Скъпи потребители! Всички материали на сайта са преводи от други езици. Извиняваме се за качеството на текстовете, но се надяваме, че те ще Ви бъдат полезни. С най-добри пожелания, администрацията на сайта. Свържете се с нас: webmaster@bgmedbook.com

Тези общи лекарства могат да повишат риска от деменция

Едно забележително изследване свързва дългосрочната употреба на някои антихолинергични лекарства с по-висок риск от деменция по-късно.

жена, гледаща хапчета

Счита се, че това изследване е "най-голямото и най-подробно" изследване досега в дългосрочна антихолинергична употреба и риск от деменция.

Антихолинергиците действат чрез блокиране на химически пратеник или невротрансмитер, наречен ацетилхолин, който носи мозъчни сигнали за контролиране на мускулите.

Те се използват за лечение на различни състояния, от болестта на Паркинсон и загуба на контрол на пикочния мехур до астма, хронична обструктивна белодробна болест и депресия.

Антихолинергиците за депресия, като амитриптилин, досулеин и пароксетин, преди са били свързани с по-висок риск от деменция, дори когато са били използвани до 20 години предварително.

Някои проучвания също така показват, че употребата на всяка антихолинергична терапия е свързана с повишен риск от деменция.

Дългосрочна употреба на някои антихолинергици

Но новото проучване, което беше водено от Университета на Източна Англия (UEA) в Обединеното кралство и сега е публикувано, открива, че дългосрочното използване само на някои видове антихолинергици е свързано с по-високия риск от деменция.

Той потвърждава връзката с дългосрочното използване на антихолинергици за депресия, както и за болестта на Паркинсон (като проциклидин) и загубата на контрол на пикочния мехур (например, оксибутинин, солифенацин и толтеродин).

Изследването обаче не установи връзка между увеличения риск от деменция и други антихолинергични лекарства, като антихистамини и лекарства за коремни спазми.

За изследването си изследователите са използвали данни от Базата данни за клинична практика, която съдържа анонимни записи за повече от 11 милиона души в цяла Великобритания.

Антихолинергична когнитивна тежест

Използваният набор от данни включваше 40770 пациенти с деменция на възраст между 65 и 99 години, които бяха диагностицирани през периода 2006-2015 г. Всеки от тях е съчетан с до седем души, които не са имали деменция, но са от същия пол и подобна възраст.

Изследователите са използвали система, наречена Антихолинергична когнитивна тежест (ACB), за да отбележат антихолинергичния ефект на лекарствата, предписани на пациентите.

Резултатът от ACB от 1 означава, че лекарството е "възможно антихолинергично", докато резултат от 2 или 3 означава, че е "определено антихолинергичен". Общо взето, те анализираха повече от 27 милиона предписания.

Екипът прегледа записите на пациентите и техните съответстващи контроли, за да преброи всички предписания и дози за лекарства с ACB резултат от 1-3 в периода, обхващащ 4-20 години преди диагностицирането на деменцията.

Те установили, че 35% от пациентите с деменция и 30% от контролите са били предписвани поне едно лекарство с оценка 3 на скалата ACB през този период.

След това изследователите извършиха допълнителен анализ, за ​​да отстранят ефекта от фактори, които биха могли да повлияят на резултатите.

По-нататъшният анализ разкрива, че лекарствата с АСБ-резултат от 3, които са били предписани за депресия, болест на Паркинсон и загуба на контрол на пикочния мехур, са свързани с по-висок риск от деменция до 20 години "след експозиция".

Няма такава връзка, обаче, за лекарства, които са отбелязали 1 в скалата ACB, нито за респираторни и стомашно-чревни лекарства, които са имали 3 точки.

Клиницистите трябва да бъдат "бдителни"

Изследователите посочват, че поради ограниченията на дизайна на изследването, те не могат да кажат дали антихолинергиците причиняват директно деменция или не.

Една от възможностите е, че хората, приемащи лекарствата, вече са в много ранните етапи на деменция.

Но тъй като връзката е била налице, дори когато експозицията се е състояла 15-20 години преди диагностицирането на деменцията, авторите твърдят, че "обратната причинност или объркването с ранните симптоми на деменция са по-малко вероятни обяснения".

Те съветват клиницистите да "продължават да бъдат бдителни по отношение на употребата на антихолинергични лекарства" и да вземат предвид възможните дългосрочни и краткосрочни ефекти, когато те претеглят рисковете спрямо ползите.

Значение на изследването

Деменцията засяга около 50 милиона души по света и всяка година 10 милиона души откриват, че имат заболяването, което в крайна сметка ще ги лиши от способността им да помнят, да мислят, да водят разговор и да живеят самостоятелно.

"Това изследване е наистина важно", обяснява ръководителят на изследването д-р Джордж Сава, който работи в Училището по здравни науки към UEA ", тъй като има около 350 милиона души, засегнати в световен мащаб от депресия, а условията на пикочния мехур, над 13% от мъжете и 30% от жените в Обединеното кралство и САЩ. "

"Много от възможностите за лечение на тези състояния," продължава той, "включват лекарства с антихолинергични ефекти."

"Разработването на стратегии за предотвратяване на деменцията следователно е глобален приоритет."

Д-р Джордж Сава

В редакционна статия, свързана с изследването, проф. Шели Грей от Университета във Вашингтон в Сиатъл и професор Джоузеф Ханлон от Университета в Питсбърг в Пенсилвания, се казва, че авторите свършиха добра работа с разрешаването на проблема как най-добре да "обобщим антихолинергичната тежест за бъдещи изследвания".

Също така са съгласни, че междувременно "Както се предлага от насоките, антихолинергиците като цяло трябва да се избягват при по-възрастни хора".

BGMedBook