Някои ракови заболявания – особено ракът на белите дробове – често се откриват случайно, след несвързани медицински изследвания. В много случаи е трудно да се каже злокачествено от доброкачествени тумори, освен чрез използване на инвазивни методи като биопсия. Все пак, един кръвен тест, който може да изключи рака, може да бъде играчът, който изискваме.
Последните данни показват, че понастоящем в Съединените щати се откриват около 1,6 милиона белодробни възли годишно, които изискват допълнителни тестове, за да се установи дали те са ракови.
Биопсиите са инвазивни. И често лекарите ще съветват още по-инвазивни решения, като например хирургия, за да премахнат възловите признаци и съмненията на пациента.
За такива чувствителни, крехки органи като белите дробове, обаче, един инвазивен метод носи със себе си цял набор от рискове, които потенциално могат да влошат нещата.
Д-р Жерар Силвестри от Медицинския университет в Южна Каролина в Чарлстън води проучване за изследване на неинвазивен метод за определяне дали белодробните възли са доброкачествени или злокачествени. Той обяснява защо това изследване е важно.
"Помислете за белите дробове като 2-литрова бутилка сода, а нодулът като грах в центъра", отбелязва д-р Силвестри. "По време на биопсия, например, белите дробове могат да се сринат и да се нуждаят от епруветка, за да се разшири", обяснява той.
Ето защо той и екипът от изследователи са изследвали предимствата на кръвен тест, фокусиран върху наличието на биомаркери, което би показало колко е вероятно откритите нодули да са ракови.
"Целите ни за този биомаркер са да подпомогнем изчисляването на риска от рак, да представим на пациента варианти и препоръки и да избегнем подлагането на доброкачествени пациенти на скъпи, ненужни и натрапчиви процедури".
Д-р Жерар Силвестри
Резултатите от изследванията им вече са публикувани в списанието
Тестът показва точност от 98%
Д-р Силвестри и изследванията на екипа са част от проучването за белодробните плазмени протеомични класификатори, което изследователите наричат "проспективно многоцентрово наблюдателно проучване", което ретроспективно оценява ефективността на специално проектиран кръвен тест, който може да оцени " протеини и пет клинични рискови фактора "за рак на белия дроб.
Целта на кръвния тест е да се определи дали пациентите с белодробни възли, които имат нисък или умерен риск от рак на белия дроб, вероятно са развили безвредни или злокачествени тумори.
Основните биомаркери, които тестът оценява, са протеините LG3BP и C163A, чиито плазмени концентрации прогнозират този вид рак.
Ако резултатите от теста са отрицателни и тестваният човек има шанс за рак на белите дробове под 50%, вероятността от рак е много намалена. В този случай специалистите по здравеопазване могат да разработят подходящ план за лечение и последваща рутина.
"Той служи като тест за" изключване "на тези с нисък до умерен риск", казва д-р Силвестри за кръвния тест.
"Биомаркерът е инструмент за подпомагане на изчисляването на общия риск от рак и представя пациента с препоръки и опции. Той може да изтласка хората от неопределен риск и в нисък риск – без да се подлага на инвазивни и потенциални рискови процедури. "
Резултатите от настоящото проучване показват, че кръвният тест е 98% ефективен при изключването на възможността за рак на белите дробове.
За по-голяма сигурност, обаче, пациентите с отрицателни резултати – и по този начин с малка вероятност от злокачествени тумори – все пак ще бъдат наблюдавани периодично, за да се гарантира, че няма грешки.
"След две години компютърни томограми, които се извършват периодично и без доказателства за растеж, можем да кажем, че е доброкачествено", твърди д-р Силвестри.
За това изследване изследователите ретроспективно оценяват данните от 685 участници на клинични изпитания на 40 или повече години, всички от които са представили новопоявили се белодробни възли на изходно ниво.
Специалистите предполагат, че ако кръвният тест, който са изследвали, е бил използван за информиране на пациента, 40% по-малко инвазивни процедури биха се случили при хора с безвредни възли.
Вземайки под внимание това, д-р Силвестри и колеги казват, че следващата стъпка оттук следва да бъде провеждането на "клинично полезно проучване, за да се оцени как се променя клиничното взимане на решения и употребата на инвазивните процедури с познаване на резултатите от [ ] тест."
"Всичко, за да осигурят на лекарите по-голяма увереност в начина, по който ще управляват пациентите, ще бъде полезно", заключава д-р Силвестри.
