Лечението с резистентност към депресия (TRD) може да е свързано с неадекватно дозиране на антидепресанти или антидепресантна толерантност. Алтернативно, има основания да се смята, че самото антидепресивно лечение може да допринесе за хроничен депресивен синдром. Това проучване съобщава случаи на спиране на антидепресанта при пациент на TRD, 67-годишен бял мъж с настъпване на тежко депресивно заболяване на 45-годишна възраст. Той беше хомозиготен за кратката форма на серотониновия транспортер. Той бил лекуван и навършил до 59-годишна възраст и бил на антидепресант непрекъснато до 67-годишна възраст. През предходните 2 години той бил депресиран без никакво облекчение с медикаменти или 2 електроконвулсивни лечения. Неговите лекарства по време на оценката включват пароксетин 10 mg дневно, венлафаксин 75 mg дневно и клоназепам 3 mg дневно. 17-те позиции на Хамилтън за депресия са 22. През следващите 6 месеца той започва с бупропион и след това отстранява всички антидепресанти, включително бупропиона. Неговият депресивен резултат в Хамилтън падна на 18. Пациентът не беше доволен от напредъка си и потърси друго мнение за рестартиране на антидепресантите. Една година по-късно, на дулоксетин 60 mg дневно, той продължава да се оплаква от непрестанна депресия.
Вече е предложен евентуален действуващ ефект на антидепресанти. Fava е първият, който предполага, че свързаният с антидепресанти невробиохимичен механизъм за увеличаване на уязвимостта към депресия може да играе роля при влошаването на дългосрочния изход от заболяването. Разбирането на потенциалните механизми на този феномен може да се събере от наблюденията относно кратката форма на серотониновия транспортер (5HTTR). Пациентите с кратка форма на 5HTTR и продължително експозиция на антидепресант могат да бъдат особено уязвими при влошаване, свързано с антидепресанта. С други думи, продължителното излагане на антидепресанти може да предизвика невропластични промени, които водят до генезиса на предизвикани от антидепресант дисфорни симптоми. Изследователите предлагат термина "забавена дисфория", за да опишат такова явление и да опишат диагностичните критерии за това. Затихването или спирането на антидепресанта може да обърне дисфоричното състояние. Спирането на антидепресанта не може да осигури незабавно облекчение. В действителност е вероятно преходни симптоми на отнемане да настъпят в началните 2-4 седмици след спиране на антидепресанта или намаление. Въпреки това, след продължителен период на въздържание от антидепресант, може да се види постепенно връщане към базовата линия на пациента.
Източник: Journal of Psychotherapy and Psychosomatics, AlphaGalileo Foundation.
