
Множествената склероза се описва чрез хода във времето, а не като набор от отделни болести. Днес се използват пристъпно-ремитентна, вторично прогресираща и първично прогресираща форма, а първият епизод, който още не покрива диагнозата, се нарича клинично изолиран синдром.
Ревизията на клиничния ход, публикувана през 2014 г., премахва прогресивно-ремитентната форма и добавя към всеки ход белег дали болестта е активна. През октомври 2025 г. излизат критериите на Макдоналд от 2024 г.. Те добавят зрителния нерв като пета зона и в част от случаите позволяват диагноза без втори клиничен епизод.
Около 85% от хората започват с пристъпи. Поне 20 до 40% от тях преминават в по-равномерен ход в рамките на 10 до 40 години от началото. При ранна първично прогресираща форма с възпаление на снимките окрелизумаб е свързан с влошаване, потвърдено за 12 седмици, при 30% от лекуваните срещу 34% при плацебо.
Какво описват формите на множествена склероза
Формите показват как се трупат оплакванията, а не отделни болести с различен произход. Един възпалителен процес може да даде пристъпи, бавно влошаване или и двете, според това къде страдат миелинът и нервното влакно. Когато миелиновата обвивка в мозъка, гръбначния мозък или зрителния нерв се разкъса, сигналът се забавя, а поправката остава непълна.
В описанията от 1996 г. ходът се дели на четири клинични картини, сред които е и прогресивно-ремитентната. Панелът публикува на 15 юли 2014 г. ревизия, която запазва пристъпния ход и двата прогресиращи, добавя клинично изолирания синдром и отменя отделната прогресивно-ремитентна категория. Постепенно влошаване от началото с отделни пристъпи днес се описва като първично прогресираща форма с активност.
Активността се оценява за определен срок, по възможност поне една година. Тя означава нов пристъп, лезия, която се усилва след контраст, или нова или безспорно нарастваща Т2 лезия. Без такива данни ходът е неактивен, а ако прегледът липсва, активността остава неопределена. Прогресията се пише само при прогресиращ ход и означава нарастване на инвалидността независимо от пристъп. За пристъпните форми се препоръчва клинична и мозъчна оценка поне веднъж годишно. „Доброкачествена болест“ не е отделна форма и се използва предпазливо, защото тихите години не обещават същия ход по-нататък.
| Форма | Как започва | Какво следва |
|---|---|---|
| Клинично изолиран синдром | един епизод на демиелинизация, поне 24 часа | или критериите за болестта се покриват, или остава проследяване |
| Пристъпно-ремитентна | около 85% от диагнозите | пристъпи с частично или пълно възстановяване и тихи периоди |
| Вторично прогресираща | след пристъпно начало | по-равномерно влошаване, като пристъпите могат да останат |
| Първично прогресираща | бавно влошаване от самото начало | обичайно без ясни пристъпи, с възможни кратки плато |
По света с болестта живеят около 2,8 милиона души към 2020 г., а в САЩ почти 1 милион възрастни. Началото най-често попада между 20 и 40 години. При пристъпно-ремитентната форма жените боледуват два до три пъти по-често от мъжете, по данните на клиниката Майо от ноември 2024 г. Отделна оценка на клиниката в Кливланд дава средно начало между 20 и 30 години и съотношение около 3 към 1 за болестта като цяло. На страницата на Майо рискът в общата популация е около 0,5%, а ако родител, брат или сестра вече има диагноза, той е около 1%.

Как протича пристъпно-ремитентната форма
Пристъпно-ремитентната форма е най-честият начин, по който болестта започва. Обхваща около 85% от поставените диагнози. Има ясно очертани пристъпи, след които идва частично или пълно възстановяване и период без нова клинична активност.
Пристъпът, наричан още рецидив или обостряне, е нов симптом или засилване на стар. Той се задържа повече от 24 часа, без температура и без друга причина, след поне един месец стабилно състояние. Оплакванията често се развиват за 24 до 48 часа, траят дни до седмици и после се подобряват в границите на 80 до 100%, както е обяснено в материала на клиниката Майо. Между пристъпите може да минат месеци или години. Лекарствата, които потискат възпалението, могат да намалят честотата на атаките, а при част от хората да ги спрат за дълъг период.
Тихият период не доказва, че процесът е загаснал напълно. Нова лезия на магнитно-резонансната томография, дори без нов симптом, също е активност по определението от 2014 г. Затова редки пристъпи при нови огнища не означават, че болестта е спряла. Обратното също се среща. Година без нова лезия и без пристъп се отбелязва като неактивна, ако наистина са правени прегледът и снимките.
Остатъкът след атака може да се трупа и без нов пристъп. Това влошаване не се приравнява към прогресията на вторично прогресиращия ход. Имената помагат на невролога да говори ясно и да подбере проучвания и лекарства, но не предсказват точно годините до помощно средство за ходене или до напускане на работа. Двама души с една и съща форма могат да имат съвсем различен десетгодишен път.
Кога ходът става вторично прогресиращ
Вторично прогресиращата форма идва след пристъпно-ремитентно начало, когато инвалидността започва да расте по-равномерно, с или без нови пристъпи. Няма лабораторен или образен праг, който да хване деня на прехода. Неврологът го разпознава назад във времето, защото смяната е плавна.
Поне 20 до 40% от хората с пристъпно начало развиват такъв постоянен ход в рамките на 10 до 40 години от началото, по оценката на клиниката Майо от ноември 2024 г. Влошаването обичайно засяга ходенето, но скоростта е много различна между хората. Националният институт за неврологични заболявания и инсулт на САЩ (NINDS) добавя, че лекарствата за пристъпната форма могат да забавят и понякога да предотвратят този преход, но той се случва и при част от лекуваните.
Пристъпите в този етап оредяват, без да изчезват при всеки. Ако през последната година има пристъп или нова възпалителна лезия, ходът е активен. Ако няма, е неактивен. Прогресията се отбелязва отделно, когато инвалидността расте независимо от пристъп. Възможна е активност без ясна прогресия за дадената година, както и прогресия без нова лезия.
Британският Национален институт за здраве и клинично съвършенство (NICE) приема сипонимод като възможност именно при вторично прогресираща форма с активност, тоест с пристъпи или с възпалителни белези на снимките. Европейската агенция по лекарствата (EMA) разрешава сипонимод на 13 януари 2020 г. за възрастни с тази активна картина и не вижда доказана полза при хора без признаци на възпаление. В тригодишно проучване с 1 651 участници, от които 779 с активна болест, прогресия за поне 3 месеца има при 25% на сипонимод срещу 35% на плацебо. Това са 10 процентни пункта разлика, не спиране на хода.
Границата с пристъпната форма често се поставя късно. Една лоша година може да е поредица от пристъпи с лошо възстановяване, а не нов етап. Годишният преглед, който NICE иска поне веднъж, е моментът да се сравнят ходенето, пикочният мехур и мисленето с предишната година, а не само да се броят атаките.
С какво първично прогресиращата форма е различна
Първично прогресиращата форма започва с постепенно влошаване, без ясни пристъпи в началото. Тя е по-рядка от пристъпната. Възможни са кратки периоди без промяна и дребни временни подобрения, но няма редуване на атака и пълно затихване, каквото се вижда при пристъпния ход.
Разликата спрямо вторично прогресиращия ход е в историята, не в отделна биология. Анализите на естествения ход показват сходна скорост на влошаване при двете прогресиращи форми, а разликите във възпалението са по степен, не по вид. В ранните години при първично прогресираща форма често се виждат и контрастни мозъчни лезии. Гръбначният мозък обаче е засегнат по-често, а мозъчните плаки могат да са малко. Затова при прогресиращо начало две или повече лезии в гръбначния мозък вече изпълняват разсейване в пространството по критериите от 2024 г.
За диагноза по прогресиращ ход трябва обективно влошаване без пристъпи в продължение на поне 12 месеца. Затова потвърждението идва по-бавно, отколкото след типичен пристъп.
В Европейския съюз окрелизумаб е разрешен от 8 януари 2018 г. и за ранна първично прогресираща форма с възпаление на снимките. В проучване със 732 души влошаване, потвърдено за 12 седмици, е отчетено при 30% на лекарството срещу 34% на плацебо, разлика от 4 процентни пункта. NICE го посочва при същите образни белези. Инфузионните реакции и инфекциите се срещат при повече от 1 на 10 души. Средството не се започва при активна инфекция, силно отслабен имунитет или рак. Първите две вливания са през две седмици, следващите през около шест месеца, и ги назначава лекар с опит в нервните болести.
Какво е клинично изолираният синдром
Клинично изолираният синдром е първият епизод на възпалителна демиелинизация, който още не изпълнява критерия за разсейване във времето. Симптомите идват от един пристъп и често засягат зрителния нерв, мозъчния ствол или гръбначния мозък. След изследванията епизодът може да се окаже множествена склероза, друго възпалително заболяване или състояние извън тази група.
По-старите правила оставяха много хора в тази категория след единствен пристъп. Още ревизията на диагностичните критерии от 2010 г. позволява на част от тях диагноза по една томография, ако са изпълнени и пространството, и времето. Правилата от 2024 г. стесняват групата още. При типичен пристъп лезии в четири или пет от петте типични зони могат да стигнат за диагноза без допълнително доказателство за време. Етикетът „изолиран синдром“ днес означава, че критериите наистина не са покрити, а не че се чака втори пристъп по навик.
Радиологично изолираният синдром е друга картина. Човек няма типични оплаквания, но на томография, правена по друг повод, се виждат огнища, много подобни на тези при множествена склероза. През 2014 г. панелът не го брои за отделна форма, защото липсва клиничен белег, и препоръчва проследяване. Текстът на критериите от 2024 г. вече допуска при част от тези хора пълна диагноза, ако образът и допълнителните белези съвпаднат и няма по-добро обяснение. NINDS описва находката като най-редкия от петте хода и напомня, че симптоми могат да се появят по-късно.
Самото име на синдрома не решава дали да се започва лекарство. Клиничните изпитвания при клинично изолиран синдром показват по-малко втори пристъпи сред лекуваните, а регулатори са приемали средства с цел да се отложи потвърдената диагноза. Дали такова лекарство е достъпно и подходящо при конкретен човек, решава неврологът по местните правила, по снимките и по ликвора.
Как се поставя диагнозата след 2024 г.
Диагнозата не се слага с един тест. Нужни са история, неврологичен преглед и данни за огнища на различни места, след като са отхвърлени по-вероятни причини. NICE праща съмнението към невролог консултант или към лекар под негова супервизия. В актуализацията от 2026 г. същото ръководство сочи ревизираните критерии на Макдоналд от 2024 г.
Новите правила важат и за пристъпно, и за прогресиращо начало, от детска до късна възраст. Преди да се прилагат, трябва да няма по-добро обяснение на оплакванията и на образа. Петте зони, в които се търси типична лезия, са изброени по-долу.
- Огнищата до мозъчните стомахчета образуват перивентрикуларната зона на разсейването.
- Огнищата до мозъчната кора или вътре в нея са втората типична зона.
- Стволът и малкият мозък заедно образуват третата типична зона.
- Гръбначният мозък е отделна зона, а при прогресия две лезии там стигат за разсейване.
- Зрителният нерв се доказва със снимка, с кохерентна томография или със зрителни потенциали.
Разсейване в пространството има, когато поне една характерна лезия стои в две от тези пет зони. На мозъчната томография лезията трябва да е поне 3 mm. При типичен пристъп или при прогресия лезии в четири или в петте зони могат да стигнат за диагноза без друго изискване. Разсейването във времето вече не е задължително при всеки човек. То още се разпознава по едновременно наличие на усилваща се и неусилваща се лезия, по нова лезия на следваща снимка или по нов типичен пристъп.
Ликворът помага, когато огнищата са на различни места, но не е доказано, че са възникнали по различно време. За положителен резултат се броят олигоклонални ивици, които липсват в серума, или индекс на свободните леки вериги капа от 6,1 нагоре, ако лабораторията е потвърдила прага си. Имуноглобулиновият индекс сам не стига. Централна вена в поне шест лезии и лезия с парамагнитен ръб повишават специфичността, но не са задължителни. Оптичната кохерентна томография подкрепя засягане на зрителния нерв при разлика между очите от поне 6 микрометра в слоя на ретинните нервни влакна или 4 микрометра в макулния ганглионарен слой.
При човек на 50 или повече години и при съдови рискове критериите препоръчват допълнителна предпазливост, защото бели петна по мозъка има и без тази болест. Над 40 години аномална мозъчна томография се среща при около 95% от хората, по обяснението на невролог от клиниката Майо, и сама по себе си не поставя диагноза. Ако оптичният неврит и миелитът вървят заедно, се търсят антитела за други демиелинизиращи болести. Лумбалната пункция става решаваща, когато прегледът и снимките не стигат.

Кои оплаквания се срещат при всички форми
Оплакванията зависят от мястото на огнището, не от името на формата. Двама души с еднакъв ход могат да имат съвсем различен ден. Човек с пристъпи и човек с бавно влошаване могат да споделят умора, слабост и проблем с пикочния мехур. Затова отделен списък със симптоми само за една форма често е неточен.
Няколко оплаквания се повтарят често, независимо от етикета в документацията.
- Изтръпване или слабост в крайник или в едната половина на тялото може да е първият сигнал.
- Спад на зрението в едното око с болка при движение сочи възпаление на зрителния нерв.
- Двойното виждане, световъртежът и несигурната походка идват от ствола или от малкия мозък.
- Спазми, скованост и трудно ходене се трупат по-често при по-дълъг ход на болестта.
- Умората, промяната в настроението и затрудненото внимание тежат и в тиха фаза.
- Честото уриниране, задръжката и сексуалните смущения идват от гръбначния мозък.
При навеждане на главата напред част от хората усещат токов удар към гърба и крайниците. Това е признакът на Лермит. NICE го изброява сред типичните прояви заедно с едностранния спад на зрението, двойното виждане, качващото се сетивно нарушение и прогресиращия проблем с походката и равновесието.
Когнитивни промени има при до 75% от хората с тази болест, посочва NINDS. Те могат да дойдат заедно с първите физически симптоми или по-късно и да засегнат паметта, вниманието и скоростта на мислене. Умората не се приема автоматично за част от хода. NICE препоръчва да се търсят нарушен сън, болка, спастичност, проблем с пикочния мехур, странични действия на лекарства, инфекция, анемия, дисфункция на щитовидната жлеза, тревожност и депресия.
Топлината може временно да усили стари оплаквания. Това не е нов пристъп и отшумява с охлаждането. Инфекцията също размазва картината. Преди денят да се нарече пристъп, се изключват особено инфекция на пикочните пътища и дихателна инфекция. Симптоми, които стоят повече от три месеца без остро начало, NICE не води рутинно като пристъп. Само умора, депресия, световъртеж или мъгляви сетивни оплаквания, без огнищен неврологичен белег, не са повод рутинно да се подозира тази болест.
Как лечението следва формата и активността
Лечението има три различни задачи и те не се смесват помежду си. Едната е да скъси тежкия пристъп. Втората е да намали новите възпалителни събития. Третата е да облекчи остатъчните оплаквания. Няма средство, което да премахва болестта.
При пристъп, който пречи на обичайните дейности, NICE иска оценка до 14 дни от началото. Не всеки пристъп има нужда от кортикостероид, затова лекар без опит с болестта обсъжда решението със специалист. Ако се дава стероид, препоръката е перорален метилпреднизолон 0,5 g дневно в продължение на 5 дни. Венозен метилпреднизолон 1 g дневно за 3 до 5 дни се обмисля, ако пероралният курс не помогне или не се понесе, или ако тежкият пристъп налага болница, или ако диабет и депресия трябва да се следят. По-ниски дози и домашен запас за бъдещ пристъп не се препоръчват. Стероидите ускоряват възстановяването, но не променят дългосрочния изход. Ако не овладеят тежкия пристъп, клиниката Майо посочва обмяна на плазмата, след която около половината от тези хора се подобряват значимо.
Болестопроменящите лекарства се избират според хода. За активна пристъпно-ремитентна форма NICE сочи редица възможности, сред които интерферони, глатирамер ацетат, диметилфумарат, терифлуномид, офатумумаб, понесимод, кладрибин и окрелизумаб, с отделни списъци при висока активност и при бързо тежко развитие. На страницата на клиниката Майо се казва, че за предпазване от пристъпи и от нови лезии има над 20 разрешени лекарства. В две проучвания с 1 656 души с пристъпни форми средният брой пристъпи годишно при окрелизумаб е около половината от този при интерферон бета-1а, 0,16 срещу 0,29.
При вторично прогресираща форма без пристъп и без нова възпалителна лезия сипонимод не е показал полза и не е показан. Поддържащата доза е 1 mg или 2 mg дневно според ензима CYP2C9 и я определя неврологът. Лекарството не се използва при част от наследствените варианти на ензима, при бременност и при жени, които могат да забременеят без сигурна контрацепция, както и след някои сърдечни болести, скорошен инсулт, тежка чернодробна увреда, прогресивна мултифокална левкоенцефалопатия или криптококов менингит. Главоболие и високо кръвно налягане се срещат при повече от 1 на 10 души.
Останалите оплаквания се лекуват отделно от хода. NICE насърчава редовно движение, защото то може да помогне и не вреди на болестта. При умора помагат аеробни, силови и балансови упражнения, включително йога и пилатес. Няма данни една диета да маха умората. Инжекции с витамин B12, хипербарна кислородна камера и мастни киселини омега-3 или омега-6 не се предлагат с цел да спрат пристъпи, прогресия или умора. Годишният преглед сверява лекарствата и рехабилитацията.
Пушенето увеличава натрупването на инвалидност и NICE съветва то да спре. Хората, които пушат, имат около два пъти по-голяма вероятност да развият болестта според Националната здравна служба на Великобритания, а клиниката Майо свързва тютюна при вече болни с повече пристъпи и по-тежък ход. При бременност пристъпите често намаляват и могат да зачестят 3 до 6 месеца след раждането. Който приема болестопроменящо лекарство, казва на невролога веднага при опит за забременяване. Кое средство се заплаща в България, решава лекуващият невролог по местните правила.
Витамин D, биотин и мерки без доказан ефект
Ниският витамин D и малкото слънце са свързани с по-висок риск да се развие болестта, а при вече болни ниското ниво върви с по-тежък ход. Това не е същото като рецепта за високи дози. В ръководството на NICE текстът от 2014 г. още стои без отмяна. Витамин D не се предлага само за да се лекува множествена склероза.
През 2025 г. френското изпитване при 303 души с клинично изолиран синдром или много ранна пристъпна форма сравнява холекалциферол с плацебо. Дозата в протокола е 100 000 международни единици през уста на всеки две седмици в продължение на 24 месеца. Комбинираната активност, тоест пристъп и/или нова или контрастна лезия, е 60,3% срещу 74,1%. Самите пристъпи не намаляват значимо, 17,9% срещу 21,8%, и десетте клинични вторични мерки, включително инвалидността, не показват разлика. Изпитването изключва хора с витамин D над 100 nmol/L, с хиперкалциемия в миналото, със саркоидоза или с туберкулоза. Авторите пишат, че резултатът е повод за нови проучвания, включително като добавка към друго лекарство. Дозата от протокола не се започва самостоятелно.
Високият биотин също не издържа проверката, на която по-ранни малки наблюдения бяха дали надежда. В изпитването при прогресираща форма, публикувано през 2020 г., 642 души получават фармацевтичен биотин или плацебо. Потвърдено подобрение на инвалидността или на скоростта на ходене има при 12% срещу 9%, разлика без статистическа значимост. Авторите заключват, че средството не се препоръчва. Освен липсата на полза то дава грешни резултати при лабораторни тестове с антитела, белязани с биотин, точно когато решението може да зависи от кръвна стойност.
Затлъстяването, включително в детството, се свързва с по-висок риск, а наднорменото тегло при вече поставена диагноза върви с по-тежък ход. Вирусът на Епщайн-Бар е най-последователно свързаната инфекция. Около 5% от хората не са заразени и при тях рискът е по-нисък, но огромното мнозинство от заразените никога не развиват болестта. Срещата с вируса в юношеството или по-късно носи по-висок риск от заразяване в детството. Леко по-висок риск има и при автоимунна болест на щитовидната жлеза, пернициозна анемия, псориазис, диабет тип 1 или възпалителна чревна болест. Умереният климат, включително Европа, е сред регионите с по-висока честота.
Кога да потърсите невролог при съмнение за болестта
Нов неврологичен симптом, който тревожи, е повод за преглед, без да се чака да се наредят няколко системи. Личният лекар преценява дали картината е неврологична и дали по-чести причини вече са изключени, и при съмнение насочва към невролог. Ако епизодът изглежда остър, връзката с невролога се търси директно, а не след месеци изчакване.
| Какво се е случило | Към кого да се обърнете |
|---|---|
| Нов симптом от нервната система без температура, който трае над 24 часа | личен лекар и насочване към невролог |
| Пристъп, който пречи на обичайната работа, ходенето или самообслужването | екипът, който проследява болестта, възможно най-скоро и до 14 дни |
| Оплаквания над 3 месеца без остро начало | преценка за прогресия, а не автоматично нов пристъп |
| Внезапна слабост или изтръпване в едната ръка, внезапна загуба или замъгляване на зрението, внезапен проблем с равновесието | обадете се на 112, защото това може да е инсулт |
Същата внезапна картина влиза в списъка на британската здравна служба за спешна помощ, защото може да е инсулт. В България номерът е 112 и при такова начало не се тръгва сам зад волана.
След поставена диагноза ново оплакване се съобщава, ако трае повече от денонощие и не се обяснява с топлина или с инфекция. Годишният преглед изяснява коя форма е записана и дали последната година е била активна. Повечето хора доживяват до старост. Британската здравна служба посочва средно няколко години по-кратка продължителност, а клиниката в Кливланд отбелязва, че с днешното лечение тя е близка до обичайната и че по-стари проучвания са вадили до 10 години разлика. Името на формата не предсказва годините при конкретния човек.
Често задавани въпроси
Прогресивно-ремитентната форма още ли се използва?
Не. От ревизията, публикувана през 2014 г., постепенно влошаване от началото с отделни пристъпи се описва като първично прогресираща форма с активност. Отделна прогресивно-ремитентна категория вече не се води. Белегът „активна“ или „неактивна“ се слага според пристъпите и според новите лезии за оценявания период.
Първият пристъп винаги ли е множествена склероза?
Не. Ако епизодът още не покрива критериите, остава клинично изолиран синдром и се проследява. Част от хората с един типичен епизод вече получават пълна диагноза, когато снимките, ликворът или образните белези изпълняват правилата от 2024 г. Един симптом без изследване не стига за името на болестта.
Всеки с пристъпи ли стига до вторично прогресираща форма?
Не. Клиниката Майо посочва, че поне 20 до 40% развиват по-равномерен ход в рамките на 10 до 40 години. Лечението, което намалява пристъпите, може да забави прехода, но не го изключва при всеки. Няма ден, в който лабораторията да обяви смяната, затова неврологът я преценява по хода на инвалидността.
Има ли лекарство за първично прогресиращата форма?
Да, за част от хората, не за всички. В Европейския съюз окрелизумаб е разрешен при ранна първично прогресираща форма с възпалителни белези на снимките. В проучването влошаване, потвърдено за 12 седмици, има при 30% на лекарството срещу 34% на плацебо. Разликата е малка и не е оздравяване.
Високите дози биотин спират ли прогресията?
Не. Голямото изпитване при 642 души с прогресираща форма не показа значима полза спрямо плацебо, а високият биотин може да обърка лабораторни резултати. NICE не препоръчва и витамин D само като лечение на болестта. Френско проучване от 2025 г. намери по-малко комбинирана образна и клинична активност при много ранна болест, без ясен спад на самите пристъпи.
Повишената температура пристъп ли е?
Не, ако старите оплаквания се връщат със загряване и отшумяват след охлаждане. Това е временно влошаване, а не нова атака. Пристъп е нов или засилен симптом над 24 часа без инфекция, след поне месец стабилно състояние. Преди този етикет се изключват инфекция на пикочните пътища и дихателна инфекция.
По-кратък ли е животът при прогресиращите форми?
Повечето хора с множествена склероза доживяват до старост, и това не се дели механично по името на формата. Британската здравна служба посочва средно няколко години по-кратка продължителност, а клиниката в Кливланд отбелязва, че с днешното лечение очакваната продължителност е близка до обичайната. Името на формата не предсказва годините при конкретния човек.

Заключение
Записаната форма казва как са се трупали оплакванията досега и дали последната година е била активна. Тя не дели хората на такива с лечение и такива без него. Пристъпната активност, възпалението при вторично прогресиращ ход и ранната първично прогресираща форма с лезии на снимките имат различни лекарства. Ефектът върху прогресията, където изобщо е показан, е реален и ограничен, както се вижда от разликите 25% срещу 35% при сипонимод и 30% срещу 34% при окрелизумаб.
На следващия преглед попитайте коя форма е вписана, дали през последните 12 месеца е имало пристъп или нова лезия и кое лекарство съответства на този отговор заедно с нужните лабораторни контроли. Ако нов симптом трае повече от денонощие без температура и без инфекция, връзката с невролога е в рамките на 14 дни, а не на поредния планов преглед след много месеци.
Внезапната слабост в едната ръка, внезапната загуба или замъгляване на зрението и внезапният проблем с равновесието не се изчакват. Набира се 112, защото същата картина може да е инсулт. Между тези спешни събития помагат движение, отказ от тютюн и годишен преглед, а не биотин или самоволни високи дози витамин D.
Източници
- Lublin FD, Reingold SC, Cohen JA et al.: Defining the clinical course of multiple sclerosis: The 2013 revisions. Neurology, 15 юли 2014 г.
- Montalban X, Lebrun-Frénay C, Oh J et al.: Diagnosis of multiple sclerosis: 2024 revisions of the McDonald criteria. The Lancet Neurology, октомври 2025 г.
- Multiple sclerosis in adults: management. National Institute for Health and Care Excellence, актуализация 2026 г.
- Multiple sclerosis – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 1 ноември 2024 г.
- Multiple Sclerosis (MS): What It Is, Symptoms & Treatment. Cleveland Clinic, 25 януари 2024 г.
- Diagnosing MS Using the 2024 McDonald Criteria. Cleveland Clinic, актуализация 2025 г.
- Multiple Sclerosis (MS). National Institute of Neurological Disorders and Stroke, 28 ноември 2023 г.
- Multiple sclerosis. National Health Service, актуализация 2024 г.
- Ocrevus | European Medicines Agency (EMA). European Medicines Agency, 8 януари 2018 г.
- Mayzent | European Medicines Agency (EMA). European Medicines Agency, 13 януари 2020 г.
- Cree BAC, Cutter G, Wolinsky JS et al.: Safety and efficacy of MD1003 (high-dose biotin) in patients with progressive multiple sclerosis (SPI2): a randomised, double-blind, placebo-controlled, phase 3 trial. The Lancet Neurology, 23 октомври 2020 г.
- Thouvenot E, Laplaud DA, Lebrun-Frénay C et al.: High-Dose Vitamin D in Clinically Isolated Syndrome Typical of Multiple Sclerosis: The D-Lay MS Randomized Clinical Trial. JAMA, 10 март 2025 г.
