
Микоплазма гениталиум е бактерия без клетъчна стена, която се предава при сексуален контакт и може да възпали уретрата, шийката на матката и органите в малкия таз. Проучвания при жени с висок риск в Африка намират по-голям шанс за заразяване с ХИВ, но самата инфекция не означава бъдещ ХИВ, а единична доза азитромицин често не я изчиства.
Страхът се опира на конкретни числа, не на сигурна присъда. В проследяване на жени в Зимбабве и Уганда бактерията е била налице при 14,8% от онези, които после са се заразили с ХИВ-1, срещу 6,5% при сравними жени без ХИВ, с коригирано отношение на шансовете 2,42. Европейското ръководство от 2021 г. отбелязва, че тази връзка е показана най-вече в Субсахарска Африка и не е ясно дали важи там, където ефективното лечение на ХИВ е широко достъпно.
В страни с по-висок индекс на развитие бактерията се среща при около 1,3% от общото население. В Англия през 2024 г. маркери за устойчивост към макролиди са носели 63,6% от секвенираните проби. Лечението вече е на два етапа или се води от тест за резистентност, а масов скрининг на хора без оплаквания не се препоръчва.
Какво е микоплазма гениталиум
Микоплазма гениталиум е от най-малките свободно живеещи микроорганизми и е изолирана през 1980 г. Няма клетъчна стена, расте изключително бавно и затова пеницилинът, амоксицилинът и цефалоспорините нямат към какво да се закачат. Култивирането може да отнеме до шест месеца и остава метод за научни лаборатории, не за обикновения кабинет.
В американските указания от 2021 г. на Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) бактерията е причина за около 15–20% от негонококовия уретрит при мъжете, за 20–25% от уретрита без хламидия и за около 40% от упорития или повтарящия се уретрит. При жени с клиничен цервицит се открива в 10–30% от случаите. Професионалното издание на Merck Manual, обновено през август 2025 г., я поставя на второ място след хламидията като причина за негонококов уретрит.
Името върху бланката има значение. Mycoplasma hominis и уреаплазмите са други микроорганизми в пикочно-половия тракт и европейското ръководство умишлено не ги смесва с тази бактерия. Резултат, който сочи друг вид, не доказва микоплазма гениталиум и не се лекува по схемите по-долу. В кабинета диагнозата се поставя с тест, който умножава генетичния материал, а не с микроскоп.
Повечето заразени хора не стигат до тежко заболяване, но това не прави находката безобидна при човек с оплаквания. В общата популация на страни с по-висок индекс на развитие обобщената честота е 1,3% (доверителен интервал 1,0–1,8%) по метаанализ на Baumann и колеги от 2018 г., върху три проучвания и 9 091 души. При по-нисък индекс оценката е 3,9%. Честотата при мъже и жени в този обзор е сходна.
Как се предава и какво намалява риска
Предаването става при пряк контакт на лигавици. Пациентската страница на CDC от 31 януари 2025 г. посочва вагинален и анален секс без презерватив с човек, който носи бактерията. Европейското ръководство добавя, че предаването при контакт между пенис и анус е установено, докато оралният контакт по-скоро не допринася съществено, защото бактерията рядко се задържа в гърлото. Изследователите на CDC все още проверяват дали оралният секс изобщо я разпространява.
Човек без никакви оплаквания може да я предаде. Рискът на един полов контакт не е измерен. В ръководството се отбелязва, че концентрацията в половите проби често е по-ниска от тази при хламидия, затова заразяването при един контакт може да е по-рядко, но срещата не става безопасна. Няма сигурен „безопасен“ ден след нов партньор, в който тестът вече е надежден. По аналогия с хламидията европейският документ приема две седмици след контакта като минимален срок преди изследване, защото преки данни за тази бактерия липсват.
Пълното избягване на вагинален и анален секс е единственият начин изобщо да не се срещне инфекцията. Ако човек е сексуално активен, страницата на CDC от 2025 г. сочи няколко стъпки, които свалят шанса.
- Правилно поставен презерватив при всеки вагинален и анален контакт намалява риска.
- Дългосрочна взаимно моногамна връзка с партньор без тази инфекция също го сваля.
- Антибиотикът не се споделя с партньора и не замества неговия преглед.
- Нов контакт без презерватив след лечение може да върне същата бактерия.
Презервативът покрива само контакта, при който наистина е поставен. Той не лекува вече получена инфекция и не отменя теста, ако има секрет или болка.
Какви симптоми се появяват при мъже и жени
Голяма част от инфекциите не дават оплаквания, затова липсата на секрет не изключва носителство. Европейското ръководство оценява, че 40–75% от инфекциите при жени в кабинети за полови инфекции и в общата популация протичат без симптоми. При мъже в такива кабинети около 70% от инфекциите са симптомни, докато в общата популация под 5% от заразените мъже съобщават оплаквания. Разликата идва от това кого изследват, не от два различни микроба.
Когато има оплаквания, при мъжете те приличат на хламидиен уретрит. Merck описва парене при уриниране, дискомфорт в уретрата и бистър до слузно-гноен секрет. Секретът може да е оскъден, а уретритът може и да мълчи, както при хламидията.
При жените оплакванията идват от уретрата и от шийката. Възможни са дразнене на уретрата, често уриниране, вагинален секрет, болка ниско в корема и болка при полов контакт. Цервицитът може да даде жълтеникав слузно-гноен секрет. В европейския документ под половината от симптомните жени имат променен вагинален секрет, около 30% имат парене или внезапно желание за уриниране, а междуменструално или следконтактно кървене също се среща. Болка ниско в корема, посочена при под 20% от жените в тези серии, вдига съмнение за възпаление на таза.
Ректумът може да се засегне след анален контакт. Инфекцията там често мълчи, но при мъже с ректални оплаквания бактерията се намира по-често. Гърлото може да я носи, без това да обяснява болки в гърлото. CDC през 2021 г. не намира данни, че фарингеалната находка причинява оплаквания или общо заболяване, затова натривка от гърлото не се препоръчва. Оплаквания от ануса се уточняват след като гонореята и хламидията са изключени.
Усложнения при таза, бременността и мъжете
Най-добре установената последица при жените е възпалението на матката, тръбите и яйчниците. В метаанализ, цитиран от европейското ръководство, връзката с цервицит е с отношение на шансовете 1,66 (интервал 1,35–2,04), а с възпалително заболяване на таза 2,14 (1,31–3,49). CDC през 2021 г. съобщава, че при жени с такова възпаление бактерията се открива в 4–22% от случаите. Находката е по-честа, отколкото при жени без възпаление, включително в ендометриума.
Същият метаанализ намира връзка с преждевременно раждане (отношение 1,89), със спонтанен аборт (1,82) и с тръбен фактор за безплодие (2,43). Европейският текст обаче отбелязва, че при бременни в Европа бактерията е рядка, около 0,9% в обзора на Baumann, и затова относителното ѝ значение за изхода на бременността вероятно е малко. Американското лечебно ръководство от 2021 г. е по-сдържано. Серологичните данни за безплодие са несигурни, а доказателствата за преждевременно раждане, аборт и ниско тегло са противоречиви и не стигат, за да се обяви причина.
Пациентската страница на CDC от 2025 г. казва по-пряко, че нелекуваната инфекция може да доведе до възпалително заболяване на таза. Усложненията на самото възпаление включват сраствания, които затварят тръбите, бременност извън матката, безплодие и дълготрайна болка в таза. Лекарството може да спре инфекцията, но не връща вече нанесена трайна повреда. Няма клинично изпитване, което да показва, че лечението на шийкова находка предпазва от възпаление на таза. Затова положителният тест не е прогноза, а повод за лечение на човека със симптоми.
При мъжете дългосрочната вреда не е доказана. CDC няма достатъчно данни за епидидимит, простатит или безплодие и пише, че последиците от безсимптомната инфекция са неизвестни. Европейското ръководство все пак включва острия епидидимоорхит при мъж под 50 години сред поводите за тест. Болка и оток на тестиса при по-млад мъж не се чакат седмици вкъщи.
Отделен практически въпрос е бременността, когато бактерията вече е намерена. Merck през 2025 г. пише, че лечението се решава индивидуално, защото и моксифлоксацинът, и доксициклинът обикновено не се препоръчват при бременни. Европейският документ допуска азитромицин или пристанамицин, или отлагане до раждането, като новороденото се наблюдава за конюнктивит и за инфекция на дихателните пътища. Схемата на партньора не се преписва на бременна жена.
Повишава ли микоплазмата риска от заразяване с ХИВ
Инфекцията се свързва с по-голям шанс за ХИВ при част от жените, но не превръща всеки носител в бъдещ пациент с ХИВ. Най-цитираното надлъжно проучване е от типа случай-контрола, проведено вътре в по-голямо проследяване в Зимбабве и Уганда и публикувано на 13 март 2012 г. от Mavedzenge и колеги. В него влизат 190 жени, заразили се с ХИВ-1 по време на наблюдението, сравнени с до две жени на сходна възраст и риск, останали отрицателни.
При посещението преди откриването на ХИВ бактерията е била при 14,8% от бъдещите случаи и при 6,5% от контролите и е била по-честа от другите невирусни полови инфекции в тази група. След корекция отношението на шансовете е 2,42, с интервал от 1,01 до 5,80. Долната граница е едва над единица, така че оценката „два пъти“ е крехка. В момента на самото откриване на ХИВ отношението е 2,18, а интервалът 0,98–4,85 вече включва липса на разлика. Изследователите приписват на бактерията около 8,7% от новите ХИВ инфекции в кохортата, с интервал от 0,1% до 12,2%.
Обзор на Barker и колеги от 1 юни 2022 г. пази само проучвания, в които половата инфекция е установена преди ХИВ. За жени отношението на рисковете е 3,10 (интервал 1,63–5,92), но стъпва върху две оценки. Повечето данни идват от жени в секс услуги или друга работа с висок шанс за ХИВ в страни с по-ниски доходи. Често не е отчетено ползването на презерватив и инжекционната употреба, а ХИВ може да е бил налице още преди половата инфекция да бъде записана. За мъже отделна оценка няма.
Европейското ръководство формулира границата ясно. Улесняване на предаването на ХИВ е показано най-вече в проучвания от Субсахарска Африка. Дали същото важи там, където ефективната антиретровирусна терапия е широко достъпна, не е изяснено. CDC през 2021 г. допълва, че връзката с ХИВ при мъже и жени идва главно от напречни проучвания и от проучвания случай-контрола. Отделянето на ХИВ е по-често при хора, които имат и двете инфекции и не приемат антиретровирусна терапия, отколкото при хора без тази бактерия.
При жени с тази бактерия са измерени по-високи възпалителни цитокини, които спадат след изчистването ѝ. Обзорът свързва невирусните полови инфекции с разязвяване на лигавицата и с по-силно отделяне на вируса. Нито едно проучване не доказва, че масовото лечение на мълчалива находка би намалило новите случаи на ХИВ. Авторите от 2012 г. допускат скрининг само ако резултатът се потвърди при жени, които вече са силно изложени. Последвалите ръководства не въвеждат такъв скрининг за всички.
При положителен тест европейският документ събира в един ход хламидия, гонорея, сифилис и ХИВ, а където е уместно и за трихомонада. Лечението на микоплазмата при човек, който вече живее с ХИВ, е същото. В английската извадка от 2024 г. 2,8% от хората с бактерията са живели с ХИВ. Местна честота за България в тези източници няма, затова африканското отношение не е лична прогноза.
Кога има смисъл от тест и защо няма масов скрининг
Масово изследване на хора без оплаквания не се препоръчва нито от CDC през 2021 г., нито от европейското ръководство. Ползата от лечение на мълчалива находка не е доказана, а антибиотичният натиск вече създава щамове, които се лекуват трудно. Baumann и колеги стигат до същия извод за общата популация, за бременни и за безсимптомни посетители на кабинети, където честотата е била 0,8%.
Двете ръководства не избират едни и същи пациенти. В САЩ CDC изследва мъже с повтарящ се негонококов уретрит и жени с повтарящ се цервицит, а при възпаление на таза тестът се обмисля. Рутинен тест от ректум или гърло не се препоръчва. Ако лабораторен тест липсва, бактерията се подозира при упорит уретрит или цервицит след обичайното лечение за хламидия и гонорея.
Европейският документ от 2021 г., публикуван на 19 февруари 2022 г., обхваща повече симптомни състояния от американския списък, но е по-тесен от своята версия от 2016 г. Показанията са свити главно до симптомни хора заради растящата резистентност и заради предупрежденията на Европейската агенция по лекарствата за хинолоните. Изследват се мъже с уретрит, мъже под 50 години с остър епидидимоорхит и хора с проктит, след като гонореята и хламидията са изключени. При жените повод са слузно-гноен цервицит, кървене между менструациите или след контакт, парене при уриниране без друга причина и остра болка в таза или вече поставено възпаление.
- Тестът се предлага и на настоящия партньор на човек, лекуван за тази инфекция.
- Преди прекъсване на бременност изследването може да се обмисли, без да е задължително за всяка жена.
- Всеки положителен резултат в Европа трябва да бъде последван от търсене на макролидна резистентност.
- Натривка от гърлото не се препоръчва, а ректална проба се взима при симптомен проктит.
Кое от двете ще приложи лекарят в България, зависи от местната практика и от лабораторията. Тези източници не описват български протокол. Въпросът към кабинета е пряк. Има ли тест за тази бактерия и може ли към него да се добави търсене на устойчивост към азитромицин. Случайна находка без оплаквания не е сама по себе си причина за дълъг хинолон.
Как лабораторията доказва бактерията
Микроскопията не помага, а посявката е твърде бавна за решение в кабинета. Търси се генетичен материал с тест за амплификация на нуклеинови киселини. В САЩ такъв тест е разрешен за урина и за натривки от уретра, отвор на пениса, шийка и влагалище. В Европа най-добрата единична проба при жената е вагинална натривка, взета от лекар или от самата жена. При мъжа добре работи първата порция урина, която той може да събере сам.
За урината се ползва същият ред, който лабораторията вече има за хламидия и гонорея. Ректална проба се обсъжда при оплаквания, след като гонореята и хламидията са отпаднали. При мъже, които правят секс с мъже, голяма част от инфекциите са ректални, но европейското ръководство пак ограничава този тест до симптомен проктит заради комбинираната резистентност.
През 2021 г. CDC отбелязва, че готови търговски тестове за резистентност тогава не са били разрешени в САЩ. В Европа всеки положителен резултат минава през тест за макролидни мутации. Мутациите, свързани с хинолони, не се търсят рутинно, защото връзката им с неуспех е по-слаба и честотата им е била под 5–10%. Те стават полезни след неуспех на моксифлоксацин.
Контрол веднага след последното хапче може да излъже. Европейското ръководство не взима проба по-рано от три седмици след края на лечението. CDC не препоръчва контрол на човек без оплаквания, ако е получил препоръчаната схема. Кой срок важи, казва лекарят, който е изписал лекарството.
Какви антибиотици се използват според резистентността
Подходящият антибиотик може да изчисти инфекцията при много хора, но късият курс с едно лекарство вече не е надежден стандарт. Доксициклинът сам постига излекуване при около 30–40% и резистентност към него почти не се трупа. Азитромицинът постига около 85–95% излекуване само ако щамът е чувствителен към макролиди. Единична доза от 1 g не се използва. CDC посочва, че точно тя отбира устойчиви популации в 10–12% от иначе чувствителните инфекции.
Американската схема започва с доксициклин, който сваля количеството бактерии и така улеснява следващото лекарство. Европейската таблица при липса на макролидна резистентност започва с удължен азитромицин, а в текста се казва, че предварителният доксициклин може да намали товара и риска да се отбере резистентност. В английското наблюдение през 2024 г. предварителен доксициклин са получили 80,8% от пациентите. Грамажите на азитромицина в двете ръководства не са еднакви и не се събират в домашна схема.
| Състояние | CDC, САЩ, 2021 г. | Европа, 2021 г. |
|---|---|---|
| Неусложнена, чувствителна към макролиди | Доксициклин 100 mg два пъти дневно 7 дни, после азитромицин 1 g и по 500 mg още 3 дни, общо 2,5 g | Азитромицин 500 mg на първия ден, после по 250 mg от втория до петия ден |
| Неусложнена, устойчива към макролиди | Доксициклин 7 дни, после моксифлоксацин 400 mg веднъж дневно 7 дни | Моксифлоксацин 400 mg веднъж дневно 7 дни |
| Няма тест за резистентност | Доксициклин 7 дни, после моксифлоксацин 400 mg дневно 7 дни | Удълженият курс азитромицин, както при чувствителен щам |
| Възпаление на таза или епидидимит | Ако бактерията е доказана, моксифлоксацин 400 mg дневно 14 дни | Моксифлоксацин 400 mg дневно 14 дни при усложнена инфекция |
| Контрол след лечение | Не се прави при липса на симптоми след препоръчана схема | Обмисля се при всички, най-рано три седмици след края |
Обичайните схеми за възпаление на таза не покриват тази бактерия. CDC започва емпиричното лечение, включително доксициклин за 14 дни, още при прегледа. Ако тестът после е положителен, моксифлоксацин 400 mg дневно за 14 дни е изчиствал причинителя в наличните серии. Ползата от изследване на всяка жена с такова възпаление не е измерена с клиничен краен резултат.
Ако моксифлоксацинът не може да се използва и тест за резистентност няма, CDC допуска резервен ход само когато контрол на 21-ия ден е възможен. След седемте дни доксициклин следва азитромицин 1 g на първия ден и по 500 mg още три дни. Това не е първи избор. След провал и на двете основни лекарства европейският документ сочи пристанамицин, миноциклин за 14 дни или по-дълъг доксициклин, с ориентировъчно излекуване около 75%, 70% и 40%. Дали са налични, казват лекарят и фармацевтът.
Колко често лечението се проваля
Устойчивостта към азитромицин е вече правило в много кабинети, не изключение. CDC през 2021 г. обобщава молекулярни маркери за макролидна резистентност в 44–90% от пробите в САЩ, Канада, Западна Европа и Австралия. Маркерите съвпадат добре с клиничен неуспех. Хинолоновите маркери са по-редки и често идват заедно с макролидна резистентност. Връзката им с неуспех на моксифлоксацин е по-непостоянна.
По-новата европейска картина е в наблюдението на Агенцията за здравна сигурност на Обединеното кралство. В извадката от март до юни 2024 г., описана в доклад с актуализация от 21 септември 2026 г., има 1 049 проби с клинични данни. От секвенираните 63,6% (600 от 943) носят макролидна мутация, най-често A2058G или A2059G. Устойчивост към флуорохинолони е 16,7%, а двойна резистентност е 13,7% (117 от 851). Спрямо 2023 г. макролидният дял е почти същият, а хинолоновият е нараснал от 12,1%.
Делът не е еднакъв при всички. При гей, бисексуални и други мъже, които правят секс с мъже, макролидните маркери са 79,6%, а флуорохинолоновите 29,8%. При хетеросексуални мъже макролидният дял е 56,6%, при жени 63,9%. В Англия през 2024 г. са съобщени 9 058 диагнози, отчасти защото повече кабинети вече изследват. Това не е българска статистика.
Контрол след азитромицин е бил наличен само при 54,5% от 411 пациенти с този първи препарат. Положителен контрол е записан при 16,1% (66 души), а сред положителните контроли 90,9% са имали макролидна резистентност. Това не е чист процент на излекуване, защото почти половината не са се върнали. Докладът припомня кохорта от Уганда, в която 55% от инфекциите са се изчистили до третия месец, без да се твърди, че същото важи за всеки. Късият антибиотик не е универсален лек. CDC съобщава над 90% излекуване, когато терапията се води от теста за резистентност.
Кога да отидете на лекар и какво важи за партньора
Повод за преглед е оплакване, не любопитство към случаен панел. Страницата на CDC от 2025 г. сочи секрет от влагалището или от пениса, парене при уриниране, болка или кървене след секс, кървене между менструациите и партньор с полова инфекция. Болка ниско в корема влиза в европейския списък, защото може да е начало на възпаление на таза.
- Секрет, парене при уриниране или кръв след секс са повод за преглед.
- Болка ниско в корема при жена вдига съмнение за възпаление на таза.
- Оток и болка в тестиса при мъж под 50 години също изискват преглед.
- Оплаквания няколко дни след последния антибиотик се връщат при лекаря.
Спешният праг идва от британския Национален институт за здраве и грижи (NICE), с редакция от юни 2024 г., и се отнася за подозирано възпалително заболяване на таза. Спешно болнично приемане се урежда, ако жената е бременна или се подозира бременност извън матката, ако има тежки общи симптоми или образувание, което може да е абсцес или перитонит, ако е тежко засегната и диагнозата е неясна, или ако не може да понася лечение извън болница. В България за такава спешност се обаждате на 112 или отивате в спешно отделение. Обезболяващо без рецепта, ако няма противопоказание, не замества антибиотика и не отменя прегледа.
Партньорът не се лекува с остатъка от кутията. CDC позволява изследване на партньорите на симптомно болен човек и лечение на онези с положителен тест. Ако тестът на партньора е невъзможен, може да се даде същата схема, но проучване не е доказало, че това намалява повторното заразяване. Европейското ръководство е по-пряко. Настоящите партньори се изследват и се лекуват със същия антибиотик като човека, при когото е открита инфекцията. Съвпадението на инфекцията при двойките е високо и в двата документа.
Сексът се отлага, докато и двамата приключат лечението и оплакванията изчезнат. Така е формулирана пациентската страница на CDC. Европейското ръководство добавя и отрицателен контролен тест, защото по време на лечението може да остане зараза. До този разговор незащитеният контакт се отлага. Повторно заразяване е възможно при нов контакт без презерватив.
Ако човекът живее с ХИВ, схемата срещу микоплазмата не се сменя по тази причина. На лекаря се казва за антиретровирусната терапия, за бременност и за това кои партньори да бъдат поканени. В аптеката въпросът е за наличността на изписаното лекарство, не за замяна с пеницилин, който няма мишена при тази бактерия.
Често задавани въпроси
Микоплазма гениталиум същата ли е като хламидията?
Не. Причинителят е друга бактерия, макар оплакванията при мъжете да приличат на хламидиен уретрит. Двете инфекции могат да са налице едновременно, а микоплазма гениталиум често е единственият намерен причинител. Отрицателен тест за хламидия и гонорея при упорит секрет е ситуацията, в която CDC обмисля този тест. Схемата за хламидия не се преписва, защото единичната доза азитромицин тук се избягва.
Може ли да предам бактерията, ако нямам оплаквания?
Да. CDC пише през 2025 г., че човек без признаци може да зарази партньор при вагинален или анален контакт. При жените 40–75% от инфекциите протичат без симптоми според европейското ръководство, а в общата популация под 5% от заразените мъже съобщават оплаквания. Липсата на секрет не доказва, че бактерията я няма. Масов скрининг въпреки това не се препоръчва.
Трябва ли да се изследвам за ХИВ при положителен тест?
Да, европейското ръководство включва ХИВ заедно с хламидия, гонорея и сифилис при човек с тази инфекция. Положителният тест не означава, че ХИВ вече е налице, нито че непременно ще се появи. По-високият шанс е описан главно в африкански кохорти и не е лична прогноза за България. Ако вече приемате антиретровирусна терапия, кажете го, защото отделянето на ХИВ е проучвано най-вече при хора без такава терапия.
Опасни ли са тези антибиотици при бременност?
Доксициклинът и моксифлоксацинът обикновено не се препоръчват при бременност и Merck съветва решението да е индивидуално. Европейското ръководство допуска азитромицин или пристанамицин, или отлагане до раждането, с наблюдение на новороденото за конюнктивит и дихателна инфекция. Ако има съмнение за възпаление на таза и жената е бременна, NICE иска спешно болнично приемане, а не домашна схема. Не започвайте антибиотик от кутията на партньора.
Кога мога отново да правя секс след лечението?
След като и вие, и партньорът сте приключили предписания курс и оплакванията са изчезнали. Така е съветът на CDC от 2025 г. Европейското ръководство иска и отрицателен контролен тест, взет най-малко три седмици след последната доза. Докато лекарят не е казал кой стандарт следва при вас, незащитеният контакт се отлага. Нов секс без презерватив с носител може да върне инфекцията.
Помагат ли презервативите срещу тази бактерия?
Да, ако се слагат правилно при всеки вагинален и анален контакт, шансът намалява. Единственият начин за пълно избягване според CDC е да няма такъв секс. Оралният контакт е по-малко вероятен път според европейското ръководство, но изследванията на CDC за него още не са приключени. Моногамна връзка с партньор без бактерията е другият фактор, който сваля риска.
Какво да правя, ако симптомите останат след антибиотика?
Върнете се при лекаря, ако оплакванията продължават повече от няколко дни след края на курса. Не започвайте втора кутия по свое решение и не сменяйте азитромицина с пеницилин. При упорит уретрит, цервицит или възпаление на таза и доказана бактерия CDC преминава към моксифлоксацин, ако той не е бил вече използван. Твърде ранна контролна проба бърка резултата, а нелекуван партньор често връща находката.
Заключение
Положителният тест е повод за един разговор, не за две отделни тревоги. Питате дали лабораторията може да каже има ли устойчивост към макролиди, и в същия ход се изследвате за ХИВ, сифилис, хламидия и гонорея, както събира тези тестове европейското ръководство от 2021 г. Числата от Зимбабве и Уганда показват връзка в тези кохорти, с широк интервал около „два пъти“, и не са лична прогноза извън тях.
Схемата не се сглобява от две ръководства наведнъж. Американският ход е седем дни доксициклин и после азитромицин с обща доза 2,5 g или моксифлоксацин за седем дни. Европейският удължен азитромицин е с други грамове и се пази за щам без макролидна резистентност. В Англия през 2024 г. такава резистентност е носела около две трети от секвенираните проби, затова единичната доза от 1 g е остаряла практика.
Партньорът се изследва, незащитеният контакт се отлага до края на лечението и до изчезване на оплакванията, а при бременност с болка ниско в корема прагът е спешен прием, не чакане на планов час. Ако болката е силна, има съмнение за бременност извън матката или жената е тежко засегната, обаждането е на 112. Лекарят в България решава коя схема е налична и безопасна при вас.
Източници
- Mycoplasma genitalium – STI Treatment Guidelines. Centers for Disease Control and Prevention, 22 юли 2021 г.
- About Mycoplasma genitalium. Centers for Disease Control and Prevention, 31 януари 2025 г.
- Jensen JS, Cusini M, Gomberg M et al.: 2021 European guideline on the management of Mycoplasma genitalium infections. Journal of the European Academy of Dermatology and Venereology, 19 февруари 2022 г.
- Morris SR: Urogenital Mycoplasmal Infections. Merck Manual Professional Edition, август 2025 г.
- Baumann L, Cina M, Egli-Gany D et al.: Prevalence of Mycoplasma genitalium in different population groups: systematic review and meta-analysis. Sexually Transmitted Infections, 9 февруари 2018 г.
- Mavedzenge SN, Van Der Pol B, Weiss HA et al.: The association between Mycoplasma genitalium and HIV-1 acquisition in African women. AIDS, 13 март 2012 г.
- Barker EK, Malekinejad M, Merai R et al.: Risk of Human Immunodeficiency Virus Acquisition Among High-Risk Heterosexuals With Nonviral Sexually Transmitted Infections: A Systematic Review and Meta-Analysis. Sexually Transmitted Diseases, 1 юни 2022 г.
- MARS report, 2024. UK Health Security Agency, 21 септември 2026 г.
- Pelvic inflammatory disease: Scenario: Management of pelvic inflammatory disease. National Institute for Health and Care Excellence, юни 2024 г.
