
Одобреният срок на годност на еритроцитния концентрат не е сведен до три седмици. В правилата на Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) течната кръв стои при 1 до 6 °C и е годна 21, 35 или 42 дни според консерванта, а големите рандомизирани проучвания не показват по-ниска смъртност при по-кратко съхраняваните единици вътре в този прозорец.
При 32 959 хоспитализирани възрастни, събрани от четири големи изпитвания, смърт до 28-ия ден настъпи при 11,8% от хората с по-прясна кръв и при 9,6% от хората с по-стара. Отношението на шансовете беше 1,06, а доверителният интервал от 0,98 до 1,14 включваше липса на разлика, така че прясната единица не донесе измерима полза за преживяемостта в анализа на Маккуилтен и колеги от декември 2025 г.
При 16 души по време на операция на гръбнака клетките след 21 дни се разтягаха по-слабо, но това измерване не стана нов краен срок за банките. В торбата спада 2,3-дифосфоглицератът, а професионалното издание на MSD с актуализация от 2026 г. описва възстановяване за 12 до 24 часа след преливане и клинично значение главно при няколко конкретни състояния.
Какъв срок пише етикетът на концентрата
Срокът на годност е датата, до която кръвната банка има право да издаде единицата, и той не съвпада с живота на червената клетка у здрав човек. В кръвообращението клетката остарява, губи гъвкавост и по-лесно се задържа в слезката. Датата върху етикета е регулаторен предел за хладилно съхранение, а не биологичен часовник, който спира на 21-вия ден за всяка торба.
В американските правила течните еритроцити се държат между 1 и 6 °C. Продължителността зависи от разтвора в сака, не от една цифра за всички продукти. Надписът „шест седмици“ е верен само за концентрат с добавен разтвор, тоест 42 дни. „Три седмици“ вече са законният край за консервантите без този разтвор, тоест 21 дни. Двете числа описват различни продукти, а не спор кой календар е по-предпазлив.
На сака обикновено се четат датата на вземане, крайният срок, температурата и името на разтвора. Облъчването и отварянето на системата скъсяват същия срок, затова две единици от един ден могат да носят различни дати. В България крайната дата се определя от кръвния център според продукта и местния ред. Американската таблица не се преписва като местно правило. Ако печатът не се чете, въпросът е към екипа, който носи сака.
При консервантите ACD, CPD, CP2D и CPDA-1 FDA дава едни и същи дни за цяла кръв и за еритроцити. Срокът от 42 дни с добавен разтвор е записан за еритроцитния концентрат. Пациентът не избира възрастта от меню. Банката проверява дали датата не е минала, дали групата съвпада и дали сакът не е повреден. След крайната дата единицата не се прелива.
Защо срокът е 21, 35 или 42 дни
Разтворът в торбата храни клетките и забавя разпада им, затова FDA връзва крайния срок с консерванта. Цялата логика на таблицата е в този ред. По-дългият печат не означава, че клетката е останала непроменена. Означава, че за този разтвор регулаторът още разрешава издаване.
| Консервант или обработка | Температура | Краен срок по FDA |
|---|---|---|
| ACD, CPD или CP2D | 1–6 °C | 21 дни от вземането |
| CPDA-1 | 1–6 °C | 35 дни от вземането |
| Добавен разтвор | 1–6 °C | 42 дни от вземането |
| Отворена система | 1–6 °C | 24 часа след отварянето |
| Облъчени еритроцити | 1–6 °C | 28 дни от облъчването или по-ранният първоначален срок |
| Замразени еритроцити | −65 °C или по-ниско | 10 години от вземането |
Професионалното издание на MSD, прегледано през 2026 г., посочва, че в САЩ събирането, съхранението и транспортът се уреждат от FDA и от Асоциацията за развитие на кръвта и биотерапиите (AABB). Същите американски срокове не са световен закон. Други страни връзват печата с друг разтвор и с друг регулатор. Затова човек в България чете датата на своя сак, а не пресмята шест седмици от чужда статия.
Ако срокът на всички течни концентрати се сведеше до 21 дни, единиците между 22-рия и 42-рия ден щяха да станат негодни дори когато разтворът им позволява по-дълъг печат. Големите сравнения провериха дали такова скъсяване намалява смъртността. При повечето хоспитализирани възрастни не я намали. Замразената кръв е отделен случай. При −65 °C или по-ниско тя може да стои 10 години, а след размразяване в отворена система американският срок пада до 24 часа.
Облъчването, отбелязано върху част от единиците, не удължава живота на червените клетки. В американските правила то скъсява печата до 28 дни от облъчването, освен ако първоначалният срок изтече по-рано. Надпис, че кръвта е обработена, не означава нито че е по-прясна, нито че датата съвпада с тази на необлъчен сак от същия ден.
Какво се променя в торбата след втората седмица
Клетките в хладилника не остават такива, каквито са били във вената на дарителя. Капилярите са по-тесни от самата клетка, затова тя трябва да се разтегне, за да мине и да остави кислорода. Обзор на Барщейн и колеги от 2021 г. обобщава, че в повечето изследвания тази гъвкавост забележимо спада след края на втората седмица. Степента обаче силно зависи от дарителя. Има серии, в които част от единиците минават целия срок без измерима загуба. Датата сама не описва качеството на всяка торба.
Отделно пада 2,3-дифосфоглицератът, молекула, която помага на хемоглобина да пусне кислорода в тъканите. Тук два източника не казват едно и също и не бива да се усредняват. Професионалното издание на MSD с актуализация от 2026 г. пише, че количеството намалява след 7 дни и липсва след повече от 10 дни. Лабораторната работа на Донован и колеги от 2022 г. измерва изчерпване към 21-вия ден и по-бавно отдаване на кислород, докато клетките още са в концентрата. И двете описания сочат ранна биохимична промяна. Нито едно от двете не дава един и същ ден за всяка торба.
След преливане същото издание на MSD посочва възстановяване на 2,3-дифосфоглицерата за 12 до 24 часа. Клиничното значение на временния недостиг, според този текст, е малко извън три групи. Това са обменно преливане при кърмачета, остра гръдна криза или инсулт при сърповидноклетъчна болест и част от хората с тежка сърдечна недостатъчност. За стабилен възрастен с бавна анемия спадът в торбата не се равнява автоматично на по-лоша преживяемост.
Промените, които тези източници описват най-често, са следните.
- Мембраната става по-твърда и клетката по-трудно минава през тесните капиляри.
- Нивото на 2,3-дифосфоглицерат пада и хемоглобинът задържа кислорода по-силно.
- Скоростта на отдаване на кислород се различава между отделните дарители.
- По-твърдата клетка по-лесно се задържа в слезката и излиза от кръвообращението.
Тези редове обясняват защо изобщо се е появил страхът от „стара кръв“. Те не доказват, че единица на 22 дни вдига смъртността. За този въпрос трябват сравнения на изхода при пациенти, не само снимка на клетката в лабораторията. Точно такива сравнения дойдоха след малкото измерване на гъвкавостта и не потвърдиха полза от по-късия календар.
Губи ли се гъвкавостта след 21 дни
Малко проучване при 16 души по време на операция на гръбнака измери точно разтегливостта. В проби от торбите индексът на удължаване, тоест колко се разтяга клетката под еднакво напрежение, беше 0,28 при съхранение 21 дни или повече. При по-кратко съхранение и при собствените клетки на пациента преди операцията индексът беше 0,33. По-ниското число означава по-твърда клетка, която по-трудно минава през капиляра.
След преливане на пет или повече единици индексът падна с около 12 до 20% и не се върна за трите следоперативни дни. Авторите не проследиха клетките по-нататък и не измериха кой оживява. Находката е физиологична. Тя показва, че голяма доза по-стари клетки оставя отпечатък върху разтегливостта поне няколко дни. Не показва, че всяка единица след третата седмица е негодна за преливане, нито че мембраната остава твърда, докато клетката бъде разградена.
Обзорът от 2021 г. слага тази находка в по-широка рамка. Загубата на гъвкавост след втората седмица се повтаря при много методики, но дарителите не са еднакви. Две торби с еднаква дата могат да се държат различно, защото изходното състояние на клетките и устойчивостта им към хладилника се различават. Предложението всички банки да режат печата до три седмици не следва от едно измерване при 16 оперирани. То остана хипотеза, докато по-големите изпитвания не я проверят по смъртност и по органна увреда.
Разликата между двата вида доказателства е практическа. Индексът казва как се държи мембраната в апарата. Рандомизираното сравнение казва дали пациентът, който получи по-прясната торба, умира по-рядко или излиза с по-запазени органи. Второто е въпросът, който има значение пред операционната. Първото обяснява механизма и остава вярно като лабораторен факт, без да отменя печата на регулатора.
По-ниска ли е смъртността при по-прясна кръв
Четири големи рандомизирани проучвания сравниха по-кратко съхранение с обичайното или по-дългото и не намериха по-малко смърт при по-прясната кръв. Хората не са избирани според това кой изглежда по-болен. Разпределението е случайно, затова разликата в календара не се бърка с разликата в тежестта на състоянието. Това е стъпката, която едно наблюдение на гъвкавостта не може да направи.
При тежко болни възрастни в проучването ABLE средното съхранение беше 6,1 дни срещу 22 дни. Смъртта до 90-ия ден беше 37,0% при по-прясната кръв и 35,3% при стандартно издадената кръв. По-краткият престой в хладилника не намали смъртността. Числата дори сочат леко към другата посока, без това да се чете като доказана вреда от прясната единица. Изводът на авторите е по-тесен. Прясната кръв не подобри оцеляването.
Сърдечната хирургия даде друг прозорец в проучването RECESS. Медианите бяха 7 дни срещу 28 дни. Сборната оценка за органна увреда се вдигна с 8,5 точки при по-краткото съхранение и с 8,7 при по-дългото. Такава разлика е твърде малка, за да промени практиката на банките, и при смъртността нямаше значима разлика между групите. Сравняваните единици бяха около първата и около четвъртата седмица, а не последното денонощие на 42-дневния печат.
В обичайния болничен поток проучването INFORM даде най-прясната налична кръв срещу обичая да се издава най-старата още годна. При средно 13 срещу 23,6 дни смърт в болницата настъпи при 9,1% и при 8,7%. При тежко болни възрастни в проучването TRANSFUSE средното съхранение беше 11,8 срещу 22,4 дни, а смъртта до 90-ия ден беше 24,8% срещу 24,1%. И в двете изпитвания по-прясната кръв не доведе до по-ниска смъртност.
Лабораторната промяна в торбата е документирана, а смъртността в тези четири сравнения не следва календара. Молбата за най-младата единица с надежда да се снижи рискът от смърт няма опора в тях.
Какво обобщават данните при десетки хиляди възрастни
Индивидуалните данни на 32 959 възрастни от най-големите изпитвания са събрани в анализ, публикуван през декември 2025 г. Смърт до 28-ия ден имаше при 11,8% в групата с по-прясна кръв и при 9,6% в групата с по-стара. Отношението на шансовете беше 1,06 с интервал от 0,98 до 1,14. Интервалът минава през единица, затова данните не отделят реална полза на прясната кръв от разлика, която може да е случайна.
Авторите заключават, че резултатът подкрепя сегашното управление на запасите и важи за повечето хоспитализирани възрастни. Обзорът на Кокран стига до същия практически извод от друга страна. Няма ясен ефект на срока върху смъртността, издаването на най-старата още годна единица може да продължи, а доказателствата при новородени и деца остават слаби. Слабостта при децата не е разрешение възрастният извод да се пренесе механично върху недоносено дете.
За възрастния в обикновена болнична ситуация календарът на торбата, стига да е вътре в одобрения срок, сам не решава изхода. По-важно е дали преливането изобщо е показано, дали групата съвпада и дали реакцията се хване, докато сакът още тече. Възрастта на единицата остава въпрос към екипа само когато състоянието е от краткия списък, в който отдаването на кислород тежи повече.
Отношение 1,06 не се превежда като „старата кръв е с 6% по-безопасна“. Точковата оценка е леко в посока на по-старата кръв, а интервалът включва и нулев ефект, и малка разлика обратно. В тези данни искането на по-прясна кръв не се вижда като начин да се снижи смъртността.
При кого по-старият концентрат остава отворен въпрос
Лабораторните промени са истински, а изпитванията не покриват еднакво всеки пациент. Наръчникът на MSD от 2026 г. отделя ситуациите, в които ниският 2,3-дифосфоглицерат може да има клинично тегло. Обменното преливане при кърмаче сменя голяма част от кръвта наведнъж, затова съставът на сака тежи повече, отколкото при една единица за бавна анемия. При сърповидноклетъчна болест острата гръдна криза и инсултът са състояния, в които отдаването на кислород е част от спешната цел. Част от хората с тежка сърдечна недостатъчност също са в този списък.
Там екипът може да предпочете по-кратко съхранявана единица. Това не става правило за всяка планова операция на стабилен възрастен. Ако не сте в тези групи, молбата за най-прясната торба в склада не се опира на наръчника. Ако сте, решението пак е клинично. Пациентът съобщава диагнозата, а не сам отменя годна единица.
При новородени и деца Кокран оценява доказателствата като слаби. Липсата на разлика при възрастни не доказва същото при дете с многократни преливания. Решението е на неонатолога или на педиатъра заедно с кръвната банка. Общият съвет „искайте най-новата кръв“ не замества тази преценка и може да забави съвместим сак, който детето чака по друга причина.
Самите големи сравнения държаха „по-старата“ кръв около три седмици. ABLE стигна до средно 22 дни в стандартната група, RECESS до медиана 28 дни, INFORM до 23,6 дни, а TRANSFUSE до 22,4 дни. Те не са изпитание на всяка подгрупа в последното денонощие преди 42-рия ден. Честният извод е двоен. В сравнените срокове по-прясната кръв не намали смъртността при повечето хоспитализирани възрастни. Краят на дългия печат при рядък пациент остава преценка на екипа, не повод човек сам да отказва годна единица.
Как кръвната банка избира единицата
Болниците обикновено издават най-старата единица, която още е в срока, за да не се изхвърля годна кръв. INFORM сравни точно този обичай с издаване на най-прясната налична кръв и не видя по-ниска болнична смъртност при прясната. Кокран формулира същото като допустимо продължение на практиката. Анализът от декември 2025 г. подкрепя сегашното управление на запасите за повечето хоспитализирани възрастни.
От това следва ред в залата, а не личен избор на дата в чакалнята. Пациентът не поръчва „кръв от тази седмица“ така, както избира час. Екипът съобразява групата, антителата, срока на етикета и дали случаят е от изключенията за кърмаче, сърповидноклетъчна криза или тежка сърдечна недостатъчност. Молба за най-младата торба при стабилна анемия може да забави показано преливане, без данните да обещават по-висок шанс за оцеляване.
В България местният срок стои на етикета на сака, който кръвният център е пуснал. Американските 42 дни при добавен разтвор не се пренасят автоматично. Ако продуктът, консервантът или облъчването са други, друга е и датата. Въпросът към лекаря е коя е тази дата върху вашата единица. Не е коя цифра от чужда таблица звучи по-кратка и затова по-сигурна.
Хладилникът на банката не е домашният хладилник. В американските правила температурата е между 1 и 6 °C, а сакът се вади по протокола на лечебното заведение. Пациентът не държи единица у дома и не я връща „за по-късно“, ако преливането се отмени. Затопен или върнат сак се преценява от лабораторията. Топлината е отделен риск от възрастта на даряването.
Кога да спрете преливането и да повикате екипа
Възрастта на торбата и реакцията към преливането са различни неща. Реакция може да има и при прясна кръв. Наръчникът на MSD с актуализация от октомври 2026 г. сочи като повод за незабавно спиране втрисане, повишение на температурата с поне 1 °C, задух, болка в хълбока или поясницата и тъмна урина. Тези признаци не се чакат до края на сака, за да се види „дали ще мине“.
Докато единицата тече, оплакванията се казват на екипа веднага. Преливането се спира. Венозният път обикновено се оставя отворен с физиологичен разтвор, за да може да се подаде лечение, ако трябва. Остатъкът от сака и кръвните проби отиват за проверка. Единицата, при която е тръгнала реакцията, не се пуска отново по решение на пациента. Нов сак, ако изобщо трябва, идва след преценка на лекаря.
Ако същите признаци се появят, след като вече сте изписани, и особено ако има силен задух, прилошаване до колапс или тъмна урина, обадете се на 112. Числото върху стария етикет не е това, което решава обаждането. Решават тежките прояви. Лек сърбеж без втрисане, задух, болка или тъмна урина се казва на екипа, а не се превръща сам в решение да се спре или да се продължи вливането.
Признаците, при които не се чака краят на сака, са следните.
- Кажете веднага за втрисане или за температура, която се качва с поне 1 °C.
- Задухът и болката в поясницата или хълбока са повод преливането да спре.
- Тъмната урина по време или скоро след преливането се съобщава на екипа незабавно.
- Извън болницата силен задух, колапс или тъмна урина са повод за обаждане на 112.
Спирането не означава, че сакът е бил твърде стар. Означава, че екипът трябва да разчете сигнала, преди да реши дали въобще да продължи с друга единица.
Какво да попитате преди планово преливане
Преди планово преливане полезната информация е конкретна. Общата молба за „максимално прясна кръв“ не променя печата и не се подкрепя от сравненията при хоспитализирани възрастни. Екипът вече държи срока в границите на продукта. Вашата задача е да разберете защо е нужна тази единица и дали вашият случай е от списъка с обменно преливане, сърповидноклетъчна криза или тежка сърдечна недостатъчност.
Въпросите, които си струва да зададете на глас, са следните.
- Коя е датата на годност върху тази единица и какъв разтвор е използван.
- Има ли при моето състояние причина да се търси по-кратко съхранявана кръв.
- Какъв хемоглобин или каква кръвозагуба налага преливането сега, а не по-късно.
- Кои оплаквания да съобщя веднага, докато единицата още тече.
Отговорите слагат срока на мястото му. Той е условие за годност, проверено от банката, а не лична настройка на риска. Ако датата е в рамките на етикета и състоянието ви не е от изключенията, чакането на по-млада торба не е подкрепено от рандомизираните сравнения. Ако датата е нечетлива или сакът е стоял извън определения хладилник, това вече е причина вливането да не започва, докато лабораторията не каже.
Близък до леглото може да запомни датата на сака и признаците за спиране, ако пациентът е упоен или замаян. Не му трябва таблицата с консервантите наизуст. Трябва му готовност да повика екипа при втрисане, задух или тъмна урина.
Често задавани въпроси
Опасна ли е кръвта след третата седмица?
Не, ако въпросът е за смъртността при повечето хоспитализирани възрастни и единицата е вътре в своя печат. След 21 дни клетките често са по-малко гъвкави и 2,3-дифосфоглицератът е нисък или липсва, но ABLE, RECESS, INFORM и TRANSFUSE не показаха по-ниска смъртност при по-прясна кръв. Годната единица не се бракува само защото е минала третата седмица.
Мога ли да поискам най-прясната единица преди операция?
При стабилна ситуация молбата не се подкрепя от рандомизираните сравнения. INFORM провери издаването на най-прясната налична кръв срещу най-старата годна и не видя по-ниска болнична смъртност. Има смисъл да попитате дали вашият случай е обменно преливане, сърповидноклетъчна криза или тежка сърдечна недостатъчност, защото там наръчникът на MSD оставя място за по-кратко съхранение.
Възстановява ли се отдаването на кислород след преливането?
Според MSD от 2026 г. 2,3-дифосфоглицератът се възстановява за 12 до 24 часа след преливане. Лабораторно Донован и колеги виждат изчерпване към 21-вия ден и по-бавно пускане на кислорода, докато кръвта още е в торбата. Гъвкавостта след пет или повече единици в проучването при операция на гръбнака не се върна за три дни, и това измерване не е равно на по-висока смъртност.
По-кратък ли е срокът на облъчената кръв?
Да, в американските правила облъчените еритроцити са годни 28 дни от облъчването или до първоначалния срок, ако той е по-кратък. Отворената система скъсява срока до 24 часа, а замразените еритроцити могат да стоят 10 години при −65 °C или по-ниско. На вашия сак важи отпечатаната дата, защото продуктът и обработката се различават.
Важи ли същото за новородени и деца?
Не с еднаква сила. Кокран намира слаби доказателства при новородени и деца, затова възрастният извод не се пренася автоматично. При обменно преливане на кърмаче MSD отделя ниския 2,3-дифосфоглицерат като възможен клиничен въпрос. Решението е на лекуващия екип и на кръвната банка.
Какво да направя, ако по време на преливане ми призлее?
Кажете веднага на екипа и не чакайте сакът да свърши. Повод за спиране са втрисане, качване на температурата с поне 1 °C, задух, болка в поясницата или хълбока и тъмна урина. Ако сте вече извън болницата и се появят силен задух, колапс или тъмна урина, обадете се на 112.
Заключение
Триседмичният праг дойде от истинска промяна в гъвкавостта на клетките при 16 оперирани, а не от нов печат за банките. Американският краен срок остава 21, 35 или 42 дни според разтвора, при 1 до 6 °C. Сравненията на по-прясна кръв със съхранение около три седмици не намалиха смъртността при тежко болни, при сърдечна операция и при обичайния болничен поток. Анализът на 32 959 възрастни от декември 2025 г. дава отношение на шансовете 1,06 и не отделя полза за прясната единица.
Биохимията в торбата е реална и източниците не се съгласяват за точния ден, в който 2,3-дифосфоглицератът изчезва. След преливане MSD описва възстановяване за 12 до 24 часа и клинично тегло главно при обменно преливане на кърмаче, сърповидноклетъчна криза и част от тежката сърдечна недостатъчност. При новородени и деца доказателствата са слаби, затова там думата има лекуващият екип, а не обща таблица.
Преди преливането попитайте коя е датата върху вашата единица и дали състоянието ви е от този кратък списък. По време на вливането знакът за действие не е календарът на сака, а втрисането, температурата с поне 1 °C, задухът, болката в поясницата или тъмната урина. Кажете на екипа веднага. Извън болницата при силен задух, колапс или тъмна урина се обадете на 112. Не отлагайте показано преливане сами, за да чакате по-млада торба, когато екипът издава годна единица по обичайния ред.
Източници
- Dating periods for Whole Blood and blood components. Electronic Code of Federal Regulations, актуализация 2026 г.
- Sarode R: Blood Collection. MSD Manual Professional Edition, април 2026 г.
- Sarode R: Complications of Transfusion. MSD Manual Professional Edition, октомври 2026 г.
- Frank SM, Abazyan B, Ono M et al.: Decreased Erythrocyte Deformability After Transfusion and the Effects of Erythrocyte Storage Duration. Anesthesia & Analgesia, май 2013 г.
- Lacroix J, Hébert PC, Fergusson DA et al.: Age of Transfused Blood in Critically Ill Adults. New England Journal of Medicine, 9 април 2015 г.
- Steiner ME, Ness PM, Assmann SF et al.: Effects of Red-Cell Storage Duration on Patients Undergoing Cardiac Surgery. New England Journal of Medicine, 9 април 2015 г.
- Heddle NM, Cook RJ, Arnold DM et al.: Effect of Short-Term vs. Long-Term Blood Storage on Mortality after Transfusion. New England Journal of Medicine, 17 ноември 2016 г.
- Cooper DJ, McQuilten ZK, Nichol A et al.: Age of Red Cells for Transfusion and Outcomes in Critically Ill Adults. New England Journal of Medicine, 9 ноември 2017 г.
- Shah A, Brunskill SJ, Desborough MJ et al.: Transfusion of red blood cells stored for shorter versus longer duration for all conditions. Cochrane Database of Systematic Reviews, 22 декември 2018 г.
- McQuilten Z, Steiner ME, Hebert P et al.: Clinical impact of red cell storage duration: an individual patient data meta-analysis. Blood Red Cells & Iron, декември 2025 г.
- Barshtein G, Pajic-Lijakovic I, Gural A: Deformability of Stored Red Blood Cells. Frontiers in Physiology, 22 септември 2021 г.
- Donovan K, Meli A, Cendali F et al.: Stored blood has compromised oxygen unloading kinetics that can be normalized with rejuvenation and predicted from corpuscular side-scatter. Haematologica, 1 януари 2022 г.
