Невролозите в САЩ предполагат неравномерни промени в рамената, докато ходенето може да бъде ранен признак на болестта на Паркинсон и научното измерване на такъв подозиран симптом би могло да помогне за диагностицирането на болестта по-рано, като даде по-голяма възможност за забавяне на увреждането на мозъчните клетки и прогресията на заболяването.
Изследването е дело на д-р Xuemei Huang, професор по неврология, Медицински колеж на Penn State Hershey и колеги, а в текущия брой на "Gat and Posture" е публикуван доклад.
Болестта на Паркинсон е свързано с възрастта разстройство, при което човек губи определени типове мозъчни клетки, има бавен говор и увреждания и неравномерни движения.
Хуан заяви пред пресата, че:
"Болестта в момента се диагностицира от тремор в покой и скованост в тялото и крайниците."
"Но по времето, когато диагностицираме заболяването, около 50 до 80 процента от критичните клетки, наречени допаминови неврони, вече са мъртви", добави тя.
Специалистите по заболяванията вече знаят, че "по-късните стадии на болестта на Паркинсон се характеризират с променени модели на походка", пишат авторите.
Намаленото рамо на ходилата по време на ходене е най-често съобщаваната моторна дисфункция при хората с болест на Паркинсон, но все още променените модели на походка в горната част на тялото не са толкова добре документирани, колкото за долната част на тялото в ранните стадии на заболяването.
Така че, Хуан и колегите му решиха да сравнят магнитудното движение и асиметрията на раменете при пациенти със и без болестта на Паркинсон и да произведат средства, които биха могли да помогнат с ранната оценка на заболяването.
"Ние знаем, че пациентите на Паркинсона губят рамото си, дори и много рано, но никой не е използвал научно измерен подход, за да види дали загубата е асиметрична или когато тази асиметрия се появи за първи път", обяснява Хуанг.
Хуан и колегите изпитали предположението си, че тъй като болестта на Паркинсон е асиметрична болест, ръката, която се върти на едната ръка, ще бъде загубена в сравнение с другата.
За изследването, използвайки оптично базирана система за улавяне на движението, изследователите измерваха ръчната люлка на 12 души, които преди три години бяха бедендиагностицирани с болестта на Паркинсон, а също и осем души в контролна група.
Системата за улавяне на движение накара участниците да носят много отражателни маркери и след това да бъдат проследени от осем цифрови фотоапарата, които заснеха точното положение на всяка основна част от тялото при ходене.
Специален софтуер анализира данните от изображенията на камерата:
"Когато човек ходи, компютърът успя да изчисли степента на люлеене на всяка ръка с точност милиметър", обяснява Хуанг.
Пациентите на Паркинсон са били в състояние на "изключено", когато са били направени измерванията: това означава, че те са останали на разстояние от лекарството си за една нощ, за да спрат да повлияят на най-добрите резултати.
Участниците бяха помолени да вървят по нормален и бърз ход, а след това на петите си (за да сведат до минимум ударите).
"Въртенето на ръката е измерено като екскурзия на китката по отношение на таза", пишат авторите, които сравняват величината на въртене на ръката за всяко оръжие, както и междусистемната симетрия между групата на Паркинсон и контролната група.
Резултатите показаха, че:
- И двете групи имат сравними скорости на ходене.
- Нямаше значима разлика между групата на Паркинсон и контролната група в размера на ръчната люлка при всички условия на ходене за алармата, която се е завъртяла повече или по-малко.
- Обаче, учудващо беше, че в сравнение с контролната група, групата на Паркинсон показа значително по-голяма асиметрия в ръцете си (едната ръка се разменяше значително по-малко от другата, докато ходеше).
- Асиметричният ъгъл на групата на Паркинсона е 13,9 ± 7,9% в сравнение с 5,1 ± 4,0% за контролната група (р = 0,003).
- Когато участниците ходеха по-бързо, рамената се увеличиха, но размерът на асиметрията остана непроменен.
Хуан и колегите заключиха, че:
"За разлика от величината на въртене на ръката, асиметрията на рамената се различава недвусмислено между хората с ранен ПП и контрол."
"Такова количествено оценяване на размахването на ръката, особено неговата асиметрия, може да има полезност за ранна и диференциална диагноза и за проследяване на прогресията на заболяването при пациенти с по-късно PD", предложиха те.
Хуанг каза, че смятат, че това е първият път, когато рамото на раменете е било показано като потенциално ранен знак за болестта на Паркинсон.
Докато хората без Паркинсон показват някакво неравномерно завъртане на ръката, когато ходят, асиметрията е много по-голяма при тези, които имат заболяването, казаха изследователите.
Хуанг каза, че това може да бъде полезен начин за ранно откриване на болестта на Паркинсон:
"Когато се открият, те могат да бъдат използвани заедно с тази техника, за да се арестуват, или може да се лекува болестта, защото те биха могли да се дадат преди да настъпи голяма вреда", обясни тя.
Изследването е финансирано от Националните институти по здравеопазване и Университета на Северна Каролина Център за човешки движения науки.
"Силата на въртене на ръката и асиметрията по време на ходене в ранните стадии на болестта на Паркинсон."
Майкъл Д Левек, Роксан Пуул, Джулия Джонсън, Омар Халава, Кюмей Хуан
Поезия и поза, 2009, в пресата, CorrectedProof, на разположение онлайн 27 ноември 2009 г.
DOI: 10.1016 / j.gaitpost.2009.10.013
Източник: Penn State.
Написано от: Катарин Падок, доктор
