Ново проучване на изследователски консорциум в САЩ е открило, че малък сегмент от хромозома 16 липсва или се дублира при около 1% от хората с аутистично спектърно разстройство (ASD). Това, което е изненадващо за това конкретно откритие, е, че пропускът или дублирането не се наследи от родителя, но изглежда се появява спонтанно, може би около времето на зачеването.
Изследването е публикувано в ранното онлайн издание на New England Journal of Medicine (NEJM) на 9 януари и е част от Ауристичния консорциум, който включва 14 водещи университета и медицински центрове в Бостън, Масачузетс.
Нарушенията на аутистичния спектър (ASD) се диагностицират при до 1 на 150 деца под тригодишна възраст. Симптомите варират от леки до тежки и имат социални, когнитивни и поведенчески компоненти.
Честотата на 1% е сравнима с редица други генетични синдроми, които са били свързани с ASD, каза изследователите. Също така се смята, че около 90% от ASD имат генетичен компонент, но досега само 10% от случаите могат да бъдат свързани с известни генетични и хромозомни синдроми.
Д-р Марк Дали, който работи в Центъра за генетични изследвания на генетичната болница в Масачузетс (MGH) и е главен изследовател на екипа за откриване на гени в изследването, казва:
"Докато епидемиологичните проучвания сочат много голям генетичен компонент на аутизма, малко се знае за това как са включени конкретните гени".
Дали е член на Консорциума на аутизма и е асистент по медицина в Медицинското училище в Харвард и член на Широкия институт в Харвард и Масачузетския технологичен институт.
"Ние все още сме далеч от разбирането как това хромозомно заличаване или дублиране увеличава риска от аутизъм, но това е критична първа стъпка към това знание", добави Дали.
Учените вече са наясно с няколко хромозомни заличавания или дублики, свързани с ASD, включително един конкретен тип заличаване на хромозома 15, който е предаден от родител. Така че в това изследване изследователите решиха да извършат пълно сканиране на генома.
Те са използвали проби от Аутизмния геномен изследователски обмен, който държи ДНК от семейства с най-малко едно дете с ASD.
Изследователите са сканирали повече от 1400 проби от лица с ASD и подобен брой незасегнати родители. Те откриха, че един отделен регион на хромозома 16 е заличен при 5 от хората с ASD, но не и в нито един от родителите си. Това предполага, че заличаването е станало спонтанно и не е наследено.
Daly и колеги потвърдиха тези резултати, като проучиха клиничните данни от отделна група от почти 1000 пациенти, които бяха посетили детската болница Бостън, като около половината от тях бяха диагностицирани с ASD или свързано с нея заболяване.
Сред тези с ASD или свързано с тях разстройство, те откриха 5 деца със същата хромозома 16 заличаване, а други 4 деца, където хромозомният сегмент не беше изтрит, а дублиран. Тези хромозомни недостатъци не се срещат в ДНК на деца, които не са били диагностицирани с ASD или свързано с нея заболяване.
Констатациите бяха потвърдени отново от друг набор от данни, получени от deCODE Genetics, биофармацевтична компания в Исландия, която използва популационно проучване, за да идентифицира човешки гени, свързани с често срещани заболявания. Те открили същото изтриване при 3 от почти 300 души с ASD, а също и при някои проби от хора, които са имали психиатрични или езикови нарушения. Заличаването беше намерено само при 2 от 20 000 членове на базата данни deCODE, които не са били диагностицирани с асоциирано заболяване.
По-нататъшен анализ на данните за deCODE предполага, че докато тази хромозомна делеция е вероятно да присъства само при 0,01% от общата популация, има 100 пъти по-голяма вероятност да бъде намерена при хора с ASD.
Дали обясни, че:
"Тези големи, не наследени хромозомни изтривания са изключително редки, така че намирането на точно същото изтриване в такава значителна част от пациентите показва, че това е много силен рисков фактор за аутизъм".
"Сега ние се стремим към по-подробни генетични изследвания, за да разберем кои гени в този регион са отговорни за този ефект, за да се получи по-добро разбиране на основната биология и потенциални улики за терапевтичните подходи", добави той.
В съпътстващата редакция д-р Евън Е. Айхлер, от Медицинския институт Хауърд Хюз и от катедрата по геномни науки, Университета във Вашингтон, Сиатъл и Андрю У. Цимерман от Института Кенеди Кригър и Университета Джон Хопкинс в Балтимор пише, че откриването на спонтанното заличаване или дублиране на сегмент от хромозома предвещава нова "парадигма" в генетичните изследвания на ASD. Примерите в това изследване могат да бъдат "върхът на айсберга".
"Може да е необходимо по-дълбоко събиране на проби и нови икономически ефективни геномни техники, за да се отстранят останалите слоеве от лука", пише Eichler и Zimmerman.
Този тип откриване и дублиране на хромозомите също има незабавни клинични последствия, според изявление, публикувано от AutismConsortium по-рано тази седмица.
Нов тип тест, наречен хромозомна микрочип, се използва в клиничните настройки. Това може да открие хронично изтриване и дублиране на недиагностицирани пациенти и техните родители и помага на клиницистите да оценят риска от повторна поява на последващи бременности, което е тревога за много родители.
Тестовете обаче са скъпи и не винаги се покриват от застраховката. Изследователите на консорциума работят по начини за намаляване на разходите, например чрез разработване на по-прост тест за откриване на специфичния хромозомен недостатък.
"Асоциация между микроделеция и микропродукция при 16p11.2 и аутизъм.
Вайс, Лорън А., Шен, Ийпсинг, Корн, Джошуа М., Аркинг, Дан Е., Милър, Дейвид Т., Фосалд, Рагнйедур, Саемунсен, Евалд, Стефансон, Хрейнн, Ферейра, , Орах С., Ручефер, Дъглас М., Уолш, Кристофър А., Алцулер, Дейвид, Чакраварти, Аравинда, Танзи, Рудолф Е., Стефансон, Кари, Сантанджело, Сюзън Л., Гусела, Джеймс , Ву, Бай-Лин, Дали, Марк Дж., Консорциум за аутизъм.
N Engl J Med, публикувана онлайн на 9 януари 2008 г., в печат на 14 февруари 2008 г.
DOI: 10.1056 / NEJMoa075974.
Кликнете тук за член.
"Горещо място на генетичната нестабилност при аутизма.
Евън Е. Айхлер и Андрю У. Цимерман.
N Engl J Med, публикувана онлайн на 9 януари 2008 г., в печат на 14 февруари 2008 г.
DOI: 10.1056 / NEJMe0708756.
Кликнете тук за редакционен.
Източници: прессъобщение на NEJM, статия в списанието и редакционна статия, съобщение за аутизъм Консорциум.
Написано от: Катарин Падок
