвежда. В общото население авторите припомнят доживотна честота на остър преден увеит около 0,2% без HLA-B27 и около 1% при носители.
Увеитът тук обикновено е остър, преден и едностранен. Очният лекар лекува окото, а ревматологът после съобразява системното лекарство, защото моноклонално антитяло срещу TNF намалява новите пристъпи по-надеждно от етанерцепт и от секукинумаб.
Обединената честота на псориазис в същия метаанализ е 9,3%, а в европейските проучвания 10,9%. За възпалително чревно заболяване, болест на Крон или улцерозен колит, обединената честота е 6,8%. Това не означава, че 6,8% от хората с чревна болест развиват анкилозиращ спондилит. Посоката в метаанализа е от гръбначната диагноза към червата, не обратно. Коремна болка, кръв или упорита диария се казват на лекаря, защото активното чревно възпаление сменя и избора на лекарство. Инхибитор на интерлевкин-17 при активно чревно възпаление е противопоказан.
Сърцето се засяга по-рядко, но не е изключено. Възпаление на аортата може да промени аортната клапа и да доведе до аортна регургитация, при която клапата пропуска кръв назад. Същото възпаление вдига и общия сърдечно-съдов риск. Болка в гърдите, задух или причерняване не се приписват автоматично на схванатите ребра. Те отиват при лекар, а при внезапна тежка гръдна болка или припадък се търси спешна помощ на 112.
Срастване, фрактура и операция
Повечето хора с анкилозиращ спондилит или с нерентгенографска форма не се оперират. При тежко и дълго възпаление тялото наслоява нова кост върху възпалените участъци. Мостовете между прешлените ги срастват, гръбнакът губи подвижност и стойката може да стане приведена. Ако същото стане с ребрените стави, вдишването остава плитко. Това е тежкият край на спектъра, не задължителният край за всеки.
Костите на прешлените могат и да отслабнат. Тогава компресионна фрактура ги сближава, засилва привеждането и може да притисне мозъка и нервите. Затова нова, различна болка при вече схванат гръб се изследва, а не се чака да мине с движение. Контролните снимки на гръбнака за структура, ако се правят, в текста на ASAS-EULAR са през интервал от поне две години, защото промяната е бавна.
Тазобедрена става с упорита болка или инвалидизиране и с ясна рентгенова вреда може да се смени с протеза независимо от възрастта. Това е отделно от гръбначната хирургия. Коригираща остеотомия на гръбнака се обсъжда в специализиран център само при тежка инвалидизираща деформация. NICE не препоръчва такава оценка, освен ако деформацията видимо влошава живота и е тежка или напредва въпреки оптималното неоперативно лечение, включително физиотерапия. И двата текста поставят висок праг и не поставят операцията преди движението и лекарствата.
Повечето хора продължават работа и семеен живот, макар курсът да се мени. За прогнозата при конкретния човек говори ревматологът след образа и индекса на активност.
Често задавани въпроси
Болест на Бехтерев и анкилозиращ спондилит едно и също ли са?
Да, в ежедневния език у нас болест на Бехтерев е името на анкилозиращия спондилит. В съвременните текстове това е рентгенографският вид на аксиалния спондилоартрит, при който сакроилиитът вече се вижда на снимка. Нерентгенографският вид дава сходна болка, но рентгенът още не показва това увреждане. Ревматологът обяснява кой термин стои в епикризата.
По-често ли боледуват мъжете?
При класическия анкилозиращ спондилит прегледът от 2014 г. намира средно около 3,8 мъже на една жена в Европа, с големи разлики между страните. Това съотношение не описва нерентгенографската форма. В европейското допитване жените чакат диагноза средно 8,2 години, а мъжете 6,1, и по-рядко носят HLA-B27. По-големият брой жени в анкетата не е мярка за честотата в населението.
Отрицателен HLA-B27 изключва ли диагнозата?
Не. NICE изрично казва да не се отхвърля спондилоартрит само заради отрицателен HLA-B27 или заради нормални CRP и СУЕ. Генът е по-чест при болните, отколкото в населението, но част от хората с болестта го нямат, а много носители не се разболяват. Диагнозата идва от историята, прегледа и образа заедно.
Има ли лек за анкилозиращ спондилит?
Не, лек, който да премахва болестта, няма. Лечението може да намали болката и сковаността и е възможно да забави напредването, ако започне преди трайното увреждане. Повечето хора не стигат до операция и могат да водят действен живот, макар ходът да се мени между пристъпи и по-тихи месеци. Уговорената с ревматолога цел не е обещание, че оплакванията изчезват напълно.
Какво да правя при зачервено и болезнено око?
Потърсете очен лекар още същия ден, ако окото боли, е зачервено, не понася светлина или зрението е замъглено. Така изглежда острият преден увеит, а NICE иска преглед още в деня на оплакването. Не отлагайте до плановия час при ревматолога. Кажете на офталмолога, ако вече имате или подозирате болест на Бехтерев.
Помагат ли упражненията, когато кръстът е схванат?
Да, редовното движение е част от лечението и помага независимо от лекарствата. Насочена физиотерапия с разтягане, сила, стойка, дълбоко дишане и аеробно натоварване е по-полезна от напълно самостоятелни занимания. Възпалителната болка обикновено се отпуска след раздвижване, а не след дълго лежане. Схемата я сглобява физиотерапевт според вашия гръбнак.
Защо сулфасалазинът не се дава само за болка в гръбнака?
При чисто гръбначно засягане сулфасалазинът, метотрексатът и лефлуномидът нямат доказана полза и по правило не се използват. Сулфасалазинът може да се обмисли, ако е възпалена периферна става, например коляно или глезен. Дълъг курс с кортикостероид в таблетки също не се препоръчва за болка само в гръбнака. Локална инжекция във възпалено място се обсъжда отделно.

Заключение
Ако болката ниско в гърба е започнала преди 45-годишна възраст, трае повече от три месеца и е по-силна сутрин или през втората половина на нощта, носете този разказ на личния лекар. Поискайте преценка дали има основание за ревматолог, особено при болка в седалището, успокоение от движение или близък със спондилоартрит, псориазис или чревна болест. Дългото отлагане е цената на етикета „обикновена болка в кръста“.
При ревматолога попитайте какъв е ASDAS, дали CRP е висок, какво показват снимката и при нужда ЯМР, и дали две нестероидни средства вече са изпробвани в достатъчна доза за около четири седмици. Попитайте и дали има увеит, псориазис или чревно възпаление, защото те сменят молекулата, ако се стигне до биологично лекарство. Поискайте насочване за лична програма с физиотерапевт и кажете честно дали пушите.
Зачервено и болезнено око е очен преглед още същия ден, а не бележка за следващия месец. Рязка нова болка във вече схванат гръб се изследва за фрактура. Слабост в краката или ново изтръпване към нея е повод за обаждане на 112. Лек, който да изтрие болестта, няма. Облекчаване на болката, запазена подвижност и навременен избор на лекарство са реалистичната задача, и тя започва от точния разказ пред лекаря.
Източници
- Ramiro S, Nikiphorou E, Sepriano A et al.: ASAS-EULAR recommendations for the management of axial spondyloarthritis: 2022 update. Annals of the Rheumatic Diseases, януари 2023 г.
- Spondyloarthritis in over 16s: diagnosis and management. National Institute for Health and Care Excellence, 4 март 2025 г.
- Ankylosing spondylitis – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 30 октомври 2025 г.
- Ankylosing spondylitis – Diagnosis and treatment. Mayo Clinic, 30 октомври 2025 г.
- Stolwijk C, van Tubergen A, Castillo-Ortiz JD et al.: Prevalence of extra-articular manifestations in patients with ankylosing spondylitis: a systematic review and meta-analysis. Annals of the Rheumatic Diseases, януари 2015 г.
- van Gaalen FA, Rudwaleit M: Challenges in the diagnosis of axial spondyloarthritis. Best Practice & Research Clinical Rheumatology, 1 септември 2023 г.
- Garrido-Cumbrera M, Poddubnyy D, Gossec L et al.: The European Map of Axial Spondyloarthritis: Capturing the Patient Perspective—an Analysis of 2846 Patients Across 13 Countries. Current Rheumatology Reports, 12 март 2019 г.
- Garrido-Cumbrera M, Poddubnyy D, Gossec L et al.: Gender differences in patient journey to diagnosis and disease outcomes: results from the European Map of Axial Spondyloarthritis (EMAS). Clinical Rheumatology, 19 януари 2021 г.
- Dean LE, Jones GT, MacDonald AG et al.: Global prevalence of ankylosing spondylitis. Rheumatology, април 2014 г.
