Скъпи потребители! Всички материали на сайта са преводи от други езици. Извиняваме се за качеството на текстовете, но се надяваме, че те ще Ви бъдат полезни. С най-добри пожелания, администрацията на сайта. Свържете се с нас: webmaster@bgmedbook.com

Лекува ли за плешивост? Стволовите клетки носят надежда

Според Американската асоциация за косопад, две трети от мъжете ще получат загуба на коса до 35-годишна възраст. Но жените също са засегнати, като съставляват 40% от всички страдащи от косопад. Влияейки върху самоизображението и емоционалното благополучие, състоянието е трудно да се лекува. Но изследването от 2014 г. носи надежда – под формата на стволови клетки, генериращи фоликул от човешка коса.

Изследователи от Перелманското училище по медицина в университета в Пенсилвания публикуват резултатите от изследването си през януари 2014 г., където описват метода, чрез който са успели да превърнат възрастните клетки в епителиални стволови клетки (EpSCs).

Въпреки че използването на стволови клетки за регенериране на космените фоликули е потенциална техника за борба с плешивостта, досега никой не е успял да произведе достатъчно от тези клетки.

Екипът казва, че те са първите, които постигат този резултат както при хора, така и при мишки.

Водени от д-р Сяоуей "Джордж" Xu, професор по патология и лабораторна медицина и дерматология в Университета на Пенсилвания, учените започнаха своето изследване чрез използване на човешки кожни клетки, наречени дермални фибробласти.

Как екипът произвежда клетките?

Изследователите преобразуват клетките на човешката кожа в индуцирани плурипотентни стволови клетки (iPSCs) чрез добавяне на три гени. Тези iPSCs могат да се променят във всички клетъчни типове в тялото, така че изследователите ги превръщат в епителиални стволови клетки, които обикновено се намират в част от космените фоликули.

Козирки

Използвайки техники от други изследователски екипи за превръщане на iPSC в кератиноцити – основен тип клетки в горния слой на кожата – д-р Xu и колегите им показаха, че могат да "принудят" iPSCs да направят големи количества EpSCs, като контролират времето на растежните фактори получените клетки.

Когато имплантират тези EpSCs в мишки, клетките регенерират клетъчни видове човешка кожа и космени фоликули, а също така създават разпознаваеми косми, които според екипа показват обещание за евентуално възобновяване на косата при хората.

След 18 дни 25% от iPSCs се превръщат в EpSCs, които след това се пречистват, като се използват протеините, експресирани върху техните повърхности, отбелязва екипът.

Техника "все още не е готова за хората"

След смесването на човешко-извлечените EpSCs с дермални клетки от мишки, екипът ги присадил върху кожата на мишките и произвеждал функционален човешки епидермис – най-външните слоеве на кожата.

Космените фоликули, които са получени от това, отбелязват екипа, са структурно подобни на човешките космени фоликули.

Д-р Xu казва, че това е "първият път, когато някой е направил мащабируеми количества епителиални стволови клетки, способни да генерират епителните компоненти на космените фоликули", добавяйки, че клетките могат да подпомогнат заздравяването на рани, козметиката и възстановяването на косата.

Тези клетки обаче все още не са готови за употреба при хора, защото екипът е решил само една част от уравнението. Косменият фоликул съдържа както епителни клетки, така и определен вид възрастни стволови клетки, наречени дермални папили.

Д-р Xu обяснява:

"Когато един човек губи косата, той губи и двата вида клетки, решен е един основен проблем, епителната съставка на космения фоликул." Трябва да разберем начин да направим нови клетки на дермалната папила и никой не е сметнал, да се разделим още.

Той обаче добавя, че изследователите на стволовите клетки започват да използват нови стратегии, използвайки само химически агенти, което може да доведе до повече решения.

В края на 2013 г. се съобщава за изследване, което показва как учените успешно развиват човешки косми от кожни клетки от папила, взети от вътрешната страна на донорните космени фоликули, което предполага, че сме стъпка по-близо до лек за плешивост.

BGMedBook