Редактиране на човешки гени: етика, рискове и лечение

Редактиране на човешки гени: етика, рискове и лечение

Редактирането на човешки гени може да е етично приемливо, когато променя само клетки на вече роден човек, цели тежка болест и минава през одобрение на лекарство. Предавана промяна в ембрион, сперматозоид или яйцеклетка с цел бременност не е приемлива за клинична употреба. През 2021 г. Световната здравна организация (СЗО) отново призовава регулаторите да не я одобряват, а проучване от 2020 г. не намира държава, която да я разрешава изрично.

На 8 декември 2023 г. Агенцията по храните и лекарствата на САЩ (FDA) одобри Касгеви, първото лекарство с CRISPR/Cas9, за сърповидноклетъчна болест при хора на 12 и повече години с повтарящи се кризи. На 9 февруари 2024 г. в Европейския съюз Касгеви получи условно разрешение и за тежка сърповидноклетъчна болест, и за зависима от преливания бета-таласемия. В проучването на Baylis и колеги от 2020 г. другата граница е правна. В 75 от 96 държави с документи по темата е забранено да се започва бременност с генетично променен ембрион.

При оценката на FDA 29 от 31 пациента с достатъчно проследяване нямаха тежка криза 12 поредни месеца. Европейската продуктова информация държи междинен анализ от април 2023 г., в който 28 от 29 пациента със сърповидноклетъчна болест постигнаха същия тип резултат, и иска кръвна картина поне веднъж годишно в продължение на 15 години. Докладът на СЗО от 12 юли 2021 г. повтаря позицията на генералния директор от юли 2019 г. срещу клинични опити с наследствено редактиране.

Какво е редактирането на гени

Редактирането на гени е целенасочена промяна на вече съществуваща ДНК, а не само добавяне на здраво копие. В разговорния въпрос „етично ли е регулирането на гените“ хората обикновено имат предвид точно тази намеса. В биологията регулация означава и колко силно работи даден ген. Касгеви прави и двете неща. Срязва контролен участък, за да се усили производството на фетален хемоглобин, тоест хемоглобина преди раждането.

Инструментът CRISPR/Cas9 стана програмируем през 2012 г. Преглед във Fertility and Sterility от 5 март 2023 г. припомня, че белтъкът Cas9 се насочва от къса водеща РНК към избрано място и срязва двете вериги. Клетката сама поправя срязването. Често поправката изключва участъка, вместо да впише дълга нова последователност буква по буква. Затова методът е удобен, когато целта е да се спре един контролен участък, и е слаб като обещание за произволна черта.

Генната терапия е по-широкото понятие. Страница на Клиника Майо от 23 април 2024 г. я описва като поправка, замяна или включване на ген, като за повечето хора тя още е само в клинично изпитване. При вирусен носител са възможни имунна реакция, попадане в грешни клетки и грешки, които могат да доведат до рак. Касгеви не се влива като вирус. Клетките се редактират в лаборатория и се връщат на същия човек. Прегледът от 2023 г. добавя, че Cas9 може да среже и подобни места и че срязването понякога размества големи хромозомни участъци. В култура дефектът се измерва. При ембрион, от който ще се роди дете, същата грешка може да остане за цял живот.

Илюстрация за редактиране на гени

Соматична промяна и зародишна линия

Етичната граница минава през това дали промяната може да стигне до следващото поколение. Соматични са клетките на тялото, например кръв, мускул и черен дроб. Зародишната линия обхваща сперматозоидите, яйцеклетките и ембриона, от който ще се роди дете. Докладът на СЗО от 2021 г. дели работата на три групи. Първата е соматично редактиране, което не се наследява. Втората е редактиране на зародишни клетки без цел размножаване. Третата е наследствено редактиране с цел бременност.

Употреба Какво се променя Стига ли до децата Какъв е статутът в цитираните документи
Соматично, извън тялото Кръвни стволови клетки на самия пациент Не Касгеви е одобрен в САЩ през 2023 г. и условно в ЕС през 2024 г.
Соматично, в тялото Клетки на място в организма Не, ако половите клетки останат незасегнати СЗО отбелязва вече започнати опити, включително при ХИВ и амилоидоза
Изследване на ембрион без бременност Лабораторен ембрион, който не се пренася Не се ражда дете Част от държавите го позволяват, други го забраняват
Наследствено редактиране Ембрион или полови клетки с цел бременност Да, ако детето има свои деца В 75 от 96 държави е забранено и никоя не го разрешава изрично
Подобрение без болест Способности при иначе здрав ембрион Да, ако промяната е зародишна Отделя се от лечението и буди възражения за справедливост

Соматичната промяна спира до човека, който може да я откаже, ако половите клетки не са пипани. Наследствената стига до дете, което още не съществува. Лабораторният ембрион не води до раждане, но оставя спора за статуса на ембриона и за даряването на яйцеклетки.

Проучването на Baylis, Darnovsky, Hasson и Krahn, публикувано на 1 октомври 2020 г. в The CRISPR Journal, преглежда документи в 106 държави. В 96 от тях има закон, правилник, насока или договор с отношение към ранни ембриони и полови клетки. За лабораторна работа без бременност повечето нямат специален текст. Сред онези, които имат, 23 забраняват такова изследване, а 11 изрично го позволяват. За бременността правилото е по-категорично и е развито по-долу.

Защо ембрионът още не е безопасен за бременност

Бременност с редактиран ембрион не минава прага за безопасност, който прегледите смятат за нужен преди клинична употреба. Текстът от март 2023 г. сочи, че мозаицизмът при зародишно редактиране е чест. Не всички клетки носят една и съща промяна, защото инструментът не довършва работа преди първите деления на ембриона. Проба от една или няколко клетки преди имплантация трудно хваща тази пъстрота. Същият преглед смята големите хромозомни размествания за пречка, която трябва да бъде преодоляна преди раждане след такава намеса.

В систематичния преглед на Wiley и колеги, публикуван на 20 септември 2024 г. в HEC Forum, влизат 223 публикации за етиката на CRISPR при човешки ембриони. Търсенето е проведено на 29 януари 2023 г. и покрива текстове от 2014 г. нататък. Нецелеви мутации или мозаицизъм са повдигнати в 140 от 223 публикации, тоест в 62,7 %. Авторите подреждат аргументите в шест теми. Това са риск от вреда, възможна полза, надзор, информирано съгласие, справедливост и евгеника.

Страницата на Националния изследователски институт по човешкия геном (NHGRI) от 3 август 2017 г. казва, че репродуктивното редактиране не бива да се опитва, докато безопасността не е показана. Записан е тесен случай, в който и двамата родители носят болестния вариант в две копия и подборът на ембрион не дава незасегнато дете. Обсъждане на британския регулатор на оплождането и ембриологията (HFEA) от 27 юни 2022 г. дава друг пример. Ако единият родител носи две копия на доминантен болестен вариант, изследването преди имплантация не отделя здрав ембрион. И двата текста описват дупка в сегашните методи, без да обявяват бременността за оправдана.

При Касгеви нецелевата находка е измерена и е друг мащаб. В продуктовата информация нежелано срязване е намерено в 3 от 91 проби (3,3 %), на едно място във вътрешността на ген, който не се чете в кръвните клетки, и от това място не се очаква вреда. Рискът от нецелево срязване все пак не е отписан. Проверка на едно известно място в кръвна клетка не казва какво би станало в цял организъм, израснал от редактиран ембрион.

Лечение на болест или подобрение на черти

Документите отделят предотвратяването на тежка болест от усилването на способности при човек без тази болест. В прегледа от 2024 г. предотвратяването на тежко или смъртоносно заболяване е основната обсъждана полза. Усилването на мисловни, физически или поведенчески способности стои на отделна линия и често се връзва със страх от евгеника, тоест от подбор на това кои черти да се раждат. Част от текстовете се безпокоят какво послание стига до хората, които вече живеят с увреждане, и искат те да участват в решението.

Четирите решения не са едно и също.

  • Лечението на кръвни клетки при жив пациент не променя генома на децата му.
  • Лабораторният ембрион без пренос в матката не създава родено дете.
  • Бременността след промяна на ембриона може да предаде редакцията нататък.
  • Изборът на ръст или умствени способности не е показание на Касгеви.

Границата между болест и подобрение не е чиста, защото много автори говорят за тежка болест без критерии. NHGRI през 2017 г. записва страха, че лечението ще издърпа технологията към усилване на здрави черти, а други смятат, че ясни правила могат да държат усилването извън клиниката. Нито американското, нито европейското разрешение покрива ръст, цвят на косата или резултат на тест. Сложна черта, която зависи от много гени и от средата, не е показание на Касгеви.

Какво поиска СЗО през 2021 г.

СЗО не обявява наследственото редактиране за готово за клиниката. Експертният комитет е създаден през декември 2018 г., след като на срещата в Хонконг Хе Дзиенкуй съобщава за деца, родени след редакция на ембриони. Докладът от 12 юли 2021 г. изрично не оценява безопасност и ефикасност. Той иска яснота кой одобрява, кой регистрира и кой носи отговорност, ако някой предложи недоказана процедура.

Трите най-ясни искания са конкретни.

  • Регулаторите не бива да одобряват клинично наследствено редактиране на човешкия геном.
  • Клиничното изпитване да има етично одобрение, преди да влезе в регистъра.
  • Справедливият достъп до соматично лечение е отделна задача на здравните системи.

Първата точка повтаря думите на генералния директор от юли 2019 г. За соматичната употреба примерът за приоритет е сърповидноклетъчната болест. В същия текст се казва, че редактиране в тялото вече е започвано при ХИВ, при тази болест и при транстиретинова амилоидоза. Това са започнати приложения, не списък с разрешени лекарства.

През август 2019 г. СЗО пуска регистър на клинични изпитвания с геномно редактиране, засега със соматичен фокус. Мотивът идва от опита със стволовите клетки. Клиники са вписвали процедури без солидна наука, а самият регистър им е давал вид на законен опит. Докладът именува и пътуването за лечение, недоказаните предложения и искането притежателите на патенти да бъдат насърчени към по-равномерен достъп, включително в страни с по-малко ресурси.

Редакционната статия на The Lancet от 18 март 2023 г. връща случая към последиците. Описани са две деца, а присъдата е 3 години затвор за медицинска дейност без лиценз, не по специален текст за редактиране на геном. Прегледът от 2024 г. уточнява, че става дума за близначки и трето дете, с обявена цел устойчивост към ХИВ. Lancet добавя, че новите китайски правила са критикувани в медиите, защото не покриват достатъчно частните компании. Срещата в Лондон на 6–8 март 2023 г. е посочена като място, където управлението отново е централно, с широко съгласие, че репродуктивната промяна на ДНК на ембриона трябва да остане забранена.

Законите не са еднакви

Няма един световен закон, който читателят да пренесе от една столица в друга. В проучването от 2020 г. 75 от 96 държави с относими документи забраняват генетично променен ембрион да се използва, за да се започне бременност. Пет от тези 75 предвиждат изключения. Нито една от 96-те не разрешава изрично наследственото редактиране. Авторите показват, че по-стари бройки около 40 държави са подценявали забраните, защото са пропускали Конвенцията от Овиедо.

Член 13 на тази конвенция, цитиран в същото проучване, позволява намеса в човешкия геном само с профилактична, диагностична или лечебна цел и само ако целта не е да се внесе промяна в генома на потомците. Към 2020 г. конвенцията е ратифицирана от 29 държави и има силата на закон именно там. Дали България е сред тях, не се решава от този преглед. За конкретния случай важи актуалният национален текст, който лекарят и юристът по медицинско право четат на място.

Във Великобритания законът за оплождането и ембриологията не позволява намеса в ядрената ДНК на полови клетки или на зиготата, тоест на оплодената яйцеклетка. Обсъждането на HFEA от 27 юни 2022 г. казва, че забраната стои дори ако някога методът се докаже като безопасен и ефикасен. Ембрионът не може да се държи след появата на примитивната ивица. Законът приема, че тя е настъпила най-късно в края на 14-ия ден от началото на създаването, без да се брои времето на съхранение. Във варианта без промяна на закона същият документ сочи, че науката е твърде несигурна, за да се отваря текстът сега, и само описва теоретичен по-късен парламентарен път, подобен на този за митохондриалното даряване.

В САЩ ограничението е по-тясно, отколкото звучи като пълна забрана. Lancet от 2023 г. обяснява, че на FDA е забранено да харчи средства, за да приема и разглежда заявление за клинично изпитване на наследствено зародишно редактиране. На практика това спира такъв опит през агенцията. То не е само по себе си пълен наказателен текст срещу всяко действие. Правилата на една държава не се пренасят автоматично другаде. В ЕС цената и заплащането на вече разрешено лекарство се решават отделно във всяка страна членка.

Какво промени одобрението на Касгеви

Касгеви (ексагамглоген аутотемцел) редактира собствените кръвни стволови клетки и не е наследствена промяна. CRISPR/Cas9 срязва еритроидния усилвател на гена BCL11A, участъка, който държи феталния хемоглобин изключен след раждането. Когато този усилвател отслабне, кръвните клетки произвеждат повече от него. При сърповидноклетъчна болест той пречи на еритроцитите да се сърповат. При бета-таласемия замества липсващия възрастен хемоглобин. Клетките се вливат еднократно във вена след подготовка, която освобождава място в костния мозък.

Показанията не съвпадат дума по дума между агенциите. Съобщението на FDA от 8 декември 2023 г. покрива сърповидноклетъчна болест при пациенти на 12 и повече години с повтарящи се вазооклузивни кризи, тоест болезнени запушвания на малките съдове. В ЕС показанието в продуктовата информация е едновременно по-широко и по-тясно. То включва тежка сърповидноклетъчна болест с повтарящи се кризи или зависима от преливания бета-таласемия, на 12 и повече години, когато трансплантацията е подходяща и няма родствен донор с тъканна съвместимост (HLA). Страницата на Клиника Майо от 23 април 2024 г. вече включва Касгеви сред американските генни терапии и за двете болести, ако критериите са изпълнени.

Числата са от различни срезове на еднораменни проучвания, без група за сравнение. В европейската информация междинният анализ с данни до април 2023 г. показва липса на тежки кризи в продължение на 12 поредни месеца при 28 от 29 пациента със сърповидноклетъчна болест и достатъчно проследяване (96,6 %, доверителен интервал от 82,2 % до 99,9 %). И 29-те от тази група са били без болничен престой заради такава криза за 12 месеца. При таласемия 39 от 42 пациента (92,9 %, интервал от 80,5 % до 98,5 %) са били без преливане на еритроцити 12 поредни месеца, със среден хемоглобин поне 90 g/L (в документа 9 g/dL). Медианата на този период сред постигналите целта е 22,3 месеца, с размах от 13,5 до 48,1. Новината на Европейската агенция по лекарствата (EMA) от 15 декември 2023 г. добавя, че сред тези пациенти има юноши, 13 при таласемията и шест при сърповидноклетъчната болест, а възрастта в опитите е от 12 до 35 години.

FDA гледа по-късен срез. От 44 лекувани 31 са били оценяеми и 29 от тях (93,5 %) са били без тежка криза 12 поредни месеца при 24-месечно проследяване. Всички лекувани са имали прихващане, без отхвърляне. В европейските опити медианата на дозата е 8,0 милиона CD34+ клетки на килограм, с размах от 3,0 до 19,7 милиона, и се определя в оторизиран център. Имуносупресия след вливането не е нужна, защото клетките са собствени.

Разрешението в ЕС е условно. Ползата от по-ранния достъп е преценена като по-голяма от непълнотата на данните, а финалните резултати от основните опити се очакват до август 2026 г. Пациентите се проследяват 15 години. Медианата на наблюдението в междинния анализ е 22,8 месеца при таласемия и 17,5 месеца при сърповидноклетъчна болест, много под този хоризонт. Подновяването на разрешението е с дата 12 февруари 2025 г. В същото съобщение от 8 декември 2023 г. FDA одобри и Лифгениа (ловотибеглоген аутотемцел), която ползва вирусен вектор. При нея вече е имало кръвен рак, с предупреждение в черна кутия и наблюдение през целия живот.

Кога да говорите с лекар за редактирани клетки

Касгеви е болнична процедура от типа на трансплантацията, не таблетка. Разговорът е с хематолог в център за стволови клетки, преди да се започне мобилизация. В европейското показание пътят е за хора без съвместим родственик донор. Ако такъв донор има, обичайната трансплантация може да е по-подходяща.

Подготовката е пълно миелоаблативно кондициониране с бусулфан, висока доза, която освобождава костния мозък. Продуктовата информация казва, че няма данни за ефект на самия ексагамглоген аутотемцел върху плодовитостта, но безплодието след бусулфан е известен риск. Препоръката е да се обсъди замразяване на сперматозоиди или яйцеклетки преди лечението, ако е възможно. Бременност по време на процедурата е противопоказана заради кондиционирането. Нужен е отрицателен тест преди всеки цикъл на мобилизация и отново преди бусулфана. Жените, които могат да забременеят, и мъжете, които могат да станат бащи, ползват ефективна контрацепция от началото на мобилизацията поне 6 месеца след кондиционирането. Кърменето се спира по време на подготовката.

Част от обичайните лекарства се спират по график от същата информация.

  • Хидроксиуреята се спира поне 8 седмици преди мобилизацията и кондиционирането.
  • Вокселотор и кризанлизумаб се спират в същия осемседмичен срок.
  • Хелаторите на желязото се спират поне 7 дни преди бусулфана.
  • Живите ваксини не се поставят от 6 седмици преди подготовката до възстановяване на кръвната картина.

След вливането хелаторите, които не потискат костния мозък, се избягват поне 3 месеца, а онези, които го потискат, поне 6 месеца. Когато е уместно, вместо тях се ползва кръвопускане. След Касгеви не се даряват кръв, органи, тъкани и клетки.

Ситуация Какво да направите
Температура, втрисане или друг признак на инфекция след подготовката на мозъка Обадете се веднага на центъра, който е провел лечението.
Кървене или синини, докато тромбоцитите още не са се възстановили Потърсете спешна оценка, защото рискът от кръвоизлив е по-висок до прихващането.
Обрив, оток, задух или рязка слабост по време на вливането или до два часа след него Екипът следи кръвното налягане, пулса и кислорода. При заплаха за живота се обаждате на 112.
Желание за бременност или въпрос за кърмене Процедурата не се прави при бременност, а кърменето се спира за периода на подготовката.

В проучванията сериозни реакции, приписани на Касгеви, е имало при двама пациенти от групата с таласемия, в която 54 души са получили вливането. При единия е имало забавено прихващане и ниски тромбоцити. При другия е имало тежко възпаление, белодробен проблем и главоболие. При един пациент с таласемия е описан животозастрашаващ кръвоизлив в малкия мозък, приписан на бусулфана. Един пациент със сърповидноклетъчна болест е починал от дихателна недостатъчност след COVID-19, без връзка с лекарството. Миелодисплазия, левкемия или лимфом не са наблюдавани в тези опити, но теоретичният риск от редакцията остава. Кръвната картина се гледа поне веднъж годишно 15 години. Ако клетките не се прихванат, се вливат запазените нередактирани клетки и ползата от лечението отпада.

Съгласие, достъп и неравни шансове

Живият пациент може да чуе ползите, вредите и алтернативите и да откаже. Бъдещото дете и неговите потомци не могат да откажат. NHGRI през 2017 г. формулира точно този проблем при зародишната терапия и добавя, че съгласието на родителите е слабо, докато рисковете са неизвестни. Срещу това стои доводът, че родителите и сега решават за ембриона, включително чрез изследване преди имплантация. Прегледът от 2024 г. показва, че съгласието е отделна голяма тема, включително съгласието на потомците и напрежението между дългото медицинско наблюдение и автономията на порасналия човек.

Справедливостта е другата ос. Ако процедурата е скъпа, първи до нея стигат хората с повече средства. NHGRI предупреждава, че в краен случай наследственото редактиране може да създаде групи, разделени по това чий геном е бил целенасочено променен. Прегледът от 2024 г. намира същия страх при усилването на способности. Клиника Майо към април 2024 г. посочва цената и застрахователното покритие като бариера дори за вече разрешени генни терапии, без да публикува сума. В ЕС всяка държава членка решава заплащането след разрешението.

СЗО връзва соматичния достъп с общественото здраве, не само с индивидуалния избор. В съобщението на FDA от 2023 г. сърповидноклетъчната болест засяга около 100 000 души в САЩ, най-често афроамериканци, и по-рядко американци с латиноамерикански произход. Това е американска статистика, не българска честота. Приоритетът в доклада от 2021 г. е технологията да не остане само там, където вече има трансплантационни центрове и патентна издръжка. Пътуването към клиника без етично одобрение е отделен риск, описан от СЗО за недоказани предложения.

Какво тази технология още не може

Тя не избира безопасно интелект, ръст или външност и не заменя генетичната консултация. Прегледът от март 2023 г. брои над 110 терапии с геномно редактиране в клинични изпитвания и отбелязва, че всички дотогавашни опити са соматични. Към онзи месец терапиите за сърповидноклетъчна болест и бета-таласемия са били във фаза 3. Одобренията дойдоха по-късно същата година и в началото на следващата. Зародишната линия е спряна за лечебна употреба след ражданията, обявени, преди методът да мине през етична и безопасна проверка.

Тесният случай, в който изследването преди имплантация не дава здрав ембрион, не отваря клиника. HFEA през 2022 г. записва, че безопасността още не стига, а повечето прегледани доклади говорят за възможна приемливост някога и само при тежки условия. Уговорката за бъдещето не е разрешение сега. Обещание за дете без болест и с избрани таланти стои извън одобреното соматично лекарство и извън забраните за бременност с редактиран ембрион.

Често задавани въпроси

Предава ли Касгеви промяната на бъдещите деца?

Не. Редактират се собствените кръвни стволови клетки, после се връщат на същия човек, и промяната не е замислена като зародишна. Децата не наследяват тази редакция само защото родителят е получил Касгеви. Отделен въпрос е плодовитостта. Бусулфанът може да я увреди, затова замразяването на полови клетки се обсъжда преди процедурата. Това е риск от подготовката, не предаване на редактиран геном.

Може ли генното редактиране да избере интелект или ръст?

Не като одобрено лечение. Разрешенията за Касгеви са за определени форми на сърповидноклетъчна болест и бета-таласемия, не за усилване на способности. Етичната литература от прегледа през 2024 г. държи този избор при подобрението и при евгеничните възражения. Сложна черта зависи от много гени и от средата. Зародишна промяна с такава цел няма изрично разрешение в проучването на политиките от 2020 г.

Забранена ли е в Европа бременността с редактиран ембрион?

В много европейски държави да, но не по еднаква правна техника. Конвенцията от Овиедо забранява промяна, чиято цел е да влезе в генома на потомците, и важи в 29-те ратифицирали страни към прегледа от 2020 г. Във Великобритания законът не позволява намеса в ядрената ДНК на полови клетки или зигота. За България конкретният текст се проверява на място, защото международният преглед не замества националния закон.

Какво да попитате лекаря, преди да обсъдите Касгеви?

Попитайте дали има съвместим родственик донор и дали трансплантацията е подходяща при вашата форма на болестта. Попитайте за риска от безплодие след бусулфан и за замразяване на сперматозоиди или яйцеклетки. Уточнете кои лекарства се спират седмици по-рано, включително хидроксиурея, вокселотор, кризанлизумаб и хелатори на желязото. Поискайте и план кой ще гледа кръвната картина веднъж годишно в продължение на 15 години.

Позволено ли е лабораторно изследване на ембрион без раждане?

На някои места да, на други не, и това не съвпада с правилото за бременност. В прегледа от 2020 г. 11 държави с изричен текст позволяват лабораторно редактиране на ембрион, а 23 го забраняват. Повечето от 96-те изобщо нямат специално правило за лабораторията. Във Великобритания ембрионът не се държи след 14-ия ден и не се пренася в матката след такава генетична намеса. Липсата на раждане маха наследствения риск, но не маха спора за ембриона и за яйцеклетките.

Защо разрешението в ЕС не означава, че лекарството се заплаща у нас?

Разрешението казва, че ползата надвишава риска за определените пациенти при наличните данни. То не определя цената и не задължава касата да плаща. След разрешението всяка държава членка решава цената и реимбурсацията според здравната си система, както е записано в новината на EMA от декември 2023 г. В България този въпрос е към лекуващия хематолог и към институцията, която заплаща.

Заключение

Приемливата към 2024 и 2025 г. употреба е тясна. Тя включва собствени кръвни стволови клетки, тежка болест на хемоглобина, център за трансплантация и дълго наблюдение. Касгеви не прави децата на пациента носители на редакцията. Бременността след промяна на ембрион остава отвъд доклада на СЗО от 2021 г. и отвъд забраната в 75 от 96 проучени държави.

Ако вие или ваш близък имате сърповидноклетъчна болест с повтарящи се кризи или зависима от преливания бета-таласемия, а пациентът е на 12 или повече години, носете при хематолога въпроса за родствен донор, за бусулфана и плодовитостта и за това кой ще следи кръвната картина 15 години. Ако след подготовката се появи температура, кървене или задух, връзката е с лекуващия център, а при заплаха за живота със 112.

Предложение за дете след редакция на ембрион, включително в клиника в друга държава, стои извън тези разрешения. Генетичната консултация може да изясни дали законното изследване на ембрион преди имплантация въобще е от полза във вашия случай. Разговорът тогава е за реални възможности при наследствена болест, а не за черти по поръчка.

Източници

  1. Human genome editing: recommendations. World Health Organization, 12 юли 2021 г.
  2. FDA Approves First Gene Therapies to Treat Patients with Sickle Cell Disease. U.S. Food and Drug Administration, 8 декември 2023 г.
  3. First gene editing therapy to treat beta thalassemia and severe sickle cell disease. European Medicines Agency, 15 декември 2023 г.
  4. Casgevy, INN-exagamglogene autotemcel (CD34+ cells). European Medicines Agency, 12 февруари 2025 г.
  5. Gene therapy. Mayo Clinic, 23 април 2024 г.
  6. Wiley L, Cheek M, LaFar E et al.: The Ethics of Human Embryo Editing via CRISPR-Cas9 Technology: A Systematic Review of Ethical Arguments, Reasons, and Concerns. HEC Forum, 20 септември 2024 г.
  7. Ryu J, Adashi EY, Hennebold JD: The History, Use, and Challenges of Therapeutic Somatic Cell and Germline Gene Editing. Fertility and Sterility, 5 март 2023 г.
  8. Baylis F, Darnovsky M, Hasson K et al.: Human Germline and Heritable Genome Editing: The Global Policy Landscape. The CRISPR Journal, 1 октомври 2020 г.
  9. Human genome editing: ensuring responsible research. The Lancet, 18 март 2023 г.
  10. What are the Ethical Concerns of Genome Editing?. National Human Genome Research Institute, 3 август 2017 г.
  11. The regulation of scientific developments – part 2. Human Fertilisation and Embryology Authority, 27 юни 2022 г.

За редакцията

Редакция BgMedBookМедицински справочник

Редакцията на BgMedBook подготвя статии за здравето, заболяванията и лечението въз основа на клинични ръководства, научни изследвания и препоръки на здравни институции. При търсенето и анализа на актуални изследвания, както и при превода им на български, редакцията използва инструменти с изкуствен интелект. Източниците са посочени във всяка статия. Информацията на сайта не замества консултацията с лекар.