
Първото присаждане на цял пенис заедно със скротум и част от долната коремна стена е извършено на 26 март 2018 г. в Балтимор на ветеран, загубил тези тъкани при взрив. Повече от година по-късно той уринира прав, има ерекции, близки до обичайните, достига оргазъм и усеща допир по ствола и главичката, докато всеки ден приема такролимус.
Страхът при такава операция е, че тялото ще унищожи чуждата тъкан или че урината и сексът няма да се върнат. Към обзора от януари 2023 г. тази присадка още работи, макар с лечими епизоди на отхвърляне, докато две от петте описани трансплантации на пенис са свалени.
Интервенцията продължава 14 часа, тестисите умишлено не влизат в присадката, а около две седмици след нея се влива донорен костен мозък и поддържащото лекарство остава само такролимус. Частични спонтанни ерекции са описани на шестия месец, пълни към дванадесетия, а обзор от октомври 2025 г. все още брои пет публикувани случая и държи реконструкцията от собствена тъкан за стандарт.
Какво включва първата присадка на пенис и скротум
На 26 март 2018 г. екип в болницата „Джонс Хопкинс“ прехвърля от починал донор цял пенис, скротум без тестиси и част от долната коремна стена. Дотогава има присаден само пенис, без скротум и без коремна стена, затова този обем е първият от вида си. Съобщението на болницата от 23 април 2018 г. описва операцията като съдова композитна алотрансплантация, тоест пренос на кожа, съдове, нерви и меки тъкани като едно цяло.
В залата работят деветима пластични хирурзи и двама уролози в продължение на 14 часа. Ричард Дж. Редет е първи автор на клиничното писмо от 2019 г., а У. П. Андрю Лий, тогава директор по пластична и реконструктивна хирургия, коментира случая в болничното съобщение. Екипът се готви от 2013 г. и репетира върху трупове, за да види кои артерии, вени и нерви изобщо могат да се съединят.
Това не е обичайна операция, която се записва като планов прием. Критериите от Балтимор, публикувани първо на 24 октомври 2019 г., казват изрично, че трансплантацията на пенис още не е стандарт на грижа и че дългосрочният резултат тогава е неизвестен. Съвпадението с донора включва възраст, тон на кожата и имунологични и вирусни показатели, а семейството дава отделно съгласие, защото пенисът не стои в обичайния регистър към шофьорската книжка.

Каква травма прави тази операция необходима
Получателят е американски ветеран, ранен в Афганистан от импровизирано взривно устройство, и пожелава да остане анонимен. Освен гениталиите взривът отнема двата крака над коляното, голяма част от долната коремна стена, двата тестиса и целия скротум. След заздравяване остава остатък от пенис с дължина 1,5 cm и с уретра в края му. Скротална тъкан не остава.
Образните изследвания показват запазени долни епигастрални, хълбочни и бедрени артерии, но гръбните и кавернозните артерии на пениса не стигат, за да изхранят присадката. Затова кръвта се докарва по заобиколен път, а не по съдовете, които взривът е заличил. Лопес и колегите му през 2023 г. описват същия човек като 30-годишен към операцията, с травма осем години по-рано, далеч след минималното изчакване от шест месеца.
Загубата пречи на уриниране прав и на полов акт и удря представата за тялото. След трансплантацията получателят се връща на пълен учебен ден и живее самостоятелно с протези на краката. Това е резултатът при един човек с точно такъв дефект, не прогноза за всеки, който е загубил пенис по друга причина.
Как се възстановяват кръвотокът, нервите и уретрата
Първо се зашиват уретрата и кавернозните тела, после съдовете. Гръбните артерии на донорския пенис се свързват с лявата и дясната долна епигастрална артерия на получателя, защото собствените му артерии на пениса са разрушени. Лявата външна срамна артерия идва заедно с къс от бедрена артерия и се закача странично към бедрената артерия на получателя, за да храни основата, слабините, корема и скротума.
Венозният отток минава по повърхностната гръбна вена към дясната долна епигастрална вена и по дълбоката гръбна вена към лявата. Лявата външна срамна вена се оттича през голямата подкожна вена на донора към същата вена на получателя. Двата гръбни нерва се зашиват директно един за друг. Към шева влизат и спонгиозното тяло, и плътната обвивка на кавернозните тела.
Ерекцията зависи от това кавернозните тела да се напълнят с кръв и да притиснат вените към тази обвивка. Затова шевът на кавернозните тела не е козметика. Още в първото денонощие се налага операция за хематом в новия скротум. Катетърът, махнат в третата седмица, трябва да се върне заради задръжка на урина и се сваля успешно в петата седмица. След това струята е силна, без описана фистула или стеснение при този пациент.
Кога се връщат урината, ерекцията и усетът
Повече от година след операцията получателят уринира прав, без напън, без честота и без внезапен позив, със силна струя. Има ерекции, близки до обичайните, и способност за оргазъм, а оценките за удоволствие се подобряват. Това е докладвано в писмото от 2019 г., не като обещание в деня на изписването.
Хронологията в обзора от 2023 г. е по-подробна. Частични спонтанни ерекции се появяват на шестия месец, а пълни към дванадесетия. От втората седмица той приема тадалафил, и към писането на обзора приемът продължава. Авторите сами пишат, че не може да се отдели колко дължат ерекциите на лекарството, колко на шева на кавернозните тела и колко на психичното състояние. Тадалафил тук е решение на този екип за този човек, не схема за самостоятелен прием.
Усетът по пениса е описан като нормален на дванадесетия месец, с възможност да се посочи мястото на допира. Главичката достига почти нормален праг за подвижно докосване в една точка, а стволът остава с по-висок праг от главичката. Долната половина на скротума и част от коремната кожа на присадката още са с отслабен усет. Нервът на пениса се възстановява по-добре от този на новия скротум, поне в първата година.
Получателят съобщава по-добър образ за себе си и е удовлетворен от присадката. Един възстановен човек не дава процент за всички останали. Към третата година и деветия месец той още е описан като стабилен. Това е най-дългият публикуван срок именно за комбинираната присадка. При пациента в Бостън усетът продължава да се връща и след втората година, затова краткият срок тук не затваря въпроса за нерва.
Защо тестисите остават извън присадката
Тестисите на донора не се прехвърлят. След разговор с биоетици екипът преценява, че тъканта, която произвежда сперматозоиди, би позволила дете с генетичен материал на донора, а не на получателя. Прехвърля се кожата на скротума, без репродуктивната тъкан. Границата е сложена преди разреза, не като отстъпка по време на операцията.
Критериите от Балтимор поставят същата граница по принцип. За разлика от присадка на матка, трансплантацията на пенис не се прави, за да има деца, и зародишната тъкан, тоест тестисите, не се включва. Целите са урина, ерекция, ерогенен усет и външен вид. Плодовитостта не е между тях.
При този получател границата е двойна. Взривът вече е отнел двата му тестиса, а донорските не идват, затова присадката не може да го направи баща. Друг е случаят в Кейптаун от декември 2014 г., където е присаден само пенис след неуспешно обрязване, собствените тестиси остават и партньорката забременява три до четири месеца по-късно. Хормоналното заместване след загуба на тестиси е отделен разговор с лекуващия лекар, не част от описаната тук операция.
Как завършват другите четири трансплантации на пенис
От 2006 г. до обзора в Cureus от 17 октомври 2025 г. в литературата са описани пет трансплантации на пенис. Две присадки са свалени. Само балтиморската включва скротум и коремна стена. Останалите са пенис без този обем, с различна причина за загубата и с различен край.
| Случай | Кога | Какво е прехвърлено | Край на присадката | Описана функция |
|---|---|---|---|---|
| Гуанджоу | септември 2006 г. | пенис | свалена на 14-ия ден | ранно уриниране, ерекция не е оценена |
| Кейптаун, първи | декември 2014 г. | пенис | остава, със загуба на част от кожата | полов акт към 5-ата седмица, после бременност |
| Бостън | май 2016 г. | пенис | остава към 5 години и 6 месеца | урина без фистула, ерекция се подобрява с годините |
| Кейптаун, втори | април 2017 г. | пенис | свалена през октомври 2021 г. | сексуална функция около две години, после некроза |
| Балтимор | март 2018 г. | пенис, скротум и коремна стена | остава към 3 години и 9 месеца | уриниране прав и пълна ерекция към 12-ия месец |
В Гуанджоу присадката се сваля на 14-ия ден по желание на пациента и на съпругата му заради психологическо отхвърляне, оток и обезобразен вид. Между третия и десетия ден има и некроза на повърхностната кожа. В статия на болницата от 23 април 2018 г. се казва по-общо, че тялото отхвърля органа. Обзорът от 2023 г. уточнява, че водещата причина за свалянето е психологическата, върху фона на слаба предварителна психична оценка.
Първият пациент в Кейптаун минава през тромбоза в осмия час, инфектиран кръвоизлив и фистула на уретрата. Към втората година и осмия месец губи половината кожа. Отхвърлянето се овладява и мястото се покрива с кожни присадки. През 2021 г. при пропуснати дози и няколко полови инфекции се появяват стеснение и частична некроза, но присадката остава.
Вторият пациент в Кейптаун е единственият с донор от друг цвят на кожата. Сексуалната функция държи около две години, после идват болка, неуспешна плазмафереза и некроза. Тъканта е свалена през октомври 2021 г. Цветът не е посочен като причина. Посочени са пропуснатите лекарства и отхвърлянето.
В Бостън получателят е на 64 години след частична пенектомия за рак, а донорът е на 27. Разликата от 37 години е много по-голяма от първоначално предложения таван от пет години, а ходът към петата година и шестия месец е добър, без фистула и без стеснение. Усетът по половината към корена идва към шестия месец и се довършва към втората година. Ерекцията се подобрява поне до третата година. Той остава на тройна схема, не на едно лекарство.
Страницата на програмата в Балтимор още казва, че от 2018 г. четирима души са получили успешна присадка, и включва операцията в Южна Африка от 2017 г. Обзорите от 2023 г. и от 2025 г., вторият с автори извън този екип, описват същата присадка като свалена. При спор между страница и рецензиран обзор по-късният обзор тежи повече.
Кога собствената реконструкция е по-разумна
За повечето мъже със загуба на пенис първият реалистичен път си остава реконструкция от собствена тъкан. Обзорът от октомври 2025 г. я нарича стандарт на грижа, защото не връзва човека с доживотна имуносупресия за операция, която не спасява живот. Присадката от донор се обсъжда само когато собственото ламбо не може да даде търсената функция или когато тъкан за ламбо няма.
Най-честото ламбо е от лъчевата страна на предмишницата. Същият обзор посочва обща удовлетвореност 78,1 % при тази техника, с възможен усет по кожен нерв. Твърдостта обаче обикновено идва от протеза или от тънък костен сегмент, който може да се счупи. Протезата носи риск от инфекция и от избутване навън. На предмишницата остават белег и жертвана лъчева артерия. В по-широката литература за реплантация и реконструкция честотата на проблеми с новата уретра се движи от около 6,7 % до 68 %, според операцията, затова това не е личен риск за един метод.
Лий още през 2018 г. казва, че пенис от собствена тъкан иска протеза за ерекция и че протезата инфектира по-често, а след взрив често няма откъде да се вземе ламбо. Авторите от Балтимор в обзора от 2023 г. добавят другото рамо на същото решение. Който търси спонтанна ерекция без имплант и вид, близък до роден пенис, не получава това от ламбо. Двете твърдения стоят заедно. Ламбото е по-достъпно и не налага имуносупресия. Присадката пази анатомията на кавернозните тела, но само при човек, който издържа лекарствата и наблюдението с години.

Какво прави инфузията на костен мозък с отхвърлянето
Поддържащата схема в Балтимор не е тройната комбинация, позната от бъбречните присадки. В началото се дават алемтузумаб и глюкокортикоид, на 14-ия ден се влива костен мозък от същия донор, а после остава само такролимус. Идеята е част от лимфоцитите срещу донора да се изтощят и да се намали броят на лекарствата. Това не отменя отхвърлянето.
Смесеното кръвотворно присъствие на донора стига връх от 8 % в четвъртата седмица и после не се открива. Към 2023 г. броят на левкоцитите и бъбречната функция при този пациент са стабилни, а креатининът грубо остава в норма поне три години. Пикове на левкоцитите на 30,7 и на 36,7 месеца съвпадат с две процедури за костно закрепване на протезите на краката, не с отхвърляне на пениса. Инфузията намалява лекарствата. Тя не прави присадката невидима за имунитета.
Отхвърляне все пак има, при добър прием на терапията. През март 2018 г. биопсията е степен I или II по скалата на Банф, с лимфоцити около съдовете. През март 2019 г. биопсията е тиха. На 19,6 месеца петнист обрив по надлобковата кожа се лекува с клобетазол. На 27,4 месеца биопсията е степен III и се лекува с венозен метилпреднизолон в продължение на два дни.
За сравнение, първият пациент в Кейптаун получава бъбречна увреда от такролимус на седмия месец и после две инфекции от прекалено силна имуносупресия. В Бостън на 28-ия ден има степен I, на 32-ия ден степен III, лекувана със стероид и антитимоцитен глобулин, а на 44-ия ден токсичност от такролимус с висок калий.
Кожата показва отхвърлянето, защото самият пенис трудно се биопсира многократно. Обривът е ранният видим белег. По време на ограниченията около коронавируса една лека червенина е уловена на видеопреглед и довежда до биопсия и венозен стероид, след което отзвучава. Който носи такава присадка, не чака плановия месец, ако кожата смени цвета си.
Кога обрив, температура или спиране на урината искат лекар
Нов обрив по присадената кожа, температура или друг признак на инфекция, или внезапна невъзможност за уриниране са причина за връзка с лекар още същия ден. При този пациент задръжката на урина идва веднага щом катетърът е махнат в третата седмица, не след месеци мълчание. Програмата в Балтимор описва отхвърлянето като обрив и казва, че според тежестта се ползват унгвенти или кратък венозен стероид, често след биопсия.
Такролимусът, по листовката на MedlinePlus с редакция от 15 януари 2023 г., се дава само от лекар с опит в трансплантации. Лекарството сваля имунната защита и вдига риска от тежка инфекция. Веднага се търси лекар при болки в гърлото, кашлица, температура, силно изтощение, грипоподобно неразположение или топла, червена и болезнена кожа. Колкото по-дълго и на по-висока доза се пие, толкова по-висок може да е рискът от лимфом. Повод за обаждане са подути възли, отслабване, нощни изпотявания, кашлица, задух, болка в гърдите или тежест в корема.
| Какво се появява | Какво може да стои зад него | Какво да се направи |
|---|---|---|
| Обрив, зачервяване или оток само по присадката | остро отхвърляне на кожата, включително степен, която иска биопсия | връзка с проследяващия екип още същия ден |
| Температура, болки в гърлото, кашлица, силно изтощение | инфекция при потиснат имунитет, според листовката за такролимус | обаждане на лекар веднага, без да се чака планов час |
| Рязко по-малко урина, отоци, гърч или необичайни кръвонасядания | възможно бъбречно увреждане или предозиране | спешен преглед, а при гърч, колапс или задух обаждане на 112 |
| Урината спира след сваляне на катетъра | задръжка, каквато този пациент има в третата седмица | урологичен преглед, без отлагане с дни |
Същата листовка дава и ежедневни правила за такролимус, не само за тази операция. Лекарството не се спира при добро самочувствие. Обикновените капсули и формите с бавно освобождаване не се сменят без лекар. Грейпфрут, жълт кантарион и омепразол могат да разместят нивото, а между такролимус и циклоспорин се пази поне едно денонощие.
Слънцето и солариумът се ограничават заради кожен рак, а ваксина не се слага без питане. Силната жажда, честото уриниране и мъгливото виждане могат да са белег на нов диабет. Такролимусът може да увреди плода, затова бременност се обсъжда с лекаря предварително. Името на продукта в България се сверява с фармацевт, защото американските търговски имена не са местна рецепта. При колапс, гърч или невъзможно дишане номерът за спешна помощ е 112.
Кой може да бъде обсъждан за такава присадка
Такава присадка не е стандартна операция и не се предлага като готов избор във всяка урологична клиника. Критериите от Балтимор описват кого един изследователски екип би обсъдил. Лекарят в България казва какво реално се прави тук, обикновено реконструкция от собствена тъкан, и дали чужда присадка изобщо влиза в разговора.
Първоначалните критерии искат пълнолетен с тежка загуба след травма и поне шест месеца възстановяване, или след рак с пет години ремисия, или с неясни гениталии от раждането, когато друга реконструкция е неприемлива. Донорът е починал, на 16 до 65 години, по възможност до пет години разлика във възрастта и с близък тон на кожата.
Поправките от 2023 г. добавят тежък микропенис при екстрофия и еписпадия, без задължително чакане при вродено състояние у възрастен. Фиксираните пет години след рак отпадат. На тяхно място стои ремисия с много нисък риск от връщане по актуалните данни, защото имуносупресията може да събуди тумор. Пада и твърдият таван за възрастова разлика. Донорът пак трябва да даде жива, работеща тъкан. Близкият цвят на кожата силно се препоръчва, но разлика се допуска, ако пациентът и екипът преценят, че ползата е по-голяма.
Страницата на програмата в Балтимор пази по-тесен филтър и той не е световен закон. Приемат се цисджендър мъже, тоест мъже, които се определят с пола, записан при раждането, на възраст от 18 до 69 години, без минала ХИВ инфекция и без хепатит C, способни да пият имуносупресия. На същата страница операцията не се предлага на транс мъже.
Раковият прозорец там още е поне пет години, което е по-твърдо от формулировката в обзора от 2023 г. Има и условие за американско гражданство или равностоен статут. Престоят в болница се очаква от четири седмици до три месеца, а чакането на донор е от седмици до месеци. Освен кръвна група се гледат тон на кожата, пол, етническа принадлежност и размер.
- Кандидатът иска спонтанна ерекция и проникване без имплант, не само канал за урина.
- Той иска вид и усет, сравними с роден пенис, и приема доживотни лекарства.
- Партньорът минава психична и социална оценка, защото отказът му може да доведе до сваляне.
- След травма се чакат поне шест месеца, а след рак ремисията се мери по актуалния риск.
- Липсва годна тъкан за ламбо, или предишна реконструкция вече се е провалила.
В проучване сред американски ветерани, което Лопес и колегите му цитират, 61 % от мъжете биха дарили пенис, срещу 81 % за крайник. Около 86 % от донорите за този тип присадки в САЩ до едно проучване от 2019 г. са бели, затова съвпадението на цвета на кожата е бавно. Страницата на програмата пише, че присадка не е губена от човек, който е пил имуносупресията навреме и по схема. Това не е обещание за следващия пациент. Свалените присадки са вързани с психологически отказ или с пропуснати дози.
Какво пет случая още не могат да обещаят
Пет описани операции не казват на един мъж какъв е личният му шанс да задържи присадката или да има секс след десет години. Всички пет искат повторна хирургия. Проблеми със заздравяването са чести. Остро отхвърляне се явява при всеки, който задържа присадката дълго, включително при редовен прием в Балтимор. Нервът обаче може да наваксва поне до третата година, както е видяно при пациента в Бостън, и разговорът преди операция трябва да включва тази късна възможност, без да я представя като сигурна.
Отворени остават дългият имунен ход, етиката на разликата в цвета на кожата и начинът да се удържи редовният прием. Авторите от 2023 г. не искат полицейско проследяване за полови инфекции. Искат постоянен разговор, защото при потиснат имунитет такава инфекция може да стане тежка, преди да бъде уловена, и да удари уретрата и кожата. Хроничното отхвърляне на теория може по-късно да свие малките съдове и да влоши ерекцията. Обзорът от 2025 г. казва, че този късен ефект още не е измерен достатъчно. Затова нито ерекцията на дванадесетия месец, нито тихата биопсия на първата година затварят темата.
Често задавани въпроси
Може ли мъж с тази присадка да има свои деца?
При балтиморския получател не, поне не чрез присадката. Взривът е отнел тестисите му, а донорските не са прехвърлени, за да не се роди дете с гените на донора. Забременяването след операцията в Кейптаун от 2014 г. е при мъж със запазени собствени тестиси и присаден само пенис. Хормоните след загуба на тестиси се обсъждат отделно с лекуващия лекар.
Боли ли отхвърлянето и винаги ли има обрив?
В Балтимор видимият белег е обрив или зачервяване по присадената кожа, а не задължително силна болка. Един епизод на степен III по Банф на 27,4 месеца се лекува с венозен стероид за два дни. При втория пациент в Кейптаун отхвърлянето идва със силна болка, която не отговаря на плазмафереза, и завършва със сваляне. Нова промяна по кожата се показва на екипа, без да се чака да заболи.
Колко дълго се остава в болницата след такава операция?
Програмата в Балтимор посочва престой от четири седмици до три месеца, според помощта у дома, разстоянието до болницата и хода на зарастването. Първите дни минават в интензивно отделение, после в звено за трансплантирани. Получателят от 2018 г. се очаква да излезе още същата седмица след обявяването, но това е един ход, не норма за следващия човек.
Защо присадката в Китай е свалена след две седмици?
Свалена е на 14-ия ден, защото пациентът и съпругата му не приемат новия пенис психологически, на фона на силен оток и променен вид. Има и некроза на повърхностната кожа. Обзорът от 2023 г. свързва провала със слаба психична подготовка преди операцията, не с единствена имунна буря, която лекарството не е хванало.
Спира ли се такролимусът, ако човек се чувства добре?
Не. Листовката казва лекарството да продължи и при добро самочувствие и да не се спира без лекар. В Кейптаун пропуснатите дози вървят заедно с инфекции, стеснение и загуба на тъкан. Различните форми на такролимус не се разменят помежду си, а грейпфрут и жълт кантарион се избягват, докато фармацевтът не каже друго за конкретната рецепта.
Има ли такава операция в България?
В източниците тук тя не е описана като рутинна грижа, а като изследователски протокол в САЩ и като единични операции в Южна Африка и Китай. Уролог или пластичен хирург казва дали загубата се покрива със собствено ламбо и какви са местните възможности. Американските възрастови и граждански филтри не се пренасят автоматично.
Връща ли се усетът в скротума заедно с пениса?
Пенисът при този пациент има нормален усет на дванадесетия месец, включително посочване на допира. Долната половина на скротума и част от коремната кожа остават с отслабен усет към същия срок. Нервите не се възстановяват с еднаква скорост в цялата присадка, а при пациента в Бостън усетът продължава да се подобрява дори след втората година.
Заключение
Балтиморският случай показва, че пенис, скротум без тестиси и част от корема могат да заработят заедно. Повече от година по-късно мъжът уринира прав, има ерекция и оргазъм, а усетът по пениса се връща, докато скротумът изостава. Той остава на такролимус, минава през обриви и през биопсия от степен III, а към третата година бъбречната функция още е в норма. Две от другите четири присадки на пенис са свалени.
За човек със загуба на пенис стъпката е разговор с уролог или пластичен хирург. Пита се дали собствено ламбо стига за уриниране прав и за секс с протеза, дали след травмата изобщо има тъкан за ламбо и дали целта е точно спонтанна ерекция, за която се плаща с доживотно лекарство. Ако такролимус вече се пие, дозата не се пропуска. Нов обрив по присадката, температура или спряла урина се съобщават същия ден. При гърч, колапс или невъзможно дишане се звъни на 112.
Пет случая не дават личен процент. Рецензираните текстове от 2023 г. и от октомври 2025 г. оставят реконструкцията от собствена тъкан за пътя без имуносупресия и пазят донорския пенис за строго подбрани хора в център с дълго проследяване. Решението е на екипа, който вижда дефекта, бъбреците, евентуалния рак и готовността на човека и на партньора му да живеят с чужда тъкан.
Източници
- Redett RJ, Etra JW, Brandacher G et al.: Total Penis, Scrotum, and Lower Abdominal Wall Transplantation. The New England Journal of Medicine, 7 ноември 2019 г.
- Lopez CD, Girard AO, Lake IV et al.: Lessons learned from the first 15 years of penile transplantation and updates to the Baltimore Criteria. Nature Reviews Urology, 10 януари 2023 г.
- Johns Hopkins Performs First Total Penis and Scrotum Transplant in the World. Johns Hopkins Medicine, 23 април 2018 г.
- Nitkin K: First-Ever Penis and Scrotum Transplant Makes History at Johns Hopkins. Johns Hopkins Medicine, 23 април 2018 г.
- Ngaage LM, Elegbede A, Sugarman J et al.: The Baltimore Criteria for an ethical approach to penile transplantation: a clinical guideline. Transplant International, 24 октомври 2019 г.
- Tacrolimus: MedlinePlus Drug Information. MedlinePlus, 15 януари 2023 г.
- Kodali NA, Janarthanan R, Dirican OF et al.: Conventional Penile Reconstruction Versus Penile Allotransplantation: A Comprehensive Review. Cureus, 17 октомври 2025 г.
- Penis Transplant Program. Johns Hopkins Medicine, актуализация 2026 г.
