Откритието за мозъка може да предложи нова надежда на пушачите, които трудно се задоволяват. Учените, пишещи в списанието, описват как те идентифицирали веригите в мозъка, за които вярват, че са отговорни за безпокойството, което придружава изтеглянето на никотин.
Старшият автор Андрю Тапер, доцент по психиатрия в Медицинското училище в Масачузетс (UMMS), казва:
"Повишеното безпокойство е значителен симптом на отказване от никотин, който допринася за рецидив при пушачите, опитващи се да напуснат."
Той и колегите му откриха верига в мозъка, която изглежда е специално свързана, за да увеличи тревогата по време на отнемането на никотин.
Екипът откри също няколко други взаимосвързани функции в мозъка, които предизвикват безпокойство по време на отнемането на никотин.
Те предполагат, че техните открития могат да отворят вратата за нови лечения, за да облекчат или дори да предотвратят безпокойство по време на отнемането на никотин.
Новата работа се основава на постиженията, постигнати в продължение на няколко години – както в UMMS, така и в The Scripps Research Institute в La Jolla, CA.
Следва например проучване, публикувано през 2013 г. в списанието, където професор Тапер и колегите му показват, че специфичен набор от клетки в мозъчен участък, известен като интерпенунукулярно ядро, причинява физически симптоми на отнемане на никотин, като главоболия, гадене и безсъние произхождат.
Екипът е убеден, че областта на интерпенунукуларното ядро, активирана по време на безпокойство, свързано с оттеглянето, е различно от подрегиона, който преди това е идентифицирал като свързан с отхвърлянето на никотина.
Изследователите също са изненадани да открият, че сигналите от два други мозъчни региони се събират в междупундкуларното ядро, за да предизвикат тревожност, причиняваща брадички.
Един от сигналите идва от вентралната тегментна област – група клетки в центъра на мозъка – която обикновено е свързана с награда или удоволствие. Изследванията показват, че тази област активира мозъчните клетки в интерпенунукуларното ядро, използвайки кортикотропин освобождаващ фактор (CRF) – мозъчно химично вещество, което се освобождава в отговор на натиска.
Другият сигнал идва от медиалната habenula и задейства клетките във вътрешността на ядрото чрез освобождаване на глутамат – най-използваното от мозъчните клетки химикали, които сигнализират един към друг. В този случай пристигането на CRF в интерпелунуклеирусните клетки изглежда увеличава ефекта на глутамат.
Намаляването на стимулирането на интерпенунукулните ядрени клетки облекчава безпокойството при мишки
В по-нататъшни тестове, изследователите са открили, че могат да облекчат безпокойството при мишки чрез намаляване на стимулацията на клетките в интерпенунукулното ядро и те предполагат, че същото може да е възможно и при хора.
Проф. Тапер казва, че и двете от входните данни – CRF от вентралната тегментална област и глутаматът от медиалната habenula – изглеждат важни и предлагат потенциални цели:
"Бихме могли да облекчим безпокойството по време на отнемането на никотина или чрез предотвратяване на синтеза на кортикотропин освобождаващ фактор във вентралната тегментова област, или чрез заличаване на медиалните входове на habenula в интерпенунукулното ядро."
Лекарствата, които блокират CRF рецепторите върху клетките, вече съществуват, казва проф. Тапър. Той също така отбелязва, че тези рецептори вече са били свързани с тревожност и депресия, така че резултатите от проучването могат да имат последици за неравномерните разстройства като цяло.
Екипът сега планира да проучи взаимодействията между тревожност, стрес, награда и отдръпване от пристрастяващи вещества и да проучи дали веригите, които те са идентифицирали, се отнасят до стрес-предизвикано безпокойство като цяло или просто предизвикано от отнемане на никотин.
През септември 2014 г. научихме как изследователите установяват, че отнемането на никотина намалява отзивчивостта на реакциите и ефектът е особено силен при пушачи с анамнеза за депресия.
