
Катаплексията е внезапна загуба на мускулен тонус у буден човек, който остава в съзнание и продължава да диша. Почти винаги тя е част от нарколепсия тип 1 и се отключва от силна емоция, най-често от смях, шега или изненада.
Тежкият пристъп изглежда плашещ, защото коленете се подгъват и тялото може да се свлече на пода. Съзнанието не се губи, а силата се връща бързо. В обзора на Blattner и Scammell от 2023 г. типичният епизод трае по-малко от две минути, което го отделя от гърч, при който контактът със средата се прекъсва.
В европейска група от 580 души със същото заболяване средното време до диагнозата е 9,7 години, а медианата е 5,3 години. Прагът за хипокретин-1 в ликвора е 110 pg/ml или по-ниско. При възрастни американското ръководство от 2021 г. препоръчва силно питолизант и натриев оксибат, а европейското от същата година включва със силна препоръка и венлафаксин, и кломипрамин.
Какво представлява катаплексията
Катаплексията е кратко отпускане на напречнонабраздените мускули по време на бодърстване, без загуба на съзнание. Човекът чува, вижда и помни случващото се, диша сам и обикновено може да движи очите. След края на епизода силата се връща почти веднага, без дългото объркване, което остава след много гърчове.
При частичен пристъп страдат лицето, гласът и шията, без тялото да пада. Клепачът увисва, челюстта се отпуска, думите стават неясни, а главата клюмва. При генерализиран пристъп човекът се свлича бавно към стола или към пода. Пълното падане е по-рядко от леките форми. Blattner и Scammell описват и начало с трептене на тонуса, което наподобява тремор, а по-дълъг епизод понякога преминава в сън с бързи очни движения (REM).
Честотата няма една типична стойност. Клиниката Mayo през 2024 г. описва хора с един или два епизода годишно и други с по няколко на ден. Много усещат, че пристъпът наближава, и имат секунди да седнат. Умората и недоспиването засилват епизодите, както отбелязват Barateau и съавтори в прегледа си от 2023 г.
Нарколепсията, към която катаплексията принадлежи, е доживотно състояние и няма лек, който да върне загубените мозъчни клетки. Лекарствата и по-стабилният сън могат да направят пристъпите по-редки и по-леки при част от хората, без да обещават пълно изчезване при всеки. Целта на лечението е по-безопасен ден, не гаранция, че смяхът никога повече няма да отпусне коляното.

По какво пристъпът се различава от гърч и припадък
Разликата, която решава дали да чакате или да викате спешна помощ, е съзнанието. При катаплексия то се запазва. Клиниката Cleveland от 2023 г. посочва точно това като границата спрямо припадъка и епилептичния гърч. Дихателните мускули по правило не участват, а сухожилните рефлекси изчезват по време на пълен пристъп и могат да останат, ако слабостта е само частична.
Сънната парализа прилича на неподвижност, но идва на прага на съня, при заспиване или при събуждане, и трае секунди или минути. Шега посред бял ден не я отключва. Mayo отбелязва, че не всеки човек със сънна парализа има нарколепсия. Псевдокатаплексията е друго състояние, по-близо до функционално неврологично разстройство. При нея рефлексите се запазват, слабостта често хваща цялото тяло наведнъж и може да трае минути или часове, често след отрицателна емоция.
| Белег | Катаплексия | Сънна парализа | Псевдокатаплексия |
|---|---|---|---|
| Кога започва | При силна емоция, докато човекът е буден | При заспиване или при събуждане | Често при отрицателна емоция |
| Съзнание | Запазено е и споменът остава | Човекът усеща, че не може да мръдне | Обикновено е запазено |
| Тяло | Лице, шия или бавно свличане | Неподвижност без дневен смях като повод | Често внезапна слабост на цялото тяло |
| Продължителност | Обикновено под две минути | Секунди или няколко минути | Минути или часове |
| Рефлекси | Изчезват при пълен пристъп | Не служат за разграничаване тук | Запазват се |
Едностранна слабост, която не отминава за минута-две, нарушен говор, който остава, или липса на дишане не се вместват в тази картина. Blattner и Scammell включват преходната исхемична атака сред състоянията, които могат да наподобят падане. Ако човекът не реагира, не диша или слабостта е едностранна и трайна, обаждането е към 112, а не изчакване на познат кратък пристъп.
След типична катаплексия човекът става със същата яснота, с която е паднал. Ако дълго не се ориентира, картината вече не е краткият съзнателен пристъп и при първи епизод иска спешна преценка. Видео от телефона, заснето от близък, често е по-полезно от опит да се преразкаже падането на следващия ден.
Колко често се среща и как се свързва с нарколепсията
Катаплексията не е често оплакване в кабинета и не засяга близо един на сто души. Систематичният преглед на Wang и съавтори от 2022 г. не успява да слее проучванията в едно число, защото оценките за разпространение на нарколепсията се движат от 1,05 до 79,40 на 100 000 души. Прегледът на Barateau от 2023 г. цитира около 0,026% за нарколепсия тип 1, тоест около 26 на 100 000, което се побира в този широк диапазон, без да го заменя.
Двата типа нарколепсия не носят катаплексия по един и същ начин. Тип 1 върви с нея или с доказан нисък хипокретин. Тип 2 е нарколепсия без катаплексия и с нормален хипокретин.
Катаплексия се съобщава от 60 до 70% от всички хора с нарколепсия според европейското ръководство от 2021 г. Професионалното издание на Merck от юли 2026 г. посочва, че тип 2 е по-чест от тип 1 и че клинично значима катаплексия има около една пета от пациентите, и то само при тип 1. Разликата е в това дали се брои всеки лек епизод, или само този, който пречи в ежедневието.
Заболяването засяга мъжете и жените еднакво често, но пътят до диагнозата не е еднакъв. В европейската група от 12 държави средната възраст при начало на сънливостта е 20,9 години, а при поставяне на диагнозата 30,5 години. Средното забавяне е 9,7 години, а медианата е 5,3 години. При половината пациенти чакането е било между 1,7 и 13,2 години. По-дълго чакат хората с по-редка катаплексия, с по-ранно начало на пристъпите, с по-голям интервал между сънливостта и първия пристъп, както и жените. Merck обобщава, че забавяне от около 10 години остава често.
Затова редкият частичен пристъп е лесен за пропускане. При леко отпусната челюст или клепач човекът години наред може да минава за уморен, а не за човек с неврологично заболяване. Колкото по-ясен и по-чест е епизодът, толкова по-къс е пътят до специалист по сън, но дори тогава диагнозата не идва в първите седмици при повечето хора.
Защо се губи мускулният тонус
При нарколепсия тип 1 липсват неврони в страничния хипоталамус, които произвеждат хипокретин, наричан още орексин. Това вещество държи човека буден и не пуска мускулната парализа на REM съня в дневните часове. Когато го няма, силна емоция може за кратко да включи същата парализа, докато човекът още е буден. Затова пристъпът прилича на сънна неподвижност, пренесена в разговор или в смях.
Точната първа стъпка на увреждането не е напълно изяснена. Mayo и Merck описват автоимунно разрушаване на тези неврони при хора с генетична предразположеност, а не една наследствена болест, която се предава пряко. Ако близък роднина има нарколепсия, рискът е 20 до 40 пъти по-висок от този в общата популация, но шансът родител да предаде състоянието на дете е едва около 1 до 2%. Началото често е между 10 и 30 години, с върхове около 15 и около 35 години.
Алелът HLA-DQB1*06:02 се среща при 92 до 97% от пациентите с нарколепсия от европеиден произход и при около 25% от общата популация. Положителен резултат не доказва болестта, затова типизирането отпадна от диагностичните критерии. Липсата му прави ниския хипокретин малко вероятен, когато разказът за пристъпите е нетипичен, и може да спести лумбална пункция. Част от случаите в Европа се свързват с прекаран грип H1N1 или с определен вид ваксина срещу този грип, без това да обяснява всеки пациент.
Около 10 до 20% от хората с нисък хипокретин в ликвора не съобщават катаплексия, но пак се класифицират като тип 1. Типичната катаплексия почти винаги означава тип 1, но редки болести, които увреждат хипокретиновите неврони или връзките им в мозъчния ствол, могат да дадат сходни епизоди. Един разказ за отпускане на коленете не стига, докато не се види целият сън и, когато трябва, ликворът.
Как протича пристъпът и какво го отключва
Типичният пристъп идва от положителна емоция, стигнала достатъчна сила. Barateau и съавтори нареждат силния смях, разказана шега, остроумие, изненада и неочаквана среща с познат. Страхът, стреса и физическото усилие отключват епизод по-рядко. Mayo добавя, че вълнението е чест повод, а гневът, страхът и изненадата се случват при някои хора. Страницата на Cleveland Clinic от 2023 г. посочва отрицателните емоции като най-чести, което не съвпада с неврологичния преглед от същата година и с текста на Mayo от 2024 г. За разпознаване на типична катаплексия по-сигурният белег остава смяхът и другите положителни емоции.
Слабостта обикновено тръгва от лицето и шията и слиза надолу. Партньорът често забелязва епизода преди самия човек, защото частичната форма е тиха.
- Клепачът увисва, лицето трепва и челюстта се отпуска за секунди.
- Речта става неясна, а главата клюмва без загуба на съзнание.
- Коляното се отключва и предметът пада от ръката при шега.
- При пълен пристъп тялото се свлича бавно, без ритмични тласъци.
- Дишането се запазва и очите обикновено продължават да се движат.
- След края силата се връща бързо и човекът помни разговора.
Ако епизодът се проточи, някои заспиват направо в него. Рефлексите изчезват при пълната форма и помагат на лекаря, ако пристъпът се случи в кабинета. Недоспиването и умората правят същия спусък по-силен, затова тежката седмица в училище или на смени може да изглежда като „влошаване на болестта“, без да има нова причина в мозъка.
Хората, които познават своите поводи, често се отдръпват от смеха, от спора и от изненадата. Mayo описва точно това свиване на емоционалния живот като опит да се избегне падане. Лечение, което намалява пристъпите, може да върне част от тези ситуации, без да обещава, че всяка шега ще мине безопасно.
Как изглежда катаплексията при деца
При малко дете катаплексията често не е падане от смях. Лицето, челюстта и клепачите омекват, гримасата прилича на болка или на отвращение, а езикът може да се покаже навън. Cleveland Clinic предупреждава, че това се бърка с несръчност, с гърч, с припадък или с търсене на внимание. Blattner и Scammell добавят упорита слабост на лицето, по-обща мускулна слабост и залитаща походка в първите години след началото.
Първите симптоми започват преди 18-годишна възраст при повече от половината пациенти, а детската картина се различава от възрастната и може да се промени с годините, както отбелязват Bassetti и съавтори през 2021 г. Родител, който заснеме гримасата и залитането, дава на невролога материал, който прегледът в кабинета рядко хваща.
Към сънливостта при дете се добавят и други следи, които Barateau и съавтори смятат за предупреждение. Бързо качване на килограми за месеци, ранен пубертет, кратки ободряващи дремки, съновидни картини по време на дрямка, сънна парализа и халюцинации на прага на съня стоят до катаплексията. Никое от тях само по себе си не доказва диагнозата. Заедно те са причина за час при детски невролог или специалист по сън, а не за чакане оплакването да отмине само с годините.
Коя доза е позволена при дете, зависи от етикета на продукта и от възрастта. Американската академия по медицина на съня (AASM) и европейските дружества не дават един и същ съвет, а конкретните грамове са по-долу, при лекарствата. Изборът остава при лекаря.

Как се поставя диагнозата
Няма домашен тест, който да потвърди катаплексията. Диагнозата започва с разказа за дневната сънливост и за епизодите, плюс видео, ако има такова. Преди сънното изследване лекарят търси недоспиване, сменен режим и болести, които сами дават сънливост, сред тях хипотиреоидизъм и анемия. Иначе тестът може да изглежда „положителен“ заради недоспал човек, а не заради нарколепсия.
Нощната полисомнография се прави в лаборатория и на следващия ден се продължава с тест за множествена латентност на съня. Това са няколко възможности за кратка дрямка през деня. По протокола преди тях се води дневник на съня и, когато може, се носи актиграфия, за да се види дали нощният сън наистина е достатъчен. Merck описва положителен резултат като средно време до заспиване 8 минути или по-малко и REM сън в поне две от петте дневни дрямки, или една дневна плюс една на нощния запис, без друга находка, която да обяснява сънливостта.
Ревизията на международната класификация, описана от Barateau и съавтори през 2023 г., променя една подробност с практическо значение. При ясна катаплексия един период на REM в първите 15 минути на нощния запис може да замести дневния тест. Такъв нощен период е много специфичен, ако няма друго нарушение на съня, но чувствителността му е около 50%. Отрицателна нощ не изключва болестта. Изискването симптомите да траят поне три месеца отпада за тип 1, когато катаплексията е ясна или хипокретинът вече е нисък. За тип 2 трите месеца остават.
Другият път е лумбална пункция. Хипокретин-1 в ликвора се смята за нисък при 110 pg/ml или по-малко, или под една трета от средната стойност на здрави хора при същия стандартизиран метод, сверен със станфордски проби. Между 110 и 200 pg/ml резултатът е междинен, а над 200 pg/ml се приема за нормален. Изследването не се прави във всяка лаборатория. То е особено полезно, когато пристъпите са нетипични, дневният тест е граничен или диагнозата трябва да е сигурна преди дълго лечение. Тестът за поддържане на бодростта не поставя диагнозата. Той служи по-късно, за да се види дали лечението държи човека буден.
Кога да потърсите лекар при внезапна слабост
Потърсете личен лекар, ако през деня мускулите ви се отпускат при смях или ако сънливостта пречи на работа, училище или шофиране. Mayo съветва преглед именно когато дневната сънливост засяга личния или професионалния живот. От личния лекар пътят обикновено води към невролог или специалист по сън, който решава дали са нужни нощно изследване и пункция. В България конкретният маршрут и наличните лаборатории се уточняват на място.
Спешният номер 112 е за картина, която вече не е кратък съзнателен пристъп. Типичната катаплексия не спира дишането и не отнема съзнанието. Всичко извън това се приема за спешно, докато не се докаже обратното.
| Какво се случва | Какво да направите |
|---|---|
| Буден човек диша, епизодът минава бързо и силата се връща | Осигурете опора и после съобщете честотата на лекаря |
| Няма дишане, няма реакция или съзнанието липсва | Обадете се на 112 веднага |
| Едностранна слабост или нарушен говор остават след минута | Обадете се на 112, това не е типична катаплексия |
| Пристъпите се редят с часове след спрян антидепресант | Потърсете спешен преглед и не чакайте планов час |
| Дете прави гримаси, показва езика и залита по нов начин | Запишете час при детски невролог или специалист по сън |
| Сънливостта води до заспиване по време на шофиране | Спрете да шофирате, докато специалист прецени риска |
Катаплектичният статус е рядък, но Bassetti и съавтори го описват през 2021 г. При него пристъпите следват един след друг, без пълно възстановяване между тях. Най-често идва, когато антидепресант, приеман срещу катаплексия, се спре рязко. По-рядко се появява сам, особено при деца. До прегледа човекът трябва да е на място без стъкло, стълби и остър ръб. Лекарството не се подновява от дома без указание от лекаря.
Шофирането и работата с машини са отделен риск, защото към слабостта се добавя и внезапното заспиване. Няма универсален срок, след който шофирането отново е позволено. Годността се преценява от лекаря по правилата, които важат у нас. До тази преценка воланът и тежката машина са опасни и за шофьора, и за останалите на пътя.
Кои лекарства намаляват пристъпите
Няма лекарство, което да възстанови хипокретиновите неврони. Лечението може да намали пристъпите и дневната сънливост при част от хората, а американското и европейското ръководство не подреждат доказателствата еднакво. AASM през 2021 г. препоръчва силно, спрямо липса на лечение, модафинил, питолизант, натриев оксибат и солриамфетол при възрастни с нарколепсия. За питолизанта и за натриевия оксибат комисията описва подобрение и на катаплексията, не само на сънливостта. За селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина и за инхибиторите на обратното захващане на серотонин и норадреналин данните са били недостатъчни за препоръка. Това не е присъда, че не действат. Това е липса на достатъчно изпитвания за силен съвет.
Европейското ръководство от същата 2021 г., изготвено от Европейската академия по неврология, Европейското дружество за изследване на съня и Европейската мрежа за нарколепсия, подрежда катаплексията иначе. При умерена до тежка катаплексия у възрастни силна препоръка получават натриевият оксибат, венлафаксин и кломипрамин, а питолизантът е със слаба препоръка. При деца силна е препоръката за натриев оксибат, а за антидепресантите е слаба. Пряко сравнение кое лекарство е по-силно няма, защото такива изпитвания липсват. Merck през 2026 г. съветва при тип 1 да се започне с оксибат или с питолизант, а модафинил да се добави, ако сънливостта остане. Антидепресантите остават за случаите, в които първите две не стават. Солриамфетолът е за дневна сънливост, не за катаплексия.
| Лекарство | Място при катаплексията | Граница от документа |
|---|---|---|
| Натриев оксибат | Силна препоръка на AASM и на европейското ръководство | Старт 4,5 g на нощ при възрастни, без алкохол |
| Питолизант | Силна препоръка на AASM, слаба в Европа за пристъпите | Може да отслаби хормоналната контрацепция |
| Венлафаксин | Силна европейска препоръка при възрастни | AASM няма достатъчно данни за препоръка |
| Кломипрамин | Силна европейска препоръка при възрастни | Merck го оставя, ако оксибат и питолизант не стават |
| Модафинил | За остатъчна сънливост, не като средство срещу пристъпите | Отслабва контрацепцията и носи риск в бременността |
| Солриамфетол | За сънливост, не за катаплексия, според Merck | Не се дава при крайна бъбречна недостатъчност |
Американският етикет от 1 юли 2025 г. разрешава натриев оксибат за катаплексия или за дневна сънливост при нарколепсия от 7 години нагоре. При възрастни стартът е 4,5 g за нощта, по 2,25 g преди лягане и 2,25 g след 2,5 до 4 часа. Дозата се вдига с 1,5 g седмично до диапазона 6 до 9 g и обикновено не минава 9 g. Всяка доза се разрежда с около 60 ml вода, първата се пие поне 2 часа след храна, и двете се вземат в леглото. Пропусната втора доза не се наваксва. При чернодробно увреждане началната доза пада наполовина.
При деца над 7 години таванът върви по тегло. От 20 до под 30 kg максимумът за нощта е 6 g, от 30 до под 45 kg е 7,5 g, а при 45 kg и повече е 9 g. Под 20 kg точна схема няма. Европейската агенция по лекарствата разрешава същия продукт за възрастни, от 4,5 до 9 g, с промяна на всеки една до две седмици. Девет грама носят около 1 640 mg натрий, затова при сърдечна недостатъчност, високо кръвно или бъбречно заболяване солта се следи. Merck описва и форма с по-малко натрий, и форма за един нощен прием.
В изпитване със 136 души доза от 9 g сваля седмичните пристъпи от 23,5 на 8,7 за четири седмици, срещу спад от 4,3 при плацебо. При 56 души на лечение поне шест месеца замяната с плацебо вдига пристъпите с 21 за две седмици. Затова стартът в Европа е 4,5 g, макар най-големият спад в това изпитване да е бил при 9 g. Чести оплаквания са гадене, световъртеж, повръщане, сънливост, нощно напикаване и тремор, а при деца още главоболие, по-слаб апетит и ходене насън. Лекарството потиска дишането заедно с алкохол, приспивателни или опиоиди. Европейският етикет го забранява и при тежка депресия, и при редкия дефицит на сукцинат-семиалдехид дехидрогеназа.
Питолизантът се пие сутрин. Може да удължи QT интервала, да даде главоболие, гадене и тревожност и да отслаби хормоналната контрацепция. Не се използва при крайна бъбречна недостатъчност. Венлафаксин и кломипрамин не се спират внезапно, защото така се стига до катаплектичен статус. Преди планирана бременност европейският документ съветва силно тези лекарства да се спрат заради риск за плода, а ако пълен отказ не е възможен, да остане едно средство. Регистърът за бременност при модафинил е показал по-висок дял на тежки вродени аномалии.
Какво помага в ежедневието
Режимът не замества лекарството срещу пристъпите, но недоспиването ги прави по-лесни за отключване. Планираните кратки дрямки имат силна европейска препоръка при дневната сънливост на възрастни и на деца, не като лек на катаплексията. Merck говори за дрямка под 30 минути по едно и също време, обикновено следобед. Постоянният час за лягане и за ставане, тъмна и тиха стая и движение през деня поддържат нощта по-цяла. Голямо хранене, кофеин и алкохол в последните два часа преди сън влошават нощта, а алкохолът е направо забранен, ако се приема натриев оксибат.
Падането е нараняването, което си струва да се планира, преди да се случи.
- Седнете или легнете, щом усетите, че лицето или коляното омеква.
- Дръжте стъклото, стълбите и острия ръб извън мястото, където често се смеете.
- Кажете на близките как изглежда пристъпът, за да не го бъркат с гърч.
- Не шофирайте и не работете с машини, докато специалист не прецени риска.
- Не спирайте антидепресант или оксибат сами в дните преди преглед.
- Запишете часа, емоцията и дължината на епизода в кратък дневник.
Качването на тегло около началото на симптомите е често и също се казва на лекаря. То не е липса на воля. Mayo го свързва със самата нарколепсия, а Barateau го включва сред ранните предупреждения, особено когато килограмите дойдат за месеци при млад човек. Заедно с дневника на пристъпите това е конкретният пакет за първия специализиран преглед.
Често задавани въпроси
Опасна ли е катаплексията, ако човекът остава в съзнание?
Самият пристъп обикновено не уврежда мозъка, защото съзнанието и дишането се запазват, а силата се връща за под две минути. Опасността идва от падането, от заспиването зад волана и от това епизодът да се обърка с гърч или с инсулт. Ако мястото е безопасно и картината е познатата кратка, спешна помощ не е нужна. Когато човекът не диша, не реагира или слабостта остане едностранна, номерът е 112.
Може ли да има катаплексия без нарколепсия?
Почти винаги типичната катаплексия означава нарколепсия тип 1. Редки болести, които увреждат хипокретиновите неврони или връзките им в мозъчния ствол, също могат да я предизвикат. Отделно стои псевдокатаплексията, при която рефлексите се запазват и слабостта трае по-дълго. Затова един разказ за отпускане не стига за диагноза без сънните тестове или ликвор.
Колко често идват пристъпите през годината?
Няма една нормална честота, която да важи за всеки. Някои хора имат един или два пристъпа годишно, а други по няколко на ден. Редките и леки епизоди се разпознават по-късно. В европейската група от 2022 г. по-ниската честота е свързана с по-дълго забавяне на диагнозата, затова и тихата форма си струва да се разкаже на лекаря.
Защо антидепресантът не се спира изведнъж?
Рязкото спиране на антидепресант, приеман срещу катаплексия, може да доведе до катаплектичен статус. Това са дълги поредици от пристъпи без пълно възстановяване между тях, описани от Bassetti и съавтори през 2021 г. Смяната или спирането става само с лекаря, който следи съня. Същото важи и за вече започнат натриев оксибат, чиято доза не се удвоява и не се прескача „за да се навакса“.
Помагат ли модафинил и солриамфетол срещу самата катаплексия?
Тези две лекарства се използват за дневната сънливост, не като основно средство срещу пристъпите. Merck през 2026 г. посочва солриамфетола изрично за сънливост, а не за катаплексия, и добавя модафинил, ако сънливостта остане след оксибат или питолизант. За самите епизоди американското ръководство от 2021 г. сочи питолизант и натриев оксибат, а европейското добавя със силна препоръка венлафаксин и кломипрамин.
Какво да обсъдите с лекаря преди бременност?
Европейският документ от 2021 г. съветва силно всички лекарства за нарколепсия да се спрат преди планирана бременност заради риск за плода. Спирането влошава сънливостта и катаплексията, затова разговорът е преди зачеването, не в последния момент. Питолизант и модафинил могат да отслабят нискодозовата хормонална контрацепция, така че начинът на предпазване се урежда отделно с лекар или с фармацевт.
Заключение
Пристъпът, при който смяхът отпуска лицето или коленете, а човекът остава в съзнание и се възстановява за под две минути, е клиничната следа към нарколепсия тип 1. В Европа чакането до диагнозата все още се мери с години, особено когато епизодите са редки или започват в детска възраст с гримаса, а не с падане. Хипокретинът в ликвора и нощният запис с дневния тест за латентност са начинът тази следа да спре да се мести между гърч, припадък и „нищо особено“.
Лечението с най-ясни данни за самите пристъпи не е подредено еднакво в двата големи документа от 2021 г. В европейския текст силните имена при възрастни са натриев оксибат, венлафаксин и кломипрамин, а в американския са питолизант и натриев оксибат, без достатъчно данни за антидепресантите. И в двата текста няма обещание за излекуване. Дозата на оксибата, солта в нощните 9 g и забраната за алкохол идват от етикета, а наличността у нас я казва лекарят или фармацевтът.
Следващата полезна стъпка е час при специалист по сън с кратък дневник. В него стоят колко пъти седмично има слабост, каква емоция я предхожда, дали има видео и дали сънливостта води до заспиване в риск. На прегледа попитайте дали са нужни нощна полисомнография и тест за множествена латентност и дали ниският хипокретин трябва да се докаже с лумбална пункция. Ако вече приемате антидепресант или оксибат, не ги спирайте в дните преди консултацията. Когато човекът не диша или не е в съзнание, обаждането е към 112.
Източници
- Blattner MS, Scammell TE: What is cataplexy?. Sleep, 3 октомври 2023 г.
- Barateau L, Pizza F, Chenini S, et al.: Narcolepsies, update in 2023. Revue Neurologique, 25 август 2023 г.
- Maski K, Trotti LM, Kotagal S, et al.: Treatment of central disorders of hypersomnolence: an American Academy of Sleep Medicine clinical practice guideline. Journal of Clinical Sleep Medicine, септември 2021 г.
- Bassetti CLA, Kallweit U, Vignatelli L, et al.: European guideline and expert statements on the management of narcolepsy in adults and children. European Journal of Neurology, 25 юни 2021 г.
- Zhang Z, Dauvilliers Y, Plazzi G, et al.: Idling for Decades: A European Study on Risk Factors Associated with the Delay Before a Narcolepsy Diagnosis. Nature and Science of Sleep, 31 май 2022 г.
- Wang Y, Chen Y, Tong Y, et al.: Heterogeneity in Estimates of Incidence and Prevalence of Narcolepsy: A Systematic Review and Meta-Regression Analysis. Neuroepidemiology, 12 юли 2022 г.
- XYREM- sodium oxybate solution. DailyMed, 1 юли 2025 г.
- Xyrem | European Medicines Agency (EMA). European Medicines Agency, 12 май 2025 г.
- Narcolepsy – Neurology – Merck Manual Professional Edition. Merck Manual Professional Edition, юли 2026 г.
- Narcolepsy – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 15 ноември 2024 г.
- Cataplexy: What It Is, Causes, Symptoms & Treatment. Cleveland Clinic, 6 ноември 2023 г.
