
Полиомиелитът, наричан още детски паралич, е заразна вирусна болест. При повечето деца тя минава без оплаквания или с температура и болки в гърлото, а вяла парализа се развива при около 1 на 200 до 1 на 2 000 инфекции според типа на вируса. Лекарство, което да спре вируса, няма.
През 2025 г. див полиовирус е намерен в две проби от отпадни води в Германия, докато ендемичното предаване на дивия вирус тип 1 остава в Афганистан и Пакистан. Същата година Световната здравна организация (СЗО) отчита 246 случая от вариант, свързан с живата ваксина, в 30 държави. Заразата се връща там, където имунизациите отслабнат, и пътува с хора, които не изглеждат болни.
При деца около 70 % от инфекциите остават без симптоми. Три дози инактивирана ваксина правят имунни поне 99 % от приелите ги, а постполиомиелитният синдром носи нова слабост, умора или болка в ставите на 25 до 40 от всеки 100 преживели болестта, обичайно 15 до 40 години по-късно.
Какво е полиомиелитът и как уврежда мускулите
Полиовирусът има три типа и защитата срещу единия не покрива другите два. Вирусът може да унищожи невроните, които движат мускулите, и тогава се стига до вяла парализа.
Трите типа се държат като отделни зарази. Човек, който има антитела само към един, може да се разболее от друг, ако го срещне без защита. Затова курсът срещу полиомиелит се прави така, че да покрие и трите, а не само типа, за който се чува най-често в новините. Дивият вирус тип 1 днес се предава ендемично само в две държави, но това не отменя риска от другите типове и от ваксинния вариант.
Парализата идва от загубата на двигателни неврони, а не от това, че самият мускул е „възпален“ като при разтежение. Мускулът отслабва, защото вече не получава команда от нерва. Усещането за допир по правило се запазва, понеже сетивните пътища не са мишената на вируса. Отпуснат крайник, който човекът още усеща, е картина, която лекарят отличава от болести със загубена сетивност.
Тежестта расте с възрастта. Детето по-често остава в леката форма, а при юноша и възрастен ударът върху нервната система по-често е тежък.

Как се предава вирусът от човек на човек
Вирусът се предава по фекално-орален път и през устата. В изпражненията се отделя 3 до 6 седмици, а от гърлото 1 до 2 седмици, включително когато заразеният няма никакви симптоми.
Фекално-оралният път означава, че частици от изпражнения стигат до чужда уста чрез ръце, предмети, вода или храна. Устният път минава при близък контакт. Затова човек без температура може да разнесе заразата вкъщи, в детската градина или при грижа за болен толкова реално, колкото и видимо болният. Прозорецът е седмици, не часове. Домашна изолация „до утре“ не покрива отделянето с изпражненията.
Инкубацията до болест без парализа е от 3 до 6 дни, а до парализата обикновено от 7 до 21 дни. Ако оплакванията започнат в този срок след престой в район с полиовирус, това е повод за преглед още същия ден, а не за изчакване да „мине като вирус“. Спиртният гел за ръце не убива полиовируса. Ръцете се мият със сапун и вода.
- Мийте ръцете със сапун и вода след тоалетна и преди хранене.
- Не разчитайте на спиртен гел, защото той не убива полиовируса.
- При съмнение за полиомиелит се обадете на лекар или отидете в спешно отделение.
- Преди пътуване към ендемичен район сверете дозите с личния лекар.
Сапунът не лекува вече започнала парализа. Той реже пътя на вируса от ръцете към устата, докато ваксината пази нервната система, ако вирусът все пак влезе в тялото. Двете мерки решават различни задачи и не се заменят една с друга.
Какви симптоми се появяват и при кого
При деца около 70 % от инфекциите минават без нито един симптом, около 24 % протичат с температура и с болка в гърлото, при 1 до 5 % има менингит със скованост на врата, а под 1 % стигат до парализа. Жълтата книга на Центровете за контрол и превенция на заболяванията на САЩ (CDC) от 23 април 2025 г. описва парализата и като около 1 на 200 до 1 на 2 000 инфекции според серотипа.
Дяловете от 70 % и 24 % са за деца, не за всяка възраст. При по-големите тежкото протичане е по-често, ако се стигне до засягане на нервите. Само температурата и болката в гърлото не доказват полиомиелит. Такава картина прилича на много други вируси. Смисълът на тези числа е друг. Повечето заразени не изглеждат болни от „детски паралич“, а все пак отделят вирус.
| Форма при деца | Дял | Какво се вижда |
|---|---|---|
| Без симптоми | около 70 % | Човекът не се чувства болен, но може да отдели вирус. |
| Леко неразположение | около 24 % | Има температура и болки в гърлото, без парализа. |
| Менингит | 1 до 5 % | Появява се скованост на врата, без вяла парализа. |
| Паралитична форма | под 1 % | Развива се вяла парализа на мускули, които дотогава са се движили. |
Сковаността на врата при менингитната форма идва от възпаление на обвивките около мозъка и гръбначния мозък. Ако тя дойде заедно с температура след възможен контакт, мястото е спешното отделение, а не домашното наблюдение през уикенда. Паралитичната форма е рядка на фона на всички инфекции и точно затова една парализа в неимунизирана общност е сигнал за цялата мрежа от контактни, не само за едно семейство.
Как изглежда парализата и кога засяга дишането
Парализата е вяла, асиметрична и по-силно изразена в мускулите по-близо до тялото. Усещането за допир се запазва. Булбарната форма удря лицето, преглъщането и дишането.
Вяла означава, че крайникът е отпуснат, а не стегнат в спазъм. Асиметрична означава, че едната страна или единият крайник страда повече от другия. По-силната слабост към корена на крайника, около рамото или тазобедрената става, е типичната подредба в справочника на CDC от 1 май 2024 г. При запазено усещане за допир слабостта пак се показва на лекар.
Задавяне със слюнка, слаб глас, невъзможност да се преглътне вода и учестено или плитко дишане показват, че командата към лицето, гълтането и дишането е засегната. При парализа смъртността е 2 до 5 % при деца и 15 до 30 % при юноши и възрастни. Когато е засегната булбарната зона, делът стига 25 до 75 %. Числата са сред хората с парализа, не сред всички заразени.
Около две трети от хората с парализа остават с остатъчна слабост. При останалите част от движението може да се върне, но слабостта, която остане в тази голяма група, е траен резултат. Затова рехабилитацията започва още в болницата, а не след месеци без движение.
Кога да потърсите лекар при съмнение за полиомиелит
При съмнение за полиомиелит се търси лекар веднага или спешно отделение. Внезапна вяла парализа, засягане на дишането или преглъщането и скованост на врата с температура не се оставят за планов преглед другата седмица.
Обществената страница на CDC казва същото с прости думи. Ако подозирате полиомиелит у себе си или у близък, обадете се на лекар веднага или отидете в спешно отделение. В България единният номер за спешна помощ е 112. Обаждането е уместно при задух, задавяне или бързо настъпваща слабост на крайник, защото тези белези могат да означават, че са засегнати мускулите на дишането.
| Какво виждате | Какво да направите |
|---|---|
| Внезапна вяла слабост на ръка или крак | Обадете се на 112 и не чакайте да мине денят. |
| Задух, задавяне или слабост на лицевите мускули | Обадете се на 112 и спрете да давате храна и течности. |
| Скованост на врата заедно с температура | Отидете в спешно отделение или се обадете на 112. |
| Температура след престой в район с полиовирус | Свържете се с личния лекар или инфекционист още същия ден. |
| Нова слабост години след прекаран полиомиелит | Поискайте преглед при невролог чрез личния лекар. |
Лекото неразположение само с температура и болки в гърлото, без пътуване и без слабост, обикновено е друга вирусна инфекция. Прагът за спешност се вдига, когато към температурата се добавят врат, дишане, преглъщане или отпуснат крайник, или когато в близките седмици е имало контакт с район, в който вирусът още се открива. Новата слабост десетилетия след стар полиомиелит не е повод за 112, ако дишането е спокойно. Тя е повод за невролог, който първо търси други причини.
Как се доказва заразата с изследване
Диагнозата се потвърждава с вирус в изпражненията, а не само по сковаността на врата. Вземат се две проби през поне 24 часа, в рамките на 14 дни от началото. Секрет от гърлото и течността около мозъка и гръбначния мозък са по-слаби източници.
Двете проби дават на лабораторията два опита да хване вируса, докато той още се отделя. Срокът от 14 дни е важна подробност за семейството. Ако слабостта е започнала преди три седмици и никой не е взел фецес навреме, лабораторията по-трудно доказва причината. Кажете на лекаря точния ден, в който силата е намаляла, за да влезе взимането в този прозорец.
Гърленият секрет се използва по-рядко, защото вирусът се задържа там по-кратко, 1 до 2 седмици, срещу 3 до 6 седмици в изпражненията. Лумбалната пункция помага да се отхвърлят други болести на нервната система, но самият полиовирус рядко се хваща в тази течност. Нормална или нетипична находка в ликвора не заменя фекалните проби.
Изследването има и обществен смисъл. Един доказан вирус показва дали е див, или е вариант, свързан с ваксина, и накъде да се търсят контактните. Затова съмнението не се „лекува на сляпо у дома, докато мине“. Пробите се взимат, докато вирусът още се отделя.
Какво лечение помага при острата болест
Няма лицензирано лекарство, което да спре полиовируса. Лечението е поддържащо и цели да опази дишането, да облекчи болката и да запази ставите и мускулите, докато острата фаза отмине.
Клиника Майо описва конкретния пакет в страница от 20 юни 2024 г. В него влизат покой, обезболяващи, влажни топли обвивки върху схванатите мускули, шини за правилно положение на крайниците и гръбнака, физиотерапия и при нужда апарат, който подпомага дишането. Топлината успокоява болката и спазъма. Шината пази ставата да не застине в криво положение, докато мускулът е слаб. Апаратът за дишане е болнична подкрепа, когато булбарната или гръдната мускулатура не смогва.
Обезболяващото избира лекарят, който вижда възрастта и другите болести.
Около две трети от парализираните остават със слабост и след острата фаза. Физиотерапията в този пакет не обещава пълно възстановяване. Тя пази от деформация и учи човека да използва мускулите, които още работят. Числата не обещават, че след месец силата ще е както преди. Шините и упражненията пазят положението на крайника, докато мускулът е слаб.
![[Розов полио вирус]](https://demedbook.com/images/1/everything-you-need-to-know-about-polio_2.jpg)
Как работят ваксините срещу полиомиелит
Три дози инактивирана полиомиелитна ваксина правят имунни поне 99 % от приелите ги. В Съединените щати децата получават четири дози до 6-годишна възраст. Възрастен без нито една доза получава три. Ако курсът е завършен и предстои пътуване към ендемичен или епидемичен район, препоръката на CDC от 29 юли 2024 г. е една допълнителна доза за цял живот.
Инактивираната ваксина съдържа убит вирус и се поставя с инжекция. Тя не причинява парализата, описана след живата перорална ваксина. При тривалентната перорална ваксина този удар е около 1 случай на 2 до 3 милиона дози. У нас броят и месеците ги определя имунизационният календар, който прилага личният лекар. Американските четири детски дози и трите дози за неваксиниран възрастен са ориентир за разговор, а не автоматична българска схема.
| Ситуация | Какво следва от препоръките на CDC |
|---|---|
| Дете в американската рутинна схема | Четири дози инактивирана ваксина до 6-годишна възраст. |
| Възрастен без нито една доза | Курс от три дози инактивирана ваксина. |
| Завършен курс и път към район с ендемия или епидемия | Една доза, и то само веднъж в живота. |
| Бременна без достатъчно дози и спешно пътуване към район с вирус | Инактивираната ваксина може да се постави. |
| Тежка алергична реакция след предишна доза | Тази ваксина не се повтаря. |
| Кърмене | Кърменето не пречи на поставянето. |
Три дози вече дават поне 99 % имунни, а детската схема в САЩ все пак включва четвърта доза до 6-годишна възраст. Четвъртата не отменя ефекта на третата. Тя е част от пълния детски календар в тази страна. Добавката при пътуване се поставя веднъж за човек, който вече има курс и отива там, където вирусът е ендемичен или епидемичен.
Бременността сама по себе си не е причина за рутинна доза. Жълтата книга допуска инактивираната ваксина, когато дозите липсват и защитата трябва да дойде бързо заради пътуване към район с циркулиращ вирус. Кърменето не е пречка. След тежка алергична реакция към предишна доза ваксината не се повтаря. Тези граници са от американските текстове. Крайното решение за конкретна жена взема лекар, който вижда картона и маршрута.
Къде още се среща дивият вирус
Дивият полиовирус тип 1 се предава ендемично само в Афганистан и Пакистан. Изявлението на СЗО от 13 ноември 2026 г. посочва 99 случая през 2024 г., 52 през 2025 г. и 29 през 2026 г.
Числата за трите години са по-малки от година на година, но болестта не е приключила. През 2025 г. в отпадни води в Германия има две находки на див вирус. Това са проби от канализация. В изявлението няма описана вълна от парализи в германски градове. Вирусът може да пристигне с човек и да се улови в надзора. За неимунизиран човек находката показва, че ендемичността в две азиатски държави не е лична защита.
Пак през 2025 г. случаите от ваксинния вариант са 246 в 30 държави. Този вариант не е дивият вирус от Афганистан и Пакистан. Той е отделна линия, свързана с пероралната ваксина, и СЗО го брои отделно от дивите случаи. 246 срещу 52 е разликата между двата сбора за една и съща година. По-широкият сбор днес е при варианта, а не при дивия вирус тип 1.
За читател в България изводът е пряк. Дивият вирус тип 1 не е ендемичен в Европа. Надзорът в Германия през 2025 г. и 246-те случая от ваксинен вариант в 30 държави показват, че картонът с имунизациите още решава личния риск. Пълният курс е защитата, която не зависи от това дали заглавието тази седмица е за Афганистан, или за проба от канализация.
Какво да уредите с ваксината преди пътуване
Преди пътуване към район, в който полиовирусът е ендемичен или епидемичен, картонът се сверява с личния лекар. Възрастен без дози има нужда от три дози инактивирана ваксина. Човек със завършен курс може да получи една допълнителна доза, без повторение по-късно.
„Епидемичен“ тук не е само Афганистан и Пакистан. В препоръката на CDC влиза и район с епидемия, включително там, където циркулира вариант от ваксинен произход. Списъкът на страните се мени по-бързо от една статия. Лекарят или консултативният кабинет за пътуващи гледа актуалното съобщение преди заминаване, а не карта от преди години, на която още стоят три „последни“ държави.
Ако до заминаването остава малко време, пак се започва разговорът, а не се отлага „за след отпуската“. Пропуснатите дози не се наваксват от сапун в хотела. Сапунът и водата остават полезни през цялото пътуване, защото гелът не убива вируса, а ръцете са главният мост при фекално-оралния път. След завръщане температура, скованост на врата или внезапна слабост в рамките на инкубацията, тоест до около три седмици за паралитичната форма, са повод за спешен преглед и за фекални проби в първите 14 дни от слабостта.
Бременна жена без достатъчно дози, на която пътуването към такъв район не може да чака, може да получи инактивираната ваксина. Кърменето не спира поставянето. След тежка алергична реакция към предишна доза тази ваксина не се повтаря и маршрутът се обсъжда с лекар, вместо дозата да се „пробва отново за всеки случай“.
Как се разпознава постполиомиелитният синдром
Постполиомиелитният синдром се появява 15 до 40 години след преживян полиомиелит при 25 до 40 от всеки 100 души. Новите оплаквания са мускулна слабост, уморяемост и ставна болка. Синдромът не е зараза и не се предава на близките.
Няма лабораторен тест, който сам да постави тази диагноза. Лекарят тръгва от старата история за полиомиелит, гледа новата слабост и изключва други болести, които на същата възраст дават сходна картина. Затова първата стъпка е невролог, а не самопомощ по спомен от старата епикриза.
- Дозирайте усилието през деня и почивайте, преди да стигнете до изтощение.
- Упражнявайте се спокойно и спирайте, преди натоварването да стане тежко.
- Помолете лекаря да изключи други болести, преди да приеме тази диагноза.
- Не се изолирайте от семейството от страх, че синдромът се предава.
Систематичен преглед на Cochrane от 18 май 2015 г. не намира лекарство с доказана полза за ограниченията в ежедневните дейности при този синдром. Планът на Клиника Майо от 23 март 2022 г. е дозиране на усилието и внимателни упражнения, за да остане човекът независим по-дълго, без тежки тренировки върху слабите мускули.
Умората при синдрома не отстъпва пред по-тежък спорт. По-силното натоварване в добър ден често взема следващите дни. Почивката преди изтощението е част от грижата. Нов задух или задавяне се съобщава на лекаря своевременно.
Често задавани въпроси
Заразен ли е човек без симптоми на полиомиелит?
Да. Вирусът се отделя и когато няма никакви оплаквания. В изпражненията това трае 3 до 6 седмици, а от гърлото 1 до 2 седмици. Затова липсата на температура не е доказателство, че човекът е безопасен за контактните вкъщи.
Може ли инактивираната ваксина да причини парализа?
Не. Инактивираната ваксина не причинява парализата, свързана с живата перорална ваксина. При тривалентната перорална ваксина такъв удар е описван около веднъж на 2 до 3 милиона дози. В разговора с личния лекар уточнете кой препарат стои в българския календар.
Колко дози трябват на възрастен без имунизация?
Възрастен без нито една доза получава три дози инактивирана ваксина според препоръките на CDC. Ако курсът вече е завършен и предстои път към място с ендемия или епидемия, се обсъжда една допълнителна доза за цял живот. Месеците у нас ги нарежда личният лекар по българския календар.
Може ли бременна жена да получи ваксина срещу полиомиелит?
Да, когато дозите не стигат и защитата е нужна бързо заради пътуване към район с циркулиращ вирус. Кърменето не пречи на поставянето. След тежка алергична реакция към предишна доза ваксината не се повтаря.
Постполиомиелитният синдром предава ли се на близките?
Не. Синдромът не е инфекция и човекът с него не отделя полиовирус. Той се явява 15 до 40 години след болестта при 25 до 40 от всеки 100 преживели я, с отслабване, уморяемост или ставна болка. Близките не се ваксинират „заради синдрома“, а по обичайния календар и преди рисково пътуване.
Колко време вирусът се отделя с изпражненията?
Обичайно 3 до 6 седмици, а от гърлото 1 до 2 седмици. За доказване се вземат две проби фецес през поне 24 часа, не по-късно от 14-ия ден от началото на болестта. Една проба от гърлото или от ликвор е по-слаб тест.
Остава ли слабостта след парализата?
При около две трети от хората с парализа остава остатъчна слабост. При деца смъртността сред парализираните е 2 до 5 %, при юноши и възрастни 15 до 30 %, а при булбарно засягане 25 до 75 %. Рехабилитацията пази ставите и дишането, без да обещава пълен възврат на силата.
Заключение
Дивият вирус тип 1 още се предава в Афганистан и Пакистан, с 99 случая през 2024 г., 52 през 2025 г. и 29 през 2026 г. по изявлението на СЗО от 13 ноември 2026 г. През 2025 г. две проби от отпадни води в Германия също са съдържали див вирус, а 246 случая от вариант, свързан с живата ваксина, са регистрирани в 30 държави. Повечето инфекции при деца минават без симптоми, но вирусът се отделя със седмици и парализата, когато дойде, оставя слабост при около две трети.
Три дози инактивирана ваксина правят имунни поне 99 % от приелите ги. Преди пътуване към ендемичен или епидемичен район отворете имунизационния картон с личния лекар. Ако дози няма, възрастният има нужда от курс от три. Ако курсът е пълен, питайте за еднократната допълнителна доза. Ръцете мийте със сапун и вода, защото спиртният гел не убива полиовируса.
При внезапна вяла слабост, задух, задавяне или скованост на врата с температура се обадете на 112. Фекалните проби имат смисъл в първите 14 дни. Ако 15 до 40 години след преживян полиомиелит се появят нова слабост, умора или болка в ставите, поискайте невролог, който да изключи други болести. Синдромът не се предава, а лекарство с доказана полза за ежедневните ограничения към прегледа от 2015 г. няма.
Източници
- Statement of the Forty-sixth Meeting of the Polio IHR Emergency Committee. World Health Organization, 13 ноември 2026 г.
- Estivariz CF, Link-Gelles R, Shimabukuro T: Chapter 18: Poliomyelitis. Centers for Disease Control and Prevention, 1 май 2024 г.
- Estívariz CF, Kidd S, Kovacs SD: Poliomyelitis | CDC Yellow Book. Centers for Disease Control and Prevention, 23 април 2025 г.
- Polio Vaccine Recommendations. Centers for Disease Control and Prevention, 29 юли 2024 г.
- About Polio in the United States. Centers for Disease Control and Prevention, актуализация 2024 г.
- Polio – Diagnosis and treatment. Mayo Clinic, 20 юни 2024 г.
- Post-polio syndrome – Diagnosis and treatment. Mayo Clinic, 23 март 2022 г.
- Koopman FS, Beelen A, Gilhus NE, et al.: Treatment for postpolio syndrome. Cochrane Database of Systematic Reviews, 18 май 2015 г.
