Скъпи потребители! Всички материали на сайта са преводи от други езици. Извиняваме се за качеството на текстовете, но се надяваме, че те ще Ви бъдат полезни. С най-добри пожелания, администрацията на сайта. Свържете се с нас: webmaster@bgmedbook.com

Обструктивната сънна апнея може да доведе до неравномерен сърдечен ритъм

Пациентите с обструктивна сънна апнея може да са изложени на по-голям риск от развитие на предсърдно мъждене или неравномерен сърдечен пулс.

[Знак със заспиване в съня]

Водещият автор д-р Тетяна Кенджерска, доктор на университета в Отава, Канада, и колегите им стигнаха до заключенията си, като анализираха медицинските досиета на повече от 8000 възрастни.

Резултатите са представени неотдавна на конференцията на американското торакално общество 2017, проведена във Вашингтон, D.C.

Обструктивната сънна апнея (ОСА) е състояние, характеризиращо се с пауза при дишане по време на сън, поради частично или пълно блокиране на горните дихателни пътища.

Според Американската асоциация за сънна апнея, повече от 22 милиона души в Съединените щати са засегнати от сънна апнея, като ОСА е най-честата форма.

Пациентите с OSA имат по-голяма вероятност да имат високо кръвно налягане или хипертония, което е основен рисков фактор за сърдечни заболявания и други сърдечно-съдови състояния.

Когато става дума обаче за предсърдно мъждене (A-fib), новото проучване на д-р Кендърске и екипа установи, че рискът от това състояние може да бъде по-висок при пациенти с OSA, независимо от високото кръвно налягане.

А-фиб е състояние, характеризиращо се с неправилен, често бърз сърдечен ритъм, който може да увеличи риска от инсулт, сърдечна недостатъчност и други усложнения.

Анормалното ниво на насищане с кислород по време на сън може да повиши риска от A-fib

Проучването включва 8 256 възрастни със средна възраст 47 години. Всички възрастни са имали съмнения за OSA в изходното състояние на проучването, но не са били диагностицирани с A-fib или друго състояние, включващо неравномерен сърдечен ритъм.

Изследователите са прегледали медицинските досиета на всеки пациент. Те разглеждат маркерите на тежестта на OSA, включително колко частични или пълни дихателни паузи се появяват по време на всеки час на сън и колко време пациентите прекарали с анормално кислородно насищане, определено като кислородна наситеност под 90 процента.

По време на медианен период на проследяване от 10 години, общо 173 пациенти развиват А-фиб, което изисква хоспитализация.

Изследователите установили, че пациентите с абнормно кислородно насищане са имали значително по-голям риск от развиване на А-фиб при последващо проследяване от тези с нормално ниво на насищане с кислород; броят на паузите на дишането по време на всеки час на сън не изглежда да повлияе на риска от A-fib.

Изследователите стигат до тези открития, след като отчитат многобройни рискови фактори за A-fib, включително възраст, пол, статус на пушене и дори кръвно налягане.

"Хипертонията може да е причинно-следствената пътека между OSA и AF [предсърдно мъждене], така че може да е понижила връзката между OSA и AF", казва д-р Kendzerska.

"Въпреки това, в нашия вторичен анализ, ние направихме контрол за хипертония", добавя тя, "и връзката между десултурация на кислород и AF остава значителна, което предполага, че OSA може директно да предизвика AF без междинна стъпка на развитие на хипертония.

Защо OSA може да увеличи риска от A-fib?

Изследователите не са в състояние да опишат точните механизми, които задвижват връзката между ОСА и повишения риск от А-фиб, но главният автор д-р Ричард С. Леунг от университета в Торонто, Канада, има някои теории:

"По-голяма ендотелиална дисфункция, по-голяма склонност към развитие на белодробна и системна хипертония и нарушения на сърдечния ритъм, отговарящи на автономните предизвикателства при жени с OSA, могат да обяснят тези открития", казва той, "но са необходими допълнителни проучвания за потвърждаване на това откритие и разбиране на потенциалните механизми. "

Изследователите признават, че съществуват известни ограничения за тяхното изучаване. Например, те нямаха данни за придържането на пациентите към лечение с непрекъснато положително въздушно налягане, което е първичната терапия при пациенти с OSA.

Нещо повече, екипът не е в състояние да определи дали пациентите са лекувани за високо кръвно налягане или не.

Научете как сънната апнея може да затрудни растежа на мозъка на децата.

BGMedBook