
Проказата, наричана още болест на Хансен и лепра, е хронична бактериална инфекция на кожата и периферните нерви. Причиняват я Mycobacterium leprae и Mycobacterium lepromatosis. Лекува се с комбинация от антибиотици, най-често в продължение на 6 или 12 месеца според формата.
Страхът е от обезобразяване и от лесно предаване при допир. Около 95 % от хората не се разболяват след контакт, защото имунната им система се справя с бактерията, а след започване на лечението човекът вече не се смята за заразен за околните. Антибиотикът обаче не връща усет и форма, които нервът вече е загубил.
През 2024 г. Световната здравна организация (СЗО) е съобщила 172 717 нови случая, с 5,5 % по-малко от 182 815 през 2023 г. Три държави, Бразилия, Индия и Индонезия, носят 79,8 % от тях. Действащите насоки дават три лекарства и на по-леката форма. Една доза рифампицин под наблюдение при контактни е снижила риска с 57 % на втората година в изпитването, върху което стъпва профилактиката.
Какво представлява проказата
Проказата е бавна инфекция, която засяга кожата, периферните нерви, лигавицата на горните дихателни пътища и очите. Двата причинителя са киселиноустойчиви пръчици от един комплекс. Mycobacterium leprae дълго е била единственият известен вид. През 2008 г. в Мексико е описана близката Mycobacterium lepromatosis, сочи професионалното ръководство Merck с актуализация от октомври 2026 г.
Деленето е необичайно бавно. В клиничния преглед на Центровете за контрол и превенция на заболяванията на САЩ (CDC) от 29 декември 2025 г. е посочено, че бактерията се дели приблизително веднъж на 13 дни. Тя е вътреклетъчна и не разполага с гените за самостоятелен живот върху обикновена хранителна среда. Затова диагнозата не стъпва върху стандартна посявка. В лабораторията е отглеждана в стъпало на мишка.
Болестта рядко е пряка причина за смърт, но без лечение оставя слабост, рани и промяна във формата на носа и ръцете. Антибиотикът не връща вече настъпила нервна увреда.
Днес повечето нови случаи са в тропични и субтропични райони, макар по-рано болестта да е била честа и в Европа. За човек в България по-често става дума за дълъг контакт в страна с много случаи, не за ежедневен риск у дома. Към декември 2025 г. страниците на CDC дават до 225 случая годишно в САЩ и кръгла граница до 250 000 диагнози по света, а Merck посочва 205 американски случая за 2024 г.

Как се предава и кой е с по-висок риск
Проказата не се хваща при ръкостискане, сядане до болен човек или обикновен разговор. CDC описва пътя като многомесечен близък контакт с човек, който още не се лекува, най-често чрез капчици при кашлица или кихане, вдишвани многократно. Документът на СЗО от 2018 г. сочи същия дихателен път и не изключва напълно предаване през кожата, но не го поставя наравно с капчиците.
Около 95 % от хората не могат да се разболеят, защото имунната им система унищожава бактерията. В същите насоки границата е формулирана като „до 95 % от изложените не развиват болестта“. Болестта не се предава при сексуален контакт и по правило не преминава към плода по време на бременност. Медицинският персонал рядко се заразява дори след години работа с пациенти.
Домакинството повишава риска по-осезаемо от случайната среща. Проучване от 1997 г. в Малави, което Merck цитира през 2026 г., намира около два пъти по-висок риск за хората, които живеят под един покрив с болен. Дори след такъв контакт повечето хора остават здрави. Генетична предразположеност се подозира, но не е точно описана.
В южните щати на САЩ част от броненосците носят бактерията и теоретично могат да я предадат на човек. Според CDC този риск е много нисък. За ежедневието в България животинският път няма практическо значение. Хората са основният резервоар.
Заразността пада, щом започне антибиотикът. Клиничният преглед на CDC от декември 2025 г. приема, че с началото на лечението човекът вече не се смята за заразен. Техническото ръководство на СЗО от 15 ноември 2020 г. е по-предпазливо към контактните. То препоръчва профилактичната доза рифампицин да се дава, след като болният е лекуван поне четири седмици, защото толкова време е нужно повечето пациенти да спрат да предават бактерията.
Симптоми по кожата, нервите, носа и очите
Първите признаци често закъсняват с години. Насоките на СЗО от 2018 г. дават инкубация от 2 до 20 години или повече. Merck описва интервал от няколко месеца до 20 години, а оплакванията обикновено започват повече от година след заразяването. Долната граница в двата източника не съвпада, затова петното не се отхвърля само заради датата на контакта.
Типичното петно е по-бледо или червеникаво от околната кожа. То е плоско, надигнато или на възелчета и с ясна загуба на усет за допир, болка и топлина. Не сърби. При ранна лепроматозна форма усетът в началото може да е запазен, затова липсата на изтръпване не изключва болестта.
Признаците, описани от CDC към 5 декември 2025 г., се разпознават по мястото им.
- По кожата се виждат по-светли петна, твърди възелчета, суха удебелена кожа или подутини по лицето и ухото.
- По стъпалата се отварят рани, които не болят, защото усетът в кожата вече липсва.
- Носът се запушва и кърви, а веждите и миглите могат да оредят при по-тежка форма.
- Нервите около лакътя, коляното и страната на шията надебеляват, а дланите и стъпалата отслабват.
Без лечение напредналата болест води до парализа на ръцете и стъпалата, незарастващи рани по ходилата, слепота и хлътване на носа. Пръстите не падат, а се скъсяват след незабелязани наранявания върху безчувствена кожа.
Merck добавя конкретни нервни картини. Засягането на лакътния нерв свива четвъртия и петия пръст. Засягането на малкоберцовия нерв дава висящо стъпало. По носа нелекуваното възпаление на лигавицата може да разруши хрущяла и да срине преградата. В окото иритът може да доведе до глаукома, а безчувствената роговица до белег и загуба на зрение. При лепроматозна форма са описани и намален тестостерон, нарушена сперматогенеза и еректилна дисфункция, а понякога амилоидоза на бъбреците.
Пауцибациларна и мултибациларна форма
За лечението СЗО дели болестта на две форми. Пауцибациларната има от 1 до 5 кожни лезии и в намазка от кожата не се виждат бактерии. Мултибациларна е всяка форма с повече от пет лезии, с неврит дори при по-малко петна, или с бактерии в намазката, независимо колко са петната. Чистият неврит без нито едно петно също се лекува като мултибациларна болест.
Клиничният спектър е по-широк и носи името на Ридли и Джоплинг. В единия край е туберкулоидната форма, с малко добре очертани петна и силен клетъчен имунитет. Следват гранично-туберкулоидна, междинна, гранично-лепроматозна и лепроматозна форма. При последната клетъчният имунитет почти липсва и бактериите са много. Този спектър описва клиниката, а двете форми на СЗО определят продължителността на курса.
Туберкулоидната форма е по-ограничена и по-слабо заразна. Лепроматозната обхваща по-широка кожа, нерви, нос и тестиси. Граничните форми без лечение могат да се изместят към единия или другия край. Броят на петната и удебеленият нерв решават дали курсът е 6 или 12 месеца.
Как се поставя диагнозата
Диагнозата е клинична, когато е налице поне един от трите кардинални признака в насоките на СЗО от 2018 г. Първият е сигурна загуба на усет в бледо или червеникаво петно. Вторият е удебелен периферен нерв със загуба на усет или слабост на мускулите, които той захранва. Третият е киселиноустойчиви бактерии в намазка от кожен срез.
В страни с много случаи тези белези стигат, за да се започне комбинираната терапия. Допълнителни тестове не се препоръчват рутинно. Ензимните и бързите серологични проби имат слаба точност при пауцибациларната форма. Полимеразната верижна реакция (PCR) в отделни центрове е по-точна, но не е стандартизирана и не е за първичната помощ. Отрицателна кръвна проба не изключва болестта.
Там, където проказата е рядка, лекарят лесно я пропуска, защото не я вижда често. CDC и Merck описват потвърждение с биопсия на кожа или нерв и оцветяване за киселиноустойчиви бактерии. Пробата се взима от ръба на туберкулоидно петно или от възел при лепроматозна форма. Серологията е специфична, но недостатъчно чувствителна. Антитела има при около две трети от туберкулоидните случаи и могат да са положителни при хора без болест в ендемичен район.
В България пътят минава през личния лекар и специалист по кожни или инфекциозни болести. Ако петното е с по-слаб усет, уместният въпрос е дали е нужна биопсия, а не дали съществува кръвно изследване, което само поставя диагнозата. Изолиран неврит без петно, по-чест в ендемични страни, се доказва още по-трудно и също изисква специалист.
Комбинирана терапия с три антибиотика
Инфекцията се лекува с три антибиотика наведнъж, за да не се селектира устойчивост. От 6 октомври 2018 г. СЗО препоръчва рифампицин, дапсон и клофазимин за всички болни. Пауцибациларната форма се лекува 6 месеца, мултибациларната 12 месеца. Преди тази насока по-леката форма е получавала само рифампицин и дапсон за 6 месеца. Третото лекарство е добавено заради по-добър клиничен резултат в част от сравнените групи и за да не остане грешно класифициран мултибациларен случай на два препарата.
Доказателството е слабо и самата насока го нарича условна препоръка с много ниско качество на данните. Метаанализ от 10 май 2023 г. върху четири проучвания не показва ясна разлика в излекуването и рецидивите при добавен клофазимин, отново с много ниска сигурност. СЗО все пак държи на трите лекарства, защото цената на грешна класификация е непълен курс. Ако потъмняването на кожата от клофазимин е неприемливо за конкретния човек, насоката допуска да се обсъди двулекарствена схема. Това е лекарско решение, не самоволно спиране на таблетката.
За мултибациларната форма курсът не е скъсен до 6 месеца. В единственото рандомизирано сравнение рецидивите са били 2,2 % след 6 месеца срещу 0,3 % след 12 месеца. Относителният риск е 6,3, с широк интервал от 0,78 до 61, и разликата не е статистически сигурна. Посоката обаче е запазила едногодишния курс.
Възрастните дози са еднакви за двете форми. Различава се броят на месеците. Месечната доза рифампицин и по-високата доза клофазимин се приемат под наблюдение, а ежедневните таблетки се пият вкъщи.
| Кой се лекува | Дози по насоките на СЗО | Продължителност |
|---|---|---|
| Възрастни с пауцибациларна форма | Рифампицин 600 mg и клофазимин 300 mg веднъж месечно плюс дапсон 100 mg и клофазимин 50 mg всеки ден | 6 месеца |
| Възрастни с мултибациларна форма | Същите месечни и ежедневни дози като при пауцибациларната форма | 12 месеца |
| Деца на 10–14 години с пауцибациларна форма | Рифампицин 450 mg и клофазимин 150 mg веднъж месечно, клофазимин 50 mg през ден и дапсон 50 mg всеки ден | 6 месеца |
| Деца на 10–14 години с мултибациларна форма | Същите детски дози като в предния ред | 12 месеца |
При телесно тегло под 40 kg дапсон е 2 mg/kg дневно, а комбинираният блистер не се ползва цял, защото опаковката не покрива това тегло. Останалите детски дози се смятат от лекаря с отделни таблетки. В ендемичните програми СЗО доставя лекарствата безплатно. В България наличността и заплащането зависят от местната практика, затова въпросът е към лекуващия лекар и аптеката. Бременната не започва и не спира тези антибиотици сама.

По какво американската схема се различава
В САЩ стандартът не е ежедневният пакет на СЗО. Merck, с пълен преглед от февруари 2026 г., описва месечния режим на Националната програма на САЩ за болестта на Хансен. Възрастните приемат веднъж месечно рифампицин 600 mg, моксифлоксацин 400 mg и миноциклин 100 mg. При пауцибациларна форма курсът е 12 месеца, при мултибациларна 24 месеца. Кларитромицин 500 mg или левофлоксацин 500 mg веднъж месечно могат да заменят едно от трите лекарства. Коя схема ще се приложи у вас, решава лекарят според местната наличност.
При доказана устойчивост към рифампицин насоките на СЗО извеждат резервна комбинация за специалист. Поне две от лекарствата кларитромицин, миноциклин или хинолон се дават всеки ден заедно с клофазимин в продължение на 6 месеца, после клофазимин и едно от тях още 18 месеца. Ако има устойчивост и към офлоксацин, хинолон не се включва. Това не е замяна по желание, когато човек просто не харесва цвета на кожата си.
Реакции и странични ефекти
Имунната реакция и страничният ефект на таблетката не са едно и също. Според CDC повечето болни получават остра реакция към бактерията преди лечението, по време на него или след края му. Реакцията не се дължи на антибиотика. При прием на клофазимин епизодите са малко по-редки.
Реакция от първи тип, наричана и обратна, се вижда най-често при граничните форми. Старите петна се подуват и зачервяват. Понякога се добавят неврит, нови петна или температура, макар температурата да е рядка. Ако възпалението на нерва не се укроти рано, то добавя трайна слабост. Лекото кожно зачервяване без нервен белег не изисква кортикостероид.
Реакция от втори тип е еритема нодозум лепрозум. Появяват се болезнени червени възелчета, често температура, и може да се възпали нерв, тестис, лимфен възел, око, бъбрек или става. Merck отбелязва, че тези епизоди са станали по-редки, след като клофазимин е влязъл в схемата. Човекът не трябва да спира антибиотика сам, докато чака обяснение.
В американската практика Merck описва преднизон 40 до 60 mg дневно за пет дни при реакция от първи тип, когато не става дума само за леко кожно възпаление, после поддържаща доза често 10 до 15 mg дневно в продължение на около 6 месеца. При тежък или повтарящ се еритема нодозум лепрозум лекарството на избор там е талидомид 100 до 300 mg дневно. Той уврежда плода и не се дава на жена, която може да забременее. В България кортикостероидът и дозата се избират от специалиста. Тези милиграми не са указание за домашна аптечка.
Страничните ефекти на антибиотиците не се изчерпват с лека анемия. Дапсон може да причини хемолиза и анемия, обикновено леки, алергичен обрив, който понякога е тежък, и рядко дапсонов синдром с белещ се дерматит, висока температура и промяна в бялата кръвна картина. Рифампицин може да увреди черния дроб, да даде грипоподобни оплаквания и рядко да свали тромбоцитите или да засегне бъбрека. Урината може да се оцвети, което техническото ръководство на СЗО описва като чест и обясним ефект.
Клофазимин потъмнява и изсушава кожата. Цветът е обратим, но избледняването може да отнеме месеци след спиране и точно затова курсът се прекъсва, ако никой не е предупредил пациента. Питайте как ще се проследят кръвната картина и чернодробните ензими преди първия месец.
Кога да потърсите лекар при проказа
Петно с по-слаб усет за допир, болка или топлина, изтръпване на длан или ходило, или нерв като удебелена връв е повод за личния лекар, без да се чака да мине само. Там, където болестта е рядка, белезите се бъркат с по-чести кожни и нервни проблеми. Кажете откога е петното и дали сте живели месеци с нелекуван болен в страна с много случаи.
По време на курса болка по нерв, нова слабост или температура с болезнени възелчета изискват обаждане същия ден. Антибиотикът не се спира заради оцветена урина или потъмняла кожа. Обрив с висока температура след дапсон се оценява спешно.
| Какво виждате | Какво да направите |
|---|---|
| Бледо или червено петно с по-слаб усет за допир, болка или топлина | Запишете час при личния лекар и кажете откога е петното. |
| Нова слабост или изтръпване на длан или ходило | Потърсете преглед бързо, защото забавянето добавя нервна увреда. |
| Температура и болезнени червени възелчета по време на курса | Обадете се на лекуващия лекар, без да спирате антибиотика сами. |
| Висока температура и белещ се обрив след започване на дапсон | Обадете се на 112, защото дапсоновият синдром е спешен. |
| Око, което не се затваря, или внезапно спадане на зрението | При внезапна загуба на зрение се обадете на 112, иначе потърсете спешен преглед. |
| Безболезнена рана на стъпалото | Покажете я на лекар, преди раната да се инфектира. |
Безчувствената кожа не предупреждава за изгаряне и порез. Загубата на пръст е последица от незабелязана рана и инфекция, не откъсване от самата бактерия.
- Оглеждайте дланите и стъпалата всеки ден за зачервяване, мехур или рана, която не боли.
- Пазете се от горещи съдове, радиатори и тясна обувка, която трие, без да я усетите.
- Раната се почиства и се покрива, а ако не затваря за дни, я вижда лекар.
- Окото, което не се затваря плътно, се пази от изсушаване по съвета на очен лекар.
Профилактика при контакт и риск от рецидив
Ранната диагноза и довършеният курс спират предаването по-сигурно от изолацията. След започване на лечението човекът може да живее с близките си, да работи и да учи. Стигмата още кара хората да крият петното, а закъснението оставя нервна увреда и държи нелекувания болен заразен.
За контактните СЗО препоръчва една доза рифампицин, след като са изключени проказа, туберкулоза и други противопоказания. Препоръката е условна. Важи за програми, които могат да прегледат контактните и имат съгласието на болния да се разкрие диагнозата. В изпитването COLEP рискът е бил с 57 % по-нисък след 2 години и с 30 % по-нисък след 5–6 години. На 1000 контактни са предотвратени около четири случая до втората година и около три до петата и шестата. За хора на 15 и повече години дозата е 600 mg еднократно. На 10–14 години тя е 450 mg. По-малките деца получават доза според теглото, само в рамките на програмата.
Това не е таблетка от домашната аптека. Ръководството от 2020 г. изрежда ясни изключения.
- Бременната не получава дозата и може да я обсъди след раждането, ако условията още са налице.
- Човек с туберкулоза, чернодробно или бъбречно заболяване не получава профилактичната доза.
- Дозата отпада при алергия към рифампицин или при прием на лекарството през последните две години.
- Дете под 2 години не се включва, дори ако живее в същото домакинство с болния.
Ако сте живели дълго с нелекуван болен, кажете това на лекаря, вместо да купувате рифампицин сами. Контакт в техническото ръководство е човек с близък досег около 20 часа седмично в продължение на повече от 3 месеца. По-кратката среща не е повод за самолечение.
БЦЖ, ваксината срещу туберкулоза, също намалява риска от проказа. Насоките на СЗО от 2018 г. цитират систематичен преглед от 2010 г. с около 55 % по-нисък риск след доза при раждане, при голяма разлика между проучванията. Втора доза има неясен ефект, защото две големи изпитвания си противоречат. Дали и кога се поставя БЦЖ, решава имунизационният календар, не желанието да се добави защита срещу проказа.
Рецидив след редовна комбинирана терапия е рядък, но документиран. Метаанализ от 13 октомври 2025 г. обхваща 26 проучвания със 71 385 души, а сборната оценка от 19 от тях е 4 %, с интервал от 2 до 5 %. По отделни проучвания оценките са от 0 до 10 %. По-чести са при мъже в трудоспособна възраст, при мултибациларна форма с високо бактериално натоварване и при вече налична увреда. До 5 години рецидивът се свързва с недовършен курс, грешна форма или нередовен прием, а по-късно с оцеляла бактерия или ново заразяване. През 2024 г. са съобщени 4 488 рецидива, 28,7 % от 15 638 случая на повторно лечение. Бразилия, Етиопия, Индия и Индонезия дават 83,8 % от тях.
Често задавани въпроси
Заразна ли е проказата при ръкостискане или обща храна?
Не. Нужен е продължителен близък контакт в продължение на много месеци с човек, който още не се лекува, най-често чрез вдишани капчици при кашлица или кихане. Около 95 % от хората изобщо не се разболяват след такъв контакт. След започване на антибиотика, според CDC, болният не е заразен за околните.
Може ли проказата да се излекува напълно?
Инфекцията може да се излекува, ако курсът с антибиотици се довърши. Вече загубеният усет и вече настъпилата деформация не се връщат от лекарството. Рецидив след редовна терапия се оценява на около 4 % в метаанализ от 2025 г., с по-висок дял при нередовен прием и при мултибациларна форма.
След колко време се появяват първите петна?
Обикновено минават години. В препоръката на СЗО от 2018 г. интервалът е от 2 до 20 години или повече, а Merck описва няколко месеца до 20 години. Петно с отслабен усет не се отхвърля само защото контактът изглежда твърде стар или твърде нов.
Предава ли се проказата на бебето по време на бременност?
По правило не. Според CDC болестта не се предава при секс и не преминава към плода. Бременната не започва и не спира антибиотиците сама. Еднократната профилактична доза рифампицин за контактни се отлага за след раждането.
Падат ли пръстите при проказа?
Не падат от само себе си. Нервната увреда маха болката, раните и изгарянията остават незабелязани, а инфекцията и разнасянето на отслабнала тъкан скъсяват пръста. Ранният курс и ежедневният оглед на безчувствената кожа предотвратяват голяма част от тази загуба.
Трябва ли контактните да пият рифампицин сами?
Не. Едната доза е мярка на здравна програма, след преглед за проказа и туберкулоза и със съгласието на болния. В изпитването, върху което стъпва СЗО, рискът е паднал с 57 % на втората година, но защитата не е пълна. Кажете на лекаря за дългия контакт, вместо да купувате антибиотика.

Заключение
Проказата е лечима инфекция, стига антибиотиците да се приемат до края на шестте или дванадесетте месеца според формата, или по месечната американска схема, ако лекарят избере нея. Числото, което описва света през 2024 г., е 172 717 нови случая, съсредоточени в няколко държави, а не заплаха от случайно сядане до непознат в България. Нервът, увреден преди първата таблетка, не се поправя от антибиотика, затова петното с изтръпване не се отлага с месеци.
Ако върху кожата ви има петно с намален усет, или дланта и ходилото изтръпват без ясна травма, отидете при личния лекар и поискайте насочване към дерматолог или инфекционист. Попитайте директно дали е нужна кожна биопсия и кажете за дълъг контакт в страна с много случаи. По време на курса същия ден съобщете за болка по нерв, нова слабост, температура с болезнени възелчета или белещ се обрив с висока температура. При последния признак се обадете на 112.
Потъмняването от клофазимин и оцветената урина от рифампицин се обсъждат преди първата доза, за да не прекъснете курса от уплаха. Попитайте и как ще се проследят кръвната картина и черният дроб, и кого да потърсите, ако години по-късно петната или слабостта се върнат.
Източници
- Guidelines for the diagnosis, treatment and prevention of leprosy. World Health Organization, 6 октомври 2018 г.
- Leprosy/Hansen disease: contact tracing and post-exposure prophylaxis: technical guidance. World Health Organization, 15 ноември 2020 г.
- About Leprosy (Hansen’s Disease). Centers for Disease Control and Prevention, 5 декември 2025 г.
- Signs and Symptoms of Leprosy. Centers for Disease Control and Prevention, 5 декември 2025 г.
- Clinical Overview of Leprosy. Centers for Disease Control and Prevention, 29 декември 2025 г.
- Croix M: Leprosy (Hansen Disease; Hansen’s Disease). Merck Manual Professional Edition, октомври 2026 г.
- da Silva FV, de Sousa GS, Ferraz EB et al.: Leprosy relapse after multidrug therapy: Systematic review and meta-analysis. PLOS Neglected Tropical Diseases, 13 октомври 2025 г.
- Montezuma T, Vernal S, Andrade EN et al.: Effectiveness and safety of multidrug therapy containing clofazimine for paucibacillary leprosy and clarithromycin for rifampicin-resistant leprosy: a systematic review and meta-analysis. Frontiers in Medicine, 10 май 2023 г.
