Пемфигус фолиацеус: симптоми и кога да потърсите лекар

Пемфигус фолиацеус: симптоми и кога да потърсите лекар

Пемфигус фолиацеус е рядко автоимунно заболяване, при което антитела от клас IgG срещу белтъка дезмоглеин 1 разлепват клетките високо в епидермиса. По кожата се появяват повърхностни мехури, които се пукат почти веднага и оставят корички и люспи, най-често по окосмената част на главата, лицето, гърдите и горната част на гърба, без участие на лигавиците.

Страхът при такива корички е дали състоянието застрашава живота. При ограничено засягане повечето хора не са тежко болни, но пемфигусът като група преди въвеждането на кортикостероидите почти винаги е завършвал фатално до две години, а отворените ерозии и днес могат да се инфектират. В израелско проследяване, цитирано в преглед от 2021 г., смъртността при тази форма не е била значимо по-висока от тази в населението, докато корейско проучване отчита по-висок риск, затова прогнозата не е еднаква за всеки.

В Централна Европа се регистрират около 2 нови случая на пемфигус на милион души годишно, като фолиацеус е по-малката част и на Запад остава под 1 на милион. При засягане под 5% от кожната повърхност ръководството на Европейската академия по дерматология и венерология (EADV) от 2020 г. допуска локални кортикостероиди или дапсон, а при умерена и тежка форма първа линия е ритуксимаб заедно с преднизон. В проучването, което документът обобщава, пълна ремисия без кортикостероид на 24-ия месец е постигната при 89% от лекуваните с ритуксимаб срещу 34% при преднизон самостоятелно.

Какво разлепва горния слой на кожата

Заболяването се дължи на автоантитела срещу дезмоглеин 1, белтък в дезмозомите. Дезмозомите са контактните петна, които държат кератиноцитите един до друг. Антитялото ги удря високо в епидермиса, цепването остава плитко, а лигавиците на практика не се засягат. При пемфигус вулгарис главната мишена е дезмоглеин 3 и раните често започват от устата.

Мехурът е толкова повърхностен, че покривът му се разпада при триене. На преглед се виждат ерозия, коричка и люспа, а не опънат балон с бистра течност. В хистологията това е акантолиза в гранулозния слой, непосредствено под роговия слой. При вулгарис цепването е по-дълбоко, над базалния слой, и мехурите издържат малко по-дълго, макар също да са крехки.

Патогенността на антителата не е предположение. Ръководството от 2020 г. припомня, че серум от болен или пречистен IgG, въведен на новородена мишка, възпроизвежда мехурите и имунологичната находка до 24 часа. При повечето хора титърът срещу дезмоглеин се движи заедно с активността на обрива, затова кръвният тест служи и за диагноза, и за решение кога стероидът да се сваля по-бавно.

Състоянието не е заразна инфекция и не се предава при допир, прегръдка или общи предмети. Имунната система бърка собствен адхезивен белтък с чужд на фона на генетична предразположеност и понякога външен тласък. По кожата няма вирус, който съседът да хване от коричките.

Дерматологът обръща внимание на пациентите

Колко често се среща и при кого започва

Спорадичната форма е рядка. Преглед на Kridin и Schmidt от 2021 г. оценява годишната честота в западните страни на под 1 нов случай на милион души. За пемфигуса като група европейското ръководство посочва около 2 нови пациенти на милион годишно в Централна Европа. В Европа и Северна Америка 65–90% от случаите са вулгарис, не фолиацеус.

Началото най-често е между 50 и 60 години, но болестта е описвана и при деца. Професионалният наръчник Merck, обновен през февруари 2024 г., отбелязва еднакво засягане на мъже и жени в средна възраст. В сборните кохорти за пемфигус изобщо прегледът от 2021 г. намира умерено преобладаване на жените, обичайно в съотношение между 1 и 2. За ендемичната бразилска форма същият източник не отчита разлика по пол, така че твърдението „жените боледуват по-често“ не важи еднакво за всяка география.

По данни на германско здравно осигуряване, цитирани в този преглед, разпространението на фолиацеус е около 10 на милион, а на вулгарис около 95 на милион. По-високата честота при хора с ашкеназки, средиземноморски, северноиндийски или персийски произход се отнася главно за вулгарис. За спорадичния фолиацеус в северен Израел честотата е 0,8 на милион годишно без ясна етническа разлика.

Ендемични огнища има в части на Бразилия, Северна Колумбия, Перу и Северна Африка. В отделни селски райони на Югоизточна Бразилия разпространението е стигало 3% през 80-те и 90-те години на XX век и после е спаднало с подобряването на жилищата. Тези числа не описват България. Варианти на HLA-DRB1, включително DRB104 и DRB114, се свързват и с двете форми, но Клиниката Кливланд уточнява, че това е по-висок риск, а не пряко наследяване. Няма тест, който да каже кой носител ще развие обрив.

Как изглеждат коричките и къде започват

Обривът започва с отпуснати повърхностни мехури, но те се виждат рядко, защото се пукат веднага. На тяхно място остават добре отграничени зачервени петна с корички и люспи по лицето, скалпа, гърдите и горната част на гърба. Европейското ръководство описва преходно лющене, наподобяващо кори от бутер тесто, което се превръща в ерозии с крусти в себорейните зони. Себорейни са местата с по-активни мастни жлези. Преглед в списание Medicina сравнява коричките с трици или с корнфлейкс.

Лигавиците не участват, дори когато кожата е широко засегната. Раните могат да парят, да сърбят или да болят, но човекът обикновено не е тежко болен в общия смисъл. Треска, гадене и повръщане не са част от самия фолиацеус. Ако се появят, мисълта отива към инфекция или към друга диагноза, а не към „още от същата болест“.

Триенето от яката, раницата или кърпата може да отлепи горния слой и върху видимо здрава кожа. Това е феноменът на Николски. Повечето автори в ръководството не препоръчват лекарят да го предизвиква нарочно, защото така се създава нова ерозия, а активността се мери с индекси. За вас практичният извод е да не търкате и да не чоплите коричките.

Огнищата могат с години да останат малко на брой или бързо да се слеят до ексфолиативна еритродермия, при която почти цялата кожа е зачервена и се бели. Белези остават рядко. Клиниката Кливланд отбелязва, че белег е по-вероятен, ако раната се травмира или се чеше постоянно. Вторичната инфекция също променя оздравяването.

  • Тънки корички и люспи покриват зачервена кожа по лицето и скалпа.
  • Цели мехури се виждат рядко, защото се пукат още при допир.
  • Парене, сърбеж или локална болка съпровождат прясно отворените ерозии.
  • Устата и другите лигавици остават незасегнати при чистия фолиацеус.

Кои лекарства и външни фактори отключват обрива

Един-единствен дефект не обяснява началото. Генетичната предразположеност създава фон, а лекарство, слънце, процедура или в ендемичен район ухапване от насекомо могат да съвпаднат с първите корички. При много хора такъв тласък изобщо не се намира и формата се приема за идиопатична.

Преди имуносупресия дерматологът преглежда новите лекарства. Документът на EADV от 2020 г. изброява АСЕ инхибитори, блокери на ангиотензиновите рецептори, бета-блокери, цефалоспорини, фенилбутазон, пиритинол, тиопронин и рифампицин. D-пенициламинът, класически виновник, днес почти не се употребява. Спиране се обмисля само при ясна времева връзка между приема и обрива, и то от лекаря, който ще замени медикамента, ако той е нужен за сърцето или кръвното.

Тиоловите молекули, сред които пенициламин и каптоприл, по-често дават картина на фолиацеус, а нетиоловите по-често на вулгарис. Преглед от 2021 г. в Medicina обобщава, че лекарствено индуцираният пемфигус се представя като фолиацеус спрямо вулгарис в съотношение около 4 към 1. Клиниката и лабораторията не различават сигурно индуцираната от спонтанната форма, затова списъкът с лекарства от последните месеци е решаващ. Обривът може да започне след дни, седмици или около половин година.

Наръчникът Merck и Клиниката Кливланд добавят към възможните отключващи средства нифедипин, еналаприл и някои нестероидни противовъзпалителни. DermNet посочва, че след спиране на виновното лекарство фолиацеусът отзвучава при около половината от хората. Останалите продължават да се нуждаят от лечение, както при идиопатичната болест. Самоволното спиране на антихипертензивно средство или антибиотик може да е по-опасно от самите корички.

Слънцето е отделен тласък. Европейските автори съветват пациентите да бъдат предупредени за лекарства, операции, инфекции, облъчване и слънчево излагане. Клиниката Кливланд добавя практичната мярка с покриващи дрехи и фотозащита, без обещание, че само фотозащитата спира рецидив.

В Бразилия ендемичната форма се нарича fogo selvagem, „парещ огън“, и не е вирус с това име. Прегледът от 2021 г. я свързва със слюнчен белтък на пясъчната муха Lutzomyia longipalpis, който прилича на дезмоглеин 1. Антитела срещу белтъка се намират при много хора в ендемичния район, а клинична болест се свързва със смяна към IgG4 и с разпознаване на други участъци на молекулата. Дали трябва и втори тласък, остава отворено. Контакт с болен човек не пренася формата.

Как се потвърждава диагнозата

Диагнозата стъпва на четири опори. Те са клиничната картина, хистологията, директната имунофлуоресценция от околоогнищна кожа и серумните антитела. Европейското ръководство препоръчва пемфигусът да се приеме при съвместим вид на обрива плюс положителна директна имунофлуоресценция. Ако тази проба е отрицателна, биопсията се повтаря. Без нея дълга имуносупресия не се започва само по външния вид.

За хистология се взема щипка от 3 до 5 mm от мехур, появил се преди по-малко от 24 часа, или парче, в което една трета е ръб на мехура, а две трети са от съседната кожа. Материалът отива във формалин. При фолиацеус микроскопът показва акантолиза в гранулозния слой, а не над базалните клетки, както е при вулгарис. Това не е пункция с игла и не е химична проба, намазана върху кожата.

Отделно, за директна имунофлуоресценция, се взема видимо здрава кожа до 1 cm от прясна лезия. Пробата пътува в течен азот, във физиологичен разтвор, ако стигне до лабораторията до 36 часа, или във фиксатив на Michel. Търсят се отлагания на IgG и/или C3 по повърхността на кератиноцитите. Понякога светенето е само в горните слоеве на епидермиса. Линеен имуноглобулин по базалната мембрана навежда към пемфигус еритематозус, паранеопластичен пемфигус или съчетание с пемфигоид.

Кръвният тест ELISA за IgG срещу дезмоглеин е положителен при над 95% от случаите на пемфигус и стойностите обичайно следват площта и активността. При фолиацеус се очаква антитяло срещу дезмоглеин 1. Антитяло срещу дезмоглеин 3 говори за вулгарис или за смесена картина и не бива да се пренебрегва. Ако ELISA липсва, се използва индиректна имунофлуоресценция върху маймунски хранопровод или върху клетки, които носят рекомбинантен дезмоглеин.

Преди кортикостероид или имуносупресор се правят изследвания, с които после се сравняват контролите.

  • Търсят се хепатит B, хепатит C и HIV преди започване на имуносупресия.
  • Кръвната захар на гладно, картината и креатининът се проверяват преди старта.
  • Чернодробните ензими, албуминът и електролитите влизат в същото изследване.
  • Костната плътност се измерва, преди да започне продължителен кортикостероид.

Планът за лечение се изготвя от дерматолог с опит при пемфигус, често в болница или референтен център, заедно с личния лекар. В България конкретният достъп до биопсия, ELISA и ритуксимаб се решава по местната практика.

По какво се различава от другите мехурни болести

Рани в устата, които пречат на храненето, не са типични за фолиацеус и местят мисълта към пемфигус вулгарис или към паранеопластичен пемфигус. Напрегнати, дълго запазени мехури говорят по-скоро за пемфигоид, при който цепването е под епидермиса. Таблицата съпоставя четири близки картини и не замества биопсията.

Заболяване Къде са промените Типично антитяло Ниво на цепване
Пемфигус фолиацеус Само кожа, в себорейните зони Дезмоглеин 1 Гранулозен слой на епидермиса
Пемфигус вулгарис Често първо устата, после кожата Дезмоглеин 3, често и 1 Над базалния слой
Паранеопластичен пемфигус Упорит стоматит, разнообразна кожа, бял дроб Плакини и дезмоглеини Смесена хистологична картина
Булозен пемфигоид Напрегнати мехури по тялото и гънките BP180 и BP230 Под епидермиса

Паранеопластичната форма се подозира при тежък стоматит, полиморфен обрив и тумор, особено неходжкинов лимфом, хронична лимфоцитна левкемия, тимом или болест на Касълман. Туморът понякога още не е открит. Белодробното засягане, включително облитериращ бронхиолит, е животозастрашаващо и не е част от обикновения фолиацеус. При съмнение онкологът се включва, преди да се приложи антитяло срещу CD20.

Пемфигус еритематозус, или синдром на Senear-Usher, дава плаки по скулите и носа, подобни на пеперудения обрив при лупус. DermNet посочва около 10% от всички пемфигуси, светене и по базалната мембрана, и антинуклеарни антитела при 30–80% от тези пациенти. Слънцето влошава огнищата, а двете болести рядко вървят заедно. IgA пемфигусът може да наподобява фолиацеус или дребни пустули, а пемфигус вегетанс е вариант на вулгарис с по-дебели плаки в слабините и под мишниците. Имената се потвърждават в лаборатория, не по снимка.

Как се лекува малка засегната площ

Леката форма според европейското ръководство е индекс PDAI до 15 точки или засягане под 5% от кожната повърхност. PDAI мери площта и активността на пемфигуса. За тази група изпитванията са по-малко, отколкото за тежките случаи, и документът изброява няколко възможни начала, а не една задължителна рецепта.

При съвсем малки огнища може да стигне мощен локален кортикостероид от клас III или IV по европейската номерация, в която по-високият клас е по-силен. Друг старт е дапсон, от 50 до 100 mg дневно, с покачване според отговора до 1,5 mg/kg, обикновено заедно със същия локален препарат. При около половината от хората, започнали дапсон без орален кортикостероид, по-късно все пак се налага системен стероид. В рандомизирано проучване дапсонът не е намалил нуждата от кортикостероид. Кръвната картина и черният дроб се следят, защото дапсонът може да свали хемоглобина и да натовари ензимите.

Системен преднизон или преднизолон в доза 0,5–1,0 mg/kg дневно е третият възможен старт при лека форма. Дозата е ориентир за дерматолога, не схема за самолечение. Рязкото спиране след седмици прием е опасно и не се прави вкъщи.

Ритуксимаб, две венозни вливания по 1 g през две седмици, може да се обсъди и при лека форма. Комбинацията е с локален стероид или с преднизон 0,5 mg/kg, който се сваля така, че да спре след 3 до 4 месеца. Изборът зависи от противопоказания, достъп до лекарството и от това колко огнищата пречат на съня, работата и обличането.

Ограничени наблюдения, описани в Merck през 2024 г., допускат, че при някои хора помага комбинация от тетрациклин 500 mg четири пъти дневно или доксициклин 100 mg два пъти дневно плюс никотинамид 500 mg три пъти дневно. Това не е първа линия в европейския алгоритъм и не замества биопсията. Локални калциневринови инхибитори също са използвани, без да са стандарт.

Слънчево изгаряне

Кога се включват ритуксимаб и преднизон

При умерена и тежка форма първа линия в ръководството от 2020 г. е ритуксимаб плюс преднизон около 1 mg/kg дневно, със сваляне към спиране на кортикостероида около шестия месец. Умерена е болест с PDAI над 15 до 45 или кожа над 5% от повърхността, а тежка е PDAI над 45. Двете степени следват една логика, защото няма данни за различен принцип.

Тази стъпка сменя предишния широк стандарт, описан в същия документ като преднизон или преднизолон 1,0–1,5 mg/kg плюс азатиоприн или микофенолат мофетил. Старата комбинация остава, ако ритуксимаб е противопоказан или недостъпен. Антитялото е срещу CD20 на B-лимфоцитите и намалява новите автоантитела, докато вече образуваните спадат бавно. Националната организация за редки болести на САЩ (NORD) посочва, че за това често трябват 3 до 4 месеца, през които стероидът още държи обрива.

В актуализацията на EADV от 2020 г. е обобщено рандомизирано проучване при новодиагностицирани пациенти с вулгарис и фолиацеус. Пълна ремисия без терапия на 24-ия месец, със зараснала кожа и без преднизон поне два месеца, е постигната при 89% след ритуксимаб и кратък стероид срещу 34% при преднизон самостоятелно. При около 70% от групата с ритуксимаб стероидът е спрян до шестия месец, а тежките нежелани ефекти са около два пъти по-малко. Делът 89% смесва двете форми и не е лична гаранция само за фолиацеус.

Систематичен преглед от 2023 г. гледа само публикувани случаи на фолиацеус, повечето след неуспех на обичайната имуносупресия. Пълна ремисия е описана при 63,2% от 76 души с докладван изход. Рецидивите са 68,4% при лимфомната схема срещу 10,5% при две вливания по 1000 mg през две седмици. Инфекции са отбелязани при 19,7%, а смъртност при 3,9%. Това не е първа линия при нов лек обрив.

В Европейския съюз ритуксимаб под името MabThera е разрешен за умерен до тежък пемфигус вулгарис, не като отделно показание за фолиацеус. Прегледът на Европейската агенция по лекарствата изисква венозна инфузия при опитен екип и готовност за реанимация, след антихистамин и средство срещу температура, плюс карта за инфекции, включително прогресивна мултифокална левкоенцефалопатия. Дали фолиацеусът ще се лекува по дерматологичното ръководство, решава лекарят според достъпа у нас.

Без ритуксимаб остава преднизон 1–1,5 mg/kg, сам или с азатиоприн 1–2,5 mg/kg, микофенолат мофетил 2 g дневно или микофенолат натрий 1440 mg дневно. Азатиопринът тръгва от 50 mg през първата седмица и се спира веднага при свръхреакция. Ензимът тиопурин метилтрансфераза (TPMT) се мери предварително. Липсващ ензим изключва лекарството, а междинна активност сваля дозата. Метотрексат и циклоспорин не се препоръчват, а циклофосфамидът е резерв заради късните вреди.

При ремисия на шестия месец, особено след тежко начало или още висок титър, може да се добавят 500 mg или 1 g. На 12-ия и 18-ия месец обичайната доза е по 500 mg, ако антителата още са положителни. След това рутинни вливания не са обосновани, а ELISA се повтаря поне на шест месеца. Ако към третата или четвъртата седмица няма контрол, преднизонът може да стигне 1,5 mg/kg. За упорита болест остават имуноадсорбция, стероидни пулсове и венозен имуноглобулин 2 g/kg на цикъл на всеки 4 седмици. Пълен дефицит на IgA изключва имуноглобулина, а имуноадсорбцията не се съчетава с АСЕ инхибитор.

Какви рискове носи лечението и как се проследява

Кортикостероидът в тези дози може да доведе до диабет, високо кръвно, мускулна слабост, остеопороза, катаракта, глаукома, промяна в настроението и инфекции. Черният дроб не е главната му мишена. Ензимите се следят по-скоро заради азатиоприна и дапсона. От началото на глюкокортикоида се дават витамин D и калций, а бифосфонат се обсъжда при жени след менопауза и при мъже над 50 години, ако остеодензитометрията е патологична. Милиграмите не са еднакви за всеки.

Защита на стомаха с инхибитор на протонната помпа или H2 блокер се обсъжда при допълнителен риск, например заедно с нестероидно противовъзпалително. Очни прегледи са уместни заради катаракта и глаукома. Потиснатото настроение понякога идва от самия кортикостероид. В началото се записват тегло и кръвно налягане.

Живите ваксини са противопоказани по време на ритуксимаб и на допълнителните имуносупресори. Препоръчват се ваксина срещу сезонен грип и срещу пневмококи, а останалите рутинни имунизации да са обновени преди старта, особено ако предстои пътуване с жива ваксина. Конкретната схема у нас се сверява с личния лекар. Българският имунизационен календар не е предмет на европейското дерматологично ръководство.

Прегледите са на 2 до 4 седмици до контрол на обрива, после на 4 до 8 седмици, докато кортикостероидът спре, и на 8 до 16 седмици до ремисия без терапия. ELISA за дезмоглеин 1 и 3 се прави в началото, на третия месец и после на 3 до 6 месеца или при рецидив. Стойност над 50 IU/mL за дезмоглеин 1 говори за по-висок риск от кожен рецидив и за по-бавно сваляне. Минимална доза до 10 mg преднизолон дневно се спира след тест за надбъбречния резерв, ако антителата са отрицателни и кожата е чиста.

Планирана бременност и надеждна контрацепция се обсъждат преди азатиоприн, микофенолат или ритуксимаб. Детските случаи са изключение и се водят съвместно от референтен център, детски дерматолог или педиатър. Ендемичната форма по-често засяга млади възрастни и деца, но това е географски модел, не правило за спорадичната болест в Европа.

Кога да потърсите дерматолог

Дерматолог се търси при корички и ерозии по лицето или скалпа, които не заздравяват с обичайна грижа, дори да не сте видели цял мехур. Широкото засягане обикновено се приема в дерматологично отделение, а ограниченото може да се уточни и амбулаторно. Чакането обривът сам да избледнее губи време за биопсия, преди кожата да е залята от крем и диагнозата да се замъгли.

Находка Какво да направите
Корички по лицето или скалпа, които не заздравяват Запишете час при дерматолог за преглед и биопсия.
Подута рана с жълтеникава течност или жълта коричка Свържете се с лекаря още същия ден заради възможна инфекция.
Треска, втрисане или мускулни болки заедно с раните Потърсете спешна оценка, а при рязко влошаване се обадете на 112.
Ерозии по голяма част от кожата Нужен е прием в дерматологично отделение за лечение и наблюдение.

Жълтата секреция, подуването и жълтата коричка, заедно с треска, втрисане и мускулни болки, са белезите за вероятна инфекция, които Клиниката Кливланд описва. Антибиотик, през устата или венозно, се включва когато инфекцията е клинично налице, а не профилактично срещу самия пемфигус. Системните антибиотици, противогъбичните и противовирусните средства се пазят за доказана нужда.

  • Не търкайте коричките, защото триенето отлепва още здрав епидермис.
  • Покривайте ерозиите с нискоадхезивна превръзка или омекотяващ емолиент.
  • Баня с хлорхексидин при обширни рани се прави само по схема на лекаря.
  • Пазете кожата от слънце с дрехи и фотозащита и не спирайте лекарства сами.

Хранителни забрани не се препоръчват. Устата не е засегната, така че няма нужда от специално пасирана храна, както при вулгарис. Нежен сапун без парфюм и омекотяване на сухата кожа намаляват механичното дразнене. Болестта не се предава на партньор или на колега.

Каква ремисия е реалистична

Излекуване, след което болестта никога не се връща, няма. NORD и Клиниката Кливланд описват контрол и ремисия, включително периоди без лекарства, но и рецидиви. Колкото по-ограничен е обривът в началото, толкова по-лесно се държи, без това да е обещание за конкретен човек. Нови мехури често спират да излизат средно след около две седмици лечение, а заздравяването на ерозиите отнема още седмици. Сроковете се разминават и при хроничен ход огнищата могат да се върнат.

Прогнозата е по-благоприятна от тази при вулгарис, но рискът не изчезва. Прегледът от 2021 г. предава израелски данни, в които стандартизираното отношение на смъртността при фолиацеус е 1,4 с доверителен интервал 0,6–2,9, без значимо увеличение спрямо връстниците. Преживяемостта в същата група е 100% на първата година, 96,7% на петата, 92,5% на десетата и 81,2% на петнадесетата и двадесетата. Корейско проучване, цитирано там, дава отношение 4,8. Двата резултата не се усредняват. Страницата на Клиника Кливланд от 2022 г. казва, че симптомите не скъсяват продължителността на живота. Разликата идва от това кого са следили и какво са броили за смърт.

При пемфигуса като група водещите причини за смърт в епидемиологичните серии са инфекциите, най-вече пневмония и сепсис. Преди кортикостероидите болестта почти винаги е била фатална до две години. Днес рискът идва от голяма площ оголена кожа, от вторична инфекция и от усложненията на самото лечение, не от течността в мехура сама по себе си. Ограниченият фолиацеус често позволява обичаен живот, стига контролните прегледи да не се пропускат.

Тревожността и депресивните симптоми при пемфигус следват активността на обрива и понякога остават и в тихите периоди. Кажете на дерматолога как спите и как понасяте вида на кожата. Подкрепата е част от проследяването, а не допълнение, което се чака, докато коричките сами изчезнат.

Често задавани въпроси

Заразен ли е пемфигус фолиацеус?

Не. Не се предава при допир, споделени кърпи или близък контакт. Ендемичната форма в Южна Америка се свързва с насекоми и слюнчени белтъци в самия район, а не с болен човек, когото срещате тук. Домашните контакти не се изолират и отделни съдове не са нужни.

Болят ли коричките и остават ли белези?

Често парят, сърбят или болят, но оплакването обикновено е по-слабо от това при вулгарис. Белези остават рядко, освен ако раната се травмира, чеше се постоянно или се инфектира. Целият мехур се вижда за кратко, защото е много плитък и се пука при обикновено обличане.

Трябва ли сам да спра лекарството, което подозирам?

Не. Спирането се решава от лекаря, който преценява дали има времева връзка и с какво да замени медикамента. След оттегляне на виновното лекарство обривът отзвучава при около половината от хората, а останалите продължават да се лекуват. Самоволната пауза на средство за кръвно или на антибиотик може да навреди повече от коричките.

Има ли храна, която успокоява кожата?

Хранителни забрани не се препоръчват, а специална диета за фолиацеус няма, защото устата не е засегната. Омекотяването на кожата и избягването на триене помагат повече от режим на хранене. Ако приемате кортикостероид, диетолог се включва при покачване на теглото или при труден контрол на захарта, а не заради самите мехури.

Може ли да се появи рана в устата?

При тази форма лигавиците не се засягат. Упорити болезнени ерозии в устата местят диагнозата към пемфигус вулгарис или към паранеопластичен пемфигус и налагат нов преглед, а не по-силен крем за кожата. Кажете на дерматолога и за очи, нос и полови органи, ако там има рани.

След колко време спират новите мехури?

Нови мехури често спират да се образуват средно след около две седмици от подходящото лечение, а ерозиите заздравяват за още няколко седмици. Срокът не е обещание и при хроничен ход огнищата могат да се върнат. Ако след няколко седмици обривът се разширява, контролният преглед не се отлага до плановата дата.

пациентът се втурнал през болницата

Заключение

Коричка по лицето или скалпа, която се връща и не се задържа под обикновен крем, е повод за дерматолог, за две отделни биопсии и за кръвен тест за дезмоглеин 1. Едната проба е за микроскоп, другата за имунофлуоресценция. На прегледа попитайте каква част от кожата е засегната, дали е под или над 5%, и дали при вас е уместен локален препарат, дапсон или ритуксимаб с кратък курс преднизон. Носете списък на лекарствата от последните шест месеца, включително препаратите за кръвно.

Дозата не се променя самостоятелно. Жълта секреция, подуване, треска или бързо разширяване на ерозиите се съобщават още същия ден. При рязко влошаване и признаци на тежка инфекция номерът за спешна помощ е 112. Проследяването на антителата и на захарта, кръвното и костите остава част от лечението и след като коричките избледнеят.

Източници

  1. Joly P, Horvath B, Patsatsi A et al.: Updated S2K guidelines on the management of pemphigus vulgaris and foliaceus initiated by the european academy of dermatology and venereology (EADV). Journal of the European Academy of Dermatology and Venereology, 24 август 2020 г.
  2. Kridin K, Schmidt E: Epidemiology of Pemphigus. JID Innovations, 20 февруари 2021 г.
  3. Peraza DM: Pemphigus Foliaceus. Merck Manual Professional Edition, февруари 2024 г.
  4. Pemphigus Foliaceus: Symptoms, Causes & Treatment. Cleveland Clinic, 18 май 2022 г.
  5. Ngan V, Shakeel M: Pemphigus Foliaceus: Causes, Symptoms and Images. DermNet, май 2022 г.
  6. MabThera : EPAR – Medicine overview. European Medicines Agency, 11 декември 2020 г.
  7. Carver CA, Kalesinskas M, Ahmed AR: Current biologics in treatment of pemphigus foliaceus: a systematic review. Frontiers in Immunology, 12 октомври 2023 г.
  8. Malik AM, Tupchong S, Huang S et al.: An Updated Review of Pemphigus Diseases. Medicina, 9 октомври 2021 г.
  9. Pemphigus and Pemphigoid. National Organization for Rare Disorders, 8 август 2023 г.

За редакцията

Редакция BgMedBookМедицински справочник

Редакцията на BgMedBook подготвя статии за здравето, заболяванията и лечението въз основа на клинични ръководства, научни изследвания и препоръки на здравни институции. При търсенето и анализа на актуални изследвания, както и при превода им на български, редакцията използва инструменти с изкуствен интелект. Източниците са посочени във всяка статия. Информацията на сайта не замества консултацията с лекар.