Скъпи потребители! Всички материали на сайта са преводи от други езици. Извиняваме се за качеството на текстовете, но се надяваме, че те ще Ви бъдат полезни. С най-добри пожелания, администрацията на сайта. Свържете се с нас: webmaster@bgmedbook.com

Капацитетът за балансиране на единия крак отразява здравето на мозъка

Борба за балансиране на единия крак? Това е прост акт, който намалява мнозина до разтърсване и вятър, но може да има място за това в медицината. Според ново изследване, невъзможността за балансиране на единия крак за 20 секунди или повече може да сигнализира за увреждане на мозъка при иначе здрави индивиди.

Жената балансира акробатично на единия крак.

Изследването, публикувано в доклада, сочи връзката между липсата на балансиращи умения и повишения риск от увреждане на малки кръвоносни съдове и намалена когнитивна функция при хора, които изглеждат по друг начин асимптоматични.

"Нашето проучване установи, че способността за балансиране на единия крак е важен тест за здравето на мозъка", заяви авторката на водещото изследване Ясура Табара от Посолството на Киото в Киото, Япония.

Способността да застанеш на единия крак предварително е била препоръчана като предсказваща някои здравни резултати. В изследване, публикувано по-рано тази година, изследователите откриха връзка между времето, през което хората на 53-годишна възраст са били в състояние да балансират по единия крак и всички причини смъртност.

Малката болест на съдовете уврежда артериите, като ги прави по-малко гъвкави, пречат на потока на кръвта. Честотата на това заболяване често се увеличава с възрастта.

Предполага се, че мозъчните кръвоносни съдове показват повишен риск от бъдещ симптоматичен удар. В предишни проучвания субклиничните (асимптоматични) мозъчни увреждания са били показани чрез загуба на координация на двигателя и когнитивно увреждане.

Мозъчни лезии и балансиране

Изследователите помолиха участниците да стоят на един крак за до 60 секунди (ако е възможно) с отворени очи. Това изследване е извършено два пъти, като най-доброто време е регистрирано от всеки участник, използван в анализа на изследването. В проучването участваха общо 841 жени и 546 мъже със средна възраст 67 години.

След това мозъците на участниците бяха изследвани с помощта на магнитно-резонансно изображение (MRI), за да се оцени каквото и да е увреждане на мозъчната малка корабна болест. Когнитивното увреждане се измерва и от изследователите, използвайки компютърно базирани въпросници.

Мозъчната болест на малките съдове е свързана с това, че не може да се балансира в единия крак за повече от 20 секунди. По-специално изследователите отбелязват връзка с малки субклинични инфаркти – възпрепятстване на кръвоснабдяването на тъканите, водещо до тъканна смърт – като лакунарни инфаркти и микроорганизми.

Следният брой участници имаше проблеми при балансиране на единия крак:

  • 34,5% от участниците с повече от две увреждания на лакунарен инфаркт
  • 16% от участниците с една лезионна инфарктна лезия
  • 30% от участниците с повече от две леки микроби
  • 15,3% от участниците с една микробилизирана лезия.

Неспособността да застанеш на единия крак за особено дълго време също е независимо свързана с по-ниски когнитивни резултати.

Участниците, за които е установено, че имат мозъчна болест на малките съдове, са средно по-възрастни с по-високо кръвно налягане и по-дебели каротидни артерии в сравнение с участниците без увреждане на мозъка им. След като изследователите коригираха констатациите си за тези фактори, установили се, че участниците с по-субклинични инфаркти имат по-кратки времена за изправяне на единия крак.

Потенциално "последствие от наличие на мозъчни аномалии"

Изследователите пишат, че предишни проучвания систематично са открили доказателства в подкрепа на връзката между постуралната нестабилност и промените в мозъка, но малцина са разширили тази връзка с лакунарен инфаркт или микроконтрол.

Основно ограничение на изследването е, че изследователите не оценяват историите на участниците за падащи или потенциални физически фитнес проблеми, включително аномалии в походките им, които биха могли да имат значителни последици за техните открития.

Авторите заявяват, че ще са необходими допълнителни дългосрочни проучвания, за да се проверят тези открития и да се оцени напълно значението на постуралната нестабилност.

"Времето за изправяне на единия крак е проста мярка за постурална нестабилност и може да е следствие от наличието на мозъчни аномалии", заключава Табара. "Индивидите, които показват лошо равновесие на единия крак, трябва да получат по-голямо внимание, тъй като това може да означава повишен риск за мозъчни заболявания и спад на познавателните способности".

По-рано този месец се съобщава за проучване, установяващо, че хората с по-ниски нива на кислород в кръвта имат по-голяма вероятност да развият субклинични инфаркти.

BGMedBook