Белодробна емболия: симптоми, изследвания и лечение

Белодробна емболия: симптоми, изследвания и лечение

Белодробната емболия е запушване на артерия в белия дроб, почти винаги от кръвен съсирек, тръгнал от дълбока вена на крака или таза. Внезапен задух, болка при вдишване или припадък са повод за обаждане на 112, а след доказана емболия антикоагулантът продължава поне три месеца.

Най-тежкият изход често идва преди изобщо да има диагноза. Внезапната смърт е първият симптом при около една четвърт от хората с емболия според Центровете за контрол и превенция на заболяванията на САЩ (CDC), а клиниката Майо посочва, че около една трета от неразпознатите и нелекувани случаи не се преживяват. Между 2000 и 2015 г. възрастово стандартизираната смъртност в европейския регион е спаднала от 12,7 на 6,5 на 100 000, както съобщават Константинидис и Майер през 2020 г.

Годишно се регистрират между 39 и 115 случая на 100 000 души. При стабилни пациенти насоките на Европейското дружество по кардиология (ESC) от 2019 г. поставят директните орални антикоагуланти пред варфарина. Тромболизата остава за шок и систолно налягане под 90 mmHg, а не за всеки съсирек, видян на скенера.

Какво е белодробната емболия

Белодробната емболия означава, че кръвта към част от белия дроб е спряна от материя, заседнала в артерия. В почти всички случаи това е тромб, образуван във вена и донесен с кръвния ток. Тромбът може да остане на мястото си. Емболът е парчето, което се е откъснало, минало е през дясната половина на сърцето и е заседнало в по-тесен съд. Клиниката Майо описва типичния път от дълбоките вени на крака. Същият път може да започне от таза или, по-рядко, от вена на ръката.

Запушената зона не получава кръв и може да загине. Това се нарича белодробен инфаркт и прави обмена на кислород по-труден. По-малките съсиреци понякога дават само болка и кръвохрак. По-големите вдигат съпротивлението пред дясната камера. Тя се разширява, изтласква по-малко кръв и кръвното налягане пада. Именно тази остра слабост на дясната камера, а не само ниският кислород, определя тежкия ход.

Рядко запушалката не е тромб. Майо изброява мастни капки от счупена дълга кост, мехурчета въздух и частица от тумор. Те се разпознават по обстоятелството, например скорошна фрактура, и не се лекуват като обичаен венозен съсирек.

Венозният тромбоемболизъм е общото име на дълбоката венозна тромбоза и на белодробната емболия. Двете са изяви на един процес. CDC отбелязва, че в Съединените щати до 900 000 души годишно получават такъв тромб, а от него умират между 60 000 и 100 000 души. Числата са американски и не се пренасят автоматично към България, но показват защо оплакването не се отлага с дни.

[болка в гърдите]

Какви са симптомите

Симптомите зависят от големината на съсирека, от това колко голяма част от белия дроб е изключена и от това дали сърцето или белите дробове вече са болни. Няма един задължителен признак, по който човек сам да постави диагнозата.

Внезапният задух е най-честият сигнал. Появява се и в покой, и се усилва при ходене или говорене. Болката в гърдите често е остра, боде при дълбоко вдишване, при кашлица или при навеждане и може да наподоби инфаркт. Припадъкът идва, когато пулсът или налягането паднат рязко. Към тях се добавят ускорено дишане, неправилен или много бърз пулс, световъртеж, обилно изпотяване, кашлица и храчка с кръв.

Кракът понякога предупреждава по-рано. Болка, оток, топлина и зачервяване на подбедрицата или бедрото сочат дълбока венозна тромбоза. Емболия обаче има и когато кракът е напълно спокоен, защото част от тромба вече е заминала, а част от дълбоките тромбози не болят. Затова липсата на подут крак не отменя задуха.

Леката емболия може дни наред да е само задух без колапс. Тежката води за минути до студена влажна кожа, посиняване и загуба на съзнание. Британската здравна служба (NHS) сочи внезапния задух, болката в гърдите или горната част на гърба, много бързия пулс и припадъка като причини за незабавна помощ. Кръв в храчката не се наблюдава у дома до сутринта.

Симптомите се припокриват с инфаркт, пневмония, обострена астма, паническа атака и разслояване на аортата. Приликата е причината диагнозата да се пропуска, а не причина да се чака оплакването да „улегне“.

Кога задухът и болката в гърдите са спешни

Спешни са внезапният задух, болката в гърдите и припадъкът, дори когато човекът допреди час е бил добре. Обаждането е на 112. Не се шофира самостоятелно до спешното отделение, защото припадъкът може да дойде по пътя. NHS формулира същото правило за своята спешна помощ.

Какво усещате Какво да направите
Внезапен задух, болка в гърдите, много бърз пулс или припадък Обадете се на 112 и не шофирайте сами до болницата
Кръв в храчката заедно със задух или гръдна болка Обадете се на 112, вместо да чакате ред при личния лекар
Подут, топъл и болезнен крак без задух Потърсете преглед още същия ден
Силно главоболие, черни изпражнения или кръв в урината по време на антикоагулант Спешна помощ, защото това може да е кръвоизлив

Висок риск по ESC от 2019 г. означава нужда от реанимация, шок или систолно налягане под 90 mmHg. Същият клас важи, ако налягането е паднало с 40 mmHg или повече за над 15 минути, без нова аритмия, обезводняване или сепсис. Тези прагове се мерят от екипа, не с домашен апарат.

Подут крак без гръдни оплаквания не се оставя за другата седмица. Дълбоката тромбоза се доказва с ехография на вените, а личният лекар или спешният кабинет решават колко бърз е прегледът. Кървенето от самото лечение е отделна спешност. Антикоагулантът се спира само по лекарско решение, защото самоволната пауза връща риска от нов съсирек.

Как се доказва диагнозата

Диагнозата не започва със скенер за всеки задух. Първо се преценява колко е вероятна емболията, после D-димерът отсява част от хората, а образното изследване се пази за тези, при които съсирекът още не е изключен.

Британският Национален институт за здраве и грижи (NICE) използва двустепенната скала на Уелс. Над 4 точки емболията е вероятна и се предлага компютърна томографска ангиография на белодробните артерии. При 4 или по-малко точки първо се прави D-димер, по възможност с резултат до 4 часа. Ако резултатът ще закъснее, се започва междинно лечебно разреждане, докато тестът е готов.

Признак в скалата на Уелс Точки
Оток и болка по дълбоките вени 3
Друга диагноза е по-малко вероятна от емболия 3
Пулс над 100 удара в минута 1,5
Обездвижване над 3 дни или операция през последните 4 седмици 1,5
Предишен тромб във вена или в белия дроб 1,5
Кръвохрак 1
Активно злокачествено заболяване 1

Нормалният D-димер прави острия тромб малко вероятен при ниска или средна клинична вероятност. Високият D-димер не доказва емболия. Той се вдига при инфекция, след операция, при рак, при бременност и с възрастта. Затова старият навик „висок D-димер е равен на тромб“ води до излишни скенери и до пропуснати други диагнози.

ESC от 2019 г. допуска вместо един и същ праг за всички да се ползва праг, съобразен с възрастта, или правилото YEARS, което съчетава три клинични белега с различна граница на D-димера. Фиксираният праг остава валиден вариант. Коя схема използва дадена лаборатория, решава болницата, защото тестовете не са еднакви. При висока клинична вероятност отрицателният D-димер не е достатъчен, за да се затвори темата.

Скенерът с контраст показва дефект в изпълването на белодробната артерия. Ако контрастът е опасен заради тежка алергия, силно намалена бъбречна функция или висок риск от облъчване, NICE предлага вентилационно-перфузионна сцинтиграфия. Рентгенографията на гръдния кош не вижда съсирека, но отстранява пневмония, пневмоторакс и други причинители на болката. Ехографията на крака търси източника. Ехокардиографията показва дали дясната камера е обременена, което при шок може да е достатъчно, за да се започне реперфузия още преди скенера.

Кръвната картина, бъбреците, черният дроб и показателите на съсирване се вземат преди или веднага със започването на лекарството. NICE изрично казва да не се чака резултатът, за да се постави първата доза, и резултатите да се видят до 24 часа. При междинна и висока вероятност ESC препоръчва антикоагулантът да тръгне още докато изследванията текат, стига да няма активно кървене.

Как се преценява тежестта

Тежестта се мери по кръвообращението, не по това колко голям изглежда съсирекът в описанието от скенера. Стабилното налягане и запазената дясна камера означават друга ситуация, не шок, дори когато тромбът е видим в голям клон.

Високият риск е нестабилното кръвообращение, описано по-горе. При него смъртта в болница е много по-честа, отколкото при човек, който говори и държи налягането си. Общата цифра на Кливландската клиника от 2026 г. е различна и не бива да се бърка с тази група. Около един на всеки 20 души умира в първите 30 дни след поставена диагноза, като в сметката влизат и тежко болни от рак, сърдечна недостатъчност и напреднала възраст.

Междинният риск обхваща хора с нормално налягане, но с висок клиничен индекс, обременена дясна камера на ехокардиография или на скенера, или повишен тропонин. Те се наблюдават, защото част от тях се влошават в първите часове. Рутинна тромболиза при стабилно налягане не се прави, дори когато дясната камера е разширена. Това е изрична позиция и на ESC от 2019 г., и на NICE.

Ниският риск е съчетание от нисък клиничен индекс и липса на обременяване на дясната камера. Тогава NICE допуска лечение извън болница, ако има писмен план, признаци, за които да се следи, и телефон на екип по тромбози, включително извън работно време. Ранното изписване се решава след образ на сърцето, не по самочувствие. В България редът зависи от местния протокол и от това дали такъв амбулаторен път изобщо е организиран.

Кислород се подава, когато кръвта не носи достатъчно от него, а при спиране на сърцето се започва реанимация. Лекарствата за кръвно налягане при шок вървят заедно с реперфузията, не вместо нея.

С какво се лекува стабилната емболия

При стабилно налягане основата на лечението е антикоагулант. Той не разтваря готовия съсирек. Спира го да расте и пречи на нови съсиреци, а организмът постепенно разгражда запушалката. Затова подобрението на задуха не е сигнал таблетката да спре.

От 2019 г. ESC дава силна препоръка директният орален антикоагулант да се предпочита пред варфарина, когато таблетката е подходяща. Промяната спрямо предишното европейско издание от 2014 г. идва от големи изпитвания, в които апиксабан и ривароксабан не отстъпват по защита на старата схема с хепарин и варфарин, а кървят по-малко. NICE в насоката за венозен тромбоемболизъм, с лечебни препоръки от 2020 г. и редакция през 2023 г., също започва с апиксабан или ривароксабан.

Началните дози са по-високи и не бива да се съкращават по собствено решение. Кратката характеристика, цитирана от NICE, дава следните схеми за възрастни.

Лекарство Начало Продължение
Апиксабан 10 mg два пъти дневно в продължение на 7 дни 5 mg два пъти дневно. След 6 месеца може да се обсъди 2,5 mg два пъти дневно
Ривароксабан 15 mg два пъти дневно в продължение на 21 дни 20 mg веднъж дневно. След 6 месеца ESC обмисля 10 mg веднъж дневно
Дабигатран или едоксабан Първо нискомолекулен хепарин После таблетка, ако лекарството е подходящо за бъбреците и останалите лекарства
Варфарин Заедно с хепарин поне 5 дни INR около 2,5, в диапазона от 2,0 до 3,0

Ако апиксабан и ривароксабан не са подходящи, NICE предлага нискомолекулен хепарин поне пет дни и след това дабигатран или едоксабан, или хепарин заедно с варфарин. Международното нормализирано отношение (INR) при варфарина се държи около 2,5, в граници от 2,0 до 3,0, и дозата се наглася по резултата, не по самочувствие. Директните таблетки не се следят с INR, но изискват проверка на бъбреците, черния дроб и останалите лекарства.

Тези таблетки не са за всеки. ESC не ги препоръчва при тежко бъбречно увреждане, по време на бременност и кърмене и при антифосфолипиден синдром. При вече доказан тройно позитивен антифосфолипиден синдром NICE започва с хепарин и варфарин, не с директна таблетка. При много ниско или много високо телесно тегло същият източник иска проследяване на лечебното ниво, защото обичайната таблетка може да не покрие същата концентрация. Какво е налично и как се отпуска в България, казва лекуващият лекар. Насоките тук са европейски и британски, не заместват местния протокол.

Най-честата нежелана реакция е кървенето. Синини, кръв от носа и по-обилен цикъл се съобщават на лекаря, а признаците от таблицата по-горе не се чакат. Апиксабан и ривароксабан съдържат лактоза от краве мляко, а хепарините са с животински произход, което NICE отбелязва при непоносимост или при религиозно и етично възражение.

Колко време продължава антикоагулантът

Минимумът при доказана емболия е три месеца. След този срок целта се сменя. Вече не се лекува острият съсирек, а се преценява рискът той да се върне. Спирането, продължаването и смяната на дозата се решават заедно с човека, не по календар, залепен за всички.

ESC от 2019 г. се отказва от удобните етикети „провокирана“ и „непровокирана“ като главна ос. Вместо тях дели обстоятелствата на голям обратим фактор, малък обратим фактор, траен фактор и липса на разпознаваем фактор. Големи обратими фактори са например голяма операция под обща упойка, продължително лежене заради остро заболяване и травма със счупване. Тогава късният рецидив е рядък и антикоагулантът обичайно спира след третия месец, ако ходът е бил спокоен. NICE все още използва думите провокиран и непровокиран повод в текста си от 2020 г. и също съветва спиране около третия месец, когато поводът е отминал. Двата документа не си противоречат в практическата стъпка, но не говорят с един и същ речник.

На другия край са повторен тромб, антифосфолипиден синдром и активен рак. Там лечението често продължава дълго, при рака поне докато болестта се смята за овладяна, с преглед на кървенето. При активен рак NICE първо определя срок от 3 до 6 месеца и после преразглежда. Директна таблетка се обмисля, като се гледат мястото на тумора, химиотерапията и рискът от кръвоизлив. При тумори на стомаха и червата кървенето от тези таблетки е по-често, отколкото от хепарин, затова хепаринът остава вариант.

По средата са дългото пътуване като слаб повод, хроничното възпаление и емболията без намерен фактор. Тук ESC от 2019 г. иска изрично решение, записано в документацията, а не мълчаливо продължаване или мълчаливо спиране. По-ниският риск от кървене при директните антикоагуланти мести везните към по-дълго лечение при много от тези хора. Ако се продължи след шестия месец, се обмисля по-ниска доза апиксабан, 2,5 mg два пъти дневно, или ривароксабан, 10 mg веднъж дневно. Пълната доза в първите месеци и намалената след това не се разменят.

Пропуснато хапче не се наваксва с двойна доза по съвет от съсед. Схемата за закъснение е в листовката. Преди операция, зъбна екстракция или спинална упойка се казва, че се приема антикоагулант, защото паузата се планира предварително.

[упражнение]

Кога се използва тромболиза

Тромболизата е лекарство, което наистина разгражда фибрина в съсирека. Тя не е следващата стъпка за всеки, който има задух и положителен скенер. NICE я обмисля при емболия с хемодинамична нестабилност и не я предлага, докато налягането се държи, с или без проблем на дясната камера.

В болница обичайната схема по ESC от 2019 г. е алтеплаза 100 mg, влята за два часа, заедно с нефракциониран хепарин във венозна инфузия. Ползата е най-голяма в първите 48 часа от симптомите, но има смисъл и когато оплакванията траят от 6 до 14 дни. В изпитванията, събрани в същите насоки, тежкото кървене е около 9,9%, а кръвоизливът в мозъка около 1,7%. Затова абсолютни пречки са преживян мозъчен кръвоизлив, исхемичен инсулт в предходните шест месеца, тумор на централната нервна система, голяма операция или травма на главата в последните три седмици и активно кървене. Бременността е относителна пречка, не автоматична забрана при шок.

Ако тромболизата е противопоказана или не стабилизира човека, се обсъждат катетърно отстраняване и хирургична емболектомия, там където има екип и зала. ESC повишава класа на тези методи спрямо изданието от 2014 г., но не ги прави първи избор пред системната тромболиза при висок риск без противопоказание. Спасителната тромболиза, ако стабилен пациент се срине вече в болницата, е препоръка от най-висок клас в текста от 2019 г. В изданието от 2014 г. тя е била по-слаба.

Филтър в долната куха вена не се слага „за всеки случай“. NICE не го предлага, освен когато антикоагулантът е невъзможен или емболия е настъпила въпреки добре проведено лечение, и то след проверка дали таблетката изобщо е пиена. Още при поставянето се записва кога филтърът ще бъде изваден. Той хваща едри парчета по пътя към белия дроб, но не спира образуването на нови тромби и сам може да се размести или да се запуши.

При бременна жена с шок тромболиза или оперативно махане на съсирека се обмислят, ако животът е непосредствено застрашен. Решението е на екипа в болницата.

Кой е с по-висок риск

Рискът расте с възрастта и с всяко обстоятелство, което забавя кръвта, уврежда съдовата стена или прави съсирването по-леко. Майо отделя предишен венозен тромб у човека или у родител и брат или сестра, сърдечна недостатъчност, рак, голяма операция, фрактура, продължително лежене, дълъг път, тютюнопушене, наднормено тегло, естроген в противозачатъчни или хормонално лечение и бременност. Тежкият COVID-19 също вдига риска. През 2023 г. NICE запазва обичайния диагностичен път и при хора с тази инфекция, защото по-висок праг на D-димера би пропуснал реални тромби.

Бременността заслужава отделна сметка. CDC посочва, че жените имат около пет пъти по-висок риск от венозен тромб по време на бременността, раждането и трите месеца след него, а емболията е сред честите причини за смърт, свързана с бременност, в Съединените щати. Задухът и отокът на глезените са обичайни и при нормална бременност, затова границата е внезапното влошаване, болката при дишане, припадъкът и едностранният оток на крака. ESC от 2019 г. иска формален диагностичен алгоритъм, а не успокоение, че „така е в деветия месец“. Образното изследване, когато трябва, не се отменя заради страха от лъчение. Директните орални антикоагуланти са забранени през бременността и кърменето. Лечението се води с хепарин от лекар, запознат с местния акушерски протокол.

Ракът участва и като причина, и като фон, който променя лекарството. Около един на всеки пет случая на венозен тромбоемболизъм в американските данни на CDC е свързан с онкологично заболяване или с лечението му, с най-висок риск в първите месеци след диагнозата. След емболия без ясен повод NICE преглежда историята, базовите кръвни изследвания и тялото. Не назначава търсене на тумор със скенери, ако няма оплакване или находка, които сами по себе си биха пратили човека по онкологичен път. Нова загуба на тегло, кръв в изпражненията или бучка не се записват като „от стреса“.

Наследствената тромбофилия не се търси, докато антикоагулантът продължава, нито след емболия с ясен временен повод. NICE я обмисля, ако емболията е без повод, спирането на лекарството предстои и близък по права линия е имал венозен тромб. Антифосфолипидните антитела се обсъждат в същия момент на спиране, защото резултатът мени избора между варфарин и директна таблетка. Самите тестове се влияят от антикоагуланта, затова срокът се уговаря със специалист.

Как се намалява рискът в болница и на път

Пълна защита няма, но голяма част от тромбите около операция и легло се предотвратяват. CDC посочва антикоагулант в профилактична доза и компресиращи чорапи като мерки в болницата и отбелязва, че немалко пациенти все още не ги получават. Майо добавя надуваеми маншети на прасците, ранно ставане след операция и повдигане на краката, когато човекът лежи дълго.

Чорапът след вече прекарана дълбока тромбоза е друга история. NICE не го предлага, за да предотврати посттромботичния синдром или нов тромб. Може да се носи заради оток и болка, ако облекчава крака, с обяснение как се обува и кога се сменя. Старият съвет „чорапът лекува емболията“ смесва две различни задачи.

На път рискът е по-нисък, отколкото след протеза на тазобедрената става, и расте с часовете неподвижност. NHS свързва по-високия риск с пътуване от 4 часа нагоре със самолет, влак или кола. Помагат редовно ставане, движение на глезените и пръстите, свободна дреха, вода и ограничаване на алкохола, който изсушава. Профилактична инжекция преди полет не се слага по собствено решение. Тя има място при човек с вече висок риск и се изписва от лекар.

След изписване движението продължава в рамките на задуха, без да се форсира до прилошаване. Рязкото обездвижване вкъщи, „за да зарасне съсирекът“, връща застоя във вените. Пушенето и наднорменото тегло остават фактори, върху които човекът има влияние, докато наследствената склонност към съсирване не се отменя с диета. Хранителен режим не замества антикоагуланта. При варфарин зеленчуците с витамин К не се забраняват наведнъж, а се държат в приблизително еднакво количество, за да не скача INR.

Комбинираният естроген се спира след емболия, след разговор за друг метод на контрацепция. Самото спиране на хапчето не е лечение на острия съсирек и не отменя трите месеца антикоагулант, ако емболията вече се е случила.

Какво остава след острата емболия

Острата фаза не е краят на проследяването. На контролата около третия месец се гледат три неща. Дали има нов оток или нов задух. Дали антикоагулантът кърви или се пропуска. Дали натоварването в ежедневието се връща.

Хроничната тромбоемболична белодробна хипертония е трайно високо налягане в белодробните артерии от организирани съсиреци. Кливландската клиника оценява, че засяга около 2 до 3 на всеки 100 души, преживели емболия. Водещият белег е задух при движение, който не си отива, понякога с тежест в гърдите, световъртеж или сърцебиене. ESC препоръчва симптоматичните хора с остатъчни нарушения в перфузията да се насочат към център, който лекува това състояние. По-чести от тази хипертония са умората и задухът след емболия без ново запушване. Причините се смесват. Обездвижване, тревожност, увреден белодробен съд и сърце, което още се възстановява.

Контролната ехокардиография има смисъл, когато задухът остава или се връща, не като ритуал за всеки без оплаквания. Нов пристъп на внезапен задух се приема като възможна нова емболия, докато не се докаже противното, особено ако антикоагулантът е спрян или е пропускан.

Работа, пътуване и движение са възможни, когато дозата е ясна и човекът познава признаците на кървене и на рецидив. Числото „един на 20 за 30 дни“ е средно за всички диагностицирани, не лична прогноза. При шок, рак и тежки придружаващи болести рискът е по-висок, отколкото при нисък клиничен индекс.

Често задавани въпроси

Може ли емболията да протече без подут крак?

Да. Емболия има и без нито един белег на дълбока венозна тромбоза, защото съсирекът може вече да е напуснал крака или никога да не го е болял. Внезапният задух не се отхвърля само защото подбедрицата изглежда спокойна. Едностранният оток, топлината и болката в крака все пак са повод за преглед още същия ден.

Разтваря ли антикоагулантът вече образувания съсирек?

Не. Антикоагулантът спира съсирека да расте и пречи на нови съсиреци, а разграждането го върши самият организъм. Разтварянето с тромболиза се пази за нестабилно кръвно налягане заради риска от тежък кръвоизлив. Затова таблетката или инжекцията продължават и след като задухът отшуми.

Опасен ли е скенерът по време на бременност?

При реално съмнение образното изследване не се пропуска заради страха от лъчение. ESC от 2019 г. иска формален диагностичен път и при нужда компютърна томография или вентилационно-перфузионна сцинтиграфия. Директните орални антикоагуланти не се използват през бременността и кърменето. Лечението тогава се води с хепарин.

Трябва ли да се търси скрит рак след емболия без ясна причина?

Не като рутинен скенер на цялото тяло. NICE препоръчва преглед на историята, базовите кръвни изследвания и физикален преглед, но не и допълнително търсене на тумор, ако няма оплаквания или находки, които сочат към него. Нова кръв в изпражненията, бучка или необяснима загуба на тегло се съобщават, вместо да се чака следващият планов преглед.

Кога емболията може да се лекува у дома?

Само след като екипът е отделил нисък риск и е видял, че дясната камера не е обременена. NICE допуска амбулаторно лечение при такъв риск, с писмени признаци за тревога и телефон за връзка, включително през нощта. Високият пулс, ниското налягане и нуждата от кислород остават причини за болница. Дали такъв път е отворен в даден град, се решава на място.

Какво да попитате на контролата след третия месец?

Попитайте дали поводът е бил голям и обратим и дали лекарството спира, продължава в пълна доза или минава на по-ниска доза апиксабан или ривароксабан. Попитайте и какво да правите при нов задух, при черен стол и преди зъбна или друга операция. Ако задухът при ходене е останал, попитайте дали е нужна ехокардиография заради хронична тромбоемболична белодробна хипертония.

[кръвен съсирек]

Заключение

Три месеца антикоагулант са подът, не таванът. След тях въпросът е дали обстоятелството, което е довело съсирека, е било голямо и вече е отминало, или рискът остава и лекарството продължава, понякога в по-ниска доза апиксабан или ривароксабан след шестия месец. Варфаринът с INR около 2,5 остава изборът при тройно позитивен антифосфолипиден синдром и когато директната таблетка е противопоказана.

Тромболизата с алтеплаза е болнична мярка при шок и систолно налягане под 90 mmHg, не домашна стъпка при всеки положителен скенер. До тази оценка внезапният задух, болката при вдишване и припадъкът се покриват с обаждане на 112, а подутият крак без гръдна болка се гледа още същия ден.

На контролата носете списъка с лекарствата и кажете дали дозата се пропуска, дали има кървене и дали задухът при обичайното ходене се е върнал. От този разговор се решава спирането или продължението и се преценява дали дясната камера има нужда от нова ехокардиография.

Източници

  1. Konstantinides SV, Meyer G, Becattini C et al.: 2019 ESC Guidelines for the diagnosis and management of acute pulmonary embolism developed in collaboration with the European Respiratory Society (ERS). European Heart Journal, 21 януари 2020 г.
  2. Konstantinides S, Meyer G: Management of acute pulmonary embolism 2019: what is new in the updated European guidelines?. Internal and Emergency Medicine, 26 май 2020 г.
  3. Venous thromboembolic diseases: diagnosis, management and thrombophilia testing. National Institute for Health and Care Excellence, 2 август 2023 г.
  4. Apixaban for the treatment and secondary prevention of deep vein thrombosis and/or pulmonary embolism. National Institute for Health and Care Excellence, 4 юни 2015 г.
  5. Rivaroxaban for treating pulmonary embolism and preventing recurrent venous thromboembolism. National Institute for Health and Care Excellence, 26 юни 2013 г.
  6. Data and Statistics on Venous Thromboembolism. Centers for Disease Control and Prevention, актуализация 2026 г.
  7. Pulmonary embolism – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 1 декември 2022 г.
  8. Pulmonary Embolism (PE): Signs, Symptoms & Treatment. Cleveland Clinic, 20 април 2026 г.
  9. Pulmonary embolism. National Health Service, 15 октомври 2026 г.

За редакцията

Редакция BgMedBookМедицински справочник

Редакцията на BgMedBook подготвя статии за здравето, заболяванията и лечението въз основа на клинични ръководства, научни изследвания и препоръки на здравни институции. При търсенето и анализа на актуални изследвания, както и при превода им на български, редакцията използва инструменти с изкуствен интелект. Източниците са посочени във всяка статия. Информацията на сайта не замества консултацията с лекар.