Хистологичното разстройство на личността е психологическо състояние, характеризиращо се с нестабилно и емоционално заредено поведение, което обикновено се задвижва от желание за внимание и изкривена представа за себе си.
Докато хистологичното разстройство на личността или HPD не се счита за сериозен проблем, свързан с психичното здраве, то може да бъде разрушително за социално, професионално или академично функциониране. Причините за HPD са неясни, а разстройството остава предизвикателство при диагностицирането или лечението.
Тази статия ще обсъди характеристиките на HPD и начина, по който те могат да бъдат идентифицирани и управлявани.
Бързи факти за хистологичното личностно разстройство:
- HPD е разстройство на клъстер Б, което включва и антисоциални, гранични и нарцистични нарушения на личността.
- Причините са неизвестни, тъй като в тази област са проведени много малко изследвания.
- Психотерапията най-често се използва за лечение на HPD.
Какво представлява хистологичното разстройство на личността (HPD)?
Личността се отнася до комбинацията от черти, които създават мислещи и поведенчески модели, които са уникални за дадено лице.
Тъй като личностите се различават значително между хората, трудно е да се определи какво представлява "нормална" личност.
Въпреки това, някои индивиди проявяват определени комбинации от черти, които могат да се считат за недоброспособни или нефункционални в ежедневието. Това е известно като нарушение на личността.
Огромният брой признаци, които съставляват личност, означава, че има няколко различни вида признати нарушения на личността.
Петата публикация, публикувана от Американската психиатрична асоциация, се използва за определяне на личности.
DSM-5 разпознава 10 различни категории нарушения на личността, групирани в три групи:
- Клъстер А: Странният, ексцентричен клъстер.
- Клъстер Б: Драматичният, емоционален и нестабилен клъстер.
- Клъстер C: Тревожен, страшен клъстер.
HPD се свързва с изкривено самоизображение и остава единственото нарушение на личността, което изрично се свързва с физическия външен вид.
Както подсказва класификацията, индивидите с HPD дисплейно поведение са:
- драматичен
- емоционален
- непостоянен
- непрестанно желаещи да търсят внимание и одобрение от другите
Например, човек може да отиде до крайни размери, за да преувеличи нещо, което е постигнато, за да получи одобрението на другите.
HPD обикновено се развива по време на юношеството и може да има отрицателно въздействие върху способността за функциониране в социални, професионални или академични среди. В резултат на това, хората с HPD може да имат проблеми да превъзхождат в училище или да запазят заетостта си в по-късен живот.
HPD може да бъде причинена от комбинация от генетични, социални и фактори на развитие. Например, преживяването на детска травма може да допринесе за развитието на HPD при индивид, чийто генетичен грим предразполага към тревожност.
Разстройството се смята за по-често при жените, отколкото при мъжете. Възможно е обаче жените да съобщават за симптоми повече от мъжете.
Симптоми
Симптомите на HPD са преобладаващо психични и могат да бъдат дълготрайни. Те могат да включват:
- натрапчиво желание за внимание
- драматични и провокативни поведения
- дискомфорт при липса на внимание
- мания за самооценка
- флиртуващо или неподходящо сексуално поведение
- емоционална нестабилност
- прекомерно използване на външния вид, за да се потърси внимание
- висока възприемчивост
- импулсивността
Хората с HPD могат също да развият депресия или тревожни разстройства.
Хората с HPD обикновено са умели да манипулират социалните ситуации, за да се поставят в центъра на вниманието. Те могат да покажат драматично и нерационално поведение, ако вниманието бъде насочено другаде.
Неподходящото поведение, което търси внимание и емоционалната нестабилност, означава, че лицата с ПП често развиват нестабилни и повърхностни взаимоотношения с другите.
диагноза
Диагностицирането на разстройство на личността е предизвикателство, тъй като симптомите понякога се отнасят до по-тежко, основно психическо или физическо здравословно състояние.
Поради тази причина, лекарят първо ще прецени медицинската и психиатричната история на дадено лице и може да направи физически преглед.
Ако се подозира нарушение на личността, човек ще бъде отнесен до психиатър, като психиатър или психолог. Използвайки диагностични въпроси и насоки, описани в DSM-5, специалист по психично здраве ще определи дали дадено лице има HPD.
Въпреки това, има висока степен на припокриване между различните нарушения на личността, което затруднява определянето на точното разстройство, което индивидът може да има.
Няколко изменения в диагностичната процедура са предложени за DSM-5 за справяне с трудностите при диагностицирането на такива състояния. Намерението беше да се осигури по-сложен подход към диагнозата.
Новият модел беше включен като допълнение, за да се насърчи по-нататъшното изследване и развитие на подхода.
лечение
Терапевтът ще се стреми да идентифицира основните безпокойства или мотивации, които може да са отговорни за поведението на дадено лице.
Те ще им помогнат да разпознаят различни начини за оформяне на техните модели на мислене и поведение, за да подобрят тяхното социално, професионално или академично функциониране.
Хората с HPD обаче не винаги чувстват, че се нуждаят от лечение за личностното си разстройство.
В такива случаи те могат вместо това да търсят лечение за свързани психични заболявания като депресия. Това може да включва антидепресантно или анксиолитично лечение.
За вкъщи
HPD често е дълготрайно състояние. Това се дължи на трудностите при диагностициране или лечение на HPD, както и на нежеланието на хората да търсят помощ за разстройството. То може да бъде разрушително за ежедневното функциониране, особено в социални и професионални условия.
Въпреки че това може да предизвика по-сериозни усложнения, свързани с психичното здраве, хората с HPD често могат да живеят с относително нормален живот. Само малка част от лицата с HPD изпитват значителни смущения в живота си като пряк резултат от разстройството.
