Периодични движения на крайниците: симптоми и лечение

Периодични движения на крайниците: симптоми и лечение

Периодичното разстройство на движението на крайниците е ритмично потрепване или ритане, най-често на краката, докато човек спи. Диагноза се поставя, когато движенията са чести, обясняват накъсан сън или умора през деня и зад тях не стои друго нарушение. В някои български заглавия стои „психично нарушение“. Медицинското име идва от периодичността на движенията.

Партньорът усеща ритници през около 20–40 секунди, а на сутринта остава недоспан ден. В кохорти от САЩ, Швейцария и Германия, на възраст около 54–58 години, повече от 15 такива движения на час има при 28,6–33,3 % от хората, а при мъже на средна възраст 76,5 години делът стига 61 %. Числата описват честотата на движенията. Отделното разстройство се поставя много по-рядко.

Прагът при възрастни е над 15 движения на час, а при деца над 5, и само ако няма друга причина. Насоките на Американската академия по медицина на съня (AASM), публикувани през януари 2025 г., не посочват лекарство за самото разстройство и съветват да не се използват триазолам и валпроева киселина. При синдрома на неспокойните крака същият документ измества допаминовите агонисти от обичайното първо място.

Какво представляват периодичните движения на крайниците

Периодичните движения по време на сън са повтарящи се, еднотипни потрепвания, най-често на единия или на двата крака. Палецът на стъпалото се вдига, глезенът, коляното или тазобедрената става се сгъват, а по-рядко се включва и ръка. На английски състоянието се нарича periodic limb movement disorder. Човекът, който ги прави, обикновено не ги помни и няма парене, пълзене или болка в крайника, каквито има при неспокойните крака.

Находката и диагнозата не са едно и също. Клиника Кливланд разделя двете. Движенията са честа находка при изследване на съня и често вървят заедно с друго състояние. Разстройство се записва, когато друга причина не се открива, а сериите обясняват оплакването. Ритници на записа, без накъсан сън и без дневна умора, не водят сами до тази диагноза. Клиниката нарича разстройството без друга причина рядко.

Механизмът не е затворен. Професионалното издание на Merck от юли 2026 г. допуска смущение в предаването на допамин в централната нервна система. Клиника Кливланд сочи възможна свръхвъзбудимост на гръбначния мозък. И двете обяснения са работни хипотези. Те не превръщат всяко нощно потрепване в предвестник на друга неврологична болест.

Потрепването в мига на заспиване, наричано старт на съня, е отделно и обикновено безобидно. Националната фондация за сън го отделя от ритмичните серии по-късно през нощта. Сериите попадат по-често в по-леките фази и могат да съкратят дълбокия сън, без човекът да помни събуждане.

краката се издигаха от сивото одеяло

По какво се различават от синдрома на неспокойните крака

Разликата се усеща още преди съня. При синдрома на неспокойните крака човекът е буден и има непреодолим подтик да движи краката, често с пълзене, дърпане, сърбеж или болка. Оплакването се усилва в покой и вечер и отслабва при ходене или разтягане. При периодичните движения такова усещане обикновено липсва, а ритниците стават насън.

Националният институт по неврологични разстройства и инсулт към Националните институти по здравеопазване на САЩ (NINDS) описва синдрома като по-чест при жените, с начало най-често в средна възраст, макар да започва и по-рано. Клинично значимата форма засяга поне 2–3 % от възрастните и до 1 % от децата, както обобщават ръководителите на групата, която подготви насоките на AASM. Няма лабораторен тест, който сам да постави тази диагноза. Стига внимателният разказ за подтика, облекчението при движение и вечерното засилване.

До 80 % от хората със синдрома имат и периодични движения на изследване на съня, показва прегледът на Дракадос и колеги от 2021 г.. Сред хората с такива движения на полисомнография синдромът е налице при 22,5 %. Над 30 % от пациентите със синдрома имат и самото разстройство, тоест клинична картина, която отговаря на диагнозата, а не само находка от записа.

Движения по време на сън Отделното разстройство Неспокойни крака
Кога се появяват Насън, по-често в по-леките фази Насън, и само ако обясняват оплакването При буден човек, най-силно вечер
Има ли неприятно усещане Обикновено липсва и човекът не помни ритниците Обикновено няма парене или пълзене Подтик за движение с неприятно усещане
Как се доказва Полисомнография над прага Същият праг, увреден сън и изключена друга причина Разказът стига, нощ в лаборатория не е задължителна
Какво следва за лечението Не всяка находка се лекува Няма препоръчано лекарство в насоките от 2025 г. Желязо по лаборатория и габапентин

Полисомнографията при синдрома се добавя, когато се търси друго нарушение на съня или трябва да се види дали има и ритмични движения. За самото разстройство тя е необходима. Merck отбелязва, че движенията са чести при нарколепсия и при разстройство на поведението в съня с бързи очни движения, затова записът служи и за разграничаване.

Колко често излизат движенията на изследване на съня

Честотата зависи от това дали се броят движенията, или се поставя диагноза. Клиника Кливланд нарича разстройството без друга причина рядко, а самите движения честа находка при нощно изследване. Затова висок дял на индекс над 15 не означава, че толкова хора имат отделна болест.

Прегледът на Дракадос и колеги от 2021 г. събира големи изследвания именно на индекса. В кохортата от Уисконсин 28,8 % от участниците със средна възраст 56,1 години имат над 15 движения на час. В швейцарската ХипноЛаус делът е 28,6 % при средна възраст 58,4 години, а в германските кохорти около 54-годишна възраст е 33,3 %. При мъже в американско проучване, средна възраст 76,5 години, над прага са 61 %. Цифрата важи за тези мъже. Кохортите са от САЩ, Швейцария и Германия.

Същият преглед казва, че повечето такива трудове мерят движенията, а диагнозата на изключване остава отделен въпрос. Данните за разлика между мъже и жени при движенията са противоречиви. При бременност прегледът описва пик на синдрома и на индекс над 15, който стига до 25 %. При деца индекс над 5 на час се среща при 5,6–8 % в популационни проучвания, а дял на самото разстройство сред всички деца не е установен.

Какво помни спящият и какво вижда партньорът

Спящият човек обикновено не усеща ритниците и кратките пробуждания след тях. На сутринта остават накъсан сън, усещане за недоспиване или сънливост през деня. Партньорът е този, който описва ритане на близки интервали, най-често през 20–40 секунди. NINDS дава сходен интервал от 15–40 секунди при хора, които имат и синдрома, като движенията могат да се нижат през голяма част от нощта.

Последиците се усещат през деня, когато сериите режат съня. Националната фондация за сън, в актуализация от 28 май 2026 г., изброява безсъние, събуждане от самото движение, трудности с вниманието и по-слаби резултати в работата или в училището. Понякога лечение изобщо не е нужно, защото проучванията само за това разстройство са малко. Ако сънят и денят не страдат, лекарство за всяка ритмична серия няма опора в насоките.

Клиника Кливланд допълва, че при хора с двигателни нарушения на съня по-често се среща високо кръвно налягане, което може да увеличи риска от инсулт и инфаркт. Единична нощ с ритници не е спешно състояние. Повод е налягането да се измери и да се каже на личния лекар, особено ако сънливостта вече пречи на деня.

Кои болести и лекарства засилват потрепванията

Точната причина при много хора остава неизвестна. Merck изброява ситуации, в които движенията и синдромът се срещат по-често. Сред тях са железен дефицит и анемия, бъбречна или чернодробна недостатъчност, уремия, диабет, невропатия, множествена склероза, болест на Паркинсон, увреждане или тумор на гръбначния мозък, бременност, стимуланти, някои антидепресанти и блокери на допамина. Същото се среща и след спиране на някои лекарства. Заседналият начин на живот, тютюнопушенето и затлъстяването се сочат като допълнителни рискови фактори. При първичен синдром на неспокойните крака повече от една трета от пациентите имат роднина със същото оплакване.

Първата практическа стъпка при синдрома, според насоките от януари 2025 г., е да се махне това, което го подклажда. В списъка влизат алкохол, кофеин, антихистамини, серотонинови и антидопаминови лекарства и нелекувана обструктивна сънна апнея. Клиника Кливланд именува антидепресанти, при които движенията се засилват. Сред тях са миртазапин, венлафаксин, сертралин, флуоксетин и амитриптилин, заедно с антихистамини и антипсихотици. NINDS добавя и някои средства срещу гадене.

  • Серотонинов антидепресант може да увеличи нощните движения, без това да е повод да го спрете сами.
  • Антихистамините за алергия могат да засилят и движенията, и вечерния подтик.
  • Антипсихотиците блокират допамина и също се свързват с по-чести ритници.
  • Промяната на такова лекарство решава лекарят, който го е предписал.

Прегледът от 2021 г. отбелязва, че не всеки антидепресант се свързва еднакво с движенията. Тразодон, бупропион и доксепин се споменават по-рядко като провокиращи. Бупропионът обаче не е лечение на синдрома. AASM през 2025 г. дава условна препоръка против него именно като средство срещу неспокойните крака.

Как се доказва разстройството

Разстройството се доказва с нощна полисомнография, а синдромът на неспокойните крака с разказа. Merck описва записа като повтарящи се избухвания на мускулна активност. Проследяват се мозъчните вълни, дишането, сърдечният ритъм, движенията на очите и мускулите, най-често на предния пищялен мускул. Видеото през нощта помага ритниците да се отделят от епилептичен пристъп, отбелязва Националната фондация за сън.

Прагът, който Клиника Кливланд посочва, е над 15 движения на час при възрастни и над 5 при деца. Към него се добавя реален проблем със съня или с деня, например сънливост, която пречи на работата, училището или ежедневните задължения. Преди да се постави тази диагноза, се изключват сънна апнея и синдромът на неспокойните крака. Записът търси и нарколепсия, и разиграване на сънища, защото при тях движенията са чести, но носят друго име.

Една нощ може да подцени или да надцени индекса, защото той се променя силно от нощ към нощ. Числото се чете заедно с разказа на партньора и с това как минава денят. Кръвта търси причини, които се лекуват. Merck препоръчва изследване за анемия, железен дефицит, черен дроб и бъбреци. При клинично значим синдром AASM иска феритин и насищане на трансферина, пресметнато от желязото и общия желязосвързващ капацитет.

Кръвта се взима сутрин, след поне 24 часа без храни и добавки с желязо. Лабораторна бележка „в референтни граници“ може да е твърде ниска за този синдром, защото насоките от 2025 г. използват по-висока граница от обичайната за населението. Резултатът се тълкува от лекаря, който познава и останалите лекарства.

жена, която изглежда раздразнена в леглото до сънния човек

Кога нощните ритници са повод за преглед

Ритмично ритане без дневна умора и без накъсан сън не е спешен повод. Преглед е уместен, когато партньорът описва редовни ритници, а вие сте сънливи, заспивате трудно или се будите често. Клиника Кливланд съветва да се потърси лекар и при нови или засилващи се оплаквания, и когато започнатото лечение се понася трудно.

Ситуация Какво да направите
Ритмично ритане насън заедно с дневна сънливост или накъсан сън Преглед при личния лекар и насочване към специалист по съня
Вечерен подтик за движение и пълзене или дърпане в краката Същият преглед, защото това насочва към неспокойни крака
Хъркане със спиране на дишането или задавяне Първо оценка за сънна апнея, преди отделна двигателна диагноза
Разиграване на сънища, падане от леглото или нараняване Спешна оценка, а при травма обаждане на 112
Влошаване или лоша поносимост на вече предписано лекарство Разговор с лекаря, който го е написал, без самоволно спиране

На 112 се обаждате при травма през нощта, ако спящият е наранен, не се събужда или дишането спре и не се възстановява. Разиграването на сънища с падане от леглото е друг проблем, не ритмичната серия през 20–40 секунди, и също иска бърза оценка. Спирането на дишането с хъркане и задавяне насочва първо към апнея. Такива признаци не се оставят за след седмици. Обикновените ритници без тези белези минават през планов преглед, не през спешното отделение.

Какво променят насоките за лекарствата от 2025 г.

За самото разстройство насоките от януари 2025 г. не препоръчват нито едно лекарство. Единствените ясни позиции при възрастни са условни и отрицателни. AASM съветва да не се използват триазолам и валпроева киселина, защото доказателствата и за двете са много слаби. При деца с това разстройство работната група не намира годно доказателство за лечение. Ръководителите на групата пишат, че явлението още се нуждае от по-точно определение, за да има и по-надежден подход. Merck добавя, че бензодиазепините могат да направят съня по-непрекъснат, но не намаляват самите движения, и носят риск от привикване, по-тежка апнея и дневна сънливост.

Когато водещото оплакване е синдромът, същият документ е конкретен. Силна препоръка имат габапентин, прегабалин и габапентин енакарбил. Последният е единственото останало одобрено от Агенцията по храните и лекарствата на САЩ (FDA) лекарство за синдрома, което насоките продължават да препоръчват. Останалите силно препоръчани средства се използват извън първоначалното си одобрение. Чести нежелани ефекти са сънливост, замаяност и нестабилна походка. Merck описва габапентин енакарбил като една вечерна доза с храна, няколко часа преди сън. Милиграмите идват с рецептата.

Допаминовите агонисти са голямата промяна спрямо практическия параметър на AASM от 2012 г. Тогава прамипексол и ропинирол бяха сред най-силно препоръчваните средства. В насоките от 2025 г. прамипексол, ропинирол, трансдермалният ротиготин и леводопа са с условна препоръка против обичайната употреба. Причината е аугментация, тоест влошаване от самото лекарство след месеци или години. Симптомите започват по-рано през деня, обхващат нови части на тялото и стават по-силни.

Кратките проучвания за одобрение не са улавяли този късен ефект. Кратък курс остава възможен, ако човекът държи на бързо облекчение и приема риска от по-късно влошаване. Каберголинът е със силна препоръка против. Клоназепам при синдрома също е условно непрепоръчан, защото ползата не надделява над сънливостта и проблемите с паметта и вниманието.

  • Габапентин, прегабалин и габапентин енакарбил са първият лекарствен избор при синдрома на неспокойните крака.
  • Ферикарбоксималтозата венозно има силна препоръка, когато желязото е в посочените граници.
  • Железният сулфат през устата и стимулацията на перонеалния нерв са с условна препоръка при синдрома.
  • Удълженият оксикодон и другите опиоиди са резерв при тежък синдром и се предписват предпазливо.

Кое от тези имена се отпуска в България и в каква доза, казват лекарят и фармацевтът. Американският документ не замества местната рецепта. При тежък синдром, който не отговаря на лекарства, Merck споменава устройство, което активира мускулите под коляното. То е описано за възрастни с умерен до тежък първичен синдром.

Кога се мисли за желязо и какво остава за навиците

Желязо не се започва на сляпо. При клинично значим синдром кръвта се взима сутрин, след поне 24 часа без железни храни и добавки. Насоките от 2025 г. обсъждат желязо през устата или венозно, ако феритинът е 75 µg/L или по-нисък, същото число в ng/mL, или ако насищането на трансферина е под 20 %. Между 75 и 100 µg/L се обсъжда само венозен път. При деца със синдрома прагът е феритин под 50 µg/L, а предложеното средство е железен сулфат. Тези граници са по-високи от обичайната лабораторна граница за хора без този синдром.

Merck от юли 2026 г. описва по-нисък праг и го прилага и към двете състояния. При феритин под 50 µg/L изданието посочва железен сулфат плюс 100–200 mg витамин C вечер, а след това габапентин енакарбил, ако желязото не помогне или ако няма дефицит. За синдрома AASM от 2025 г. използва праг 75 µg/L, а Merck от юли 2026 г. още описва 50 µg/L и за двете състояния. Лекарят решава кой праг да приложи, след като види резултата.

За движения без синдром уисконсинското проучване от 2015 г. върху 801 души на средна възраст 58,6 години, служители на щата, намира връзка между феритин до 50 µg/L и индекс над 15. Отношението на шансовете е 1,55 след отчитане на други фактори, включително известни генетични варианти. Връзката идва от една извадка и не доказва, че желязна таблетка ще спре ритниците. Прегледът от 2021 г. описва ролята на желязото при движения без синдром като недостатъчно изяснена.

Навиците идват преди рецептата при лек синдром. NINDS описва редовен час за сън, по-малко алкохол, никотин и кофеин, умерено движение през деня, масаж на краката или топла вана, а понякога топъл или студен компрес. Тези мерки целят вечерния подтик. Те не са изпитани като лечение на чистото двигателно разстройство. Merck добавя обичайна хигиена на съня и при двете състояния.

  • Кафето, чаят и алкохолът в късния следобед често подклаждат вечерния подтик за движение.
  • Редовният час за лягане и ставане прави съня по-лесен за оценка.
  • Топлата вана и лекият масаж на прасците са мярка за неспокойните крака.
  • Желязна добавка без прясна кръвна проба не е безопасна първа стъпка.

Как протича при деца и по време на бременност

При деца разстройството не се лекува по възрастната схема. AASM не намира доказателства за лекарство срещу детското разстройство с периодични движения. Индекс над 5 на час е прагът, над който движенията се смятат за чести, но сам по себе си не е диагноза. В популационни проучвания такъв индекс има при 5,6–8 % от децата, а дял на самото разстройство сред всички деца не е установен. NINDS предупреждава, че синдромът при дете се бърка с болки на растежа или с хиперактивност с дефицит на вниманието, защото на детето му е трудно да опише подтика.

Ако има синдром и феритин под 50 µg/L, единственото средство с условна препоръка в насоките от 2025 г. е железен сулфат. Останалите лекарства за възрастни групата не подкрепя при деца. Родителите не започват желязо по лабораторна бележка „в граници“ без лекар, който познава детския праг. Заедно с индекса се гледат дневната сънливост, вечерното неспокойство и разказът на детето.

По време на бременност синдромът е чест, особено в последния триместър, и при много жени отшумява след раждането. Прегледът от 2021 г. описва пик до 25 % за синдрома и за индекс над 15, вероятно във връзка с желязото. Насоките от 2025 г. казват, че изборът на всяко средство минава през профила на безопасност за бременността. Дози и имена от възрастния списък не се пренасят автоматично. Решението е на проследяващия лекар.

Ходът е различен при двата проблема. NINDS посочва, че синдромът няма средство, което да го премахва завинаги. В началото има периоди на затихване за седмици или месеци, после оплакванията често се връщат и се усилват. При чистото двигателно разстройство дългият ход е по-слабо описан. Ако причината е железен дефицит, бъбречна болест или лекарство, корекцията на причината може да намали движенията. Ако причина няма, целта е по-цял сън и по-бодър ден, без обещание, че ритниците ще изчезнат.

Често задавани въпроси

Опасни ли са ритмичните ритници по време на сън?

Самите ритници не са спешно състояние и често остават само находка. Опасната част е накъсаният сън и дневната сънливост, а Клиника Кливланд свързва двигателните нарушения на съня с по-често високо кръвно, което може да вдигне риска от инсулт и инфаркт. На 112 се звъни при травма, спряло дишане или човек, който не се събужда. На следващия ден личният лекар преценява дали записът на съня е нужен.

Трябва ли да спра антидепресанта, ако ритам насън?

Не спирайте антидепресант сами, дори ако той може да засилва движенията. Серотониновите средства, сред които миртазапин, венлафаксин, сертралин, флуоксетин и амитриптилин, са в списъка на Клиника Кливланд. Клиниката казва лекарството да не се спира без разговор с предписалия го лекар. Понякога се търси друго средство, а лечението на настроението не се маха наведнъж.

Помага ли желязо, ако феритинът е в обичайните лабораторни граници?

Може да се обсъди при синдрома дори когато лабораторията пише „в граници“, защото прагът за това оплакване е по-висок. При възрастни AASM говори за желязо при феритин 75 µg/L или по-нисък, или при насищане на трансферина под 20 %, а между 75 и 100 µg/L само по венозен път. И под тези стойности желязото се започва от лекар. Дозата и пътят се определят след сутрешна кръв без желязо в предишните 24 часа.

Може ли това да е ранен признак на Паркинсон?

Клиника Кливланд посочва, че няма данни движенията или разстройството да са ранен признак на болест на Паркинсон. Хора с вече поставена болест на Паркинсон могат да имат такива движения като част от нея, а NINDS отбелязва по-висок риск от неспокойни крака при тази болест. Ритниците сами по себе си не означават, че предстои паркинсонизъм, а други неврологични оплаквания се казват на прегледа.

Минава ли само разстройството?

Синдромът на неспокойните крака няма средство, което да го излекува завинаги, пише NINDS. В началото оплакванията могат да затихнат за седмици или месеци и после да се върнат. При движенията без синдром ходът е по-слабо проучен. Ако зад тях стоят ниско желязо, бъбречна болест или лекарство, корекцията на причината може да ги намали, без това да е гаранция.

Задължителна ли е нощ в лаборатория за сън?

За самото разстройство да, защото без полисомнография движенията не се броят и не се отделят от апнея. За синдрома на неспокойните крака нощта в лаборатория не е задължителна. Тя се добавя, когато се подозира друго нарушение на съня или трябва да се види дали има и ритмични движения. Една нощ понякога подценява индекса, защото той се променя силно от нощ на нощ.

шоколад и кафе

Заключение

Движенията на краката през нощта са честа находка след средна възраст и рядко са отделна болест сами по себе си. В кохорти около 54–58 години над 15 движения на час има при 28,6–33,3 % от хората, а при мъже на средна възраст 76,5 години делът стига 61 %. Самото разстройство се приема след изключване на апнея, неспокойни крака и други причини. Насоките от януари 2025 г. не дават лекарство за изолираните ритници и изместват допаминовите агонисти от обичайната първа линия при синдрома.

Запишете няколко сутрини колко сънливи сте били и помолете партньора да отбележи дали ританията са ритмични и през какъв интервал. На прегледа поискайте сутрешен феритин и насищане на трансферина, преди да се говори за желязо, и кажете кое е водещо, вечерният подтик за движение или само нощните ритници без усещане. Ако има хъркане със спиране на дишането, първо се изяснява апнеята.

Ако лечението вече включва прамипексол, ропинирол, ротиготин или леводопа от по-дълго време, попитайте дали оплакванията не започват по-рано през деня и дали не са обхванали ръцете. Това е въпросът за аугментацията, заради който насоките от 2025 г. вече не държат тези средства като обичаен дългосрочен избор. Новата схема, ако изобщо трябва лекарство, се избира с лекаря според това кое оплакване е налице и какво показва кръвта.

Източници

  1. Winkelman JW, Berkowski JA, DelRosso LM et al.: Treatment of restless legs syndrome and periodic limb movement disorder: an American Academy of Sleep Medicine clinical practice guideline. Journal of Clinical Sleep Medicine, 1 януари 2025 г.
  2. Berkowski JA, Winkelman JW: Summary of new clinical practice guideline for RLS and PLMD. American Academy of Sleep Medicine, 2024 г.
  3. Schwab RJ: Periodic Limb Movement Disorder (PLMD) and Restless Legs Syndrome (RLS). Merck Manual Professional Edition, юли 2026 г.
  4. Periodic Limb Movements of Sleep (PLMS): Causes & Symptoms. Cleveland Clinic, 8 юни 2023 г.
  5. Drakatos P, Olaithe M, Verma D et al.: Periodic limb movements during sleep: a narrative review. Journal of Thoracic Disease, ноември 2021 г.
  6. Li J, Moore H, Lin L et al.: Association of low ferritin with PLM in the Wisconsin Sleep Cohort. Sleep Medicine, ноември 2015 г.
  7. Restless Legs Syndrome. National Institute of Neurological Disorders and Stroke, 2026 г.
  8. McCoy A: Periodic Limb Movement Disorder: Causes, Symptoms, & Treatments. Sleep Foundation, 28 май 2026 г.

За редакцията

Редакция BgMedBookМедицински справочник

Редакцията на BgMedBook подготвя статии за здравето, заболяванията и лечението въз основа на клинични ръководства, научни изследвания и препоръки на здравни институции. При търсенето и анализа на актуални изследвания, както и при превода им на български, редакцията използва инструменти с изкуствен интелект. Източниците са посочени във всяка статия. Информацията на сайта не замества консултацията с лекар.