
Факторът на инсулиновата чувствителност, наричан още корекционен фактор, показва с колко mmol/L се очаква да спадне кръвната глюкоза от 1 единица бързодействащ инсулин. Корекционната доза е разликата между измерената и целевата глюкоза, разделена на този фактор, и се добавя към инсулина за храната само ако и двете числа вече стоят в плана на лекуващия екип.
Правилото 1800 не е единствената изведена стойност. При най-добрия тертил сред 396 помпи с данни от 2007 г. средният коефициент в анализа от 2010 г. е 1960, а преглед от 2016 г. съобщава пряко измерен коефициент около 1407. Затова формулата е начална оценка, която после се сверява с реалния спад, а не готова лична доза.
За много небременни възрастни стандартите на Американската диабетна асоциация (ADA) от 2025 г. поставят глюкоза преди хранене 4,4–7,2 mmol/L и връх след хранене под 10,0 mmol/L. Под 3,9 mmol/L, но не под 3,0 mmol/L, започва хипогликемия от първа степен, а при човек в съзнание първата стъпка обикновено е 15 g бързи въглехидрати.
Какво показва факторът на инсулиновата чувствителност
Числото отговаря на практическия въпрос с колко mmol/L една единица болусен инсулин сваля вече високата глюкоза. То не описва дали тъканите отговарят добре на хормона. В ежедневния език двете неща се казват с близки думи и лесно се смесват, затова тук става дума само за дозата.
Слабият отговор на клетките към инсулина е друго понятие. При диабет тип 2 клетките не реагират нормално, панкреасът отначало произвежда повече хормон и после изостава. Така Центровете за контрол и превенция на заболяванията на САЩ (CDC) описват типа през 2024 г. за американското население, където този тип е около 90–95% от диабета. Корекционният фактор не поставя тази диагноза и не я отменя.
При диабет тип 1 панкреасът произвежда малко инсулин или почти никакъв, затова инсулинът се приема всеки ден. CDC посочва, че така е при около 5–10% от хората с диабет. Там факторът служи, за да се превърне една висока стойност в допълнителни единици, след като целта и самото число са уговорени. Без тази уговорка делението е упражнение, не лечение.
Болусът е еднократната доза около хранене или за корекция. Базалният инсулин покрива часовете без храна. В стандартите за лечение от 2025 г. планът при тип 1 съчетава базална доза, доза за храна и корекция. На възрастните, които могат да ползват устройството безопасно, се предлага и автоматично подаване. Факторът е частта, която превръща излишните mmol/L в единици, а не целият режим.

Как корекционната доза се отделя от дозата за храна
Дозата за храната и корекцията се смятат отделно и чак после се събират. Храната иска инсулин според въглехидратите, а при обучението влизат още мазнините, белтъчините, очакваното движение и денят с боледуване. Корекцията тръгва от друга сметка. От текущата глюкоза се вади целта и разликата се дели на фактора.
Ако преди обяда глюкозата вече е в целта, корекционната добавка е нула и остава само храната. Ако е над целта, добавката се прибавя към хранителната доза в същата инжекция или в същия болус от помпата. Обратният ход, да се „вкарва“ високата захар само с по-голяма порция, размества следващите хранения и не замества уговорения фактор.
Стандартите от 2025 г. искат повечето възрастни с тип 1 да умеят и двете сметки. Времето на бързия инсулин преди хранене се наглася индивидуално, защото началото на действието не е еднакво при всеки препарат. Корекцията не е повод болусът да минава чак след чинията по навик. Кога точно се инжектира, пише в личния план.
Една кръгла илюстрация показва само делението, не доза за поставяне. Ако в плана факторът е 3,3 mmol/L на единица, целта е 6,0 mmol/L, а глюкомерът показва 12,0 mmol/L, разликата е 6,0. Делено на 3,3 се падат около 1,8 единици. Закръглянето до стъпката, която писалката позволява, също стои в плана и не се измисля в момента на инжекцията.
Как се смята факторът от дневната доза
Началната оценка дели едно постоянно число на всички единици инсулин за денонощието, базални и болусни заедно. В анализа на Walsh и съавтори от 2010 г. за редовния човешки инсулин се сочи правилото 1500, а за бързия аналог се споменават 1800 и 2000. За mmol/L същият текст именува метрично правило 100, което съвпада с 1800, след като американските mg/dL се разделят на 18.
При дневна доза 30 единици, избрана тук само за кръгла сметка, правилото 1800 дава спад от 60 mg/dL, тоест 3,3 mmol/L на единица. Правилото 100 дава същото, защото 100 делено на 30 отново е 3,3. По-голямо число означава, че една единица сваля повече, следователно за същата висока глюкоза се падат по-малко единици. По-малко число прави обратното и покачва риска от хипогликемия, ако се ползва без проверка.
Авторите на анализа от 2010 г. не представят правилото 1800 като резултат от собствената си извадка. Те припомнят по-старите учебни правила и после показват какво реално е било настроено в помпите с по-добри стойности. Закръглянето към 2000 е предложено за по-лесна клинична употреба върху техния резултат 1960, а не като заповед всеки човек да смени фактора си сам.
Затова листът с формулата се носи на ендокринолога или на екипа, който води инсулина, заедно с реалната дневна доза от последните дни. Дозата се мени при растеж, боледуване, рязка промяна на храненето и след смяна на препарата. Стар фактор върху нова обща доза вече не описва същия човек. В България конкретната схема идва от местната практика, а не автоматично от американски или британски текст.
Защо правилата 1500, 1800 и 2000 не съвпадат
Разликата между числата е голяма достатъчно, за да смени дозата с единица и повече. При същите условни 30 единици на ден правилото 1500 дава около 2,8 mmol/L спад, 1800 дава 3,3, а 1960 дава около 3,6. Прегледът на King и съавтори от 2016 г. съобщава пряко измерен фактор близо до 1407, тоест около 2,6 mmol/L при същата дневна доза. Нито едно от тези числа не е лична рецепта.
| Формула | Откъде е описана | Спад от 1 единица при условни 30 единици дневно |
|---|---|---|
| 1500 | Редовен човешки инсулин в обзора на Walsh и съавтори от 2010 г. | 2,8 mmol/L (50 mg/dL) |
| 1800, или 100 в mmol/L | Учебно правило за бърз аналог в същия обзор | 3,3 mmol/L (60 mg/dL) |
| 1717 | Изчисление на Дейвидсън и колеги от 2003 г. при 167 души с помпа | 3,2 mmol/L (57 mg/dL) |
| 1960, или 109 в mmol/L | Най-добрият тертил сред 396 помпи, анализ от 2010 и 2011 г. | 3,6 mmol/L (65 mg/dL) |
| около 1407 | Пряко измерване, цитирано в прегледа на King и съавтори от 2016 г. | 2,6 mmol/L (47 mg/dL) |
Таблицата дели формулите на една и съща кръгла дневна доза, за да се видят разликите. Тя не казва колко инсулин да си поставите днес. Условните 30 единици са само мащаб. При друга дневна доза всяко число се мени, защото делителят е друг.
Walsh и съавтори стигат до 1960, като гледат помпи с по-ниска средна глюкоза, и за практиката предлагат закръгляне към 2000. В метрични единици същата работа от 2011 г. записва 109, делено на дневната доза. 109 делено на 30 е пак около 3,6 mmol/L. Дейвидсън и колеги през 2003 г. извеждат 1717 при 167 души с помпа. В същия обзор от 2010 г. е изброено и правилото 1700, което е близо до това изчисление, но не е същото число.
Прегледът от 2016 г. слага до тези правила резултат около 1407 и не обявява нов световен стандарт. Стандартите на ADA от 2025 г. изобщо не назовават 1500, 1800 или 2000. Те искат корекцията да се учи и после да се наглася според глюкозата, движението и боледуването. Когато два документални коефициента се разминават, в сила за конкретния човек остава числото, което екипът е проверил върху неговите стойности.
Каква цел влиза във формулата за корекция
Без цел делението няма втори член. За много небременни възрастни стандартите на ADA от 2025 г. дават капилярна глюкоза преди хранене 4,4–7,2 mmol/L (80–130 mg/dL). Върхът след хранене е под 10,0 mmol/L (под 180 mg/dL) и се гледа 1–2 часа от началото на храненето, не по един универсален час за всички. Под 3,9 mmol/L вече е сигнал за хипогликемия, а не долна граница на целта преди ядене.
Същите стандарти държат гликирания хемоглобин под 7% (53 mmol/mol) за мнозина, ако това не води до честа тежка хипогликемия. При сензор целта за много възрастни е над 70% от времето в обхвата и под 4% от времето под 3,9 mmol/L. По-широка цел може да е по-безопасна при ограничен живот или когато ползата от по-строгото число не натежава спрямо риска. Бременността и детската възраст имат отделни раздели в същия документ и не се покриват от таблицата за възрастни.
Във Великобритания Националният институт за здравеопазване и клинични постижения (NICE) съветва възрастните с тип 1 към 5–7 mmol/L на гладно при събуждане и 4–7 mmol/L преди останалите хранения. След хранене, ако човекът мери тогава, интервалът е 5–9 mmol/L поне 90 минути по-късно. Препоръката е от 2015 г. и остава в NG17 след актуализацията от 2022 г. Тя не е американската и не е автоматично българската.
| Момент | ADA, 2025 г., много небременни възрастни | NICE, препоръка от 2015 г. за възрастни с тип 1 |
|---|---|---|
| Преди хранене | 4,4–7,2 mmol/L (80–130 mg/dL) | 4–7 mmol/L, а при събуждане 5–7 mmol/L |
| След хранене | под 10,0 mmol/L, 1–2 часа от началото на храненето | 5–9 mmol/L поне 90 минути след хранене |
Коя от тези цели влиза в делителя, решава екипът за конкретния човек. По-ниска цел вдига корекционната доза при една и съща измерена глюкоза, защото разликата става по-голяма. По-висока цел я намалява. Смяната на целта с 1 mmol/L при фактор 3 mmol/L мести дозата с около една трета единица. Затова целта и факторът се преглеждат заедно, не поотделно в две различни седмици без запис.
Кога една и съща единица действа различно
Формулата предполага обичаен ден. Стандартите от 2025 г. изрично включват в обучението движението и деня с боледуване, защото тогава нуждата не е същата. Ако факторът се проверява точно в такъв ден, резултатът описва изключението, а после се ползва като делник. Няколко ситуации местят действието на вече поставената единица.
- По-силното движение често усилва инсулина, който вече е в тялото, и сваля глюкозата повече от обичайното.
- При инфекция и температура нуждата обикновено расте, а измерванията стават по-чести, не по-редки.
- Болус, поставен преди часове, още работи и нова пълна корекция се наслагва върху него.
- Мазнините и белтъчините в яденето променят нужната доза отделно от самия фактор.
Базалната доза също може да маскира грешен фактор. Високата глюкоза на гладно говори първо за нощното покритие, а не автоматично за числото, с което се коригира обядът. Ако корекциите през деня постоянно не стигат до уговорения интервал, екипът преглежда и фактора, и целта, и базалния инсулин. Една изолирана стойност не носи тази присъда.
При боледуване базалният инсулин не се спира, дори човекът да не се храни. Стандартите от 2025 г. добавят проверка за кетони, особено ако глюкозата мине над 11,1 mmol/L. Тогава задачата вече не е да се нагоди факторът, а да не се пропусне недостиг на инсулин. Пропуснати дози са чест отключващ фактор за кетоацидоза, по-честа при тип 1.

Как активният инсулин променя следващата корекция
Бързият аналог не свършва работата си в минутата на инжекцията. В работата на Walsh и съавтори от 2011 г. калкулаторът се наглася така, че корекцията да стигне целта около 4–5 часа по-късно, и от новата доза се вади инсулинът, който още действа. Ако този остатък не се извади, две корекции наблизо се събират и глюкозата може да падне под прага за хипогликемия, след като втората доза настигне първата.
При помпа сметката често е вградена. Човекът въвежда глюкозата, а уредът намалява предложението с остатъка от предишния болус. При писалка същата памет е в тетрадката или в приложението. Ако записът липсва, по-безопасният ход е да се изчака краят на уговорения прозорец или да се пита екипът, а не да се слага пълна втора корекция върху прясна първа.
Проверката на фактора има смисъл, когато корекцията е сама, без храна и без втори болус в същия прозорец, и денят не е боледуване или необичайно тежко движение. Гледа се дали глюкозата стига около целта към края на действието, и то не веднъж, а при повторяем резултат. Единичен успех или единичен провал не пренаписва числото.
Посоката следва делението. Ако след такава проверка глюкозата остава над целта, една единица е свалила по-малко от записаните mmol/L и факторът може да е твърде голям. Ако пада под целта, една единица е свалила повече и факторът може да е твърде малък. И в двата случая промяната е решение на екипа. Самоволно намаляване на числото увеличава единиците и може да доведе до хипогликемия през следващите дни.
Какво се променя при помпа и автоматично подаване
Помпата не отменя фактора. Тя го пази като настройка заедно с целта, времето на активен инсулин и отношението към въглехидратите. Анализът от 2010 г. е направен именно върху помпи, защото там числата се виждат в изтеглените данни, а не само в паметта на човека. Най-добрият тертил не е доказателство, че всяка помпа е настроена добре. Авторите описват и неравномерно разпръснати настройки, които не следват една формула.
Автоматичното подаване, при което сензорът и помпата си говорят, е отделна стъпка. Стандартите от 2025 г. казват то да се предлага на възрастните с тип 1, когато могат да го ползват безопасно. Разбирането на хранителната и корекционната доза остава част от обучението, защото системата не познава всяко ядене и всяко движение без участие на човека. Достъпът в България зависи от местната програма и от преценката на екипа, не от американската формулировка сама по себе си.
Ниската глюкоза при такава система се храни по-предпазливо. За повечето хора в съзнание стандартите сочат 15 g бързи въглехидрати и нова проверка след 15 минути. При автоматично подаване често стигат 5–10 g, освен ако спадът е заедно с движение или с ясно надценена доза за храната. Мазнината забавя покачването, затова шоколадът и ядките не са първият избор. Чистата глюкоза е предпочитана.
Сензорът добавя и друг изглед към фактора. Над 70% от времето в обхвата и под 4% от времето под 3,9 mmol/L са цели за много възрастни в документа от 2025 г. Ако времето под 3,9 mmol/L е по-дълго, планът се преглежда. Виновникът може да е факторът, базалната доза, болусът за храна или часът на инжекцията. Смяната на четирите неща наведнъж заличава следата кое точно е помогнало.
Важи ли същият фактор при диабет тип 2
Формулите от 2010 и 2016 г. идват от хора с тип 1 и помпа, тоест от състояние с много малко собствен инсулин. При тип 2 панкреасът често още отделя хормон, а клетките отговарят слабо. Една и съща инжектирана единица тогава се събира с този вътрешен инсулин и спадът става по-трудно предвидим. Факторът не е изключен при тип 2, но и сляпото пренасяне на помпената формула е слаба идея.
Корекционна доза влиза в разговора, когато вече има инсулин за храненията, не при всеки човек с тип 2 още на първия преглед. Стандартите от 2025 г. описват корекцията като умение за тип 1 и като част от многоинжекционния режим, когато се стигне до него. Дали и кога това става при тип 2, решава лекарят според собствената секреция, другите лекарства и хипогликемиите. Американските дялове, 5–10% тип 1 и 90–95% тип 2, описват САЩ, не България.
Човек, който още произвежда забележимо количество инсулин, може да реагира по-силно на външната единица, отколкото показва правилото 1800. Обратно, тежката резистентност може да направи същото правило твърде плахо. И двете посоки се виждат едва по дневника, не по калкулатора. Първите седмици след диагнозата са особено нестабилни и не са добър прозорец за самоволно „нагласяне“ на числото.
Ако типът на диабета сам по себе си е под въпрос, факторът не е инструментът, който ще го разпознае. Разпознаването на типа остава работа на екипа. Факторът идва след решението, че има болусен инсулин и уговорена цел. Дотогава смятането на 100 делено на една още неустановена дневна доза създава фалшива точност.
Кога рязката промяна на глюкозата изисква лекар
Корекцията е за висока глюкоза при човек, който може да се храни, да мери и да мисли ясно. Тя не е лечение на хипогликемия и не е домашно лечение на кетоацидоза. Праговете по-долу са от стандартите на ADA от 2025 г. и от описанието на кетоацидозата в професионалното издание на Merck, актуализирано през май 2026 г. Обаждането при спешност в България е на 112.
| Какво се вижда | Какво да се направи |
|---|---|
| Глюкоза под 3,9 mmol/L, човекът е в съзнание и преглъща | Около 15 g бързи въглехидрати и нова проверка след 15 минути, без нов инсулин. |
| Глюкоза под 3,0 mmol/L, гърч, или човекът не може да преглъща | Глюкагон, ако е предписан и наблизо има обучен човек, и обаждане на 112. |
| Повръщане, коремна болка и дълбоко учестено дишане | Възможна кетоацидоза, по-честа при тип 1. Връзка с екипа или 112 при замъглено съзнание. |
| Глюкоза над 11,1 mmol/L по време на боледуване | Базалният инсулин не се спира. Проверяват се кетони и се търси екипът, не само калкулаторът. |
Първа степен е измерена глюкоза под 3,9 mmol/L и поне 3,0 mmol/L. Втора степен е под 3,0 mmol/L. Трета степен е събитие, при което друг човек трябва да помогне, независимо от точното число. На всеки, който си инжектира инсулин, стандартите препоръчват да има глюкагон. Близките трябва да знаят къде е и да не слагат инсулин по време на спада. Инсулинът в този момент влошава хипогликемията.
Около една десета от епизодите на кетоацидоза протичат при глюкоза под 11,1 mmol/L, включително при лекарства от групата SGLT2, които увеличават отделянето на глюкоза с урината. „Нормален“ глюкомер тогава не отменя повръщането и учестеното дишане. Пропусната доза инсулин е честа причина, затова спрелият базал или празната помпа не се компенсират с късна хранителна корекция у дома, докато човекът повръща.
Повтаряща се втора или трета степен е повод планът да се прегледа, включително факторът, целта и базалната доза. Единична стойност 12 mmol/L при иначе стабилен ден може да чака уговорената корекция. Повръщане, болка в корема и дълбоко дишане не чакат следващия планов преглед. Същото важи, ако човекът не може да преглътне въглехидратите или не се събужда.
Често задавани въпроси
Какво е правилото 100?
Правилото 100 дели 100 на общата дневна доза и дава очаквания спад в mmol/L от 1 единица бърз инсулин. То е метричният вид на правилото 1800. При 40 единици на ден се падат 2,5 mmol/L на единица, но това е начална оценка, докато екипът не я сравни с реалните стойности.
Сменя ли се факторът след една висока стойност?
Не. Една висока глюкоза се коригира с вече уговорения фактор, ако няма боледуване, активен предишен болус или признаци на кетоацидоза. Самото число се преразглежда, когато корекциите многократно не стигат до целта или многократно я подминават към хипогликемия.
Защо при автоматично подаване въглехидратите при спад може да са по-малко?
При повечето хора в съзнание първата порция е 15 g, с проверка след 15 минути. При система за автоматично подаване стандартите от 2025 г. често сочат 5–10 g, освен при движение или при ясно надценена доза за храната. Системата се предлага на възрастни с тип 1, ако могат да я ползват безопасно, и не отменя глюкагона.
Колко въглехидрати се приемат при глюкоза под 3,9 mmol/L?
Ако човекът е в съзнание и преглъща, обичайната първа стъпка е 15 g бързи въглехидрати, за предпочитане чиста глюкоза, и ново измерване след 15 минути. Инсулин не се слага. Ако преглъщането е невъзможно, има гърч или глюкозата е под 3,0 mmol/L и състоянието се влошава, се ползва предписаният глюкагон и се обажда на 112.
Спира ли се базалният инсулин, ако човек повръща?
Не се спира само защото няма апетит. При боледуване базалната доза продължава, а при глюкоза над 11,1 mmol/L се проверяват кетони. Повръщане с коремна болка и дълбоко дишане може да е кетоацидоза, по-честа при тип 1, и тогава се търси екипът или 112, ако съзнанието се променя.
Важи ли факторът, ако панкреасът още отделя инсулин?
Формулите 1960 и около 1407 са изведени при тип 1 на помпа, където собствен инсулин почти няма. При тип 2 клетките отговарят слабо и панкреасът може още да отделя хормон, затова същата единица не сваля глюкозата по същия начин. Дали изобщо има корекционна доза, решава лекарят, обикновено чак когато в плана вече има инсулин за храненията.
Заключение
Корекционният фактор е делител, не обещание за равна глюкоза. Правилата 1500, 1800, 1960 и около 1407 дават различни начални числа, а целта, която се вади от измерената стойност, е 4,4–7,2 mmol/L преди хранене за много небременни възрастни в американските стандарти от 2025 г. и друг интервал в британското NG17. Личното число стои до личната цел и до времето, в което предишният болус още действа.
На следващия преглед занесете дневната доза от последните две седмици, часовете под 3,9 mmol/L и въпроса коя цел е записана за корекцията. Ако има помпа или сензор, помолете да се свери и факторът, и времето на активен инсулин. Повръщане с дълбоко дишане или спад, при който човекът не преглъща, не чака този преглед. Тогава пътят е към екипа веднага или към 112.
Източници
- American Diabetes Association Professional Practice Committee: 6. Glycemic Goals and Hypoglycemia: Standards of Care in Diabetes—2025. Diabetes Care, 1 януари 2025 г.
- American Diabetes Association Professional Practice Committee: 9. Pharmacologic Approaches to Glycemic Treatment: Standards of Care in Diabetes—2025. Diabetes Care, 1 януари 2025 г.
- Walsh J, Roberts R, Bailey T: Guidelines for Insulin Dosing in Continuous Subcutaneous Insulin Infusion Using New Formulas from a Retrospective Study of Individuals with Optimal Glucose Levels. Journal of Diabetes Science and Technology, 1 септември 2010 г.
- Walsh J, Roberts R, Bailey T: Guidelines for Optimal Bolus Calculator Settings in Adults. Journal of Diabetes Science and Technology, 1 януари 2011 г.
- King AB, Kuroda A, Matsuhisa M et al.: A Review of Insulin-Dosing Formulas for Continuous Subcutaneous Insulin Infusion (CSII) for Adults with Type 1 Diabetes. Current Diabetes Reports, септември 2016 г.
- Recommendations | Type 1 diabetes in adults: diagnosis and management | Guidance | NICE. National Institute for Health and Care Excellence, 17 август 2022 г.
- Type 1 Diabetes | Diabetes | CDC. Centers for Disease Control and Prevention, 11 септември 2026 г.
- Type 2 Diabetes | Diabetes | CDC. Centers for Disease Control and Prevention, 15 май 2024 г.
- Brutsaert EF: Acute Complications of Diabetes Mellitus. Merck Manual Professional Edition, май 2026 г.
