
Заушката, наричана още епидемичен паротит, е заразна вирусна болест, която най-често подува околоушните слюнчени жлези пред ушите. Няма лекарство, което да премахва вируса, и при повечето хора отокът и болката отшумяват за около две седмици, ако има почивка и достатъчно течности.
В Европейския съюз и Европейското икономическо пространство през 2023 г. медианата на възрастта при случаите с индивидуални данни е 21 години, а през 2022 г. е била 10. Болестта отдавна не е само детски оток на бузите. След пубертета по-често стига до тестисите, яйчниците или нервната система, дори когато бузите не са силно подути.
Подуването обикновено започва 16–18 дни след заразата, макар прозорецът да е от 12 до 25 дни. Две дози от комбинираната ваксина срещу морбили, паротит и рубеола предпазват около 86% от хората, а отделянето от другите трае 5 дни след началото на отока. При неваксинирани мъже след пубертета възпаление на тестиса се описва при около 30% от заболелите, а при ваксинирани делът е около 6%.
Какво представлява заушката и кого засяга днес
Паротитът е остра инфекция с вирус от групата на парамиксовирусите, който се заселва в слюнчените жлези и може да стигне до други органи. Най-познатата картина е болезнен оток пред ухото и под ъгъла на челюстта, от едната или от двете страни. Жлезите под езика и под челюстта се подуват по-рядко.
Преди широката ваксинация това е била предимно детска болест. В САЩ преди началото на програмата през 1967 г. са се съобщавали около 186 000 случая годишно, а много други са оставали извън статистиката. След две дози в детския календар съобщените случаи там спадат с над 99%. През 1968 г. са отчетени 152 209 случая, а през 2003 г. вече 231, по данните на Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC).
Спадът не означава, че вирусът е изчезнал. От 2006 г. насам в САЩ отново има огнища, най-често сред млади възрастни в училища, общежития и затворени общности, включително сред хора с поставени дози. От януари 2016 г. до юни 2017 г. службите там описват 150 огнища с 9 200 случая. Към 8 октомври 2026 г. CDC отчита 178 случая в 32 юрисдикции, като броят за 2026 г. е предварителен.
За 2023 г. 27 държави от ЕС и ЕИП съобщават на Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията (ECDC) 2 963 случая, или 0,7 на 100 000 души, под 3,4 на 100 000 през 2019 г. България е подала 11 случая, 0,2 на 100 000. Австрия, Франция и Лихтенщайн не са изпратили данни, а Полша, Испания и Германия дават 62% от общия брой. Полша ползва по-широко клинично определение, затова европейската сума включва и възможни, не само лабораторно потвърдени случаи.
Най-високите нива са при децата от 1 до 4 години (4,4 на 100 000) и от 5 до 9 години (4,05 на 100 000), но по брой хора групата над 30 години събира 26,4% от случаите. Мъжете са 53,7%.
![[заушка засяга слюнчените жлези]](https://demedbook.com/images/1/what-you-need-to-know-about-mumps.jpg)
Кога се появяват симптомите и колко траят
Инкубацията, времето от заразата до първите оплаквания, е средно 16–18 дни, с граници от 12 до 25 дни. Няколко дни преди отока може да има леко повишена температура, която държи 3–4 дни, плюс главоболие, мускулна болка, отпадналост и загуба на апетит. Клиника Майо сравнява това начало с грипоподобно неразположение.
После се подува околоушната жлеза. Отокът обикновено стига връх за 1–3 дни и избутва ушната мида нагоре и навън. Ъгълът на челюстта под ухото се губи и костта често не се напипва. Болката при дъвчене и преглъщане може да е толкова силна, че човек почти спира да се храни. При около 25% от болните се подува само едната страна. Другата жлеза може да я последва, а жлезите под езика и под челюстта се засягат по-рядко, при около 10%.
Самият оток трае средно 5 дни и при повечето хора стихва до 10-ия ден. CDC описва възстановяване до две седмици, а Клиника Майо отбелязва, че повечето се оправят за 3–10 дни. Подуването минава по-бързо от умората.
Не всеки заразен изглежда болен. В позицията на Световната здравна организация (СЗО) от 15 март 2024 г. при неваксинирани деца 20–40% от инфекциите остават без симптоми. Други протичат само с простудни оплаквания, без характерен оток, затова спокоен вид на бузите не доказва, че контактът е бил безопасен.
По-рядко отокът от едната страна спада, а седмици или месеци по-късно се подува другата. CDC описва това като повторен паротит при същия човек, не непременно нова зараза от друг болен.
Как се предава вирусът и колко дълго човек е заразен
Вирусът се разпространява със слюнка и с капчици от кашлица или кихане. Човек може да го поеме от въздуха, от целувка, от обща бутилка или ако пипне повърхност с капчици и после докосне лицето си. Рискът расте с близостта и с времето, прекарано до болния, затова огнищата се събират в общежития, училища, лагери и места, където хората живеят плътно.
Заразният прозорец, с който работят здравните служби, е от 2 дни преди началото на отока до 5 дни след него. Вирусът обаче е намиран в слюнка и по-рано, до 7 дни преди отока, и по-късно, до 9 дни след него. В урина и семенна течност е изолиран до 14 дни. Затова правилото за вкъщи е ясно, а пълното изчезване на вируса от тялото не съвпада с първия ден без температура.
От диагнозата до 5 дни след началото на подуването болният не ходи на работа, училище или детска градина и по възможност стои в отделна стая. Без оток на слюнчена жлеза CDC определя 5 дни от първото оплакване. Клиника Майо също посочва поне пет дни след началото на отока. Преди преглед се обадете на кабинета, за да не чакате в обща чакалня.
През 2019–2022 г. европейските съобщения имат връх през януари. През 2023 г. такъв сезон не се вижда. Заушка може да се появи и през лятото, така че месецът сам по себе си не изключва отока пред ухото.
Как се отличава отокът от подути лимфни възли
Най-честата бърканица не е с друга инфекция на жлезата, а с подути лимфни възли на шията. Възлите имат по-ясен ръб, стоят зад ъгъла на челюстта и не избутват ухото напред. При паротит отокът е по-разлят, заличава ъгъла на челюстта и често вдига ушната мида. Прегледът пред и зад ухото разделя двете неща по-добре от снимка в огледалото.
Подута слюнчена жлеза не е автоматично заушка. Паротит е описван и при доказан грип, макар това да не е типичен грипен признак. Ако тестът е отрицателен и наоколо няма огнище, лекарят търси друга причина за отока.
Съмнението не пада само защото човек е ваксиниран, възрастен или не е пътувал. CDC съветва да се мисли за паротит при всеки оток на околоушната жлеза и при типични усложнения. Ваксината сваля риска и тежестта, без да прави диагнозата невъзможна. Едностранният оток, който се вижда при около една четвърт от пациентите, също е същинска заушка.
Как лекарят потвърждава паротита
При типичен оток и известен контакт диагнозата често е клинична, още преди лабораторията. Лекарят пита кога е започнало подуването, имало ли е болен наблизо през последните 2–3 седмици и какви дози са записани в имунизационния паспорт. После опипва жлезата, гледа дали ухото е избутано и проверява за болка в корема, врата или тестисите.
Потвърждението, когато се търси, е най-надеждно с проба от вътрешната страна на бузата за откриване на вирусна нуклеинова киселина, така наречения RT-PCR тест. Най-добре е секретът да се вземе в първите 3 дни от отока, макар лабораториите да изследват и по-късни проби. Ако са минали повече от 3 дни, CDC препоръчва заедно със секрета и кръв за антитела от клас IgM. Урина се ползва по-рядко. При усложнение се взимат секрет, урина и кръв, а при съмнение за менингит понякога и ликвор.
Отрицателен резултат не отменя диагнозата. При ваксинирани хора IgM често липсва, а единична проба за IgG не доказва остра инфекция, защото висок IgG е очакван след ваксина. СЗО го казва направо. При огнище клиничната картина тежи, дори лабораторията да мълчи.
В САЩ съмнителният случай се съобщава на здравния отдел, а в ЕС паротитът е под наблюдение. Лекарят прилага местния ред за съобщаване. Пациентът предупреждава кабинета преди да влезе и казва кого е виждал отблизо в дните преди отока.
Какво облекчава болката и температурата у дома
Специфично лекарство срещу вируса няма. Антибиотикът не съкращава самата заушка, защото тя не е бактериална инфекция. Лекарят може да го обсъди само ако подозира отделно бактериално усложнение, не като стандарт за всяка подута буза. Грижата у дома цели болката, температурата и храненето, докато организмът се справи.
Клиника Майо и Harvard Health описват един и същ комплект без точни милиграми, защото дозата е тази от опаковката за възрастта и теглото, или тази, която е написал лекарят.
- Почивката и течностите са основата, особено ако болката реже апетита.
- Парацетамол или ибупрофен свалят температурата и болката при човек, който може да ги приеме.
- На дете с паротит не се дава аспирин заради риска от синдрома на Рей.
- Топъл или студен компрес върху жлезата облекчава локалната болка.
- Меката храна щади дъвченето, а киселите сокове усилват болката в жлезата.
- При оток на тестиса студен компрес и опора на скротума намаляват тегленето.
Киселият сок кара възпалената жлеза да отделя слюнка и засилва болката, затова супата и меката храна се понасят по-леко от кора хляб. Компресът при оток на тестиса не замества прегледа. Болката в слабините може да е орхит, а може и да е друго спешно състояние.
Кога да потърсите лекар при съмнение за заушка
Всеки съмнителен оток пред ухото е повод за обаждане, включително ако ваксините са налице. Заушката се предава лесно около пет дни след като подуването започне, а чакалнята е лошо място за това. Кабинетът ще каже дали прегледът е по телефона, в отделен час или в инфекциозно отделение.
За дете Клиника Майо дава конкретни прагове за обаждане още същия ден. Температура 39 °C или по-висока, отказ от храна и течности, объркване, болка в корема или болка с оток на тестисите не се оставят за другия ден. Същите предупредителни картини при юноша или възрастен също не са за домашно изчакване, защото усложненията са по-чести именно след пубертета.
| Повод | Какво да направите |
|---|---|
| Подут участък пред ухото и съмнение за заушка | Обадете се на личния лекар преди посещение и останете вкъщи. |
| Температура 39 °C или по-висока при дете | Свържете се с лекаря още същия ден, без да чакате отока да спадне. |
| Човекът не може да пие или да се храни | Потърсете преглед същия ден заради риска от обезводняване. |
| Болка ниско в корема, гадене или повръщане | Обадете се, защото така може да протече засягане на яйчник или панкреас. |
| Болка и оток на тестиса | Потърсете преглед, без да чакате края на отока по лицето. |
| Силно главоболие, скованост на врата, обърканост или гърч | Обадете се на 112, защото това може да е засягане на мозъка или обвивките му. |
Главоболието с температура и скованост на врата не се различава у дома от по-опасен менингит, а промяната в съзнанието и гърчът сочат към енцефалит. За тези картини номерът е 112. Болката ниско в корема при девойка или жена може да е възпаление на яйчника и да наподобява апендицит, а болката високо в корема с повръщане може да е панкреатит. И двете са повод за преглед, не за компрес върху бузата.
![[ваксина срещу паротит]](https://demedbook.com/images/1/what-you-need-to-know-about-mumps_2.jpg)
Какви усложнения идват след пубертета
При повечето деца заушката остава болезнен, но ограничен оток. Усложненията са по-чести при възрастни и при неваксинирани и могат да се появят, без жлезата пред ухото изобщо да се е подула. Ваксинираният човек не е защитен напълно, но тежките форми при него са по-редки.
Орхитът, възпалението на тестиса, е най-честото усложнение при мъже след пубертета. CDC го оценява на около 30% от неваксинираните и около 6% от ваксинираните заболели мъже в тази възраст. В 60–83% от случаите е засегнат само единият тестис. Началото често е рязко, с оток, силна болка, гадене, повръщане и температура. Болката и отокът могат да спаднат за около седмица, а чувствителността да остане по-дълго.
Около половината от засегнатите тестиси после намаляват по размер. Страницата на CDC от юни 2024 г. не свързва орхита с доказано безплодие, но описва атрофия и намалена плодовитост. В Pink Book от 1 май 2024 г. пише, че нито едно проучване не е показало по-висок дял на стерилитет спрямо мъже с паротит без орхит. Harvard Health от 2 февруари 2026 г. нарича стерилитета рядък и го обсъжда главно при засягане на двата тестиса. Намаленият обем и по-слабите показатели на семенната течност са реални и са повод за уролог, ако по-късно няма бременност.
При жени след пубертета в епохата преди ваксината оофорит е описван при около 7%, а възпаление на гърдата при около 30% от заболелите. Сред ваксинирани жени в САЩ след въвеждане на ваксината и двата проблема се съобщават при 1% или по-малко, и вероятно се пропускат, защото болката в корема се отдава на друго. Клиника Майо посочва, че оофоритът не изглежда да нарушава плодовитостта. Той все пак боли и може да имитира апендицит, затова не се лекува с грелка „докато мине“.
При неваксинирани в по-старите серии асептичният менингит е стигал до 10%, панкреатитът до 4%, а сетивно-невралната загуба на слуха до 4%. В по-нови американски огнища менингит, енцефалит, панкреатит и загуба на слуха са около 1% или под този праг. СЗО оценява трайната внезапна глухота на около 1 на 20 000 заболели, обикновено едностранна. Енцефалитът е около 1 на 1 000 случая и от него идват повечето редки смъртни изходи. В последните американски огнища CDC не съобщава смърт от паротит.
Какво означава паротит по време на бременност
При бременна жена самата болест обикновено не е по-тежка, отколкото извън бременност. Така е формулирано в клиничния обзор на CDC от 17 януари 2025 г. Тревогата е за бременността, не за по-тежък оток на лицето при майката.
Повечето данни за плода са от годините преди ваксината. CDC посочва, че работа от 1966 г. свързва инфекцията в първото тримесечие с по-висок дял на спонтанен аборт и вътреутробна смърт, но други проучвания не намират същата връзка и не показват убедителна връзка с ниско тегло. Единственото проспективно сравнително проучване намира сходен дял вродени малформации при майки с паротит и при майки без такава инфекция. Отделни описания на малформации не се потвърждават от това сравнение.
Клиника Майо, в текст от 27 ноември 2025 г., пише, че заушка в първите 12 седмици може да повиши риска бременността да спре. Harvard Health от февруари 2026 г. говори за известен риск от загуба на плода в първото тримесечие и смята, че дефектите при раждане вероятно не се увеличават. При оток, контакт с болен или болка в корема бременната се обажда още същия ден и казва в коя седмица е.
Ваксината е жива и не се поставя по време на бременност. Позицията на СЗО съветва след дозата да се изчакат 28 дни преди зачеване. Ако ваксина все пак е поставена, без жената да е знаела, че е бременна, това не е причина за прекъсване. И СЗО, и Pink Book казват, че няма доказана вреда за плода и че жената се нуждае от индивидуален разговор, не от автоматично решение. Проверката на имунизационния паспорт е по-полезна преди планирана бременност, отколкото в седмицата след положителен тест.
Колко защитават двете дози от ваксината MMR
Отделна ваксина само срещу паротит не се предлага. Защитата идва с комбинираната ваксина срещу морбили, паротит и рубеола (MMR) или, при деца до 12 години, с вариант, който включва и варицела (MMRV). СЗО в позицията от март 2024 г., която замества документа от 2007 г., препоръчва две дози там, където програмата за морбили и рубеола вече е стабилна. Първата обикновено е на 12–18 месеца, втората поне месец по-късно и най-често до тръгване на училище. Минималният интервал е 4 седмици.
Американският календар, който не е българският, слага първата доза на 12–15 месеца и втората на 4–6 години. Втора доза MMR може и по-рано, ако са минали поне 28 дни. За MMRV втората доза е най-рано след 3 месеца и само до 12-годишна възраст. За първата доза на 12–47 месеца CDC предпочита отделни ваксини срещу морбили-паротит-рубеола и срещу варицела, освен ако родителите поискат четворната. В ЕС и ЕИП всички страни включват MMR в детския календар. Първата доза обикновено е през втората година, а месецът на втората се различава. Точната възраст за дете в България е тази в имунизационния му паспорт и в кабинета на личния лекар, не възрастта от американска таблица.
Ефективността е по-ниска от тази срещу морбили и е уточнена надолу спрямо числата, които дълго се цитираха. По-ранни оценки след лицензиране, още отпечатани в Pink Book от май 2024 г., сочат около 78% след една доза и 88% след две. Същата глава предупреждава, че ваксинационните препоръки в книгата може да са остарели, и препраща към сайта на CDC. Страницата за ваксината, обновена на 20 септември 2024 г., дава 72% след една доза (диапазон 49–91%) и 86% след две (диапазон 32–95%).
Числата идват от прегледа на Кокран, публикуван на 22 ноември 2021 г. от Di Pietrantonj и колеги, за ваксини с щам Jeryl Lynn. Една доза предпазва 72% в 6 кохортни проучвания с 9 915 деца, а две дози 86% в 5 проучвания със 7 792 деца. В илюстрацията на прегледа 7,4% от неваксинираните деца биха се разболели при същите условия, а след две дози делът пада до около 1%. В домакинство защитата при контакт е около 74%. Диапазонът е широк, защото в отделни огнища защитата е била много по-слаба или много по-силна.
Същият преглед не подкрепя връзка с аутизъм. При две проучвания с 1 194 764 деца отношението на честотите е 0,93, с интервал от 0,85 до 1,01. Няма и сигнал за енцефалит от ваксината в разгледаните серии. Рискът от фебрилен гърч около две седмици след дозата е около 1 случай на 1 150 до 1 700 дози. Спад на тромбоцитите се описва около веднъж на 40 000 дози и е по-рядък, отколкото след самата инфекция. Щамовете Urabe и Leningrad-Zagreb са свързвани с асептичен менингит, а за Jeryl Lynn такава връзка не се вижда. Щамът е изписан в листовката.
Леките реакции, ако изобщо ги има, са болка на мястото, температура, обрив или кратко подуване на жлезите. Тежка алергия към доза или към съставка е рядка и спира следващата доза. Живата ваксина се избягва при тежко потиснат имунитет и при бременност. Раждането преди 1957 г. в американските правила се приема като вероятен имунитет, защото тогава почти всички деца са боледували. Това е критерий на CDC, не правило за човек в България без документ. Липсващ паспорт се решава с лекар.
Защо боледуват и хора с поставени ваксини
Две дози не затварят вратата напълно, и това е очаквано при 86% защита, а не провал на цялата програма. CDC изброява няколко механизма, без да избира единствен виновник. При част от хората отговорът след ваксината е слаб. Антителата може да пасват по-слабо на дивите щамове, отколкото на ваксиналния вирус. С годините защитата спада. А когато вирусът циркулира малко, няма и тихи срещи с него, които да подсещат имунната система, без човек да се разболее.
В добре ваксинирани групи пак има случаи, особено при плътен контакт. Сред европейските случаи за 2023 г. с известен статус 32% са имали две дози, 29% не са ваксинирани, а 20% са с една доза. При децата на 5–9 години, една четвърт от всички случаи, 34% са били с поне две дози. Този дял не се чете като провал. Повечето деца имат две дози, така че и при добра защита част от редките случаи ще са техни. ECDC свързва ваксинацията с по-леко протичане.
Преболедуването обикновено оставя дълга защита. Harvard Health го описва като имунитет за останалия живот при повечето оздравели. CDC обаче описва и повторна инфекция след естествено боледуване, така че прекарана заушка не е абсолютна гаранция. Запис отпреди десетилетия без лаборатория не замества документ.
Трета доза не е за всеки. CDC и СЗО я оставят за групи, които здравните власти посочат при огнище. При вече поставени три или повече дози допълнителна не се препоръчва. За разлика от морбили, MMR след вече случил се контакт не е надеждна спешна защита срещу тази зараза. Дозата не вреди и може да пази при следваща среща, затова на близък контакт без пълен курс се предлага ваксина, с ясното обяснение, че за текущия контакт може вече да е късно.
Отделна ваксина за пътуване няма. СЗО съветва пътника да следва обичайната схема. Ако две дози вече са поставени, допълнителна не е нужна дори в държава с огнище. В САЩ една документирана доза стига за повечето възрастни извън епидемия, а две се държат за студенти, медицински персонал и пътуващи. СЗО за юноши и възрастни без доказан имунитет говори за две дози. Личният лекар сверява паспорта с българския календар и с работата на човека.
Често задавани въпроси
Може ли заушката да мине без подути бузи?
Да. При неваксинирани деца СЗО оценява безсимптомните инфекции на 20–40%, а други болни имат само температура или оплаквания като при простуда. Усложнение на тестис, панкреас или мозъчни обвивки може да дойде и без оток пред ухото.
Заразен ли е човекът, преди отокът да се види?
Да, обикновено от около два дни преди подуването, а вирус в слюнката е намиран и до седем дни по-рано. Затова домакинството често вече е изложено, когато бузата стане видима. След началото на отока отделянето от училище и работа продължава пет дни, дори температурата да е спаднала по-рано.
Антибиотикът лекува ли паротита?
Не. Няма лекарство, което да премахва вируса, и антибиотикът не съкращава отока на жлезата. Парацетамол или ибупрофен, течности, мека храна и компрес облекчават симптомите, а аспирин не се дава на дете. Антибиотик влиза в разговора само ако лекарят търси отделна бактериална причина за болката.
Остава ли мъжът безплоден след възпаление на тестиса?
Пълното безплодие не е установеният изход. CDC не свързва орхита с доказан стерилитет, но около половината засегнати тестиси намаляват, а плодовитостта може да спадне. По-често е засегнат само единият тестис. Ако по-късно няма бременност, урологът гледа семенната течност, вместо двойката да приеме, че въпросът е приключил още при отока.
Може ли бременна жена да получи ваксина срещу заушка?
Не по време на бременността. Ваксината е жива и се избягва, а след дозата СЗО съветва 28 дни преди зачеване. Поставена по незнание доза не е причина за прекъсване на бременността, защото няма доказана вреда за плода. Жената обаче казва на лекаря, който я проследява, и не решава сама.
Трябва ли трета доза, ако вече има две?
Не като рутина. Трета доза се предлага на хора, които здравните власти включат в рискова група при огнище. Който вече има три дози, не получава още една. Две дози пак си струват, защото свалят и шанса за боледуване, и шанса за тежко усложнение, макар да не стигат до пълна защита.
Заключение
Отокът пред ухото, който започва две до четири седмици след близък контакт, се потвърждава или отхвърля от лекар. Дотогава човек стои вкъщи, предупреждава кабинета преди да влезе и не се връща на училище или работа пет дни след началото на подуването. Температура 39 °C при дете, отказ от течности, болка в тестис или в корема и главоболие със скованост на врата не чакат края на този срок. За гърч или обърканост обаждането е към 112.
Двете дози MMR остават основната защита, с около 86% ефективност според прегледа на Кокран от 2021 г. и страницата на CDC от септември 2024 г. Те не правят инфекцията невъзможна, но правят орхита и тежките форми по-редки. Паспортът се проверява при личния лекар преди бременност, общежитие или дълго пътуване. Трета доза има смисъл само ако властите посочат конкретна група при огнище.
Бременната с контакт или с оток се обажда и казва седмицата, вместо сама да тегли черта между проучването от 1966 г. и по-късните текстове. Мъжът с болезнен тестис търси преглед заради болката сега и заради възможната атрофия по-късно. Там, където календарът се спазва, заушката е рядка, и точно затова единичният случай се хваща преди да обходи стаята или офиса.
Източници
- Clinical Overview of Mumps. Centers for Disease Control and Prevention, 17 януари 2025 г.
- Clinical Features of Mumps. Centers for Disease Control and Prevention, 5 юни 2024 г.
- Mumps Vaccine Recommendations. Centers for Disease Control and Prevention, 20 септември 2024 г.
- Mumps Cases and Outbreaks. Centers for Disease Control and Prevention, 13 октомври 2026 г.
- Mumps Clinical Diagnosis Fact Sheet. Centers for Disease Control and Prevention, 19 август 2025 г.
- Marlow M, Haber P, Hickman C et al.: Chapter 15: Mumps. Centers for Disease Control and Prevention, 1 май 2024 г.
- Mumps virus vaccines: WHO Position Paper, March 2024. World Health Organization, 15 март 2024 г.
- Di Pietrantonj C, Rivetti A, Marchione P et al.: Vaccines for measles, mumps, rubella, and varicella in children. Cochrane Database of Systematic Reviews, 22 ноември 2021 г.
- Mumps – Annual Epidemiological Report for 2023. European Centre for Disease Prevention and Control, 4 август 2025 г.
- Mumps – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 27 ноември 2025 г.
- Mumps – Diagnosis and treatment. Mayo Clinic, 27 ноември 2025 г.
- Mumps – Harvard Health. Harvard Health Publishing, 2 февруари 2026 г.
