
Очният меланом е злокачествен тумор, който започва в пигментните клетки на увеята, средния слой между ретината и бялото на окото. Най-често тръгва от хороидеята, а не от кожата, и е най-честият първичен вътреочен рак при възрастни.
Страхът, че окото ще бъде махнато, е разбираем, но по-тежкият въпрос е друг. Локалното лечение държи тумора в окото при над 90 % от пациентите, а въпреки това до половината по-късно получават разсейки и в около 90 % от тези случаи първото място е черният дроб.
В американския регистър SEER до 2020 г. средната честота е 5,6 случая на милион. При хора, диагностицирани през 2015–2021 г., петгодишната относителна преживяемост е 88 %, когато болестта е само в окото, и 19 %, когато вече има далечни разсейки. За възрастни с тъканен тип HLA-A*02:01 Европейската агенция по лекарствата (EMA) допуска тебентафусп от 1 април 2022 г.
Къде в окото започва меланомът
Очният меланом започва в пигментните клетки на увеята, а не като метастаза от кожата. Увеята има три части. Ирисът е цветният диск отпред и се вижда през роговицата. Цилиарното тяло е пръстенът зад него. То мени формата на лещата и отделя течността в предната камера. Хороидеята е съдовият слой отзад, който храни ретината.
Повечето тумори тръгват от хороидеята, а меланомът на ириса обикновено остава малък, расте бавно и рядко дава разсейки. Така го описва обобщението на Националния институт по рака на САЩ (NCI) за пациенти, обновено на 14 февруари 2025 г. Туморът на цилиарното тяло и този на хороидеята по-често са по-големи и по-склонни да напуснат окото. В ръководството на Европейското дружество по медицинска онкология (ESMO) и EURACAN от 2 април 2026 г. дяловете са 90 % хороидея, 6 % цилиарно тяло и 4 % ирис.
Кожният меланом и вътреочният не са една болест, преместена от място на място. В проучването на Nathan и колеги от 2021 г. увеалният меланом е около 3 до 5 % от всички меланоми, с други ранни мутации и друг път на разсейване. Ако негови клетки стигнат черния дроб, туморът там си остава увеален меланом, а не рак, започнал в черния дроб. Метастаза в окото от тумор, тръгнал другаде, е отделна ситуация.
Редки са меланомите на конюнктивата, клепача и орбитата. Клиника Майо, в текст от 3 август 2026 г., ги отделя от увеалния тумор, защото се виждат отвън и се лекуват по друг план. Оценките на Американското онкологично дружество (ACS) за 2025 г. дават 104 960 нови кожни меланома в САЩ и 3 140 нови рака на окото и орбитата, от които се очакват 490 смъртни случая. Втората цифра включва и други очни тумори, важи за САЩ и не е българска статистика.
![[Очната меланома причинява затруднения в зрението и визуални препятствия]](https://demedbook.com/images/1/what-you-need-to-know-about-eye-melanoma.jpg)
Колко често се среща и кой е с по-висок риск
В САЩ болестта е рядка и честотата ѝ почти не се променя от десетилетия. Обобщението на NCI за лекари от 19 декември 2024 г. дава около 4,3 нови случая на милион, 4,9 при мъжете и 3,7 при жените, без ясна връзка с географската ширина. Анализът на Weinberger, Bena и Singh върху осем дългогодишни регистъра на SEER за 1975–2020 г. изчислява средна възрастово стандартизирана честота 5,6 на милион, с доверителен интервал 5,5–5,7, върху 5 563 случая. Двете сметки ползват различни години и методи.
Рискът расте с възрастта и е малко по-висок при мъжете. В серията на Weinberger медианата на възрастта при диагнозата е 63 години, делът на мъжете е 52 %, а 98 % от пациентите са с бяла кожа срещу 0,6 % чернокожи. ESMO отбелязва над 20 случая на милион към 70-годишна възраст и около 1 % от случаите при деца. Същият текст дава градиент от север на юг. В Северна и Западна Европа докладваната честота стига 8 или повече случая на милион души за година, а в Източна и Южна Европа, както и в Северна Америка, диапазонът е 2,0–7,9. Отделно число за България в тези източници няма.
Светъл ирис, светла кожа и по-слаба способност за тен се свързват с по-висок риск в лекарското обобщение на NCI. Сивите и сините ириси носят по-висок риск от кафявите според ESMO. Майо добавя диспластичния невусен синдром, при който бенките са много и необичайни, и очната меланоцитоза с повече пигмент по клепачите и в увеята. Наличието на такъв белег не означава, че туморът ще се появи.
Семейните форми са малцинство. Европейското ръководство оценява 2 до 5 % от увеалните меланоми като наследствени, най-често заради мутация в BAP1, предадена в семейството. Генетична консултация има смисъл при тумор и в двете очи, при начало преди 40-годишна възраст или когато в рода има поне два тумора от този синдром, сред които кожен меланом, мезотелиом или бъбречен карцином.
Ултравиолетовата светлина не обяснява хороидалния меланом. ESMO пише, че честотата не е свързана с нея, освен при меланома на ириса. NCI намира само слаби или противоречиви връзки със слънчевата светлина и няма последователни данни за професионално ултравиолетово облъчване. Майо отбелязва, че няма установен начин болестта да се предотврати. Очилата пазят кожата на клепачите, но не заместват прегледа с разширена зеница.
Признаци, които окото може да подаде
В началото много хора нямат оплаквания, защото туморът стои в част от окото, която не се вижда в огледалото. Между 13 и 30 % от диагнозите в обзора на ESMO идват от рутинен преглед, а не от оплакване. Затова липсата на болка не е успокоение.
Когато признаци има, NCI изброява замъглено зрение или друга промяна в зрението, мътнини и светкавици, тъмно петно върху ириса, промяна в размера или формата на зеницата и изместване на ябълката в орбитата. Майо добавя загуба на страничното зрение. Същите оплаквания идват и от отлепване на ретината, кръвоизлив в стъкловидното тяло или друго очно заболяване. Сами по себе си не доказват рак, но не бива да се тълкуват у дома.
- Замъгленото зрение на едното око, което не се изчиства, изисква преглед при офталмолог.
- Мътнините и светкавиците могат да идват от тумора, но и от стъкловидното тяло.
- Нарастващо тъмно петно в ириса се вижда без апарат и не бива да се отлага.
- Промяната във формата на зеницата е видим белег при меланом на ириса.
- Загубата на странично зрение стеснява полезрението на засегнатото око.
Мътнините се забелязват по-лесно на светла стена и могат да изглеждат като точки, нишки или паяжина. Същите усещания идват и от други очни болести, затова появата им не е равна на диагноза. Ново петно, което расте, или зеница, която се изкривява, сочи към ириса.
Кога прегледът не бива да чака
Ново петно в ириса, трайни мътнини, светкавици или замъгляване на едното око са повод за час при офталмолог, без да се чака годишният преглед. Майо съветва спешна медицинска помощ при внезапна промяна в зрението. В България единният номер за спешност е 112.
| Какво се е случило | Какво да направите |
|---|---|
| Ново петно в ириса, мътнини, светкавици или замъгляване, които не отминават | Запишете час при офталмолог в близките дни и кажете откога е оплакването. |
| Внезапна загуба на зрение или рязка промяна в едното око | Потърсете спешна помощ веднага, включително на телефон 112. |
| Изместване на ябълката или бързо растящо петно в ириса | Потърсете офталмолог скоро, без да чакате следващия планов преглед. |
Болката не е сред обичайните ранни признаци в списъка на NCI. Внезапната промяна в зрението, със или без болка, е спешният повод, който Майо описва. Плановият час е за оплаквания, които траят. Първият специалист обикновено е офталмолог, а при потвърден тумор пътят продължава към очен онколог. Полезно е да кажете дали в рода има меланом, мезотелиом или бъбречен рак.
Как офталмологът потвърждава диагнозата
Типичният увеален меланом се разпознава при оглед, снимка на дъното и ехография, без задължителна биопсия. ESMO не я изисква при типична картина. Офталмологът разширява зеницата и гледа ретината и зрителния нерв с офталмоскопия и цепна лампа. Ехографията мери височината и основата. При съмнение за цилиарно тяло се ползва високочестотна ултразвукова биомикроскопия, защото обикновеният ултразвук вижда предния сегмент по-слабо.
NCI добавя гониоскопия на ъгъла, през който се оттича вътреочната течност, просветляване през клепача, флуоресцеинова ангиография и ангиография с индоцианиново зелено. Оптичната кохерентна томография търси течност под ретината. Снимките на дъното се повтарят във времето, когато лезията се наблюдава вместо да се лекува веднага.
Биопсия се обсъжда, когато картината не е типична или когато тъканта ще служи за прогноза. Тънка игла може да мине през склерата или през стъкловидното тяло. Рисковете, които ESMO изрежда, включват кръвоизлив, посяване на туморни клетки и материал, който не стига за анализ. NCI отбелязва, че процедурата може да отлепи ретината, а отлепването се оправя оперативно. Решението е след разговор за ползата и за риска, не автоматична стъпка преди всяко лъчелечение.
За търсене на разсейки в началото европейското ръководство препоръчва ехография или магнитен резонанс (ЯМР) на черния дроб с дифузионни секвенции, а при нужда скенер или позитронно-емисионна томография за огнища извън черния дроб. Под 2 % от хората вече имат видими метастази в момента на очната диагноза. Кръвните чернодробни ензими не стигат за този въпрос, защото чувствителността им за ранно огнище е ниска.
Размер на тумора и риск от метастази
Колкото по-дебел и по-широк е туморът, колкото повече обхваща цилиарното тяло и колкото по-навън излиза през склерата, толкова по-висок е рискът от метастази. ESMO стъпва на осмото издание на системата AJCC. Рискът от метастази до десетата година расте от около 5 % при стадий I до около 40 % при стадий III. Стадият се определя преди лечението и не се пренася автоматично, ако болестта се върне по-късно.
| Категория | Как NCI описва размера за план на лечение |
|---|---|
| Малък | Диаметър от 5 до 16 mm и дебелина от 1 до 3 mm. |
| Среден | Диаметър до 16 mm и дебелина от 3,1 до 8 mm. |
| Голям | Дебелина над 8 mm, или диаметър над 16 mm при дебелина поне 2 mm. |
Тези три реда са работни граници от пациентското обобщение на NCI, а не самите стадии I–IV. Част от туморите са плоски и пълзят по увеята, вместо да стърчат. Стадий IV означава разсейки в близки лимфни възли, в орбитата отделно от първичния тумор, или в черен дроб, бял дроб, кост, мозък или подкожие. Мозъчни огнища са редки, затова образ на главата не се прави рутинно, ако няма оплаквания от страна на нервната система.
Малките хороидални лезии не растат всички. В наблюдателното рамо на проучването COMS, цитирано от NCI, растеж до две години има при 21 %, а до пет години при 31 %. Затова изчакването не значи забравена лезия. Правят се повторни снимки и ехография по график. Същото изчакване се ползва и когато туморът е в единственото око с полезно зрение и не расте. Ако лезията наедрее или зрението падне, планът се сменя.
Какво показват хромозомите и генният профил
Загубата на едно копие на хромозома 3 и инактивирането на гена BAP1 сочат висок риск от разсейки, дори след като окото е овладяно. ESMO разделя три профила. Нисък риск имат тумори с нормални хромозоми 3 и 8, често с допълнителен материал върху късото рамо на хромозома 6, клас 1 на генния експресионен профил и без белтъка PRAME. При тях може да има мутация в EIF1AX. Късни и по-редки разсейки се свързват с нормална хромозома 3, допълнителни копия на хромозома 8, клас 1 заедно с PRAME и понякога мутация в SF3B1.
Висок риск носят монозомия или изодизомия на хромозома 3, допълнителни копия на дългото рамо на хромозома 8, клас 2 и загуба на функцията на BAP1. Клетъчният вид под микроскоп също тежи. Туморите от вретеновидни клетки имат по-добра прогноза от епителиоидните, но повечето са смесени и няма обща граница колко епителиоидни клетки сменят името. Митозите, излизането през склерата и засягането на цилиарното тяло влошават картината отделно от гените.
Ранните двигатели са други. Мутация в GNAQ има при около 43 % от туморите, а в GNA11 при около 49 %, и двете не се срещат в един и същ тумор. Те отключват растежа, но не делят прогнозата по същия начин като BAP1. Мутационният товар е нисък, за разлика от кожния меланом след слънце. Затова инхибиторите на имунните контролни точки, които промениха кожния меланом, тук дават слаб отговор. ESMO цитира обективен отговор под 5 % при самостоятелен PD-1 инхибитор.
Ако тъканта стига, ръководството предлага да се броят копията на хромозоми 3, 6 и 8, да се направи генният профил, да се търсят мутации в BAP1, SF3B1 и EIF1AX и да се оцвети тъканта за BAP1 и PRAME. Няма доказателство, че един лабораторен метод е по-добър от друг. Кръвен тест за HLA-A*02:01 е задължителен при вече налични метастази, защото от него зависи тебентафусп. При локална болест с висок риск същият тест се обсъжда, ако има достъп до изпитване след локалното лечение.
![[Слънцето увеличава риска от очна меланома]](https://demedbook.com/images/1/what-you-need-to-know-about-eye-melanoma_2.jpg)
Лъчелечение, което цели да запази окото
При малък и среден тумор, когато окото може да се запази, ESMO поставя лъчелечението пред изрязване през склерата. Плаката и протонният лъч дават висок локален контрол, тоест туморът в окото рядко се връща, без това да изключва късни разсейки. Ръководството съобщава медиана на петгодишния локален контрол след брахитерапия 91 %, с 86 % за рутений-106 и 93 % за йод-125. За протони систематичен преглед от 2025 г., цитиран там, дава 94 % при хороидален меланом. В серията на Weinberger лъчението като единствено първо лечение расте от 1 % през 1975–1977 г. до 58 % през 2017–2020 г., а само операцията пада от 93 % на 21 %. Петгодишната относителна преживяемост в същия регистър остава 82,8 % за диагнозите до 2016 г.
При средни хороидални тумори COMS сравнява плака с йод-125 и махане на окото при 1 317 души без метастази. Дозата в протокола е 85 Gy. Общата смъртност е 19 % на петата година и 35 % на десетата и в двете рамена, а на дванадесетата е 43 % след плака и 41 % след енуклеация, без значима разлика. Пет години след плаката 85 % все още имат окото, но само 37 % виждат с него по-добре от 0,1 (20/200 в записа). В серия от 1 106 очи с начална острота поне 0,2 (20/100) 68 % стигат до 0,1 или по-зле до десетата година. По-силно страдат дебелите тумори, тези до центъра на ретината или до нерва, очите с диабет и тези с отлепване.
Протонният лъч се избира при по-голям тумор или при тумор до нерва и макулата. ESMO посочва 60 Gy в четири фракции или 50 Gy, или 70 Gy в пет фракции. Центровете са малко. Стереотактичното лъчение е резерва, с по-малко проспективни данни и с по-чест кръвоизлив в стъкловидното тяло. Плаката е диск със семена към окото. Зашива се за склерата за няколко дни и после се маха. Дозите при рутений и при йод не се сравняват направо, защото няма общ дозиметричен стандарт. Изчакване със снимки е опция при малък тумор без растеж и без оплаквания, а лазерът се пази за подбрани малки огнища.
След лъчение се търсят катаракта, сухо око, макулопатия, увреда на нерва и неоваскуларна глаукома. При протони белези на лъчева макулопатия се виждат при до 66,5 % до три години. Инжекции срещу VEGF в стъкловидното тяло могат да забавят загубата на зрение до около 18 месеца, без да върнат остротата отпреди лечението.
Кога се премахва окото
Окото се маха, когато туморът е твърде голям за запазващо лечение, изпълва над половината ябълка, излиза широко през склерата или окото е сляпо и болезнено. ESMO оценява, че до енуклеация или екзентерация се стига при около 30 % от пациентите. Екзентерацията маха и клепача, мускулите и мазнината в орбитата, когато туморът е излязъл широко навън. При голям хороидален тумор, който не се събира в лъчеви план, NCI сочи енуклеацията като пътя, който остава.
При големи хороидални тумори COMS сравнява енуклеация сама и енуклеация след предоперативно външно облъчване при 1 003 души. До десетата година общата смъртност е 61 % и в двете рамена, а половината група доживява около 7 години. Предварителното облъчване не удължава живота, затова не се прави по навик преди махане на окото.
След енуклеация в орбитата често се слага имплант, за който се закачат мускулите, за да се движи. По-късно се изработва протеза, която наподобява другото око по цвят и размер. Тя не връща зрение. С едно око повечето ежедневни действия остават възможни, но оценката на разстояние е по-трудна месеци наред.
Изрязване само на тумора, с ръб здрава тъкан, се пази за малки меланоми на ириса или цилиарното тяло. Иридектомията маха част от ириса. Иридоциклектомията маха част от ириса и от цилиарното тяло. Операцията е по-трудна от енуклеацията и носи кръвоизлив, отлепване и високо налягане, понякога с втора интервенция. Когато лъчението може да запази окото, ESMO го предпочита пред тази резекция.
Лечение при разсейки в черния дроб
При разсейки и положителен HLA-A*02:01 първата системна линия в ръководството на ESMO от 2026 г. е тебентафусп, освен ако първо трябва да се намали товарът в черния дроб. Лекарството, с търговско име Kimmtrak, е разрешено в Европейския съюз на 1 април 2022 г. за възрастни с неоперабилен или метастатичен увеален меланом с този алел. То свързва пептид от gp100 върху туморната клетка с CD3 върху T лимфоцита.
В проучването на Nathan и колеги от 22 септември 2021 г. 378 нелекувани души са разпределени 2 към 1 към тебентафусп или към избор между пембролизумаб, ипилимумаб и дакарбазин. Година по-късно живи са 73 % срещу 59 %. Медианата на общата преживяемост е 21,7 месеца срещу 16,0 месеца, с отношение на риска 0,51. На третата година, по данните, които ESMO цитира, живи са 27 % срещу 18 %. Това е по-дълъг живот при част от хората, не излекуване. По страницата на EMA времето до прогресия е близко, 3,3 срещу 2,9 месеца, затова една снимка не решава спирането.
Инфузията е венозна, 20 µg на първия ден, 30 µg на осмия, 68 µg на петнадесетия и после 68 µg всяка седмица, докато има полза. Първите три вливания са в болница заради синдром на освобождаване на цитокини с температура, повръщане, задух, главоболие и ниско налягане. Преди тях често се дава течност във вената. Обрив има при 83 %, температура при 76 % и сърбеж при 69 %. Спиране заради нежелани ефекти е при 2 %, без смърт от лекарството. При повече от 3 на 10 души се срещат още умора, гадене, втрисане, коремна болка, оток и промяна в цвета на кожата.
Без HLA-A*02:01 това показание липсва и ESMO не сочи един първи препарат. Остават чернодробно насочени методи, имунотерапия при подбрани хора и изпитвания. Химиотерапията дава отговор под 10 % без доказана по-дълга преживяемост от поддържащите грижи. Ниволумаб с ипилимумаб в две фази II има отговор 11 % и 18 %, с тежка токсичност.
Около 10 % с чернодробни разсейки стават за локално лечение. Пълно изрязване се обсъжда при свободен интервал над 24 месеца и до четири огнища, без гъсто разпръснати дребни метастази. При тях медианата след резекция е 26 месеца, а около 35 % са живи на петата година. Смъртността около самата операция е близо 2 %, а усложненията са близо 14 %. След успешно лечение на окото няма доказан препарат, който да спира метастазите. При висок геномен риск се предлага клинично изпитване, ако има, включително ATOM с тебентафусп, което към ръководството от 2026 г. още набира участници.
Как се проследява окото и черният дроб
След лъчение или операция окото се преглежда на всеки 6 месеца през първите 2 до 5 години, после веднъж годишно, ако туморът е стабилен. При несигурна стабилност интервалът се скъсява. Цветната снимка на дъното открива 98 % от локалните рецидиви, когато цялото дъно се вижда. Ако част от тумора е скрита, ехографията довършва огледа. Петгодишният локален рецидив в текста на ESMO е 7,3 %, но в литературата диапазонът е от 0 % до 55,6 % според мястото и метода.
Рецидивът няма един стандартен ход. Малко огнище по ръба може да се третира с транспупиларна термотерапия, тоест топлина от лазер. Повторно лъчение с плака или протони и енуклеация също са възможни, според това докъде е стигнал туморът. Ако рецидивът е извън ябълката, се прави ЯМР на орбитата и главата и се търсят далечни огнища. Рискът другото око да развие същия тумор е изключително нисък, освен при редките семейни синдроми.
Черният дроб се следи по риска, не по един календар за всички. Няма проспективно доказателство, че образното търсене удължава живота, и ESMO го казва открито. Препоръката все пак е проследяване в център с опит. При нисък риск ехография на черния дроб на 6 до 12 месеца поне 5 години, а ЯМР при съмнителна находка. При висок риск ЯМР на 4 до 6 месеца поне 10 години. Средният профил, с PRAME или с мутация в SF3B1, се планира отделно, защото разсейките могат да закъснеят.
Чернодробните ензими, включително АЛАТ и АСАТ, имат ниска чувствителност и нормален резултат не отменя снимката. Ехографията открива 96 % от чернодробните метастази, но положителната ѝ предсказваща стойност е само 45 %, тоест много находки не са рак. ЯМР с гадолиний и дифузия има чувствителност близо до 100 % и специфичност от 80 до 99 %. Позитронно-емисионната томография пропуска 65 % от чернодробните огнища, които ЯМР вижда, и не е методът за рутинен скрининг на дребни лезии.
Качеството на живот пада не само от зрението. Тревогата от рецидив и от загубата на око е честа, а ESMO препоръчва да се пита за нея, включително с въпросника EORTC QLQ-OPT30. Депресивни симптоми след лечение на очен тумор не са рядкост, затова разговорът с психолог е част от проследяването.
Често задавани въпроси
Боли ли очният меланом в началото?
Болката не е сред обичайните ранни признаци, които NCI изброява. По-типични са мътнини, светкавици, замъглено зрение, петно в ириса или промяна на зеницата, а много хора нямат нищо от това. Внезапна промяна в зрението е повод за спешна помощ на 112, независимо дали окото боли.
Наследствен ли е увеалният меланом?
Повечето случаи са единични, без болен роднина. ESMO отнася към семейни форми около 2 до 5 %, главно при мутация в BAP1. Консултация с генетик се обсъжда при две засегнати очи, начало преди 40-годишна възраст или поне два свързани тумора в рода.
Различава ли се от меланома на кожата?
Да, това е друга болест, макар клетките и в двата случая да правят пигмент. Увеалният меланом е около 3 до 5 % от всички меланоми, носи други ранни мутации и слабо отговаря на инхибиторите, които промениха кожния меланом. Разсейките му почти винаги тръгват към черния дроб.
Запазва ли се зрението след плака с йод-125?
Окото често остава, но остротата често пада. В COMS 85 % запазват ябълката на петата година, а 37 % виждат по-добре от 0,1 (20/200). В серия от 1 106 очи 68 % стигат до 0,1 или по-зле до десетата година, ако в началото са виждали поне 0,2.
За кого е тебентафусп?
За възрастни с неоперабилен или метастатичен увеален меланом, при които кръвен тест показва HLA-A*02:01. Без този алел лекарството няма показание в разрешението на EMA от 2022 г. Първите три вливания са в болница заради синдрома на освобождаване на цитокини.
Може ли слънцето да причини хороидален меланом?
За хороидеята връзката не е установена. ESMO изключва ултравиолетовата светлина като обяснение, освен при меланома на ириса, а NCI описва слаби и противоречиви данни. Няма доказан начин болестта да се предотврати, а очилата не заместват прегледа с разширена зеница.
Малък тумор трябва ли да се лекува веднага?
Не винаги. Ако е малък, не расте и не дава оплаквания, NCI допуска активно наблюдение със снимки. В COMS до пет години нарастват 31 % от малките хороидални лезии, затова графикът е задължителен. Лечението започва, ако лезията порасне или зрението се влоши.
![[Офталмолог може да диагностицира очната меланома]](https://demedbook.com/images/1/what-you-need-to-know-about-eye-melanoma_3.jpg)
Заключение
Следващата стъпка зависи от това дали диагнозата вече е поставена. При ново петно в ириса, трайни мътнини, светкавици или замъгляване на едното око часът е при офталмолог с разширяване на зеницата. При внезапна загуба на зрение номерът е 112. Рутинен преглед открива между 13 и 30 % от туморите, преди човекът да е усетил нещо.
На разговора с очния онколог питайте за дебелината и диаметъра, за това дали биопсията ще промени проследяването и за профила на хромозома 3, BAP1 и генния клас. Питайте и как ще се снима черният дроб, през какъв интервал и до коя година, защото ниският и високият риск не се следят еднакво. Нормални АЛАТ и АСАТ не затварят този въпрос.
Ако вече има разсейки, първият лабораторен въпрос е дали носите HLA-A*02:01. От отговора зависи дали тебентафусп влиза в плана по европейското разрешение, или пътят минава през чернодробно насочено лечение и изпитване. Лекарят у нас прилага местната организация на грижата. Честотите по-горе идват от американски регистри и от европейско ръководство и не са българска статистика.
Източници
- Intraocular (Uveal) Melanoma Treatment (PDQ®)–Patient Version. National Cancer Institute, 14 февруари 2025 г.
- Intraocular (Uveal) Melanoma Treatment (PDQ®)–Health Professional Version. National Cancer Institute, 19 декември 2024 г.
- Piperno-Neumann S, Angi M, Ascierto PA et al.: Uveal melanoma: ESMO–EURACAN Clinical Practice Guideline for diagnosis, treatment and follow-up. ESMO Open, 2 април 2026 г.
- Weinberger Y, Bena J, Singh AD: Uveal Melanoma: 5-Year Update on Incidence, Treatment, and Survival (SEER 1975–2020). Ocular Oncology and Pathology, 19 декември 2024 г.
- Eye melanoma – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 3 август 2026 г.
- Eye Cancer Survival Rates. American Cancer Society, 27 юни 2025 г.
- Cancer Facts & Figures 2025. American Cancer Society, 2025 г.
- Nathan P, Hassel JC, Rutkowski P et al.: Overall Survival Benefit with Tebentafusp in Metastatic Uveal Melanoma. New England Journal of Medicine, 22 септември 2021 г.
- Kimmtrak : EPAR – Medicine overview. European Medicines Agency, 9 декември 2025 г.
