Ходене насън: спомени, причини и преглед при лекар

Ходене насън: спомени, причини и преглед при лекар

Ходенето насън, наричано още сомнамбулизъм, е непълно събуждане от дълбок сън без бързи очни движения, при което човек става и върши сложни действия с отворени очи и отслабена преценка. При възрастни, стигнали до сънен център, споменът често не е празен. Мнозина описват поне един епизод и причината, която в онзи момент им се е струвала убедителна, докато при децата пълната забрава е по-обичайна.

В швейцарска извадка от 2021 г. с поне един пристъп месечно 16 от 25 възрастни си спомняха конкретно преживяване, а 14 от 20 деца не можеха да си спомнят нищо. Детето се оказва в коридора и после не помни да е ставало. Възрастният понякога се събужда със страх и с усещане защо е станал.

Метаанализ от 2016 г. върху 100 490 души оценява пожизнената честота на 6,9%, текущата при деца на 5,0%, а при възрастни на 1,5%. Интервалите са широки, защото проучванията мерят различно. Повод за преглед са пристъпи над два пъти седмично, нараняване, излизане от дома или начало в зряла възраст. Отделно одобрено лекарство няма.

Какво е ходенето насън

Епизодът е непълно събуждане от най-дълбокия стадий на съня без бързи очни движения, стадий N3, а не разходка по време на сън. Клиниката Mayo го описва през 2024 г. като разстройство на пробуждането, в една група с нощните ужаси и обърканите пробуждания. Човекът не е нито напълно буден, нито напълно заспал. Движението и погледът вече работят, а преценката и проверката на реалността остават смътни.

Очите обикновено са широко отворени и със стъклен поглед. При поведението в съня с бързи очни движения клепачите са затворени. Националната здравна служба на Великобритания (NHS), с преглед на страницата на 11 април 2025 г., описва сядане или ставане, празно лице и несвързан говор. Пристъпът започва най-често 1 до 2 часа след заспиване. Дрямка почти не го предизвиква, макар да не е изключена.

Повечето пристъпи траят няколко минути. MedlinePlus, с преглед на 10 април 2025 г., посочва обичайна дължина под 10 минути и отделни епизоди до половин час. Човекът може да се облече, да говори или да отиде до тоалетната. По-рядко излиза навън, шофира, храни се или уринира на неподходящо място. След края често ляга пак, понякога в друга стая, а объркването след събуждане е кратко.

Ходенето, нощните ужаси и обърканите пробуждания са една свързана група, пишат Mainieri и съавтори през 2023 г. Един човек може да смени вида им през живота или в една нощ. Липсата на еднакъв сценарий всеки път отличава картината от епилептичен пристъп, който по-често се повтаря по един и същ начин.

  • Човекът сяда в леглото с отворени очи и празен или стъклен поглед.
  • Може да се облече, да говори или да отиде до тоалетната без свързан отговор.
  • По-рядко излиза от стаята, храни се или пипа предмети на неуместно място.
  • След края често ляга отново, а на сутринта е объркан за кратко.

Спомнят ли си възрастните какво са направили и защо

Пълната забрава не е правило при възрастните с повтарящи се пристъпи. В проучване на Castelnovo и съавтори от 2021 г. 16 от 25 души на средна възраст около 30 години описаха поне едно конкретно съдържание, шестима не си спомняха нищо, а при трима споменът беше неясен. Условието беше поне един епизод месечно. Това не е дял за всеки, който веднъж в детството е ставал насън.

Пожизнената следа е още по-висока в лозанските интервюта на Siclari от 2024 г. сред 35 възрастни. От тях 94% са могли да разкажат поне един епизод, но само 32% са помнели често или винаги, а 38% рядко или никога. Човек може да пази една ярка нощ и да губи десетки по-тихи. Част от забравеното се връща, ако сутринта види преместена вещ или чуе разказа на партньора. Преживяването понякога е записано, но не изплува само.

Причината след събуждане често е била убедителна в епизода и нелепа после. В същите интервюта погрешни убеждения, обикновено за предстояща опасност, са били чести или постоянни при 65% и поне веднъж при 94%. Хората описват извеждане на децата заради „бомба“ вкъщи или купа с вода за „жадно куче“ до леглото. За наблюдателя действието е безсмислено. За човека в епизода то следва сюжета. Прозрението, че това е пристъп, липсва дълго и се връща бавно към края.

Автоматичното поведение стои редом с целенасоченото. Около 40% са действали често или винаги с намерение, около 27% ту така, ту иначе, а около една трета предимно автоматично. Страхът е бил чест или постоянен при 75%. Около 69% описват къса единична сцена, не дълга история като съня с бързи очни движения. При предизвикани в лаборатория епизоди, които Siclari привежда, доклад за преживяване е имало в 81% от случаите, а пълна липса в 19%.

По-ранна парижка серия на Oudiette и съавтори от 2009 г. стига до сходен дял. От 38 пациенти, които са могли да отговорят, 27 (71%) са имали поне една съноподобна сцена, вързана с видяното поведение. 95% от сцените са били единични, при 84% е имало страх, а в агресивните сюжети човекът почти винаги е бил жертва.

NHS все още пише, че след събуждане човек няма да помни ходенето. Това пасва на много деца и на част от възрастните нощи. Третото издание на Международната класификация на сънните разстройства още иска ограничено мисловно съдържание и частична или пълна амнезия. Обзорът от 2023 г. смята тези точки за по-верни при деца и предлага при възрастни да са подкрепящи, не задължителни. Това е мнение на авторите, не нова официална редакция.

Защо при децата споменът често липсва

При децата забравата е обичайната картина, когато ги питат за досегашния им опит. В швейцарската група от 2021 г. 14 от 20 деца на около 10 години нямаха никакъв спомен. Само четири казаха, че рядко помнят нещо, а при две отговорът беше съмнителен. 13 от 20 никога не са се събуждали след епизода и са знаели за него само от родителите. Колкото по-често детето се е събуждало веднага след пристъпа, толкова по-често е имало и какво да разкаже.

Мълчанието на закуска не доказва празна глава през нощта. Родителите на 12 от 20 деца описаха сочене, хващане във въздуха, търсене и реплики като „махни този елен“. Едно дете е видяло топка да излита през прозореца на стаята, сякаш е игрище, и не е усетило невъзможното. Такива сцени рядко стигат до детския самоотчет и по-често остават в това, което възрастният е видял.

Диагностичните текстове, писани около детската картина, звучат вярно вкъщи и тесни при възрастни с чести пристъпи. Въпросът „сънува ли нещо“ подценява спомена и в двете възрасти. В проучването са питали какво е минавало през ума в самия момент, без да настояват за думата сън. За родителя е по-полезен бележник с час, действия и отворени очи, отколкото разпит на закуска. Ако тийнейджър започне да разказва заплашителна сцена, която съвпада с действията, това пасва на описаното при по-големите пациенти.

Колко често се среща и кога през нощта започва

Текущото ходене насън, тоест през последните 12 месеца, е по-често при деца, отколкото при възрастни. Stallman и Kohler събират през 2016 г. 51 проучвания и 100 490 души. Обединената честота е 5,0% при децата, с интервал от 3,8% до 6,5%, и 1,5% при възрастните, от 1,0% до 2,3%. Пожизнената оценка е 6,9%, от 4,6% до 10,3%.

Едни броят родителски разказ, други самоотчет, трети диагноза, затова авторите съветват числата да се ползват предпазливо. В същия метаанализ няма ясна възрастова крива вътре в детството. Строг пик между 6 и 12 години не се потвърждава, когато извадките се съберат.

Клиничната рамка на Mayo Clinic от 2024 г. остава проста. Състоянието се среща по-често при деца и обикновено отшумява до тийнейджърските години. Ако започне за първи път при възрастен, по-вероятно е зад него да стои друга причина.

Колко детски случаи остават, показва дългосрочно финландско проучване на близнаци от 1997 г. върху 11 220 души на 33 до 60 години. Сред онези, които в детството са ходили насън често или понякога, в зряла възраст са продължили 24,6% от мъжете и 18,3% от жените. Хора без детски епизоди почти не започват по-късно, едва 0,6%. Сред възрастните мъже с ходене насън детска история са имали 88,9%, а сред жените 84,5%. Седмично ходене се съобщава при около 0,4% и при двата пола.

Часът през нощта е по-стабилен от процентите. В парижката серия от 2009 г. пристъпите са падали в първите 2 часа при 88% от пациентите. В нощ с епизод той е бил един при 55% и повече от един при 45%. Mainieri и съавтори обобщават, че около 80% от епизодите тръгват от бавновълнов сън, по-често в първата третина на нощта.

С възрастта този дълбок сън намалява и ходенето става по-рядко, както отбелязва и MedlinePlus. В лаборатория общата подредба на стадиите често изглежда близка до здравите контроли. По-типични са кратките пробуждания вътре в дълбокия сън, не непременно по-малко часове от него.

Какво отключва пристъпите

Предразположението седи отдолу, а конкретната нощ се преобръща от нещо, което накъсва дълбокия сън. Mayo Clinic изброява недостиг на сън, стрес, висока температура, смяна на режима, пътуване и сън на непознато място. Към тях се добавят сънна апнея, някои сънотворни и успокоителни, част от лекарствата за психични състояния, алкохол, синдром на неспокойните крака и стомашен рефлукс. Нито един от тези фактори не създава ходене насън у човек без склонност. При склонен човек една недоспана или напрегната вечер стига.

В парижката клиника от 2009 г. пациентите сами посочват поводи, и стресът води. Спор или напрежение предхождат епизодите при 58%, недоспиване при 28%, алкохол при 14%, силен филм или книга при 16%, нощувка в чужд дом при 5%. При 16% поводът остава неизвестен. Това е самоотчет от 43 души, почти всички възрастни. Числата ориентират разпита в кабинета. Честото описание е клъстер от няколко нощи, после тихи седмици.

Болести, които сами будят мозъка, са вторият пласт. Обзорът от 2023 г. съветва да се търсят и лекуват дори лека сънна апнея и периодичните движения на краката. При видеополисомнография такива находки стигат до 33% от възрастните с разстройство на пробуждането. Хъркане, паузи в дишането и събуждане с недостиг на въздух са повод да ги кажете на лекаря. Премахването на този фактор понякога смалява пристъпите и без отделно лекарство за самото ходене.

Отделна линия са есзопиклон, залеплон и золпидем. На 30 април 2019 г. американската агенция по храните и лекарствата (FDA) поставя рамково предупреждение за редки, но тежки травми и смърт при сложни поведения насън, включително ходене и шофиране, докато човекът не е напълно буден. Те изглеждат по-чести с тези три лекарства, отколкото с други рецепти за сън.

Ако епизодът вече се е случил, лекарството се спира и още същия ден се търси лекарят, който го е предписал. Ново предписание на което и да е от трите след такъв епизод не се препоръчва. Други лекарства не се спират сами. Името в българската аптека ще каже фармацевтът.

Има ли наследствена предразположеност

Ходенето насън се среща по-често в едни семейства, но няма тест, който да каже дали детето ще го прояви. Mayo Clinic през 2024 г. формулира наблюдението без проценти. Рискът е по-висок, ако единият родител е ходил насън, и осезаемо по-висок, ако и двамата са имали епизоди. Семейната история се казва на прегледа. Тя ориентира лекаря, без да предсказва отделното дете.

Числата идват от финландските близнаци от 1997 г., не от нов генетичен панел. Дялът на различията, отдаден на наследственост, е 66% при мъжете и 57% при жените за детското ходене насън, а при възрастните 80% при мъжете и 36% при жените. Това не значи, че 80% от възрастните имат болен роднина. Съвпадението в детството е 0,55 при еднояйчните двойки и 0,35 при двуяйчните. При възрастните разликата е по-голяма, 0,32 срещу 0,06. Грубо петократно по-честото съвпадение важи за възрастните двойки. В детството разликата е около един път и половина.

Генетичен тест не се назначава и не променя първите стъпки. Семейната черта обяснява защо две деца в един дом стават нощем при еднакъв режим. Не отменя недоспиването, температурата и лекарствата. При редки и безопасни епизоди наследствеността по-скоро успокоява, че става дума за вариант на дълбокия сън. При чести, травматични или започнали в зряла възраст епизоди семейният разказ не замества търсенето на апнея, епилепсия или лекарство.

Кога да потърсите лекар

Редките и кратки епизоди при дете, без излизане от стаята и без удар, не са спешност. Mayo Clinic съветва да ги споменете на планов преглед при личния лекар или педиатъра. Прегледът става нужен при по-чест ритъм или при опасност. Примерният праг на клиниката е повече от един-два пъти седмично или няколко пъти в една нощ, плюс опасно поведение, нараняване, развален сън на домакинството, тежка дневна умора с проблеми в училище или на работа, продължаване след пубертета и първи епизоди при възрастен.

Страхът от злополука е достатъчен повод и преди тежка травма, добавя NHS. Същото важи за паузи в дишането насън заедно с дневна умора. Тогава личният лекар може да насочи към клиника на съня. В България пътят минава през личния лекар към невролог или специалист по съня. Местният ред го определя лекарят.

Насилие спрямо друг човек е рядко и по-често е отбрана срещу партньор, когото епизодът превръща в заплаха. Обзорът от 2023 г. отделя травмата и правните последици като проблем главно при възрастни. Ако вече има удар, падане, излизане навън или шофиране, не чакайте следващата нощ. При животозастрашаваща травма се обадете на 112. После остава да се затвори пътят към повторение.

Повод Какво да направите
Редки кратки епизоди при дете без нараняване Споменете ги на планов преглед при личния лекар или педиатъра.
Повече от един-два пъти седмично или няколко пъти на нощ Запишете час, вместо да чакате пристъпите да отшумят сами.
Нараняване, излизане навън или шофиране насън Потърсете лекар скоро, а при тежка травма се обадете на 112.
Първи епизоди в зряла възраст или след пубертета Нужна е оценка за друга причина, не само успокоение.
Силна дневна умора или спиране на дишането насън Кажете на лекаря, за да прецени сънна апнея или друг проблем.
Поведение насън след есзопиклон, залеплон или золпидем Спрете лекарството и веднага се свържете с предписалия го лекар.

Дневната умора не се свежда само до ставането през нощта. Desautels и съавтори сравняват през 2013 г. 70 възрастни с ходене насън и 70 контроли със скалата на Epworth. 32 от 70 попадат в групата със сънливост, а 38 в групата без нея. Нощният запис не обяснява разликата с апнея, движения на краката или дълбочина на бавните вълни. Авторите допускат, че сънливостта може да е част от самото състояние. Това е възможност за възрастни в клиника, не правило за всяко дете. Силната умора през деня сама стига за преглед.

С какво се бърка ходенето насън

Първото разграничение е вътре в същата група. Нощният ужас започва рязко, с вик, учестен пулс и силен страх, често без пълно ставане. Обърканото пробуждане е сядане и оглеждане, докато човекът още е в леглото. Ходенето насън добавя напускане на леглото. Трите могат да се срещнат в едно семейство и в една нощ. При всичките очите са отворени. Поведението в съня с бързи очни движения идва по-често във втората половина на нощта и със затворени клепачи.

Нощната епилепсия, особено хипермоторните пристъпи, е опасната прилика. Тя по-често е кратка, стереотипна и може да се яви по всяко време. Обзорът от 2023 г. посочва, че голямо събитие извън стадий N3 говори силно за епилепсия, а дребно събитие вътре в N3 клони към разстройство на пробуждането. При съмнение лекарят иска видео или нощно изследване.

Полисомнографията не е задължителна при типично и рядко детско ходене. Тя помага при неясна картина, травми, съмнение за апнея или епилепсия и при възрастни. Една лабораторна нощ хваща епизод в около 30% до 60% от случаите и по-рядко, ако пристъпите са редки. Чист запис не зачерква историята. В серия от 20 възрастни средно поне три домашни нощи са били нужни за едно събитие. Дори къс клип от партньора помага, защото разликата често е в това как епизодът се развива и как свършва.

Храненето насън и сексуалното поведение насън са съседни явления. При храненето човек яде след пробуждане от дълбок сън, понякога странни храни, с частична забрава. Сексомнията се води вариант на объркано пробуждане. Публикуваните серии са предимно мъжки, което може да отразява по-чести правни последици. Ако партньорът описва такива действия, те се казват на лекаря заедно с останалите епизоди. Оценката търси апнея, лекарства и мерки за безопасност.

Как да намалите риска у дома

Повечето детски епизоди не се лекуват с лекарство. Задачата е къщата да не наказва една объркана нощ. NHS и Mayo Clinic съвпадат в стъпките по-долу. Ако има оръжие, обзорът от 2023 г. добавя то да стои заключено. Звънец на вратата събужда възрастния по-рано от удара в мебелите, когато има риск от излизане.

По време на епизода целта е спокоен съпровод към леглото. Ако човекът върви към прозорец или стълби, събудете го тихо. Рязкото събуждане води до объркване, страх или гняв, защото той не разбира къде е. MedlinePlus уточнява, че самото събуждане не е опасно за тялото. Mainieri и съавтори добавят, че хващането и разтърсването могат да удължат епизода или да предизвикат защитно движение. Вик и хващане за раменете влошават реакцията, докато тих съпровод още е възможен.

Режимът маха част от спусъците, без да обещава нула епизоди. NHS съветва лягане и ставане по едно време, тих час преди сън, без алкохол и кофеин вечерта. Дневник за една-две седмици записва часа на лягане, пристъпите, алкохола, кофеина, боледуването и напрежението. Лекарят чете този лист по-добре от общото „ходи насън понякога“. Повтарящ се спор преди сън си личи там и може да се обсъди отделно.

  • Заключете външните врати и прозорците и сложете преграда на стълбите.
  • Махнете кабели и предмети за спъване и приберете ножовете и инструментите.
  • Не оставяйте дете, което ходи насън, да спи на горното легло.
  • Поставете звънец на вратата, ако има риск човекът да излезе от стаята.

Ако епизодите идват в един и същ час, някои семейства пробват кратко събуждане малко преди него. В детски протоколи от обзора на Mundt и съавтори през 2023 г. часът се мести с около 15 минути според това дали нощите остават чисти. В неконтролирани описания това често съвпада с подобрение. Единственото сравнително проучване при 20 деца показва подобрение и при планираното събуждане, и при самото обяснение за родителите, без значима разлика. Не го правете всяка нощ с месеци, преди да сте го обсъдили с лекар.

Какво лечение се обсъжда при чести епизоди

Няма отделен официален ред на лечение само за ходене насън. Систематичният обзор от 2023 г. намира 72 публикации за поведенчески методи, от които 68% са единични случаи, а 21% малки серии. Най-често се описват хипноза, психотерапия, хигиена на съня, успокоение и планирано събуждане. Опора има за многокомпонентна когнитивно-поведенческа работа, за режима на съня, за планираното събуждане при деца и за хипнозата, с уговорката, че спонтанното отшумяване може да се брои като успех на метода.

Само хигиената на съня е довела до пълен или частичен контрол при 68 от 512 души (13,2%) в цитирана там ретроспективна серия. При чистото ходене насън делът е 17,9%. Никой със сексомния или с нощно хранене не се е оправил само с режим. Числото идва от самоотчет за „задоволително овладяване“ и все пак показва защо лекарят започва от сън, алкохол и апнея. При деца същият обзор припомня проучване, в което ходенето е отшумяло до 13 години при 75,9%, а нощните ужаси при 93,3%. Успокоението е уместно, докато епизодите са леки.

Когато пристъпите останат чести или опасни след махане на спусъците, се обсъжда лекарство извън одобреното показание. NHS посочва клоназепам или антидепресант, ако другите мерки не стигнат, и казва да не спирате вече започнато лекарство без разговор с лекаря. Mainieri и съавтори събират ретроспективни серии с отговор към клоназепам при около 72% до 84% от лекуваните възрастни, в дози от 0,25 до 2 mg.

Един запис с домашно видео е върху осем души. Това не са големи сравнителни изпитвания. Дневната сънливост и привикването при дълъг прием са реални. Дозата и уместността у нас решава лекарят. Не започвайте клоназепам от домашен шкаф.

На прегледа носете свидетел или писмения му разказ, списък на лекарствата и двуседмичен дневник. Попитайте дали има данни за апнея, движения на краката или епилепсия и дали някое лекарство съвпада с началото. Ако вече е имало сложно поведение след някое от трите сънотворни с рамково предупреждение, кажете го преди нова рецепта. Къс домашен запис спестява спора дали човекът наистина става. Типичната история често стига за диагноза. Изследването идва, когато историята или рискът го изискват.

  • Опишете часа, дължината и дали очите по време на епизода са били отворени.
  • Запишете лекарствата, алкохола и колко часа е спано предишната нощ.
  • Помолете свидетел да дойде или да опише точно какво е видял.
  • Отбележете хъркане, паузи в дишането и силна умора през деня.

Често задавани въпроси

Опасно ли е да събудите човек, който ходи насън?

Самото събуждане не уврежда тялото, но често оставя човека объркан, уплашен или ядосан за кратко. MedlinePlus го казва пряко, а NHS добавя да го правите полека, ако изобщо се налага. По-добрият първи ход е тих съпровод към леглото, без вик и без хващане за раменете. Рязкото задържане може да удължи епизода или да предизвика защитно движение. Към прозорец или стълби действайте спокойно и без резки хващания.

Минава ли от само себе си след пубертета?

При повечето деца да, до тийнейджърските години, и лекарство не е нужно, ако епизодите са леки. Дългосрочната финландска кохорта показва, че сред ходилите насън често или понякога в детството като възрастни продължават около една четвърт от мъжете и под една пета от жените. Пълно изчезване при всички не е обещано. Ако ритъмът остане чест след пубертета или започне за първи път при възрастен, това е повод за преглед, не за още чакане.

Може ли човек да шофира, докато ходи насън?

Да, макар да е рядко. Mayo Clinic и NHS включват шофирането сред по-сложните и опасни действия, редом с излизане от дома. Ако вече се е случило, колата не бива да е достъпна през нощта, а прегледът не се отлага. Същият риск стои и зад есзопиклон, залеплон и золпидем. След такъв епизод FDA съветва лекарството да се спре и лекарят да бъде потърсен веднага, без ново самоволно започване.

Ако родителят е ходил насън, ще го прави ли и детето?

По-вероятно е, отколкото в семейство без такива епизоди, и още по-вероятно, ако и двамата родители са ходили насън, но няма процент, който да важи за вашето дете. Наследствеността обяснява склонността, а недоспиването, температурата и стресът решават конкретната нощ. Генетичен тест не се прави за тази цел. Кажете семейната история на лекаря и пазете стаята, вместо да чакате дали чертата ще се появи.

Доказва ли една нощ в лаборатория всеки епизод?

Не. При типично детско ходене записът често не е нужен. Когато се прави, една лабораторна нощ хваща епизод само в около 30% до 60% от случаите, затова чистият запис не отменя историята. Домашно видео за няколко нощи понякога е по-полезно от една нощ в болницата. Изследването си остава важно, ако се търсят апнея, движения на краката или епилепсия.

Помага ли дневникът да се видят причините?

Да, ако се води една-две седмици и включва часа на лягане, пристъпите, алкохола, кофеина, боледуването и напрежението. NHS го препоръчва точно за това. Листът показва дали епизодите вървят след недоспиване или след тежка вечер, и дава на лекаря материал вместо общ спомен. Сам по себе си дневникът не спира ходенето, но спестява пробен период с ненужно лекарство.

Различно ли е от обикновения сън и от поведението в REM сън?

Да. Обикновеният сън с бързи очни движения е по-дълга история, със затворени очи и без реално ставане. Ходенето насън тръгва от дълбок сън, очите са отворени, а споменът, ако го има, често е една къса заплашителна сцена, която човекът изиграва в истинската стая. Поведението в REM сън пък е по-късно през нощта и с други двигателни белези. Лекарят разделя трите по часа, очите, стереотипа и при нужда по записа.

Заключение

Споменът при ходене насън е частичен и неравен. Възрастните в сънните центрове често пазят поне една сцена и мотив, който в момента им е изглеждал разумен, а децата обикновено научават за нощта от родителите. Забравата на една нощ не доказва, че поведението е било празен автоматизъм, нито пък ясният спомен превръща епизода в будно решение. И двете могат да се срещнат в един и същ човек през различни нощи.

Леките детски епизоди по-често гаснат до тийнейджърските години. Заключената врата, чистият под и редовният сън правят повече от търсенето на таблетка. Честият ритъм, травмата, излизането навън, шофирането, първите епизоди в зряла възраст и тежката дневна умора местят разговора при лекаря. Клоназепамът и сходните средства се обсъждат само след това, извън одобрено показание и с яснота, че големи сравнителни изпитвания липсват.

На прегледа занесете двуседмичен дневник и разказ на човека, който е виждал епизодите. Попитайте дали сънна апнея, недоспиване или конкретно лекарство хранят пробужданията. Ако вече е имало сложно поведение след есзопиклон, залеплон или золпидем, кажете го преди всяко ново сънотворно и дотогава дръжте ключовете и опасните предмети недостъпни през нощта.

Източници

  1. Castelnovo A, Loddo G, Provini F et al.: Mental Activity During Episodes of Sleepwalking, Night Terrors or Confusional Arousals: Differences Between Children and Adults. Nature and Science of Sleep, 21 юни 2021 г.
  2. Siclari F: Consciousness in non-REM-parasomnia episodes. Journal of Sleep Research, 1 юли 2024 г.
  3. Oudiette D, Leu S, Pottier M et al.: Dreamlike Mentations During Sleepwalking and Sleep Terrors in Adults. Sleep, 1 декември 2009 г.
  4. Stallman HM, Kohler M: Prevalence of Sleepwalking: A Systematic Review and Meta-Analysis. PLOS One, 10 ноември 2016 г.
  5. Hublin C, Kaprio J, Partinen M et al.: Prevalence and genetics of sleepwalking: a population-based twin study. Neurology, януари 1997 г.
  6. Desautels A, Zadra A, Labelle MA et al.: Daytime somnolence in adult sleepwalkers. Sleep Medicine, ноември 2013 г.
  7. Mainieri G, Loddo G, Provini F et al.: Diagnosis and Management of NREM Sleep Parasomnias in Children and Adults. Diagnostics, 27 март 2023 г.
  8. Mundt JM, Schuiling MD, Warlick C et al.: Behavioral and psychological treatments for NREM parasomnias: A systematic review. Sleep Medicine, 6 септември 2023 г.
  9. Sleepwalking – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 4 юни 2024 г.
  10. Sleepwalking – NHS. National Health Service, 11 април 2025 г.
  11. Sleepwalking: MedlinePlus Medical Encyclopedia. MedlinePlus, 10 април 2025 г.
  12. Certain Prescription Insomnia Medicines: New Boxed Warning – Due to Risk of Serious Injuries Caused by Sleepwalking, Sleep Driving and Engaging in Other Activities While Not Fully Awake. U.S. Food and Drug Administration, 30 април 2019 г.

За редакцията

Редакция BgMedBookМедицински справочник

Редакцията на BgMedBook подготвя статии за здравето, заболяванията и лечението въз основа на клинични ръководства, научни изследвания и препоръки на здравни институции. При търсенето и анализа на актуални изследвания, както и при превода им на български, редакцията използва инструменти с изкуствен интелект. Източниците са посочени във всяка статия. Информацията на сайта не замества консултацията с лекар.