Haphephobia е тревожно разстройство, характеризиращо се със страх от докосване. Другите имена за хафефобия включват хираптофобия, афенофосбия и тиксофобия.
Докосването от непознати или без съгласие може да накара много хора да се чувстват неудобно. Въпреки това, ако страхът е интензивен, се появява дори когато е докоснат от семейство или приятели и ако причинява значителни бедствия, това може да е хапефобия.
Това състояние е различно от свръхчувствителност към докосване, която се нарича алодиния. Човек с алодиния също може да не се докосва, но го правят, защото причинява болка, а не страх.
Симптоми
Страхът от това, че се докосва, се счита за фобия, когато страхът възниква почти всеки път, когато човекът е докоснат, продължава повече от 6 месеца, а когато това нарушава отношенията или трудовия живот.
Следните симптоми може да показват хапефобия:
- непосредствен страх или безпокойство при докосване или мислене за докосване
- пристъпи на паника, които могат да включват повишен сърдечен ритъм, изпотяване, горещи вълни, изтръпване и студени тръпки
- избягване на ситуации, в които човек може да бъде докоснат
- осъзнаването, че страхът е ирационален и непропорционален
- общо безпокойство, депресия и ниско качество на живот в резултат на фобията
Децата могат да проявят следните симптоми при докосване:
- плач
- замръзване на позиция
- изблици на раздразнение
- като се придържат към своя помощник
Лекарите се позовават на симптомите, изброени в () за диагностициране на фобии, които представляват тревожни разстройства, свързани със специфични обекти или ситуации.
Причини
Хатефобията може да бъде причинена от преживяването или наблюдаването на травматично събитие, което включва докосване. Човек може да не помни събитието, което е предизвикало фобията, особено ако бяха много млади по онова време.
Фобиите също могат да работят в семейството. Човек може да научи страх да не бъде докоснат, ако те наблюдават любим човек, изразяващ страх или избягване на докосване.
Докато хафефобията понякога може да възникне сама по себе си, тя може да бъде свързана и с други състояния. Те включват:
- Страх от микроби (мизофобия): Човек може да не се докосва поради страх от замърсяване или нечистотии.
- Страх от тълпи (охлофобия): Човек с охлофобия може да почувства нетърпение да бъде докоснат от непознати в тълпи.
- Обсесивно-компулсивно разстройство (OCD): Лице с ОДО може да се страхува от определени ситуации, които са извън неговия контрол, като например докосване от други хора.
- Посттравматично стресово разстройство (ПТСД): Страхът от докосване може да дойде от предишно травматично преживяване, което включваше докосване, като например свидетелство или преживяване на насилие или сексуално насилие.
Рискови фактори
Фобиите са относително чести. Националният институт по психично здраве (NIH) изчислява, че 12,5% от възрастните в Съединените щати изпитват фобия в даден момент от живота си.
Следните фактори могат да направят haphephobia по-вероятно:
- Отрицателни минали преживявания, включващи докосване.
- Фамилна анамнеза за хапефобия или други тревожни разстройства. Страховете могат да се научат чрез наблюдение. Може да има и генетични фактори, които карат хората да развият тревожност или фобийни разстройства.
- Други фобии. Според това, около 75% от хората със специфично фобийно разстройство ще имат повече от една фобия.
- Други състояния на психичното здраве, като ДЗБ, ПТСД или общо тревожно разстройство.
- Пол. Ситуационните фобии, като например хафефобията, са два пъти по-вероятни при жените, отколкото при мъжете.
- Тип личност. Имайки невротична личност или тенденция към инхибиране на поведението, може да бъде рисков фактор за развитие на безпокойство и фобийни разстройства.
Лечение и справяне
Едно от най-големите пречки при преодоляването на фобията е избягването на ситуацията, която причинява страха. Леченията имат за цел да помогнат на човек да се справи с тревогата, свързана с техния страх, и да преодолее постепенно страха си.
Ефективното лечение на фобиите включва:
Психотерапии или терапии за говорене
Има много видове терапия, които да помогнат на човек да управлява или преодолява фобиите. Те включват:
- Когнитивната поведенческа терапия (CBT) може да преподава на човек нови поведения и мисловни процеси, за да им помогне да се справят с безпокойството, което изпитват, когато са докоснати.
- Експозиционната терапия е мястото, където човек постепенно се излага на страх в безопасна, контролирана среда в продължение на седмици или месеци. Това може да започне с това, че си въобразявате, че сте докосвани и напредвате физически да се докосвате или да стоите в претъпкано пространство.
- Терапията с експозиция на виртуална реалност позволява безопасно, контролирано излагане на фобийни предмети или ситуации, без в действителност да се рискува да бъде близо до обекта или в ситуацията. Един преглед установи, че това може да бъде полезна терапия за фобии.
Медикаменти
Лекарства като бета-блокери или антидепресанти могат да помогнат за облекчаване на непосредственото безпокойство и панически симптоми. Тези лекарства често се използват в комбинация с психотерапия.
Механизми за справяне
Дихателните упражнения и други техники за релаксация са полезни при управлението на тревожност и атаки на паника. Фокусирането върху дълги, дълбоки вдишвания може да намали непосредствените симптоми на тревожност при докосване на човек.
Практикуването на вниманието може да помогне на човек да разбере техните мисловни процеси и поведения и да развие по-добри начини за справяне с безпокойството. Неотдавнашен преглед установи, че умът е ефективен за лечение и предотвратяване на тревожност и депресия.
Упражнението, като отделите време за релакс и достатъчно сън, са мощни начини за насърчаване на цялостното психично здраве.
Самостоятелната грижа често се използва за намаляване на тревожност и паника и може да помогне на човек да се справи с техните фобии.
Кога да се види лекар
Специфичните страхове могат да бъдат крайни, особено при децата, но те често изчезват без медицинско лечение.
Страхът от това, че се докосва, е особено труден страх да се справи с културните и социални очаквания около допир.
Ако този страх продължава повече от 6 месеца, води до интензивно избягване на ежедневните ситуации и пречи на личния или професионалния живот, човек трябва да се свърже с техния лекар.
Специфичните фобии отговарят много добре на лечението. Използването на ежедневните механизми за справяне може да намали въздействието на фобията върху живота на човека и да му помогне да преодолее фобията в дългосрочен план.
