
Коронарният стент, наричан често биоразградим, не изчезва от артерията. Металната мрежа от кобалт и хром остава, а се разгражда полимерът, от който се отделя лекарството сиролимус. В швейцарско сравнение с 2119 души неуспехът на целевата лезия на 12-ия месец е 6,5% при този стент и 6,6% при стент с еверолимус и траен полимер, вътре в предварителния праг от 3,5 процентни пункта.
На петата година неуспехът на лезията остава близък, 20,2% срещу 18,8%, но общата смъртност е по-висока при биоразградимия полимер, 14,1% срещу 10,3%, за сметка на смърт извън сърдечносъдовите причини. По-късно международно проучване не показва по-висока сърдечна смърт и намира по-малко инфаркти в съда със стента.
Нишката при по-тесните размери е 60 микрометра, а полимлечната киселина се разгражда за 12–24 месеца. След остър коронарен синдром европейските насоки от 2023 г. оставят двете антитромбоцитни лекарства обичайно 12 месеца. При стабилна болест насоките от 2024 г. слагат двойната терапия до 6 месеца, а при висок риск от кървене я спират след 1–3 месеца.
Какво остава в артерията след биоразградим стент
В артерията остава метална мрежа. Разгражда се покритието, което носи лекарството, а не цялото устройство, поставено да държи съда отворен.
Търсенето на „биоразградим стент“ идва от заглавия, които звучат сякаш чуждото тяло се стопява. Устройството в швейцарското сравнение е друго. То е ултратънък кобалт-хромов скелет, който отделя сиролимус от биоразградим полимер, срещу по-тънък стент с еверолимус и полимер, който остава върху метала. И двата са стентове с лекарствено покритие. Разликата е в дебелината на нишката и в съдбата на полимера, не в това дали артерията остава без метал.
Покритието на сиролимусовия стент е полимлечна киселина. Метаанализ от 2020 г. посочва, че тя се разгражда след 12–24 месеца. Дотогава лекарството вече е преминало в стената на съда, а мрежата продължава да държи просвета. Траен полимер, какъвто има сравняваният еверолимусов стент, не се разтваря. Идеята на биоразградимото покритие е да се махне възможен дразнител, след като лекарството си е свършило работата. Дали това носи по-малко късни съсиреци, се вижда едва след години проследяване.
Напълно резорбируем скелет е отделна технология. При него се разгражда и самата опора. В литературата полимерът, който се разтваря, често се нарича биорезорбируем, а целият изчезващ скелет се нарича биорезорбируем скелет. Двете думи не описват едно и също нещо. Объркването им води до грешен извод за риска и за това колко дълго се пият лекарствата против съсирване.

Как лекарството върху стента пази съда от повторно стеснение
Лекарството забавя новата тъкан вътре в мрежата, а самата мрежа държи стеснения участък отворен, след като балонът е разширил артерията.
Коронарната болест стеснява артериите, които хранят сърдечния мускул, чрез плаки от мазнини и холестерол. Ако плаката се разкъса, може да се образува съсирек. Ангиопластиката отваря стеснението с балон върху катетър. Стентът е мрежеста тръбичка, която остава и намалява шанса съдът да се стесни пак. Клиника Майо описва процедурата и като планово лечение, когато лекарствата и режимът не стигат или стенокардията се влошава, и като спешна стъпка при инфаркт. Повечето съвременни стентове са покрити с лекарство, защото без покритие повторното стеснение е по-често.
Три части работят заедно след поставянето.
- Металната мрежа държи отворен участъка, който балонът е разширил.
- Лекарството върху мрежата забавя тъканта, която иначе я изпълва отвътре.
- Полимерът носи лекарството и може да остане или да се разгради след време.
Ранните стентове с лекарство отделят сиролимус или паклитаксел от дебел скелет от неръждаема стомана, с нишка 120–140 микрометра, и от траен полимер. Те намаляват повторното стеснение с около 50–70% спрямо гол метален стент, но повишават риска от много късна тромбоза на стента. Новите поколения минават към по-тънки нишки, 50–100 микрометра, от неръждаема стомана, кобалт-хром или платина-хром, и към по-поносим полимер, траен или биоразградим. Лекарството е от групата на сиролимус. Сравняваният стандарт в швейцарското проучване вече е от това ново поколение, а не дебелият стоманен стент от първите години.
Сиролимусът и еверолимусът потискат деленето на гладкомускулните клетки, които иначе изпълват мрежата. Затова покритието е смисълът на стента с лекарство. Полимерът е носител. Когато носителят се разгради, металната опора не се маха и не връща артерията в състоянието отпреди процедурата.
Какво показа първата година на швейцарското сравнение
На 12-ия месец стентът със сиролимус и разграждащ се полимер не отстъпва на стента с еверолимус и траен полимер по съставния показател за неуспех на целевата лезия.
Проучването е проведено в девет швейцарски болници между 24 февруари 2012 г. и 22 май 2013 г. Включени са хора на 18 и повече години със стабилна коронарна болест или с остър коронарен синдром, почти без допълнителни изключвания. Разпределението е едно към едно и е съобразено с болницата и с наличието на инфаркт с елевация на ST-сегмента, тоест с повдигане на отсечката върху електрокардиограмата.
Пациентите и оценителите на изходите не са знаели кой стент е поставен. Лекуващите лекари са знаели. Анализът следва първоначалното разпределение, а не само стентовете, които реално са имплантирани.
Участвали са 2119 души с 3139 лезии. Сиролимусов стент е поставен на 1063 души (1594 лезии), еверолимусов на 1056 души (1545 лезии). Инфаркт с елевация на ST-сегмента имали 407 души, тоест 19%. Основният изход събира сърдечна смърт, инфаркт в съда със стента и клинично наложено повторно отваряне на същото стеснение.
На 12-ия месец тези събития са 69 (6,5%) срещу 70 (6,6%). Абсолютната разлика е минус 0,14 процентни пункта. Горната граница на едностранния 95% доверителен интервал е 1,97% и остава под предварителния праг от 3,5 процентни пункта, с p за липса на по-лош резултат под 0,0004. Пълният отчет е публикуван в The Lancet. Потвърдената тромбоза на стента е 0,9% срещу 0,4%, отношение на честотите 2,26, интервал 0,70–7,33, p = 0,16. Тази разлика не е статистически убедителна.
В предварително заложената подгрупа с инфаркт и елевация на ST-сегмента неуспехът е 3,3% (7 души) срещу 8,7% (17 души), отношение 0,38, интервал 0,16–0,91, p = 0,024, а p за взаимодействие е 0,014. Авторите пишат, че тази полза се нуждае от допълнително проучване. Подгрупата е малка, а проучването не е замислено да доказва предимство точно при инфаркт. Цифрата 3,3% срещу 8,7% не е правило за избор на стент в спешното отделение.
Прагът от 3,5 пункта пита дали по-лошият резултат може да надхвърли тази граница. Тук горната граница остава под нея, затова изводът е, че новият стент не отстъпва, а не че е по-добър. Сравняваният еверолимусов стент с траен полимер е бил референтното устройство сред новите поколения, онзи златен стандарт, с който се мери следващата стъпка. Той не е дебелата неръждаема стомана от първото поколение.
Петгодишният резултат и по-високата обща смъртност
На петата година неуспехът на целевата лезия остава сходен, но общата смъртност е по-висока при стента с разграждащ се полимер заради смърт извън сърцето и съдовете.
2008 от 2119 души са завършили петгодишното проследяване, тоест 95%. В този отчет набирането е посочено между 1 март 2012 г. и 31 май 2013 г., с малка разлика спрямо датите в първата публикация. Неуспех на лезията има при 198 души (20,2%) със сиролимусовия стент и при 189 (18,8%) с еверолимусовия. Отношението на честотите е 1,07, интервал 0,88–1,31, p = 0,487. Потвърдената тромбоза на стента е 1,6% и в двете групи, отношение 1,02, интервал 0,51–2,05, p = 0,950.
Общата смъртност е 14,1% срещу 10,3%, отношение 1,36, интервал 1,06–1,75, p = 0,017. Авторите свързват разликата със смърт от несърдечносъдови причини и пишат, че по-високата обща и несърдечна смъртност изисква внимателно наблюдение в текущи опити. Петгодишният отчет не доказва, че полимерът причинява тези смъртни случаи. Сърдечният съставен показател не се влошава, а тромбозата на стента е еднаква. Сигналът все пак спира успокоението от първата година. Сходството на 12-ия месец не описва целия хоризонт, през който човек живее със стента.
Проучването е финансирано от звеното за клинични изпитвания на университета в Берн и от производителя Biotronik. Случайното разпределение остава, но финансирането се чете заедно със сигнала за обща смъртност, който не се повтаря в сърдечния показател.
По-късното международно проучване и сборният анализ
На петата година в по-късно международно проучване общият неуспех на лезията пак не се различава значимо, а инфарктите в съда със стента и късната тромбоза са по-редки при ултратънкия стент.
В това проучване 1334 души са разпределени две към едно. Ултратънък стент със сиролимус е поставен на 884 души, а тънък стент с еверолимус и траен полимер на 450. Нишката на първия е 60 микрометра при диаметър до 3,0 милиметра и 80 микрометра при диаметър 3,5 милиметра и повече. При втория нишката е 81 микрометра. Основният изход е заложен на 12-ия месец, а отчетът от 26 септември 2022 г. в JACC Cardiovascular Interventions дава планираните резултати до 5 години. Проследяването е пълно при 91,3% във всяка група.
Неуспехът на лезията е 12,3% срещу 15,3%, p = 0,108. Инфаркт в съда със стента е 6,6% срещу 10,3%, p = 0,015. Късната и много късната сигурна или вероятна тромбоза е 0,3% срещу 1,6%, p = 0,021. Повторното отваряне заради исхемия е 5,9% срещу 7,7%, p = 0,202, а сърдечната смърт е 2,6% срещу 1,9%, p = 0,495. Разликата в неуспеха е била значима до третата година, а между третата и петата честотите се изравняват. На петата година около една четвърт от участниците все още са приемали две антитромбоцитни лекарства, 27,2% срещу 26,6%. Това описва придържането и не е съвет терапията да продължи пет години.
Метаанализ от 12 октомври 2020 г. събира девет случайни проучвания и 11 302 души, само за този ултратънък сиролимусов стент срещу трайни полимери от второ поколение. При средно 2,8 години неуспехът е 8,2% (501 от 6089) срещу 9,5% (495 от 5213), отношение на шансовете 0,82, интервал 0,69–0,98, p = 0,03.
Разликата идва главно от инфаркта в съда със стента, отношение 0,80. Сърдечна смърт, повторно отваряне и тромбоза не се различават значимо. Четири опита имат само едногодишно проследяване, а част от инфарктите може да са около процедурата, където тънката нишка покрива по-малко странични клончета. Обединение на индивидуалните данни от четири опита, с 4480 души, дава само несигурна тенденция.
| Проучване и срок | Показател | Разграждащ се полимер | Траен полимер |
|---|---|---|---|
| Швейцарско, 12 месеца | Неуспех на целевата лезия | 6,5% | 6,6% |
| Швейцарско, 5 години | Неуспех на целевата лезия | 20,2% | 18,8% |
| Швейцарско, 5 години | Обща смъртност | 14,1% | 10,3% |
| Швейцарско, 5 години | Потвърдена тромбоза на стента | 1,6% | 1,6% |
| Международно, 5 години | Неуспех на целевата лезия | 12,3% | 15,3% |
| Международно, 5 години | Инфаркт в съда със стента | 6,6% | 10,3% |
| Международно, 5 години | Късна и много късна тромбоза | 0,3% | 1,6% |
Швейцарският опит на петата година не показва по-малко неуспехи и оставя сигнал за по-висока обща смъртност извън сърцето. Международният опит показва по-малко инфаркти в съда и по-малко късни тромби, без значима разлика в общия неуспех и без по-висока сърдечна смърт. Малката полза в обединените данни до около три години не стига, за да обяви единия стент за замяна на другия.
Защо напълно разтворимият скелет е друго устройство
Скелет, който се разтваря изцяло, не е стентът от швейцарското сравнение и не се препоръчва за обичайна практика извън контролирани проучвания.
Насоките на ESC и EACTS за миокардна реваскуларизация, излезли в European Heart Journal на 7 януари 2019 г., описват напълно биорезорбируеми скелета. Полимерните се резорбират до 3–4 години, магнезиевите до около 1 година. Случайни данни към онзи документ има главно за скелета Absorb. Спрямо съвременен стент с лекарство той носи по-висок риск от повторно отваряне на лезията и от тромбоза на устройството, с брой нужни за вреда 40–60. Търговската употреба на Absorb е спряна през 2017 г. За магнезиевия скелет доказателствата в същия документ са малки наблюдателни серии.
Работната група препоръчва всеки такъв скелет да не се използва извън добре контролирани клинични проучвания. При хора, които вече имат такъв скелет, по-дълга двойна антитромбоцитна терапия, 3 години или повече, може да се обмисли. Правилото е отделно от металния стент, чийто полимер се разгражда за 12–24 месеца. Насоките от 2024 г. отчасти заместват документа за реваскуларизация за срока на антитромбоцитните лекарства, а сравнението на полимерите остава в текста от 2019 г.
Три реда в епикризата разграничават устройствата.
- Металният стент с биоразградим полимер оставя кобалт-хромова мрежа за постоянно.
- Напълно резорбируемият скелет е замислен да изчезне след години и не е за рутинен избор.
- Голият метален стент без лекарство вече не е обичайният избор при показана интервенция.
Какъв стент препоръчват европейските насоки
Обичайният избор при показана интервенция е стент с лекарство от ново поколение. Дали полимерът е траен или се разгражда, не сменя този основен избор.
Същият документ на ESC и EACTS казва, че стентовете с лекарство се препоръчват при всяка перкутанна коронарна интервенция, независимо от клиничната картина, вида на лезията, очакваната продължителност на двойната терапия и съпътстващ антикоагулант. Новите поколения имат по-висока ефикасност и безопасност от ранните стентове с лекарство и от голия метал. Рискът от подостра и късна тромбоза е по-нисък, отколкото при гол метал. Към датата на документа големи опити с проследяване до 5 години не показват различна ефикасност между ново поколение с разграждащ се полимер и ново поколение с траен полимер.
Текстът е от януари 2019 г. и не включва петата година на международното проучване от 2022 г. По-късните данни не отменят избора на стент с лекарство от ново поколение. Те добавят подробност за един ултратънък модел, не забрана за трайния полимер и не разрешение за напълно разтворимия скелет.
Кога изобщо се прави интервенция, е отделен въпрос от модела на стента. При сложна болест на три съда, диабет или намалена помпена функция на лявата камера байпасната операция може да е по-подходяща. Решението минава през сърдечен екип и през разговор с човека, който ще живее с резултата. В България местният протокол може да се различава от европейския текст. Кардиологът прилага правилото, което важи в болницата, и обяснява защо при вас е избран този стент, а не байпас.
Колко дълго се приемат двете лекарства против съсирване
След остър коронарен синдром двете антитромбоцитни лекарства обичайно остават 12 месеца. При стабилна болест насоките от 2024 г. държат двойната схема до 6 месеца, ако няма висок риск от кръвотечение.
Насоките на ESC за остри коронарни синдроми от 2023 г. дават като основна схема ацетилсалицилова киселина плюс силен инхибитор на тромбоцитите, прасугрел или тикагрелор, в продължение на 12 месеца след интервенцията, независимо от вида на стента. Клопидогрел се ползва, когато прасугрел и тикагрелор са противопоказани или липсват, при висок риск от кръвотечение, и може да се обмисли при хора около и над 70 години. Прасугрел се обмисля преди тикагрелор, когато човекът стига до интервенция. В прякото сравнение ISAR-REACT 5 съставният изход смърт, инфаркт или инсулт е 6,9% с прасугрел срещу 9,3% с тикагрелор, p = 0,006, без нарастване на кръвотеченията, 4,8% срещу 5,4%, p = 0,46. Опитът е открит, а данните за хора без интервенция са ограничени.
Поддържащите дози в таблицата на същите насоки са конкретни и се започват в болница, не у дома по свой избор. Ацетилсалициловата киселина след натоварващата доза е 75–100 mg дневно. Клопидогрел е 75 mg дневно. Прасугрел е 10 mg дневно, а при тегло под 60 kg дозата е 5 mg. При възраст 75 години и повече прасугрел се ползва внимателно и пак на 5 mg, ако изобщо се избере. Прекаран инсулт е противопоказание за прасугрел. Тикагрелор е 90 mg два пъти дневно. Това са дозите от европейския документ. Кардиологът ги наглася според бъбреците, кръвотечението и лекарствата, които вече приемате. Практиката в България може да се различава.
При стабилна коронарна болест без нужда от антикоагулант насоките от 2024 г. препоръчват ацетилсалицилова киселина 75–100 mg и клопидогрел 75 mg дневно до 6 месеца след стентиране. Препоръката е клас I, ниво на доказателство A. В таблицата с променените текстове същият документ показва, че версията от 2019 г. е държала клопидогрел заедно с ацетилсалицилова киселина 6 месеца, също клас I. Новият текст казва до 6 месеца. Когато рискът от кървене надделява, а исхемичният риск не е висок, двойната схема се спира 1–3 месеца след стентирането и остава едно антитромбоцитно лекарство. Това вече е препоръка от клас I. Спиране след 1–3 месеца може да се обмисли и без висок риск от кървене или от исхемия, но препоръката е по-слаба.
След двойната схема, при преживян инфаркт или по-стара интервенция, ацетилсалицилова киселина 75–100 mg дневно остава за цял живот. Клопидогрел 75 mg дневно е равностойна алтернатива в същите насоки от 2024 г., също клас I. Омепразол и езомепразол могат да отслабят отговора към клопидогрел. Насоките от 2023 г. не виждат силно доказателство, че това вдига исхемичните събития или тромбозата на стента. Взаимодействие с ацетилсалицилова киселина, прасугрел или тикагрелор не е наблюдавано. Ако пиете клопидогрел и лекарство за стомаха, кажете го в аптеката и на кардиолога, вместо да сменяте схемата сами.
Спирането на второто антитромбоцитно лекарство преди уговорения срок вдига риска от съсирек в стента. Клиника Майо, MedlinePlus и Cleveland Clinic казват едно и също на този пункт. Не спирайте лекарството, защото ви предстои зъб или операция, преди кардиологът и хирургът да се разберат за датата.
Кога след стентиране да потърсите лекар
Нова болка в гърдите, която не отминава в покой, кървене, което не спира, и внезапна слабост на крайник са повод за спешна помощ на 112, а не за чакане на планов преглед.
Самата интервенция има редки, но тежки рискове, описани от клиника Майо. Повторно стеснение е по-вероятно без стент и по-рядко, когато върху мрежата има лекарство. Съсирек вътре в стента може да затвори артерията и да причини инфаркт. На мястото на катетъра, обичайно на китката или в слабините, може да има кръвоизлив, синина или инфекция. Редки са инфаркт с тежка увреда, разкъсване на коронарната артерия с нужда от спешна операция, увреда на бъбрека от контраста, инсулт от откъснала се плака и ритъм, който изисква лекарство или временен кардиостимулатор.
След изписване праговете са в таблицата и идват от MedlinePlus и Cleveland Clinic. Болка като стенокардия, която трае 5 минути и не се успокоява в покой или от предписан нитроглицерин, е повод за 112. Ако имате нитроглицерин за стабилна стенокардия, страницата описва до три приема през 5 минути в рамките на 15 минути. Това е инструкция на клиниката, не замяна на плана от вашия кардиолог. В България спешният номер е 112.
Кървене от мястото на катетъра, което продължава след 20 минути натиск с чиста марля, също води към 112. При убождане на китката ръката се държи изпъната и по-високо от сърцето. При убождане в слабините човекът ляга и натиска мястото. Внезапна слабост или изтръпване на ръка или крак, припадък, задух в покой и пулс над 120 заедно със задух са в същия спешен списък.
| Признак | Обаждане към кардиолога | Обаждане на 112 |
|---|---|---|
| Болка в гърдите | Болка, която прилича на старата и отминава в покой или с назначено лекарство, се съобщава на кардиолога. | Болка като стенокардия, която трае 5 минути и не отминава в покой или с нитроглицерин, изисква 112. |
| Кървене от разреза | Кървене или оток, който не спира при натиск, се съобщава на лекуващия лекар. | Кървене, което продължава след 20 минути натиск с чиста марля, е повод за 112. |
| Мястото на катетъра | Зачервяване, гной, силна болка или температура над 38,3 °C се съобщават на лекаря. | Внезапна слабост на крайник, припадък или задух в покой изискват 112. |
| Пулс и крайник | Пулс под 60 или над 100–120, студенина или промяна в цвета на крайника се съобщават на лекаря. | Пулс над 120 удара в минута заедно със задух е повод за 112. |
Радиалният достъп през китката се предпочита при всяка интервенция, освен ако процедурата не изисква друго. Това е отделна препоръка в документа за реваскуларизация и обяснява защо много хора излизат с превръзка на китката, а не в слабините. Ограниченията за вдигане зависят от това кое място е убодено.
Какво можете да направите у дома след изписването
Интервенцията отваря съда, но не лекува причината за плаките. Лекарствата, отказът от тютюн и контролът на налягането остават част от лечението след стента.
MedlinePlus описва възстановяването така. Повечето хора ходят до 6 часа след процедурата, по-рано ако катетърът е минал през китката, а пълното възстановяване обичайно отнема седмица или по-малко. Мястото се държи сухо 24–48 часа. Вана и плуване се отлагат за първата седмица.
При катетър през слабините стълбите се ограничават до около два пъти дневно през първите 2–3 дни, а клякане, шофиране и спорт се отлагат поне 2 дни. При катетър през ръката с тази ръка не се вдига повече от 4,5 kg. Сексуалната активност се отлага 2–5 дни, а към нетежка работа човек често се връща за 2–3 дни. Cleveland Clinic е по-строга за слабините и иска без вдигане над 4,5 kg и без натоварване 5–7 дни. Важи листът от изписването, не по-късият срок от двата текста.
Контрастът натоварва бъбрека. Клиника Майо съветва повече течности у дома, за да се изчисти боята. При диабет Cleveland Clinic казва да попитате дали метформинът се спира за 48 часа заради бъбречния риск. Не го спирайте по своя преценка, ако никой не ви е казал да го спрете.
След стента клиника Майо сочи и сърдечна рехабилитация, програма с движение, обяснение и подкрепа, често след инфаркт. Същите страници напомнят, че ново стеснение другаде остава възможно, ако тютюнът, налягането, холестеролът и кръвната захар не се държат. Храненето, което клиниката описва, е с по-малко наситени мазнини и с повече зеленчуци, плодове, пълнозърнести храни и масла като зехтин.
Какво държи резултата след изписването.
- Приемайте двете антитромбоцитни лекарства точно в срока, който кардиологът е написал.
- Кажете на стоматолог и хирург за стента, преди да се спре което и да е от тях.
- Не пушете и дръжте налягането, холестерола и кръвната захар по плана от прегледа.
- Запишете се на контрол и питайте за рехабилитация, ако ви е предложена.
Често задавани въпроси
Разтваря ли се стентът на сърцето напълно?
Не, ако е поставен стент с биоразградим полимер. Металната мрежа остава, а се разгражда покритието, обичайно за 12–24 месеца при полимлечната киселина на ултратънкия сиролимусов модел. Напълно разтворимият скелет е друго устройство и насоките не го препоръчват извън контролирани проучвания. Попитайте кое точно име стои в епикризата.
Защо разликата при инфаркт с елевация на ST не е окончателна?
На 12-ия месец в подгрупата с такъв инфаркт неуспехът е 3,3% срещу 8,7%, но авторите пишат, че находката се нуждае от ново проучване. Подгрупата е 407 души в цялото проучване, а събитията в сравнението са 7 срещу 17. Малък брой може да даде голяма разлика по случайност. Изборът на стент при инфаркт не се прави само по тази подгрупа.
По-малко ли са късните тромби при ултратънкия стент?
В международното проучване късната и много късната тромбоза на петата година е 0,3% срещу 1,6%. В швейцарското проучване потвърдената тромбоза на петата година е 1,6% и в двете групи. Двата резултата не са една присъда, защото опитите се различават по подбор и по размер. Кардиологът чете и двата процента, а не един от тях изолирано.
Може ли човек сам да спре второто лекарство против съсирване?
Не. Ранното спиране вдига риска от съсирек вътре в стента и от инфаркт. Срокът след остър синдром обичайно е 12 месеца, а при стабилна болест е до 6 месеца, с по-кратък курс при висок риск от кръвотечение. Зъб, операция или стомашно лекарство се уточняват с кардиолога, преди да се промени дозата.
Нормална ли е болката в гърдите през първите дни?
Леката болка на мястото на катетъра в китката или слабините е честа и идва от самото убождане. Гръдна болка или задух, които не отминават в покой, не са очакван дискомфорт. Ако болката трае 5 минути и не се успокоява с покой или с предписан нитроглицерин, обадете се на 112. Температура над 38,3 °C също се съобщава на лекаря.
Има ли значение пушенето след поставянето?
Има, защото стентът не маха причината за новите плаки. Клиника Майо и MedlinePlus свързват повторното стеснение с тютюн, хранене, движение и контрол на холестерола, налягането и захарта. Отказът от цигари е част от лечението наравно с хапчетата. Рехабилитацията помага да се подреди натоварването след инфаркт.
Какво да попитате кардиолога за вида на стента?
Попитайте дали мрежата е метална и дали полимерът е траен или се разгражда, както и кое лекарство е върху нея. Поискайте писмено имената и дозите на двете антитромбоцитни лекарства и датата, до която не бива да се спират. Уточнете кога е контролата и дали ограничението за вдигане зависи от китката или от слабините. Ако в епикризата пише резорбируем скелет, а не метален стент, питайте дали двойната терапия е удължена.
Заключение
Металната мрежа остава, полимерът може да се разгради, а сравнението със стента с траен полимер показва сходен неуспех на лезията, не обещание за по-чист съд. На 12-ия месец неуспехът е 6,5% срещу 6,6%. На петата година в същото проучване той е 20,2% срещу 18,8%, с по-висока обща смъртност 14,1% срещу 10,3% за сметка на несърдечни причини. Международният опит добавя по-малко инфаркти в съда със стента и по-малко късна тромбоза, без значима разлика в общия неуспех на петата година.
Напълно разтворимият скелет не влиза в този резултат. Насоките го оставят извън обичайната практика, след като скелетът Absorb е показал повече повторни отваряния и тромбози, а търговската му употреба е спряна. Изборът за повечето хора с показана интервенция си остава стент с лекарство от ново поколение. Кой модел ще бъде поставен, зависи от съда, от инфаркта или стабилната болест и от това дали може да се понесе двойната терапия.
На изписване поискайте три неща в писмен вид. Името на стента и дали полимерът се разгражда, списъка с дозите и крайната дата на второто антитромбоцитно лекарство, и прага, при който вие лично трябва да наберете 112. Ако гръдната болка трае 5 минути, не минава в покой и не се успокоява от предписания нитроглицерин, не чакайте плановия преглед.
Източници
- Pilgrim T, Heg D, Roffi M et al.: Ultrathin strut biodegradable polymer sirolimus-eluting stent versus durable polymer everolimus-eluting stent for percutaneous coronary revascularisation (BIOSCIENCE): a randomised, single-blind, non-inferiority trial. The Lancet, 13 декември 2014 г.
- Pilgrim T, Piccolo R, Heg D et al.: Ultrathin-strut, biodegradable-polymer, sirolimus-eluting stents versus thin-strut, durable-polymer, everolimus-eluting stents for percutaneous coronary revascularisation: 5-year outcomes of the BIOSCIENCE randomised trial. The Lancet, 1 септември 2018 г.
- Kandzari DE, Koolen JJ, Doros G et al.: Ultrathin Bioresorbable Polymer Sirolimus-Eluting Stents Versus Durable Polymer Everolimus-Eluting Stents: BIOFLOW V Final 5-Year Outcomes. JACC: Cardiovascular Interventions, 26 септември 2022 г.
- Monjur MR, Said CF, Bamford P et al.: Ultrathin-strut biodegradable polymer versus durable polymer drug-eluting stents: a meta-analysis. Open Heart, 12 октомври 2020 г.
- Neumann FJ, Sousa-Uva M, Ahlsson A et al.: 2018 ESC/EACTS Guidelines on myocardial revascularization. European Heart Journal, 7 януари 2019 г.
- Byrne RA, Rossello X, Coughlan JJ et al.: 2023 ESC Guidelines for the management of acute coronary syndromes. European Heart Journal, 12 октомври 2023 г.
- Vrints C, Andreotti F, Koskinas KC et al.: 2024 ESC Guidelines for the management of chronic coronary syndromes. European Heart Journal, 30 август 2024 г.
- Coronary angioplasty and stents. Mayo Clinic, 20 май 2026 г.
- Angioplasty and stent – heart – discharge. MedlinePlus, 5 август 2024 г.
- After Your Interventional Procedure (Angioplasty & Stent). Cleveland Clinic, актуализация 2026 г.
