Всяка година повече от 800 000 американци се подлагат на операция за подмяна на тазобедрена или колянна става. Миналата седмица Асоциацията на директорите на Американската академия по ортопедични лекарства (AAOS) публикува актуализирана насока за клинична практика с препоръчителни стратегии за намаляване на потенциалното образуване на кръвни съсиреци след операция за замяна на тазобедрена или колянна става. Предложенията включват използването на профилактични лечения и съвети срещу рутинно скриниране на пациенти след хирургическа интервенция, като се използва ултразвуково изображение.
Според д-р Джошуа Джейкъбс, втори вицепрезидент на Академията, ортопедичен хирург в Медицински център на Университета "Руш" в Чикаго, който е бил председател на работната група, която разработи насоката:
"Атропластиката на ставите и коляното е една от най-успешните процедури по отношение на възстановяването на функцията и намаляването на болката, но едно от възможните усложнения, които ортопедичните хирурзи са загрижени, са венозна тромбоемболична болест".
Тромбоемболичното заболяване включва две състояния. Първата е дълбока венозна тромбоза (ДВТ), образуване на кръвен съсирек (тромб) в дълбока вена, например в бедрото или телето. Втората е белодробна емболия (ПЕ) – доста често срещано събитие, при което частици от тромби прекъсват и преминават в белия дроб чрез кръвообращението, където пречат на кръвообращението, блокирайки главната артерия на белите дробове или един от нейните клони. В много редки случаи PE може да бъде фатално.
Обикновено няма предупредителни признаци за ПЕ, въпреки че възможните симптоми включват задух, болка в гърдите, замайване или запушване на гръдния кош. По същия начин, много пациенти с DVT също не проявяват симптоми, но при някои пациенти подути крака и болка изискват по-нататъшно лечение или рехоспитизация. Целта на ортопедичния хирург е да предотврати появата на РЕ и ДВТ възможно най-добре след пълна подмяна на бедрото и коляното.
Насоките посочват, че откриването на изображения показва, че приблизително 37% от пациентите развиват ДХТ, ако не се прилагат с профилактика.
Повечето от тези пациенти ще останат асимптоматични и няма да се нуждаят от допълнително лечение. Според неотдавнашни проучвания в Дания само 0,7% от пациентите с подмяна на тазобедрената става и 0,9% от пациентите с подмяна на коляното трябва да бъдат хоспитализирани поради ДВТ през първите три месеца след операцията.
Джейкъбс коментира:
"След като разгледахме всички налични данни от научни изследвания, за да минимизираме пристрастността, направихме препоръки, които могат да помогнат на практикуващите лекари по най-безопасните и най-ефективни начини да предотвратят това потенциално сериозно усложнение".
За предотвратяване на ДВТ, експертите оцениха безопасността и ефикасността на механичните компресиращи устройства и лекарствените терапии, предназначени да подобрят кръвотока на краката след операцията. Лекарствената терапия се състои от антикоагуланти (разредители на кръвта), както и аспирин, които предотвратяват образуването на кръвни съсиреци чрез действие върху тромбоцитите.
Работната група също изтъкна препоръките за бъдещи изследвания в области, които нямат достатъчни подкрепящи доказателства, станали ясни по време на цялостния и систематичен преглед на медицинската литература. По-нататъшни изследвания се считат за жизненоважна необходимост за оптимизиране на най-безопасните и най-ефективни стратегии за предотвратяване на венозна тромбоемболия.
След като прегледа всички доказателства, работната група установи следните препоръки за лекарите, които лекуват пациенти преди подмяна на бедрото или коляното:
- Поради повишения риск от загуба на кръв по време на операцията, антитромбоцитните (антикоагулантни) лекарства, като аспирин и клопидогрел (Plavix), трябва да бъдат преустановени преди операцията. Препоръките за спиране на всяко лекарство преди операцията трябва да се извършват под ръководството на лекаря на пациента.
- Пациентите с предшестващи венозна тромбоемболия или ПЕ са с допълнителен риск от тромбоемболично заболяване и затова е от жизненоважно значение хирургът да бъде информиран за всички предишни събития. Няма достатъчно доказателства, които да препоръчват за или против рутинно оценяване на пациентите за други възможни рискови фактори.
- Пациентите могат да изискват или да изберат хирургическа намеса при локална анестезия като епидурална или спинална, вместо да имат обща анестезия и въпреки че доказателствата сочат, че локалната анестезия не влияе на появата на ДВТ или РЕ, тя ограничава кръвната загуба.
Работната група също така установи следните препоръки за следоперативни грижи след операция за подмяна на тазобедрена или колянна става:
- Пациентите със съвместни заместители не трябва да имат рутинен следоперативен скрининг за тромбоемболично заболяване с дуплексна ултразвукография, което показва движението на кръвта през артериите и вените. Ултразвуковите тестове не намаляват значително скоростта на симптоматично ДВТ или ПЕ или скоростта на фатален ПЕ.
- Пациентите трябва да получат антикоагулантна терапия и / или устройства за механично компресиране след операция за замяна на тазобедрената или колянната става, освен ако медицинските причини, като кървене или активно чернодробно заболяване, им пречат да използват тези лекарства. Няма достатъчно доказателства, които да препоръчват по-специално една превантивна стратегия или продължителността на тези лечения над другата. Продължителността и видът на превантивното лечение трябва да се обсъдят с лекаря на пациента.
- Пациентите с подмяна на ставите трябва да станат и да бъдат мобилни възможно най-бързо след операция. Въпреки че няма достатъчно доказателства, че "ранната мобилизация" намалява процентите на ДХТ, ранната мобилизация е с ниска себестойност, носи минимален риск и е в съответствие с текущата практика.
Написано от Петра Rattue
